Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
21.11.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На двадесет и трети октомври
година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15541
по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на производството е пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Образувано е по искова молба на В.Ю.Х.
против З. „Б.В.И.Г.“*** по искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на сумата
от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на комплексна средна телесна повреда, вследствие на ПТП,
настъпило на 06.01.2011 год., ведно със законната лихва, считано от деня на ПТП
- 06.01.2011 год., до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.
Твърди се в
исковата молба, че на 06.01.2011 г. на АМ „Тракия”, км 94 +300 м, л.а. марка
„Фолксваген Каравел” с ДК № ********, управляван от Т. Х.Х., с валидна
застраховка “Гражданска отговорност” в „З.Б.В.И.Г.” АД, полица №
0351047100058099, с валидност от 14.07.2010 г. до 13.07.2011 г., е причинил
телесно увреждане на ищеца В.Ю.Х.. В хода на наказателното производство е установено,
че конкретните причини за ПТП-то, са неадекватните реакции на водача на
автомобила, който предприел недопустима маневра „изпреварване от дясно”, в
следствие на което същия загубил контрол над управлението му и последвал
непредотвратим сблъсък, от който е пострадал ищеца. По случая е образувано ДП №
22/ 2011 година на РПУ град Пазарджик и с влязло в сила решение № 613/
03.10.2011 година на Районен съд Пазарджик, постановено по НАХД № 1100/ 2011
г., Т. Х.Х. е признат за виновен, че с управлявания от него автомобил е нарушил
правилата за движение визирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в
резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил комплексна
"средна телесна повреда на доверителя ми, изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на снагата и трайно затрудняване на движенията на
горен десен крайник, поради което на основание чл. 343, ал. 1, б „б”, предл. 2,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП му налага административно
наказание глоба в размер на 1000 лева и на основание чл. 78 а, ал. 4 от НК във
връзка с чл. 343 г от НК лишава обвиняемия от право да управлява МПС за срок от
10 месеца.
Навежда твърдения, че в следствие на
ПТП на ищеца са причинени, следните травматични увреждания: счупване на тялото
на трети поясен прешлен на гръбначния стълб; счупване на дясната ключица.
Твърди, че във въпросният ден ищецът се
прибирал от работа в Холандия към родния си град Златоград. Пътувал с микробус,
управляван от Т. Х., с още девет души. Той се возил на предна дясна седалка. На
АМ «Тракия» видял, че лек автомобил се движи пред тях и предупредил водача, че
светлините, респ. колите пред тях се приближават бързо. Т. Х. го успокоил, че
няма нищо страшно и секунди след това сам се изненадал, от автомобила пред
собствения и предприел недопустима маневра изпреварване от дясната страна в
аварийната лента, без да намали скоростта или да спре. Веднага след това
последвал удар с автомобила пред него, след което отклонил буса рязко надясно
към банкета и задействал спирачките за екстремно спиране, при което автомобилът
напуснал пътното платно, навлязъл в затревения банкет, изминал 33 метра,
завъртял се наляво, достигнал отново аварийната лента и се преобърнал по таван.
При удара е пострадал тежко ищеца В.Х..
Непосредствено след ПТП ищецът е приет
в спешното отделение на МБАЛ Пазарджик. След като е бил прегледан, консултиран,
рентгенографиран и диагностициран от ортопед травматолог и хирург, са установени
фрактура корпорис вертебре Л3 и фрактура клавикуле декстра. Констатирано е, че
травмите са сериозни и е необходима спешна интервенция, поради което и с оглед
острите и нетърпими болки и рязко влошаващото се състояние е настанен в
ортопедично отделение, където е предприето лечение със силни обезболяващи
препарати. Посочва, че на 10.01.2011 г. е осъществена оперативна интервенция под
анестезия, с цел закрито наместване на гръбначния стълб. След мануалната
репозиция е поставена гипсова имобилизация - Хесингов корсет и мека превръзка -
Осморка на ключицата. Дни след операцията пострадалият не чувства долната част
на тялото си, не може да движи краката си. Пред близките му лекарите признават,
че това състояние може да остане непроменено и има шанс пациентът да не може
повече да се изправи на крака. Всички близки били шокирани от мрачните лекарски
прогнози. Няколко дни по-късно той е изписан от болницата с препоръка да спазва
строг постелен режим за минимум 45 дни и да се наблюдава и консултира от
ортопед. С частна линейка е откаран от МБАЛ гр.Пазарджик до дома си в град
Златоград, където трябва да продължи лечението си.
Сочи, че е бил обездвижен в т.нар.
„гипсово корито”, с памперси и подлоги в продължение на 60 дни. Освен
обездвижването и болките, той е бил принуден да бъде обслужван ежедневно от
приятелката си и родителите си дори за най-елементарните си физически нужди,
което го травмирало допълнително. Два месеца той е прикован за леглото, хранен
от роднините. Освен силните болки в областта на травмите, ищецът изпитвал силни
болки в главата, поради неправилно наместена и заздравяла ключица, което
създавало нетърпими страдания на ищеца. Освен това ищецът усещал силно парене в
гърба и болки в ребрата, три от които също били счупени, но са констатирани на
по-следващ етап от лекарите в гр.Златоград. След свалянето на гипсовата
имобилизация е поставен специален медицински колан за счупен гръбнак, който
носил няколко месеца след инцидента. Раздвижването било трудно, болезнено и
продължително. По време на лечението и прегледите, специалистите изразявали
сериозни съмнения в неговото пълно възстановяване. Предположенията на лекарите,
че пострадалият няма да може повече да ходи, стресирали цялото семейство, но
най-драматично се отразили на ищеца и отношенията му с неговата приятелка,
която след 17 години съвместен живот, го напуснала, заради състоянието му.
Обездвижен, обезверен и изоставен, ищецът преживява месеци наред в самота и
терзания. Разходите свързани с
транспортирането, лечението, оперативната интервенция, раздвижването и
възстановяването са сериозно препятствия за семейството на В.Х.. Малкото
средства, които ищецът е успял да задели след години работа в чужбина, се
оказли недостатъчни за правилно лечение след тежките травми. Скоро след
инцидента В.Х. се превръща в инвалид без работа, без пари, без семейство и без
скорошни изгледи за по-добро бъдеще. Работата, с която се занимавал преди
инцидента, била свързана с тежък физически труд, какъвто след претъряното ПТП му
е напълно противопоказен. От квалифициран и успешен строител в чужбина 37-годишният
мъж се превърнал в чистач на жилищния вход, в който живеел. Процесното ПТП се
оказва сериозно психическо изпитание за пострадалия, което остава незаличим
белег в съзнанието му за цял живот. Твърди се, че ищецът не успял да се съвземе след инцидента. Към
настоящия момент продължавал да изпитва болки в целия гръбначен стълб.
Ответникът- З. „Б.В.И.Г.“, в
преклузивния срок по чл.367 ГПК, оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение , като уточнява, че е сключена застрахователна
полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № 0351047100058099 за МПС
с регистрационен № ********. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан от страна на
ищеца, каквото задължение въвежда чл.137а, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Излага, че във
връзка с посоченото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, предвид на което при определяне на размера на обезщетението следва
да се отчете фактът на съпричиняването.Твърди още, че предявеният срещу
ответното дружество иск е от една страна недоказан по размер, а от друга, че
същият е силно завишен. В тази връзка сочи, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. Оспорва претенцията
за лихва от датата на деликта, предвид това, че застрахователното дружество не било уведомено за
застрахователното събитие по реда на чл.224,ал.1 КЗ/отм./.На това основание
ответникът твърди, че не е в забава и не дължи лихви, като единствен задължен
за тях е делинквента/застрахования/. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземането за лихви.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощника си адв. Д. поддържа предявения иск. Представя
списък на разноски и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
В съдебно
заседание ответникът чрез юрк. Злидолски оспорва предявения иск. Представя
списък на разноски.
Съдът, като обсъди доводите и
възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното
н.а.х.д.№1100/2011г. на РС Пазарджик, се установява, че с влязлото в сила Решение № 613/03.10.2011г.,
Т. Х.Х. е признат за виновен, че на 06.01.2011г. на АМ „Тракия”, км.94+300м.
при управление на МПС – л. а. „Фолксваген Каравел” с ДК № ********, като
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 от ЗДП, по
непредпазливост е причинил на В.Ю.Х. комплексна средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на снагата и трайно
затрудняване на движенията на горен десен крайник, като на основание чл.78а
ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 лева. На основание чл.78а
ал.4, във връзка с чл. 343г от НК Т. Х. е лишен от право да управлява МПС за
срок от десет месеца.
Настоящият
съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила
на влязлата в сила присъда на наказателния съд, тъй като същата на основание
чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин вината на
деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП
и причинените травми. С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че
водачът на лек автомобил „Фолксваген Каравел” с ДК № ********, Т. Х.Х. е
извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаните по – горе
разпоредби на ЗДвП.
Безспорно
е между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния лек
автомобил „Фолксваген Каравел” с ДК № ******** е бил сключен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по
който е ответното застрахователно дружество - З. „Б.В.И.Г.“, в качеството му на
застраховател.
От приетата Епикриза
ИЗ № 380 от 10.01.2011г. на МБАЛ – АД Пазарджик се установява, че ищецът Х. е постъпил в лечебното заведение на
06.01.2011г. и е изписан на 10.01.2011г. Поставена му е диагноза: фрактура
корпорис вертебре л3. Фрактура клавикуле декстра. На 10.01.2011г. е извършено
закрито наместване на фрактура без вътрешна фексация – гръбнак. След менуалната
репозиция се поставя гипсова имобилизация – хесингов корсет и мека превръзка –
осморка на ключецата. Изписан е с препоръка да спазва посетелен режим за срок
от 45 дни и се наблюдава от ортопед. /л.
12 от делото/.
От заключението на приетата СМЕ с вещо лице д-р Т. Д. се установи, че в
резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът В.Х. е получил следните
травматични увреждания: счупване на тялото на трети поясен прешлен; счупване на
дясната ключица; Травмите се намират в областта на гръбначния стълб и гръдния
кош и са в причинно - следствена връзка с процесното ПТП. Д-р Д. посочва, че няма
медицинска документация, в която да има данни за настъпили неврологични
усложнения при ищеца, от получените травматични увреждания. Експертът заявява
още, че ищецът е претърпял болки и страдания, които непосредствено след ПТП са
били с голям интензитет за около 15-20 дни, а също така и след сваляне на
обездвижващата превръзка от десния горен крайник и започване на раздвижване на
ръката, за около 7-8 дни. Постепенно интензитетът на болките и страданията е
намалявал за около 6 месеца. Ищецът би могъл да изпитва болки в поясната част и
областта на дясното рамо при влажно и студено време и при по-продължително
ходене и стоене прав, както и при по-голямо физическо натоварване на дясната
ръка до около 2-3 години след ПТП. Вещото лице сочи, че тъй като няма
медицинска документация след изписването на ищеца от болницата на 10.01.2011г.,
се приемат обичайните срокове при този вид увреди. Посочва още, че е проведено
болнично лечение за периода от 06.01.2011 г. до 10.01.2011 г. - 4 дни и домашно-амбулаторно
лечение от 10.01.2011 г. до около 6 месеца.
В проведеното на 25.10.2016г. о.с.з.
вещото лице допълва, че в началото на периода болките са били много силни, а
след това постепенно интензитета е намалявал. До шест месеца при счупен прешлен
човек се оплаква и би могъл да има болки. След шестия месец болките могат да
бъдат с непериодичен характер и непостоянни. Може и по-малко от шест месеца, но
обикновено се приема до шест месеца. В конкретния случай няма медицинска
документация, от която да се каже точно за какъв период ищецът е имал болки.
Заключението на СМЕ с вещо лице
д-р Т. Д., съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
От заключението на КСМАТЕ изготвена от вещи лица инж. А.А. и д-р Т. Д., се установява, че автомобилите
-микробуси „Фолксваген Караван“ са фабрично заводски оборудвани с предпазни
колани на всичките 7+1 пътнически места. За водача и пътника вдясно до него предпазните колани
са триточкови. На задните 2 реда по 3 седалки, външните
седалки до прозорците са оборудвани също с триточкови колани. Само на двете
средни места на тези два реда седалки са двуточкови -самолетен тип, състоящи се
само от надбедрената част. Вещите лица посочват, че В.Х. е получил следните травматични увреждания: счупване
на тялото на трети поясен прешлен; счупване на дясната ключица. Експертите
заявяват, че с оглед характера, степента и местоположението на травматичните
увреждания на пострадалия, може да се приеме, че е бил с поставен предпазен
колан. Предназначението на
предпазните колани е да задържат пътуващите в автомобила на седалките си по
време на произшествието. Те, и по конкретно триточковите колани са
най-ефективни при челен удар, когато телата на пътуващите политат напред,
защото горната диагонална част обхваща торса на пътника през едно от двете
рамена и е закопчан диагонално от другата страна непосредствено до седалката.
При страничен удар и при преобръщане, което става по надлъжната ос на
автомобила ефективността на коланите се намалява, защото инерционните сили
действат настрани и горната част на тялото се измъква от диагоналната част на
колана, след което се движи свободно от кръста нагоре, при което се удря в
близката страна на интериора и арматурното табло. Независимо, че горната част
на тялото може да се освободи и колана малко се отпуска долната поясната част
на колана задържа пътника върху седалката си, дори и при преобръщане на
автомобила. Пътник изпада от автомобила, когато не е закопчал предпазния си
колан. Вещите лица обосновават, че ако В.Х. е бил с поставен предпазен колан по
време на процесното ПТП, също би могъл да получи описаните по-горе травматични
увреди. В.л. специалист ортопед, пояснява, че на 19.10.2016 г. е направило личен
преглед на В.Х., при който е установило, че при сравнителен оглед на двете
раменни области не се установяват различия. Движенията на дясната раменна става
са възстановени. Походка без помощно средство. Установена е болка при натиск
върху I-ви, ІІ-ри и III-ти поясни прешлени. Движенията на поясния отдел на
гръбначния стълб са в обем по-малък от нормата с 10 %. От направените
рентгенови снимки е видно, че счупването на дясната ключица е сраснало. Тялото
на трети поясен прешлен е смачкано в предната си част.
В
проведеното на 31.10.2017г. о.с.з. вещите лица поясняват, че когато се смачка
един прешлен, той си остава така и не може да се върне обратно.
Възстановяването му става по много труден начин чрез оперативни съвременни
методи, но в случая не е необходимо. Постепенно човек свиква с това положение.
Вещите лица допълват, че пострадалия е бил на предна дясна седалка. Посочват
още, че по технически път не може да се определи дали е бил или не с поставен
колан. Вероятността
да е бил с колан е по-голяма, като се има предвид механизма на процесното
произшествие, вида на травматичните увреди, мястото на което е седял,
деформациите на автомобила, механизма на произшествието, характера, степента и
местоположението на травматичните увреди. Не е допустимо да пътуват двама души
на предна седалка. Ако са били и двамата на предната седалка, то трябва коланът
да е закопчан и през двете лица. Процесния автомобил е микробус, т.е.
7+1-местен. При него на предна дясна седалка фабрично сядат двама души + водач
и имат триточкови предпазни колани.
С
оглед оспорването на КСМАТЕ от ответника, по делото е допусната повторна
КСМАТЕ, изготвена от в.л. д-р В.Т. и
инж. К.Г., се установява, че ПТП е настъпило на 06.01.2011 г. около 20:00 часа,
на АМ „Тракия“, на км 94+300 м в посока гр. Пловдив, при което микробус
„Фолксваген Каравел“ per. № ********, управляван от Т. Х.Х. се преобръща на
пътното платно. Микробусът е 8 + 1 местен, с три реда седалки по 3 броя места
на всеки ред. На първия ред, освен седалката на шофьора, има още една двойна
седалка. Пострадалият В.Х. по време на произшествието е заемал предна дясна
седалка, като вляво от него на средната седалка е имало друг пътник. Микробус
„Фолксваген Каравел“ с per. № ******** и рама № ******** е произведен на
23.02.2002 г. По данни на официалния вносител на тази марка - фирма „Порше“
микробусът е фабрично оборудван с предпазни колани: за първите три места
/водача и на двойната седалка/ с обезопасителни триточкови бедрено - раменни
колани инерционен тип; за двата реда седалки: средна и задна, крайните места са
оборудвани с триточкови предпазни колани и за средните им места коланът е само бедрен
двуточков тип. При използване, коланът следва да бъде поставен правилно и
коректно. Вещите лица посочват, че при комплексната оценка на нараняванията на В.Х.
и механизма на ПТП, може да бъде определен конкретен механизъм на тяхното
получаване,а именно: счупването на тялото на трети поясен прешлен, което е от
компресивен тип се е получило при грубо механично въздействие по оста/по вертикала/
на гръбнака. Счупването на дясната ключица е получено в резултат на директен
удар в областта на рамото с или върху твърд тъп предмет. Предвид
обстоятелството, че обезопасителните колани ограничават движението на тялото на
пасажера или водача в посока напред и нагоре, то при конкретния механизъм на ПТП-
преобръщане по таван, уврежданията биха се получили с или без поставен
обезопасителен колан. В медицинската
документация, няма обективни данни, по които да бъде направен извод, дали
лицето е било с поставен или не обезопасителен колан. Експертите допълват, че този
тип колани, нормално поставени от водача или пасажера, осигуряват свободно
движение на тялото и крайниците при плавни движения, при което между тялото и
изпънат колан остава разстояние около 2 - 3 см. При големи стойности на
отрицателно ускорение, тялото се придвижва напред и с това движение се блокира
механизма в основанието на колана. Коланът не може да се отпуска и остава с
тази си дължина, както е бил до този момент. В резултат тялото не се придвижва
напред под действие на инерцията си и по този начин се предпазва от удар със
стоящите пред него части от автомобила. Обосновават извод, че предпазния колан
е ефективен при челен удар до скорост от 60 км/ч., а при странични удари и при преобръщане спрямо надлъжната ос
на автомобила, ефективното действие на колана намалява, той не е ефективен. При
преобръщането в конкретния случай, тялото се „измъква“ от диагоналната част на
колона и със свободно движение от кръста нагоре има възможност да влезе в
контакт по близки части от интериора. При това движение, долната част на тялото
се задържа от колана, независимо и малко отпуснат и задържа тялото към
седалката при преобръщането на автомобила. Пътник с правилно поставен колан не
може да изпадне от автомобила при преобръщане по таван на автомобила. Може да
изпадне само ако е без поставен предпазен колан. Вещите лица сочат още, че в кориците на делото
няма медицинска документация удостоверяваща наличието на усложнения на
травмата. Резултатите от проведения през м.10.2016г. преглед дават основание да
се заключи, че е налице възстановяване на функцията на десен горен крайник в
пълен обем. В.л. д-р Т., пояснява,
че е налице е остатъчно затруднение на
движението на снагата в поясния отдел следствие на фрактурата на трети поясен
прешлен,което ще бъде до живот.
Съдът
възприема приетото и неоспорено от страните заключение на КСМАТЕ изготвено от др.
В.Т. и инж. К.Г., като обективно и компетентно дадено.
За
установяване на неимуществените вреди, съдът е допуснал изслушването на един
свидетел.
От
показанията на разпитания по делото свидетел С.К.Т., се установява, че се
познават с ищеца, съседи са. През февруари на 2011г. се прибрал от чужбина и
срещнал съпругата на ищеца, от нея разбрал какво се е случило. Отишъл да го
види, бил жив труп. Стоял в леглото, стенел, охкал, бил обездвижен. Свидетелят
посочва, че го е обслужвал за тоалет, оплаквал се от болки в рамената, кръста,
в таза. Носел му храна. За първи път го изкарал в инвалидна количка на 6 май за
празника на града. Свидетелят заявява, че не са роднини с ищеца. Имал потенциал
като електротехник и го взел при него. Свидетелят посочва още, че има
работилница за битова техника. Съпругата му го напуснала, защото нямали
средства. Посочва още, че той, съпругата и децата му се грижели за ищеца. Майка
му изпращала средства. След като се възстановил работел, но не бил този човек,
който познавал преди това. Бил е много добър специалист по строителство. Към
момента категорично не е възстановен напълно. Свидетелят твърди, че от 2002 г.
до скоро работил сезонно в чужбина. Не може да кажа какво е завършил ищецът, но
като специалист-строител бил много добър. Препоръчвал го, както в България,
така и в чужбина и всички са били доволни от работата му. Т. сочи, че от средата
на февруари до 6 май ищецът почти бил обездвижен. Свидетелят Т. сочи, че лично
се е грижел за ищеца и обслужването му.
Показанията на свидетеля С.К.Т., почиват на преки лични
впечатления, кореспондират на СМЕ относно
лечението на травмите при ищеца, поради което, съдът ги кредитира.
Безспорно е между страните, обстоятелството,
че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а. „Форксваген
Каравел“ с per. № ******** била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество
З. „Б.В.И.Г.“,
което
се признава в отговора на исковата молба.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявения пряк иск е допустим, предвид
подържаните твърдения, като правото на иск е надлежно упражнено.
По
същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за
нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1 КЗ /отм./ обект на застраховане по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторно
превозно средство, за което застрахованите отговорят съгласно българското
законодателство. Съобразно ал. 2 на цитирания член застраховани лица по
договора за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите са както
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
така и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание. В този смисъл, в случая ответникът по силата на сключения договор за
застраховка “Гражданска отговорност” за процесния период и МПС носи отговорност
за причинените при управлението на процесния микробус вреди на трети лица. При
този вид застраховката на обезщетение подлежат всички вреди, причинени на трети
лица, за които отговаря водачът или собственикът на морното превозно средство.
В случая микробусът е управляван от водача без противопоставянето на
собственика и съответно се ползва от застрахователната закрила.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка
с деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътно¬транспортно произшествие на - 06.01.2011 г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени
писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на
деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно;
процесните неимуществени вреди и
причинно – следствена връзка между деянието и вредите. Установи се, че с Решение
№ 613/03.10.2011г. по НАХД № 1100/2011г. по описа на Пазарджишки районен съд
относно процесния инцидент, че на 06.01.2011г. на АМ „Тракия”, км.94+300м. при
управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Каравел” с ДК № ********, като
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 от ЗДП, по
непредпазливост е причинил на В.Ю.Х. комплексна средна телесна повреда.
Предвид горното, съдът приема за
безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за
пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия
причинител на вредата.
По отношение на останалите предпоставки
за ангажиране отговорността на ответното дружество: поради признание в отговора
на исковата молба от страна на ответното застрахователно дружество съдът приема
за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че ответното
застрахователно дружество е застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за процесния период на водача на микробуса, с който е
причинено ПТП, с оглед на което прекия иск с правно основание чл.226 , ал.1 КЗ
/отм./ е доказан по основание.
Относно размера
на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл. 45
от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип
за справедливост. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на
ищцата към момента на настъпване на увреждането – 37г., продължителният лечебен
и възстановителен период, интензитета на болките, оперативното лечение изразяващо
се в закрито наместване на счупването без вътрешна фиксация, изживения шок от
инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер,
включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, тоалет и други
ежедневни действия, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й
състояние, както и че е налице остатъчно затруднение на движението на снагата в
поясния отдел следствие на фрактурата на трети поясен прешлен, което ще бъде до
живот, съдът намира, че сумата от 50 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на
непозволеното увреждане.
При определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е
взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката
на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. Съдът
счита, че посоченият размер не е прекомерен, както се твърди от ответника, тъй
като съобразно изложените в трайната съдебна практика критерии се налага
изводът, че претендираното обезщетение би било справедлива компенсация за
претърпените от ищеца болки и страдания.
Относно възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за намаляване на застрахователното обезщетение,
поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като
същия е бил без поставен предпазен колан. От представената и приета по делото КСМАТЕ изготвена
от вещи лица инж. А. А. и др. Т. Д., както и в допълнителните разяснени в
о.с.з. вещите лица, заявяват, че с оглед характера, степента и местоположението
на травматичните увреждания на пострадалия, може да се приеме, че е бил с поставен предпазен колан. Вещите
лица посочват още, че ако В.Х. е бил
с поставен предпазен колан по време на процесното ПТП, би могъл да получи
описаните по-горе травматични увреди. Нещо
повече, в представената и приета по
делото допълнителна КСМАТЕ, изготвена от вещи лица др. В.Т. и инж. К.Г., се установи, че при конкретния механизъм на ПТП
- преобръщане по таван, уврежданията
биха се получили с или без поставен обезопасителен колан.
С оглед наведеното от ответника възражението
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия е недоказано.
По претенцията за лихва:
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното
увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се
подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено
увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта –06.01.2011г.
По
възражението на ответника
Основателно е възражението на ответната
страна за това, че част от лихвите за забава са погасени по давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 111б. "в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
случая искът е предявен на 01.12.2015г. след повече от три години от началната
дата на възникване на вземането за лихви - 06.01.2011г. на която датата е ПТП.
Ето защо, акцесорните вземания за лихва следва да се считат погасени за периода
от 06.01.2011 г. до 01.12.2012г., т.е. за периода, предхождащ 3-годишния период
преди завеждането на исковата молба.
По отношение на релевираното в отговора
на исковата молба възражение за липсата на уведомяване по реда на чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.), съдът намира
същото за неоснователно, тъй като неуведомяването представлява неизпълнение на
договорно задължение от страна на застрахования /деликвента/ по сключения
застрахователен договор между него и застрахователя, като правната последица,
която законът /КЗ/ свързва с това неизпълнение на задължението за уведомяване,
е възможността застрахователят с регресен иск за претърпени вреди да претендира
от застрахования заплатеното от застрахователя обезщетение. Разпоредбата на чл.
226, ал. 2, изр. 1-во от КЗ (отм.), която урежда отговорността на
застрахователя пред увреденото лице изключва възможността на застрахователя да
прави възражения за неуведомяване по чл.
224, ал. 1 КЗ (отм.)
По
разноските:
Право на разноски имат и двете страни, като
съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена
част на иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска, в
случай, че такива са направени и доказани.
Съразмерно уважената част
от иска на ищеца се следват разноски в размер на 1750лв., като общо сторените
разноски са в размер на 3500лв. за платено адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна помощ от 18.04.2017г. и списък на разноски по чл.80 ГПК./л.96 и л.101/
В полза
на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 620 лева, съразмерно отхвърлената част на иска,
като общо сторените разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК, са в
размер на 1200лв./л.102/
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г. ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. *********да заплати
на В.Ю.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 50 000 лв. /петдесет
хиляди/, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 06.01.2011г.
от водача на л. а. „Фолксваген Каравел” с per. № ********, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2012г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдения до предявения размер от 100 000 лв., като неоснователен, както и
претенцията за законна лихва, за периода
06.01.2011 г. до 01.12.2012г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г. ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. *********, да заплати на В.Ю.Х., ЕГН **********, сумата от 1750лв. разноски пред
СГС, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Ю.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Б.В.И.Г., ЕИК*********
сумата 620 лв. съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
Присъдените
на ищеца суми могат да бъдат изплатени по банкова сметка *** ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: