гр. София, ………..05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателнo отделение, XVI въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети
април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
при
секретаря Гергана Цветкова и с участието на прокурора Албена Тараланска, като
разгледа докладваното от съдия Кехайова
ВНОХД № 960 по описа за 2018 година, и за да се произнесе съобрази:
Производство е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда №
61729 от 13.03.2017 г. по НОХД № 15344/2015 г., по описа на СРС, НО, 16 състав
подсъдимата П.В.С., ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на
14.02.2014 г., около 19.30 ч., в гр. София, ул. „Д-р ********, в находящата се
на адреса къща, в съучастие като извършител с В. В.И.– също извършител, е
отнела чужди движими вещи – сумата от 200 лв. от владението на А.А.Б.без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като заварена на мястото на
престъплението е употребила сила, за да запази владението върху откраднатите
вещи – избутала с ръце в тялото свидетеля Т.С.Т., като В. В.И.също избутала Т.Т.с
ръце в тялото, след което той паднал на земята, като на основание чл.198, ал.3,
вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК й е
наложено
наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две години, като е била оправдана за това да е отнела 1
бр. соларен фенер на стойност 20 лв. и 1 бр. самозареждащ се фенер на стойност
12 лв., както и за това общата стойност на двете вещи да е 32 лв. На основание
чл. 57, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е бил определен първоначален строг режим на
изтърпяване на така наложеното наказание. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е
зачетено времето, през което подсъдимата е била с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по настоящото производство.
Подсъдимата С.
е осъдена на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото
разноски, а именно сумата от 275 /двеста седемдесет и пет/ лева по сметка на
СДВР и сумата от 420 /четиристотин и двадесет/ лева по сметка на СРС.
Против постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. К.Б. –
служебен защитник на подс. П.С., в която се излагат аргументи за недоказаност
на обвинението. Сочат се съображения за
липса на доказателства, както за съществуването на инкриминираната парична сума
в размер на 200 лв., така и за употребата на сила спрямо св. Т., целяща да
запази владението върху отнетите от дома на Б.вещи. Твърди се, че употребата на
сила е била предизвикана от страх. Предлага се въззивната инстанция да отмени
обжалвания съдебен акт и да постанови нова, с която подс. П.В.С. да бъде
призната за невиновна в извършването на престъплението, за което е предадена на
съд.
В
разпоредително заседание от 28.02.2018 г., въззивният състав е счел, че не се
налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция подсъдимата П.С., нередовно призована, не
се явява. Явява се нейният служебен защитник адв. К.Б..
Адвокат Б.
поддържа жалбата и прави искане аз отмяна на първоинстанционната присъда на СРС
и постановяването на нова, с която подсъдимата С. да бъде призната за
невиновна. Препраща към изложените във въззивната жалба съображения.
Представителят
на СГП намира обжалваната присъда на СРС за правилна и законосъобразна, поради
което прави искане за нейното потвърждаване. Приема мотивите на съда за обективни,
изчерпателни и изцяло кореспондиращи със събраните по делото доказателства.
Счита, че показанията на свидетелите Д.и Т. са последователни, еднопосочни,
житейски обосновани и подкрепени от протоколите за разпознаване на лица и тези
за доброволно предаване, както и от заключенията на приетите от съда
експертизи. Заявява, че именно подс. С. е бутнала свидетеля Т. на земята с цел
да запази владението над отнетите вещи и пари.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си
районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
достатъчно гласни и писмени доказателства и въз основа на техния анализ
правилно е приел от фактическа страна обстановка, която с незначителни корекции
се споделя от въззивната инстанция, а именно:
На 14.02.2014 г., около 19.30 часа, подсъдимата П.С. заедно със своята
приятелка В.И./починала в хода на досъдебното производство, което е прекратено
в частта срещу нея/, се намирали в гр. София, ж.к. „Зона Б – 19“. Движели се
пеша по ул. „Д-р Калинков“, докато стигнали до къщата, обитавана от свидетеля А.Б.,
находяща се на ул. „Д-р *******. В това време свидетелят Б.не бил в дома си, като
там се намирали единствено съхраняваните от него движими вещи. Сред посочените
вещи били сумата от 200 лв., 1 бр. соларен фенер, на стойност 20.00 лв. и 1 бр.
самозареждащ се фенер, на стойност 12.00 лв. Подсъдимата С. заедно с В.И.видели,
че в къщата не свети и в нея видимо няма хора, поради което решили да влязат
вътре. Подсъдимата С. заедно с В.И.счупили халките на катинара на входната
врата на къщата и влезли в помещението. Вътре установили множество вещи –
домакински, битови, сред които и соларен фенер, както и самозареждащ фенер,
намерили и сумата от 200 лева. Те взели вещите и ги сложили в предварително
подготвен от тях чувал, а сумата пари прибрали в себе си. Двете подготвили и
още два чувала с вещи, които да откраднат, като в единия от тях били поставени три
гоблена и сребърен съд с капак.
Действията
на С. иИ.били възприети от съсед и роднина на св. А.Б.– св. Х.М., който
незабавно позвънил на майката на Б.– св. С.Д., която живеела наблизо. Той
съобщил накратко на Д.какво се случва в дома, обитаван от сина й, че вътре има
крадци, както и че се свети с фенерче. Д.помолила свой приятел – свидетеляТ.Т.,
с когото живеела в едно домакинство, да я придружи до дома на сина й, тъй като
я било страх да отиде сама. Д.и Т. пристигнали до къщата на Б.за около 5 минути
и още докато се намирали на стълбите забелязали, че първата врата на стълбището
е разбита – бравата й била изкъртена, а прозорецът - счупен. Двамата влезли в
жилището, светнали лампата и видели, че всичко е разхвърляно – по пода имало
много дрехи и обувки. Св. Д.проверила хола и спалнята, но не видяла никого. В
същото време св. Т. вървял с включен фенер в посока към кухнята, влязъл вътре и
осветил помещението. Под прозореца на кухнята той видял на пода две свити
женски фигури и извикал към С.Д. „Ела, крадците са тук“. Св. Д.се приближила до
Т. и също видяла двете жени. В това време П.С. и В.И.рязко се изправили,
блъсналиТ.Т., който паднал на земята и се ударил в ръбовете на вратата. С. иИ.го
прескочили и избягали по стълбите, прескочили през оградата, като успели да
вземат единствено сумата от 200 лв., а подготвените от тях в чували вещи
останали в дома на Б.. Свидетелката Д.позвънила незабавно в полицията.
Междувременно свидетелят Б.се прибрал
вкъщи, а майка му и св. Т.Т.си отишли в дома им. След около два часа пристигнал
екип от служители на 03 РУ-СДВР, които извършили оглед на местопроизшествието, бил
изготвен и фотоалбум.
На
18.02.2014 г. било извършено действие по разследването - разпознаване на лица, в
хода на което свидетелят Т. категорично разпознал В.И.и П.С. като лицата, които
в инкриминираната вечер видял клекнали под прозореца и които го блъснали, за да
избягат.
От
заключението на приетата оценителна експертиза се установява, че стойността на всички
инкриминирани с обвинителния акт вещи възлиза общо на сумата от 232 лева.
От заключението
на приетата по делото КСППЕ се установява, че подсъдимата П.С. не боледува от
психично заболяване. Вещите лица сочат, че при нея е налице наркотична
зависимост към хероин, личностова промяна в наркоманен стил. По време на извършване
на деянието подсъдимата е могла да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
Изложената
фактическа обстановка въззивната инстанция приема за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, възпроизведени чрез гласни доказателствени
средства, а именно: показанията, на свидетелите С. Т.а Д.,Т.С. Т., А.А. Б.; от писмените
доказателствени средства – протоколи за разпознаване от 18.02.2014 г.; от заключението
на изготвените СППЕ и СОцЕ, както и от писмените доказателства по делото,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, в това число и от справката
за съдимост на подсъдимата.
Въззивният съд споделя фактическите констатации на първата инстанция. За
изводите си съдът е извършил детайлна и изчерпателна преценка на
доказателствата и доказателствените средства по делото, като е възприел
установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване по делото. В
съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата
подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.
Изложени са обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се
приемат, а други се отхвърлят. Въззивната инстанция се солидаризира с
проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо
да го преповтаря.
Въззивният
състав дължи да отговори на доводите и възраженията, изложени в във въззивната
жалба, както и на тези от съдебното заседание.
Няма спор по
делото относно времето, мястото и авторството на инкриминираното деяние. Те се
установяват чрез взаимно подкрепящите се показания на свидетелите Т., Д.и Б.както
и от съответстващото им разпознаване, проведено с участието на св. Т.. В същата
насока са и част от обясненията на подсъдимата.
Във
въззивната жалба се излагат възражения относно предмета на деянието, а именно,
че не е доказано посочената в ОА сума пари да са се намирали в дома на св. А.Б..
Също така, се поставя под съмнение обстоятелството, че подсъдимата е употребила
сила или заплашване по смисъла на чл.198, ал.3 от НК, като се твърди, че тя се
уплашила и единствено е избягала от дома на Б., което се установява от обясненията
на подсъдимата.
Въззивният
съд счита, че изводът на СРС относно доказателствената стойност на показанията
на свидетелите Т., Д.и Б.е правилен. Същите са достоверни и следва да се
кредитират. Обясненията на подсъдимата С. в частта, в която противоречат на
свидетелските показания не следва да се отчитат при установяване на
фактическата обстановка по делото, тъй като не се подкрепят от останалия
доказателствен материал и следва да се третират като опит за изграждане на защитна
теза.
По-конкретно,
следва да се отбележи, че показанията на свидетелите Т. и Д.са подробни,
последователни и взаимно подкрепящи се. И двамата съобщават, че след като св. Т.
осветил С. иИ.с носения от него фенер, двете жени се изправили, блъснали го, в
резултат на което той паднал на земята, а те - избягали от къщата. Като
последица от падането св. Т. получил повърхностни наранявания, за каквито
съобщава в показанията си и св. А.Б., което на практика подкрепя развитата от св.
Т. и св. Д.теза, че именно подсъдимата е избутала с ръце тялото на св. Т., в
резултат на което той паднал на земята.
Показанията
на свидетелите Т. и Д.се подкрепят от тези на св. Б.и в частта, в която
съобщават, че подсъдимата и нейната съучастничка били разхвърляли вещи из
къщата, подготвяйки ги за изнасяне от дома на Б.. Този свидетел напълно
добросъвестно сочи, че след като направил оглед на дома си, за да установи дали
има липси и какви са те, констатирал единствено липсата на сума, чийто размер
макар да не може да възпроизведе с точност, сочи, че е била ориентировъчно между
200 лв. и 400 лв. Съдът приема, че поради изминалия период от време, е обяснима
липсата на конкретен спомен относно точния размер на липсващата сума. Следва да
се подчертае, че инкриминирана е най-ниската заявена от пострадалия Б.сума,
което е полза на подсъдимата. Макар да е претърпял имуществени вреди от
деянието на С., показанията на св. Б.относно предмета на престъплението следва
да се кредитират с доверие, тъй като той напълно добросъвестно заявява, че
други вещи /включително описаните в ОА 2 бр. фенери/ не липсват, което сочи, че
не цели да влоши положението на подсъдимата, а излага обективно възприетите от
него факти.
От друга
страна, обясненията на подсъдимата С. са откъслечни и твърдението, че не тя, а присъствалата
заедно с нея на мястото на извършване на деянието -И.е блъснала св. Т., както и
че не са взимали нищо от къщата, не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което не следва да бъдат кредитирани в тази им част.
Следователно,
противно на заявеното в жалбата, се установява несъмнено, че подсъдимата в
съучастие като съизвършител сИ.е намерила и взела сумата от 200 лв. от
обитаваната от А.Б.къща, като за да запази владението си върху отнетото е блъснала
с ръце св. Т. на земята и е избягала. В
съответствие със събраните доказателства е и оправдаването на подс. С. в това
да е отнела 1 бр. соларен фенер, на стойност 20 лв. и 1 бр. самозареждащ се
фенер, на стойност 12 лв., двете вещи на обща стойност от 32,00 лева, тъй като
по делото не са събрани доказателства С. в съучастие сИ.да е отнела други вещи
освен инкриминираната парична сума.
Правилно са били кредитирани
заключенията на вещите лица, изготвили оценителната експертиза и СППЕ, т.к. последните са пълни, ясни
и обосновани и по делото не възниква съмнение относно тяхната правилност. Затова,
въззивната инстанция изцяло приема фактите, установени от техните заключения.
В обобщение на гореизложеното, съдът
счете, че първостепенният съд е достигнал до верни изводи относно несъмнената
доказаност на твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние. Напълно
законосъобразно и обосновано СРС е достигнал до извода, че тази част от
обвинението спрямо подсъдимата е доказано, доколкото събраните по делото
доказателства сочат категорично и безспорно на извършеното от нея инкриминирано
деяние с част от описания от прокуратурата предмет – 200 лв. – по посочения в
ОА начин, място и време.
От обективна страна на 14.02.2014 г., около 19.30 ч., в гр.
София, ул. „Д-р ********, в находящата се на адреса къща, в съучастие като
извършител с В. В.И.– също извършител, е отнела чужди движими вещи – сумата от
200 лв. от владението на А.Б.без негово съгласие, с намерение противозаконно да
я присвои, като заварена на мястото на престъплението е употребила сила, за да
запази владението върху откраднатите вещи – избутала с ръце в тялото свидетеля Т.С.Т.,
като В. В.И.също избутала Т.Т.с ръце в тялото, след което той паднал на земята,
а двете извършителки избягали.
От
субективна страна подсъдимата С. е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването им. Безспорно се установява, че подсъдимата е влязла в къщата с
цел противозаконно да отнеме чужди движими вещи без съгласието на техния
владелец. Това се извежда от обстоятелството, че е претърсвала шкафове и е
разхвърляла и подготвяла вещи за изнасяне. Тя е съзнавала, че избутвайки с ръце
свидетеля Т. на земята употребява сила, като е сторила това за да запази
владението върху взетите от нея 200 лв. Бягството й от къщата също отразява
наличието на пряк умисъл за извършване на престъплението и опита да избегне
залавяне. Доколкото престъплението е извършено от подс. С. в съучастие с
Илиева, съдът прецени, че налице е бил общност в умисъла за извършване на
инкриминираното деяние и у двете извършителки - те са имали съзнание, че
действат задружно, като всяка от тях е съзнавала, че осъществява деянието
съвместно с другата. От заключението на изготвената по делото СППЕ се
установява, че въпреки наркотичната си зависимост по време на извършване на
деянието подсъдимата е могла да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи.
Правилно първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и че са налице основания за приложението на разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно споменатите и от районния съд: данни, почиващи на
приобщените по делото писмени доказателства, за влошено здравословно състояние
на подсъдимата, както и младата й възраст към датата на извършване на деянието.
Настоящият въззивен състав отчете и занижената обществена опасност на деянието,
изразена чрез стойността на предмета на посегателство и личността на дееца,
изводима от съдебното му минало към датата на извършване на деянието, ниският
интензитет на упражнената принуда, както и фактът, че наказателното
производство продължава повече от четири години, който период не съответства на
фактическата и правна сложност на конкретния случай. В този аспект въззивният
съд намира, че с оглед новонастъпилите обстоятелства, личността на дееца се
явява такава с приоритетно значение при преценка на относителната тежест на
обстоятелствата, релевантни при индивидуализацията на наказанието и така
очертаната съвкупност от фактори мотивира въззивният съд да счете, че
определянето на подс. С. на наказание „лишаване от свобода“ от 2 години
съответства на обществената опасност на деянието и то с оглед личността на
подсъдимата би постигнало в достатъчна степен целите както на генералната, така
и на специалната превенция и би мотивирало същата за в бъдеще към спазване на
установения в РБ правопорядък.
Въззивната
инстанция не споделя извода на СРС, че се налага ефективно изтърпяване на така
индивидуализираното наказание от две години лишаване от свобода. Както бе
посочено по-горе, степента на обществена опасност на извършеното е фактор,
който се отчита при определяне на размера на наказанието, но при преценката за
отлагане на изпълнението му следва да бъдат отчетени и други фактори - в случая
освен формалното наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК и изразени в
липсата на предходни осъждания на дееца (към датата на извършване на деянието –
14.02.2014г. С. е била неосъждана, като единствено е била освобождавана от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба) и
размера на наложеното наказание лишаване от свобода, а именно – две години,
въззивният съд отчете и сравнително младата й възраст. Въззивният съд не счита,
че целите на наказанието биха се осъществили единствено чрез ефективното
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и изолирането на подс. С. от
обществото, което би засилило асоциалната насоченост на бъдещите й действия, а
следва с оглед постигането най-вече на поправително и възпитателно въздействие
на наказанието върху дееца, същото да бъде с насоченост към нейното
ресоциализиране.
Ето защо и
настоящата инстанция намира, че и отлагането на изпълнението на наложеното
наказание би довело до възпиращ, поправителен и превъзпитателен ефект върху
осъдената. Съобразявайки изложеното дотук, въззивният съд счита, че на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подс. С. наказание
от 2 /две/ години лишаване от свобода следва да бъде отложено за срок от 5
/пет/ години, определяйки максималната продължителност на изпитателния срок
именно поради спецификите, разкриващи завишена обществена опасност на
настоящото деяние.
Поради тези
съображения въззивният съд намира, че присъдата на СРС следва да бъде изменена
в посочената част, като бъде отменена в частта относно определения първоначален
режим на изтърпяване на наказанието.
С оглед
изхода на делото и в съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски и сумата от 5лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
При
цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което в останалата й
част присъдата на СРС, НО, 16 състав следва да бъде потвърдена. Водeн от
горното, Софийският градски съд на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, т. 3 и
чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 61729 от 13.03.2017 г., постановена по НОХД № 15344/2015 г.
по описа на СРС, НО, 16 състав В ЧАСТТА
относно изтърпяването на наложеното на подсъдимата П.В.С. наказание лишаване от
свобода като ОТЛАГА на основание чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното й наказание в размер на 2 (две)
години лишаване от свобода за срок от 5 (пет) години, считано от влизане на
присъдата в сила.
ИЗМЕНЯ присъда № 61729 от 13.03.2017 г. постановена по НОХД № 15344/2015 г.
по описа на СРС, НО, 16 състав КАТО Я
ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, с която на основание чл. 57, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС е бил ОПРЕДЕЛЕН първоначален
строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 61729 от 13.03.2017 г. постановена по НОХД
№ 15344/2015 г. по описа на СРС, НО, 16 състав в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.