№ 44
гр. Кюстендил, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500296 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от СТ. АНТ. Б., с
ЕГН **********, с адрес в *********** чрез пълномощика адв.Й.Б. от АК-
Кюстендил, срещу решение с №260071 от 10.02.2021г. на Районен съд-
Дупница, постановено по гр.д.№1784/2020г. по описа на този съд.
С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения
от СТ. АНТ. Б., с ЕГН **********, против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„П.Владигеров“
№21, Бизнесцентър Люлин, иск за отмяна на изпълнителен лист и издаване на
обратен изпълнителен лист и за обявяване нищожност на начислени лихви,
както и е осъден Б. да заплати на дружеството деловодни разноски в размер
на 300.00 лева.
Решението се обжалва изцяло, с оплаквания, че същото е незаконно,
противоречиво, постановено при съществени противоречия с процесуалните
правила, противоречия в мотивите, противоречия между диспозитив и
мотиви, в противоречие със събраните по делото доказателства и с основните
правни положения и принципи. Според жалбоподателя, постановеният от
ДнРС акт не дава реална представа за законен, справедлив, обективен и
обоснован съдебен акт. Изразява се несъгласие с довода на съда, че по време
на изпълнителното производство давност не тече, тъй като чл.116 б.„б“ от
1
ЗЗД касаела само исковия процес. Твърди се, че изводът на съда, че към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и към датата на
образуване на изпълнителното производство предвидената давност не е била
изтекла, е необоснован, тъй като нито издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, нито образуването на изпълнително дело и изпращане на
покана за доброволно изпълнение са действия, спиращи или прекъсващи
давността. Също така се прави възражение, че извършената в полза на
дружеството цесия е непротивопоставима на длъжника, тъй като не му е била
съобщена. По същество се изтъква, че вземането е станало изискуемо на
15.11.2007г., изпълнителен лист е бил издадена на 06.06.2011г. по ч.гр.д.
№3105/2010г., а изпълнително дело е било образувано на 27.11.2013г., след
изтичане както на три, така и на пет годишната давност, която е изтекла и
преди образуване на следващото изпълнително дело през 2018г.
Претендира се обжалваното решение да бъде обявено за нищожно,
недопустимо или отменено като незаконосъобразно, като бъде постановено
друго решение, с което предявеният положителен установителен иск бъде
уважен и бъде обявено за погасено по давност вземането по издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д.№3105/2010г., като същият бъде обезсилен.
Прави се искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна – „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, подаден
чрез пълномощника ю.к.Н.В.. В отговора се изразява становище за
допустимост, но неоснователост на въззивната жалба. Твърди се, че въпреки
краткото изложение на мотиви, решението на ДнРС е правилно и в синхрон с
материалния и процесуалния закон и с тълкувателната практика на ВКС.
Счита се, че позоваването от страна на съда на ППВС №3/18.11.1980г. е
правилно и в съответствие с наложилата се практика, че до влизане в сила на
ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК следва да се прилага
така посоченото ППВС, предвид факта, че последващите тълкувателни актове
нямат обратно действие, като се цитират и конкретни решения на ВКС в тази
посока. На база на това разбиране се поддържа, че ТР е породило действие от
датата на обявяването му – 26.06.2015г., като се обръща внимание на
потребността да се направи разграничение между преремпционния и
давностния срок, а именно – че перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. По отношение на оплакването, свързано с
цесията, се сочи, че съдебната практика допуска възможността обявяването
на цесията да стане в рамките на съдебното производство. Моли се
потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивната
инстанция. Евентуално се поддържа възражение за прекомерност на
сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и
съобрази доводите и възраженията на страните, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна,
2
която има право на жалба и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съгласно чл.269 изр.1 пр.1 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението изцяло.
В изпълнение на задължението си за преценка валидността на
обжалвания съдебен акт, настоящата въззивна инстанция намира, че
постановеното от ДнРС решение е нищожно.
ДнРС е бил сезиран с искова молба, подадена от СТ. АНТ. Б. от
гр.Дупница против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е бил
предявен иск по чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи суми по издаден на 06.06.2011г. изпълнителен
лист по ч.гр.д.№3105/2010г. по описа а ДнРС, а именно – 1 517.01 лева –
главница, дължима по договор за потребителски заем, 292.57 лева – договорна
лихва за периода от 15.11.2007г. до 15.01.2009г.; 555.81 лева – законна лихва
за забава върху главницата за периода от 14.12.2007г. до 25.10.2010г., ведно
със законната лихва, считано от 11.11.2010г. до изплащане на вземането и
147.31 лева – разноски, поради погасяване на вземането по давност. Ведно с
така предявения иск са заявени и други искания, включително за
установяване недължимост и на разноски по образувано изпълнително
производство, за обезсилване на изпълнителния лист и други.
В обжалваното решение, при посочване на исканията, с които е
сезиран, районният съд се е ограничил в това да отрази, че съдът е сезиран с
иск „за недължимост на суми по издаден изпълнителен лист“, а в
диспозитива, произнасяйки се по същество е отхвърлил като неоснователен
иска на Б. „за отмяна на изпълнителен лист и издаване на обратен
изпълнителен лист и за обявяване нищожност на начислени лихви“. Липсва
всякаква друга конкретизация относно предмета на произнасянето.
Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е
нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в
ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена
форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение (така
мотивите на Тълкувателно решение №1 от 10.02.2012г. на ВКС по т.д.
№1/2011г., ОСГТК).
В конкретния случай е видно, че от обжалвания акт, разгледан в
неговата цялост, като единство от мотиви и диспозитив, не става ясна
действителната воля на съда относно предмета на производството, чрез който
се очертават обективните предели на силата на пресъдено нещо, поради което
въззивният съд го счита за нищожен. От този съдебен акт не ясна
провораздавателната воля на съда. Решението – по начина, по който е
формулирано – не позволява да бъде припознато като валиден съдебен акт,
именно поради липсата на надлежно волеизявление. Смисълът на
обжалваното решение не би могъл да се извлече дори при тълкуване, тъй като
никъде в решението съдът не се е ангажирал да посочи вземане по кой
3
изпълнителен лист разглежда, какъв е характерът на това вземане или
вземания, в какъв размер е то. Въззивният съд намира, че обжалваното
решение не отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение,
доколкото изразената от съда воля е напълно неясна, за да бъде проверена от
въззивната инстанция.
С оглед посоченото, на основание чл.270 ал.1 от ГПК, следва да
бъде прогласена нищожността на така постановеното по гр.д.№1784/2020г.
решение на ДнРС и тъй като делото не подлежи на прекратяване, същото
следва да се върне обратно на Районен съд - Дупница за разглеждането му от
друг състав на съда. С оглед обезпечаване постановяването на валидно и
допустимо решение, първата инстанция следва да конкретизира в пълна мяра
естеството на отправените към съда искания и да прецени допустимостта на
част от тях.
При този изход на въззивното производство съдът не следва да се
произнася по направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй
като не е налице произнасяне по съществото на спора, а по отношение на
валидността на атакуваното решение. Предвид изхода на производството, по
отношение на отговорността за разноски във въззивното производство следва
да се произнесе Районен съд-Дупница при новото разглеждане на делото, тъй
като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при новото му
разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора от
първоинстанционния съд.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение с №260071 от 10.02.2021г.
на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№1784/2020г. по описа на този
съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4