№ 5338
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110146856 по описа за 2021 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.
София, ., е предявил искове за признаване за установено, че ответниците Г. М. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ., и Р.С. Велева, ЕГН **********, с адрес гр. София, .,
дължат, всеки от тях с дял ½ от общите задължения за имота, следните суми: 1032.68 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017
г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 26.3.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 143,88 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 17.3.2021 г., 19,53 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.2.2018 г.
до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 26.3.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 3,41 лв. за периода от 31.3.2018 г. до 17.3.2021 г., присъдени
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17185/21 г.
на СРС. Поддържа, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди
относно топлоснабдявания имот – апартамент № 29 в гр.София, ж.к. Младост 1, бл. 75, вх. 2.
Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота на ответниците топлинна
енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена от тях. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от
публикуване на сумите на интернет страницата на продавача. Твърди, че е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни
1
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за
главница и лихва за забава, признати със заповедта, срещу която ответниците възразили,
което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват
предявените искове. Оспорват да са клиенти на ТЕ, тъй като не са носители на вещно право
на собственост или ползване на имота. Не оспорват доставката на ТЕ в посочените
количества и стойност. Оспорва дължимостта на таксата дялово разпределение поради липса
на доказателства за определянето и заплащането й. Оспорват дължимостта на лихвата.
Релевират възражение за давност. Молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност
на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Основателността на главния иск е
предпоставена от установяване наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, по което ищецът е доставил количество
топлинна енергия съответно на претендираната от него стойност, и неизпълнение
насрещното задължение на ответниците за плащане на дължимата за потреблението цена.
Първият и основен въпрос по делото е дали ответниците са страна по договор за
продажба на топлоенергия.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая събраните по делото доказателства позволяват да се направи извод, че за
2
процесния период страните са се намирали в облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия относно топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна
енергия в сградата, в която ответниците са били съсобственици на имот - апартамент № 29
в гр.София, ж.к. Младост 1, бл. 75, вх. 2. В тази насока са приложените по делото договор за
покупко-продажба на жилище сключен по реда на Закона за общинската собственост и
нотариален акт за дарение на имота, сключен на 16.12.2020 г., от които се установява, че
през процесния период ответниците са били съсобственици на апартамента. Именно като
собственици, ответниците са били и страна по облигационното отношение с предмет
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в имота и дължат цената на доставената ТЕ,
съобразно дела си от съсобствеността – по ½ при липса на установено друго.
Безспорно е по делото, че през процесния период от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. в
апартамента е доставена топлинна енергия на стойност 2065.36 лв
Начислена е й такса за извършване на услугата дялово разпределение, която съгласно
справката по абонатен номер, за периода 1.2.2018-30.4.2020 г. възлиза на 39.06 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите
условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и
начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление между топлоснабдения имот в сградата в режим
на етажна собственост е възложено от етажните собственици на фирма Техем сървисис
ЕООД с договор, сключен на 1.2.2002 г. от упълномощен представител на етажните
собственици, след взето решение на ОС. ФДР е осъществило услугата дялово разпределение
за топлоснабдения имот за исковия период, видно от приложените от дружеството писмени
доказателства, и ответниците дължат цената й.
Ответниците своевременно са релевирали възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца. Задълженията за плащане на месечните вноски за цена на потребената
ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са
периодични и за тях се прилага тригодишната давност, т.е. те се погасяват с изтичането на 3-
годишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с
решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат
месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
3
отнасят. Установителният иск по чл. 422 ГПК се счита предявен от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая заявлението е подадено на
26.3.2021 г. и всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 26.3.2018 г., са погасени
по давност, т.е. за топлинна енергия доставена в периода до 31.1.2018 г. Остава дължима
главницата за топлинна енергия за периода 1.2.2018 г.-30.4.2020 г., която съгласно
представените справки и изравнителни сметки възлиза на 1688.00 лв. От нея всеки от
ответниците дължи по ½, т.е. по 844.00 лв.
Вземането за такса дялово разпределение е погасено по давност за периода м.2.2018 г.,
тъй като предвид липсата на установен срок за плащане, изискуемостта настъпва след
изтичане на месеца, за който се отнася. Т.е. искът е основателен за периода 1.3.2018-
30.4.2020 г., на стойност 37.68 лв., от която всеки ответник дължи по 18.84 лв.
Върху дължимите главници следва да се присъди законната лихва от подаване на
заявлението в съда до изплащането им.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността
на потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главното вземане за
сумата от 1688 лв. цена на ТЕ, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК на 196.23 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 17.3.2021 г., за които искът следва да се уважи, по 98.12 лв.
срещу всеки ответник.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в
общите условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответниците. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
4
основателна съразмерно с уважената част на исковете, като от направените разноски за
държавна такса /52.02 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, дължими са 121.79
лв., от които всеки ответник дължи по 60.89 лв. Относно разноските в заповедното
производство, дължими са 78.50 лв., по 39.25 лв. на ответник. На основание чл. 78, ал.3
ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на адвокат СН. К. К. и
адвокат ИЛ. АС. Н. от САК следва да се присъдят възнаграждения за оказаната безплатна
правна помощ /при размер 300 лв. за заповедното и 314 лв. за исковото производство
съгласно Наредба № 1/, съответно в размер на 240.34 лв. и 251.55 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с
ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Г. М. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ., дължи следните суми: 844.00 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.2.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно
със законна лихва от 26.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
98.12 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 17.3.2021 г., 18.84 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със
законна лихва от 26.3.2021 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17185/21 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземането за топлинна енергия за
сумата над 844.00 лв. до претендираните 1032.68 лв. и за периода от 1.5.2017 г. до 31.01.2018
г., за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над 98.12 лв. до
претендираните 143.88 лв., за таксата дялово разпределение над 18.84 лв. до 19.53 лв. и за
периода м.02.2018 г. и за лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение в
размер на 3.41 лв. за периода от 31.3.2018 г. до 17.3.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с
ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Р.С. Велева,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ., дължи следните суми: 844.00 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.2.2018 г. до 30.4.2020 г.
ведно със законна лихва от 26.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 98.12 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 17.3.2021 г., 18.84 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно
със законна лихва от 26.3.2021 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17185/21 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземането за топлинна енергия за
сумата над 844.00 лв. до претендираните 1032.68 лв. и за периода от 1.5.2017 г. до 31.01.2018
5
г., за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над 98.12 лв. до
претендираните 143.88 лв., за таксата дялово разпределение над 18.84 лв. до 19.53 лв. и за
периода м.02.2018 г. и за лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение в
размер на 3.41 лв. за периода от 31.3.2018 г. до 17.3.2021 г.
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ., да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 60.89 лв. разноски в исковото производство и сумата
от 39.25 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Р.С. Велева, ЕГН **********, с адрес гр. София, ., да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 60.89 лв. разноски в исковото производство и сумата
от 39.25 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.
София, ., да заплати на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат ИЛ. АС. Н. от САК сумите
от 240.34 лв. възнаграждение за заповедното производство и 251.55 лв. възнаграждение за
исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.
София, ., да заплати на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат СН. К. К. от САК сумите от
240.34 лв. възнаграждение за заповедното производство и 251.55 лв. възнаграждение за
исковото производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Техем
сървисис“ ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6