Решение по дело №8922/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16636
Дата: 16 октомври 2023 г.
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20231110108922
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16636
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110108922 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „М.Л АД, чрез адв. Ш., срещу К. П. К., с
която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
К. П. К. да заплати на ищеца „М.Л АД сумата в размер на **** лв., платена без основание,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
20.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Предявен е в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника К. П. К. да
заплати на ищеца „М.Л АД сумата в размер на **** лв., с която сума ищецът обеднял, а
ответникът се обогатил без основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба - 20.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
23.02.2018 г. по банкова сметка, открита в „У.Б“ АД и посочено име на получател – И.В.С. е
преведена парична сума в размер на **** лв. на основание договор за кредит №
101/23.02.2018 г. Поддържа, че посоченото като заемополучател лице И .С отрекло да е
сключвало договор за заем, да е упълномощавало други лица да сключват договор за заем,
както и не е получило паричната сума. Ищецът поддържа,че ответникът К. работил по
трудово правоотношение при ищеца и след извършена проверка се установило, че
посочената банкова сметка в „У.Б“ АД е банковата сметка, по която е превеждано трудовото
възнаграждение на ответника К.. В исковата молба се твърди, че ответникът К. чрез
получаване на паричната сума от **** лв. по банковата му сметка е получил същата без
основание, поради липса на възникнало правоотношение между страните, а ако не бъде
възприето, че паричната сума е получена без основание ищецът твърди, че е възникнало
необосновано от гледна точка на закона имуществено разместване. Ето защо моли съда да
уважи предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално по чл. 59 ЗЗД, като осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на **** лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът извежда съдебно предявеното право при твърдения, че се е осъществил
фактическият състав на първата престационна кондикция на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД -
получено без основание.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изисква наличието на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3)
това разместване на блага да е извършено без основание. Тези три предпоставки следва да
бъдат доказани от ищеца, а на ответника принадлежи процесуалното задължение
(доказателствена тежест) да установи, че е осъществено основание, което да обоснове
имущественото разместване.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч. преводно
нареждане за кредитен превод и справка за банкови и платежни сметки на физическо лице,
несъмнено се установява, че на 23.02.2018 г. ищецът превел по банковата сметка на
ответника К. П. К., открита в „У.Б“ АД, парична сума в размер на **** лв. В преводното
нареждане за кредитен превод било посочено, че сумата в размер на 7 000 лв. се превежда на
И.В.С. а основанието за превода било „Договор 101/23.2.2018 г.“. Същевременно, обаче, от
представените по делото доказателства се установява, че банковата сметка, по която е била
преведена посочената сума в размер на 7 000 лв., е била на ответника К. П. К..
С определението по чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав изрично е
указал на ответника, че с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.
154, ал. 1 ГПК) следва да докаже, че има основание за получаването на преведената по
банковата му сметка сума в размер на 7 000 лв. Въпреки надлежно разпределената
доказателствена тежест ответникът не е представил, нито е релевирал доказателствени
искания относно обстоятелството, че има основание за получаване на сумата в размер на
7 000 лв.
С оглед изложеното, тъй като се установи, че ищецът е превел по банковата сметка на
К. П. К. сумата от **** лв. без основание, то ответникът дължи връщането й на ищеца,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата в размер на 280 лв., представляваща разноски за заплатена държавна такса
за производството пред СРС.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение съдът приема следното:
Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да
бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение (т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай до приключване на заседанието по делото
2
нито е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение, нито са представени доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Ето защо, не следва да бъдат присъждани на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Д.Ц” № *********, да
заплати на „М.Л АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Л“,
ул. „К.П“ № ***** представлявано от М П. П., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
сумата в размер на **** лв. (седем хиляди лева), платена без основание, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 20.02.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Д.Ц” № *********, да
заплати на „М.Л АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Л“,
ул. „К.П“ № ***** представлявано от М П. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 280 лв., представляваща разноски за държавна такса за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3