П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр.София, 30.05.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СпециА.зиран наказателен съд, V-ти състав, в публично заседание на  тридесети  май през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

          

       ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ  :   С.Б.

                                                                                 В.П.

                                                                              

 

 

 

при секретаря А. П. и в присъствието на прокурора Красимир Тренчев като разгледа докладваното от председателя НОХД № 3123 по описа за 2016 година на СНС и въз основа на събраните по делото доказателства

 

П Р И С Ъ Д И :

 

I. ПРИЗНАВА подсъдимия А.Р.Х., роден на *** ***, с ЕГН: **********, българин, с българско гражданство, с висше образование, работи като *** при РУП – гр.*** /към момента на снемане на самоличността същият се е намирал в ОС „**“ при СлО при ОП – гр.*** по друго досъдебно производство/, неженен, неосъждан, живущ в гр. T., ул."**" № *, вх.*, ет.*, ап.**.

 

   ЗА ВИНОВЕН  В ТОВА, ЧЕ: На **.**.**** г., около 22,30 ч., в c., общ.T., противозаконно пречил на орган на властта - дежурен патрул на Гранично полицейско управление – гр.T., в състав старши полицай Р.И. и старши полицай В.Ч.,  да изпълнят задълженията си - да извършат проверка на микробус марка "Пежо Боксер", с рег.№ ** **** **, поради което и на основание чл.270, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК го,

 

ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Р.Х., със снета по делото самоличност,  

ЗА ВИНОВЕН  В ТОВА,ЧЕ: На **.**.**** г., около 22,30 ч., в c., общ.T., в съучастие, като помагач с П.В.С. ЕГН: **********-извършител, умишлено улеснил П.В.С. да направи опит да преведе през границата на Република България с Република Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, група от хора, които не са български граждани – а именно сирийските граждани – 1.Ф.  Х. А., 2.Х. М. А., 3.К. М. А. А., 4.Х.М.Д. /посочен още и с имена Х. Ж. М./, 5.Х. Ф. М., 6.К. З. М., 7.Ф. Р.А., 8.Ш.М. С.,9. Н. М.Н.Р./ посочен още и с имена Н. М. Н. Р./, 10.Ш. Р.А.,11. М.Ю.Х., като управлявал личния си автомобил марка „О.“ модел „А.“ с ДК№ ** **** **, пред този управляван от П.В.С. - микробус марка "Пежо Боксер", с рег.№ ** **** **, за извършване на престъплението е използвано моторно превозно средство микробус марка "Пежо Боксер", с рег.№ ** **** ** и деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползвал от служебното си положение /А.Р.Х. е заемал длъжността ****“ към РУП-гр.T. и в това си качество е възнамерявал да осигури безпроблемно достигане до границата на Република България с Република Сърбия от страна на П.В.С. и чуждите граждани чрез осуетяване евентуални проверки от страна на органи на реда/ и деянието е останА. недовършено по независещи от дееца причини – намесата на дежурен патрул при ГПУ-гр.T. в състав старши полицай Р.И. и старши полицай В.Ч. - престъпление по чл.280, ал.2, т.3, т.4 и т.5, вр. ал.1, /ред.преди влизане в сила на ЗИДНК обн. в ДВ брой 74/ 2015 г./, във вр. с чл.2, ал.2 от НК вр.чл.20, ал.4, вр.чл.18, ал.1 от НК го,

ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер  на ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 2 500 / хиляда и петстотин/ лева.

На осн. чл.45 от НК НЕ НАЛАГА наказанието КОНФИСКАЦИЯ, тъй като подсъдимия А.Х. не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.

На осн. чл.23 от НК ГРУПИРА така нА.жените наказания като ОПРЕДЕЛЯ ЗА ИЗТЪРПЯВАНЕ най-тежкото от тях, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На осн.чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо най-тежко за изтърпяване наказание Лишаване от свобода, наказанието ГЛОБА в размер на 2 500 /две хиляда и петстотин/ лева.

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Р.Х., със снета по делото самоличност,

ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА,ЧЕ: На неустановена дата през първата половина на 2014 г. се сговорил с едно лице - П.В.С. с  ЕГН: ********** да вършат в страната престъпления – да превеждат през границата на Република България с Република Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, отделни лица и групи от хора, които не са български граждани - престъпления по чл.280, ал.2, т.3, вр.ал.1 от НК, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага-платените от противозаконно превежданите през границата на страната лица суми  - поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.321, ал.6 от НК.

II. ПРИЗНАВА подсъдимия  П.В.С., роден на 15.03.1967 в гр.П., обл.П., ЕГН: **********, българин, с българско гражданство, разведен, реабилитиран, със средно образувание, безработен, с настоящ адрес: гр.П., ул.“*“ №*, с постоянен адрес по местоживеене: гр.П., ул.“*“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,

 ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: На **.**.**** г., около 22,30 ч., в c., общ.T., в съучастие, действайки като извършител с А.Р.Х., ЕГН: **********- помагач, направил опит да преведе през границата на Република България с Република Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, група от хора, които не са български граждани- сирийските граждани – 1.Ф. Х. А., 2.Х. М. А., 3.К. М. А. А., 4.Х.М.Д. /посочен още и с имена Х. Ж. М./, 5.Х. Ф. М., 6.К. З. М., 7.Ф. Р.А., 8.Ш.М. С., 9. Н. М.Н.Р.  /посочен още и с имена Н. М. Н. Р./, 10.Ш. Р.А., 11.М.Ю.Х., като управлявал микробус  марка "Пежо Боксер", с рег.№ ** **** **, в който били превозвани сирийските граждани, докато А.Р.Х. управлявал собствения си лек автомобил марка „О. А." с peг. № ** **** **, пред  микробуса  марка"Пежо Боксер", с рег.№ ** **** **, в който били превозвани сирийските граждани, за да им осигури безпроблемно достигане до границата на Република България с Република Сърбия, като за опита за превеждането на лицата е използвано МПС- микробус марка"Пежо Боксер", с рег.№ ** **** ** и деянието е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвал от служебното си положение /А.Р.Х. към онзи момент е заемал длъжността *** към РУП-гр.T. и в това си качество е възнамерявал да осигури безпроблемно достигане до границата на Република България с Република Сърбия от страна на П.В.С. и чуждите граждани чрез осуетяване евентуални проверки от страна на органи на реда/ и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – намесата на дежурен патрул при ГПУ-гр.T. в състав старши полицай Р.И. и старши полицай В.Ч., поради което и на  осн. чл.280, ал.2 ,т.3, т.4 и т.5, вр. ал.1, /ред.преди влизане в сила на ЗИДНК обн. в ДВ брой 74/ 2015 г. във вр. с чл.2, ал.2 от НК, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК го

ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и КОНФИСКАЦИЯ на цялото имущество на подсъдимия, представляващо лек автомобил „С. В.“ с рег.№*******, № на рама *******, без номер на двигателя, дата на първа регистрация ******* г., соб. от *******г.

ОТЛАГА на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание Лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подсъдимия П.В.С., със снета по делото самоличност,

ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: На неустановена дата през първата половина на 2014 г. се сговорил с едно лице - А.Р.Х. с ЕГН: ********** да вършат в страната престъпления – да превеждат през границата на Република България с Република Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, отделни лица и групи от хора, които не са български граждани-престъпления по чл.280 ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага-платените от противозаконно превежданите през границата на страната лица суми, поради което и на осн. чл.304 от НПК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.321, ал.6 от НК.

 На осн. чл.189, ал.2 от НПК сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева разноски за преводач остават за сметка на РДГП – гр.Д. и 45 /четиридесет и пет/ лева за сметка на ОП-Хасково, Следствен отдел. 

ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия П.В.С. да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата от 300 /триста/ лева, заплатено възнаграждение за служебен защитник – адв.А.Х.П., съгласно Решение № СФ-2869-7448/2017 г.

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативния специализиран наказателен съд в 15-дневен срок по реда на чл.318 и сл. от НПК, считано от днес.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

 

            2.

 

 

           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ

към присъда

по НОХД № 3123/**** година

по описа на СпНС

 

Специализираната прокуратура е внесла за разглеждане в Специализирания наказателен съд обвинение срещу А.Р.Х., роден на *** ***, с ЕГН **********, българин, с българско гражданство, с висше образование, неженен, неосъждан, живущ в гр. T., ул."М." № *, вх.*, ет.*, ап.*, за това, че: На неустановена дата през първата половина на ****г. се сговорил с едно лице - П.В.С., ЕГН ********** да вършат в страната престъпления – да превеждат през границата на Р.България с Р.Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, отделни лица и групи от хора, които не са български граждани-престъпления по чл.280, ал.2, т.3, вр. с ал.1 от НК, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага-платените от противозаконно превежданите през границата на страната лица суми  - престъпление по чл.321, ал.6 от НК

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение на подсъдимия Х. за това, че: На **.**.**** г., около 22,30 ч., в c., общ.T. противозаконно пречи на орган на властта - дежурен патрул на Гранично полицейско управление T. /ст.полицай Р.И. и ст.полицай Вл.Ч./ да изпълни задълженията си - да извърши проверка на микробус марка "*", с рег.№ ** **** **- престъпление по чл.270, ал.1 от НК.

С акта на прокуратурата на подсъдимия А.Х. е повдигнато обвинение и за това, че:  На **.**.**** г., около 22,30 ч., в c., общ.T., в съучастие, като помагач с П.В.С., ЕГН: **********-извършител, умишлено улеснил П.В.С. да направи опит да преведе през границата на Р.България с Р.Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, група от хора, които не са български граждани – а именно сирийските граждани - Ф. Х. А., Х. М. А., К. М. А. А., Х. Ж. М., Х. Ф. М., К. З. М., Ф. Р.А., Ш.М. С., Н. М. Н. Р., Ш. Р.А., М.Ю.Х., като управлявал личния си автомобил марка „*“ модел „*“ с ДК№ ** **** **, пред този управляван от П.В.С. - микробус марка "*", с рег.№ ** **** **, и деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползва от служебното си положение /А.Р.Х. е заемал длъжността *** към РУП-гр.T. и в това си качество е възнамерявал да осигури безпроблемно достигане до границата на Република България с Република Сърбия от страна на П.В.С. и чуждите граждани чрез осуетяване евентуални проверки от страна на органи на реда/ и деянието е остана недовършено по независещи от дееца причини – намесата на дежурен патрул при ГПУ-гр.T. в състав ст.полицай Р.И. и ст.полицай В.Ч. - престъпление по чл.280, ал.2, т.3, т.4 и т.5, вр.ал.1, /ред.преди влизане в сила на ЗИДНК обн. в ДВ брой 74 ****г./, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.18, ал.1 от НК.  

С внесения за разглеждане в съда обвинителен акт е повдигвато обвинение и на подсъдимия П.В.С., роден на **.**.**** г. в гр.П., обл.П., ЕГН **********, българин, с българско гражданство, разведен, осъждан, безработен, за извършени  две на брой престъпни деяния, както следва - За това, че: На неустановена дата през първата половина на ****г. се сговорил с едно лице - А.Р.Х. ЕГН ********** да вършат в страната престъпления – да превеждат през границата на Р.България с Р.Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, отделни лица и групи от хора, които не са български граждани-престъпления по чл.280 ал.2, т.3, вр.ал.1 от НК, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага-платените от противозаконно превежданите през границата на страната лица, суми - престъпление по чл.321 ал.6 от НК.

На подсъдимия С. му е повдигнато обвинение и за извършено престъпление по    чл.280, ал.2 ,т.3, т.4 и т.5, вр.ал.1, /ред. преди влизане в сила на ЗИДНК, обн. в ДВ. брой 74, **** г./, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК, а именно за това, че: На **.**.**** г., около 22,30 ч., в c., общ.T., в съучастие, като извършител, с А.Р.Х., ЕГН: **********- помагач, направил опит да преведе през границата на Република България с Република Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, група от хора, които не са български граждани - сирийските граждани - Ф. Х. А., Х. М. А., К. М. А. А., Х. Ж. М., Х. Ф. М., К. З. М., Ф. Р.А., Ш.М. С., Н. М. Н. Р., Ш. Р.А., М.Ю.Х., като управлявал микробус  марка "*", с рег.№ ** **** **, в който били превозвани сирийските граждани, докато А.Р.Х. управлявал собствения си лек автомобил марка „* *" с peг. № ** **** **, пред   микробуса  марка "*", с рег.№ ** **** **, в който били превозвани сирийските граждани, за да им осигури безпроблемно достигане до границата на Република България с Република Сърбия, като за опита за превеждането на лицата е използвано МПС- микробус марка "*", с рег.№ ** **** ** и деянието е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвА. от служебното си положение /А.Р.Х. е заемал длъжността *** към РУП-гр.T. и в това си качество е възнамерявал да осигури безпроблемно достигане до границата на Р.България с Р.Сърбия от страна на П.В.С. и чуждите граждани чрез осуетяване евентуални проверки от страна на органи на реда/ и деянието е останА. недовършено по независещи от дееца причини – намесата на дежурен патрул при ГПУ-гр.T. в състав ст.полицай Р.И. и ст.полицай В.Ч..

Представителят на прокуратурата – прокурор Красимир Тренчев при Специализираната прокуратура, поддържа така повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите А.Х. и П.С. и намира, че същите са безспорно доказани от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.  

Прокурора сочи, че като смекчаващи вината обстоятелства при определяне на наказанието на двамата подсъдими следва да бъде отчетено чистото им съдебно минало. При отмерване наказанието, което следва да бъде налжено на  подсъдимия А.Х. намира, че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетен факта, че същият е заемал отговорно служебно положение - началник  сектор „Криминална полиция“ при РУП – гр.T..

По отношение на подсъдимия А.Х. прокурора предлага да бъдат наложени следните наказания за престъплението по чл.321, ал.6 от НК - 2 години „Лишаване от свобода“, за престъплението по чл.270, ал.1 от НК „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и за престъплението по чл.280, ал.2, т.3, т.4 и т.5 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.18, ал.1 от НК - 3 години „Лишаване от свобода“ и глоба в размер на 7 000 лева. Намира, че на основание чл.23 от НК съда следва да определи едно общо най-тежко наказание за изтърпяване в размер на 3 години „Лишаване“, чието изтърпяване да отложи на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Прокурор Тренчев предлага по отношение на подсъдимия П.С. съда да наложи следните наказания: за престъплението по чл.321, ал.6 от НК  - 2 години „Лишаване от свобода“, за престъплението по чл.280, ал.2, т.3, т.4 и т.5 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК - 3 години „Лишаване от свобода“ и глоба в размер на 3 000 лева. Намира, че съда следва да определи за изтърпяване едно общо най-тежко наказание в размер на 3 години „Лишаване от свобода“, като отложи изтърпяването на това общо най-тежко наказание за срок от пет години.

 

Адвокат И.Н., защитник на подсъдимия А.Х., иска съда да оправдае подзащитният му по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения за престъпления с правна квалификация по чл.321, ал.6 от НК,  чл.270, ал.1 от НК и чл.280, ал.2, т.3, т.4 и т.5 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.18, ал.1 от НК. Намира, че в хода на съдебното следствие обвиненията са останали недоказани, като прави анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и излага подробно мотивите си в тази насока.

 

Подсъдимият А.Х. не дава обяснения по обвинението. Моли съда да бъде оправдан по всички повдигнати му обвинения, тъй като не е извършил престъпленията, за които е изправен пред съда.

Адвокат А.П., служебен защитник на подсъдимия П.С., изразява становище, че от събраните по делото доказателства авторството на деянията, в които е обвинен неговия подзащитен не е безспорно доказано, поради което следва да бъде признат за невиновен от съда. Същият подробно излага мотивите си в тази насока. Прави алтернативно искане, в случай, че съда признае подзащитният му за виновен да му наложи наказание около минимално предвидения размер „Лишаване от свобода“, като отложи изтърпяването на това наказание в определен от съда изпитателен срок.

Подсъдимият П.С. не дава обяснения по обвинението. Изразява становище, че е невинен, поради което иска съда да го оправдае по повдигнатите му от Специализираната прокуратура обвинения.

 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

 

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

          На **.**.**** г. следобяд по мобилния си телефон свидетеля С.Т.М., началник на ГПУ – гр.T., получил обаждане от св.К. В. Б., началник на Сектор „Оперативно-издирвателна дейност“ в РД ГП – гр. Д.. Същият бил уведомен,  че от Главна дирекция „Гранична полиция“ е получен сигнал, че лек автомобил, „*“ син на цвят, комби и бус червен на цвят, марка „*“ с посочени регистрационни номера, се придвижват от гр. С. към държавната граница на Република България с Република Сърбия. На св.М., св.К.Б. предал информацията, че най-вероятно тези автомобили превозват нелегални имигранти и ще предприемат извеждане на лицата през държавната граница в зоната на отговорност на някой от граничините полицейски управления на българо-сръбската граница. Св.Б. уточнил, че буса превозва чужденците, а лекият автомобил го пилотира, като задача била да се води наблюдение от органите на реда и въпросните превозни средства да бъдат спрени и проверени с оглед изясняване на получената оперативна информация. В получената информацията се съдържали данни, че автомобилите тръгват от района на ж.к.Л., гр.С. в посока българо-сръбската граница. От предадените данни от св.Б.М., която работела към онзи момент в Главна дирекция „Гранична полиция“, сектор „Противодействие на незаконната миграция“, не ставало ясно към коя точка от зелената граница на България и Сърбия точно са се насочили превозните средства, поради което сигнала бил предаден на РДГП – гр.Д., тогава с началник св.И.И.. Информацията била разпространена след това до всички ГПУ-та разположени по протежението на българо-сръбската граница. През месец август ****г. ежедневно постъпвали в РД ГП – Д. множество сигнали за транспортиране на незаконни имигранти в посока българо-сръбската граница с цел пресичането й незаконно, не на предвидените за това места с цел придвижването им в посока държави от Западна Европа.

С оглед получената информация св.М. организирал три гранични полицейски наряда формирани всеки един от тях от двама полицаи, като инструктирал служителите кой патрул къде точно да се разположи на територията обслужвана от ГПУ – гр.T.. На граничните полицаи в екип св.Р.И. и св.В.Ч. било разпоредено да се отправят в посока c. и с.В., като се установят на около 500 метра до с.В., където имало черен път водещ към с.Е.. Св.М. уведомил подчинените си, че в полицейското управление е постъпила информация, че в посока гр.T. се движи л.а. „*“ комби  и бус „*“, които евентуално превозват нелегални имигранти. Св.М. им разпоредил, в случай, че забележат тези превозни средства да ги пропуснат да преминат и да тръгнат след тях, зада могат впоследствие органите на реда да ги оградят и да не им позволят да избягат.

Около 22.00 часа на **.**.**** г., свидетелите В.П.Ч. - водач на патрулен автомобил при ГПУ – гр.T. - РДГП – гр.Д. и Р.Б.И. - старши полицай в Група „Охрана на държавната граница" при ГПУ – гр.T., РГДП – гр.Д. се намирали на позиция в района на с.В., на около 500 метра над самото село. Съгласно инструктажа скрили служебния автомобил марка „*" с рег №** **** ** да не се вижда от преминаващите автомобили, като го спрели на намиращ се в близост черен път. Свидетелите Ч. и И. водели скрито наблюдение, като за целта ползвали уред за нощно виждане. Около 22.10 часа двамата свидетели забелязали, че по асфалтирания двулентов път в посока от с.В. към c. преминава лек автомобил марка „* *", в който се намира само едно лице - шофьор. Непосредствено зад този автомобил, на около 2-3 метра, двамата свидетели забелязали, че се движи червен бус марка „*“, като и двата автомобила били с включени светлини. Свидетеля И. уведомил незабавно св. М. за наличието на очакваните две моторни превозни средстава, при което св. М. му разпоредил да действат съгласно указанията. Поради това, свидетелите Ч. и И. пропуснали лекия автомобил и микробуса, качили се на служебния автомобил и потеглили след тях.  На около 600 метра преди влизане в c., при указателната табела обозначаваща началото на населеното място, свидетелите И. и Ч. забелязали, че лекия автомобил марка „* *" тъмен на цвят и червен микробус са спрели в посоката на движение един зад друг. Превозните средства били с работещи двигатели и с включени светлини. Св.Ч. спрял служебния автомобил успоредно на микробуса. Св.И. слязъл и видял, че шофьора на буса стоял на шофьорското място на превозното средство, а до лекия автомобил стоял подсъдимия А.Х., с мобилен телефон в ръка. Св.И. познавал подсъдимия, тъй като същият работел в РПУ – гр.T., като „офицер в „Криминална полиция““, както самият той сочи в разпита си.  Св.И. казал на подсъдимия Х., че трябва да извърши проверка на микробуса. Същият  настоял да извърши проверката, така както му било разпоредено от началника на ГПУ – T., св.М. и което било и негово служебно задължение. Подсъдимия Х. обаче му казал: „Човече, не ме ли познаваш, нали знаеш кой съм и какво работя?“.  Св.И. отговорил, че знае кой е, но отново настоял за извършването на проверката. Св.И. тръгнал към буса зада изпълни  намеренията си, но подсъдимия Х. се приближил към него и с ръце го изблъскал, отклонил го от посоката, в която се движел. Подсъдимият Х. му казал „Няма да извършваш проверка, карам си дърва от П.!“. В този момент по мобилния телефон на св.И. се обадил началника на ГПУ – гр.T. - св.М., като свидетелят му докладвал, че се намират на място. Дал мобилния телефон на подсъдимия Х. зада разговаря с М., тъй като подсъдимия заемал по-висока длъжност в МВР, като му казал „Вие сте офицери, разберете се!“. Подсъдимият Х. взел телефона на св. И. и се отдалечил от микробуса, за да проведе разговор. Св.И. използвал този момент зада огледа и извърши проверка на буса. Отишъл до задната част на микробуса, бутнал задните две врати, но не успял да ги отвори, тъй като те били заключени. Бусът нямал странични прозорци на товарното отделение. Тогава св.И. се опитал да погледне през единствените две малки прозорчета на задните врати на буса към вътрешността на товарното помещение на превозното средство. Прозорците били запотени, а и било тъмно и служителя на реда не успял да види почти нищо. Единствено забелязал, че в близост до вратата на буса на пода на превозното средство има сложени бели постелки. В това време докато св.И. изучавал микробуса подсъдимия Х. се приближил до него, върнал му мобилния телефон и му казал, че не го интересува М. и че си тръгва. Качил се в лекия си автомобил и потеглил. Св.И. се отправил към шофьора на микробуса, казал му, че трябва да извърши проверка, но в този момент той без да му отговаря, потеглил след автомобила на подсъдимия Х., като не се подчинил на разпореждането на служителя на реда.

Свидетелите И. и Ч. незабавно тръгнали със служебния си автомобил след колите на двамата подсъдими и започнали да ги преследват като св.Ч. управлявал служебния автомобил. Същите използвали звуков и светлинен сигнал на служебния си автомобил при преследването, но внезапно изгоряли лампите на светлинния сигнал. Догонили ги точно на разклона за c.. Двамата подсъдими завили с автомобилите си в посока обора в махала „А.", като при приближаването им от полицейските служители, подсъдимия Х. направил място на микробуса, управляван от подсъдимия С. и го пропуснал да го мине. Когато свидетелите И. и Ч. се изравнили с автомобила на Х. той направил рязка маневра надясно, с което им препречил пътя и след това отново потеглил в посока на буса. Движил се 10 метра и спрял. Подсъдимият спрял автомобила си така, че двамата полицейски служители да не могат да преминат с автомобила си, като микробуса продължил по пътя. Пътят, където се развила тази ситуация бил тесен, като от едната страна се намирал стръмен бряг, а надолу дере, а от другата страна върби, което не позволявА. „*а“-а да бъде заобиколен. Св.И. слязъл от служебния автомобил и казал на подсъдимия Х. да отстрани автомобила си от пътя. Подсъдимия се обърнал към служителя на реда като му казал, че когато дойде буса  може да извършва колкото си иска проверки на същия. Подсъдимият А.Х. слязъл от автомобила си и попитал св.И.: „Кво става бе, човек? Кой издаде групата?". Така подсъдимия Х. попречил на свидетелите И. и Ч. да продължат по пътя и да настигнат микробуса управляван от подсъдимия С., зада извършат проверка на превозното средство. Тази ситуация се развила около 22,30 часа. След около 5 минути при тях се върнал микробуса, като подсъдимия С. останал на шофьорското място. Подсъдимия Х. отворил задната врата на микробуса, качил се пръв вътре и избутал постелките, които свидетеля И. преди това бил видял през прозореца, че са били в предната част на товарното отделение на буса, до ламарината. През това време покрай тях минал св.И.Л. и видял как подсъдимия Х. разговаря с полицаите.

Св.И. веднага проверил вътрешността на микробуса, който бил празен, но не открил стърготини и следи, от които да е видно, че с превозното средство са превозвани дърва. Попитал подсъдимия защо няма следи от дърва, като същия му отговорил, че не го е разбрал и че е имал впредвид, че от c. ще си прекарва дърва за П.. В това време на място дошъл другия наряд в състав св.З.П. и св. Г.В., полицаи в ГПУ - T.. След идването им св.И. отишъл при подсъдимия С. и му разпоредил да се качи в патрулния автомобил и да покаже мястото, където е стоварил дървата. В автомобила били св.И., св.Ч. и подсъдимия С.. В близост до кошара, която се намирала в махала "А.“, обвиняемият С. посочил мястото, където е стоварил дървата, но при направения оглед от св.И. и св.Ч. не били открити дърва, а само кофи за боклук. На черния път ясно си личА. по следите къде бусът е обърнал посоката на движение. На въпроса на св.И.- „Кьде са дървата?", подсъдимия С. отговорил, че ги е стоварил на това място, но не знае какво е станА. с тях. По време на разговора им при тях дошли местни жители /Г. и баща му Е./, които казали на св.И., че пред къщата на техен роднина въпросният микробус спрял, вратите му бързо се отворили и затворили, след което той потеглил в обратна посока.  

В този момент на място пристигнал и св.М., началник на ГПУ – гр.T. и след негово разпореждане св. З.П., св.Г.В., св.Р.И. и св.В.Ч. и други служители в ГПУ - T. започнали претърсване на района за чужди граждани – нелегални имигранти.  Св.И. тръгнал със св.М. между къщите на махалата, като в един момент се разделили и св.И. тръгнал по ливадата от страни на махалата. Била паднала роса и имло оставена диря в тревата, която той последвал.  След ливадата следвал склон, на който имало няколко дървета, като при осветяване на района с дърветата, забелязал силует махащ с ръце.  Силуета се обърнал и свидетелят тръгнал след него, когато се изкачил при него видял, че около лицето има клекнали 10 –тина човека. Св.И. сигнализирал на колегите си, че е открил бежанците. На място служителите на ГПУ – T. разбрал, че лицата са сирийци, като сред тях имло възрастен мъж със здравословен проблем и жена, които били откарани в болница. Общо на място били намерени 11 лица, като били задържани и откарани в ГПУ – T. с изключение на възрастния мъж и жената, като впоследствие били транспортирани до ГПУ – Калотина за продължаване на работата по случая. За задържането на лицата били издадени съответните заповеди за задържане на лице и на същите били направени лични обиски.

Впоследствие посредством находящите се в тях документи и след проведени беседи с помоща на преводач лицата били установени като сирийските граждани- Ф. Х. А., Х. М. А., К. М. А. А., Х. Ж. М., Х. Ф. М.. К. З. М., Ф. Р.А., Ш.М. С., Н. М.Н. Р., Ш. Р.А., М.Ю.Х.. На място в граничното полицейско управление била установена и самоличността на водача на буса. Св.В.Ц. – началник оперативна група в ГПУ – Калотина и св.А.А. служител в ГД ГП, Сектор „Оперативно противодействие на незаконната миграция“, командирован да изпълнява служебните си задължения в РД ГП – Д., снели обяснения от задържаните незаконни имигранти в ГПУ – Калотина с помоща на преводач. Същите снели самоличността съгласно заявеното от лицата, както и по документи, от лицата, които притежавали такива.

Видно от приложените по делото документи в т.4 от ДП, които са преведени от арабски език някои от задържаните лица нелегални имигранти са разполагали с документи за самоличност. Така например въз основа на находящата се в лицето семейна книжка №****, издадена на **.**.**** г. от Сирийска Арабска Република, шофьорска книжка, категория Б, № *, издадена на **.**.**** г. от Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Пътна полиция“ и лична карта издадена на **.**.**** г. от Сирийска Арабска Република се установява с категоричност, че едно от задържаните лица е Х.Д.М., роден на **.**.**** г. в К., С.. Съгласно Решение №****/**.**.**** г. на Х.М. е предоставен статут на бежанец от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 Видно от лична карта № * в превод от арабски език, издадена на **.**.**** г. и копие на лична карта на Н. М.Н.Р. – л.26-27 друго от задържаните лица е с установени имена и дата на раждане **.**.**** г. в Т. А., като личната карта е издадена от Министерство на вътрешните работи, на Сирийска Арабска Република.

Подсъдимите А.Х. и П.С. също били отведени в ГПУ – T. за изясняване на случая. Същите не били задържани, както и не бил извършен личен обиск на лицата.

Впоследствие св.М. се обадил по телефона на св.Б. зада го уведоми, че автомобил с един от подадените регистрационни номера е спрян в района на село Г., в община T., като зад него карал бус, в които било установено, че се превозват незаконни имигранти, и един от автомобилите бил управляван от колега полицай – подсъдимия А.Х..

 При проведен разпит пред съдия на един от задържаните на **.**.**** г. сирийски гражданин Н. М.Н.Р. разказва, че преди около шест месеца преди провеждането на разпита – **.**.**** г. напуснал родната си страна -  С. заедно със семейството си. От гр. И. се придвижили с кола до гр.О.. Баща му платил на ръка сумата от 3 000 евро на турски каналджия зада може да премине турско-българската граница незаконно. Минал  нелегално зелената граница заедно 15 човекаи преминал на българска територия. Със микробус без прозорци, били откарани до една къща, където останали 3 дни. Не може да посочи, в кой град се е намирала къщата. На **.**.**** г. се качил заедно с други бежанци в лек автомобил с товарно отделение, който видял, че е червен на цвят. Превозното средство било като кола за багаж със седалка за шофьора и пътник до него и всичко отзад било празно. Неговата цел, а и целта на другите десет лица в буса, била да пресекат българо-сръбската граница незаконно, като св.Р. искал да достигне до А. и да се установи да живее там. За да излезе от България за Сърбия трябвало да плати 1 500 евро, на човека, който ще го прекара до Сърбия. В автомобила той се возил с други лица, които познавал Ш. Р.А. и Х. Ж. М.. Свидетелят Р. сочи, че след като се качили в автомобила престояли вътре около 2 часа преди да тръгнат. После пътували около 1 час и били спрени за проверка от полицаи. Твърди, че полицай отворил вратата на колата и ги видял, като чул шофьора да се кара с полицая. После шофьора потеглил рязко и се движили около 10 минути бързо, след което буса спрял и шофьора ги свалял от буса. Впоследствие били задържани от полицаи, които ги намерили в храстите, където стояли скрити и отведени в полицейски участък, където били задържани.

По отношение на микробус „*“ с ДК № ** **** ** бил извършен оглед, закрепен в Протокол за оглед на веществени доказателства от **.**.**** г. /л.13-14, т.1 от ДП/. Посочено е, че превозното има четири врати, две от вратите са разположени в предната част на микробуса, а другите две най-отзад. Както от кабината на микробуса, така и от товарното помещение били иззети одорологични следи. В товарното помещение при огледа долу на земята били намерени два броя картонени кашона – бял и кафяв на цвят. В кабината и в обособеното товарно помещение на буса не били намерени следи от дървесина.

Установено е по делото, че превозното средство е собственост на св.Р.В.А.. Св.И.В.А., брат на собственика на буса, бил помолен от подсъдимия П.С. да му предостави за временно ползване превозното средство, тъй като искал да си прекара дърва.

Видно от приложенитe към делото писмени доказателсдтва – Заповед №****/**.**.**** г. подсъдимия А.Р.Х. към дата **.**.**** г. работел като старши инспектор и е бил преназначен на длъжност Началник Група „Криминална полиция" към Районно управление „Полиция" - гр. T. при ОД МВР – гр.П.. Като такъв съгласно типовата характеристика за длъжността рег № *****/**.**.**** г. същият е имал задължението да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на групата, като се ръководи от нормативните документи, заповедите и разпорежданията на ОД МВР, ГДНП, МВР, регламентиращи работата по направление на дейност, както и непосредствено да ръководи оперативно-издирвателната дейност на група „Криминална полиция“ при Районни управления „Полиция“. В тази  връзка, подсъдимия Х. познавал добре района, попадащ в териториалната компетентност на РУ на МВР - T., както и всички пътища и подходи към държавната граница на Република България с Република Сърбия. По повод работата си в органите на МВР и заеманата длъжност, подсъдимият Х. бил запознат в детайли с актуалната оперативната обстановка на територията на РУП – T., начина на работа и действие на органите на МВР. Същият във връзка с изпълняваната от него длъжност в структурите на МВР имал и задължението да събира, обобщава и анА.зира информацията за състоянието, структурата, динамиката и тенденциите на престъпленията, като информира ръководството и предлага съответните мерки за повишаване на ефективността по лията на дейност. Известно му било разположението на патрулите на РУП – T. и ГПУ – T., както и дА. се провеждат полицейски операции във всеки конкретен момент, което му помагА. да избере точният момент, когато да бъдат преведени незаконните имигранти през границата на България, към Сърбия. С оглед на изпълняваната от него  длъжност в РУП – гр.T. много от хората живущи в този регион го познавали и знаели, че е полицейски служител, заемащ отговорна длъжност, високо в йерархията на полицейското управление.

 Съгласно писмо вх.№*/**.**.**** г. 1.Н.Р.М.Н. /Н. М. Н.Р./, роден на **.**.**** г. в С., ЛНЧ **********, ЕГН:***********, гражданин на С., е бил регистриран в Държавна агенция за бежанците при МС на **.**.**** г.С Решение № **/**.**.**** г. на Председателя на ДАБ при МС му е предоставен статут на бежанец.

2.Ю. Шуруан Р.А., роден на **.**.**** г. в С., ЛНЧ **********, гражданин на С., е бил регистриран в Държавна агенция за бежанците при МС на **.**.**** г. С Решение №** от **.**.**** г. на Председателя на ДАБ при МС производството на чужденеца е прекратено. По време на производството чужденецът е бил настанен в ТЦ – П.. Видно от писмо вх.№**/**.**.**** г. изготвено от ДАБ при МС на **.**.**** г. този чужденец самоволно е напуснал центъра и с докладна записка с вх.№***/**.**.**** г. е обявен в неизвестност.

3.М.Х.Ю. /М. Ж. М./, роден на **.**.**** г. в С., ЛНЧ **********, гражданин на С., е бил регистриран в Държавна агенция за бежанците при МС на **.**.**** г. С Решение №** от **.**.**** г. на Председателя на ДАБ при МС на чужденеца е предоставен статут на бежанец. По време на производството чужденецът е бил настанен в РПЦ – С., В. Р., – гр.С., ул.“П.И.Г.“ №*. Към **.**.**** г. лицето не живее на горепосочения адрес. Правоотношенията на М.Ю. с ДАБ са приключили с приключване на производството с влязло в сила решение. Администрирането на пребиваването на чужденци е от компетентността на Дирекция „Миграция“ - МВР.

Съгласно писмо ***/**.**.**** г. след извършена проверка в електронната база данни на Държавна агенция за бежанците при МС са регистрирани чужденци с подобни лични данни като тези посочени от съда, а именно: 1.Ш. С. М., родена на **.**.**** г., гражданка на С., с предоставен статут на бежанец в Република България с Решение на председателя на ДАБ при МС №** от **.**.**** г., който не е отнет или прекратен.

2.Х.М.Ф., роден на **.**.**** г., гражданин на С. с предоставен статут на бежанец в РБ с Решение на председателя на ДАБ при МС № ** от **.**.**** г., който не е отнет или прекратен.

3.Х.М.Д., роден на **.**.**** г., гражданин на С. с предоставен статут на бежанец в Република България с Решение на председателя на ДАБ при МС №** от **.**.**** г., който не е отнет или прекратен.

4.К.А. М. А., роден на **.**.**** г., гражданин на С., с предоставен статут на бежанец в Република България с Решение на председателя на ДАБ при МС №** от **.**.**** г., който не е отнет или прекратен.

5.Х.А. М., роден на **.**.****, гражданин на С. с прекратено производство по молба за международна закрила с Решение на председателя на ДАБ при МС №** от **.**.**** г.

6. За Н.Р.М.Н. е посочена същата информация като от предходното писмо на ДАБ при МС

7.К. М. Заир, роден на **.**.**** г., гражданин на С. с предоставен статут на бежанец в Република България с Решение на председателя на ДАБ при МС №** от **.**.**** г., който не е отнет или прекратен.

8.Ф. А. Хаус, роден на **.**.**** г., гражданин на С. с предоставен статут на бежанец в Република България с Решение на председателя на ДАБ при МС №** от **.**.**** г., който не е отнет или прекратен.

Видно от писмо вх.№**/**.**.***** г., изготвено от СДВР, Сектор Миграция лицето Н. Р.М.Н. /Н. Р.М.Н./ ЛНЧ ********** е напуснал пределите на Р България през ГКПП Видин Дунав мост на **.**.**** г. и няма данни до момента на изготвяне на справката лицето да се е завърнало. По отношение на Ш. Р.А., МВР не разполага с данни за гранични преминавания през ГКПП на РБългария за периода от **.**.**** г. до настоящия момент. Съгласно горецитираното писмо лицето М.Ю.Х., ЛНЧ ********** е напуснала територията на РБългария на **.**.****г. през ГКПП Видин, Дунав мост и няма данни да се върнала в страната. По отношение на лицето Х.М.Д. служителите на сектор Миграция са посочили, че не разполагат с данни за гранични преминавания през ГКПП на РБългария.

Съгласно писмо изготвено от Главна дирекция „Гранична полиция“, c., община T. се намира в тридесет километровата гранична зона, определена с ПМС и е в зоната на отговорност на ГПУ – T. при РД ГП – Д..

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства: от показанията на свидетелите Р.Б.И., дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени по реда на чл.223 от НПК и прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, находящи се на л.52-53, т.1 от ДП, В.П.Ч. дадени в хода на съдебното следствие и показанията дадени от същия в хода на досъдебното производство прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК /л.56-57, т.1 от ДП/, З.И.П., Г.А.В., С.Т.М., И.Е.Л.,  Р.В.А., И.В.А., К. В. Б., В.Н.Ц., А.Т.А., Б.М.М., И. С. И., Н.Р. М. Н., дадени по реда на чл.223 от НПК в хода на съдебното роизводство по делото и рочетени на осн. чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК, находящи се на  л.41-43, т.4 от ДП

Прочетените и приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства от досъдебното производство: т.1 – протокол за оглед на веществени доказателства в едно с фотоалбум – л.13-25, протокол за доброволно предаване – л.26,  справка за съдимост – л.77, копие на Заповед № */**.**.****г. относно назначаване на държавни служители – л.81, типова длъжностна характеристика на длъжността Началник на група „Криминална полиция“ към РУП при ОД МВР – л.82-83, Заповед на Директора на ГД НП за утвърждаване на типови длъжностни характеристики – л.84-88, писмо рег №**/**.**.****г. на ОД МВР – П. – л.89, график на дежурства в ГПУ – T. – л.92, писмо изх.№**/**.**.****г. на Министерство на земеделието и храните, Югозападно държавно предприятие, ДГС – гр.T. – л.96, писмо рег.№**/**.**.****г. на ОД МВР – П., Сектор Пътна полиция - л.99, свидетелство за регистрация, част първа на товарен автомобил „*“ с ДК № ** **** ** – л.110, писмо от ДАБ при Министерски съвет изх.№**/**.**.****г. и регистрационни листи за лицата Н.Р.М.Н., Ш. Р.А., М.Х.Ю., Х.М.Д. – л.155-159, справка ведно със схема – л.162-163, писмо изх.№**/**.**.****на ДАБ при МС – л.196, справка за съдимост на подсъдимия П.С. – л.241-245, т.2 – обстоятелствен протокол за задържане на лица, констативен протокол за намерен предмет, т.3 заповед за отвеждане/ придружаване на лица рег.№** от **.**.**** г., Заповеди за задържане на лица от **.**.****г. и протоколи за личен обиск /неномерирани страници/, т.4 – писмо рег.№**/**.**.****г.  на ДАБ при МС и докладна записка относно чужденци, потърсили закрила в Държавна агенция за бежанци и напуснали ТЦ – с.П. – л.6 и л.7, писмо от ДАБ при МС изх.№**/**.**.****г. – л.10, превод от арабски език на семейна книжка № *, издадена на **.**.**** г.на Х.Д.М. и копие на документи на арабски език – л.11-17, превод на български език и копие на шофьорска книжка на Х.М. – л.18-19, превод на лична карта от арабски език и копие на лична карта -  л.20-21, Решение №**/**.**.****г. – л.22-23, молба от Х.Д. – л.24, лична карта № * в превод от арабски език, издадена на **.**.**** г. и копие на лична карта на Н. М.Н.Р. – л.26-27, настанителна заповед №**/**.**.****г. на Н.Р. – л.29, т.6 – писма от СДВР – МВР, Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ – л.38 и л.39, писмо от ДАБ при МС – л.94, писма от СДВР, Сектор „Български документи за самоличност“ - -л.105 и л.108, справка №**/**.**.**** г. от Прокуратурата на РБългария, НСлС – л.121, писмо рег.№**/**./**.**** г. от  Прокуратурата на РБългария, НСлС – л.122-123, т.7 – писмо от 05.07.**** г. на СДВР – МВР, Отдел „Притиводействие на криминалната престъпност“, както и прочетените и приети писмени доказателства от съдебно следствие: писмо от ДАБ при Министерски съвет вх**/**.**.**** г. /л.42-43 от СП/, справка за съдимост на А.Р.Х. /л.47/, справка за съдимост на П.В.С. в едно с бюлетини за съдимост /л.48-59/, писмо вх.№**/**.**.**** г. /л.85/, писмо от ДАБ при МС /л.175-177/, писмо вх.№**/**.**.**** г., изготвено от СДВР, Сектор Миграция /л.182-183/, писмо вх.№**/**.**.* г. /л.246/, справка за съдимост на А.Х. – л.358-359, справка за съдимост ведно с приложени копия на бюлетини за съдимост, както и влезли в сила съдебни актове, касаещи съдимостта на лицето – л.360-381, удостоверение № **/**.**.* г. от Община П., Дирекция МПТ – л.385, удостоверение № **/**.**.* г. от Община T. – л.388, 2 бр. удостоверения от Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието – л.390-391, писмо изх.№**/**.**.* г. от ТД но НАП С., офис П. – л.392, писмо изх.№**-** на ОД МВР – П., отдел Охранителна полиция, сектор Пътна полиция /л.395/, 2 бр. характеристични справки /л.410 и л.411/, писмо от ГД ГП №**/**.**.* г. - л.408

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

         

1.По обвинението за  престъплението по чл.270, ал.1 от НК

 

 

 

 

 

От така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция приема от правна страна следното:

 

 

 

 

Подсъдимият А.Р.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по  чл. 270, ал. 1 НК, тъй като: На **.**.**** г., около 22,30 ч., в c., общ.T., противозаконно пречил на орган на властта - дежурен патрул на Гранично полицейско управление – гр.T., в състав старши полицай Р.И. и старши полицай В.Ч.,  да изпълнят задълженията си - да извършат проверка на микробус марка "*", с рег.№ ** **** **.

 След обстоен анА.з на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съдът даде вяра на показанията на свидетелите Р.И. и В.Ч., тъй като те са логически последователни, вътрешно непротиворечиви и относно значимите обстоятелства намират потвърждение в другите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

 

 

 

 

От показанията на посочените свидетели съдът установи, че подсъдимият А.Х. е управлявал лек автомобил „*“ модел „*“ с ДК № ** **** ** на **.**.**** г., в c.. Установява се също и поведението му по пропускане на микробус марка „*“ с ДК № ** **** **, около 22,30 часа, превозващ нелегални имигранти, с цел това превозно средство да продължи движението си необезпокоявано и да бъде препречен пътя на служебния автомобил, в който са се намирА. св.И. и Ч., служители в ГПУ – гр.T.. Въпреки, че св.И. разпоредил на подсъдимия Х. да отстрани автомобила си от пътя зада продължат преследването на микробуса, същият не се подчинил. Подсъдимият се обърнал към служителя на реда като му казал, че когато се върне буса може да извършва колкото си иска проверки на същия. Тези действия на подсъдимия Х. са имА. за цел да бъде предотвратена проверката на превозното средство от органите на реда. По този начин същият противозаконно пречил на орган на властта – дежурен патрул на ГПУ – гр.T.,  в състав ст.полицай Р.И. и ст. полицай В.Ч. да изпълнят задълженията си. От обективна страна подсъдимият Х. първо с активно поведение изразяващо се в действие по препречване на пътя на служебният автомобил на ГПУ – гр.T. и след това в бездействие – отказ да премести автомобила си, е създал пречка за осъществяване служебните задължения на органа на власт. По делото в качеството на свидетел е разпитан И.Л., като неговите показания не се намират в противоречие с останА.я доказателствен материал. Същият не е присъствал при първоначалното спиране на автомобила от страна на подсъдимия Х. и на цялата развила се впоследствие ситуация. Свидетелят е наблюдавал подсъдимия Х. да разговаря с полицаи, но не е ясно, в точно кой момент се е случило времево това от хронологичното развитие на събитията.

 

 

 

 

От показанията на свидетелите И. и Ч. се установява по безспорен начин и действията на подсъдимия Х. преди реА.зиране на престъпния състав на чл.270, ал.1 от НК. Същият на **.**.**** г. е напуснал мястото на проверка, заедно с подсъдимия П.С., който е управлявал микробус “*“, както и се е противопоставил на искането на св.И. превозното средство да бъде проверено от органите на реда, като е акцентирал на факта, че той също е служител на реда. Св. Р.И. настоял пред подсъдимия Х. да извърши проверка на микробуса, така както му било разпоредено от началника на ГПУ – T., св. С.М. и което било и негово служебно задължение. След напускане на мястото св.И. и св.Ч. последвА. превозните средства управлявани от подсъдимите, като използвА. звуков и светлинен сигнал на служебния си автомобил при преследването. Дължимото поведение на водачите на двете превозни средства е било да спрат и да се подчинят на органите на реда, като дадат възможност на полицаите да проверят документите им и да извършват физическа проверка на превозните средства.

 

 

 

 

 

 

 

 

Подсъдимият Х. е извършил деятелност, чиито обективни характеристики покриват съставомерния признак "противозаконно пречи".  Несъмнено тази негова активност е попречила на служителите да изпълнят задълженията си по проверка на превозно средство микробус „*“, за което е имА. постъпил сигнал, че се превозват нелегални емигранти. Същият като служител в РУП – гр.T., който заема отговорната длъжност началник на група „Криминална полиция“ е запознат с нормателните документи – ЗДВР и Правилника за неговото прилагане и др., както и със заповедите и разпорежданията на ОД МВР, ГД НП и МВР регламентиращи работата по направление на дейност и въпреки това е положил всички усилия да не бъде извършена проверка на буса.

     От приобщения по делото  график за дежурствата на служителите на ГПУ – гр.T. през месец август ****г., както и от показанията на св.Р.И., св.В.Ч. и св.С.М. се установява, че към инкриминираната дата свидетелите И. и Ч. са работили в ГПУ – гр.T., на длъжността старши полицаи и разполагат с правомощия да проверяват моторните превозните средства, които се придвижват на територията обслужвана от граничното полицейско управление.

С оглед на гореизложеното н 

 

 

 

А.це е и другият признак от обективна страна - "орган на власт" по смисъла на чл. 93, т. 2 НК, доколкото като служители в ГПУ – гр.T. св.Иванови  св.Ч. са натоварени с функции по охрана на обществения ред, съгласно чл.14, ал.1 от ЗМВР, в това число и с извършване на  проверка на водачите на моторни превозни средства и самите превозни средства. В изпълнение на тези функции полицейските служители имат правомощие да извършват проверка на превозно средство и на вещите превозвани в тях, когато има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред (чл. 81, ал.2, т.1 от ЗМВР), както и на проверка на документите на самите водачи на МПС-та (чл.30, ал.1, т.2 от ЗМВР).

  

 

 

 

От субективна страна подсъдимия А.Х. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици – поведението му е било насочено към нарушаване на реда на управление и дейността на държавните органи и е искал настъпването на тези последици. Същият е съзнавал, че с поведението си пречи да бъде извършена проверка на водача на бус „*“ и на самото превозно средство. Имал е за цел да попречи на орган на реда да изпълни правомощията си. Подсъдимият Х. видно от доказателствата по делото несъмнено е разбрал от думите и действията на св.Р.И., че същият иска да извърши документална и физическа проверка на бус „*“, управляван от подсъдимия П.С. и че това действие е в кръга правомощия на св.И. в качеството му на старши полицай в ГПУ – T., но същият е препречил пътя на служебния автомобил и след това е отказал да премести превозното средство с цел да попречи на тази проверка и зада може подсъдимия С. да намери удобно място, където да спре за да слязат от буса превозваните нелегални емигранти.

 

2.По обвинението за престъпление по  чл.280 от НК.

 

Съда намира, че от събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства може да се направи безспорния и категоричен извод, че подсъдимия А.Х. е реА.зирал престъпния състав на деянието по чл.280, ал.2, т.3, т.4 и т.5, вр. ал.1, /ред.преди влизане в сила на ЗИДНК обн. в ДВ, брой 74/**** г./, във вр. с чл.2, ал.2 от НК вр.чл.20, ал.4, вр.чл.18, ал.1 от НК, като: На **.**.**** г., около 22,30 ч., в c., общ.T., в съучастие, като помагач с П.В.С. ЕГН: **********-извършител, умишлено улеснил П.В.С. да направи опит да преведе през границата на Република България с Република Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, група от хора, които не са български граждани – а именно сирийските граждани – 1.Ф. Х. А., 2.Х. М. А., 3.К. М. А. А., 4.Х.М.Д. /посочен още и с имена Х. Ж. М./, 5.Х. Ф. М., 6.К. З. М., 7.Ф. Р.А., 8.Ш.М. С., 9. Н. М.Н.Р. /посочен още и с имена Н. М. Н. Р./, 10.Ш. Р.А.,11. М.Ю.Х., като управлявал личния си автомобил марка „*“ модел „*“ с ДК№ ** **** **, пред този управляван от П.В.С. - микробус марка "*", с рег.№ ** **** **, за извършване на престъплението е използвано моторно превозно средство микробус марка "*", с рег.№ ** **** ** и деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползвА. от служебното си положение /А.Р.Х. е заемал длъжността *** към РУП-гр.T. и в това си качество е възнамерявал да осигури безпроблемно достигане до границата на Република България с Република Сърбия от страна на П.В.С. и чуждите граждани чрез осуетяване евентуални проверки от страна на органи на реда/ и деянието е останА. недовършено по независещи от дееца причини – намесата на дежурен патрул при ГПУ-гр.T. в състав старши полицай Р.И. и старши полицай В.Ч..

Съда намира, че подсъдимият П.С. е осъществил състава на престъпление чл.280, ал.2 ,т.3, т.4 и т.5, вр. ал.1, /ред.преди влизане в сила на ЗИДНК обн. в ДВ брой 74/ **** г. във вр. с чл.2, ал.2 от НК, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК, като: На **.**.**** г., около 22,30 ч., в c., общ.T., в съучастие, действайки като извършител с А.Р.Х., ЕГН: **********- помагач, направил опит да преведе през границата на Република България с Република Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, група от хора, които не са български граждани - сирийските граждани – 1.Ф. Х. А., 2.Х. М. А., 3.К. М. А. А., 4.Х.М.Д. /посочен още и с имена Х. Ж. М./, 5.Х. Ф. М., 6.К. З. М., 7.Ф. Р.А., 8.Ш.М. С., 9. Н. М.Н.Р.  /посочен още и с имена Н. М. Н. Р./, 10.Ш. Р.А., 11.М.Ю.Х., като управлявал микробус марка "*", с рег.№ ** **** **, в който били превозвани сирийските граждани, докато А.Р.Х. управлявал собствения си лек автомобил марка „* *" с peг. № ** **** **, пред микробуса марка"*", с рег.№ ** **** **, в който били превозвани сирийските граждани, за да им осигури безпроблемно достигане до границата на Република България с Република Сърбия, като за опита за превеждането на лицата е използвано МПС - микробус марка"*", с рег.№ ** **** ** и деянието е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвА. от служебното си положение /А.Р.Х. към онзи момент е заемал длъжността *** към РУП-гр.T. и в това си качество е възнамерявал да осигури безпроблемно достигане до границата на Република България с Република Сърбия от страна на П.В.С. и чуждите граждани чрез осуетяване евентуални проверки от страна на органи на реда/ и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – намесата на дежурен патрул при ГПУ-гр.T. в състав старши полицай Р.И. и старши полицай В.Ч..

 

От обективна страна

 

Престъпният състав по чл. 280, ал.2, т.3, т.4 и т.5 от НК в редакцията на НК преди влизане в сила на ЗИДНК обн. в ДВ бр.74/**** г. се характеризира с няколко елементи от обективна страна, чието наличие в обективния мир е задължително, за да се приеме, че това престъпление е извършено. Изпълнителното деяние, формулирано от законодателя е "превеждане" през границата на страната на конкретни лица. Според наказателноправната теория и съгласно съдебната практика, "превеждането" означава извършване на конкретни действия от дееца, насочени към непосредствено преодоляване на надлежния граничен контрол, благодарение на което става възможно физическото преминаване на отделно лице, или група от лица през границата на страната. Съгласно съдебната практика, за да бъде осъществено изпълнителното деяние, не се изисква деецът сам да премине границата заедно с превежданите през нея лица, достатъчно е да извърши всичко необходимо за настъпване на този резултат (вж.Р 364 от **.**.****г. на ВКС по н. д. № 1057/****г., III н. о., НК). Престъплението е довършено, когато превежданите лица физически преминат границата и  вече се намират на територията на Република Сърбия в разглеждания случай. В настоящия казус подсъдимия А.Х. действайки като помагач и П.С., действайки като извършител, са направили опит да преведат през границата на страната група от хора – сирийски граждани, без разрешение на надлежните органи. Подсъдимият С. е превозвал в товарното отделение на управлявания от него микробус „*“ 11 на брой сирийски граждани – нелегални имигранти, като същите е следвА. да бъдат преведени през българо-сръбската граница. След като бежанците били задържани, от тях били снети обяснения, като е извършен и личен обиск на лицата. Само в две от тях са намерени документи за самоличност, а именно в свидетелят Н. Р. и в Х.М. /приложени копия на документите на арабски език и в превод на български в т.4/. Видно от показанията на св.Р. инкорпорирани към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК, същият в начА.то на август месец ****г. е пресякъл нелегално границата на Турция и влязъл в България с помощта на каналджия. Целта на същия била да излезе отново нелегално от България през Сърбия, като крайната му цел била Австрия.

Св.Р.И. и св.В.Ч., служители на ГПУ – гр.T. направили опит да извършат физическа проверка на  микробус „*“ в т.н. гранична зона. Съгласно чл. 56 от Правилника за устройството и дейността на МВР, /в актуалната редакция към момента на деянието-ДВ, бр. 60 от 22.07.****г., / „Гранична зона е територията с дълбочина 30 км, която на сухоземната граница се определя от линията на държавната граница, а на морската и речната граница - от линията на брега, и в която ГДГП осъществява правомощията си по извършване на граничен контрол, в който се включва гранично наблюдение и гранични проверки."  Мястото, където е направен опит от органите на реда да бъде проверен управлявания от подсъдимия С. микробус попада в тази гранична зона. В посочената зона, вблизост до мястото, където подсъдимия С. е посочил на органите на реда, че е разтоварил дърва са намерени 11 на брой нелегални имигранти от органите на реда. Подсъдимият Х. е действал в качеството на помагач, като същият управлявал собствения си лек автомобил „* *“ с рег.№** **** ** пред микробуса, с който били превозвани сирийските граждани, зада им осигури безпроблемно достигане до границата на България със Сърбия и впоследствие  преминаване им. От всичко гореизложеното може да се направи извода, че целта на двамата подсъдими е била да преведат  сирийските граждани през българо-сръбската граница, като деянието е спряло обаче във фазата на опита по независещи от извършителите причини.

Следва да бъде доказано на следващо място, че преминаването на границата е следвА. да стане без разрешение на надлежните органи или не през определените за целта места. Това обстоятелство се установява от показанията на с.Н. Р., както и от факта, че имигрантите не са разполагА. с необходимите документи зада влязат на територията на РБългария и впоследствие да излязат от нея, поради което са потърсили и услугите на каналджии, които да ги преведат нелегално през територията на България. Съгласно разпоредбата на  чл. 19, ал.1, т.1 от Закон за чужденците в Република България - чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава съгласно, т.1 от същата разпоредба – редовен паспорт или заместващ документ за пътуване, както и виза, когато е необходимо. В случая девет от задържаните имигранти не са имА. документи за самоличност в себе си. Всичките 11 лица – сирийски граждани не са разполагА. също така и с виза за влизане в РБългария и преминаването през територията й, както и за нейното напускане. Съгласно Регламент (EO) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г.  лицата поподат в категорията граждани  на трета държава – С., която държава е посочена сред държавите членки в Приложение I към Регламента, чийто граждани задължително следва да имат виза, когато преминават външните граници на държавите – членки на ЕС. Задържаните 11 лица, сирийски граждани, не са разполагА. с такава виза издадена по съответния ред от компетентните държавни органи.

За нА.чието на този елемент от обективна страна на деянието по чл.280, ал.2 от НП може да се направи извода и от поведението на подсъдимите А.Х. и П.С.. Подсъдимият Х. е направил всичко възможно да възпрепятства извършването на физическа проверка на буса, където са превозвани нелегалните имигранти, като се е възползвал и от служебното си положение – началник на група „Криминална полиция“ в РУП - T.. Подсъдимият С. също не се е подчинил на разпореждането на св.Р.И. след напускане на мястото на извършване на проверка от подсъдимия Х. с управлявания от него лек автомобил, а веднага потеглил след него с цел да избегне извършването на проверка и установяване на лицата в товарното отделение на управлявания от него бус.  

В случая подсъдимия А.Х. е действал в извършването на това умишлено престъпление в качеството на помагач. Помагачеството е улесняване извършването на престъпление, т.е. при този вид съучастие се създават условия, които в някаква степен благоприятстват извършителя. В конкретният случай, с действията си по предотвратяване на полицейска проверка от страна на полицаи при ГПУ – T. и разчитайки на обстоятелството, че работи като полицай в РУП – T. и колегите му го познават, подсъдимия Х. е улеснил извършване на престъплението от подсъдимия С. чрез отстраняване на спънки, а именно извършването на полицейски проверки. Подсъдимият С. е действал като извършител, тъй като същият е управлявал микробус „*“, с рег.№ ** **** **, с които били превозвани бежанците до границата и след това са щели да бъдат преведени през българо-сръбската граница с цел достигане на държавите от Заподна Европа.

В случая деянието е спряло във фазата на опита поради независещи от подсъдимите причини, а именно намесата на дежурен патрул при ГПУ – T. в състав ст.полицай Р.И. и  В.Ч., на които било разпоредено да извършат проверка на превозните средстав и на техните водачи.

 

 

 

 

На следващо място, за да бъде реА.зиран квА.фициращия деянието признак по чл. 280, ал.2, т.3 от НК е необходимо да се докаже, че лица, които са направили опит двамата подсъдими да преведат през граница, не са български граждани, а са чужденци. По безспорен начин по делото е установено, че задържаните лица, които са влезли на територията на РБългария от С. през РТърция зада достигнат крайната си цел, страните от Западна Европа, са граждани на Сирийската Арабска Република. Това става ясно от заявеното от лицата при снемане на обяснения от тях от органите на реда с помощта на преводач, както и от намерените документи за самоличност в две от тях – в св.Н. Р. и в св.Х.М.. От беседите с лицата и от събраните по делото доказателства е установено, че задържаните на **.**.**** г. лица нелегални имигранти са както следва: 1.Ф.  Х. А., 2.Х. М. А., 3.К. М. А. А., 4.Х.М.Д. /посочен още и с имена Х. Ж. М./, 5.Х. Ф. М., 6.К. З. М., 7.Ф. Р.А., 8.Ш.М. С.,9. Н. М.Н.Р./ посочен още и с имена Н. М. Н. Р./, 10.Ш. Р.А., 11. М.Ю.Х.. Разликата в имената се дължи на различната транслитерация на същите, както и различен ред, в който са поставени фамилно и бащино име.

На следващо място съда е намерил, че е осъществен и вторият квА.фициращ деянието признак, а именно превеждането на групата хора – сирийски граждани, в случай, опита да бъдат преведени да е осъществен с моторно превозно средство. Съда намира за безспорно установено това обстоятелства от показанията на св.Н. Р. и от останА.те събрани по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно е установено, че бежанците са превозвани с микробус „*“ с ДК № ** **** **, собственост на св.Р.А..

Настоящият съдебен състав намира, че е осъществен и квА.фициращия деянието елемент,  визиран в разпоредбата на  чл.280, ал.2, т.5 /преди изменението на НК с ДВ, бр.74 от **** г./ вр. с ал.1 същото да е извършено с участието на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК възползвА. се от служебното си положение, а именно да е нА.це връзка на престъплението със служебната дейност конкретно на подсъдимия А.Х.. Видно от приложените по делото Заповед № */16.01.****г. относно назначаване на държавни служители – л.81, типова длъжностна характеристика на длъжността Началник на група „Криминална полиция“ към РУП при ОД МВР – л.82-83, към момента на реА.зиране на деянието, подсъдимия А.Х. е изпълнявал длъжността Началник Група „Криминална полиция" към Районно управление „Полиция" - гр. T. при ОД МВР – гр.П. като този факт се субсумира под хипотезата на чл.93, т.1, б.“А“ от НК и има качеството длъжностно лице.  Видно от показаният ана св.И. и Ч., подсъдимия Х. се е възползвал от служебното си положение зада предотврати извършването на проверка на буса превозващ нелегалните имигранти.

Съда е приложил по отношение на подсъдимите А.Х. и П.С. разпоредбите на чл.280, ал.2, т.3, т.4 и т.5 в редакцията на НК преди влизане в сила на ЗИДНК обн.ДВ бр.74/**** г., тъй като този закон се явява по- благоприятен за дейците, тъй като предвиденото кумулативно наказание заедно с наказанието „лишаване от свобода“ –  Глоба е в размер на от хиляда до три хиляди лева. След изменението на ал.2 на чл.280 от НК с ДВ бр.74 от **** г., размера на глобата е увеличен в размер на от десет хиляди до тридесет хиляди лева.

 

От субективна страна

 

От установеното поведение на подсъдимите А.Х. и П.С. е обективирано съдържанието на вината им като пряк умисъл, поради съзнаване на всички фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението в това число и квА.фициращите деянието признаци, включително и за резултата и желанието те да настъпят; от събрания съвкупен доказателествен материал е доказано съдържанието на прекия общ умисъл при реА.зираното съучастие с подсъдимия Х. като помагач и подсъдимия С. като извършител.

 От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, подсъдимите Х. и С. са съзнавА. общественоопасните последици от действията си и са искА. тяхното настъпване. И двамата подсъдими са съзнавА., че единадесетте лица, които не са български граждани следва да се преведат през границата на страната незаконно, тъй като тези лица не притежават редовни документи изискуеми за преминаване на граничния контрол, не притежават и разрешение за това преминаване, което обстоятелство е налагА. пресичане на границата не през установените за това места. Безспорно се установява и доказва от доказателствата по делото, противно на възражението на защитата, че двамата подсъдими дори не се познават, че същите са действА. и при общност на умисъла за задружно осъществяване на деянието, при предварително разпределение на ролите в съучастническата дейност – подсъдимия Х. като помагач, а подсъдимия С. като извършител,  както и всеки един от тях е съзнавал съучастието на другия в извършване на престъплението. За нА.чието на общност на умисъла може да се заключи от синхронизираността на действията на двамата подсъдими. Същите са се разбирА. дори без думи, като след напускане на мястото на проверката от подсъдимия Х., същият незабавно е бил последван от подсъдимия С. с управлявания от него микробус. След това с цел предотвратяване извъшването на полицейска проверка подсъдимия Х. е пропуснал микробуса и е препречил пътя на полицейския патрул, като подсъдимия С. е разтоварил бежанците, след което се е върнал на място зада извършат органите на реда проверка на вече празния микробус.

Действително по делото са събрани най-вече косвени доказателства, но веригата, която те образуват е стойна и непротиворечива и води до единственият и безпротиворичив извод за участието на подсъдимите А.Х. в качеството на помагач  и П.С. в качеството на извършител на престъплението по чл.280, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Тези косвени доказателства се съдържат в показанията на св.К.Б., св.Б.М. и св.С.М., за получена информация за бус и лек автомобил, които тръгват от С. и които евентуално превозват нелегални имигранти. Веригата от косвени доказателства продължава и в показанията на св.Р.И. и св.В.Ч., които са направили опит да извършат физическа проверка на микробус „*“ с рег.№ ** **** **, в които били превозвани нелегалните имигранти и за който се отнасяла получената информация. Същите разказват за поведението на подсъдимия Х. и подсъдимия С., а именно че подсъдимия Х. е попречил на извършване на проверка на микробуса от органите на МВР именно с цел да не бъдат открити имигрантите в товарното отделение на превозното средство. Подсъдимият С. не е разговарял с полицаите, но същият веднага след като подсъдимия Х. напуснал мястото на проверката го последвал и не се подчинил на разпореждането на св.И. да остане на място за проверка на буса.

Косвено доказателство водещо към извода за участието на подсъдимия Х. в престъплението по чл.280 от НК съда намира и в репликата му отправена към св.Р.И. „Кой издаде групата?“, като същият е имал впредвид откъде органите на реда са получили информация за групата нелегални имигранти, които превозват с цел да бъдат преведени през българо-сръбската граница.

В насока участие в извършване на престъплението по чл.280 от НК са и противоречията в обясненията, които самият подсъдим А.Х. е дал относно това какво превозва с буса – при първия опит на св.И. да извърши проверка на буса – същият е дал обяснение, че си превозва дърва, както и че след навлизането в махала „А.“ на c., буса е продължил движението си зада отиде и да разтовари дървата.

След това  при втория опит да бъде извършена проверка на буса, при въпрос на св.И. защо няма следи от дървата, които е превозвал подсъдимият Х. отговорил, че св.И. неправилно го разбрал, а именно че е имал впредвид, че ще товари дърва от c., които да откара към гр.T.. Тези обяснения са в противоречие от друга страна със заявеното от подсъдимия П.С., които посочил на служителите на ГПУ – T. – св.И. и св.Ч., къде точно е разтоварил дървата. На посоченото място обаче съгласно показанията на свидетелите – полицейски служители дърва липсвА., но ясно личА. следите от гуми, където автомобила е завил. Неправдоподобността на твърденията на подсъдимия Х. съда намира и в обстоятелството, че непосредствено след деянието в близост до мястото, където буса е спрял и подсъдимия Х. и С. са твърдяли, че са стоварени дървата, са открити 11 на брой нелегални имигранти – сирийски граждани. 

 Твърдението на подсъдимия Х., че превозва дърва не кореспондира и с писмо изх.№1252/18.08.****г. на Министерство на земеделието и храните, Югозападно държавно предприятие, ДГС – гр.T., съгласно което през месец август ****г. лицата А.Х. и П.С. не са закупувА. дървен материал от Териториално поделение „Държавно горско стопанство- T.“.

Видно от извършения оглед на 07.08.* г. на микробус„*“ с ДК № ** **** **, закрепен в Протокол за оглед –ведно с фотоалбум /л.13-25, т.1 от ДП/ в товарното отделение на превозното средство не са открити следи от дървесина, каквито е логично да има след превозване на дървен материал.

Видно от показанията на св.Р.И. същият сочи, че прозорците на микробуса било запотени, поради което нямал видимост към вътрешността на микробуса. Запотяването на прозорците се получава при осъществяване на жизнения процес дишане и производството на въглероден окис от много хора в случая, събрани на тясно пространство в товарното отделение на микробуса, което е довело и до това запотяване.

  Тези косвени доказателства се допълват и веригата от доказателства е довършена с показанията на св.Н. Р., които са пряко доказателство за извършването на деянието и неговите автори, тъй като това лице е свидетел очевидец. Същият сочи, че заедно с други 15 души нелегални имигранти пресекли границата на РБългария с РТурция без разрешението на съответните власти и влезли на българска територия. Разказва, че се е качил от къща в неустановен квартал в гр.С. в товарното отделение на червен бус, без странични прозорци, какъвто цвят е микробус „*“. Тези твърдения съвпадат и с посочената оперативна информация, която са получили служителите на ГД ГП, същия ден на реА.зиране на престъплението от двамата подсъдими. Св.Р. сочи, че целта на всички пътници – чужденци е била да пресекат държавната граница на България нелегално и да влязат в Сърбия с цел да достигнат крайната дестинация – държави от  Западна Европа – Австрия и Германия. Показанията на този свидетел си кореспондират с показанията на св.И. и св.Ч., че буса е бил спрян за проверка и в това време лицата са се намирА. в товарното отделение на превозното средство. Показанията на св.Р. са в синхрон с показанията на св.И. и М. относно това, че същият е слязъл от буса и впоследствие той и останА.те нелегални имигранти са намерени вблизост до мястото където са слезли от буса.

 

 

ПО ОПРАВДАТЕЛНИЯ ДИСПОЗИТИВ за извършено престъпление по чл.321, ал.6 от НПК.

 

По делото от съвкупния доказателствен материал не бе установено подсъдимите А.Х. и П.С. от обективна и субективна страна да са осъществили състава на престъплението по чл.321, ал.6 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК съда ги е признал за невиновни и ги е оправдал по така повдигнатото им обвинение.

Съгласно теорията и съдебната практика престъплението по  чл.321, ал.6 от НК е самостоятелен престъпен състав, чието изпълнително деяние се изразява в постигане на съгласие /съгласуваност на волите/ на поне две сговарящи се лица за извършване на най-малко две престъпления, които отговарят на изискването за тях да е предвидено наказание повече от три години лишаване от свобода. За съставомерност на деянието по  чл. 321, ал. 6 от НК не е необходимо сговорилите се лица да са извършили едно или повече вторични престъпления, отговарящи на критерия за наказуемост с повече от три години лишаване от свобода. От субективна страна престъплението се осъществява с пряк умисъл, като в състава му е предвидена и специална съставомерна цел - да се вършат в страната или чужбина престъпления, за които се предвижда наказание повече от три години лишаване от свобода и чрез които се цели имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление. По делото не бяха събрани каквито и да било доказателства в хода на съдебното следствие, от които да се достигне до извода, че подсъдимите А.Х. и П.С. на неустановена дата  през първата половина на ****г. са съгласувА. волите си- постигнА. са съгласие, като са изградили и установили начина на действие на двамата при трафик на нелегални имигранти – откъде ще си набавят поръчки за превозването на имигранти, през кои населени места и по какъв начин ще бъдат превозвани имигрантите зада стигнат до държавната граница както и през кои точки на зелената граница с РСърбия ще бъдат превеждани, имА. ли е установена тарифа за превеждането на лицата през границата и по какъв начин е следвА. да бъде осъществявано плащането след реА.зиране на услугата, както и по какъв начин ще бъде разпределяно полученото заплащане. Не се установи от събраните по делото доказателства,  че  двамата подсъдими са се договорили да вършат определени престъпления наказуеми с повече от три години лишаване от свобода, а именно такива по чл.280, ал.2, т.3 вр. с ал.1 от НК. Възпроизведената от св.Р.И. реплика отправена от подсъдимия А.Х. към него „Кой издаде групата?“ също не води до извода, че двамата подсъдими са реА.зирА. състава на чл.321, ал.6 от НК, тъй като подсъдимият по скоро е имал впредвид, кой е издал групата от бежанци, която подсъдимия С. е превозвал с неговата логистична подкрепа и която са имА. намерението да преведат през границата, а не група какъвто смисъл е вложен в разпоредбата на чл.321, ал.1 или пък ал.6 от НК.

По отношение на повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.6 от НК съда констатира нА.чието на съществен пропуск при неговото формулиране както в постановленията за привличане в качеството на обвиняеми, така и във внесения в съда обвинителен акт, а именно не е посочено мястото на извършване на престъплението, което е абсолютно задължителен реквизит от обективна страна на едно престъпление и неговата липса по съществен начин накърнява правото на защита на подсъдимите да разберат в извършването на какво точно престъпление са обвинени. Съда не е констатирал този съществен недостатък в разпоредително заседание и в хода на съдебното следствие, но с оглед постановяване на оправдателен диспозитив по отношение на това престъпление е изправил допуснатото процесуално нарушение, което е накърнило правото на защита на подсъдимите по съществен начин.

 

 

ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ЗАЩИТАТА

 

По отношение възражението на адв.И.Н., защитник на подсъдимия А.Х., че свидетелят Н. М.Н.Р. не е установен по категоричен начин, че това действително е лицето, което същото е твърдяло че е в проведения в хода на досъдебното производство разпит пред съдия, съда намира същото за неоснователно. Видно от приложените в т. 4 от досъдебното производство копие на документи на арабски език и в превод на български език, това лице при задължането му от органите на ГПУ – гр.T. е имА. документи за самоличност в себе си, а именно лична карта, издадена от Сирийска Арабска Репубика, МВР. От превода на този документ става ясно и че името на лицето е Н. М.Н.Р. и че същият е сирийски гражданин, роден на **.**.** г. в Т. А., община А.

Действително е нА.це твърдяното противоречие от адв.Н. между показанията на св.Н. Р. и св.Р.И., състоящо се в това че сирийски гражданин твърди, че ……“Видях преди да ни задържи полицията, отвори се вратата и един полицай, ни видя като бяхме спрени първия път от полицията.“ Св.И. твърди, че не е успял да отвори вратата на буса и само е погледнал през задните прозорци на превозното средство и успял да види само бели постелки, които били на пода. Така констатираното противоречие обаче не води до дискредитиране на показанията на св.И., тъй като същите проверени чрез останА.те събрани по делото гласни доказателства показанията на св.Ч. и св.М. става ясно, че са подредени, логични и си кореспондират помежду си. Съда по-горе в мотивите си е обсъдил показанията на тези свидетели, както и е посочил защо дава вяра на същите, поради което не следва да преповтаря аргументите си.

По отношение  изложеното от адв.Н. възражение касаещо липсата на субективния елемент при извършване на престъплението по чл.280 от НК от неговия подзащитен А.Х. съда намира същото за неоснователно, тъй като от цялостното поведение и действията извършени от подсъдимия Х. на **.**.**** г. може да се достигне до извода, че същият е извършил деянието виновно при формата на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Цялостното поведение на този подсъдим на **.**.**** г. води до единствения и несъмнен извод за нА.чието на знание у същият, че той действа като помагач на подсъдимия С. при превеждането на незаконни имигранти  през границата на България със Сърбия и придвижването им към Западна Европа. Първоначално същия при опита да бъде извършена проверка на буса и на неговия шофьор е предотвратил тази проверка като се е възползвал от служебното си положение, както и с оправданието, че превозва дърва, а след това е потеглил от мястото, къде са били спрели всички превозни средства. Същият е предотвратил с поведението си и последваща проверка на буса вследствие предприето преследване на това превозно следство от полицаите св.И. и св.Ч., като е препречил пътя на управлявания от тях служебен автомобил „*“. Създал е условия подсъдимия С. да навлезе в махала „А.“, да спре на място към което органите на реда нямат видимост, зада слязат имигрантите от буса и след това да се върне при полицаите. За нА.чие на умисъл в действията на подсъдимия Х. може да се съди и по отправената от него реплика към св.И. “Кой издаде групата?“ – като под група същият е имал впредвид групата превозвани имигранти. Връзката между двамата подсъдими и обстоятелството, че същите се познават и заедно извършват действията по превеждане на незаконните имигранти единия като извършител, а другия като помагач, става ясна и от заявеното от подсъдимия Х., че си превозва дърва, впоследствие потвърдено от подсъдимия С., който твърди, че ги е разтоварил, което впоследствие се оказва, че не е истина.

По отношение възраженията на адв.А.П., защитник на подсъдимия П.С., изложени в хода на съдебните прения, съда намира същите за неоснователни. Съда счита, че по безспорен  начин е доказан факта, че именно подсъдимия П.С. е направил опит да преведе през границата на страната без разрешение на надлежните органи 11 на брой нелегални имигранти, сирийски граждани. Престъплението обаче не е довършено по независещи от подсъдимия С. и подсъдимия Х. обстоятелства – намесата на дежурен патрул при ГПУ – гр.T. в състав старши полицай Р.И. и старши полицай В.Ч.. От показанията на св.Н. Р. става ясно, че същият се е качил на **.**.**** г. в червен бус от неустановено място в гр.С.. Неговата цел била да пресече нелегално българо-сръбската граница и да се придвижи към Австрия, където има роднини и където искал да остане да живее. Впоследствие този бус вследствие подаден сигнал от служител на ГД ГП – св.М. е бил наблюдаван и св.И. съвместно със св.Ч. са направили опит да проверят превозното средство в зоната на зелената граница на България със Сърбия. С оглед поведението на подсъдимия А.Х. тази проверка била предотвратена. Противно на твърденията на адв.П., че служителите на ГПУ – гр.T. не са изпълнили служебните си задължения по тяхна воля, съда намира, че същите са направили всичко необходимо зада ги изпълнят. Св.И. респектиран от длъжността заемана към онзи момент от подсъдимия Х. – началник сектор „Криминална полиция“ към РУП – гр.T. с оглед неговото упорито противопоставяне да извърши проверка, му дал телефона зада проведе разговор с неговия началник св.М., като веднага след приключване на разговора подсъдимия Х. се качил в автомобила си и напуснал самоволно мястото на проверката. Подсъдимия С. незабавно последвал подсъдимия Х. с управлявания от него бус и също напуснал мястото, като не се подчинил на органите на реда да остана на място за проверка.

Съда констатира, че в хода на воденото разследване по делото от страна на органите по разследване са допуснати сериозни пропуски при попълване на делото с доказателства. Така например е извършен оглед на микробус марка "*", с рег.№ ** **** ** и са иззети одорологични следи, но не са иззети одорологични следи от задържаните в близост до махала „А.“ незаконни имигранти. При извършениия оглед на моторното превозно средство липсват данни да е правен опит да бъдат взети дактилоскопни следи, както и е пропуснато е да бъде извършено разпознаване на двамата подсъдими. На следващо място не са били иззети телефоните на двамата подсъдими, нито пък са били изследвани, зада се установи кога и с какви телефонни номера са провели разговори на инкриминираната дата **.**.**** г. Само част от нелегални имигранти са били разпитани от разследващ полицай – петима от тях, като от останА.те единствено са взети обяснения в присъствието на преводач, които нямат процесуална стойност. Дори разпитаните от разследващ полицай имигранти не са разпитани задълбочено, както и показанията им не са закрепени по реда на чл.223 от НПК пред съдия с изключение на свидетеля Р., което е било необходимо с оглед обстоятелството, че същите са нелегални имигранти и не е било ясно в един следващ момент къде ще се намират и дА. ще може да бъдат намерени за разпит. Разследването е проведено мудно и с много пропуски, но тези пропуски не водят до пълна липса на доказателства за виновността на лицата в извършването на престъпленията, за които съда ги е признал за виновни.

 

ПО ИНДИВИДУА.ЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЯТА:

 

1.По отношение нА.жените наказания на подсъдимия А.Р.Х..

При определяне размера на нА.женото на подсъдимия А.Р.Х. наказание за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК, съда взе в предвид високата степен на обществена опасност на деянието извършено от същия и сравнително ниската степен на обществена опасност на подсъдимия.

Наказанието по чл.270 от НК /предвидено е наказание “Лишаване от свобода“ до три години или Глоба от петстотин до две хиляди лева/ съда го е определил при условията на чл.54 от НК в размер на 1 /една/ година „Лишаване от свобода“ при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства съда отчете това, че подсъдимия Х. към момента на извършване на деянието е заемал отговорно служебно положение началник на група „Криминална престъпност“ при РПУ - T., както и престъпното му упорство изразяващо се в лишаване от възможност на св.И. и св.Ч. да изпълнят служебните си задължения и да извършват проверка на микробус „*“. Същият освен, че при първата среща с двамата свидетели не позволил с думи и действия –  а именно питал го не го ли познава и изблъскал св.И. да извърши проверка, но и продължил с тези действия, като препречил пътя на служебния автомобил на полицаите зада ги възпрепятства да настигнат микробуса и да му извършат физическа проверка и по този начин реА.зирал състава на чл.270, ал.1 от НК.

Като смекчаващо отговорността на подсъдимия Х. съда отчете чистото му съдебно минА. към момента на извършване на деянието – **.**.**** г.  Видно от изисканото от съда актуално свидетелство за съдимост подсъдимия Х. е осъден с определение, с което е одобрено Споразумение по НОХД №***/**** г. по описа на РС,  влязло в сила на **.**.**** г., и  е признат за виновен в това, че: На **.**.**** г. е извършил престъпление с правна квА.фикация чл.280, ал.2, т.1, т.3 и т.4 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, като му е нА.жено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. Това деяние обаче е извършено след деянието по настоящото дело, поради което същото не следва да бъде отчитано като отегчаващо вината обстоятелство.

При определяне размера на нА.женото на подсъдимия А.Р.Х. наказание за извършено престъпление по по чл.280, ал.2, т.3, т.4 и т.5, вр.ал.1, /ред. преди влизане в сила на ЗИДНК обн. в ДВ брой 74/**** г./, вр.чл.20, ал.4, вр. чл.18, ал.1 от НК съда взе в предвид високата степен на обществена опасност на деянието извършено от същия и сравнително ниската степен на обществена опасност на подсъдимия. Съда определи наказанието по отношение на подсъдимия Х. при превес на отегчаващите вината обстоятелства.

Смекчаващо вината обстоятелство при подсъдимия Х. е чистото му съдебно минА.. Оттегчаващо вината обстоятелство съда намира, че е нА.чието на три квА.фициращи деянието признаци, реА.зирани от подсъдимия при извършване на престъплението. Като друго отегчаващо вината обстоятелство отчете големия брой незаконни имигранти – единадесет на брой, които подсъдимия Х. като помагач в съучастие с подсъдимия С. като извършител са се опитА. да преведат през границата на България със Сърбия. Съда намира, че следва да отчете като оттегчаващо вината обстоятелство и поведението на подсъдимия Х. при осъществяване на престъпния състав на чл.280, ал.2 от НК, а именно въпреки, че същият към онзи момент е бил служител на реда, упорито се е противопоставил на св.И. да бъде извършена проверка на буса, като това негово поведение не е субсумирано под престъпния състав на чл.270, ал.1 от НК. Същият дори е изблъскал св.И. зада го отклони от намерението му да извърши физическа проверка на превозното средство.

 При отмерване наказанието, което да нА.жи на подсъдимия Х. за извършеното от същия престъпление съда отчете обстоятелството, че реА.зирането на престъпния състав на деянието е спряло във фазата на опита, след като имигрантите вече са били превозени в зоната на зелената граница на РБългария с РСърбия. Съда отчете и причините да не бъдат реА.зирани напълно престъпните намерения на подсъдимите, а именно намесата на патрул от ГПУ – гр.T.. При определяне на наказанието освен това съда е длъжен да съобрази и обстоятелството, че подсъдимия Х. е участвал в престъплението като помагач /чл.21, ал.1 и ал.2 от НК/. Степента и характера на неговото участие обаче са съществени, тъй като той е подпомагал извършителя подсъдимия С. безпрепятствено да се движи с буса превозващ имигранти зада бъдат откарани до границата със Сърбия и преведени през нея без разрешението на надлежните органи, както и да избегне евентуални полицейски проверки разчитайки на обстоятелството, че е полицейски служител и може да предотврати това. С оглед на горното и при превес на отегчаващите вината обстоятелства съда е нА.жил наказание“Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 Съда е нА.жил на подсъдимия Х. и кумулативно предвиденото наказание Глоба, като е определил размера на глобата – 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева в законово предвидените граници и е съобразил имотното и семейно състояние на лицето – същият е неженен и полага грижи единствено за собствената си издръжка. Този размер е съобразен в границите посочени в разпоредбата на чл.280, ал.2 от НК преди изменението му с ДВ, бр.74 от **** г., тъй като деянието е извършено преди влизане в сила на тези изменения и съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК закона към извършване на деянието е по-благоприятен за подсъдимия.  

На осн. чл.23 от НК съда е групирал определените наказания, които са от един вид „Лишаване от свобода“ и е определил за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно три години „Лишаване от свобода“. Предвид нА.чието на предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК спрямо подсъдимия А.Х. - нА.женото му наказание е три години "Лишаване от свобода", той не е осъждан на наказание "Лишаване от свобода" за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК и преди всичко - за поправянето му, не е нА.жително изолирането му в пенитенциарно заведение, съда е отложил изпълнението на така нА.женото общо най-тежко наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 На осн. чл.23, ал.3 от НК съда е присъединил към така определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ и наказанието глоба в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Съда противно на становището на представителя на СпециА.зираната прокуратура намира, че не следва при определяне на наказанието да отчита като отегчаващо вината обстоятелство това, че   подсъдимия Анатно Х. се е възползвал от отговорното си служебно положение, което е заемал. Това е така, тъй като това обстоятелство, а именно, че същия е имал качество длъжностно лице по чл.93 от НК е отчетено като квА.фициращ наказателната отговорност елемент, което само по себе си води до определяне на по-тежко наказание.

На осн. чл.45 от НК съда не е нА.жил на подсъдимия А.Х. кумулативно придвиденото в разпоредбата на чл.280, ал.2 от НК наказание конфискация, тъй като същият не разполага с движима или недвижима собственост. Видно от изисканите и представени справки от Община гр.T. изх.№**/**.**.* г. в общината няма подадени документи от лицето да е декларирал данни за собственост на недвижим имот по чл.14 от ЗМДТ и да е собственик или ползвател на МПС и ППС. Съгласно писмо вх.№*/**.**.* г. на ОД МВР – П., Отдел Охранителна полиция, сектор Пътна полиция, подсъдимият Х. е бил собственик на две моторни превозни средства – лек автомобил „*“ с рег.№* и лек автомобил „* *“ с рег.№ *, но с договори за продажба от **.**.* г., непосредствено преди постановяване на присъдата по делото, се е разпоредил с тези две превозни средства.

2.По отношение нА.женото наказание на подсъдимия  П.В.С..

По отношение на подсъдимия П.С. съда е определил размера на наказанието, което да му нА.жи след като е отчел сравнително високата обществена опасност на извършеното от същия деяние и сравнително ниската обществена опасност на самия деец. Като смекчаващи вината обстоятелства съда отчете това, че подсъдимия С. е неосъждан – реабилитиран и добрите му характеристични данни. Като отегчаващи вината обстоятелства е отчетено нА.чието на три квА.фициращи деянието признаци, реА.зирани от подсъдимия при извършване на престъплението. Като друго отегчаващо вината обстоятелство съда намери големия брой незаконни имигранти – единадесет на брой, които подсъдимия Х. като помагач в съучастие с подсъдимия С. като извършител са се опитА. да преведат през границата на РБългария с РСърбия. Като отегчаващо вината обстоятелство съда намира, че следва да отбележи и поведението на подсъдимия С. и неподчинението му на органите на реда, а именно да остане на място за проверка на управлявания от него микробус и след това бягството му от мястото и продължаващото неподчинение на органите на реда, а именно същият не е спрял на подадени звуков и светлинен сигнал от автомобила на органите на реда. При определяне на размера на наказанието определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства съда отчете и значителния каузален принос на подсъдимия С. за реализиране на престъплението – същият е набавил бус за превозването и след това превеждането на незаконните имегранти през границата, превозвал е същите като е управлявал микробус „*“.  Също така бе взето под внимание и обстоятелството, че деянието е спряло във фазата на опита, както и причините поради които е спряло а именно намесата на патрул пир ГПУ - T.. С оглед на горното съда е определил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, както и конфискация на цялото имущество на подсъдимия, представляващо лек автомобил „*“ с рег.№*******, № на рама *******, без номер на двигателя, дата на първа регистрация ******* г., соб. от *******г. Собствеността на така посоченото превозно средство става ясна, от писмо вх.№**/**.**.* г. на ОД МВР – П., Отдел Охранителна полиция, сектор Пътна полиция.   При определене на наказанието е отчетена и степента на осъществяване на намерението – подсъдимия с управлявания от него бус е стигнал в зоната на зелената граница на РБългария с РСърбия, като деянието е преустановено по независещи от него причини, а именно извършена проверка от граничните власти. Предвид нА.чието на предпоставките по чл.66, ал.1 от НК спрямо подсъдимия А.Х. - наложеното му наказание е три години "Лишаване от свобода", той не е осъждан на наказание "Лишаване от свобода" за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК и преди всичко - за поправянето му, не е наложително същият да търпи наложеното му наказание ефективно. С оглед на горното съда е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия П.В.С., същият е бил осъждан с Присъда постановена по НОХД №**/*** г. на ОС – П., влязла в сила на **.**.**** г. за престъпление по чл.214, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от НК вр. чл.213А, ал.2, т.3 от НК, като му е нА.жено наказание три години Лишаване от свобода и глоба в размер на 4 000 лв. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от пет години.

По НОХД №4371/2004 г. на СРС подсъдимия С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354А, ал.1, пр.6 от НК като му е нА.жено наказание Лишаване от свобода в размер на една година, чието изтърпяване отложено за срок от три години. Присъдата е влязла в законна сила на 27.01.2006 г. На осн. чл.25, ал.1 и чл.23, ал.1 от НК СРС е групирал горепосочените наказания и е определил за изтърпяване едно общо най-тежко наказание Лишаване от свобода за срок от три години, като на осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединил наказанието глоба в размер на 4 000 лв. На осн. чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

С влязла в законна сила присъда по НОХД №**/ **** г. на **.**.**** г. подсъдимия С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК и му наложено наказание „Пробация“ със следните пробазионни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 7 месеца и задължителна регистрация по настоящ адрес, също за срок от 7 месеца. На осн. чл.88А от НК, ал.4 от НК подсъдимия е реабилитиран, тъй като  са изтекли предвидените срокове за всички негови осъждания.

В свидетелството за съдимост на подсъдимия П.С. е посочена и Присъда по НОХД № **/**** г. на РС – К., изменена с Решение №**/**.**.**** по описа на КОС, с която на подсъдимия е нА.жено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение и определеното общо наказание по присъди НОХД №**/**** г. по описа на СРС и НОХД №**/**** г. по описа на ОС – П. лишаване от свобода за срок от три години. С Решение №**/**.**.**** г. на състав на АС – гр.С. е отменено Решение №** от **.**.**** г. по ВНОХД №**/****г. по описа на ОС – К. в частта му отнасяща се само до П.В.С. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. От приложеното към бюлетините за съдимост на подсъдимия С. писмо от Бобовдолския затвор изх.№***/**** г. от **.**.**** г. става ясно, че подсъдимия С. е започнал да изтърпява нА.женото му наказание по горепосочената присъда на РС – К. и Решение на ОС – К. на **.**.**** г., но на **.**.**** г. същият е бил освободен от затвора, тъй като делото е възобновено, решението на ОС – Кюстендил отменено и делото върнато за разглеждане от нов състав на съда. Видно от Присъда №* от **.**.* г. на  ОС – К. е постановена оправдателна присъда по отношение на подсъдимия С. по същото наказателно производство. От гореизложеното следва, че подсъдимия П.С. е реабилитиран.

 

 ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Съда е осъдил на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия П.В.С. да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата от 300 /триста/ лева, заплатено възнаграждение за служебен защитник – адв.А.Х.П., съгласно Решение № СФ-2869-7448/* г.

На осн. чл.189, ал.2 от НПК съда е постановил сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева разноски за преводач да остават за сметка на РДГП – гр.Д. и 45 /четиридесет и пет/ лева за сметка на ОП-Х., Следствен отдел. 

 По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 СЪДИЯ :