Присъда по дело №214/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 13
Дата: 1 април 2022 г.
Съдия: Георги Христов Иванов
Дело: 20222100600214
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 13
гр. Бургас, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Красимира Т. Донева

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
и прокурора Дарин Велчев Христов
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600214 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда №260120/22.10.2021 г. по НОХД №1682/2018г. по
описа на Районен съд - Бургас, и вместо нея ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимата Е. С. Ж. - родена на ***** година в ***** с постоянен
адрес в *********, *****, *****гражданка, ****образование, *****, *****, ЕГН
**********, ЗА ВИНОВНА, в това, че на 20.03.2011г. в град Бургас, в качеството си на
управител и представител на „С.”ООД - гр. Бургас с ЕИК*********, във връзка с договор за
паричен заем на 20.03.2011, сключен между нея като физическо лице и К. М. А. с ЕГН
**********, съзнателно действала против законните интереси на управляваното и
представляваното от нея дружество „С.”ООД - гр. Бургас, като подписала Запис на заповед
на 20.03.2011г., с която задължила „С.” ООД - град Бургас за сумата от 15 600лв. /петнадесет
хиляди и шестстотин лева/ за представляваното от нея дружество, поради което и на
основание чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК вр чл. 54, ал. 1 от НК я ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 6 /шест/ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на
подсъдимата Е. С. Ж. наказание от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, за изпитателен срок
1
от три години.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Е. С. Ж. да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД МВР - Бургас сумата от 633 / шестстотин тридесет и
три/ лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза и по сметка на
РС - Бургас сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща направени разноски по
делото в съдебната фаза.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред
Върховен касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ към ПРИСЪДА №13 от 01.04.2022г. по ВНОХД № 214/2022г. по описа на
ОС БУРГАС

Настоящото въззивно производство е образувано по повод въззивен протест от
прокурор при БРП против присъда №260120/22.10.2021г. по НОХД №1682/2018г. по описа
на Районен съд - Бургас, с която първоинстанционният съд признал подсъдимата Е. С. Ж., за
невиновна в извършване на престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК и я оправдал по
повдигнатото й обвинение.
С въззивния протест се иска ОС Бургас да отмени обжалваната присъда и да признае
подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК. В
него се твърди, че РС е направил неправилни правни изводи относно несъставомерността на
действията на Ж.. Иска се ОС Бургас да отмени обжалваната присъда и да признае
подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение.
Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас
поддържа въззивния протест и моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като
неправилен и незаконосъобразен. Предлага въззивният съд да признае подсъдимата за
виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК и да й
наложи подходящо наказание.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс.Ж., редовно призована, се
явява лично и заедно с упълномощен защитник - адв.Василева. Защитникът й оспорва
основателността на протеста срещу присъдата на районния съд. В пледоарията си посочва,
че от събраните доказателства не се установява извършено престъпление от страна на Ж..
Твърди, че не се доказа наличието на субективен елемент, че действително подзащитната й е
желаела да увреди брат си чрез подписването на запис на заповед от името на дружеството.
Посочва, че тя се е ръководила от родствената връзка и от желанието да помогне на брат си,
който към онзи момент не е имал документи за пребиваване в Република България. В
заключение, счита, че липсва извършено деяние по смисъла на чл. 217, ал.4 вр. с ал.2 от НК
от страна на Е.Ж. както от обективна, така и от субективна страна и моли съда да потвърди
изцяло присъдата на РС като правилна, обоснована и законосъобразна.
Подсъдимата не се признава за виновна, моли да се потвърди обжалваната присъда на
РС Бургас.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и
пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери
въззивният протест за процесуално допустим, тъй като е подадена в установения в чл. 319 от
НПК, преклузивен, 15-дневен срок от легитимиран да протестира субект, срещу подлежащ
на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.
Протестът разгледан по същество е основателен.
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на БРП против
подсъдимата Е. С. Ж. за престъпления по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК и чл.316 вр. чл.309,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК и по чл.217, ал.4 вр с ал.1 от НК. По този повод било образувано
НОХД № 1682/2018 г. на РС Бургас, завършило с постановяването на присъдата, предмет на
настоящото въззивно производство.
С определение на съда от 30.01.2019г., съдът е прекратил наказателното
производство по НОХД № 1682/2018г. в частта му, с която е повдигнато обвинение на
подсъдимата Е.Ж. за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК и чл.316 вр.
чл.309, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, поради изтекла давност.
С определение от 19.07.2019г., съдът на основание чл.287 от НПК допуснал
1
изменение на обвинението, по следния начин: на 20.03.2011 год. в гр. Бургас, в качеството
си на управител и представител на „С.“ ООД - гр. Бургас, с ЕИК:*******, във връзка с
договор за паричен заем от 20.03.2011 г., сключен между нея като физическо лице и К. М.
А., ЕГН:**********, съзнателно действала против законните интереси на управляваното и
представлявано от нея дружество, като подписала запис на заповед от 20.03.2011 год., с
която задължила „С.“ ООД - гр. Бургас за сумата от 15 600лв. в полза на К. М. А., ЕГН:
**********, от която са последвали значителни щети в размер на от 15 600 лв. за
представляваното от нея дружество - престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК.
Производството пред районният съд продължило за обвинението по чл.217, ал.4 вр с ал.1 от
НК и се провело по общия ред.
С присъда №260120/22.10.2021 г. по НОХД №1682/2018г. по описа на Районен съд -
Бургас, първоинстанционният съд признал подсъдимата Е. С. Ж., за невиновна в извършване
на престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК и я оправдал по повдигнатото й обвинение.
За да я оправдае, районният съд приел, че не е налице от обективна и субективната страна
на престъплението по чл.217,ал.4 вр. с ал.2 от НК, тъй като подсъдимата, в качеството си на
управител на „С.“ ООД е извършила действия по закупуването на имот на името на
дружеството, като паричните средства, получени при подписването на инкриминирания
запис на заповед били изразходвани чрез превеждането им по банков път на продавачите на
този недвижим имот.
Въззивният съд намери този извод на първоинстанционния съд за необоснован и
незаконосъобразен, поради което и на основание чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от
НПК отмени оправдателната присъда на РС Бургас и постанови нова, с която призна
подсъдимата за виновна в извършването на престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК вр
чл. 54, ал. 1 от НК я осъди на лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от три години, и глоба в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева.
Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са били
събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи
правилното му решаване.
След самостоятелна проверка и анализ на събраните от първоинстанционният съд
доказателствените източници и тези, събрани пред настоящата инстанция, въззивният съд
възприе за установени следните фактически положения:
Подсъдимата Е. С. Ж. е родена на ******* година в *********, с постоянен адрес, в
*********, ****, ****гражданка, ***образование, ***, ***, ЕГН:**********.
Подсъдимата Е.Ж. е сестра на свидетеля А. Ж..
На 29.07.2009г. А.Ж. открил своя сметка в „УниКредит Булбанк“ АД като я захранил
с 2 000 евро. С нотариално заверено пълномощно с peг. № А ******* год. на нотариус М. Т.,
А. Ж. делегирал на подс.Е.Ж. представителни пълномощия пред „УниКредит Булбанк“ АД,
да го представлява и подписва, като се разпорежда със сумите по личните му банкови
сметки и депозити в лева и валута, както намери за добре - да тегли и внася неограничен
брой суми, да получава сведения за наличните суми, тегления и внасянията, да извършва
междубанкови и вътрешнобанкови преводи е право да ги закрива. Същото пълномощно било
оттеглено на 29.12.2011 год.
А. С. Ж. /първоначално с ***, а в последствие с **** и **** гражданство/ имал
желанието да закупи недвижим имот, представляващ къща с дворно място, в България. А.Ж.
споделил на сестра си Е.Ж. това свое желание. В началото на 2011г. същата му е съобщила
за подходящ имот, намиращ се в с.Маринка, Бургаска област. Имотът представлявал къща с
2
дворно място. Подс.Е.Ж. по поръчение на брат си А.Ж. проучила възможността брат й А. Ж.
да закупи дадения имот. Тя установила, че било необходимо да се регистрира търговско
дружество, което да купи земята към къщата, тъй като брат й като ****гражданин не можел
да закупи земя в България, но няма пречка къщата да се закупи от А.Ж. като физическо
лице.
На 23.02.2011год. били съставени документи за регистрация на дружество с
ограничена отговорност - „С.“ ООД - гр. Бургас, като същото още същия ден било вписано в
търговския регистър със съдружници - А. Ж. и подс. Е.Ж., като последната била вписана
като управител /л.219-232 от том 1 на ДП/.Тези документи били предмет на разследването за
наличие на престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК и чл.316, вр. чл.309, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК, което впоследствие е било прекратено от съда поради изтекла давност.
На 24.03.2011г. по сметката на Е.Ж. в Уникредит Булбанк постъпили два превода
всеки от по 9000 евро с изпращачи О. П. В. и Ю. А. Е. - служители във фирмата на А.Ж. в
******* /л.124-128 от том 1 на ДП/.
На 27.03.2011г. били сключени два предварителни договора. Първият бил със страни
В. Х. Б. и П. Г. А.-продавачи, и „С.“ ООД с управител Е.Ж.-купувач, за покупката на дворно
място от 293/898 кв.м.ид.ч. в с.Маринка представляващо УПИ - XVI - 164 по плана на
с.Маринка и втория бил между В. Х. Б. и П.Г.А.в-продавачи, и А. Ж. - купувач за покупката
на еднофамилна жилищна сграда “А” с разгърната застроена площ от 142,05 кв.м. /л.111-118
от том 1 на ДП/.
На същата дата /27.03.2011г./, видно от разписка на стр.119 от том 1 на ДП, А. Ж.
предал на В. Х. Б. и П. Г. А., сумата от 22 000 евро като капаро-задатък по предварителния
договор с предмет сградата.
На 28.03.2011г. подс.Е.Ж. превела сумата от 15 600 лева по сметка на продавача П.
А. в банка “ДСК” /л.121, том 1 от ДП/, която представлява капаро за дворното място.
На 09.06.2011г., с преводно нареждане подс.Е.Ж. превела по сметката на П. А. в
банка “ДСК” сумата от 58 500 лева /л.123, Папка № 1/
На 10.06.2011г. бил изготвен нотариален акт № 121, съгласно който дружеството “С.”
ООД, представлявано от управителя Е. С. Ж., закупува от В. Х. Б., П. Г. А. и В.П. А., дворно
място от 293/898 кв.м.ид.ч. в с.Маринка представляващо УПИ - XVI - 164 по плана на
с.Маринка за сумата от 8000 евро и физическото лице А. С. Ж. закупува от В. Х. Б., П. Г. А.
и В.П. А. еднофамилна жилищна сграда “А” с разгърната застроена площ от 142,05 кв.м. за
30 000 евро. В нотариалния акт било посочено, че продавачите са получили изцяло и по
банков път в банка “ДСК” сумата от 38 000 евро преди подписването на договора.
На 07.09.2011г. подс.Е.Ж. изтеглила сумата от 16 000 евро от сметката на А.Ж.без
негово знание и съгласие. На 29.09.2011г. подс.Ж. изтеглила сумата от 2000 евро от
сметката на А.Ж.без негово знание и съгласие.
В края на 2011г. св.А.Ж. узнал за извършените от подсъдимата тегления на парични
суми от неговата сметка и отношенията им се влошили. Това довело до оттегляне на
29.12.2011г., на пълномощното с peг. № А 6873/29.07.2009 год., с което Ж. била
упълномощена да тегли суми от неговата банкова сметка.
На 04.05.2012г. А.Ж. предявил иск срещу подс.Ж. с правно основание чл.284, ал.2 и
чл.86 от ЗЗД да бъде осъдена да му заплати горепосочените суми ведно с лихвите за забава.
С решение №124 от 28.11.2013г. на Ап.съд-гр.Бургас по гр.д.№296/2013г. подс.Ж. била
3
осъдена да заплати на А.Ж. горепосочените суми ведно с лихвите за забава. С определение
от 22.07.2014г. ВКС решението на Апелативен съд-гр.Бургас не било допуснато да
касационно обжалване и влязло в сила / л.22-26 от том 3 на ДП/. В хода на това дело бил
представен договор за паричен заем с дата 20.03.2011г./л.160 от том 1 на ДП/, за сумата 15
600 лв., с който К.М.А. в качеството на заемодател се е задължил да предостави на Е.Ж. като
заемател сумата 15 600лв. Св.К. М.А. от дълги години живее на семейни начала с подс.Е.Ж..
На 10.07.2012г. пред РС Бургас по реда на чл.417 и следв. от ГПК от К.М. А. бил
представен запис на заповед с дата на издаване 20.03.2011г., с който „С.” ООД,
представлявано от управителя Е.Ж., било поело неотменимо и безусловно задължение да
плати на К. М. А. сумата 15 600 лв. /л.96-97 от том 1 от ДП/. С разпореждане от 11.07.2012г.
РС Бургас отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение като е
приел, че записът на заповед бил нередовен от външна страна /л.98 от том 1 на ДП/.
С решение на общото събрание от 13.07.2012г. подс.Ж. била освободена като
управител на „С.“ ООД. Освобождаването било вписано в Търговския регистър на
12.09.2012 г.
На 16.07.2012г. пред РС Бургас от К.М.А. бил представен друг запис на заповед
отново с дата на издаване 20.03.2011г., с който „С.” ООД, представлявано от управителя
Е.Ж., било поело неотменимо и безусловно задължение да плати на К. М. А. сумата 15 600
лв. при предявяване на записа на заповед на падежа 20.03.2012 г./л.99-100 от том 1 от ДП/.
Въз основа на този запис на заповед в производството по ч. гр. д. № 5899/2012 г. на
Бургаски районен съд била издадена заповед № 3812/18.07.2012 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, с която „С.” ООД било осъдено да заплати на К. М. А. сумата 15
600 лв., ведно с разноски за заповедното производство в размер на 312 лв. Срещу заповедта
за изпълнение не било подадено възражение по чл.414 ГПК от управителя на „С.“ и същата
влязла в сила.
За принудително удовлетворяване на вземането по заповедта за изпълнение бил
издаден изпълнителен лист в полза на К. М. А. и по молба на А. било образувано
изпълнително дело № 20128010400454 по описа на ЧСИ Трифон Димитров. В хода на
изпълнителното дело била извършена публична продан на собствен на „С.” ООД
недвижимия имот, находящ се в с.Маринка, общ. Бургас - дворно място от 293/898 кв.м.ид.ч.
в с.Маринка представляващо УПИ - XVI - 164 по плана на с.Маринка, и с постановление за
възлагане от 21.05.2013 г. на ЧСИ той бил възложен на лицето Х. М. за сумата 18 629.50 лв.
С протокол за разпределение от 27.08.2013 г. получената от проданта сума била
разпределена на взискателя К. М. А. за погасяване на задължението по записа на заповед от
20.03.2011 г. и за покриване на следващите се за заповедното и за изпълнителното
производство такси и разноски.
С окончателно решение № 41/20.07.2016г. по т.д.№3314/2014г. на ВКС, подс.Ж. била
осъдена да заплати сумата 18 629.50 лв. обезщетение за причинена от нея в качеството й на
управител имуществена вреда на дружеството „С.” ООД, на основание чл.145 ТЗ, ведно със
законната лихва от 18.11.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата 2 758.56 лв.
разноски по делото /л.126-130 от том 5 на ДП/.
Видно от заключението на СИЕ /л.111-126,т.5 от ДП/, на 20.03.2011г. - датата на
записа на заповед и договора за заем, по сметката на Е.Ж. е имало 7 644,31 евро, а по сметка
на А.Ж.- 28 173,65 евро. На 10.06.2011г. по сметката на Е.Ж. е имало 600,24 евро, а по
сметка на А.Ж.- 45 299,02 евро.
4
Описаната фактическа обстановка въззивният съд установи въз основа на гласните
доказателства - показанията на свидетелите А.Ж., М.Б., Г.М., Е.К., Д.К., М.С., Д.С., П.А.,
В.Б., В.В., В.А., документите в ДП и заключението на СИЕ /л.111-126,т.5 от ДП/.
Безспорно установено е по делото, че Е.Ж. е изпълнявала функциите на управител на
„С.“ ООД по силата на избор от общото събрание и договор за възлагане на управление от
23.02.2011 г., което я прави годен субект на престъплението по чл.217, ал.2 от НК. Именно
като такава, тя сключила едностранната абстрактна безвъзмездна сделка, като издала
инкриминирания запис на заповед в полза на св. К.А., с когото живеела във фактическо
съжителство, което също е безспорно установено. По този начин тя ангажирала
представляваното от нея дружество „С.“ ООД с изплащането на сумата от 15 600 хиляди.
Видно от показанията на св.А.Ж. и Е.П.Ж. тези свои действия тя е извършил без знанието и
съгласието на съдружника си А.Ж..
В хода на процеса подс.Ж. поддържа защитната теза, че записът на заповед бил
издаден за обезпечаване на договор за заем, по силата на който А. е предоставил на паричен
заем за закупуването на недвижимия имот от дружеството и А.Ж.. Видно от представения
договор за паричен заем от 20.03.2011 г. за сумата 15 600 лв., с него А. в качеството на
заемодател се е задължил да предостави на Е.Ж. като заемател сумата 15 600 лв. като
договорът не съдържа данни при сключването му подсъдимата да е действала като
управител на „С.“ ООД, поради което същият не доказва заемно правоотношение между
дружеството и заемателя като непосредствена причина за издаване на записа на заповед.
Няма никакви доказателства, че сумата от 15 600 лева е постъпила в патримониума на
дружеството или е била използвана за закупуването на дворното място, а не в този на Е.Ж..
Видно от заключението на вещото лице, към 20.03.2011г./датата на записа на заповед/
и към 10.06.2011г./датата на сделката/ по сметките на подсъдимата и на А.С. Ж. в
“Уникредит Булбанк” АД е имало достатъчно парични средства, което не е налагало нито
тегленето на заем, нито подписването на запис на заповед за сумата от 15 600 лева в полза
на К.М. А., с което е задължено дружеството „С.“ ООД. Още повече, че видно от
документите на л.124-128 от том 1 на ДП, на 24.03.2011г. т.е. три дни преди сключването на
предварителните договори, по сметката на Е.Ж. в Уникредит Булбанк са постъпили два
превода всеки от по 9000 евро с изпращачи О. П. В. и Ю.А.Е. – служители във фирмата на
А.Ж. в Русия. Към датата на подписване на предварителните договори и плащането на
капарото съответно - 27.03.2011г. и 28.03.2011г. по сметките и на двамата е имало
достатъчно парични средства за да се плати както сумата от 15 600 лв. като капаро-задатък
по предварителния договор с предмет земята, така и 22 000 евро платени от А.Ж. като
капаро-задатък по предварителния договор с предмет къщата.
Свидетелските показания на А., че е предал в заем на Е.Ж. сумата 8 000 евро, за да
закупи дворното място в с.Маринка за нейния брат, защото не й достигали парите, и че
записът на заповед е издаден във връзка с предоставения заем, не следва да бъдат
кредитирани първо поради противоречието с обективните данни, че към датата на сключване
на предварителните договори и на окончателния такъв, св.А.Ж. е разполагал с достатъчно
средства по сметките си, и второ поради заинтересоваността на свидетеля, с когото
подсъдимата се намирала във фактическо съжителство, и който е получател на средствата
по записа на заповед. Представянето на договора за заем в контекста на висящо дело между
подсъдимата и А.Ж., както и действията по издаването на заповедта за незабавно
изпълнение по чл417 от ГПК също следва да се вземат предвид. Видно е, че подс. Ж. е
изтеглила суми от сметките на А.Ж. без негово знание и съгласие и това е признато с влязло
в сила съдебно решение. Договорът за заем е представен именно в хода на това гражданско
дело между тях. Отделно, прави впечатление, че след началото на делото за изтеглянето на
парите, в рамките на една седмица пред РС Бургас са представени два записа на заповед с
почти идентично съдържание като след първоначалния отказ на съда да издаде заповед за
5
незабавно изпълнение поради нередовност на първия запис на заповед, е представен втория,
който е изцяло съобразен с мотивите на съда за отказа. Двата записа на заповед са със
различно текстово оформление, но и двата са за сумата от 15 600лв. и са подписани от Ж.
като управител на „С.“ ООД и подпечатани с печата на дружеството. Следва да се отчете и
фактът, че само три дни преди представянето в съда на инкриминирания втори запис на
заповед, подсъдимата е била освободена като управител на „С.“ ООД. Освобождаването й е
било вписано в Търговския регистър едва на 12.09.2012г. т.е. до тази датата не е имало
пречка тя да подписва документи като управител на дружеството. Отделно от всичко това,
съдът констатира, че в договора за заем с дата 20.03.2011г. подс.Е.Ж. е индивидуализирана с
разрешение за постоянно пребиваване №*******, издадено на ****** в гр.София т.е.
издадено е пет месеца след датата на сключването на договора за заем. При сравнение, в
нотариалния акт от 10.06.2011г. /л.122 от том 1 на ДП/ т.е. три месеца след сключването на
договора за заем, подс.Е.Ж. е индивидуализирана със съвсем друго разрешение за постоянно
пребиваване №*********, издадено на 31.08.2006г. в гр.София. Несъмнено при изповядване
на сделката нотариусът е проверил документите за самоличност на страните, което означава,
че към 10.06.2011г. валидното разрешение за постоянно пребиваване на Ж. е било това,
което е от 31.08.2006г. Същото разрешение за постоянно пребиваване №******, издадено на
****** в гр.София, е отразено и в пълномощно с нотариална заверка от 16.06.2011г./л.171 от
том на ДП/, с което А.Ж. е упълномощил Е.Ж. да го представлява във връзка с придобития в
с.Маринка недвижим имот. Възниква въпросът защо в договор за заем от 20.03.2011г. - дата
предхождаща с три месеца изповядването на сделката, подс.Ж. е вписана с разрешение за
пребиваване, издадено пет месеца след сключването на този договор за заем, което пък е
различно от отразеното в нотариалния акт от 10.06.2011г. като валидно разрешение за
пребиваване към тази дата. Тези факти внасят сериозно съмнение относно реалната дата на
изготвянето на договора за заем, което пък респективно се отразява на неговата цялостна
достоверност. Тези обстоятелства карат съда да не кредитира твърденията на подсъдимата,
че записът на заповед е бил издаден за обезпечаване на договор за заем, по силата на който
А. е предоставил на паричен заем за закупуването на недвижимия имот от дружеството и
А.Ж..
Следователно от гореизложеното може да се приеме, че в качеството на управител Ж.
е задължила управляваното от нея дружество със запис на заповед за сумата 15 600 лв., без
да е съществувала конкретна причина за поемане на подобно задължение към А. и без това
да е било необходимо за успешното функциониране на търговската дейност на дружеството
или за увеличаване на неговото имущество. Обвързването със задължение за плащане на
парична сума в посочения размер, без да има основание за това, несъмнено не е в интерес на
дружеството. Предвид правната същност на записа на заповед и възможността въз основа на
него да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК посоченото действие на
управителя създава реална заплаха за намаляване на имуществения патримониум на
дружеството вследствие провеждането на принудително изпълнение върху имуществото му
за удовлетворяване на вземането по записа на заповед. Изложеното налага извод, че
издавайки записа на заповед без причина, подс.Ж. е действала против законните интереси
на представляваното от нея дружество. Така установените фактически положения по
делото обосновават правните изводи за наличие на изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 217, ал. 2 от НК - съзнателно действие против интересите на
дружеството.Злоупотребата на доверие по чл. 217, ал. 2 от НК се явява осъществена с
всяко съзнателно действие на представителя или пълномощника, което обективно
противоречи на законните интереси на представлявания, без да е необходимо да
настъпват каквито и да е други последици. За довършването на престъплението по чл.
217, ал. 2 от НК не е необходимо да е настъпила реална щета за дружеството, тъй като
то е престъпление на просто извършване / виж Решение № 91 от 17.02.2009 г. на ВКС
по н. д. № 37/2009 г., III н. о., НК /.
6
В конкретния случай, чрез подписването на записа на заповед, издаден в полза
на св. А., подс. Ж. е предприела правнозначими действия, с които реално е можело да
бъде намален актива на представляваното от нея дружество, като е съзнавала, че това е
в разрез със законните интереси на „С.“ ООД, и с това е осъществила основния състав
на престъплението по чл. 217, ал. 2 от НК. С действията си тя е ангажирала
имуществената отговорност на дружеството по начин, който би довел до намаляването
на патримониума му в случай на предявяване на записа на заповед и по този начин е
застрашила законните му интереси. Противоправността в поведението на Ж. се
извежда от липсата на причина /основание/ за задължаване на дружеството с
менителничния ефект. От субективна страна престъплението е извършено при „пряк
умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК като форма на умишлена вина.
Подсъдимата е съзнавала, че с издаването на запис на заповед, задължава дружеството
по начин, който би довел до намаляването на патримониума му в случай на
предявяване на записа на заповед и това е против интересите на „С.“ООД и е целяла
именно това.
Видно от изложените по-горе факти, за принудително удовлетворяване на
вземането по записа на заповед действително е бил издаден изпълнителен лист в полза
на К.М.А. и по молба на А. е било образувано изпълнително дело, в хода на което била
извършена публична продан на собствения на „С.” ООД недвижим имот, находящ се в
с.Маринка, общ. Бургас. Следователно, от действията на подсъдимата за дружеството
са настъпили реални вреди, тъй като е загубило собствеността си върху дворното място
от 293/898 кв.м.ид.ч. в с.Маринка представляващо УПИ - XVI - 164 по плана на
с.Маринка, закупено за сумата от 8000 евро или 15 600 лв. Действията на подс.Ж. са
довели до значителни вреди за дружеството, тъй като тази сума възлиза на 50
минимални работни заплати / МРЗ е 310лв. за 2013г./ към датата на възникване на
щетата-21.05.2013г. /възлагането на имота при публичната му продан/. Ето защо
настоящият състав прие, че действията на подсъдимата следва да се квалифицират като
престъпление по чл.217, ал.4 вр ал.2 от НК, такова каквото е било окончателното й
обвинение след предприетото изменение от страна на прокурора.
По отношение размера на наказанието.
За престъплението по чл. 217, ал. 4 вр с ал.2 от НК се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” за срок до 5 години и глоба от 100 до 300 лева. При определяне на
размера на наказанията на подсъдимата като смекчаващи отговорността й обстоятелства
съдът съобрази чистото съдебно минало на Ж., изключително ниската степен на обществена
опасност на нейната личност и доброто й процесуално поведение. От друга страна, от
действията й са настъпили значителни вреди за дружеството, за които няма доказателства да
са били възстановени, въпреки решението на ВКС. В случая, тя се е възползвала от
доверието, което нейния брат е имал в нея и е злоупотребила с него. Не са налице нито
многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства, които да
направят и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко за извършеното
деяние. Ето защо съдът прие, че следва да определи наказание при условията на чл. 54 при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, близък до минималния размер,
предвиден в НК- а именно шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 150 лв.
Съдът счита, че за постигане на целите на индивидуална и генералната превенция по чл.36
от НК не е необходимо подсъдимата да изтърпява наложеното й наказание ефективно и след
като са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК неговото изпълнение следва да бъде
отложено за срок от три години. Настоящото престъпление е изолирана отрицателна проява
в нейния живот, поправителния ефект е постигнат до голяма степен с провеждането на
наказателното производство спрямо нея.
7
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД МВР - Бургас сумата от 633 лева, представляваща направени
разноски по делото в досъдебната фаза и по сметка на РС - Бургас сумата от 250 лева,
представляваща направени разноски по делото в съдебната фаза.
С оглед на всичко изложено, въззивният съд постанови своята присъда.
За изготвянето на мотивите да се уведомят страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.



8