№ 761
гр. Разград, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20233330101934 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.
Постъпила е молба от Г. И. Н. за налагане на мерки по Закона за защита от
домашно насилие по отношение на М. Н. Н.. В молбата сочи, че с ответника
са съпрузи, в процес на развод, имат малолетна дъщеря. Твърди, че ответника
е агресивен и често прилага физическо, емоционално и психическо насилие, а
именно сочи за конкретна проява на 09.11.2023г., когато научил за заведеното
от нея дело за развод. Държал се грубо, обиждал я, тръшкал вратите на
автомобила и у дома. Продължил с обидните думи и се опитал насила да
вземе телефона от ръцете й. Тогава молителката излязла на терасата и той я
заключил там. Позвънила на адвоката се по бракоразводното дело, който
подал сигнал на 112. Органите на реда реагирали и посетили адреса,
съставили предупредителен протокол.
Ответникът счита, че не е упражнил домашно насилие. Признава, че с ищцата
имат конфликти от битов характер, конкретно заради подозрение от негова
страна за извършване на видеозапис на телефона й, без да е уведомен или да е
съгласен. Твърди, че не е държал ищцата на терасата заключена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи
следната фактическа обстановка: Ищцата и ответникът са съпрузи.
Следователно на осн. чл.3, т.1 от Закона за защита от домашно насилие
молбата за защита по този закон е допустима.
Ищцата е съставила и подписала декларация да извършено домашно насилие
/л.5/, в която е записала, че на 09.11.2023г. в гр. Разград, по време на пътуване
с автомобил и на адреса който обитават заедно, ответникът е упражнил
физически, вербален и психически тормоз и е заплашил нея и сестрите й с
тормоз.
Като свидетели по делото са разпитани И. Й. И. и Л. М. Г. – дежурен
полицейски патрул, отзовали са се на подадения сигнал, Н. И.а Найденова-Н.
- майка на ответника.
В показанията си първите двама свидетели съобщават, че при пристигане на
1
място са огледали целия имот и не са установили жена по терасите. Свързали
се с дежурния, който от своя страна е установил връзка с подалото сигнала
лице и Г. Н. лично е слязла да ги посрещне. Обяснила им е ситуацията така,
както е описана в молбата за защита. Свидетелят И. е взел показанията на
ответника, който е отричал да е упражнил каквото и да е насилие, като е
съставил и предупредителния протокол. Свидетелят Г. бил с жената и детето
в другата стая, говорил си с момиченцето и се шегували. Детето изглеждало
спокойно, не било разстроено. Проявило интерес къде отива баща му, когато
полицаите го извеждали от дома. Молителката от своя страна, разказала, че
мъжът й я дръпнал за ръката, искал да й вземе телефона, тя излязла на
терасата и той я заключил. Твърдяла, че двамата не се разбират.
Свидетелят Н. Н., майка на ответника, твърди, че не знае между младите да
има напрежение или насилие. Разбрала за инцидента и намесата на органите
на реда от сина си, който поискал да пренощува при нея, защото бил
отстранен от дома им и полицаите му препоръчали да не се прибира, да се
успокоят нещата. На следващият ден не го допуснали до дома, заради
издадена заповед за защита. Дори лични вещи не си бил взел.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и като взе предвид,
че по делото е поискано налагане на мерки за защита, съдът счита, че това
искане е неоснователно.
Предоставената от законодателя доказателствена тежест на декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, не освобождава молителя да осъществи пълно доказване на
твърдените от него факти с всички допустими доказателствени средства,
съгл. чл.154 ГПК. Недоказаните факти са неосъществени за съда, поради
което и страната, която ги твърди, следва да понесе неблагоприятните
последици, а именно - оставяне без уважение на молбата за защита.
В хода на съдебното производство не са представени доказателства,
установяващи поне един от твърдените актове на физическо, психическо и
емоционално насилие. Не е поискана съдебно - медицинска експертиза с
оглед оценка на нанесени психологически травми, страхови състояния, и
последици, неминуемо налични при системно упражнявано психическо и
емоционално насилие.
В депозираните гласни доказателствени средства липсват преки и
непосредствени възприятия относно упражнена от ответника форма на
насилие. Не са представени пред съда свидетели, които дори и косвено да
сочат за наличие на насилие през годините на съвместно съжителство. От
друга страна детето, присъствало на описаната в молбата ситуация, е било
спокойно, неразтревожено, шегуващо се с полицая, което свидетелства за
състояние, несъвместимо с упражнено по отношение на майката, като най-
близък нему човек, насилие. Упражняването на тормоз, в каквато и да е
форма, оставя следи – видими или не, но доказуеми. Молителят не ангажира
свидетели от близкото си обкръжение в тази насока. Органите на реда
обективно констатират влошени отношения между страните, което е
разбираемо и логично, доколкото същите са в процес на развод, иницииран от
г-жа Н., по исков ред. Г-н Н. е бил изненадан и вероятно афектиран от
желанието за раздяла. Кавгите и дразгите са породени от неразбирателството
помежду им, за което е и предприето прекратяване на законното им
съжителство.
Разноските, доколкото такива са претендирани и от ответника, следва на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК, да бъдат присъдени в тежест на ищеца, съразмерно с
отхвърлената част на иска.
2
По отношение на искането на ответника по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН за постановяване
на привременни мерки по отношение на детето и определяне режим на лични
отношение, същото се явява недопустимо на осн. чл.5, ал. 3 ЗЗДН. Към
настоящия момент гр.д. № 1859/23г. за прекратяване на брака между страните
е висящо, депозирано е споразумение по чл. 51 СК, което ще бъде преценено
от бракоразводният съд в о.с.з. Във връзка с горното, настоящият състав
счита, че напрежението между страните е потушено, доколкото същите са
постигнали консенсус.
Налагането обаче на мерките, визирани в чл.5 от Закона за защита от
домашно насилие спрямо единият от двамата не би реализирало целта на
закона, тъй като в случая се касае за проблеми, в резултат от възникнала
несъвместимост между двамата съпрузи, довела до отчуждение и които са
основание за предприетата бракоразводна процедура.
Водено от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. И. Н., ЕГН ********** за налагане
на мерки по чл. 5 от Закона за защита от домашно насилие срещу М. Н. Н.,
ЕГН ********** като неоснователно.
ОСЪЖДА Г. И. Н., ЕГН ********** да заплати държавна такса по чл.11, ал. 3
ЗЗДН в размер на 25 лв. съгл. т.16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Г. И. Н., ЕГН ********** да заплати на ответника сторените
разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 600 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните на осн. чл. 15 ЗЗДН в открито съдебно
заседание, проведено днес, 19.12.2023г.
След влизане в сила на СР, издадената Заповед за незабавна защита №
24/10.11.2023г., да се счита за обезсилена. Препис от СР да се изпрати на
органите на МВР за сведение.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3