Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 19.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VI-21 състав, в публично съдебно на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ
: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 1504 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от "А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изп. директор В.А., срещу Национална
здравноосигурителна каса, с адрес: гр. София 1407, ул. “*****, представлявана
от изпълнителния директор д-р Дечо Дечев, за заплащане на следните суми:
1. Сумата от 935 099 лева,
съставляваща неизплатена стойност на извършена
и отчетена болнична медицинска помощ
по клинични пътеки за м. април, м. ноември, м. декември 2016г. и м. март
2017г., по Договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки № 22- 2513/27.02.2015г., продължен с
Допълнително споразумение № 23/25.05.2016г./415826 лв. за м.април 2016г.;
191526 лв. за м.11.2016г.;32419 лв. за м.12.16 г.;295328 лв. за м.03.2017 г.;
за медицински изделия 87916 лв. за м.04.2016 г.,, 26490 лв. за м.март 2017 г./
ведно с обезщетение за забавено плащане на сумите, начислено от падежа
за всеки от месеците до датата на подаване на исковата молба/13.07.2018г./ в общ размер на 159 798,68 лева. Ищецът претендира въз основа на същия договор
и сума в размер 114 406 лева,
съставляваща неизплатена стойност на вложените
при осъществяване на болничната помощ медицински изделия за м. април 2016г.
и за м. март 2017 г., ведно със законната
лихва за забава за плащането ѝ в общ
размер на 22 108,55 лева.
2. Сумата от 47120 лева,
съставляваща неизплатена стойност на извършена
и отчетена болнична медицинска помощ
по клинични процедури за м. ноември, м. декември 2016г., и за м. март и април 2017г., по Договор за извършване на клинични процедури № 22- 7004/25.05.2016г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане на сумите, начислено от падежа
за всеки от месеците до датата на подаване на исковата молба/13.07.2018г./ в
общ размер на 7497,54 лева.
3. Сумата от 251 614 лева,
съставляваща неизплатена стойност на извършена
и отчетена болнична медицинска помощ
по амбулаторни процедури за м. април, м. ноември, м. декември 2016г. и м.
март 2017г., по Договор за оказване на
болнична помощ по амбулаторни процедури № 22- 7005/25.05.2016г., ведно с обезщетение за забавено плащане на сумите, начислено от падежа
за всеки от месеците до датата на подаване на исковата молба/13.07.2018г./ в размер на 36993,45 лева. Ищецът
претендира и сума в размер на 10 880,80
лева, съставляваща неизплатена стойност на вложените при осъществяване на болничната помощ медицински изделия
за м. март 2017 г., ведно със законната
лихва за забава за плащането ѝ в размер на 1326,76 лева.
4. Сумата от 2 110 283 лева,
съставляваща неизплатена стойност на извършена и отчетена болнична медицинска
помощ по клинични пътеки за осем месеца в периода м. април - м. декември
2017г., по Договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки № 22- 2513/12.05.2017г., ведно със законната лихва за забава за плащането,
начислена от падежа за всеки от месеците до датата на подаване на исковата
молба/13.07.2018г./ в общ размер на 150 078,35 лева. Ищецът претендира
и сума в размер 218 748,20 лева,
съставляваща неизплатена стойност на
вложените при осъществяване на болничната помощ медицински изделия за шест
месеца в периода: м. април 2017г. - м. декември 2017 г., ведно със законната лихва за забава за плащането
ѝ в общ размер на 15 337,57 лева.
5. Сумата от 85 560 лева,
съставляваща неизплатена стойност на
извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични процедури за
осем месеца в периода м. април - м. декември 2017г., по Договор за оказване на болнична помощ по клинични процедури № 22-
7004/12.05.2017г., ведно със законната
лихва за забава за плащането, начислена от падежа за всеки от месеците до
датата на подаване на исковата молба/13.07.2018г./ в общ размер на 6 785,09 лева.
6. Сумата от 972 305,40 лева,
съставляваща неизплатена стойност на извършена и отчетена болнична медицинска
помощ по амбулаторни процедури за осем месеца в периода м. април - м. декември
2017г., по Договор за оказване на
болнична помощ по амбулаторни процедури № 22- 7005/12.05.2017г., ведно със законната лихва за забава за плащане,
начислена от падежа за всеки от месеците до датата на подаване на исковата
молба/13.07.2018г./ в размер на 75
890,22 лева. Ищецът претендира и сума в размер на 54 123,97 лева, съставляваща неизплатена стойност на вложените при осъществяване на болничната
помощ медицински изделия за седем месеца в периода м. април - м. декември
2017г., ведно със законната лихва за
забава за плащането ѝ в размер
на 4719,19 лева.
Претендира се законната лихва върху всяка от гореописаните главници,
считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателно им плащане,
както и направените в производството
съдебни разноски.
В
депозираната пред съда искова молба ищецът излага, че, в качеството си на лечебно
заведение, регистрирано съобразно Закона за лечебните заведения и Търговския
закон, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и съгл. Националния рамков договор за
2015 г., е сключил договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №
22-2513/27.02.2015г. с Националната здравноосигурителна каса, който влязъл в
сила на 01.01.2015г., с изключение на частта, уреждаща предоставяне на
медицинска помощ по клинични пътеки №№ 97, 100 и 224, по отношение на която
влязъл в сила, считано от датата на сключването му, и оставал в сила до
приемането на нов Национален рамков договор или промяна на действащия такъв. На
25.05.2016г., във връзка с извършена нормативна промяна, и на основание чл. 59,
ал. 3 ЗЗО, страните сключили допълнително споразумение № 23/25.05.2016г., с което
се съгласили сключеният договор да продължи да действа във времето, считано от
01.04.2016г., като изменили някои негови разпоредби. Считано от 01.04.2016г.
ищецът се задължил да извършва медицинска помощ по клинични пътеки от
приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 2 от 2016г. за определяне основния пакет
от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, със съдържание, посочено в
приложение № 11 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. Ответникът НЗОК, от
своя страна, се задължил да закупува договорената, извършена и отчетена дейност
по клинични пътеки в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния месец,
както и да закупува вложените при изпълнение на договорените клинични пътеки
медицински изделия по списък, издаден на основание чл. 13, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 10 от 2009г. Съгласно уговореното, изпълнителят на медицински услуги
следвало да отчита ежедневно в периода 01.04.2016г. – 31.03.2017г. извършените
от него дейности съгласно диагностично – лечебния алгоритъм на съответната КП,
както и вложените медицински изделия и лекарствени продукти, които се заплащат
извън цената на съответната КП (чл. 31, ал. 2 от договора) по електронен път
пред НЗОК. Въз основа представената в отчетите информация и след нейната
обработка за целия месец, СЗОК следвало да изпраща месечни известия до
лечебното заведение, които съдържат отхвърлената за заплащане дейност и
съответното основание за отхвърляне, регламентирано в чл. 31, ал. 12 от договор
след изменението. Според ищеца, сред установените в тази алинея основания не
фигурира такова за отхвърляне на случаите, в които стойността на отчетената
дейност надвишава определената предварително стойност на дейностите за
съответния месец, установена в Приложение № 2: „Стойност на дейностите,
медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени
заболявания, в условията на болнична медицинска помощ“, неразделна част от
договора. Въпреки това, в чл. 37, ал. 1 от договора, за лечебното заведение
била предвидена забрана да отчита с финансово-отчетни документи дейност на
стойност, надхвърляща определените с приложение № 2 месечни стойности, а в ал.
4 с.чл. било уточнено, че дейностите и медицинските изделия, отхвърлени поради
надвишаване на определените стойности, се определят от СЗОК по реда на последно
извършената по време дейност, за целия случай на лечение на съответния пациент.
Пределните месечни стойности, заложени в приложение № 2 се определяли
едностранно от директора на СЗОК, съгласно установеното с подзаконова
нормативна уредба, постановена въз основа на чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК за 2016г.
На
25.05.2016г. между ищеца и ответника, представляван от директора на СЗОК, са
сключени още два договора на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО: договор за извършване на клинични процедури № 22-7004/25.05.2016г.
и договор за оказване на болнична помощ
по амбулаторни процедури № 22-7005/25.05.2016г., и двата в сила от
01.04.2016г.
По
силата на сключения договор за извършване на клинични процедури
изпълнителят-лечебно заведение се задължил да извършва за здравноосигурени
лица, за здравнонеосигурени лица по пар. 2, ал. 1, както и за лицата по пар. 8,
ал. 1 от ЗБНЗОК за 2016г., медицинска помощ по клинични процедури по приложение
№ 8 към чл. 1 от Наредба № 2 от 2016г. за определяне основния пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, със съдържание, посочено в приложение
№ 13 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г., възпроизведено в договора.
Съгласно
договора за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури №
22-7005/25.05.2016г., ищецът следвало да оказва на здравноосигурени лица и на
лицата по пар. 8, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2016г. медицински дейности по приложение №
7 към чл. 1 от Наредба № 2 от 2016г. за определяне основния пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, със съдържание, посочено в приложение №
12 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г., и възпроизведено в договора.
По
двата договора, аналогично на задължението по договор за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки № 22-2513/27.02.2015г., ответникът НЗОК следвало да
закупува извършената и надлежно отчетена дейност, попадаща в рамките на
предварително определените в приложение № 2 към договорите стойности.
Отхвърлените от заплащане стойности, заедно с основанията за това, ответникът
закрепял в месечни известия до ищеца, като отново отхвърляни били извършените
последни по време медицински дейности, чиято стойност надхвърля определената за
месеца такава, съгласно приложение № 2.
Ищецът
сключил с ответника и Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки
022-2513/12.05.2017 г.Договор за извършване на амбулаторни процедури №
22-7005/12.05.2017 г. и Договор за извършване на клинични процедури №
2207004/12.05.2017 г., в съответствие н Националния рамков договор за
медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2017 г., с които договори се задължил
да оказва на здравноосигурени лица, здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от
ЗБНЗОК за 2017 г. и на лица по §8, ал.1 ЗБНЗОК за 2017 г. медицинска помощ по
клинични пътеки от приложение № 9 към чл.1 от Наредба №2 от 2016 г. за
определяне на основния пакет от здравни услуги, гарантирани от бюджета на НЗОК
и посочени в приложение на НРД за МД за 2017 г., както и да оказва медицински
дейности по приложение № 7 към чл.1 от
Наредба №2 от 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни услуги,
гарантирани от бюджета на НЗОК със съдържание, посочено в приложение № 18
„Амулаторни процедури“ на НРД за МД за 2017 г., както и да извършва медицинска
помощ по клинични процедури по приложение № 8 към чл.1 от Наредба №2 от 2016 г.
за определяне на основния пакет от здравни услуги, гарантирани от бюджета на
НЗОК със съдържание, посочено в приложение №19 „клинични процедури“ на НРД за
МД за 2017 г.
По
всеки от трите договора ответникът като възложител, имал задължение да закупува
и заплащане на ищеца договорената, извършена и отчетена медицинска помощ по
клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури, както вложените
медицински изделия при изпълнение на тази дейност.
Редът
за отчитане на дейностите по всички договори бил идентичен, като ищецът
ежедневно отчитал оказаната от него дейност по електронен път, като след
окончателната обработка за календарен месец СЗОК изпраща по електронен път на
болницата месечно известие, съдържащо отхвърлената за заплащане дейност,
лекарствени продукти и медицински изделия, като основанията за отхвърляне били
посочени в договорите.
Ищецът
изпълнил задълженията си да извърши и отчете надлежно извършената медицинска
дейност и вложените медицински изделия, но ответникът НЗОК не заплатил отчетени
дейности и вложени материали по тези шестте договора на стойност от 4800139,57
лева, тъй като същите надвишавали определените в приложение № 2 по всеки
договор стойности за съответните месеци и по съответния договор. При
отхвърлянето на част от отчетената дейност, ответникът не спазвал критерия за
отхвърляне на конкретните дейности, установен в договорите, а отхвърлял такива,
които са извършени през целия едномесечен отчетнически период. Представя
констативен протокол за извършена пълна финансова и медицинска проверка на
лечебното заведение от страна на СЗОК, след която твърди касата да е направила
предложение за плащане на надвишилите утвърдената стойност дейности, но плащане
да не е постъпило.
Позовава
се на разпоредби в договорите, съгласно които, ако ответникът не извърши
плащане до 30-то число на месеца, следващ отчетния, то изпада в забава и дължи
законна лихва върху всяко от неизвършените плащания, поради което предявява
искове за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за забавено плащане
по договорите в общ размер на 480535,40 лева.
При
тези твърдения ищецът счита, че НЗОК е в ролята на посредник между
здравноосигуреното лице и изпълнителя на медицинска помощ, която се изразява в
набирането на здравни вноски и тяхното управление и разходване в случай на
нужда от заплащане на извършена и отчетена от изпълнителя дейност. Изпълнителят
на медицинска помощ от своя страна е задължен да окаже такава помощ при
поискване от здравноосигурено лице, по арг. от чл. 52 КРБ и чл. 4, ал. 1 ЗЗО,
където бил установен гарантираният свободен достъп на тези лица до медицинска
помощ, вкл. свободният избор на изпълнител на такава помощ. Счита, че
отхвърлената от заплащане медицинска дейност е извършена от "А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т."
ЕАД в изпълнение на договорните ѝ задължения и на основание императивните
правни норми. С оглед на това, счита, че подзаконовата нормативна уредба и
договорни клаузи, с които е регламентирано превишаване на едностранно
определени лимити като основание за отказ от плащане на медицинска дейност,
включена в основния пакет дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, се явяват
нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави.
Сочи,
че с Решение № РД-НС-04.11/17.01.2017г.
на Надзорния съвет на НЗОК, е одобрена
за закупуване отчетената дейност на изпълнителите на болнична медицинска помощ,
която е отчетена и останала неразплатена в периода м. април – м. ноември
2016г. като отхвърлена от заплащане
поради превишаване на утвърдените стойности по Приложение № 2, като въпреки
това решение ответникът не изплатил в пълен размер извършената и отчетена
медицинска дейност и вложените лекарствени средства и медицински изделия.
В
законоустановения срок, ответникът НЗОК депозира отговор, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва допустимостта на исковете, с
които се претендират вземания по договори, сключени през 2017г., тъй като не
счита те да са подведомствени на градския съд.
Излага,
че, според действащата нормативна уредба, годишната обща стойност на разходите
за болнична медицинска помощ за 2016г.
се определя по правила, регламентирани в чл. 4 ЗБНЗОК, съгласно който член,
НЗОК определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност
на разходите, а съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗБНЗОК от 2016г. съответните
районни здравноосигурителни каси закупували от изпълнителите на болнична помощ
здравни дейности от пакета по чл. 2 ЗЗО, в рамките на обемите и стойностите на
разпределените им годишни бюджети. В рамките на тези стойности РЗОК определяли
предварително по месеци и тримесечия стойностите на дейностите, които подлежат
на закупуване от изпълнителите на медицинска помощ в прилежащия ѝ район,
в случай, че са извършени и надлежно отчетени.
С
оглед на установените в закона правила, закупуването на медицинска дейност не
било неограничено, а в рамките на административно определени обеми, като това
не водело до ограничаване правото на здравноосигурените лица на достъп до
медицински услуги, а именно до обезпечаване неговото упражняване, чрез
осигуряване на регулярно заплащане в рамките на бюджетната година на услугите,
включени в пакета на здравеопазване. Закупуването на неограничени по обем
медицински услуги с ограничени бюджетни средства ответникът счита за
икономически неосъществимо, поради което правилата за изпълнение на разходната
част от бюджета били законово закрепени. Те не били в противоречие с
конституционните норми, а тъкмо в тяхно приложение, поради което, според
ответника, същите не са нищожни.
Предвиденият
ред за регламентиране на финансирането на конституционно прокламираното
социално право на достъпно здравеопазване изключвало пълната свобода на
договаряне. В този смисъл, императивно условие за заплащане на отчетена дейност
било стойностите по финансово-отчетните документи да не надвишават размера на
определените в приложение месечни стойности по договорите.
Наред
с това, от установените в договорите задължения за лечебното заведение да
отчита единствено стойността, намираща се в рамките, очертани в приложение № 2,
било видно, че за НЗОК не съществува договорно задължение да закупува
медицинската дейност, надвишаваща определените месечни стойности. Още повече,
че ищецът бил уведомяван помесечно чрез електронни известия относно стойността,
която ще му бъде заплатена, като след седмичния отчет, СЗОК качвало в
персоналната информационна система на НЗОК информация относно процента на
достигане на утвърдените месечни стойности. Поради това, лечебното заведение
било навременно уведомявано относно размера на определените му месечни
стойности.
Изтъква,
че действието на посоченото от ищеца решение на надзорния съвет на НЗОК
РД-НС-04-11/17.01.2017г. е отложено за срока, посочен в пар. 9 от ПЗР на ЗБНЗОК
за 2017 г. с решение РД-НС-04-20 от 13.02.2017г.
С
допълнителната искова молба, ищецът поддържа направените твърдения във връзка с
основателността на предявените искове. Излага, че за лечебното заведение не е
уговорен механизъм, по който да откаже лечение на здравноосигурените лица,
потърсили медицинска помощ след като болничното заведение вече е достигнало съответния
лимит за месеца, като, наред с това, в чл. 5, т. 10 от договорите му е вменено
задължение да не изисква заплащане или доплащане от здравноосигурените лица за
дейност, попадаща в предмета на съответния договор.
Оспорва
като неоснователно възражението на ответника, че действието на решение
РД-НС-04-11/17.01.2017г. на НС на НЗОК е отложено за срока, посочен в пар. 9 от
ПЗР на ЗБНЗОК за 2017 г. с решение РД-НС-04-20 от 13.02.2017г., тъй като
съгласно последното решение, срокът бил обвързан от приемането на НРД за
медицинските дейности за 2017г. и НРД за денталните дейности за 2017г., които
били приети на 21.03.2017г. и на 17.03.2017г.
В
допълнителния отговор на исковата молба, ответникът поддържа доводите си
относно недопустимост и неоснователност. На твърденията, наведени в
допълнителната искова молба, че ищецът следвало да предоставя медицинска помощ
на всички здравноосигурени лица, поискали я от него, възразява, че не това е
смисълът на дейността по здравно осигуряване, като изрично противопоставя твърдение
възможността на ищеца да формира листа на чакащите.
Оспорва
твърденията на ищеца решение РД-НС-04-11/17.01.2017г. на НС на НЗОК да е
породило своето действие. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
исковете.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна.
В тежест на ищеца по делото по иска за
реално изпълнение е да докаже сключването на договори с посоченото в исковата
молба съдържание, включително относно клауза за заплащане на вложените при
изпълнението на съответната медицинска помощ медицински изделия, че е изпълнил
и отчел дейностите по лечение, чиято стойност претендира, съобразно уговорките
в договора относно обем и качество, както и съществуване на решение на НЗОК, с
което се поема задължение да се заплатят отчетените „надлимитни“ стойности на
извършената през 2016г. дейност.
При установяване на горното, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и, че са настъпили факти, които препятстват
пораждане на действие на решението на Надзорния съвет на НЗОК за покриване
сумите за дейността на изпълнителите, извършена и отчетена в периода м. април –
м. ноември 2016г.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са обстоятелствата, че между страните са налице
сключени на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО
индивидуални договори № 22-2513/27.02.2015г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, изм. допълнително споразумение от 25.05.2016г., № 22- 7005 за
2016г. за извършване на амбулаторни процедури и № 22-7004 за 2016г. за
извършване на клинични процедури, Договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки 022-2513/12.05.2017 г.Договор за извършване на амбулаторни
процедури № 22-7005/12.05.2017 г. и Договор за извършване на клинични процедури
№ 2207004/12.05.2017 г., неразделна част от които се явява Приложение № 2
„Стойности на дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за
злокачествени заболявания в условията на БМП“, както и че в рамките на
предвидените в това приложение стойности, ответникът е заплатил на ищеца
стойността на извършените от него медицински дейности.
За безспорни са обявени и
обстоятелствата, че ищецът е извършил реално болничната медицинска помощ, амбулаторни
и клинични процедури, респективно е вложил медицински изделия при
осъществяването им по посочените в исковата молба шест договора във вида и на
стойностите, посочени в исковата молба, като тези услуги и изделия, респективно
стойността са извън вече отчетените и заплатени медицински услуги от НЗОК по
процесните договори.
Спорът
между страните се концентрира относно действителността на клаузите в
индивидуалния договор и допълнителните споразумения, определящи месечен лимит
на подлежащите на заплащане от НЗОК медицински дейности.
В
договора между страните, сключен на 27.02.2015 г. на основание чл.59, ал.1 ЗЗО
е посочено, че изпълнителя МБАЛ Токуда Болница София АД, с настоящо
наименование "А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД се задължава да оказва болнична
медицинска помощ на три категории лица/ здравноосигурени лице, здравно
неосигурени лица по §2, ал.1 от ЗБНЗОК
за 2015г. и лица по §7, ал.1 ЗБНЗОК за
2015 г./ по определени клинични пътеки,
посочени с номер, код и наименование в чл.1, ал.1 от Договора, като в чл.1,
ал.2 е посочено,че възложителят се задължава да заплаща дейностите по ал.1
съгласно приетите с ПМС 94/24-04.2014 г. Методики за остойностяване на
дейностите в болничната помощ и Методика за заплащане на дейностите в
болничната помощ, съответно приложения №2А и 2 Б към постановлението,
както и съгласно НРД за 2015 г./ Договор
№ РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обемите и цените на медицинската
помощ за 2015 г. между НЗОК и БЛС.
В
раздел V от Договора „Цени, условия и срокове за отчитане и заплащане“ са
посочени цените на всяка клинична пътека /чл.19/, условията за заплащане на
цената на клинична пътека/чл.20 -27/, необходимите медицински и
финансовоотчетни документи за удостоверяване изпълнението на медицинските
дейности по клинична пътека/чл.27/, сроковете, начина на отчитането им/чл.28 -39/.
В
чл.40 от договора е посочено, че възложителят НЗОК определя стойности на
дейностите за болнична медицинска помощ съобразно Правила за условията и реда
за определяне и изменение на стойностите по чл.4, ал.1, т.1 и т.2 и за
използване на средствата от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4 от Закона за бюджета
на НЗОК за 2015 г., приети от Надзорния съвет на Касата, като НЗОК заплаща на
изпълнителя за извършена и отчетена
дейност в рамките на определените и посочени в приложение №2 „Стойност на
дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на
злокачествени заболявания , в условията на болнична медицинска дейност“,
съгласно чл.24, ал.4 , т.2 от Националния рамков договор за МД за 2015 г.,
които са неразделна част от договора.
В
чл.41 от Договора между страните е посочено, че корекция на посочените в
приложение № 2 стойности за изпълнителя се извършва на тримесечие, за което се
подписва допълнително споразумение, а в чл.42 от Договора е предвидена
възможност стойността на медицинската дейност, медицинските изделия,
лекарствени продукти, които надвишават размера на определените стойности по
приложение №2 да се изплаща въз основа на решение на Надзорния съвет на НЗОК в
рамките на параметрите по ЗБНЗОК за 2015 г.
Неразделна
част от договора е приложение № 2 „Стойности на дейностите в БМР, медицинските
изделия в БМП и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в
условията на БМП, в което приложение са посочени месечните стойности за първото
тримесечие на 2015 г., съответно за всеки от трите месеца- стойност на
дейностите в болничната медицинска помощ, в това число клинични пътеки, високо
специализирани медицински дейности, медицински изделия.
Тъй
като за 2016 г. не постигнато сключване на Национален рамков договор за 2016
г., действието му е заместено от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на
Надзорния съвет на НЗОК, във връзка с което между страните е сключено допълнително
споразумение от 25.05.2016 г., с което е
изменен Договора от 27.02.2016 г. в
съответствие с решението относно кръга на лицата, на които се оказва болнична
помощ – здравноосигурени, здравно неосигурени лица по §2, ал.1 ЗБНЗОК за 2016
г. и лицата по §8, ал.1 ЗБНЗОК за 2016 г., клиничните
пътеки и техните цени, които са по приложение № 9 към чл.1 от наредба № 2
от 2016 г. за определяне на основание пакет от здравни дейности, гарантира от
бюджета на НЗОК, които са със съдържание, посочено в приложение № 11 на
решението на НЗОК, заместващо НРД. В договора са направени съответни изменения
относно препращане към НРД, Закона за бюджета на НЗОК за 2016, новите Правила за
условията и реда за прилагане на чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗБНЗОК за 2016 г. и
подзаконови нормативни актове. По същество измененията не предвиждат друг ред
за отчитане и заплащане на болничната медицинска помощ по клинични пътеки, като
подлежащите на закупуване дейности са ограничи до лимити, посочени в приложение
№ 2, което е съответно изменено с допълнително споразумение от 23.06.2016 г.,
25.07.2016 г.,29.07.2016 г.,25.08.2016 г.,13.09.2016 г.,18.10.2016 г.,
25.11.2016 г., 22.12.2016 г. Предвидени са изменения в начина, по който подлежи
на закупуване извършената медицинска дейност над лимитите, в който случай се
подава заявление от изпълнителя и критерий въз основа на които НЗОК да закупи
допълнителни дейности, в рамките на неусвоените стойности и при наличие на
бюджетни средства за това, като се съобразяват извършените дейности от всички
изпълнители(чл.39 – 41 от споразумението от 25.05.2016 г.).
На
25.05.2016 г. са сключени между страните и договор №22-7004/25.05.2016 г. за
извършване на клинични процедури и
договор №22-7005/25.05.2016 г. за извършване на амбулаторни процедури, с които
е НЗОК е възложила на ищеца съответно извършване на клинични и амбулаторни
процедури на същия кръг лица, като в договорите са посочени видовете и цените
на всяка процедура, обема от дейности, включени, условията при които се счита
извършени и завършени. В двата договора са предвидени аналогични договора за
болнична помощ по клинични пътеки начини на отчитане на извършената дейност,
съответно определяне на месечни стойности на подлежащите на закупуване
медицински дейности и вложените медицински изделия и лекарствени продукти, като
месечните стойности са посочени в приложение №2, част Б, неразделна част от
договорите (чл.37 и чл.38).
На 12.05.2017
г.между страните е сключен договор № 22-2513/12.05.2017 г. за оказване на болнична медицинска помощ по
клинични пътеки, по силата на който ищецът се е задължил да оказва болнична
медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 9 към чл.1 от Наредба № 2
от 2016 г. за определяне на пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на
НЗОК и посочени в приложение № 16 към Националния рамков договор за 2017 г., а
НЗОК се задължила да заплаща извършените дейности съгласно глава деветнадесета,
раздел VІ, VІІІ и ІХ от НРД за 2017 г. В раздел V са посочени цените на клиничните пътеки,
условията за изпълнението им и завършването, отклонението от типичните случаи
на лечение по клинична пътека, случаите на дехоспитализация и рехоспитализация.
В раздел VІ от договора са уредени задълженията на страните във връзка с
отчитането на извършената дейност, съдържанието на необходимата документация за
отчитането й, основанията за отхвърляне заплащането на определени дейности.
Съгласно чл.34 възложителят закупува от изпълнителя дейности, съгласно договора,
в рамките на стойностите определени по чл.36 , като в част А на приложение №2
към договора се вписват броя на леглата по специалност и нива на компетентност,
съгласно чл.1 от договора, а в част Б на приложение № 2 от договора се
определят месечни стойности за периодите на дейност м.април-м.юни 2017г., м.юли
–м.септември 2017 г., м.октомври –м.ноември 2017 г., които се заплащат в
периода май-декември 2017 г. В чл.39 -41 от договора е предвидена възможност за
корекция на месечните стойности при недостигане или надхвърляне стойността на
извършените от изпълнителя дейности са съответния месец, като увеличаване на
месечните стойности и закупуване на дейности, чиято стойност надхвърля
уговорената се извършва след проверка на цялата отчетена месечна дейност и след
решение на надзорния съвет на НЗОК в
съответствие с параметрите на средствата
по бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ
на национално ниво, като изрично е посочено, че при достигане или надвишаване
на средствата на НЗОК на национално ниво и след верификация на дейностите, надвишаващи
месечните стойности на изпълнителя, дейностите не се отчитат за заплащане, а
при осигурена възможност на средства през следващите месеци, в рамките на
средствата на национално ниво, Надзорният съвет на НЗОК взема решение за
корекция на месечните стойности и закупуване на потвърдените дейности, изцяло
или частично. С допълнителни споразумения №Б-1от 16.05.2017 г. , № Б -2 от
12.06.2017 г., № Б-3 от 19.06.2017г., №
5 от 27.06.2019 г., № Б-4 от 24.07.2017 г., № б-5 от 23.08.2017 г., № Б-6 от
25.09.2017 г., № Б-7 от 25.10.2017 г., , № Б-8 от 23.11.2017 г., 0 Б-9 от
14.12.2017 г. и № Б-10 от 20.12.2017 г.,
подписани между страните, са уговаряни
месечните стойности по приложение №2, част Б към договора. На 12.05.2017 г. са
сключени и договори за оказване на болнична медицинска помощ по клинични
процедури и договор за оказване на болнична медицинска помощ по амбулаторни
процедури със съответни приложения относно месечните стойности, които са изменяни
с анекси относно чието съдържание страните спорят.
Следователно по делото се установява, че уговорките в самите
договори и допълнително сключените между
страните споразумения предвиждат задължение Националната здравно-осигурителна
каса да закупува от ищеца, в качеството му на лечебно заведение, осигуряващо
болнична медицинска помощ само такава до
размера на уговорените стойности в съответното приложение № 2 към всеки
договор/споразумение за изменението му, респективно да заплаща извършени медицински
услуги на стойност ненадвишаваща, посочените в приложенията към договора и
споразуменията към тях месечни стойности. Няма спор, че ответникът е платил на
ищеца за всеки от месеците в исковия период именно уговорените месечни
стойности за извършени дейности.
Неоснователни
са доводите на ищеца за нищожност на клаузите, ограничаващи задълженията на
НЗОК за закупуване и заплащане на медицински дейности за болнична медицинска
помощ до определени лимити.
На
първо място не е налице нищожност на клаузите, ограничаващи обема и стойността
на заплащаните услуги по договора, поради
противоречие със закона.
Съгласно чл.59,
ал.1 ЗЗО , в приложимите към сключването на договорите между страните редакции, които се
различават несъществено в посочването на текста на закона, предвиждащ
заместването на национален рамков договор от решение на НЗОК и в частта, в
която е добавено изискване за съответствие със закона, което следва и без
изричното му включване в разпоредбата, договорите с
изпълнителите за оказване на медицинска помощ по същия закон се сключват между директора на РЗОК и
изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД и/или с решението, което замества
НРД.
Съответно чл.46,
ал.1 ЗЗО предвижда, че редът за предоставяне на медицинска помощ и изискванията
към изпълнителите й се определят в Националния рамков договор и договорите
между РЗОК и изпълнителните, а съгласно чл. 51 от същия закон медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД, както и разходите за
клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия не се закупува
от НЗОК. Съответно в хипотезата на неподписан национален рамков договор, както в
случая за 2016 г., се прилага действащия до момента, съответно изменен или
допълнен с решение на Надзорния съвет на НЗОК (чл.54,ал.8 и 9 ЗЗО).
Съдържанието на националния рамков
договор е определено в чл.55 ЗЗО, като с изменението от ДВ, бр.48 от 2015 г.,
задължителни негови елементи са и обемите, цените и методиките за
остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ, като съгласно чл.55а
НЗОК Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за
здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на
обемите, договорени в националните рамкови договори.
До това изменение, определянето на тези
елементи е уредено в чл.55 г -55 е ЗЗО, отменени с изменението от ДВ, бр.48 от
2015 г.- НЗОК разработва прогнози обеми и цени на медицинската помощ, след
становище на съответните специалисти, като обемите и цените на отделните видове
медицинска помощ се договарят ежегодно в съответствие с бюджета на НЗОК за
съответната година след внасяне на проекта на закон за бюджета на НЗОК за
следващата календарна година за разглеждане от Народното събрание, като в
частност обемите и цените на медицинските дейности се договарят от 10
представители на НЗОК и 10 представители на Българския лекарски съюз въз основа
на методики за остойностяване, разработени от НЗОК, съгласувани с министъра на
финансите.
Съгласно чл.4 от Закона за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2015 г. в рамките на предвидените суми по чл.1,
ал.2, редове 1.1.3.6 /здравноосигурителни плащания
за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на
болничната медицинска помощ/, ред 1.1.3.7 /здравноосигурителни
плащания за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ/ и ред 1.1.3.8 /здравноосигурителни плащания
за болнична медицинска помощ/, Националната
здравноосигурителна каса определя за всяка районна здравноосигурителна каса
годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, а районните здравноосигурителни каси определят
стойността за дейностите по тази алинея към договорите с изпълнителите на
болнична медицинска помощ, разпределени по месеци, като
Надзорният съвет на НЗОК приема правила за условията и
реда за определяне и изменение на тези стойности.
В Закона за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2016 г. и 2017 г. се съдържат аналогични разпоредби
в чл.4, установяващи правомощия на НЗОК в рамките на предвидените от закона бюджетните
средства за съответните дейности и на
съответния национален рамков договор или решението, което го замества, за
приложение на разпоредбата на чл.55 а ЗЗО да разпределя обща стойност на
разходите за здравноосигурителни плащания по месеци и за всяка РЗОК и
договорените годишни обеми на видовете медицинска помощ по РЗОК, а съответната
РЗОК закупува от изпълнителните на болнична медицинска помощ здравни дейности в
рамките на разпределените й обеми и стойности по месеци.
В Националният рамков договор за 2015 г. година
в чл.24 е предвидено,че договорите с изпълнителите на медицинска помощ са
„типови“, като се утвърждават от управителя на НЗОК след съгласуване с
Управителния съвет на Българския лекарски съюз, като задължителна част от
съдържанието им са редът, условията и сроковете за заплащане на
извършените и отчетените медицински дейности,
цените на медицинските дейности, а неразделна
част към договорите с изпълнителите на медицинска помощ представляват протоколите за
брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойност на
назначаваните медико-диагностични дейности - за изпълнителите на ПИМП и СИМП,
определени по реда на ЗБНЗОК за 2015 г. от
Надзорния съвет на НЗОК (НС на НЗОК), както и приложенията за
стойност на медицинските дейности за болнична медицинска помощ, за медицински
изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, и/или за лекарствена терапия
при злокачествени заболявания.Аналогични са разпоредбите на НРД за 2017 г., във
връзка с който е сключен договора между страните от 12.05.2017 г.
Следователно сключването
на типов договор за предоставяне болнична медицинска помощ и със съдържанието
на сключения договор между страните от 27.02.2015 г., респективно
допълнителните споразумения от 2016 г. за продължаване на действието му и
изменението му съгласно решението на НС на НЗОК, което изменя и допълва НРД
2015 г. поради неприемане на такъв за 2016 г., както и договорите за
амбулаторни и клинични процедури от 2016 г., сключени въз основа на същото
решение, на които договори се основават исковете, не само не противоречи на
закона, а тъкмо обратното – е в изпълнение на изискванията му, които са
установени с императивни правни норми, включително относно определянето на
стойности на медицинските дейности по приложение №2 /т.нар. месечни лимити/,
представляващо неразделна част от съответния договор, както и от съгласието на
страните относно обема и стойността на услугите, които подлежат на закупуване и
заплащане от НЗОК. По същия начин договорите от 2017 г. съответства на
законовите разпоредби относно определянето на стойност на закупуваната болнична
медицинска помощ в рамките на определените от закона за бюджета на НЗОК за
съответната година средства, разпределени по обем и стойност между РЗОК и в
рамките на териториалната компетентност на съответната РЗОК между
изпълнителните действащи в съответния район, като страните са постигнали
съгласие относно месечните стойности на предоставените здравни услуги, които
подлежат на закупуване от НЗОК.
Неоснователни са и
доводите за нищожност на клаузите, определящи месечни лимити на подлежащите на
закупуване и заплащане медицински дейности, основани на нормативни разпоредби относно правата на
здравноосигурените лица. По становище на настоящия състав, чужди права могат да
се предявяват и упражняват само в случаите, в които законът изрично допуска
това или въз основа на изрично овластяване от правоимащия. Още по-малко чуждите
права биха могли да обосноват недействителност на клаузи от договора между
страните, ако законът не поставя такива изисквания. Договорът между страните
има характеристиките на договор в полза на трети лица, тъй като дължимата от
изпълнителя престация се предоставя не пряко на ответника- възложител, а
на трети лица от кръга на посочените в
чл.1 от Договора. Правата на тези трети лица безспорно са релевантни за
изпълнението на договора в частта относно качеството на предоставяните
медицински услуги, спазване на установените медицински стандарти и обема от
дейности, включени в клиничните пътеки, за които е сключен договора. Правата на
третите, ползващи се лица, не биха могли
да обосноват недействителност на договора, освен в хипотезите на невъзможен
предмет и противоречие със закона, тъй като останалите основания за
нищожност на договорите са относими към волеизявленията на самите страни по
договора. Доводите на ищеца са, че уговорените лимити са в противоречие с
признатите от закона и Конституцията права на здравноосигурените лица да
получат безплатна медицинска помощ срещу здравноосигурителните си вноски и да
направят избор на изпълнител.
На първо място следва да се има предвид, че правото
на безплатно медицинско обслужване на
пациентите не е безусловно и неограничено, освен в случаите на спешност, нито
правото на избор на изпълнител е предвидено като безусловно. Така чл.52, ал.1 от Конституцията, макар и
изрично да прогласява това право като основно, предвижда упражняването му да
става по реда и при условия, определени със закон. От своя страна Законът за
здравното осигуряване в чл.35, ал.1, т.1 определя правото на медицинска помощ да се ползва в
обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, който е уреден със
съответни наредби (Наредба № 40 от 24 ноември 2004 г. за
определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК
/отм./, Наредба № 11 от 09 декември 2015г. за определяне на основния пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК /отм./, Наредба № 40 от 24 ноември 2004 г. за
определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК/. Респективно
всяка година чрез съответния закон за държавния бюджет се определя и
финансовата рамка на безплатната за осигурените лица медицинска помощ. От друга
страна достъпът до медицинска помощ, включително болнична, се осъществява по
реда на Наредбата за правото на осъществяване на достъп до медицинска помощ,
обн. ДВ, бр.45/2006 г., която съдържа условията, при които се осъществява прием
в лечебно заведение за болнична медицинска помощ, като предвижда и формиране на
листа за планов прием, извън случаите на спешни състояния.
Следователно
правото на безплатно медицинско обслужване и избор на изпълнител на медицинска помощ не е
безусловно, нито неограничено, като нормативната уредба предвижда условия по
отношение на обхвата и времето, в което същата може да се ползва и тези
ограничения следват от необходимостта за финансово обезпечаване на дейностите
чрез публични средства в определени рамки. В този смисъл и разпределението на
публичните средства за закупуване на медицински услуги от различни изпълнители
на болнични медицински услуги следва ограниченията в бюджета, както и
предвидените от нормативната уредба условия относно правото на пациентите да
получат безплатна медицинска помощ по отношение на обема и времето на
получаването й. От друга страна разпределението на бюджетните средства чрез
определяне на месечни лимити на отделните изпълнители и разпределението на
средствата на териториален принцип, чрез съответните РЗОК е именно гаранция за
правото на пациентите от цялата страна да получават достъп до болнично лечение
и то през цялата година, както и на правото отделните изпълнители да предвидят и
планират дейността си. Действалата към сключването на
договорите нормативна уредба, а и сега действащата, не предвижда възможност
НЗОК да ограничи сключването на договори с изпълнители на болнична помощ, като
такива следва да се сключат с всички лечебни заведения, които отговарят на
поставените от закона и съответния рамков договор изисквания и които са изявили
желание да сключат договори/чл.59а и 59б ЗЗО/. Същевременно бюджета за
съответната година ограничава средствата, чрез които може да се осъществи
заплащането на осъществена помощ, поради което и предвиденият от
законодателството механизъм за разпределение на бюджетните средствата по време,
място и изпълнител е единствено възможният при действащата здравноосигурителна
система, основана на принципа на солидарността, който позволява достъпът до
медицинска помощ да се децентрализира и да се осъществява непрекъснато през
цялата година, както и да се осигури плащане на изпълнителите в предварително
уговорени в договорите с тях размери. Без определяне на съответни лимити, до
които Касата ще закупува и заплаща осъществените медицински дейности, няма как
да се гарантира, че не би се стигнало до пълно изчерпване на средствата от
бюджета на ранен етап от бюджетната година и при едновременно извършени услуги
от множество изпълнители, чиято обща стойност надвишава тези средства,
съответно няма как да се обезпечи предоставянето на медицински услуги на
здравноосигурените лица за остатъка от съответната бюджетна година, нито
плащания на вече извършени дейности.
Следователно
по становище на настоящия съдебен състав определянето на съответна месечна
стойност на медицинските услуги, до която НЗОК заплаща такива предоставени на
лицата по чл.1 от договора между страните е в съответствие със закона, а и с
волята на страните, доколкото не се твърди волята на ищеца да е била засегната
от друг порок, извън наведените и обсъдени доводите за противоречие със закона.
Неоснователни
са доводите на ищеца във връзка с начина, по който са определени месечните
стойности на подлежащите на закупуване от НЗОК медицински услуги. Съгласно чл.4 Закона за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2015 г. в рамките на предвидените суми по чл.1,
ал.2, редове 1.1.3.6 /здравноосигурителни плащания
за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на
болничната медицинска помощ/, ред 1.1.3.7 /здравноосигурителни
плащания за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ/ и ред 1.1.3.8 /здравноосигурителни плащания
за болнична медицинска помощ/, Националната
здравноосигурителна каса определя за всяка районна здравноосигурителна каса
годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, районните
здравноосигурителни каси определят стойността за дейностите по тази алинея към
договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци, като Надзорният съвет на
НЗОК приема правила за условията и реда за определяне и изменение на тези стойности.
По изложените съображения съдът
приема, че договорите между страните имат
установеното от закона и съответните рамкови договори/заместващото решение на
НЗОК задължително съдържание, съответно клаузите в тях, включително относно
стойността на подлежащата на закупуване ежемесечно медицинска помощ, медицинските
изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в
условията на БМП, са действителни и
обвързват страните. С оглед приетото за безспорно обстоятелство ответникът да е
заплатил на ищеца предоставените за срока на действие на договора медицински
услуги в рамките на уговорените месечни стойности, то съдът приема, че НЗОК е
изпълнила изцяло задълженията си по договора и не дължи други плащания по него,
независимо от извършените от ищеца медицински услуги на здравноосигурени лица в
повече от уговорените стойности, тъй като същите са извършени без възлагане от
ответника, респективно за тях той не носи договорна отговорност и исковете
за реално изпълнение, респективно
обусловените искове за заплащане на обезщетение за забавено плащане са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Не
следва извод за основателност на исковете по отношение вземанията за извършена
медицинска дейност (болнично лечение, амбулаторни и клинични процедури) въз
основа на решение на надзорния съвет на НЗОК РД-НС-04-11/17.01.2017г. Това
решение е само един от елементите на
фактическия състав на
предвидените в споразумението от 20.05.2016 г. и договорите от 2016г. за
амбулаторни и клинични процедури възможности за закупуване на дейности над
уговорените стойности. Съгласно чл.39 и 40 от договора за болнична медицинска
дейност и чл.30 и 31 процедурата включва извършване на анализ на отчетите на
всички изпълнители, съпоставката им с неусвоени стойности по договорите на
всички изпълнители, закупуване първо на извършени дейности за спешна помощ,
проверка на цялата отчетена месечна дейност на конкретния изпълнител и
останалите изпълнители, извършили надлимитна дейност и вземане на решение на НС
на НЗОК за извършване на конкретни корекции на стойностите на разходите за
болнична медицинска помощ в съответствие с параметрите на средствата по бюджета
за здравноосигурителни плащания на национално ниво, като корекциите се
отразяват в съответното приложение на договора. Този фактически състав не е
довършен, поради което и в отношенията между страните са приложими уговорките в
договорите и анексите към тях, които са изпълнени от НЗОК и няма основание
договорната й отговорност да бъде ангажирана за друго.
Право на
разноски при този изход от спора има ответникът, който не е претендирал такива,
поради което и съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от "А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т."
ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:*** срещу Н.З.О.К.искове по чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на следните суми:
1. Сумата от 935 099 лева,
съставляваща неизплатена стойност на извършена
и отчетена болнична медицинска помощ
по клинични пътеки за м. април, м. ноември, м. декември 2016г. и м. март
2017г., по Договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки № 22- 2513/27.02.2015г., продължен с
Допълнително споразумение № 23/25.05.2016г./415826 лв. за м.април 2016г.;
191526 лв. за м.11.2016г.;32419 лв. за м.12.16 г.;295328 лв. за м.03.2017 г.;
за медицински изделия 87916 лв. за м.04.2016 г.,, 26490 лв. за м.март 2017 г./
ведно с обезщетение за забавено плащане на сумите, начислено от падежа
за всеки от месеците до датата на подаване на исковата молба/13.07.2018г./ в общ размер на 159 798,68 лева. Ищецът претендира въз основа на същия договор
и сума в размер 114 406 лева,
съставляваща неизплатена стойност на вложените
при осъществяване на болничната помощ медицински изделия за м. април 2016г.
и за м. март 2017 г., ведно със законната
лихва за забава за плащането ѝ в общ
размер на 22 108,55 лева.
2. Сумата от 47120 лева,
съставляваща неизплатена стойност на извършена
и отчетена болнична медицинска помощ
по клинични процедури за м. ноември, м. декември 2016г., и за м. март и април 2017г., по Договор за извършване на клинични процедури № 22- 7004/25.05.2016г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане на сумите, начислено от падежа
за всеки от месеците до датата на подаване на исковата молба/13.07.2018г./ в
общ размер на 7497,54 лева.
3. Сумата от 251 614 лева,
съставляваща неизплатена стойност на извършена
и отчетена болнична медицинска помощ
по амбулаторни процедури за м. април, м. ноември, м. декември 2016г. и м.
март 2017г., по Договор за оказване на
болнична помощ по амбулаторни процедури № 22- 7005/25.05.2016г., ведно с обезщетение за забавено плащане на сумите, начислено от падежа
за всеки от месеците до датата на подаване на исковата молба/13.07.2018г./ в размер на 36993,45 лева. Ищецът
претендира и сума в размер на 10 880,80
лева, съставляваща неизплатена стойност на вложените при осъществяване на болничната помощ медицински изделия
за м. март 2017 г., ведно със законната
лихва за забава за плащането ѝ в размер на 1326,76 лева.
4. Сумата от 2 110 283 лева,
съставляваща неизплатена стойност на извършена и отчетена болнична медицинска
помощ по клинични пътеки за осем месеца в периода м. април - м. декември
2017г., по Договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки № 22- 2513/12.05.2017г., ведно със законната лихва за забава за плащането,
начислена от падежа за всеки от месеците до датата на подаване на исковата
молба/13.07.2018г./ в общ размер на 150 078,35 лева. Ищецът претендира
и сума в размер 218 748,20 лева,
съставляваща неизплатена стойност на
вложените при осъществяване на болничната помощ медицински изделия за шест
месеца в периода: м. април 2017г. - м. декември 2017 г., ведно със законната лихва за забава за плащането
ѝ в общ размер на 15 337,57 лева.
5. Сумата от 85 560 лева,
съставляваща неизплатена стойност на
извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични процедури за
осем месеца в периода м. април - м. декември 2017г., по Договор за оказване на болнична помощ по клинични процедури № 22-
7004/12.05.2017г., ведно със законната
лихва за забава за плащането, начислена от падежа за всеки от месеците до
датата на подаване на исковата молба/13.07.2018г./ в общ размер на 6 785,09 лева.
6. Сумата от 972 305,40 лева,
съставляваща неизплатена стойност на извършена и отчетена болнична медицинска
помощ по амбулаторни процедури за осем месеца в периода м. април - м. декември
2017г., по Договор за оказване на
болнична помощ по амбулаторни процедури № 22- 7005/12.05.2017г., ведно със законната лихва за забава за плащане,
начислена от падежа за всеки от месеците до датата на подаване на исковата
молба/13.07.2018г./ в размер на 75
890,22 лева. Ищецът претендира и сума в размер на 54 123,97 лева, съставляваща неизплатена стойност на вложените при осъществяване на болничната
помощ медицински изделия за седем месеца в периода м. април - м. декември
2017г., ведно със законната лихва за
забава за плащането ѝ в размер
на 4719,19 лева.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: