РЕШЕНИЕ
№ …………………/06.08.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
открито заседание, проведено на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 980/2020 г. по описа
на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е във фазата
по извършване на делбата.
С влязло в
законна сила Решение № 260970/30.10.2020 г., постановено по делото, съдът е
допуснал да бъде извършена съдебна делба на
следните имоти:
АПАРТАМЕНТ
с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед ***г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: град ***, целият със застроена площ от
*** кв.м., в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи
**, брой подземни етажи 0, предназначение – жилищна сграда
– многофамилна, като сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, ведно с прилежащите части – ***с площ от ***
кв.м. и ***% от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседни обекти в сградата: на същия етаж – с идентификатори ***.**
и ***.**; под обекта – с идентификатор ***.**
и над обекта – с идентификатор ***.**;
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ
КВОТИ:
2/3 за В.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***/3 за С.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***;
ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № ***, марка
и модел „***“, рама № ***, двигател № ***, произведен на 06.02.1996 г.;
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ
КВОТИ:
5/6 за В.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***/6 за С.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***;
ЛЕК
АВТОМОБИЛ с рег. № ***, марка и модел „***“, рама № ***5, двигател № ***,
произведен на 11.05.2000 г.;
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ
КВОТИ:
5/6 за В.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***/6 за С.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***;
ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № ***,
марка и модел „***“, рама № ***, двигател № ***, произведен на 08.01.1999 г.;
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ
КВОТИ:
5/6 за В.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***/6 за С.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***.
В първото по делото съдебно заседание
във фазата по извършване на делбата съдът е приел за съвместно разглеждане в делбеното производство направената от ищеца възлагателна претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на процесния недвижим имот.
В същото съдебно заседание са приети
за съвместно разглеждане претенции по
сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, както
следва: за осъждане на съделителя В.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на съделителя С.В.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: сумата от 2 200 /две хиляди и
двеста/ лева, представляваща обезщетение за ползване на съсобствения
недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ
с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед ***г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: град ***, целият със застроена площ от
*** кв.м., в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи
**, брой подземни етажи 0, предназначение – жилищна сграда
– многофамилна, като сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, ведно с прилежащите части – ***с площ от ***
кв.м. и ****% от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседни обекти в сградата: на същия етаж – с идентификатори ***.**
и ***.**; под обекта – с идентификатор ***.**
и над обекта – с идентификатор ***.**; сумата от ***
/*****/ лева, представляваща обезщетение за ползване на съсобствения лек автомобил с рег. № ***, марка и модел „***“,
рама № ***, двигател № ***, произведен на 08.01.1999 г.; сумата от ***
/***/ лева, представляваща обезщетение за ползване на съсобствения лек автомобил рег. № ***, марка и модел „***“,
рама № ****, двигател № ***, произведен на 11.05.2000 г.; сумата от ***
/****/ лева, представляваща обезщетение за ползване на съсобствения лек автомобил с рег. № ***, марка и модел „***“,
рама № ***, двигател № ***, произведен на 06.02.1996 г.; за периода от
18.02.2020 г. до датата на предявяване на претенциите, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на претенциите до
окончателното изплащане на сумите.
В открито съдебно заседание,
проведено на 21.05.2021 г., и в съответствие с писмена молба от съделителя С.В.С., на основание чл. 214 ГПК, е допуснато
изменение на приетите за съвместно разглеждане претенции по сметки с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, както следва: за осъждане на съделителя
В.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на съделителя
С.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: сумата от 1 635 /хиляда
шестстотин тридесет и пет/ лева, представляваща
обезщетение за ползване на съсобствения недвижим
имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***по КККР, одобрени
със Заповед ***г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес:
град ***, целият със застроена площ от ***
кв.м., в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи **,
брой подземни етажи 0, предназначение – жилищна сграда – многофамилна,
като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с
прилежащите части – ***с площ от *** кв.м. и ***%
от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни обекти в
сградата: на същия етаж – с идентификатори ***.**
и ***.**; под обекта – с идентификатор ***.**
и над обекта – с идентификатор ***.**; вместо първоначално
предявения иск в размер на *** /****/
лева; сумата от *** /******/
лева, представляваща обезщетение за
ползване на съсобствения лек автомобил рег. № ***,
марка и модел „***“, рама № ****,
двигател № ***, произведен на 11.05.2000 г., вместо първоначално предявения иск
в размер на *** /*****/ лева; сумата от ***
/****/ лева, представляваща
обезщетение за ползване на съсобствения лек автомобил
с рег. № ***, марка и модел „***“, рама № ***, двигател № ***, произведен
на 08.01.1999 г., вместо първоначално предявения иск в размер на ****
/****/ лева; сумата от ***
/****/ лева, представляваща
обезщетение за ползване на съсобствения лек автомобил
с рег. № ***, марка и модел „***“, рама № ***, двигател № ***,
произведен на 06.02.1996 г., вместо първоначално предявения иск в размер на ***
/****/ лева; всички суми, претендирани
за периода от 18.02.2020 г. до 18.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на предявяване на претенциите до окончателното
изплащане на сумите.
В открито съдебно заседание и в
представена писмена защита съделителят В.С.Г., чрез
процесуалния си представител, поддържа предявената възлагателна
претенция, като иска отхвърляне на заявените от насрещната страна претенции по
сметки. Претендира сторените в производството разноски.
В открито съдебно заседание и в
представена писмена защита съделителят С.В.С., чрез
процесуалния си представител, иска отхвърляне на възлагателната
претенция на насрещната страна и изнасяне на процесните
недвижим имот и леки автомобили на публична продан, както и уважаване на
заявените от него претенции по сметки. Претендират се сторените разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и
нормативните актове регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал.
2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в
него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов
дял, като дяловете на останалите съделители се
уравняват с друг имот или с пари.
По аргумент от разпоредбата на чл.
349, ал. 4 ГПК, процесуална преклузия за предявяване
на искането за възлагане на неподеляемия имот настъпва
в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на
делбата.
В настоящия случай, в
законоустановения срок съделителят В.С.Г. е релевирал искане за възлагане на процесния
недвижим имот, което се преценява от настоящия съдебен състав за допустимо.
За основателността на претенцията по
чл. 349, ал. 2 ГПК следва да са налице кумулативно следните предпоставки:
предмет на делбата да е неподеляем жилищен имот; съделителят, който претендира поставяне в дял, да е живял в
делбеното жилище към момента на откриване на
наследството и същият да не притежава друго жилище. Освен това, съгласно
постановките на т. 8 на ТР № 1/2004 г. на ВКС, следва съсобствеността по
отношение на жилището да е възникнала само на основание наследяване, не и на
друг юридически факт.
Съобразно заключението по допуснатата
Съдебно – техническа експертиза с вещо лице инж. Р.П. /неоспорено в частта, касаеща поделяемост на процесния недвижим имот/, и заявеното от вещото лице в
открито съдебно заседание от 12.02.2021 г., делбеният
недвижим имот е реално неподеляем.
В случая, съсобствеността върху последния
е възникнала между съделителите само на основание
наследяване от ***– Г., починала на
30.01.2019 г.
По отношение на останалите
предпоставки за уважаване на възлагателната претенция
съдът е възложил в тежест на съделителя В.С.Г. да
докаже, че е живял в делбеното жилище към момента на
откриване на наследството, както и че не притежава друго жилище. По повод на
последното по делото са ангажирани писмени доказателства /Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит на основание пар.
4 „а“, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ № **, том ***
дело ***/1** г. на Нотариус Д.
С.; Скица № *****/***
г. на новообразуван имот № **.***;
адм.пр. по придобиване на новообразуван имот № **.**;
Решение от 18.05.2005 г. по бр.д. № 30/2005 г. по описа на Районен съд – Варна,
влязло в сила на 18.05.2005 г./, гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Д. К. Х., С.
Н. Т. и М.
Т. Н., както и специални
знания чрез заключение по допуснатата Съдебно-техническа експертиза, изготвено
от инж. Ш.Х..
От съвкупния анализ на посочените доказателствени средства /и по-конкретно показанията на
свидетеля Д. К. Х./ се установява, а
същото не се оспорва от ответната страна по възлагателната
претенция, че съделителят В.С.Г. към момента на
откриване на наследството е живял в делбеното жилище продължително,
тоест налице е трайно фактическо състояние, изразяващо се в пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за
задоволяване на жилищните нужди на съделителя /в този
смисъл т. 7 от ТР № 1/2004 г. на ВКС/.
На следващо място, установи се по
делото, че съделителят В.С.Г. притежава право на
собственост по отношение на недвижим имот № ***.***
по ПНИ на местност „Д. Л.“
/селищно образование/ село Д., Община А.,
Област В. с площ от **** кв.м., ведно с
построените в него сгради /в този смисъл показанията на свидетелите Д.
К. Х.,
С. Н. Т.
и М. Т. Н./.
По отношение на предназначението на
построените в имота сгради вещото лице инж. Ш.Х. е посочило, че в същите технически
съществуват изискуемите помещения, съгласно разпоредбата на чл. 110 от Наредба
№ 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. В този смисъл съдът
намира, че констатациите на експерта, че в технически съществуващото помещение
за баня – тоалет няма изпълнена баня, а само тоалетна, както и липсата на
водопроводна мрежа, при наличие на изградени в имота кладенец и резервоар, не
опровергават извода на вещото лице за жилищния характер на основната постройка
в имота.
Годността за живеене на последната се
установява и от свидетелските показания на С.
Н. Т., който заявява, че в
имота има електричество, вода, същият се намира в близост до населено място и
до други живущи хора, както и че до имота има удобен достъп от пътя.
Настоящият съдебен състав намира, че
наличието на съсобственост по отношение на посочената жилищна сграда между съделителя В.С.Г. и съпругата от първия му сключен
граждански брак не изключва приложението на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК,
доколкото евентуални претенции на третото лице – съсобственик по отношение на
ползването на същата не са предмет на настоящото производство и не противоречат
на формирания от съда извод за жилищния характер на сградата. От друга страна,
вещото лице инж. Ш.Х. в заключението си изрично сочи, че в двуетажната сграда е
възможно да се обособят самостоятелни дялове, като има и самостоятелни входове
за всеки един от етажите.
С оглед на формираните изводи, съдът
не кредитира показанията на свидетелите Д.
К. Х.
и М. Т. Н.
в частта им, касаеща годността на сградата за
живеене, като изолирани и несъответстващи на останалия доказателствен
материал, включително на неоспореното заключение по назначената Съдебно-
техническа експертиза с вещо лице инж. Ш.Х..
Липсата на една от кумулативно
изискуемите предпоставки, визирани в текста на чл. 349, ал. 2 ГПК, води до
извод за неоснователност на предявената от съделителя
В.С.Г. възлагателна претенция, поради което и същата
следва да бъде отхвърлена.
По приложимия способ за извършване
на делбата:
Съгласно практиката на ВКС, която
настоящият съдебен състав възприема, приоритет при извършване на съдебната
делба има принципът, залегнал в чл. 69, ал. 2 ЗН, според който, когато това е
възможно, всеки от съделителите следва да получи дял
в натура, а неравенството в дяловете се изравнява в пари и едва на следващо
място, с оглед особеностите на конкретния случай, може да се приложи идеята при
обособяването на дяловете да се съблюдава изискването за приблизителна
равностойност по вид и стойност на имотите, включени в дяловете.
За приложимостта на чл. 353 ГПК е
необходимо от имотите, предмет на делбата, да могат да се съставят реални
дялове за всеки съделител, при което съставянето на
дялове или тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно, като
същевременно всеки от съделителите следва да получи
реален дял от наследствен имот, без да е необходимо имотите да са еднородни,
като последното не нарушава равноправието между съделителите.
От друга страна, изнасянето на имотите на публична продан като способ за
извършване на делбата е приложим в случаите, когато имотът е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете /в
този смисъл Решение № 111 от 20.10.2014 г. по гр.д. № 2494/2014 г. на ВКС, II Г.О.,
Решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр.д. № 490/2012 г. на ВКС, I Г.О., Решение №
224 от 21.11.2016 г. по гр.д. № 2378/2016 г. на ВКС, I Г.О., Решение № 634 от
04.10.2010 г. по гр.д. № 1378/2009 г. на ВКС, I Г.О., Решение № 60 от
26.07.2010 г. по гр.д. № 534/2009 г. на ВКС, I Г.О., Решение № 38 от 02.05.2018
г. по гр.д. № 1343/2017 г. на ВКС, I Г.О. и други/.
В настоящото производство допуснатите
до делба имоти са недвижим имот и три леки автомобила, като съделителите
са двама, тоест налице са две съвкупности от имущества от различен вид. Имайки предвид
горното и спазвайки равенството между съделителите
при съставянето на дяловете, то в конкретния случай съделителите
могат и следва да получат реален дял в натура от всеки вид имущество със
съответното необходимо парично уравняване на дяловете.
Въз основа на изложеното и
съобразявайки установеното по делото, че съделителят В.С.Г.
живее трайно в делбения недвижим имот, съдът намира,
че същият следва да му бъде разпределен в дял. Наред с това, с оглед
необходимостта всеки съделител да получи реален дял в
натура и от делбените движими вещи, в негов дял
следва да бъде разпределен и делбеният лек автомобил
с най-ниска пазарна стойност, а именно: лек автомобил с рег.
№ ***, марка и модел „***“, рама № ***, двигател № ***, произведен на
06.02.1996 г., с пазарна стойност в размер на 1 290 лева /съгласно
заключение по допуснатата Съдебно-техническа експертиза с вещо лице Н.М./, с оглед постигане на
най-малката възможна разлика между стойността на отделните дялове.
От друга страна, в дял на съделителя С.В.С. следва да бъдат разпределени останалите
два леки автомобила –
с рег. № ***, марка и модел „***“, рама № ***5, двигател № ***, произведен на
11.05.2000 г. и с пазарна стойност 7 538 лева /съгласно заключение по
допуснатата Съдебно-техническа експертиза с вещо лице Н.М./ и с рег. № ***,
марка и модел „***“, рама № ***, двигател № ***, произведен на 08.01.1999 г., с
пазарна стойност 1 800 лева /съгласно заключение по допуснатата
Съдебно-техническа експертиза с вещо лице Н.М./, срещу заплащане на парично уравнение между
стойността на дяловете.
От приетите по делото
съдебни експертизи се установява, че общата стойност на делбеното
имущество е в размер на 121 628 лева /по отношение на пазарната стойност
на делбения недвижим имот съдът кредитира
заключението на вещото лице Л.А. като обективно и безпристрастно, съответстващо
в по-пълна степен на поставените задачи, чрез избор на възможно най-близки
аналози с оценявания имот и посочване на по-подробни сравнителни показатели и
характеристики на изследваните обекти/, като при съобразяване на притежаваните
от двамата съделители идеални части от всеки от делбените имоти се получават следните общи стойности на
дяловете: в размер на 82 856,67 лева за съделителя
В.С.Г. и в размер на 38 771,33 лева – за съделителя
С.В.С..
Съобразявайки
разпределението на делбените имоти между съделителите, притежаваните от тях идеални части от всеки
от тях и пазарната стойност на последните съдът изчисли, че съделителят
В.С.Г. ще получи в дял делбени имоти на обща стойност
112 290 лева, а съделителят С.В.С. – на обща
стойност 9 338 лева, като разликата с притежаваните от всеки от тях дялове
в размер на 29 433,33 лева следва да бъде заплатена от В.С.Г. на С.В.С. за
уравнение на същите.
По претенциите по сметки с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
Съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, обезщетението за лишаване от
ползване е за пропуснати ползи и е дължимо от момента на писменото поискване до
момента на предявяването на претенцията (което е допустимо да бъде извършено до
приключване на първото съдебно заседание по извършване на делбата).
В случая, претенциите
с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС са предявени своевременно в първото съдебно
заседание по извършване на делбата, поради което същите са процесуално допустими.
За присъждане на обезщетение по чл.
31, ал. 2 ЗС следва да се установи, че страните са съсобственици на процесния имот, своя дял в съсобствената
вещ, ползването ѝ от другия съсобственик по начин, който да препятства
всеки ищец да упражнява фактическа власт според дела си, този начин на ползване
да се е осъществил в заявения период от време, покана до другия съсобственик да
заплати обезщетение, както и размера на обезщетението в размер на дела на
ответника според квотата му от средномесечния пазарен
наем през съответния период за вещта и състоянието ѝ в същия период.
В случая, наличието на съсобственост
между страните и дяловете им в съсобствеността не се оспорват. Ответната страна
по претенциите не отрича, че през процесния период от
предявяване на иска за делба до датата на първото съдебно заседание след
допускане на делбата, а и към настоящия момент, лично ползва съсобствените имоти. Защитното възражение на ответника по
претенциите се основава на извършен отказ от ищеца по същите да ползва делбените имоти.
По делото е представена Нотариална покана
от С.В.С. до В.С.Г., съдържаща едностранното изявление на ищеца по претенциите
за заплащане на месечен наем за ползваните от В.С.Г. идеални части от делбените имоти, по отношение на които не е собственик.
Получаването на нотариалната покана се установява от Разписка от 17.02.2020 г.,
съдържаща подпис на получателя. Фактическото получаване на поканата не се
оспорва от съделителя В.С.Г..
Предвид изложеното, съдът приема, че
на 17.02.2020 г. последният е получил покана за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствените имоти, съобразно притежаваните права, като тази
покана има значението на писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което претенциите се явяват доказани по основание.
Правото на обезщетение се дължи за
времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата
вещ, съобразно своя дял, който факт се явява спорен в процеса.
Съгласно трайната съдебна практика, правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не
възниква, когато съсобственикът отказва да приеме предоставената му от
ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е
дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва (в този смисъл Решение № 119 от
11.03.2009 г. по гр.д. № 3204 от 2008 г. по описа на ВКС, II Г.О.,
Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по гр.д. № 7 от 2012 г. на ВКС, ОСГК).
Във връзка с
установяване на горното обстоятелство по делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Д.
К. Х.
и Р. В. Р.
– С.
/съпруга
на ищеца по претенциите/. От показанията на двамата свидетели се установи, че В.С.Г.
е предоставил на С.В.С. ключове за делбения недвижим
имот, като същото се наложило с оглед влошеното здравословно състояние на
ответника по претенциите и евентуална необходимост от оказване на медицинска
помощ на същия. От друга страна, от показанията на свидетеля Р.В.
Р. – С. се установи, че при
направени от нейна и на съпруга й страна опити за влизане в процесния
недвижим имот, последните били недопускани от В.С.Г.. Същото се заявява от
свидетеля Р. В. Р.
– С. и за един от леките автомобили, по отношение на който е
било поискано предоставяне на ползването.
От съвкупния анализ на така
ангажираните доказателства съдът намира, че ищецът по претенциите е бил лишен
от ползването на делбените имоти в заявения период.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Р.
В. Р. – С.
при
условията на чл. 172 ГПК, предвид обстоятелството, че същата е съпруга на ищеца,
но им дава вяра като последователни, вътрешнологични
и непротиворечиви, доколкото почиват на непосредствени впечатления, като от
същите се установява, че ответникът е отказвал достъп до делбените
имоти, въпреки предоставения ключ от недвижимия имот. Посочените показания
кореспондират в определени части на показанията на свидетеля Д.
К. Х.
При иск по чл. 31, ал. 2 ЗС размерът
на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при
съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик – длъжник надхвърля
своята квота или дял в съсобствеността.
За установяване размера на
обезщетението е изслушано заключение по допусната Съдебно-техническа експертиза
с вещо лице Н.М., неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено, от което се установява, че средният пазарен наем на
жилището възлиза на 327 лева месечно, а на всеки един от трите леки автомобила
– на 88 лева месечно.
Ищецът по претенциите притежава 1/3
идеална част от недвижимия имот, от ползването на която е бил лишен, поради
което ответникът по претенциите дължи заплащане на сумата от 109 лева месечно
за периода от 18.02.2020 г. до предявяване на претенциите – 11.02.2021 г. /12
дни за периода от 18.02.2020 г. до 29.02.2020 г. х 3,76 лева/ден = 45,12
лева; 11 месеца х 109 лева = 1 199 лева; 11 дни за периода от 01.02.2021
г. до 11.02.2021 г. х 3,89 лева/ден = 42,79 лева/ или общо в размер на
1 286,91 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, като претенцията над посочения размер
до пълния предявен размер от 1 635 лева и за периода от 12.02.2021 г. до
18.05.2021 г. следва да бъде отхвърлена, доколкото включването на посочения
период по реда на изменението на иска се явява недопустимо.
Ищецът по претенциите притежава по 1/6
идеална част от всеки от трите леки автомобила, от ползването на които е бил
лишен, поради което ответникът по претенциите дължи заплащане на сумата от по
14,67 лева месечно за периода от 18.02.2020 г. до предявяване на претенциите –
11.02.2021 г. /12 дни за периода от 18.02.2020 г. до 29.02.2020 г. х 0,51
лева/ден = 6,12 лева; 11 месеца х 14,67 лева = 161,37 лева; 11 дни
за периода от 01.02.2021 г. до 11.02.2021 г. х 0,52 лева/ден = 5,72 лева/ или общо
в размер на по 173,21 лева за всеки един от трите автомобила, ведно със
законната лихва, считано от 12.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, като претенцията над посочения размер до пълния предявен размер
от 225 лева и за периода от 12.02.2021 г. до 18.05.2021 г. следва да бъде
отхвърлена, доколкото включването на посочения период по реда на изменението на
иска се явява недопустимо.
По разноските:
Съобразно квотите в
съсобствеността и стойността на делбените имоти съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна
такса по сметка на Районен съд - Варна в размер на 4 % върху стойността на
притежавания от всеки от тях дял, а именно: сумата от 3 314,27 лева – за В.С.Г.
и сумата от 1 550,85 лева – за С.В.С.,
на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
На основание
чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по предявените
от съделителя С.В.С. претенции по сметки следва
да бъде събрана държавна такса в размер на 4% от цената
на исковете. С оглед постановения правен резултат, държавната такса следва да бъде заплатена съразмерно с уважената част от исковете от съделителя В.С.Г. в размер на 166,95 лева
и съразмерно с отхвърлената
част от исковете от съделителя
С.В.С. в размер на 48,45 лева.
Сторените
в производството разноски от страните включват заплатени депозити за вещи лица,
такси за снабдяване с писмени доказателства и други съдопроизводствени
действия по повод ликвидиране на съсобствеността.
Правилата за
присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и
възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното
производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от
редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея
препращане към чл. 78 ГПК.
С оглед на
горното, претенциите за присъждане на разноски в полза на В.С.Г. за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /от
общо претендирания и доказан като заплатен, съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 20.12.2019 г., размер от 600 лева/, за
такси /за съдебно удостоверение, заверени преписи, издаване на схема и данъчна
оценка и вписване на исковата молба/ в общ размер на 73,91 лева и депозит за Съдебно-техническа
експертиза от 200 лева, извършени в първата и втората фаза на делбата, са
неоснователни, тъй като тези разходи следва да се понесат от съделителя така, както ги е направил.
С оглед изхода на спора по претенциите
по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в
полза на В.С.Г.
следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева /който
съдът приема за съответен на защитата по предявените претенции по сметки,
доколкото не е изрично записано колко от общо претендираните
600 лева са за защита по повод
ликвидиране на съсобствеността, колко по предявената възлагателна претенция и колко по претенциите по сметки/ и
за депозит за Съдебно-техническа експертиза с вещо лице Н.М. /касаеща визираните претенции/ в размер на 250 лева,
съразмерно на отхвърлената част от претенциите, а именно: сумата от 98,08 лева.
Претенциите за
присъждане на разноски в полза на С.В.С. за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева /от общо претендирания
и доказан като заплатен, съгласно Договор за правна защита и съдействие от
21.05.2021 г., размер от 1 800 лева/, за такси /за съдебни удостоверения и
издаване на документи/ в общ размер на 91 лева и депозити за експертизи
/касаещи ликвидиране на съсобствеността/ в размер общо на 800 лева, извършени в
първата и втората фаза на делбата, са неоснователни, тъй като тези разходи
следва да се понесат от съделителя така, както ги е
направил.
С оглед изхода на спора по претенциите
по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на С.В.С. следва да бъдат присъдени сторените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева /който съдът
приема за съответен на защитата по предявените претенции по сметки, доколкото
не е изрично записано колко от общо претендираните 1
800 лева са за защита по повод
ликвидиране на съсобствеността, колко по предявената възлагателна претенция и колко по претенциите по сметки/ и
за депозит за Съдебно-техническа експертиза с вещо лице Н.М. /касаеща визираните претенции/ в размер на 150 лева,
съразмерно на уважената част от претенциите.
От насрещната страна е направено
възражение за прекомерност на претендираното от С.В.С. адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен
състав, като съобрази минимално предвиденият
размер на същото, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възражения, фактическата и правна
сложност на производството, обстоятелството, че същото /във фазата на
извършване на делбата, касаеща претенциите по сметки/
е протекло в четири открити съдебни заседания и извършените от процесуалния
представител на съделителя С.В.С. процесуални
действия намира, че в полза на същия следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в определения размер от 600 лева, който не се явява прекомерен. С оглед на посоченото, направеното от насрещната
страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
Поради изложеното, в полза на съделителя С.В.С. следва да бъдат
присъдени разноски в размер общо на 586,54 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на В.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.
349, ал. 2 ГПК, за поставяне в негов дял на допуснатия до делба недвижим
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ с
идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед ***г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: град ***, целият със застроена площ от
**** кв.м., в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи
***, брой подземни етажи 0, предназначение – жилищна сграда
– многофамилна, като сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, ведно с прилежащите части – ***с площ от **
кв.м. и ***% от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседни обекти в сградата: на същия етаж – с идентификатори ***.**
и ***.**; под обекта – с идентификатор ***.**
и над обекта – с идентификатор ***.**.
РАЗПРЕДЕЛЯ в дял на В.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, следните делбени имоти: 1. АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***по КККР, одобрени със
Заповед ***г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес:
град ***, целият със застроена площ от ***
кв.м., в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи ***,
брой подземни етажи 0, предназначение – жилищна сграда – многофамилна,
като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с
прилежащите части – ***с площ от *** кв.м. и ***%
от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни обекти в
сградата: на същия етаж – с идентификатори ***.**
и ***.**; под обекта – с идентификатор ***.***
и над обекта – с идентификатор ***.**; и 2. ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № ***, марка и
модел „***“, рама № ***, двигател № ***, произведен на 06.02.1996 г., на
основание чл. 353 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ в
дял на С.В.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, следните делбени имоти: 1. ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № ***, марка и модел „***“, рама № ****,
двигател № ***, произведен на 11.05.2000 г.; и 2. ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № ***, марка и модел „***“, рама № ***,
двигател № ***, произведен на 08.01.1999 г., на основание чл. 353 ГПК.
ОСЪЖДА
В.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на С.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 29 433,33 (двадесет и девет хиляди четиристотин
тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) лева за уравнение на дяловете на
разпределените по реда и на основание чл. 353 ГПК делбени имоти, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
В.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1 286,91 (хиляда двеста осемдесет и шест лева и деветдесет и една
стотинки) лева, представляваща обезщетение за ползване на
съсобствения недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ
с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед ***г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: град ***, целият със застроена площ от
***кв.м., в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи **,
брой подземни етажи 0, предназначение – жилищна сграда – многофамилна,
като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с
прилежащите части – ***с площ от*** кв.м. и ***%
от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни обекти в
сградата: на същия етаж – с идентификатори ***.**
и ***.**; под обекта – с идентификатор ***.**
и над обекта – с идентификатор ***.**, за периода от
18.02.2020 г. до 11.02.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на претенциите –
12.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 31, ал.
2 ЗС; като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за разликата над 1 286,91 (хиляда двеста
осемдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки) лева
до пълния предявен размер от 1 635 (хиляда
шестстотин тридесет и пет) лева, както и за
периода от 12.02.2021 г. до 18.05.2021 г.
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 173,21 (сто седемдесет и три лева и двадесет и една стотинки) лева, представляваща
обезщетение за ползване на съсобствения лек автомобил
рег. № ***, марка и модел „***“, рама № ***5, двигател № ***,
произведен на 11.05.2000 г., за периода от 18.02.2020 г. до 11.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на претенциите – 12.02.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС; като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 173,21 (сто седемдесет и три
лева и двадесет и една стотинки) лева до пълния предявен
размер от 225 (двеста двадесет и пет) лева, както и за периода
от 12.02.2021 г. до 18.05.2021 г.
ОСЪЖДА
В.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 173,21 (сто седемдесет и три лева и двадесет и една стотинки) лева, представляваща
обезщетение за ползване на съсобствения лек автомобил
с рег. № ***, марка и модел „***“, рама № ***, двигател № ***,
произведен на 08.01.1999 г., за периода от 18.02.2020 г. до 11.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на претенциите – 12.02.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС; като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 173,21 (сто седемдесет и три
лева и двадесет и една стотинки) лева до пълния предявен
размер от 225 (двеста двадесет и пет) лева, както и за периода
от 12.02.2021 г. до 18.05.2021 г.
ОСЪЖДА
В.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 173,21 (сто седемдесет и три лева и двадесет и една стотинки) лева, представляваща
обезщетение за ползване на съсобствения лек автомобил
с рег. № ***, марка и модел „***“, рама № ***, двигател № ***,
произведен на 06.02.1996 г., за периода от 18.02.2020 г. до 11.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на претенциите – 12.02.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС; като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 173,21 (сто седемдесет и три
лева и двадесет и една стотинки) лева до пълния предявен
размер от 225 (двеста двадесет и пет) лева, както и за периода
от 12.02.2021 г. до 18.05.2021 г.
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд - Варна държавна такса в размер на 3 314,27 (три хиляди триста и четиринадесет лева и двадесет и седем
стотинки) лева, на основание чл.
355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК; както и държавна такса за предявените
претенции по сметки в размер на 166,95 (сто шестдесет и шест
лева и деветдесет и пет стотинки) лева, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
С.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд - Варна държавна такса в размер на 1 550,85
(хиляда петстотин и
петдесет лева и осемдесет и пет стотинки) лева,
на
основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; както и държавна такса
за предявените претенции по сметки в размер на 48,45 (четиридесет и осем
лева и четиридесет и пет стотинки) лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
В.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 586,54 (петстотин осемдесет и шест лева и петдесет и четири
стотинки) лева, представляваща
сторените в производството разноски за защита по предявените претенции по
сметки, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
С.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 98,08 (деветдесет и осем лева и осем стотинки) лева, представляваща сторените в производството разноски за
защита по предявените претенции по сметки, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: