МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 8/10.03.2020 ГОД. ПО НОХД № 195/2019 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД –
КУБРАТ
Наказателното
производство е образувано по внесен от Районна прокуратура – Кубрат
(понастоящем РП–Разград, ТО–Кубрат) обвинителен акт срещу подсъдимия П.Х.П. *** за това, че в
периода от 08.10.2018 г. до 10.10.2018 г. в гр. Попово, обл. Търговище, гр. Исперих, обл. Разград, гр. Кубрат, обл. Разград и с. Задруга, обл.
Разград, действайки в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано
престъпление, в съучастие като помагач със С.И.И. ***, също като помагач и
неизвестно лице (неустановено по делото
лице), с цел да набави за себе си и за другиго –
С.И.И. и неизвестното лице имотна облага, умишлено улеснил неизвестното лице,
което въвело и поддържало заблуждение у:
– Е.Ж.Й. ***, относно обстоятелството, че
разговаря с полицай Д.от криминална полиция, който работи по залавянето на телефонни
измамници и я моли да му съдейства, като даде на измамниците пари и с това и
причинил имотна вреда в размер на 11 000.00 лева, като деецът се е
представил за длъжностно лице – полицай;
– К.Д.И. ***, относно обстоятелството, че
разговаря със следовател П., който обяснил, че ще й се обади мъж, който ще се
представи за доктор и ще поиска от нея пари – сумата от 40 000.00 лева и я
моли да му съдейства, като даде на измамниците пари и с това и причинил имотна
вреда в размер на 700.00 лева, като деецът се е представил за длъжностно лице –
следовател;
– Б.Т.Н. *** относно обстоятелството, че
разговаря със следовател М., който работи по залавянето на телефонни измамници
и я моли да му съдейства, като даде на измамниците каквото поискат и с това и
причинил имотна вреда в размер на 2 100.00 лева, като деецът се е
представил за длъжностно лице – следовател;
– С.М.А. ***, относно обстоятелството, че разговаря със
следовател Х., който работи по залавянето на телефонни измамници и я моли да му
съдейства, като даде на представилият се като доктор пари и с това и причинил
имотна вреда в размер на 700.00 евро (левова
равностойност – 1369.08 лева) и 6
бр. малки златни парички с диаметър на сегашните 0.2
ст. (стари наследствени) – 1 200.00 лв., 1 бр. златна паричка с диаметър на сегашните два лева, не
установен грамаж и карат стара наследствена – 480.00 лв., 1 бр. златна лира, по-малка, но дебела, не установен грамаж и
карат стара наследствена – 900.00 лв., 1бр. дамски синджир от неблагороден
метал – 25.00 лв., чифт златни обици малки топчета не установен грамаж и карат
– 300.00 лв., малка тъмно синя на цвят кутия за бижута – 15.00 лв., общ размер
на причинената вреда – 4 289.08
лв., като деецът се е представил за длъжностно лице – следовател;
като общия размер на причинената вреда на
пострадалите възлиза на 18 089.08 лева, като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 211, предл.
2, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. 1, във вр. с чл. 209,
ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“, във вр. с чл. 26, ал. 1,
във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.
Със същия обвинителен акт е
повдигнато обвинение и срещу подсъдимия С.И.И. ***, за това, че в периода от 08.10.2018 г. до 10.10.2018 г. в гр. Попово, обл.
Търговище, гр. Исперих, обл. Разград, гр. Кубрат, обл. Разград и с. Задруга, обл. Разград, действайки в условията
на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с П.Х.П. *** също като
помагач и неизвестно лице (неустановено
по делото лице), с цел да набави за
себе си и за другиго – П.Х.П. и неизвестното лице имотна облага, умишлено
улеснил неизвестното лице, което въвело и поддържало заблуждение у:
– Е.Ж.Й. ***, относно обстоятелството, че
разговаря с полицай Д.от криминална полиция, който работи по залавянето на
телефонни измамници и я моли да му съдейства, като даде на измамниците пари и с
това и причинил имотна вреда в размер на 11 000.00 лева, като деецът се е
представил за длъжностно лице – полицай;
– К.Д.И. ***, относно обстоятелството, че
разговаря със следовател П., който обяснил, че ще й се обади мъж, който ще се
представи за доктор и ще поиска от нея пари – сумата от 40 000.00 лева и я
моли да му съдейства, като даде на измамниците пари и с това и причинил имотна
вреда в размер на 700.00 лева, като деецът се е представил за длъжностно лице –
следовател;
– Б.Т.Н. *** относно обстоятелството, че
разговаря със следовател М., който работи по залавянето на телефонни измамници
и я моли да му съдейства, като даде на измамниците каквото поискат и с това и
причинил имотна вреда в размер на 2 100.00 лева, като деецът се е
представил за длъжностно лице – следовател;
– С.М.А. ***, относно обстоятелството, че
разговаря със следовател Х., който работи по залавянето на телефонни измамници
и я моли да му съдейства, като даде на представилият се като доктор пари и с
това и причинил имотна вреда в размер на 700.00 евро (левова равностойност – 1369.08 лева) и 6 бр. малки
златни парички с диаметър на сегашните 0.2 ст. (стари наследствени) – 1 200.00 лв., 1 бр. златна
паричка с диаметър на сегашните два лева, не установен грамаж и карат стара
наследствена – 480.00 лв., 1 бр. златна лира,
по-малка, но дебела, не установен грамаж и карат стара наследствена – 900.00
лв., 1бр. дамски синджир от неблагороден метал – 25.00 лв., чифт златни обици
малки топчета не установен грамаж и карат – 300.00 лв., малка тъмно синя на
цвят кутия за бижута – 15.00 лв., общ размер на причинената вреда –
4 289.08 лв., като деецът се е представил за длъжностно лице – следовател;
като общия размер на причинената вреда на
пострадалите възлиза на 18 089.08
лева, като случаят е немаловажен – престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 1, предл.
1, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1,
във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато
с обвинителния акт. Заявява, че събраните в хода на
досъсебното производство и в рамките на съдебното дирене доказателства, сочат
несъмнено, че П. и И. са
автори на инкриминираното
деяние, за което са обвинени.
Пледира съдът да
постанови съдебен акт, с който ги признае за виновни и им
наложи предвиденото за това престъпление наказание над минимума
предвиден в закона, съответно пет
години лишаване от свобода на подс. П. при строг режим и три
години лишаване от свобода на подс.И. при общ режим.
Подсъдимият
П.Х.П., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание се
признава виновен в извършване на деянието, за което е обвинен. Твърди,
че чрез общ познат с него се е свързало непознато лице, което му е предложило
доходна работа свързана с това да взема авансово суми за поръчки на врати и
щори. Не се усъмнил, че това което върши е нередно. Моли съда за минимално
наказание, тъй като трябва да се грижи за възрастната си родителка. Служебният
му защитник пледира за постановяване на осъдителна присъда, с оглед събраните
доказателства и признанието за виновност на подзащитния му, като при определяне
на наказанието да се отчете съдействието, което е оказал на разследващите за разкриване
на обективната истина.
Подсъдимият
С.И.И. и на досъдебното производство, и в съдебно заседание не се признава
виновен по повдигнатото му обвинение. Твърди, че извършва транспортни услуги на
свои съселяни, поради което и се съгласил да превозва подс. П. до посочените от
него адреси в други населени места. Заявява, че е вършил работата, за която е
бил нает, а именно – да закара П. до посочените от него адреси срещу заплащане.
Впоследствие разбрал, че със своя съселянин вършат противоправни деяния и искал
да подаде сигнал в полицията, но не сторил това, тъй като се страхувал за своя
и за живота на своите близки. Упълномощените от него защитници пледират за
постановяване на оправдателна присъда, тъй като И. не е автор на престъплението,
за което е обвинен. Дори да се приеме, че извършеното от него осъществява
признаците от състава на престъплението от обективна страна, то липсват
субективните елементи на измамата. Заявяват, че обвинението срещу И. е
изградено само върху твърденията и съжденията на другия подсъдим и тъй като
няма безспорни доказателства, установяващи виновността му, пледират за
постановяване на оправдателна присъда.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс. П.Х.П.
е 44-годишен, с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование,
безработен.
Подс.
С.И.И. е 32-годишен, с българско гражданство, женен, неосъждан, със средно
образование, безработен.
Подсъдимите
П. *** и се познавали. П. извършвал бояджийски
услуги, а И. се занимавал с покупко-продажба на автомобили и извършвал
транспортни услуги. Няколко месеца преди инкриминирания
период, П. извършвал ремонт в имот на другия подсъдим и тогава му предоставил
за ползване една сим-карта.
В началото на
месец октомври 2018 г. неустановено по делото лице, чрез стар приятел на П., се
свързало с този подсъдим и му предложило работа с добро заплащане. Ангажиментите на П. се състояли в това да посещава посочени адреси,
от където да взема пари за авансово плащане на поръчки за щори и врати, след
което сумите да предава на непознатия, оставяйки ги на определени места.
Непознатият обяснил на П. също, че задължително трябва да ползва лек автомобил,
при което подсъдимият заявил, че ще ползва услугите на свой приятел, имайки
предвид С.И.И..
На
08.10.2018 г. сутринта П. получил обаждане по телефона от неизвестното лице,
което му казало да тръгне за гр. Попово,
обл. Търговище. П. успял да убеди своя познат И.,
че ако му съдейства и го вози до съответните населени места, и двамат ще
получат добри пари. Така на посочената дата двамата тръгнали с лекия автомобил
„Фолксваген пасат“ с peг. №
РР8783ВА. Докато пътуват П. разговярал постоянно с
непознатото лице, което се интересувало къде се намират във всеки един момент.
На
08.10.2019 г. св. Е.Й. получила обаждане по телефона от непознат мъж,
който се представил за Д.от криминална полиция
и обяснил, че трябва да съдейства за залавянето на измамници, които се
намирали на улицата пред дома й. Попитал я с каква сума пари разполага и
поръчал да ги постави в найлонова торбичка, която да остави под пейката на
улицата. Свидетелката е пенсионерка на 94 години и живеела
със съпруга си Митьо Кръстев Й. ***. В дома си
семейството ползвало стационарен телефон с номер 0608-4-65-47. По време на телефонното обаждане съпругът й не бил в дома си.
Неизвестното
лице не дало възможност свидетелката да затвори телефона. През това време тя събрала наличните в жилището й суми, сложени в
пликове, като общата сума била в размер на 11 000.00 лева, и заедно с пликовете ги поставила в найлонова
торбичка и съобщила на мъжа от телефона, че парите са приготвени. „Д.“
казал да остави парите на улицата, под пейката, като обяснил, че това е примамка
за измамниците и я убедил, че не следва да се притеснява за сумата, защото
кварталът бил обграден с полиция, а след
установяването и залавянето на престъпниците парите ще й бъдат върнати. Й. изпълнила указанията на мъжа от телефона, оставила торбичката
с парите под пейката и се прибрала в дома си.
В
същото това време подсъдимите П. и И. пристигнали в гр.Попово и спрели на
най-близката местостоянка за таксита. От там П. наел такси – лек
автомобил „Пежо 308“ с peг. № Т4405ВТ, управляван от св.Д.П., а подс.С.И. останал да
чака в колата. С таксито П. тръгнал към адрес, посочен му от
неизвестното лице, на ул. „Бузлуджа“ в гр.
Попово, като къщата от адреса се намирала на ъгъла с ул.„Въстаническа“.
Докато пътували към адреса П. разговарял по телефон. Като пристигнали свидетелят го попитал дали това е адреса, а П. му
оттоворил, че не знае. П. приел за странен този
отговор, след което подсъдимият слязъл, а таксиметровият автомобил направил
обратен завой. Свидетелят забелязал, че П. е до пейка пред
къщата, а възрастен мъж влязъл в двора. Неизвестното лице се обадило на
подсъдимия П., че под пейката на посочения адрес ще
намери найлонова кесия, след което той взел оставената от св.Й. торбичка със сумата от 11 000 лева. След това П. се обадил
на И., който пристигнал с автомобила да го вземе, тъй
като неизвестното лице поръчало да тръгнат към гр.Русе. По
пътя П. отворил найлоновата чанта и видял, че вътре има пликове с пари. Подсъдимият
И. разбрал, че работата, която вършат с П. е съмнителна, поради което заявил,
че ще се обади в полицията. Докато се разправяли с другия подсъдим, телефонът
на И. позвънил, като се изписал румънски номер. Подсъдимият приел обаждането,
като неизвестен мъж го заплашил, че трябва да изпълняват инструкциите и той
като шофьор да кара към Русе, защото знаел къде живее.
Неизвестният
мъж казал по телефона да не отварят пликовете, а само да си
вземат по 1 200 лв. за двамата и 100.00 лв. за разходи. След като взели съответните
суми и пристигнали в гр. Русе, спрели на указаната от
непознатия спирка, а П.
сложил чантата с парите под един камък. След това
двамата се прибрали в с.Хърсово.
Малко
след като св.Й. оставила чантата с парите
под пейката, в дома им се върнал съпруга й и тя му разказала всичко, при което
той й обяснил, че е била измамена и подали сигнал в полицията.
В хода на
разследването е било извършено разпознаване от св.Д.П.,
който разпознал подсъдимият П.П. като мъжът, който возил в таксито си на
08.10.2018 г. и който оставил в близост до адреса, където живеела св.Й..
На
09.10.2018 г. неизвестното лице позвънило на П. и предупредило, че трябва да
вземат толкова пари, колкото им е казано.
На същата
дата – 09.10.2018 г. около 13 часа св.Б.Н., която живеела сама в гр. Исперих,
на ул. „Христо Ботев“№ 11, и е пенсионерка на 72 години, получила обаждане на
стационарния си телефон с номер 08431 32-61
от непознат мъжки глас, който се представил за „следовател М.“. Мъжът обяснил,
че ще й се обади жена, която ще се опита да се представи като пострадала нейна
дъщеря, а всъщност това са измамници, за чието залавяне тя трябва да помогне.
Попитал я с колко пари разполага, а Н. посочила сума от 2 000 лв., които
събирала за ремонт на оградата. „М.“ я посъветвал ако има и бижута, всичко
заедно с парите да постави в хладилника, тъй като измамниците имали техника, с
която можели да засекат какво има в дома си.
Обяснил, че ако й се обадят „измамниците“ тя да остави парите на дръжката
на входната врата, след което да се прибере вкъщи, да се скрие, за да не
пострада, тъй като имало вероятност от престрелка между полицията и
престъпниците. „Следователят“ я уверил да не се притеснява за парите си, отвън
имало полицаи, които обикаляли и след установяването и залавянето на
измамниците парите, които е оставила ще и бъдат върнати от полицията. Казал на
св.Н., че може да го търси на тел. 27112.
Малко след първото обаждане последвало второ
обаждане от женски глас, който казал:„Дъще счупих си крака и съм при доктора,
трябват ми пари“. В разговора се намесил и мъжки глас, който казал, че
трябват 40 000 лв. за спешна операция.
Св.Н. казала че няма толкова много пари, при което „докторът“ се съгласил на
„колкото има в себе си“. Тогава свидетелката взела приготвената найлонова кесия
със сумата от 2 100 лв. в различни банкноти и я закачила на дръжката на
входната врата на къщата си.
В
момента, в който неизвестното лице се обадило на св.Н., то позвънило и на подс.П.
и му казал да тръгват с И. за гр.Исперих. П. и И. отишли с лек автомобил „Опел
Астра“ с peг. № ВТ 4263 АН, управляван от И., в гр.Исперих и седнали в барче в
града. След около час по телефона П. получил обаждане от неизвестното лице,
което му казало да вземе такси, а И. да
кара с колата след тях. П. се качил в такси и неизвестното лице по телефона го
изпратило на адрес ул.„Волга“ № 11. Таксиметровия шофьор си тръгнал, а П. се
скрил зад варел, както му наредило неизвестното лице по телефона. Чрез телефона
си П. чувал как този мъж разговаря с бабата и чул думите, че не трябва да излиза навън и да не се
показва на прозореца. Малко след това П. взел кесията, която св.Н. била
закачила на вратата пред дома си. След това И. го взел с автомобила и тръгнали
за гр.Русе, както им поръчало неизвестното лице.
Междувременно
„следовател М.“ позвънил за последен път на св.Н. и я уведомил, че измамниците
са заловени, в момента се намират в полицията и до около един час парите ще й
бъдат върнати.
Поради
това, че изминало доста време от последното обаждане на следователя, св.Н.
решила да набере номера даден от „М.“ за връзка, но операторът съобщил, че
такъв номер не съществува. Тогава св. Н. разбрала, че е измамена, позвънила на тел. 112 и подала сигнал за това.
Докато
подсъдимите пътували за гр. Русе непознатият мъж отново позвънил и казал, че
имат поръчка за гр. Кубрат. След като пристигнали в града и докато чакали
уточняването на адреса И. и П. седнали на кафе в центъра, като с тях били
приятелка на П. и нейна позната от
с.Савин - св. Р.В..
Междувременно
по същото време, на 09.10.2018 год., около 17:30 часа св. К.Д.И., пенсионерка
на 82 години, живуща *** се до сградата на общината, получила обаждане на
стационарния си телефон с № 0848 7 59 60 от непознат мъж, който се представил
за „следовател П.“. Непознатият й обяснил, че ще й се обади мъж, който ще се
представи за доктор и ще поиска пари - сумата от 40 000 лева. Казал й да не
затваря телефона, тъй като той ще й подсказва какво да говори, защото телефонът
й ще се подслушва и той ще чува разговора между нея и „докторът“. Обяснил й, че
това са измамници и каквото й кажат по телефона тя трябва да изпълнява, като по
този начин, ще съдейства на органите на полицията да ги заловят.
Последвало
ново обаждане, отново от непознат мъж, който се представил за „д-р И.“ и
поискал от св.И. 40 000 лв., които трябва да даде за свой познат, който е
пострадал. Св.И. обяснила, че не разполага с такава сума пари, той я попитал
колко има, като отиде и веднага да ги преброи. Заплашил я, че ако не даде
исканата сума, ще посегнат на живота й,
ще й извадят очите. Малко след това се обадил отново „следовател П.“, който
започнал да я разпитва къде и с кого живее, къде се намира апартаментът й, като
И. обяснила, че живее сама, в блока до Общината. Неустановеното лице й казало,
че трябва да остави парите пред входната врата на жилището си, след което да
заключи вратата и да се прибере, да не излиза навън при никакво положение,
защото ще се реализира залавянето на измамниците, а това може да е опасно за
нея. Следователят обяснил, че може да го търси на телефонен номер № 66112, както и да не се притеснява, тъй като отвън
имало полицаи и цивилни полицейски автомобили.
Св.И. оставила портмонето си със 700 лв. на
прага пред входната врата на апартамента, прибрала се, заключила входната врата
и зачакала обаждане на телефона.
През
това време подсъдимите били на кафе, а неизвестното лице позвънило и посочило
адреса, на който следвало да отидат – всъщност това било жилището на св.К.И.,
пред вратата което, на земята имало портмоне. както му казал мъжът по телефона.
Двамата подсъдими отишли с лекия автомобил до блока, намиращ се до общината,
като П. слязъл и влязъл във един от входовете, а И. го изчакал до съседна
сграда. П. взел портмонето и с подс.И. тръгнали за гр.Русе. По пътя П. получил инструкции да постави парите от
портмонето в найлоновата торбичка при другите пари, а портмонето да изхвърли в
движение. Също така им било разпоредено да вземат 100 лв. за гориво, и за тях
двамата по 250 лв. В гр.Русе отишли на същото място на спирката и оставили
парите взети от св.Н. и св.И. под същата плочка и отпътували за с.Хърсово.
Синът
на св.К.И. – св.Д.М. всяка вечер посещавал с детето си своята възрастна майка,
по едно и също време. Около 19:00 часа на 09.10.2018 г. М. отишъл до входната
врата на апартамента и му направило впечатление, че същата е заключена, което
не било обичайно. Започнал да звъни на звънеца и по телефона, но чувал, че
номерът не може да бъде избран. Тъй като имал ключ за вратата, той отключил и
влязъл в жилището, видял, че е тъмно и че майка му държи телефона. Майка му
видимо притеснена обяснила, че чака „следовател П.“ да й се обади. Св.И.
разказала на сина си, че съдейства на следователя за залавяне на измамници,
като оставила сумата от 700 лв. на прага на входната врата на апартамента в
портмоне. Св.Д.М. веднага разбрал, че това е измама и подал сигнал на тел. 112.
На
10.10.2018 г. около 11:00 часа неизвестното лице се обадило на подс.П. и казало
да тръгват за гр.Кубрат, като дал и адрес, но впоследствие обяснил, че става
въпрос за с. Задруга, общ. Кубрат. П. и И. тръгнали с лек автомобил „Фолксваген
Голф“, управляван от И..
На
10.10.2018 г. св.С.А., която е пенсионер на 64 години, вдовица, около 14:30
часа получила телефонно обаждане на домашния телефон с № 7 5712, от непознат мъж, който се
представил за „следовател Х.“ и обяснил на А., че група телефонни измамници
разполагат със списък на потенциалните си жертви, като следваща по ред в
списъка била тя. Следователят помолил
свидетелката за съдействие да бъдат заловени измамниците, след което поискал да
й продиктува номера на мобилния си телефон, за да поддържа връзка с нея, докато
разговаря с измамниците. Десетина минути след като продиктувала мобилния номер,
на домашния й телефон се обадил непознат женски глас, който плачейки обяснявал,
че е със счупен крак и трябва да се оперира. Впоследствие в разговора се
включил мъжки глас, който се представил за доктор и казал, че са необходими 40
000 лв. за операцията. Св.А. казала, че няма толкова пари, при което „докторът“
започнал да се ядосва, повишил й тон, обиждал я и я заплашвал, след което
затворил телефона. През това време „следовател Х.“ слушал разговора и казал на
св.А. да събере всичко което има – пари, злато, да ги постави в чанта, а същата
във фризера, като обяснил, че измамниците имали уред, с който виждали какво тя
има в дома си. А. веднага събрала 700 евро и 6 бр. малки златни парички с
диаметър на сегашните 0,2 ст., 1 златна паричка с диаметър на сегашните два
лева, неустановен грамаж и карат, стара наследствена, 1 бр. златна лира,
по-малка, но дебела, неустановен грамаж и карат, стара наследствена, 1 бр.
дамски синджир от неблагороден метал, чифт златни обици малки топчета не
установен грамаж и карат ималка тъмно синя на цвят кутия за бижута и ги
поставила в найлонова торбичка, като чакала да звънне „следовател Х.“ за нови
инструкции. Той й позвънил и поискал точния адрес на който живее. След
като тя го продиктувала – с.Задруга, ул. „Волга“ № 13, той наредил да постави
всичко в черна найлонова торбичка, която остави на портичката пред дома си,
след което веднага да се прибере вкъщи. Предоставил й телефонен номер, на който
да го търси 66 112 и казал, че след приключване на акцията по залавянето на
измамниците парите ще й бъдат върнати от полицията. Св.А. изпълнила казаното от
„следователя“ и поставила найлоновата торбичка с намиращите се в нея пари и
накити на портичката на къщата си и се прибрала.
През
това време неизвестното лице съобщило по телефона на подсъдимите, които вече
били в с.Задруга, че адресът се намира от кметството по улицата – „една жълта
къща“. Дал инструкции подс.С.И. да спре колата по нагоре, а подс.П.П. да слезе
пеш до къщата, от където да вземе закачена на бравата найлонова торбичка. П.
взел торбичката, седнал в автомобила при И. и тръгнали за гр.Русе. От тези пари
неизвестното лице казало на П. и И. да си вземат по 300 лв. и 100 лв. за
гориво. Неустановеното лице им казало да спрат на място извън гр.Русе в посока
гр.Разград, където имало бетонен пръстен и там под плочка, намираща се до едно
дърво и да оставят найлоновата торбичка с пари. Докато оставяли торбичката с
парите П. говорел по неговия телефон с непознатия мъж, а през това време
звъннал телефона на подс.С.И. и го потърсили от полицията в гр.Исперих, като му
обяснили, че ги чакат в с. Хърсово за проверка. Неизвестното лице разбрало за
това и повече не ги потърсило.
След
като минало известно време и от полицията не я потърсили, за да й върнат парите
и накитите, св.А. разбрала, че е станала жертва на телефонни измамници и подала
сигнал в полицията.
В хода на разследването по ДП, на 10.10.2018 год. са били задържани и
двамата подсъдими. При задържането им са иззети, описаните подробно веществени
доказателства, приобщени към ДП – мобилни телефони, таблети, сим-карти, сумата
от 1 842.00 лв., сумата от 1 270.00 лв. и др.
При предаване на вещите, описани в протоколи за доброволно предаване
(л.131 и л.135 от том II на ДП) подс.И. е посочил, че предадения от него
телефон Самсунг с поставена в него СИМ карта с номер ********** е телефона и
Сим картата, чрез които разговарял с лицето, което ги е изпратило да вземат
пари от с.Задруга, но не бил сигурен. На 10.10.2018 г. непознатият му звънял от
номер +40749769258 и заплашил, че знае къде живее и ще му се случи нещо.
Няколко дни преди предаването на вещите, същият непознат звънял на неговия
мобилен номер от мобилен телефон с номер +40752708750. Посочил е, че
предаденият мобилен апарат Huawei е неговият личен телефон със сим карта с №
********** и че с този телефон е бил през дните, когато заедно с П. са ходили и
вземали пари от възрастни хора от гр. Попово, гр. Исперих и в гр. Кубрат, а
парите са само част от взетите при извършените измами.
При предаване на вещите, описани в протокол за доброволно предаване
(л.132-л.134 от том II на ДП) подс.П. е посочил, че предадената от него сума
1842 лв. е получавал като хонорар от лицето, което го изпращало да взема
оставените от възрастните хора пари по оградите и вратите на къщите в градовете
Попово, Исперих и Кубрат на 08, 09 и 10.10.2018 г. С предадените дрехи бил
облечен на същите дати, когато ходили с приятеля му С. в градовете Попово,
Исперих и Кубрат да вземат пари във връзка с телефонни измами.
Предадените с протоколи за доброволно предаване вещи са приложени като
веществени доказателства по делото, а предадените пари – сумата от 3112 лева – внесени
в банков трезор в „ЦКБ“ клон Разград с титуляр ОП-Разград.
От справка с peг. № Е-3893/02.112018 г. депозирана от мобилния оператор
„Виваком“ ЕАД, тел. № ********* е регистриран на името на св.Б.Н., има пет
входящи обаждания на 09.10.2018г. за времето от 12:00 часа до 15:30 часа, като
номерът е 40738640229 и същият не е част от номерационното пространство на
мобилния оператор, като първото е обаждане е регистрирано в 12:51 часа и
последното обаждане – в 14:44 часа.
От приложената по ДП справка от „Виваком“ ЕАД peг. № С 21909/03.11.2018
г. тел. № 0848 7 59 60, регистриран на името на Илия И., съпруг на св.К.И., за
периода 09.10.2018 г. 16:30 часа - 09.10.2018 г. 19:00 часа има 6 броя входящи
обаждания с различна продължителност от номер 40724426254 като първото обаждане
е в 17:36часа а последното е в 17:55часа. Съответно абонатния номер е на чужд
мобилен оператор.
От справка депозирана от „Виваком“ ЕАД с peг. № С 21908/03.11.2018 г. е
видно, че тел. № 0848 - 7 57 12 е регистриран на името на св. С.А., като за
периода от 14:00 часа до 17:00 часа на
10.10.2018 г. има 6 броя входящи обаждания с различна продължителност от номер
40724426254 като първото обаждане е в 14:22 часа, а последното е в 15:04 часа. Съответно
абонатният номер е на чужд мобилен оператор.
От писмо на „Теленор България“ ЕАД с изх. № 28460/31.12.2018 г. се
установява, че мобилни номера ++359*********, ++359********* и ++359********* са регистрирани на името на П.Х.П., а номер ++359*********
е регистриран на името на Х.С.М., който
е ползван от С.И..
От изготвената по ДП съдебно-оценъчна експертиза на вещи се установява,
че стойността на вещите предадени от св.С.А. на подсъдимите възлиза на общо 4 289.08
лв.
Изготвена е и видеотехническа експертиза на приложените по делото три
оптични диска. На кадрите записани от две камери в Кубрат, кръстовище „Княз
Борис I и Стара планина“ (близо до адреса на св.К.И.), извлечени от видеозапИ.на
първия диск, обхващащи периода 18:15:21 -18:31:13 ч. на 09.10.2018 г. според
вкопираната информация за дата и час, е заснето движението на л. а. „Опел
Астра“ с рег. № ВТ4263АН и пътуващите в автомобила две лица от мъжки пол:
водачът облечен със светло сиво палто, а пътникът – с горна дреха със светли
ръкави и напречни тъмни ивици и вероятно жълтооранжев елек.
От кадрите извлечени от втория диск, съдържащ видеозаписи регистрирани
от три камери на Автогара Попово, е заснето в периода 11:30:00 ч. до 12:00:01
ч. на 08.10.2018 г. лице от мъжки пол, с теменна плешивост, облечено с бял
суитчър на тъмни червеникани ивици, оранжевеещ елек, светлосин панталон, светли
обувки и очила над челото. Заснет е л. а. „Пежо“ с рег.№ Т4405ВТ, в който
лицето се качва и отпътува. Видно от описанието, че заснетото лице е подс.П..
От видеозаписите, регистрирани от 6 камери в района на предприятие
„Роса“ АД Попово, обхващащи периода от 11:49:06 ч. до 12:02:36 ч. на 08.10.2018
г. (като времето на една от камерите не е синхронизирано с това на останалите)
е заснето лице от мъжки пол, напреднала възраст, с бастун, оставя светъл
предмет под пейка, разположена до ограда на имот. Заснето е и лице, облечено
със синкав панталон, дреха с тъмен гръб и светли ръкави, което слиза от такси
марка „Пежо“, отива до пейката, навежда се, поема предмета под пейката, изправя
се и се оттегля пеш по маршрут в обсега на камерите, като прибира предмета в
чанта.
По доказателствата:
Възприетата от съда фактическа
обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и
преценени по реда на чл.14 от НПК, писмени и гласни доказателства: обяснения на
подс. П., приобщените по реда на чл. 279, ал.1, т.3 от НПК обяснения на подс.И.,
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 3 от НПК показания на св.К.И.
и св.Е.Й., приобщените по реда на чл. 281, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на св.Б.Н. и св.С.А., показания на свидетелите Д. П., Д. М., Й. Й.,
Б. Р., Р. В. и С. М., справки за
съдимост, първоначална и допълнителна СОЕ, съдебно-техническа експертиза,
протоколи за доброволно предаване, протоколи за разпознаване на лица и
предмети, веществените доказателства, справки от мобилни оператори, декларации
за семейно и материално положение и имотно състояние, характеристични справки.
Всички доказателства в своята
съвкупност сочат както авторството на подсъдимите, така и индивидуализират деянието
им.
Показанията на
посочените свидетели и обясненията на подс.П. се подкрепят от писмените
доказателства – изготвените протоколи за експертизи, писма от мобилни оператори, протоколи за
доброволно предаване, поради което съдът изцяло кредитира сочените гласни
доказателства като единни, безпротиворечиви и взаимодопълващи се.
Съдът дава вяра на обясненията на
подс.И., дадени по ДП при разпита му пред съдия от РС–Исперих, тъй като са
събрани непосредствено след разкриване на престъпните деяния. Тези негови
обяснения кореспондират и с показанията на пострадалите лица и на свидетелите П.,
М., Й., Р., В. и М.. Дадените пред съда обяснения кореспондират и с отразеното
от И. в протоколите за доброволно предаване, а именно, че е бил наясно, че
заедно с П. придобиват средства от телефонни измами.
Съдът дава вяра на показанията на
пострадалите лица Н. и А., дадени на ДП, тъй като са събрани непосредствено
след извършване на инкриминираните деяния за разлика от разпита им в съдебно
заседание, който е повече от година по-късно, при което и с оглед възрастта им,
е житейски логично да са забравили подробностите около случилото се.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелките Сн. И. и Ж. С., първата от които съжителстваща с подс.И., а
втората – нейна приятелка. Чрез техните показания подсъдимият И. се домогва да
установи, че не е знаел, че е участник в престъпната схема за измама на
възрастни хора, а е бил „натопен“ от другия подсъдим. Показанията на тези
свидетелки от една страна не са безпристрастни, а от друга остават изолирани от
всички останали гласни и писмени доказателства, сочещи, че И. е знаел, че с П.
са използвани като т. нар. „мулета“, които събират оставените от измамените
стари хора пари и бижута.
Съобразявайки събраните
доказателства по делото, съдът прие че деянието осъществено от подсъдимите се
доказа по безспорен и категоричен начин.
От правна страна:
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че подсъдимите П.Х.П. и С.И.И. с действията си
са осъществили състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. 1, във
вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК,
тъй като в периода от 08.10.2018 г. до 10.10.2018 г. в гр. Попово, обл.
Търговище, гр. Исперих, обл. Разград, гр. Кубрат, обл. Разград и с. Задруга,
обл. Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, като
помагачи и и неизвестно лице, с цел да набавят за себе си и за неизвестното
лице имотна облага, умишлено улеснили неизвестното лице, което въвело и
поддържало заблуждение у Е.Ж.Й. *** и с това и причинил имотна вреда в размер
на 11 000.00 лева, у К.Д.И. *** и с
това и причинил имотна вреда в размер на 700.00 лева, у Б.Т.Н. ***
и с това и причинил имотна вреда в размер на 2 100.00 лева и у С.М.А.
*** и с това и причинил имотна вреда в общ размер на 4 289.08 лв., като общия размер на причинената вреда на всички
пострадали възлиза на 18 089.08 лева, като случаят е немаловажен, като
подс.П. е извършил деянието и в условията на опасен рецидив – чл. 211, предл.
2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
За да е налице измама по този
текст от НК, е необходимо деецът умишлено да въведе в заблуждение лицето, от
което се стреми да получи имотна облага, че ще му извърши някаква услуга или ще
му достави определени стоки, или ще извърши някакво правно действие без същият
да има намерение да се заеме с изпълнението на поетия ангажимент, защото с
поемането на задължението да извърши определеното действие той цели само да си
набави имотна облага. Следователно престъплението измама ще бъде извършено,
когато са налице следните изисквания: 1) користна цел, 2) възбуждане на
заблуждение у някого или поддържане на такова с тази цел и 3) настъпване на
имотна вреда за заблудения и имотна облага за подсъдимия. Ето защо за
осъществяването на престъплението от значение е намерението на извършителя за
изпълнението на поетото задължение при получаването на сумите. За да е налице
престъплението по чл. 209,
ал. 1 НК,
е необходимо измамливите действия на дееца да са повлияли на волята на
пострадалия, поставяйки го така, че от своя страна да извърши действия, които
му причиняват имотна вреда и които не би извършил без заблуждението, в което е
въведен. Преследваната цел - имотна облага, трябва да съществува към момента,
когато се начева изпълнителното деяние - възбуждане или поддържане на
заблуждението.
Неправилната представа е от
съществено значение за вземането на решението за разпореждане с имуществения
предмет и може да се прояви в няколко форми, като при заблуждението се касае до
формиране на неправилни представи у измаменото лице относно определени факти от
действителността. По делото е установено, че първоначално у пострадалите е
формирана невярна представа относно оказването на помощ за залавянето на
престъпници. Невярната представа за оказването на помощ на полицията не е била
формирана от подсъдимите, а от неустановено по делото лице. Участието на
подсъдимите се изразявало в това те да отидат да вземат парите от пострадалите
и да ги доставят по начина, указан от извършителя. С действията си подсъдимите
са създали всички предпоставки за изпълнение на престъплението, като винаги
поведението им е било насочено към постигане на вредоносния резултат. В случая
тази съучастническа дейност на подсъдимите е съпътствала изпълнителното деяние
на извършителя, доколкото както се установява от доказателствата по делото въвеждането
в заблуждение по телефона от неизвестния извършител е продължавало през цялото
време. Помагач е това лице, което умишлено улеснява извършването на
престъплението чрез съвети, разяснения, обещания за помощ след престъплението,
отстраняване на спънки и други подобни.
Подсъдимите през периода
08.10.2018 г. до 10.10.2018 г., са осъществили четири отделни деяния, които са
еднородни, извършени в кратък период от време, при относителна една и съща
обстановка и поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление -
измама. Тъй като същите, безспорно, са извършени при една и съща форма на вина
- пряк умисъл, то в случая е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,
ал. 1 от НК.
С действията си подсъдимите на
четири пъти са осъществили от обективна страна всички съставомерни признаци на
престъпния състав на „измама“, след като са знаели, че пострадалите Й., И., Н.
и А. са въведени в заблуждение относно неверните обстоятелства, че ще
съдействат на полицейски служител или орган по разследването, са използвали
създадената у тях невярна представа и им причинили имотната вреда. Реално
въвеждането в заблуждение е било осъществено чрез създаването от страна на неизвестно
лице на неправилна представа у пострадалите относно действителното положение.
Подс.П. и подс. Иблям лично са
вземали оставените пари и ценности и са координирали действията си с
неизвестното лице посредством телефон. Всички действия на подсъдимите са били
насочени към получаването на имотна облага. Всяко от деянията се явява
довършено, тъй като реално щета е била причинена на пострадалите. Безспорно е
при всяко едно от деянията е налице и користната цел на подсъдимите – да
придобият имотна облага, като същите са съзнавали неизбежността на настъпилата
вреда за пострадалите.
Престъплението, извършено от
подсъдимите следва да се квалифицира като такова по чл. 210,
ал. 1, т. 1 от НК, тъй като те са действали като помагачи на неизвестно лице – извършител,
което се е представило за длъжностно лице – полицейски служител и орган по
разследването.
Видно от приложената по ДП
справка за съдимост, подс.П. е осъждан както следва: 1/Със споразумение от
09.04.2009 г. по НОХД № 100/2009г. по описа на Районен съд – Исперих, в сила от 09.04.2009 г. за извършено престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т.
5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на 3 месеца лишаване
от свобода, като на осн. чл. 66 от НК изтърпяването на наложеното наказание е
отложено за изпитателен срок от 3 години; 2/С Присъда № 87/28.06.2013 г. по НОХД № 365/2012 г. по описа на Районен съд – Исперих, в сила от 22.10.2013 г. за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК му е наложено общо наказание 2 години и 6
месеца „лишаване от свобода“, при строг режим. В случая
второто осъждане на подсъдимия П. е на наказание „лишаване от свобода“, което
не е отложено при условията на чл. 66 от НК. Всичко това обуславя наличие на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б. „а“ от НК, тъй като настоящото деяние П. е
извършил, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66
от НК и не е изтекъл срока по чл. 30,
ал. 1 от НК.
От субективна страна – всяко от
деянията е извършено от подсъдимите при форма на вината - пряк умисъл, като те
са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са настъпването на
общественоопасните им последици и са желаели настъпването им и пряко са ги
целели. Умисълът на подсъдимите се извлича от поведението на същите. Те са
съзнавали общественоопасния и противоправен характер на деянията и въпреки
всичко са положили усилия да подпомогнат и извършителя да довърши започнатите
престъпления. Те са били наясно, че хората, при които отиват са били въведени в
заблуждение от извършителя и извършват разпореждането с пари и ценности,
именно, в следствие на това заблуждение. Такова деяние, именно, следва да бъде
квалифицирано като измама по чл. 209,
ал. 1 от НК. Отговорността на подсъдимите следва да бъде ангажирана въпреки, че не е
установен извършителя на деянието, тъй като е установена съучастническата
дейност между тях, която следва да се квалифицира като помагачество по смисъла
на чл. 20,
ал. 4 от НК. Именно, за това следва да отговарят подсъдимите. В случая подсъдимите са
проявили голяма упоритост да подпомогнат извършителя в довършване на
престъпленията. Участието им в тях е толкова съществено, че без него те биха
останали във фазата на опита и имотната вреда не би настъпила.
По наказанието:
При определяне на вида и размера
на наказанието на подсъдимите съдът взе предвид, от една страна, степента на
обществена опасност на деянието, а от друга, степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършването му. Отчетоха се като смекчаващи вината
обстоятелства: признанието за виновност от страна на подс.П. и чистото съдебно
минало на подс.И., като отегчаващи – съдът констатира обремененото съдебно
минало на подс. П., проявената и от двамата дързост при извършването на
престъплението, както и, че то е
извършено спрямо четирите пострадали, които са на преклонна възраст,
възпитавани в духа на уважение към държавните институции, а от там прекалената
им доверчивост, която е спомогнала на подсъдимите да осъществят
престъплението.
Като анализира
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на всяко едно
и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното от подс. П. престъпление
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до десет години,
а за извършеното от подс. И. – от една до осем години, на основание чл. 54
от НК
съдът отмери наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години за подс.П. и
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година за подс.И..
Съдът прие, че за постигане на
целите на закона, визирани в чл. 36 от НК, спрямо подсъдимите така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ не следва да се отлага (а за подс.П. отлагане
не е възможно с оглед нормата на чл. 66 от НК), а следва те да изтърпят наложените им наказания
ефективно, като П. при строг, а И. – при общ режим.
Относно веществените доказателства
по делото:
Съдът постанови веществените
доказателства мобилен телефон марка „Самсунг“ със сив метален капак с батерия, Смарт часовник не установена
марка, сребрист на цвят с черна пластмасова каишка, мобилен телефон марка „Леново-А100“ черен на цвят, мобилен телефон
марка „Леново-А100“ черен на цвят, мобилен телефон марка
„Самсунг“ модел „GT-Е1202“ черен на
цвят, мобилен
телефон марка „Алкател“ модел „Опе touch 403ОХ“ черен на
цвят, Таблет марка „Алкател“ модел „Опе touch-Pixi“ черен на цвят, мобилен телефон марка „Нокия“ неустановен модел черен на цвят, мобилен телефон
марка „Huawei“ и банкноти на обща стойност 3 112 лв., внесени
в банков трезор в „ЦКБ“ клон Разград с титуляр ОП – Разград да се
отнемат
в полза на държавата, след влизане в сила на присъдата.
Веществените доказателства по делото
банкова карта на „Fibaak“, кредитна
карта на „БНП Париба лични финанси“, черен кожен портфейл, мъжка грейка, шушлекова, мъжки суитчер с
дълъг ръкав и гугла на бежови и тъмно червни райета, мъжки сини дънки, марка
„Lee“ да бъдат върнати на подс.П. след влизане в сила на присъдата.
Останалите веществени
доказателства съдът разпореди да бъдат унишожени след влизане в сила на
присъдата.
По гражданският иск и разноските по делото:
По несъмнен начин (описан
по-горе в мотивите), в хода на проведеното съдебното следствие пред
първоинстанционният съд се доказа, извършеното престъпление от подсъдимите, от
което произтичат имуществените вреди предмет на предявените граждански
претенции от двете пострадали, както и факта на настъпването му. Доказа се, че това
събитие има характер на престъпление по смисъла на 210, ал. 1, т. 1 пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 26, ар. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от
НК, и по чл.211, пр. 2 вр. чл.
29, ал. 1 б. „а“ за подс.П.,
че е извършено виновно от подсъдимите, срещу които са насочени гражданските
искове и настъпилата вреда се намира в пряка и непосредствена връзка с деянието
им. Предвид това, че основание на гражданския иск в
наказателния процес е деянието на подсъдимите, предмет на обвинението, съдът
прие, че са налице всички елементи за уважаването му в пълен размер за посочените
в него суми. С установените по безспорен начин действия на подсъдимите,
съдът прие, че те са причинили имуществени вреди по недопустим и незаконен
начин и увредили имуществото на пострадалите, като физически лица, които бяха
конституирани в качеството им на граждански ищци в процеса, поради което и на
основание чл. 45 от ЗЗД би следвало подсъдимите
да понесат деликтна отговорност. На репариране в конкретният случай
подлежат имуществените вреди на пострадалите от извършеното спрямо тях
престъпление, които към постановяване на присъдата не са били възстановени от
страна на подсъдимите. Предвид тези обстоятелства и
при съблюдаване критерия за справедливост на чл. 52 от
ЗЗД
съда
прие, че описаните имуществени вреди най-пълно биха се възмездили с размер на
претендираното от пострадалата Н. обезщетение от 2100 лева и по отношение на
пострадалата Й. – в размер на 11 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното плащане, поради което ги уважи изцяло.
С оглед този изход на делото – осъдителна
присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, всеки от
подсъдимите П.Х.П. и С.Иса И. следва да заплати в
полза на ОД на МВР – Разград по 130.80 лева – разноски на досъдебното производство, по сметка на Районен съд –
Кубрат по 30.00 лева – разноски на съдебното следствие и по 262.00 лева – държавна такса върху уважените
граждански искове.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова