№ 953
гр. Русе, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20214520102276 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България, чрез процесуалния си представител твърди, че на
28.12.2015г. е сключил с ответницата Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-
12058309, съгласно който й е отпуснал паричен кредит в размер на 6900.00лв.
Кредитополучателят се е задължил да погаси заема на 60 равни месечни вноски, всяка по
263.37лв., които съставляват изплащане на главницата по заема, заедно с оскъпяването й с
годишния процент на разходите - 39.50 %, годишния лихвен процент - 31.88 %, такса
ангажимент-241.50лв. и застрахователна премия-1656.00лв. Ответницата заплатила 19
месечни вноски и преустановила плащането на 20.09.2017г. Съгласно чл.5 от договора
вземането е станало предсрочно изискуемо в пълен размер и ответника следвало да изплати
остатъка от заема. Твърди и че ответникът му дължи и лихва за забава. За събиране на
вземането си е подал заявление за издаване на ЗИ по реда на чл.410 ГПК и е образувано ч.
гр. д. № 6096/2020г. по описа на РРС. Длъжникът не е бил открит на установените му
постоянен и настоящ адрес и съда му е предоставил 1-месечен срок съгласно чл.415, ал.1, т.2
ГПК за предявяване на иск срещу ответника. Предвид изложеното, моли да се признае за
установено съществуването на вземането му към ответника за сумите 5981.48 лв.- главница
по кредита, 3820.93лв.-възнаградителна лихва за периода 20.09.2017г.-20.01.2021г. и 1831.64
лв.- лихва за забава за периода 20.10.2017г.- 09.12.2020г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира разноски. В условията на
евентуалност, в случай че иска по чл.422 ГПК бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК се
1
претендира ответницата да бъде осъдена да заплати претендираните суми.
Ответницата СТ. П. СТ. от гр.Русе чрез назначения й от съда особен представител оспорва
изцяло исковете и моли да се отхвърлят. В отговора на ИМ се твърди, че С. не е подписвала
процесния договор за кредит. Счита и че ищеца не е уведомил ответницата за настъпилата
предсрочна изискуемост на задълженията й по договора и че са налице нищожни клаузи от
договора. Оспорва исковете и по размер.
От фактическа страна:
На 28.12.2015г. е бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS-
12058309 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и кредитополучателя С.. Съгласно
договора, на ответницата е отпуснат паричен кредит в размер на 6900.00лв.
Кредитополучателят се е задължил да погаси заема на 60 равни месечни вноски, всяка по
263.37лв., които съставляват изплащане на главницата по заема, заедно с оскъпяването й с
годишния процент на разходите - 39.50 %, годишния лихвен процент - 31.88 %, такса
ангажимент-241.50лв. и застрахователна премия-1656.00лв.По делото е представен и
сертификат №PLUS-12058309, в който се сочи, че същият удостоверява, че „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ срещу
заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат СТ. П. СТ. по
застраховка „Закрила на плащанията“ в качеството й на кредитополучател. В сертификата
са посочени покритите рискове, начина на определяне на застрахователната премия,
застрахователната сума и срока на застраховката. Сертификатът е подписан от
„застрахован“ и „кредитор“.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, която
съдът изцяло кредитира, предвид специалните знания на вещото лице. В експертизата е
посочено, че по силата на процесния договор, ответницата е получила от ищеца на посочена
от нея сметка сумата от 3568.43лв. Остатъкът от отпуснатата главница в общ размер от
6900.00лв. е удържан от ищеца, съгласно договора, като плащане по друг кредит/3090.07лв./
и за „такса ангажимент“/241.50лв./.Ответницата е заплатила по процесния кредит общо
сумата от 5033.79лв., които са отнесени, както следва:1084.12лв.-главница,3425.27лв.-
договорна лихва и 524.40лв.-застрахователна премия. След 20.09.2017г. ответницата е
преустановила плащанията по договора. Вещото лице е изчислило и размерите на
дължимите се към настоящия момент суми по договора.
По искане на ответната страна е открито производство по оспорване на процесния договор
за кредит, с твърдението, че същия е неистински документ, т.к. не е подписан от С.. По
делото е приета почеркова експертиза, от която се установява, че подписите за „клиент,
получател и застрахован“ в потребителски паричен кредит №PLUS-12058309/28.12.2015г. са
положени /изпълнени/ от СТ. П. СТ.. Предвид изложеното, съдът с протоколно определение
от 09.11.2021г. е признал оспорването за недоказано и че оспорения документ се явява годно
доказателствено средство по делото.
2
От правна страна:
Неоснователно е възражението направено в отговора на ИМ, че ищеца не е уведомил
ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията й по договора.
Съдът счита, че разрешението на т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС важи и за
договорите за кредит, предоставяни от небанкови финансови институции. Без правно
значение е на какво основание е издадена заповедта за изпълнение, тъй като разликата в
случаите по чл. 410 и чл. 417 ГПК се изразява в това, че във втората хипотеза кредиторът
може да поиска от заповедния съд да постанови незабавно изпълнение и да издаде
изпълнителен лист. Липсва правна логика изискването кредиторът да обяви предсрочната
изискуемост на целия кредит преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, да е неприложимо за небанковите кредитни институции.
Независимо от обстоятелството, че ищеца не е банка, а финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, а процесният договор не е договор за банков кредит, даденото в цитираното ТР
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно, поради
което следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на
задължения по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи,
които да са основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите
/заемите/, отпускани от небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските
банки. Според настоящия състав няма основание заемодателят, който е финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да
бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо
банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на
собствен риск, а също така кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо
длъжниците по договори за банкови кредити.Поради изложените съображения съдът счита,
че и при вземания по договор за кредит с кредитор финансова институция по смисъла на
чл.3 ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой
вноски, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване
на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че се възползва от правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника.
Така е, защото срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието
на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на
договорна клауза, но и изявление на правоимащия /кредитора/, че се възползва от това право
и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигната в договора предварителна
3
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да
събере вземането си, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция,
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В случая, безспорно,
такова волеизявление на кредитора не е достигнало до ответницата. Според приетото в ТР
№ 8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, -т. 1, е допустимо предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Същевременно, с
ТР е прието, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. Ето
защо на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да се вземат предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Към момента на разглеждане
на делото от настоящата инстанция са падежирали всички вноски по отпуснатия кредит
/последната вноска се дължи на 20.01.2021г./.
Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от
потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24
ЗПК се прилагат правилата на чл.143-чл.148 ЗЗП.
Настоящият състав на съда счита, че договорът за кредит нарушава няколко разпоредби от
ЗПК, поради което е недействителен.
На първо място нарушено е законовото изискване за минимален размер на шрифта, с който
следва да бъде отпечатан договора и преддоговорната информация.В съображение 31 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че: „За да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит,
този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.“От
една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен
за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява
лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде
пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл. 10, ал.1 ЗПК изисква всички
елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкциониран с недействителност на
договора за кредит – чл. 22 ЗПК.
След визуално сравнение съдът установи, че нарушение на изискването относно размера на
4
шрифта категорично е налице по отношение на приложените към договора сертификат за
застраховка и ОУ за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“,
които са съставени в значително по-малък от законоустановения размер шрифт. Както бе
посочено, изискването на чл. 10, ал.1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем
начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на
договора. В случая сертификата и ОУ са подписани от кредитора и ответника и в тях се
съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит, включена в погасителната
вноска и дължима от ответника застрахователна премия, поради което настоящият съдебен
състав намира, че същите съставляват елемент и са част от договора, по отношение на който
трябва да са спазени посочените законови изисквания.
За извършване на подобно визуално сравняване не са необходими специални знания по
смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК. Разпознаването на вид и размер на шрифта на документ не
изисква специални знания извън техническите такива, които притежава всеки магистрат с
оглед характера на работата, която извършва. Сравняването на различни по размер
шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно установимо посредством
визуален анализ и за това не са необходими специални знания.
На следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин -
чл. 10, ал. 1 ЗПК. Това от своя страна е друго самостоятелно основание за нищожност на
договора съгласно чл. 22 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
В исковата молба се признава, че ответницата е заплатила 19 месечни вноски, което се
доказва и от заключението на съдебно-икономическата експертиза. С част от тази сума са
погасени задължения за договорна лихва/3425.27лв./,за застрахователна премия/524.40лв./ и
такса ангажимент /241.50лв./, които както бе посочено не се дължат на осн.чл. 23 ЗПК,
поради което съдът приема, че с платените суми е погасена част от дължимата се главница,
която според вещото лице възлиза на 5981.48 лв. По изложените съображения
установителните искове следва да се уважат само в частта за съществуване на вземането на
ищеца за главница в размер на 1790.31 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.12.2020г./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното
5
изплащане, която сума безспорно С. е получила от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД .
Тази сума подлежи на връщане на основание чл. 23 ЗПК, за това в тази част предявеният иск
е основателен, а предвид недействителността на договора, в останалите части искът следва
да се отхвърли.
Ищцовото дружество предявява в условията на евентуалност осъдителни искове за всички
предявени вземания, ако същите не бъдат установени с предявените установителни искове,
но само ако иска по чл.422 ГПК бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК. Настоящият
случай не е такъв, а исковете са отхвърлени частично поради недействителност на договора
и съдът не дължи произнасяне по тези искове.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид частичното уважаване на предявения иск,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски, които са в размер на 232.68 лв. – заплатена държавна такса за производството по
делото, 100.00лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, 500.00 лв.-възнаграждения за особен представител и 650.00лв.-
възнаграждения на вещи лица. Съобразно уважената/отхвърлена част от иска, С. следва да
заплати на ищеца сумата от 228.18 лв. Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Предвид изхода на спора, ответницата следва да заплати на ищеца сумата от
43.50 лв. – разноски по ч.гр.д №6096/2020г. по описа на РРС
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Д.Т.Д., по отношение на СТ. П. СТ., ЕГН
********** от гр.Русе, ул.“П... в размер на 1790.31 лв.-главница по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта №PLUS-12058309/28.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.12.2020г. до окончателното изплащане, предмет на заповед за
изпълнение от 29.12.2020г., издадена по ч.гр.д №6096/2020г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. №
********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сг.14,
представлявано от Д.Т.Д. за установяване на вземания на дружеството по отношение на СТ.
П. СТ., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“П... по Договор за потребителски паричен кредит,
6
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№PLUS-12058309/28.12.2015г. за сумите: главница над размера 1790.31 лв. до предявеният
размер от 5981.48 лв., 3820.93лв.-възнаградителна лихва за периода 20.09.2017г.-
20.01.2021г. и 1831.64 лв.- мораторна лихва за периода 20.10.2017г.- 09.12.2020г.
ОСЪЖДА СТ. П. СТ., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“П... да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Д.Т.Д. сумата в размер на
43.50 лв. – разноски по ч.гр.д №6096/2020г. по описа на РРС, както и сумата в размер на
228.18 лв.- разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7