Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр. Р., 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Р., в открито заседание на 19 юли през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
при секретаря Галина
Кунчева и с участието на прокурора Пламен
Петков, като разгледа докладваното от съдия Агуш КАНД № 198 по описа
на съда за 2023 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Директора на
„Регионална инспекция по околната среда и водите“- Р. против Решение № 247 от 06.04.2023
г., постановено по АНД № 178/2023 г. по описа на Районен съд - Р., с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 29/21.12.2022 г. на Директора на РИОС – Р., с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 5000 лева, за нарушение по чл.
156, ал. 1, във вр. чл. 113, ал. 3 и чл. 120, вр. чл. 119 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО).
В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Наведени
са и възражения свързани с приложимостта от въззивния съд на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира се отмяна на решението на РС – Р. и вместо
него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В съдебно заседание касационния жалбоподател се
представлява от ст. юриск. К., която поддържа жалбата с наведените в нея доводи
относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Касационният ответник – В.С. М. се
представлява от пълномощник - адв. О.Б., който счита наказателното
постановление за незаконосъобразно, а решението на въззивния съд за правилно. В
съдебно заседание излага подробни доводи относно правилното приложение на чл.
28 от ЗАНН от въззивния съд. Претендира присъждане на разноските по
делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Р. дава
заключение, че касационната жалба е частично основателна, като не споделя
извода на въззивния съд, относно твърдението за наличието на маловажност на
извършеното нарушение доколкото от същия е обосновано с приложението на чл. 28 от ЗАНН. Излага съображения, относно явно несправедливо
определения размер на наложеното наказание „глоба“ в размер на 5000 лв, поради
което предлага същият да бъде намален на 2000 лв. В останалата част счита, че
решението на РРС е постановено при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с административнопроизводствените правила, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди
оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно
установено, че административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.
156, ал. 1 от ЗУО, във връзка с чл. 113, ал. 3 и чл. 120 във връзка с чл. 119
от ЗУО, а именно, за това, че не е изпълнил предписание по чл. 113, ал. 3 и чл. 120 ЗУО, дадено му с писмо изх. №
И-2350 от 10.06.2022 г., отнасящо се до това да представи в РИОСВ – Р. работни
листи за класификация на отпадъците, които са установени в стопанисвания от него
имот при извършена проверка, обективирано в Констативен протокол №
21-ТЦ/09.06.2022 г. В писмото е посочен конкретен срок за изпълнение на
предписанието – 17.06.2022 г.
При извършване на справка в
деловодната система на РИОСВ е констатирано, че към дата 22.06.2022 г.
ответникът по касация не е изпълнил дадените от АНО предписания. С писмо изх. №
И-2545/23.06.2022 г., относно неизпълнението на дадените предписания, същият
бил поканен на основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН да се яви в РИОСВ – Р. на
01.07.2022 г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН). Писмото било получено от лицето на 23.06.2022 г., но тъй като същият не
се явил в указания от АНО ден, то в негово отсъствие бил съставен АУАН № 0002414/01.07.2022
г. за нарушение на чл. 119, ал. 6 ЗУО, във вр. чл. 156, ал. 1 от ЗУО, а именно:
че не е изпълнил даденото му задължително предписание с писмо изх. № И-2350 от
10.06.2022 г., за извършване класификация на отпадъците, констатирани при
извършената проверка в стопанисвания от него имот на 09.06.2022 г. като в срок
до 17.06.2022 г. е следвало да представи в РИОСВ – Р. работни листи по чл. 7,
ал.1 от Наредба № 2 за класификация на отпадъците. В АУАН-а било посочено, че срокът
на предписанието е изтекъл и е констатирано, че нарушението е извършено на
18.06.2022 г., като същото е установено на дата 22.06.2022 г. по документи, в
направената справка във входящия регистър на заведената входяща кореспонденция
в РИОСВ – Р., за което е издаден Констативен протокол № 19-НА/20.06.2022 г. АУАН-ът
бил съставен в отсъствие на нарушителя, като същият му бил връчен на 20.07.2022
г. На същата дата 20.07.2022 г. с писмо вх. № АО-3559 в РИОСВ нарушителят
внесъл работните листи за квалификация на отпадъците, с което изпълнил дадените
му предписания. Срещу издадения АУАН не са постъпили възражения. Въз основа на
него било издадено и оспореното пред въззивния съд наказателно постановление, с
фактическо описание идентично със това съдържащо се в АУАН-а и правна
квалификация на лицето - чл. 156, ал. 1
от ЗУО, във връзка с чл. 113, ал. 3 и чл. 120 във връзка с чл. 119 от ЗУО, за
което на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 5000 лв
Настоящата
инстанция, след извършена служебна проверка на оспореното решение за неговата
валидност, допустимост и правилност, не констатира допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, нито противоречие с материалноправни
разпоредби.
Районният съд е
събрал по надлежния ред допустими и относими доказателства, установяващи
правнорелевантните за случая факти и обстоятелства. Извършил е задълбочен и
цялостен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
като ги е обсъдил както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Пълно и точно е
установил фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящия
касационен състав.
С оглед направените
по делото фактически констатации, съдът е формулирал и напълно обосновани и в
съответствие със закона правни изводи, за правилна установеност и безспорна
доказаност на нарушението по чл. 156, ал. 1 от ЗУО, във връзка с чл. 113, ал. 3 и чл. 120 във връзка с
чл. 119 от ЗУО.
Правилно
районният съд е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, който водят
до извода, че в
конкретният случай са налице предпоставките на чл. 28
от ЗАНН за квалифициране на деянието като маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в §1, т.4 от ДР на ЗАНН.
Правилно
въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че се касае преди всичко за
обективни причини, които са довели до невъзможност за спазването от наказаното
лице на определения от АНО срок даден в предписанието именно поради срещнатата трудност
и невъзможност за определяне на кода, под който се води отпадъка.
Горните изводи на
районния съд се подкрепят и от дадените показания на разпитаните във въззивното
производство в качеството им на свидетели - С. Б. и М. М.. От техния разпит
става ясно, че ответникът по касация В. действително е положил усилия за
установяване на кода необходим за депониране на веществото „ксантогенат“.
Свидетелят Б. в обясненията си казва, че „около
две-три седмици е продължило търсенето на точния код, не можел да каже със
сигурност, но доста време“. От друга
страна, правилно решаващият съд, е взел предвид при квалифициране на деянието
като маловажен случай и обстоятелството, че макар и да е осъществил състава на
нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност В. още към момента на проверката е представил
на проверяващите паспорт за безопасност, отстранил нарушението още в деня на
съставяне на акта 20.07.2022 г. като е изпълнил даденото предписание и е
представил работни листи за класификация на отпадъка по реда, описан в чл. 7 от
наредба №2 за класификация на отпадъците (ДВ. бр.66/2014 г.), както и че е
изпълнил всички останали предписания дадени му с Констативен протокол от
09.06.2022 г.
Правилно решаващият съд е
приел, че целите на наказанието е можело да бъдат постигнати и без да бъде
наказван нарушителя, а като бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Това обаче не е съобразено от
административнонаказващия орган, поради което издаденото НП е отменено като
незаконосъобразно от районния съд.
В обобщение на всичко
изложено и след извършена служебна проверка за валидността и допустимостта на
оспореното в настоящото производство решение на районния съд, касационната
инстанция намира, че решението, е валидно, допустимо и напълно съответстващо на
материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.3 от АПК, вр.
чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното
производство в договорения и изплатен размер от 1000лв., чийто размер, е
съответен на разпоредбата на чл.8 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за адвокатските
възнаграждения и възражението за прекомерност не е основателно.
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Р.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 247/06.04.2023 г. на Районен съд – Р., постановено по АНД № 178/2023
г. ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите да заплати
на В.С.В., ЕГН **********,***0 и настоящ такъв гр.Р., кв. „Д.“, бл. „М.“ вх. *,
ет.*сумата в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, представляващи разноски за
заплатено адв.възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.