МОТИВИ към Присъда №68/01.06.2020 г. по НЧХД №3715/2019г. по описа на Районен съд-Бургас.

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила тъжба от К.М.Т. с ЕГН:********** срещу подсъдимия Д.К.К. с ЕГН **********, за това, че на 03.06.2019 г., около 10.00 часа, в гр.Созопол, обл.Бургас, нанасяйки удари с ръка в областта на главата  на тъжителя, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток с кръвонасядане и кожни ранички в областта на дясното ухо, водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

В съдебно заседание, тъжителят Т. се явява лично и с процесуален представител-упълномощен адвокат. В последното съдебно заседания повереникът поддържа обвинението по чл. 130, ал.1 от НК, счита го за безспорно доказано и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по него и съответно освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление на основание чл. 78а от НК, като му бъде наложено административно наказание глоба в среден размер. Аргументирайки се, посочва, че са налице отегчаващи обстоятелства отговорността на К., а именно непризнаване на вината и неизразяване на съжаление за стореното. Не претендира разноски.

Тъжителят не изразява лично становище.

Подсъдимият К. участва в производството лично и с упълномощен защитник-адвокат, дава подробни обяснения по обвинението, като описва фактическа обстановка, съответстваща в преобладаващата си част на фактите, посочени в тъжбата, включително относно възникналата между него и тъжителя конфронтация по повод отправени обиди спрямо неговата съпруга. Поддържа, обаче, че не е удрял тъжителя, а допуска телесната увреда на Т. да е нанесена при замахване от негова страна за самозащита. В последната си дума моли да бъде оправдан по обвинението.

Защитникът в пледоарията си излага доводи за неправилно изложена още в тъжбата фактическа обстановка, която пък е останала недоказана. Моли за постановяване на оправдателен съдебен акт.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.К.К. е с ЕГН: ********** и е роден на ***г. в гр. Бургас. Същият живее в гр. Черноморец, общ. Созопол, ул. „С**“ № ** и е българин, български гражданин, женен, безработен, със средно-специално образование.

През периода месец май – месец юни 2019 година тъжителят К.М.Т. и съпругата на подсъдимия К. -  М* Г* К*, работили в гр.Созопол като продавачи на сребро на две различни сергии. Подсъдимият Д.К.К. бил художник, който продавал изработеното от него на съседна сергия, намираща се в близост до тези на съпругата му и Т..

На 03.06.2019 г., около 10.00 часа, между Т. и св.К* възникнал спор по повод на това, че според тъжителя свидетелката следвало да премести сергията си на друго място, различно от това, на което била този ден. Макар св.К*да се била разбрала с работодателя си и собственика на мястото, където била разположена сергията й, кога да се измести на полагащото й се реално място, Т. негодувал и искал да се премести още въпросния ден. Тъй като К*отказала да се премести на 03.06.2019 г., а искала в по-късен момент, както се била разбрала с работодателя си, тъжителят започнал да вика и да отправя обиди към свидетелката, както и да я гони. В този момент се намесил подсъдимият, който казал на Т. да спре с вербалните обиди и разпореждания. Въпреки това последният не преустановил това свое поведение, като продължил с вербалната агресия спрямо св.К*, като я нарекъл „курва“ и „мастия долна“. Тогава подсъдимият се доближил до сергията на Т., където в този момент бил и неговият племенник – св.М* Т., и предупредил тъжителя да спре. Вместо да спре, обаче, последният казал на подсъдимия да не му казва какво да прави и го ударил с юмрук в рамото, след което К. замахнал и ударил Т. с ръка в областта на дясната част на главата към ухото. В резултат на това, тъжителят започнал да вика и се хванал за ухото, от което започнало да тече кръв. Подсъдимият му предложил кърпичка и нещо, с което да се забърше, но Т. му отказал. Вместо това, взел един метална тръба от чадър и започнал да я размахва, но след намесата на св.М* Т., тъжителят се успокоил.

На 05.06.2020 г. посетил Отделение по съдебна медицина в МБАЛ Бургас АД, където бил прегледан и му било издадено съдебно-медицинско удостоверение №116/2019. При прегледа на Т. било установено травматичен оток с кръвонасядане и кожни ранички на дясното ухо, като според преглеждащия го лекар било възможно травмата да е получена във време както се съобщава.

След това тъжителят подал жалба в РП-Бургас, въз основа на която била образувана преписка № 4269/2019 г. по описа на БРП. Била депозирана жалба и от подсъдимия К., касаеща процесния случай, поради което била образувана преписка с №1683/18.06.2019 г. на РУ-Созопол, която била присъединена към преписка № 4269/2019 г. по описа на БРП.  Впоследствие, прокурор при БРП постановил акт от 15.07.2019 г., с който отказал образуването на досъдебно производство по случая с аргумент, че причинените на тъжителя увреждания евентуално съставляват престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия.

В хода на съдебното производство бе назначена и извършена Съдебномедицинска експертиза № 624/ 2019 г. (л.47, 48), съгласно чието заключение при изследвания инцидент на тъжителя е причинено кръвонасядане с травматичен оток и две цепковидни ранички по дясната ушна мида, с което му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експертизата, кръвонасядане с травматичен оток на ушна мида може да се получи вследствие на удар с твърд тъп предмет с немалка сила и е възможно да е причинено с ръка. Експертът посочил, че наличието на ранички по предна и задна повърхност на дясна ушна мида предполага удар с предмет, на който е имало малка издадена част. Вещото лице е посочило изрично, че изключва случайно съприкосновение с каишка на часовник като механизъм на получаване на описаните травми.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена частично от обясненията на подсъдимия, както и частично от показанията на свидетелите Марио Т. и М* К*. Съдът отчете и изготвената СМЕ, както и писмените доказателства, представляващи част от възстановените книжа по преписка с номер 4269/2019 г. по описа на БРП.

Съдът отчита, че свидетелите М* Т. и М*К*се намират в роднински отношения със страните по делото. Това обаче, не е достатъчно за пълното изключване от доказателствената съвкупност на техните показания. Показанията им не се вземат предвид от съда в цялост, а само в тази им част, която се подкрепя от останалата доказателствена маса. В този ред на мисли, показанията на св.Т. се отчитат от съда, като видно от тях може да се направи извод, че действително вербална конфронтация между тъжителя, от една страна, и К*, от друга действително, е имала. Именно тази конфронтация е прераснала впоследствие във физическо съприкосновение между подсъдимия и Т.. Отричането, обаче, тъжителят Т. да е отправял обиди към св.К*, съдът намира за целенасочен опит за установяване на изложеното в тъжбата, макар същото да не отговаря на действителната фактическа обстановка, поради което показанията в тази им част не се кредитират, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства. От показанията на св.К*, които в тази им част се допълват от обясненията на подсъдимия, се установява, че Т. е отправял обиди, и по-конкретно е нарекъл св.Кошничарова „мастия долна и курва“. Съдът не дава вяра на показанията на св.М* Т. и в частта, в която казва, че подсъдимият е влязъл зад сергията на Т. и му е нанесъл няколко последователни удара. Вещото лице, изготвило СМЕ, е посочило, че за получаване на кръвонасядане с травматичен оток е необходим удар с твърд тъп предмет с немалка сила, а не удари. Съдът кредитира частично показанията на св.К*, като не намира същите за достоверни в частта им, в която същата посочва, че съпругът й не е нанасял удар на тъжителя в областта на главата, а нараняването на последния вероятно се дължало на одраскване от ръката на К., което е причинено на тъжителя от подсъдимия, падайки назад и случайно замахвайки. По несъмнен начин беше установен механизма на причиняване на телесната повреда посредством експертизата, изготвена от вещото лице, която съдът кредитира като мотивирана и обоснована. Видно от последната, кръвонасядане с травматичен оток на ушната мида е получено вследствие на удар с твърд тъп предмет с немалка сила, като съответства да е получен вследствие на удар с ръка по ухото. Вещото лице е посочило изрично, че е изключено случайно съприкосновение на каишка на часовник с ухото на Т. като механизъм на получаване на описаните травми. По отношение на обясненията на подсъдимия, съдът отчете, че същите освен доказателствено средство, са и средство за защита. Поради което те са ценени при формиране на крайните изводи от настоящия състав с изключение на частта, в която подсъдимият отрича да е нанасял удар с ръка в областта на дясното ухо на тъжителя. В тази им част, съдът намира същите за изложени с цел избягване на наказателна отговорност и неподкрепени от останалия доказателствен масив.

Представените трудов договор №177/20.05.2019 г. (л.31), длъжностна характеристика (л.32) и заповед от 22.05.2019 г. (л.33) установяват единствено факти, които не са в предмета на доказване. СМУ №624/2019 г. (л.47) установява обстоятелството, че на 05.06.2019 г. действително тъжителят Т. е посетил Отделение по съдебна медицина в МБАЛ Бургас АД, а възстановените книжа от прокурорската преписка свидетелстват, че и двете страни по спора са депозирали в определени моменти жалби касателно възникналия между тях инцидент на 03.06.2019 година.

ПРАВНИ ИЗВОДИ

При възприетата фактология съдът счете, че в случая подс. К. е осъществил престъпния състав по  чл. 132, ал.1, т. 3, вр. чл. 130, ал.1 от НК, а не този по чл. 130, ал.1 от НК, както твърди обвинението.

От обективна страна, на Т. действително са причинени травми, локализирани в областта на главата и по-конкретно дясното ухо, за които не се спори, че са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което престъпния резултат се явява съставомерен именно по чл. 130, ал. 1 от НК. Авторството на деянието също е установено по несъмнен начин, макар да бе оспорен нанесения удар от страна на К. спрямо Т.. Установи се по несъмнен начин, че травмите на пострадалия са получени от него вследствие на нанесен му удар с ръка в главата в областта на дясното ухо, а не при случайно съприкосновение между каишката на часовника на К. и главата му. Установените по делото факти налагат извод, че подсъдимият се е доближил до пострадалото лице, тъй като  искал единствено да проведе разговор с него с цел преустановяване от страна на последния на вербалните атаки и обиди спрямо св.К*. Вместо това, обаче, Т. замахнал и удари подсъдимия в рамото. Именно тази словесна агресия спрямо съпругата му, която прераснала впоследствие във физическа такава и спрямо самия подсъдим – тъжителят пръв посегнал и ударил подсъдимия в рамото, несъмнено изненадали последния, като го принудили да предприеме отбранителни действия. Няма съмнение, че именно поведението на тъжителя са поставили началото на конфликта, както и че подсъдимият е нанесъл на тъжителя един единствен удар, след което е преустановил това свое поведение. Дори месеци след инцидента, от обясненията на подсъдимия ясно личи огорчението от поведението на тъжителя на процесната дата. Изброените обстоятелства дават основание на съда да заключи, че подсъдимият действително е причинил на тъжителя лека телесна повреда, състояща се във временно разстройство на здравето без опасност за живота и съставомерна с оглед резултата по чл. 130, ал.1 от НК, но е сторил това в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Т. с обида спрямо съпругата му и с насилие спрямо самия подсъдим – удар с юмрук в рамото. Използваните от пострадалия непредизвикани вербална агресия и физическо насилие по убеждението на съда са единствената причина да се стигне до нанасяне на удар спрямо Т., и тъкмо това предшестващо поведение на тъжителя налага квалифициране на обвинението по съответстващия му текст от закона -  чл. 132, ал.1, т. 3 предл. първо вр. чл. 130, ал.1 от НК, от което логично следва признаването на К. за невинен и оправдаването му по повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл. 130, ал.1 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено виновно. С оглед предисторията и конкретните обстоятелства, съпътстващи извършеното, съдът счита, че се касае за внезапен (афектен) умисъл, възникнал спонтанно у подсъдимия непосредствено преди посегателството, предизвикан с положителност от тежки обиди спрямо съпругата му – св.К*, а именно „мастия долна и курва“, както и с насилие - удар с юмрук в рамото му, нанесени от К.Т.. Наред с желанието да нарани тъжителя, в съзнанието на подсъдимия преди и при извършване на деянието несъмнено са битували емоции на изненада, раздразнение и обида от непредизвиканото вербално и физическо нападение срещу него и неговата съпруга, които именно усещания са обусловили и предопределили поведението му. Следва да се отбележи, че след отправените обиди спрямо св.К* и нанесения му от тъжителя първи удар и дори още преди това, К. все пак е имал възможност да избере друго поведение - да отблъсне тъжителя и да напусне веднага мястото, но влизайки в тона на Т. и провокиран от него, той в крайна сметка е осъществил настоящото престъпление.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по  чл. 132, ал.1, т. 3, вр. чл. 130, ал.1 от НК, е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца или „Пробация“ до 6 месеца. Съдът съобрази, че към инкриминираната дата 03.06.2019 г., а и понастоящем подсъдимият е неосъждан, не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от общата част на НК, както и че с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, т.е. стореното попада в предметния обхват на чл. 78а ал.1 от НК. Липсват и отрицателните предпоставки, визирани от законодателя в ал.7 на същата разпоредба. Ето защо, предвид наличието на всички установени от закона предпоставки и липсата на пречки, подс. К. следва да бъде признат за виновен и съответно освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по  чл. 132, ал.1, т. 3, вр. чл. 130, ал.1 от НК, като му се наложи административно наказание.

При определяне размера на административното наказание, като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът отчете, че след събитията подсъдимият е предложил помощ на пострадалото лице, инцидентният характер на събитията от гледна точка на подсъдимия, както и че обществената опасност на стореното съответства на обичайната за този вид престъпления опасност. С оглед коментираните обстоятелства относно дееца и деянието съдът определи административното наказание „Глоба“ в размер на законовия минимум – 1000 лева. Обстоятелството, че подсъдимият не признава вината си, респективно не изразява съжаление за стореното, не следва да бъдат отчитани като отегчаващи обстоятелства, тъй като те са израз на неговото право на защита.

 Така отмереното по вид и размер административно наказание съдът намира за адекватно на интензитета и обществената опасност на престъплението, и съответно достатъчно да реализира в нужната степен целите на персоналната и генералната превенция, дефинирани в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН – най-вече да предупреди дееца и да го превъзпита към спазване на законите.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Вярно с оригинала!

М.Д.