Р Е Ш Е Н И Е № 115/21.7.2020 г.
21.07.2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На първи
юли
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор Р. Лефтерова
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 120 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от Ю.Д.Г., чрез
адвокат Ж.Г. със съдебен адрес ***, кантора 509 против Община Ямбол, с цена на
иска 100/сто/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен и отменен мълчалив отказ на орган по приходите
при Община Ямбол по искане
за прихващане или възстановяване на данък върху превозни средства с вх. №
2801-21438/12.12.2018г., а именно за изплатено адвокатско възнаграждение
за обжалване по административен ред на посочения акт, ведно със законната
лихва, считано от 15.06.2019г.-датата на влизане в сила на решение по адм. дело № 91/2019г. по описа на ЯАС. Иска се да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца претендираното
обезщетение на осн. чл.1, ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ, както и да се присъдят направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
Първоначално по така предявения иск в ЯАС е било образувано адм. дело № 276/2019г. по описа на последния, като с Решение
№ 201/24.09.2019г. по същото, искът е бил отхвърлен като неоснователен. С Решение
№ 6538/02.06.2020г. по адм. дело № 12435/2019г. по
описа на ВАС е отменено Решение № 201/24.09.2019г. по адм. дело № 276/2019г.
по описа на ЯАС и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В
съдебно заседание за ищецът своевременно и редовно
призован, се явява адв.
Ж.Г. ***, която счита исковата претенция, за изцяло основателна и че са налице
всички визирани предпоставки в Закона за отговорността на държавата и общините,
а именно първата предпоставка: незаконосъобразен акт, който е отменен по
надлежния ред, в случая във фазата на съдебно оспорване. Настъпили са вреди,
които са имуществени и в случая се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение по оспорване на незаконосъобразния акт във фазата на
задължителното административно оспорване. И на трето място е налице
предпоставката пряка и непосредствена
последица, причинно-следствена връзка между имуществените вреди, настъпилия
вредоносен резултат и незаконосъобразния административен акт. Твърди, че от
всички събрани и приложени по делото
доказателства безспорно се установява изначалното съществуване на субективното
материално право на ищеца да му бъдат прихванати от страна на органа по
приходите при Община Ямбол или възстановени суми за недължимо внесен данък за
превозни средства. Моли да бъде уважена така заявената искова претенция, а също
така и да присъдени всички сторени съдебно-деловодни разноски, включително пред
Върховния административен съд, както и по настоящото производство.
Ответникът по делото Община Ямбол, своевременно и редовно призован,
изпраща процесуален представител юрисконсулт К.А., който пледира за оставяне без уважение на исковата молба.
Представителят
на ЯОП намира
така предявения иск за основателен и доказан. Сочи, че е налице незаконосъобразен мълчалив отказ на ответната
страна, отменен по надлежен ред, като в резултат на издаването му ищецът е
претърпял претендираните имуществени вреди,
изразяващи се в разноски за обжалването по административен ред на процесния мълчалив отказ.
След като
извърши цялостна преценка на всички приети по делото доказателства,
включително и тези събрани в настоящото
производство, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 12.12.2018г. ищецът, чрез процесуалния си представител е
депозирал искане с вх. № 2801-21438 до Дирекция „Местни приходи“ в Община Ямбол
за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за данък превозно
средство за лек автомобил „*“ с рег. № ***. Тъй като органът по приходите не се
е произнесъл в законовия срок, мълчаливия му отказ за произнасяне по искането е
обжалван по административен ред, като кметът на общината е потвърдил отказа с
решение № 2801-03686/28.02.2019г. Последното решение е обжалвано по съдебен ред
пред ЯАС, образувано е адм. дело № 91/2019г. по описа
на ЯАС и с решение № 121 от 30.05.2019г. постановено по делото, влязло в
законна сила на 15.06.2019г., съдът е отменил мълчаливия отказ на органа по
приходите в дирекция“МП“ в Община Ямбол, като незаконосъобразен, като е върнал преписката
за произнасяне на адм.
орган. С процесното решение ЯАС е осъдил Община Ямбол
да
заплати на Ю.Д.Г. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, кантора № 509, сумата
от 510 лв.(петстотин и десет лева),
представляваща направени разноски по делото.
При
депозиране на жалбата пред по - горестоящия
административен орган – кмета на Община Ямбол към жалбата с вх. №
2800-00766/16.01.2019г. е приложен договор за правна помощ, ведно с пълномощно
от 16.01.2019г., като договореното възнаграждение за депозиране на жалба пред
административния орган против мълчалив отказ на орган по приходите при Община Ямбол и
представителство пред община Ямбол е в размер на 100 лева.
При първоначалното разглеждане на
предявения иск състав на ЯАС с Решение №
201/24.09.2019г. е отхвърлил същия, като е приел, че не са налице материалноправните
предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не са доказани вредите, които
ищеца твърди, че е претърпял, да са в причинна връзка с отменения
административен акт.
В отменителното
Решение № 6538/02.06.2020г. по адм. дело № 12435/2019г., съставът на ВАС постановил
същото е посочил, че „спорът пред административния съд относно причинната
връзка между изплатеното обезщетение и незаконосъобразния мълчалив отказ е
останал неизяснен от фактическа страна, което представлява съществено
процесуално нарушение. Пред административния съд е установено, че спорът не е
решен по същество, а преписката е била върната на административния орган за
произнасяне. Едва с касационната жалба е представен Акт за прихващане и
възстановяване, с който спорът е окончателно уреден, т.е. налице е влязъл в
сила административен акт, който има отношение към претендираното
от касатора субективно материално право по основния
спор за дължимостта на прихващането или
възстановяването. В случай, че това право съществува, би била налице
причинно-следствена връзка между незаконосъобразния отказ на администрацията и
направените разноски.“
В изпълнение на указанията на ВАС, при
новото разглеждане на делото от адм. орган е изискано
и съответно прието заверено копие от Акт за прихващане и възстановяване № 0001/19.07.2019г.,
приложен към касационната жалба на ищеца
против
Решение № 201/24.09.2019г. по адм. дело № 276/2019г.
по описа на ЯАС. В процесния АПВ
изрично е посочено, че се издава във връзка с искане с вх. № 2801-21438/12.12.2019г. за
прихващане или възстановяване и в изпълнение на Решение № 121/30.05.2019г. по адм.
дело № 91/2019 г. по описа на ЯАС/л.120-122/. Видно от събраните писмени
доказателства, АПВ № 0001/19.07.2019г. е бил отменен изцяло по жалба на
ищеца с решение № 2801-19045/07.10.2019г. на кмета на Община Ямбол и преписката
е върната на органа по приходите за ново
произнасяне/л. 126-127/. Издаден е нов Акт
за прихващане и възстановяване № 0002/07.11.2019г./л.128-130/, който не е
представен по
адм. дело № 12435/2019г. по описа на ВАС, което е
дало основание на касационния състав да приеме, че Акт за прихващане и възстановяване № 0001/19.07.2019г. е влязъл в сила административен акт.
От служебно изготвена справка от САС „Съдебно
деловодство“ на ЯАС/стр.137-138/ по адм. дело №
382/2019г. се установява, че с Решение № 2/03.01.2020г. състав на ЯАС е
отхвърлил като неоснователен предявения иск от Ю.Д.Г., чрез адвокат Ж.Г. със съдебен адрес ***,
кантора 509 против Община Ямбол, с цена на иска 150/сто и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразен и отменен адм. акт АПВ № 0001/19.07.2019г. на орган по приходите при
община Ямбол, а именно за изплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по адм. ред на посочения акт, ведно със законната лихва,
считано от 07.10.2019г. до окончателното й изплащане. Против постановеното
решение е подадена касационна жалба от Ю.Д.Г., като с писмо от 30.01.2020г.
делото е изпратено във ВАС.
От служебно
изготвена справка от НБД „Население“ се установява, че ищеца
Ю.Д.Г. е съпруг на
процесуалния си представител адв. Ж.К.Г..
С оглед на
установената фактическа обстановка, ЯАС, трети административен състав счита, че
исковата молба е процесуално допустима,
като въпроса за допустимостта е решен с постановеното Решение №
6538/02.06.2020г. по адм. дело № 12435/2019г. по
описа на ВАС, с оглед дадените в същото
задължителни указания за настоящия съдебен състав. Разгледана по същество исковата
молба е неоснователна и недоказана поради
следните съображенията:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.
Съобразно правилото на чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение
за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 205 от АПК ответник по
иска е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт са причинени вредите. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като
се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от отговорното длъжностно лице (чл. 4 от ЗОДОВ). Вредата
представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни
неимуществени блага, а когато е засегнат патримониумът
на едно лице, вредата е имуществена. Имуществената вреда представлява
отрицателна последица от увреждане, която засяга неблагоприятно имуществените
права и защитените от правото блага на увредения. Пряка и непосредствена е тази
вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на
компетентния административен орган, а обезщетението обхваща претърпяната загуба
или пропусната полза. Във фактическия състав за отговорността на държавата за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са включени
следните елементи: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на
административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е
отменен по съответния ред; настъпила вреда от този административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и
настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента
на посочения фактически състав не би могла да се реализира отговорността на
държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената
тежест за установяване наличието на предпоставките за ангажиране на
отговорността се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени
вреди, като за да бъде основателен искът за причинени вреди, следва доказването
на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно чл. 154, ал. 1
от ГПК.
В конкретния
случай се иска осъждането на Община Ямбол да изплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лева, представляващи договорено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред горестоящия административен
орган, при обжалване на мълчалив отказ на орган по приходите.
В разпоредбата на чл. 143 от АПК са определени правилата за дължимост на разноски, направени в производството пред
съда, като във всички предвидени хипотези, тежестта за понасяне на сторени по
делото разноски е обусловена от резултата при оспорването на административния
акт. Не така стои въпроса с направени разноски от страната във фазата на
обжалване по административен ред на съответния адм.
акт. Процесуалният
ред не предвижда възможност съдът да се произнася по искане за присъждане на
разноски, направени от страната в производството пред административния орган.
Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по
същия ред. Съответно чл.4 от ЗМДТ препраща относно обжалването към реда на
ДОПК. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по
административен ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл.
152 - чл. 155 няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените
от страните разноски. Налага се извода, че в ДОПК и АПК въпросът с разноските в
административното производство не е
уреден.
За страната в производството по оспорване по административен ред по ДОПК
съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди
направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща
разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ДОПК,
съгласно която задължените лица имат
право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или
бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод
изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден
в ЗОДОВ. Съответно в чл. 19, ал. 1 от ЗНАП
е регламентирано, че Националната агенция за приходите отговаря за вредите,
причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или
бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на
дейността им, като обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или
бездействия по ал. 1 може да се иска след тяхната отмяна (чл. 19, ал. 2 от ЗНАП).
В чл. 19, ал. 3 от ЗНАП
е предвидено, че отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в
ЗОДОВ.
Както бе
посочено по-горе, разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ предвижда като абсолютна
предпоставка за уважаване на иск предявен по този ред наличието на вреди,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от
действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод
изпълнение на административна дейност. ЯАС не споделя становището на процесуалния представител на
ищеца, че е налице първата
предпоставка визирана в Закона за отговорността на държавата и общините, а
именно незаконосъобразен акт, който е отменен по надлежния ред. Видно от решение № 2801-03686/28.02.2019г. на кмета на Община Ямбол, мълчаливия
отказ на органа по приходите при Община Ямбол по искане с вх. № 2801-21438/12.12.2019г. до Дирекция „Местни приходи“ в Община Ямбол на ищеца за прихващане или възстановяване на
недължимо платени суми за данък превозно средство не е
отменен, т.е. в административното производство няма влязъл в сила адм. акт, с който спора да е уреден и мълчаливия отказ да е
признат за незаконосъобразен. Доколкото
в случая обжалването по адм. ред е необходима
процесуална предпоставка за съдебното
обжалване, то в последното мълчаливия отказ е отменен като незаконосъобразен с
Решение № 121 от 30.05.2019г. постановено по а.д. 91/2019г., влязло в законна
сила на 15.06.2019г., като преписката е върната
за произнасяне на адм.
орган. В съдебното производство обаче, на ищеца е присъдена сумата от 510 лв.(петстотин и десет лева),
представляваща направени разноски по делото, съобразно правилото по чл. 143,
ал.1 от АПК и съответно му е издаден изпълнителен лист. Съдът счита за необходимо да отбележи, че така
присъдените разноски по размер са достатъчни с оглед фактическата и правна
сложност на спора, да обезвъзмездят и направените и претендирани от ищеца разноски в размер на 100 лева, във
фазата на обжалването по адм. ред на процесния мълчалив отказ. Следва да се отбележи също така,
че с оглед съпружеските отношения между ищеца и процесуалния му представител и
предвид обстоятелството, че в ДОПК и АПК въпросът с разноските в административното
производство не е уреден, в случая би могло да
намери приложение разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
ЯАС счита също, че по делото не е
установено по безспорен начин субективното материално
право на ищеца по основния спор за дължимостта на
прихващането или възстановяването. Видно от събраните доказателства по делото
при новото разглеждане, представения с касационната жалба Акт за прихващане и
възстановяване № 0001/19.07.2019г. не само не
е влязъл в сила, но същият е
отменен по адм. ред по жалба на ищеца, като е издаден
нов Акт за прихващане и възстановяване № 0002/07.11.2019г, обстоятелство което
некоректно е премълчано от процесуалния представител на ищеца в производството
пред ВАС по адм. дело № 12435/2019г.
по описа на последния. Изложеното налага извода, че към момента на
предявяване на исковата молба, не е бил налице влязъл в сила адм. акт, който да
има отношение към претендираното от ищеца субективно материално право по спора
за дължимостта на исканото прихващането или
възстановяването. В подкрепа на този извод на съда е наличието на адм. дело № 382/2019г. по описа на ЯАС, образувано по
искова молба на ищеца против Община Ямбол, с
цена на иска 150/сто и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен и отменен адм. акт
АПВ № 0001/19.07.2019г. на орган по приходите при община Ямбол, а именно за
изплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по адм.
ред на посочения акт, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2019г. до
окончателното й изплащане. Именно това е производството в което ищеца би могъл
да претендира обезщетение за причинени вреди по реда на ЗОДОВ, с оглед наличието на данни за отменен по адм. ред административен акт и издаването на друг
такъв, с който спора е окончателно уреден.
С оглед изложеното съдът приема, че в случая не са налице материалноправните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
поради което исковата претенцията се
явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли изцяло. Предвид
неоснователността на главния иск, се явява неоснователна и претенцията за
присъждане на лихва върху претендираната сума в
размер на 100 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията
на ищеца за присъждане на разноски, включително и в производството пред ВАС се
явява неоснователна.
Водим от
горното, ЯАС, трети административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от
Ю.Д.Г., чрез адвокат Ж.Г.
със съдебен адрес ***, кантора 509 против Община Ямбол, с цена на иска 100/сто/
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразен и отменен мълчалив отказ на орган по приходите
при Община Ямбол по искане за прихващане или възстановяване на данък върху
превозни средства с вх. № 2801-21438/12.12.2018г., а
именно за изплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен
ред на посочения акт, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2019г.-датата
на влизане в сила на решение по адм. дело № 91/2019г.
по описа на ЯАС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
не се чете