Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9753 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Образувано
е по предявен от Е.Х.И. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за сумата от 14 000 лева от ПТП, настъпило на 02.07.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищцата твърди,
че на 02.07.2015 г. претърпяла ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с ДК № ******Л.Х.Ш.. Образуваното наказателно производство
приключило с решение, с което Ш. бил признат за виновен в извършено транспортно
престъпление, при което по непредпазливост причинил на ищцата средна телесна
повреда, изразяваща се в големия и малкия пищял на лява подбедрица, довело до
трайно затруднение в движението на левия крак.
Е.И.
постъпила за лечение в МИ на МВР, Клиника по ортопедия и травматология, където
на 06.07.2015 г. претърпяла оперативна интервенция – открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула. На 13.07.2015 г. била изписана
с указания за ползване на помощни средства при придвижване.
След
произшествието ищцата започнала да чувства безпокойство и страх и на 07.09.2015
г. потърсила специализирана медицинска помощ – консултация с психиатър.
Установило се посттравматично стресово разстройство с изявен депресивен синдром
и натрапливи представи страхове, наложило провеждане на терапия.
През
октомври 2015 г. отново постъпила в МИ на МВР с оплаквания в областта на лява
колянна става, нарушена походка, силно ограничена и болезнена флексия в лява
колянна става. Предписали провеждане на рехабилитация.
На
19.10.2015 г. отново постъпила за лечение в МИ на МВР поради главоболие,
потрепвани в долните крайници, които обхванали и лицето.Диагностицирал се
централен отоневрологичен синдром.
През
февруари 2016 г. потърсила двукратно лекарска помощ и била лекувана от
неврологични заболявания.
В
периода април – юни 2016 г. провела два курса за долекуване и рехабилитация, а
през юни и август лечението продължило в лечебни заведения.
За
период от една година ищцата била неработоспособна. С решение на ТЕЛК от
29.06.2016 г. й бил определен 21% трайно намалена работоспособност за срок от
две години, с диагноза „нарушение на вестибуларната функция“.
Към
момента имала затруднения в походката, болки при физическо натоварване и
психически дискомфорт от изживения стрес.
Инцидентът
се отразил негативно и на професионалната й дейност, тъй като не могла да се
яви на конкурс за заемане на по-висока длъжност, до който била допусната. Това
засилило изпитваните негативни емоции. Притеснявала се, че няма да се
възстанови и да заема отново длъжността в РУ МВР гр. Момчилград.
Водачът
на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК № ******имал сключена валидна към 02.07.2015
г. застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, поради което З. „А.Б.“ АД следвало да поеме отговорността на
виновния водач до размера на действителните имуществени и неимуществени вреди.
Моли
съдът да осъди ответника да й заплати сумите от 140 000 лева, ведно със
законната лихва от 02.07.2015 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва твърдението, че в резултат на произшествието
ищцата е получила епилепсия, хроничен максиларен синуит вляво, довело до
оперативно лечение, дискова болест и пропускът да се яви на изпит за заемане на
по-висока длъжност.
Навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която
нарушила задължението си по чл. 114, т. 1 от ЗДвП – навлязла внезапно на
пътното платно и чл. 113, ал. 1 от ЗДвП – не се съобразила с отстоянието на
автомобила и неговата скорост.
Оспорва
и наличието на посттравматично стресово разстройство.
В З. „А.Б.“
АД не била постъпвала претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, а
дружеството било уведомено за такава едва с получаване на исковата молба за
отговор. На 31.08.2017 г. застрахователят определил застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и 563.49 лева имуществени
вреди, ведно със законните лихви от датата на увреждането, но плащането не била
възможно, тъй като ищцата не сочила банкова сметка ***, освобождаваща длъжника
от собствената му забава да изпълни.
Третото
лице помагач на страната на ответника З. „А.Б.“ - Л.Х.Ш. не изразява становище
по предявените от Е.И. искове.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ и З. „А.Б.“
АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя, както и да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Наличието
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 02.07.2015
г. при З. „А.Б.“ АД за управлявания от Л.Х.Ш. лек автомобил е прието като
безспорно между страните обстоятелство с определение от 04.12.2017 г.
С решение № 95 от 18.05.2016
г. по НАХД № 135/2016 г. по описа на РС – гр. Момчилград Л.Х.Ш. е признат за
виновен в това, че на 02.07.2015 г. в гр. Момчилград, на ул. „Гюмюрджинска” № 15 при
управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ******, нарушил
правилата за движение – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е.Х. ***, изразяваща се в
счупване на големия и на малкия пищял на лявата подбедрица, довело до трайно затрудняване
на движението на левия крак, като деецът след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343а,
ал. 1, б. „а” вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр.2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Л.Ш. е
бил освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и му е наложено
административно наказание.
Съгласно
нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански
съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл съдът приема за осъществени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането.
Спорен в
случая е въпросът за размера на дължимото на ищцата обезщетение и кои от
описаните в исковата молба увреждания са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Установява
се от комплексната медицинска експертиза по делото, че в резултат на виновното
и противоправно поведение на Л.Ш. при управление на МПС на 02.07.2015 г. Е.И. е
получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на мозъка и
посттравматичен подкожен кръвоизлив на горната устна, травматичен кръвоизлив на
склерите на ляво око и охлузване в дясна челна област на главата. Мозъчното
сътресение протекло без количествена промяна на съзнанието и довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Най-интензивни оплакванията били
през първите дни след травмата, но отзвучавали под въздействие на обезболяващи
медикаменти и лечебно-охранителен режим за период от три до пет седмици. Трайни
последици от тази лекостепенна травма не се очаквали, но при промяна на
атмосферното налягане била възможна проява на главоболие.
Останалите
увреди в областта на главата причинили на пострадалата болки и страдания.
По-сериозни
последици за здравословното състояние на Е.И. представлявало счупването на
двата кондила на левия голям пищял и на левия малък пищял на крака в
проксималната част. Те довели до трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за период по-дълъг от тридесет дни. Възстановителният период траел
около 8-10 месеца при нормално протичане на лечебния процес. При извършен личен
преглед вещото лице д-р С. е установил белези по външната част на лява
подбедрица с дължина 21 см, по вътрешна повърхност 12 см, както и функционален
дефицит на лява колянна става при сгъване – 90 градуса при норма от 130
градуса. Тези последици имали траен характер.
В причинна
връзка с ПТП на 02.07.2015 г. е и счупването на сакрума в областта на маса
латералис на еС1 прешлен вляво, което също се отразило на движенията на левия
долен крайник и травма на нервните коренчета на поясния отдел на гръбначния
стълб. Приложено е било лечение с прием на обезболяващи и двукратно са били
проведени рехабилитационни процедури. Увредата на лумбосакралните коренчета
изисквала постелен режим от пет до седем дни, прием на обезболяващи и
нестероидни противовъзпалителни лекарства, като възстановителният период
продължавал около 1-2 месеца. Посттравматичният вестибуларен синдром могъл да
се приеме като продължителност на вестибуларната дисфункция. Дегенеративните
изменения в лумбалния отдел и дисковата протрузия на ниво Л4-Л5 се очаквало да
прогресират с напредване на възрастта, а забавянето на процеса изисквало
провеждане на балнеосанаториално лечение двукратно в годината и физикални
процедури за поддържане тонуса на поясната мускулатура.
Резултат
от процесното ПТП е и лекостепенното засягане на слуха в дясното ухо при високи
честоти.
Вещите
лица не са установили причинно-следствена връзка между произшествието и
диагностицираната епилепсия и хроничен максиларен синуит вляво.
За
търпените от ищцата болки и страдания е разпитана сестрата на Е.И. – Айлин
Байрам.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Като
съобрази заключените на съдебно-медицинската експертиза, както и събраните
гласни доказателства, възрастта на пострадалата – 28 г. към датата на ПТП, тежестта
на уврежданията, които имат политравматичен характер, претърпяната оперативна
интервенция за лечение на фрактурите в областта на ляв долен крайник,
многократният престой в болнични заведения, изпитваните интензивни болки и
страдания, трайните последици – ограничен обем в движение на лява колянна става
и видимите и загрозяващи белези по долния ляв крайник, продължилият една година
възстановителен процес, променения ритъм и начин на живот и изпитвания
психически дискомфорт, съдът намира, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи на 60 000 лева. До този размер
ще бъдат репарирани в пълна степен търпените от ищцата страдания. За горницата
до 140 000 лева искът подлежи на отхвърляне.
Ответникът е направил възражение за принос от страна на Е.И.
за причиняване на вредоносния резултат, което остана недоказано в настоящото
производство, поради което определеното от съда обезщетение не подлежи на
намаляване.
В рамките на настоящото производство ответникът е
определил и изплатил на ищцата обезщетение в размер на 60 000 лева, както
и законните лихви от датата на увреждането до плащането на 11.05.2018 г.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавни такси
и разноски, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 3 200 лева и 342.86 лева депозит за приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза.
На ищцата не следва да се присъждат разноски, тъй като
ответникът е признал иска за сумата от 60 000 лева и е заплатил сумата в
едноседмичен срок от постъпване на молба, в която Е.И. е посочила банкова
сметка. ***а увреждането до извършеното плащане на главницата от 60 000
лева. Не се установява преди 03.05.2018 г. ищцата да е предявила претенция пред
З. „А.Б.“ АД или по друг начин да е довела до знанието на ответника правото си
да получи плащане на застрахователно обезщетение. В този смисъл ответникът не е
станал причина за завеждане на делото и по силата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не
дължи разноски за производството.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Х.И., ЕГН ********** срещу З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 140 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 02.07.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
*** да заплати по сметка на СГС сумата от 3 200 лева държавна такса и 342.86
лева депозит за експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.Х.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „А.Б.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 460 лева разноски
по делото.
Решението е постановено при участието на Л.Х.Ш., ЕГН
**********, трето лице помагач на страната на ответника З. „А.Б.“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: