Определение по дело №3661/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2372
Дата: 1 ноември 2022 г. (в сила от 1 ноември 2022 г.)
Съдия: Иван Коев
Дело: 20221100603661
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2372
гр. София, 27.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев

Силвия Б. Русева
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100603661 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Софийската районна прокуратура
срещу определение на СРС, НО, 96-ти състав от 01.06.2022 г. по НОХД № 4649/22 г., с
което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП за
отстраняване на съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на подс.
М..
В протеста се иска атакуваното определение да бъде отменено, като са изложени
съображения за неправилност на преценката на съда за наличие на съществени нарушения
на правото на защита на обвиняемия и необходимостта от повторно предявяване на
постановлението за привличане на обвиняем, разпит на обвиняем и предявяване на
разследването.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди изложените доводи във въззивния протест
и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:
Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в предвидения в чл. 243, ал. 7
от НПК седмодневен срок и от легитимирано лице. Разгледан по същество, същият се явява
основателен, като първоинстанционното определение следва да бъде отменено, поради
следните съображения:
На проведено на 22.12.21 г. съдебно заседание подс. М. за първи път е поискал
назначаването на служебен защитник, като съдът е уважил молбата му и на 02.03.2022 г. е
назначил на подсъдимия адв. А. на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК. С определение от
същата дата СРС, НО, 96-ти с-в е прекратил съдебното производство по НОХД № 11119/21
г., като е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с изготвения обвинителен акт. Вследствие на това СРП е внесла за
разглеждане нов обвинителен акт срещу подс. М. за извършени от същия престъпления по
чл. 209, ал. 1 от НК, чл. 316 вр. чл. 308, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 309, ал. 1
от НК, въз основа на който е образувано съдебното производство по НОХД № 4649/2022 г.
В проведеното на 01.06.2022 г. разпоредително заседание съдебният състав е преценил, че са
налице основания за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 4649/22 г. и за
1
връщане на делото на прокурора поради нарушено право на защита на подсъдимия поради
неучастие на защитник по време на привличането му като обвиняем, разпита му като
обвиняем и последвалото предявяване на разследването.
Въззивният съд намира, че правилно районният съд в проведеното първо
разпоредително заседание е назначил служебен защитник на подсъдимия на основание чл.
94, ал. 1, т. 9 от НПК, като се е съобразил с изрично манифестираното от подс. М. желание в
тази насока. Неправилно обаче е разтълкувал закона и необходимостта от задължителна
защита на подсъдимия в хода на досъдебното производство при повторното предявяване на
обвинението, на разследването и провеждането на разпит на обвиняемия. Това е така,
защото правото по чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК е поставено в зависимост от волята на
подсъдимия/обвиняемия, който не разполага с финансови средства, а решението на
съда/разследващия орган за предоставяне на служебна защита следва едва след нарочно
искане от страна на правоимащия, а такова искане в процесния случай не е направено от
страна на обвиняемото лице. Видно от постановленията за привличане на обвиняем и за
предявяване на разследването, както и от протокола за разпит обвиняемият М. изрично е
декларирал, че на този етап не желае защитник. М. е бил изрично запознат с правата си по
чл. 55 от НПК, вкл. с това да му бъде предоставена адвокатска помощ, като според
отразеното в горепосочените документи той изрично е заявил и нежелание на този етап да
се ползва от помощта на защитник. Въпреки информирането за правата му, извършването на
тези процесуални действия и действия по разследването срещу обв. М. е преминало без
адвокатска защита, като разследващият орган се е съобразил със заявената воля на М..
Защитата по чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК е доброволна, тъй като се назначава адвокат, но само
по искане на обвиняемия. Назначаването на защитник не се осигурява служебно от
съответните държавни органи, както е при задължителната защита. Това означава, че
разследващият орган не е бил длъжен да осигури защитник на обвиняемия, ако той не е
направил искане в тази насока. Едва след изричното му изявление за органа на досъдебното
производство би възникнало задължението по чл. 94, ал. 3 НПК да назначи защитник на
подсъдимия по съответния ред. В случая съгласно обвинението и квалификацията на
деянията, участието на защитник по делото не е било задължително по смисъла на
посочената процесуална норма.
Следва да се отбележи, че участието на служебен защитник, назначен при условията
на чл. 94, ал. 1, т. 9 в първото разпоредително заседание пред СРС, не задължава
разследващите органи да прилагат автоматично тази разпоредба и да осигуряват защитник
на обвиняемия М., без да има искане от негова страна, тъй като обратното би означавало
неправомерна намеса в процесуалните му права.
По изложените съображения, като е извършил привличането на обвиняем,
последвалия разпит и като е предявил разследването на обв. М. без участието на защитник,
разследващият орган не е допуснал процесуално нарушение, с което да е ограничил
процесуалното право на защита на обвиняемия.
С оглед така изтъкнатите съображения въззивният съд не констатира допуснато
нарушение на правото на защита на обв. М. от категорията на тези, визирани в чл. 249, ал. 4
от НПК, то определението на първостепенния съд следва да бъде изцяло отменено като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, Софийски градски
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 01.06.2022 г., по НОХД № 4649/2022 г. на СРС, НО, 96-ти
2
състав в частта, в която е прекратено съдебното производство поради допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване производството по него.

Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3