Р Е Ш Е Н И Е № ...........
30.10.2018 г., град Свиленград
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, на девети октомври през
две хиляди и осемнадесета година,
в публично заседание, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
при секретаря Ренета Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 798
по описа на съда за 2017 година, за да се
произнесе съобрази:
Предявен е иск
с правна квалификация чл.108 от ЗС.
Ищецът А.Г.Б. иска от
съда да признае за установено по отношение на ответника Х.А.Ю., че тя е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Любимец, ул. Люляк № 3,
представляващ паянтова жилищна сграда с пристройка, построена в УПИ III-2092 в
кв.128 по регулационния план на гр.Любимец, и да й предаде владението върху
имота.
Ищецът твърди, че е
изключителен собственик на сградата - жилищната с пристройката към нея, която е
придобила по наследяване от баща си и и изтекла в
полза на последния придобивна давност. Твърди, че
сградата е била собственост на баща й Г.А.Ю., починал на 23.02.2003 г., на
когото тя била единствен наследник по закон. Твърди също, че е наследодателят
й, а след смъртта му и ищецът са упражнявали владение върху сградата повече от
двадесет години. Сградата
била построена в поземлен имот с пл. № 2092 в квартал 128 по регулациония план на гр. Любимец, утвърден със Заповед №
254/ 04.08.1992г., за който е образуван парцел III – общински, с площ 390 кв.м., с граници:
улица, имот II – 2093,
имот IV - 2091 и имот XXVII - 2082.
Правото на собственост
на ищеца се оспорвало само от ответника - неин син, който живеел в процесния имот и противопоставял свои собственически права,
като твърдял, че е собственик въз основа на договор за покупко-продажба,
сключен с нотариална заверка на подписите от 12.09.2002г. Ищецът счита този
договор за нищожен, поради липса на форма за валидност - нотариална форма.
В допълнение ищецът
твърди, че на 11.10.2017г. ответникът
я е изгонил ищцата от къщата, изхвърляйки вещите и дрехите й, за което
използвал сила и принуда, като с това оспорвал правото й на собственост.
Ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът,
чрез упълномощен процесуален представител, поддържа предявения иск и претендира
разноски. Ответникът, също чрез пълномощник, изразява становище, че иска е
неоснователен, тъй като той е собственик на спорната сграда, която е закупил от
дядо си – наследодателят на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, във
връзка с чл.12 от ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено
следното:
В Решение № 3 от м.
09.1994г. по гр. дело № 2 от 1994г. на Пленума на ВС и Решение № 186 от
19.02.1987г. по гр. дело № 154 от 1986г. на ОСГК на ВС е прието, че при
решаване на въпроса дали владелецът е придобил вещта по давност съдът служебно
следва да вземе предвид дали през периода на осъществяваното владение е била
налице законова пречка за придобиване на собствеността по давност. Приетото в
цитираните решения на ВКС се приема за правилно и в по-новата съдебна практика
– постановеното по реда на чл.290 от ГПК
Решение № 62 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. дело № 5628/2015 г., I г.о., ГК.
По иска за собственост с правно основание чл.108 от ЗС ищецът
трябва да докаже, че е собственик на имота, за който иска да му бъде предадено
владението. В разглеждания случай това не е доказано, с оглед наличието на законова
пречка за придобиване на собственост върху процесната
сграда по давност.
Безспорно е, а и от представената с исковата
молба скица е видно, че спорната сграда е построена върху имот – общинска
собственост, т.е. върху земя, собственост на Община Любимец. Съгласно разпоредбата на чл.92
от ЗС собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията върху
нея, освен ако е установено друго. По делото липсват данни сградата да е
построена от наследодателя на ищцата въз основа на учредено право на строеж.
След като към момента на построяването на сградата наследодателят на ищцата не
е бил собственик на дворното място и принципът на чл.92 от ЗС не е бил изключен
чрез валидно учредено право на строеж, то собственикът на земята Община Любимец
е станала към онзи момент и собственик на построеното.
Според свидетелските показания процесната сграда е „строена преди много време, може би
преди около 40-50 години от дядото на Х., от дядо Георги“ /л.78/, т.е от бащата
на ищеца.
Към онзи момент /построяването на сградата/ и след
това, разпоредбата на чл.86 от ЗС, в различните му редакции визира, че не може
да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост /в периода
от 1951г. до 1990г./, вещ, която е държавна или общинска собственост /в периода
от 1990г. до 1996г./, а след изменението
на ЗС с ДВ, бр.33 от 1996г., в сила от 01.06.1996г. - вещ, която е публична
държавна или общинска собственост. В този смисъл са и чл.7 от Закона за
държавна собственост от 1996 г. /вещите - публична държавна собственост не
могат да се придобиват по давност/ и чл.7 от Закона за общинската собственост
от 1996 г. /не могат да се придобиват по давност имоти - публична общинска
собственост/. Т.е. до 01.06.1996 г. не могат да се придобиват по давност всички
държавни и общински имоти, а след 01.06.1996 г. - не могат да се придобиват по
давност само имоти - публична държавна и общинска собственост. Следователно, за
имотите, които са частна държавна или общинска собственост след 01.06.1996 г.
вече не съществува забрана за придобиване по давност. Относно тези имоти обаче
следва да се има предвид, че с разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността, публ. в ДВ бр.46 от 2006г. и
многократно след това изменян, в сила от 01.06.2006 г., давността за тези имоти
спира да тече до 31.12.2014 г. Съгласно §
1 от последния Закон за
допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр.7 от 2018г., в сила от 31.12.2017 г.) давността за придобиване
на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31
декември 2022 г. Така че до 31.12.2022 г. при спор за собственост върху такива
имоти не може да се приеме, че владелецът е придобил имота по давност при
недобросъвестно владение.
По изложените съображения предявеният иск по
чл.108 от ЗС се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че неоснователно е и възражението на ответника,
основано на твърдени собственически права върху
спорната сграда, придобити чрез покупко-продажба от наследодателят на ищеца.
Последният не се легитимира като собственик на сградата по изложените по-горе
съображения. Освен това, договорът за покупко-продажба, на който се позовава
ответника, е нищожен поради липса на форма – чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД,
и няма вещно-прехвърлително
действие.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на
ответника се следват направените разноски, които се установиха в размер на 200
лв. – за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.Б. с ЕГН: ********** срещу Х.А.Ю. с ЕГН: ********** иск за
признаване за установено по отношение на Х.А.Ю. с ЕГН: **********, че А.Г.Б. с ЕГН: ********** притежава право на собственост върху жилищна сграда с пристройка, построена в УПИ
III-2092 в кв.128 по регулационния план на гр.Любимец, одобрен със Заповед № 254/ 04.08.1992г., с граници:
улица, УПИ II – 2093, УПИ IV - 2091 и УПИ XXVII - имот
2082, както и за осъждане на Х.А.Ю. с ЕГН: ********** да предаде на А.Г.Б. с
ЕГН: ********** държането на описаната сграда.
ОСЪЖДА А.Г.Б. с ЕГН: ********** да заплати на
Х.А.Ю. с ЕГН: ********** сумата
200,00 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: