О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…….07.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №1214 по описа
за 2019г.,
Производството е по реда чл.407 вр. с чл.279 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба подадената от Г.Т.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Разпореждане за издаване на изпълнителен лист инкорпорирано в Определение №5720/27.05.2019г. по ч.гр.д.№14117/2018г. по описа на Районен съд Варна, в частта за присъдените в полза на кредитора разноски, а именно 25лв.-държавна такса и 360лв.-адв. възнаграждение. Моли се за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист и за присъждане на разноски.
В жалбата се поддържа, че атакуваното разпореждането, е необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че не са били налице предпоставките за издаване на ИЛ, тъй като липсва изпълнително основание, удостоверяващо подлежащо на принудително изпълнение вземане на кредитора за разноските му по делото, по смисъла на чл.404 от ГПК, като са развити подробни съображения.
С подаденият отговор на частната жалба, се поддържа становище за нейната неоснователност, като се излагат подробни съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
По допустимостта на частната жалба:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.407, ал.1 от ГПК, тъй като видно от данните от делото е, че процесният ИЛ, не е получен от кредитора, респективно не започнал да тече срока за обжалване.
Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производство по ч.гр.д.№14117/2017г. на РС Варна е образувано въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, подадено от “Теленор България“ ЕАД ЕИК, което е уважено респективно, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от общо 340.23лв., представляваща задължение по договор за мобилни услуги и сумата от 385лв., представляваща деловодни разноски, от която 25-внесена ДТ и 360лв.-заплатен адв.хонорар.
След подадено в срока по чл.414 от ГПК възражение от длъжника, с което е оспорена частично дължимостта на претендираните със заявлението суми, съдът е указал на кредитора възможността да предяви иск за установяване на дължимостта на оспорената част от вземането. Поради пасивното поведение на кредитора, с Определение №14619/12.12.2018г., на основание чл.415, ал.2 от ГПК заповедният съд е обезсилил излязло издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
След подадена молба от кредитора, с
Определение №2370 от 18.02.2019г.,
на основание чл.247 от ГПК съдът, е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в Определение №14619/12.12.2018г., като е
постановил обезсилване на заповедта за изпълнение само в частта, с която е
разпредено длъжника да заплати на кредитора сумата от 143.61лв., съставляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, която сума е
част от цялото задължение по заповедта в размер на 340.23лв. Съобщението за
въпросното определение, е връчено на страните, съответно на 26.02.2019г. и на
12.03.2019г., като никоя от тях не го е атакувала, респективно съдебният акт е
влязъл в сила на 19.03.2019г.
С атакуваната част от Определение №5720/27.05.2019г., заповедният съд е постановил издаване на ИЛ в полза на кредитора за сумата от 196.62лв.-главница по договор за мобилни услуги, за сумата от 25лв.-държавна такса и сумата от 360лв.-адв.възнаграждение.
При тези данни въззивният съд намира, че атакуваното разпореждане е валидно, правилно и законосъобразно.
Оплакванията изложени в частната жалба, че не е налице изпълнително основание по смисъла на чл.404 от ГПК, са неоснователни. Безспорно влязлата в сила заповед за изпълнение, съставлява основание за издаване на изпълнителен лист. В случая както се посочи по-горе, след допусната поправка на ОФГ, процесната заповед за изпълнение е обезсилена единствено по отношение на сумата от 143.61лв., като предвид необжалването в срок на определението за поправка, заповедта се е стабилизирала в останала ѝ част, а имено за сумата от 196.62лв.-главница по договор за мобилни услуги, за сумата от 25лв.-държавна такса и за сумата от 360лв.-адв.възнаграждение. В този смисъл доводите на жалбоподателя, че е налице обезсилване на заповедта за изпълнение в частта за разноските са, неправилни и почиват на превратно тълкуване на определението на заповедният съд, с което е допусната поправка на ОФГ в определението по чл.415, ал.2 от ГПК.
В заключение настоящият състав на съдът, намира, че подадената жалба, срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в Определение №5720/27.05.2019г. по ч.гр.д.№14117/2018г. по описа на Районен съд Варна, следва да се остави без уважение.
Така
мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на Г.Т.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, против разпореждането за издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в Определение №5720/27.05.2019г. по ч.гр.д.№14117/2018г. по описа на Районен съд Варна, относно присъдените разноски в размер на 25лв., представляващи внесена държавна такса и в размер на 360лв., представляващи заплатен адв.възнаграждение
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.