С решение № 83/03.09.2007 година, постановено по н.а.х.д. № 565/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал Сунай Аптилязим Исмаил от гр. Момчилград за виновен в това, че на 16.02.2007 година в гр. Кърджали, при управление на МПС- лекотоварен автомобил „Форд Транзит” с ДК № К 44 34 АР, собственост на „Омекс” ООД гр. Момчилград, нарушил правилата за движение- чл. 40, ал.1 от ЗДП и чл. 119, ал.1 от ЗДП, вследствие на което по непредпазливост причинил на Димка Димитрова Гетева от гр. Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на зъба на втория шиен прешлен, довело до трайно затрудняване движението на врата и притискане на шийния отдел на гръбначния мозък, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота- престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл. 342, ал.1, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева. Присъдени са разноски. Въззивното производство е образувано по жалба на Сунай Аптилязим Исмаил от гр. Момчилград, който обжалва решението като неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. При отлагане на делото в съдебно заседание от 18.06.2007г. за 03.09.2007 година бил обявен час за разглеждането му- 10, 15. Този час бил съобщен и на жалбодателя. Независимо от това в протокола от съдебно заседание било вписано, че делото се отлага за 03.09.2007 година от 9.00 часа, като съдебното заседание било проведено на тази дата и в този час. Тъй като на жалбодателя бил съобщен по-късен час- 10.15, той закъснял и не присъствал на провелото се в 9.00 часа съдебно заседание. На следващо място, не бил проведен разпит на свидетелите, разпитани на досъдебното производство, като обстоятелствата по делото останали неизяснени. Наложеното наказание глоба от 2000,00 лева била в завишен размер и несъразмерна с тежестта на деянието, личността на обвиняемия и неговите доходи. Поради изложеното жалбодателят моли да бъде постановено решение, с което да отмени решение по обжалваното първоинстанционно решение и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Кърджалийския районен съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбодателят и защитникът му поддържат жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното: От фактическа страна по делото, първоинстанционният съд е приел, че на 16.02.2007 година обв. Сунай Исмаил заедно със св. Ариф Ерол Ариф се придвижили от гр. Момчилград до гр. Кърджали с лек автомобил „Форд Транзит” с ДК № К 44 34 АР, собственост на „Омекс” ООД, като водач бил обв. Исмаил. Последният паркирал превозното средство пред Спортната площадка на бул. "България" в гр.Кърджали. Около 16.00 ч. двамата се качили в автомобила, като зад волана седнал обвиняемия. Той запалил двигателя и предприел движение назад, като непосредствено до намиращото се там кръстовище спрял да изчака преминаващите автомобили, след което продължил да се движи назад, завивайки нагоре и надясно по ул."Републиканска" с цел след това да продължи напред по бул. "България" в посока офиса на „МТел". При осъществяване на маневрата, Исмаил не се убедил, че пътят зад него е свободен и приближавайки пешеходна пътека не пропуснал преминаващите по нея пешеходци - в случая Димка Димитрова Гетева, която заедно със съпруга си Йордан Дамянов Гетев към момента на започване на маневрата от Аптилязим се движели по тротоара пред Спортната площадка и преминаването им по пешеходната пътека намиращата се кръстовището съвпаднало с движението назад и завиването по ул. ”Републиканска” от Исмаил. С това същият нарушил правилата за движение - чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, тъй като преди да започне движение назад не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Вследствие на това Сунай Аптилязим ударил със задната част на управлявания от него автомобил Димка Гетева, която паднала на земята и при падането си бутнала съпруга си Йордан Гетев, който също паднал на пътното платно. Исмаил усетил удара и спрял автомобила. Заедно със св. Ариф излезли навън, като констатирали, че по лицето на Димка Гетева има кръв. Ариф Ерол се обадил по телефона в ЦСМП гр.Кърджали и двамата пострадали били откарани в МБАЛ-Кърджали. По-късно на местопроизшествието пристигнали свидетелите Младен Георгиев и Стефан Стефанов, които изпробвали Исмаил за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство, което отчело нулев резултат и бил извършен оглед на местопроизшествието от дознател Антон Карпузов. От заключението на съдебно-медицинската експертиза относно телесните увреждания на пострадалите лица, прието от съда като доказателство и от показанията на вещото лицед-р Николай Маринов в съдебно заседание се се установява, че на Димка Гетева са били причинени травма на главата, изразяваща се в разкъсно контузна рана на носа и кръвонасядания около двете очи и травма на шията, изразяваща се в счупване на зъба на втория шиен прешлен, което довело до трайно затрудняване на движението на врата за около 4-5 месеца и притискане на шийния отдел на гръбначния мозък, проявило се клинично с нарушение в дишането, сърдечната дейност и с дихателни разстройства, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота. От заключението на автотехническата експертиза, изготвена на досъдебното производство и приета от съда и разпита на вещото лице инж. Дончо Драганов се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия преди ПТП е била 12.6 км/ч., а в момента, в който пешеходците са стъпили пътното платно и са се появили като опасност- 7.9 км/ч. Автомобилът е ударил пешеходката Гетева със задната си дясна част на разстояние 0.50 м от дясната страна, като ударът е станал на пешеходната пътека на ул."Републиканска". Системите на автомобила, осигуряващи безопасността на движението преди и по време на ПТП са били в изправност. Автомобилът е оборудван с две странични огледадала и едно вътрешно и водачът е имал техническата възможност да възприеме и наблюдава пешеходците на тротоара през дясното странично огледало, като е имал възможност да ги види и когато те са се появили на пътното платно и са възникнали като опасност. Аптилязим е имал техническата възможност да предотврати ПТП, защото е имал възможност да възприеме появилата се опасност с възникването й- появата на пешеходците на пътното платно, когато задната част на автомобила се е на мирала на разстояние 7.50 м от мястото на удара при дължина на опасната зона 3.0 метра. Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел за осъществена въз основа на показанията на свидетелите Младен Георгиев и Стефан Стефанов; от заключенията на съдебно-медицинската и съдебната- автотехническа експертиза и от разпита на вещите лица в съдебно заседание, както и от писмените доказателства по делото. Съдът е счел, че не се налага и не е провел разпит на останалите свидетели по делото, разпитани на досъдебното производство- пострадалите Йордан Дамянов Гетев и Димка Димитрова Гетева, както и на св. Ариф Ерол Ариф. Въз основа на възприетата за осъществена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Сунай Аптилязим е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.1, б. "б" във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като на 16.02.2007г. в гр.Кърджали, при управление на МПС лек автомобил „Форд Транзит" с ДК №К 44 34 АР, собственост на ООД „ОМЕКС" гр.Момчилград, нарушил правилата за движение - чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП - преди да започне движение назад не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението; и приближавайки пешеходна пътека не пропуснал преминаващата по нея пешеходка, вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Димка Димитрова Гетева от гр.Кърджали, изразяваща се в счупване на зъба на втория шиен прешлен, довело до трайно затрудняване движението на врата и притискане на шийния отдел на гръбначния мозък, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Първоинстанционният съд е преценил, че по отношение отговорността на обв. Исмаил са налице предпоставките по чл. 78а от НК, поради което го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева. При извършената проверка на обжалваното решение, въззивната инстанция констатира, че в съдебното производство- в съдебното заседание, проведено по делото на 18.06.2007 година, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на обвиняемия, което е неотстранимо в настоящото въззивно производство. Така, в първото по делото съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд на посочената дата, обв. Исмаил се е явил лично. При вземане на становищата на страните по хода на делото, съдът е констатирал, че обвиняемият не владее български език. Това обстоятелство, правилно е преценено от съда, че представлява пречка за даване ход на делото и провеждане на съдебното заседание, като последващите процесуални действия на съда- недаване ход на делото и отлагането му за друга дата с цел осигуряване на преводач за обвиняемия, който да присъства в съдебно заседание, са правилни и законосъобразни. По-нататък, в съставения по реда на чл. 311 от НПК протокол за съдебното заседание е вписано, че „страните” /в т.ч. следва да се подразбира и обвиняемия/, са уведомени за новите дата и час на съдебното заседание– 03.09.2007 година, 9.00 часа. От съдържанието на протокола се налага изводът, че независимо, че съдът е констатирал, че обвиняемият не владее български език, е счел същият за уведомен за датата и часа на следващото съдебно заседание, с което безспорно е нарушил правото му на надлежно уведомяване за датата и часът на съдебното заседание, което нарушение се приравнява на лишаване на обвиняемия от участието му в процеса, което от своя страна е негово основно процесуално право, свързано с осъществяване правото му на защита. Този извод на въззивния съд се потвърждава и от последвалото объркване на обвиняемия относно часа на провеждане на съдебното заседание и явяването му в по-късен такъв- 10.15 ч. на 03.09.2007 година. В този смисъл доводът на защитника на обвиняемия, поддържан във въззивната жалба и въззивното производство, за допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото, е основателен. Вторият и последен довод, поддържан от защитника на обвиняемия във въззивното производство: че обвиняемият бил уведомен за друг час на съдебното заседание, насрочено за 03.09.2007 година, а именно за 10.15 часа, а в съдебния протокол за съдебното заседание, проведено на 18.06.2007 година било вписано, че делото се отлага за 03.09.2007 година от 9.00 часа, което също довело до допуснато съществено процесуално нарушение, е несъстоятелен. Твърдяното от защитника обстоятелство не се подкрепя от данните по делото, включително и от показанията на разпитания във въззивното следствие като свидетел Аптилязим Исмаил- баща на обвиняемия. Както бе посочено, протоколът за съдебното заседание се съставя по реда на чл. 311 от НПК. Този, съставен за проведеното на 18.06.2007 година първоинстанционно съдебно заседание, също е съставен по този ред и съдържа всички необходими данни по ал.1 на същата разпоредба. Протоколът за проведеното съдебно заседание представлява официален документ и като такъв- доказателство за отразените в същия факти- в случая, за действията на съда, че са вписани така, както са извършени от същия. В случай на несъгласие на страните със съдържанието на съдебния протокол, страните разполагат с правото по чл. 312 от НПК да направят писмени искания за поправки и допълнения, каквито очевидно обвиняемият и неговият защитник не са поискали в тридневния преклузивен срок по тази разпоредба. Протоколът поради тази причина се е превърнал в стабилен акт и както бе посочено представлява доказателство за отразените в същия обстоятелства. За изчерпателност, следва да се посочи, че делото е било отложено на 03.09.2007 година от 9.00 часа, а не за 10.15 часа, както се твърди от защитника на обвиняемия, който извод се налага от следните данни по делото: в призовките на неявилите се в съдебното заседание от 18.06.2007 година свидетели е бил вписан час 9.00, а свидетелите, явили се в това съдебно заседание- Георгиев и Стефанов, както и вещи лица- Драганов и Савчев, са се явили в съдебното заседание на 03.09.2007 година в 9.00 часа, а не в 10.15 ч. Не на последно място, св. Аптилязим Исмаил сочи в разпита си пред въззивния съд, че е възможно да се е объркал относно часът на съдебното заседание на 03.09.2007 година, тъй като това от 18.06.2007 година било от 10.15 часа. Независимо от това, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, ограничило правото на участие на обвиняемия в процеса, респ. правото му на защита, което нарушение е неотстранимо във въззивното производство и се свежда до ненадлежното му уведомяване за датата и часът на съдебното заседание, насрочено за 03.09.2007 година. Ето защо постановеното решение е незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Поради това, произнасяне по съществото на жалбата относно твърденията за необоснованост на присъдата и явна несправедливост на наложеното наказание, преди отстраняване на допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд, не се дължи от настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл.335, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл. 334, т.1, предл. второ от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 83/03.09.2007 година, постановена по н.а.х.д. № 565/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|