№ 722
гр. Сливен, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта гоД. в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230101516 по описа за 2024 гоД.
Производството е образувано по искова молба от И. Г. Г. от гр. Сливен
срещу „ДИМА 97“ ЕООД, с която са предявени осъдителни искове по чл. 200
КТ.
Ищецът твърди, че с Трудов договор от 31.05.2022 г. бил назначен в
ответното дружество на длъжност „шофьор товарен автомобил,
международни превози“. На 06.10.2022 г., около 18:15 ч. в гр. Кишинев,
Молдова, по време на служебна командировка, ищецът претърпял трудова
злополука, призната за такава с влязло в сила разпореждане на НОИ. По време
на разтоварване на товара от камиона, една от дъските на палета се счупила и
ищецът паднал от буса на земята върху дясната си ръка. В Спешен център в
гр. Кишинев било установено, че ищецът е претърпял фрактура на дясната
ръка и му било извършено наместване без упойка, след което ръката му била
гипсирана. Ищецът се прибрал в България на 07.10.2022 г. като ръката му била
много зле. След нова рентГ. снимка и консултация, на 12.10.2022 г. на ищеца
била извършена операция с кръвна репозиция на фрактурата и фиксация с
плака за дистален радиус с три отвора. След операцията ръката на ищеца била
гипсирана отново и била практически неизползваема. Обикновени битови
дейности станали невъзможни за ищеца без водещата му дясна ръка, което
наложило вкъщи за него да се грижи жена му М.И.. Ищецът твърди, че за
известен период от време не можел да упражнява професията си, като
1
работодателят му изпратил друг служител да прибере буса и прекратил
трудовия договор с ищеца. Ищецът описва още, че въпреки лечението, ръката
му така и не се възстановила, следоперативната рана се възпалявала,
образувала гной и се налагало отваряне и почистване, свързано с непоносими
болки. Видимо ръката била деформирана и изтъняла, ищецът изпитвал
постоянно болки, изтръпвания и схващания, нямал сила в нея, а при опит за
извършване на по-прецизни действия ръката му започвала силно да трепери.
При направено ЕМГ изследване на 19.02.2024 г. при лекар - невролог,
заключението показало „данни за начален карпал - тунел синдром в дясно,
предимно ангажиране на сетивните влакна на нерва“. Ищецът излага, че през
целия период от злополуката и до момента изпитва силни болки и приема
обезболяващи, има и голям траен белег на ръката, а междувременно бил
принуден да се върне на работа, поради липсата на средства, като се налагало
жена му да пътува с него, за да му помага. Освен физическите травми, ищецът
преживял и силен стрес поради преживяната злополука в чужда държава,
чувствал се изтощен психически и емоционално, нервен и раздразнителен,
известно време пиел успокоителни. Във връзка с лечението си ищецът
закупил и остеосинтезен материал на стойност 1000,00 лв., за което му била
издадена фактура. На изложените основания ищецът претендира ответникът
да бъде осъден да му заплати обезщетения за претърпените в резултат на
трудовата злополука неимуществени вреди в размер на 35000,00 лв. и за
претърпените имуществени вреди в размер на 1000,00 лв., ведно със законната
лихва върху сумите до окончателното им изплащане.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба в срок, в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Не оспорва обстоятелствата, че е съществувало трудово
правоотношение между него и ищеца, като описва, че на 31.05.2022 г. бил
сключен трудов договор, по силата на който ищецът приел да изпълнява
длъжността шофьор товарен автомобил международни превози. С подписване
на договора, ищецът бил запознат с правилата за безопасни условия на труд в
дружеството на работодателя, връчена му била длъжностна характеристика и
му бил проведен начален инструктаж. Били проведени и инструктаж на
работното място на 31.05.2022 г., периодичен инструктаж в периода от
01.09.2022 г. до 30.11.2022 г., ежедневен инструктаж на 03.10.2022 г., касаещ
командироване на 04.10.2022 г. и инструктаж на работното място на
2
19.12.2022 г. Трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на
07.02.2023 г., поради неявяването му на работа за период повече от три дни,
след като на 23.01.2023 г. ищецът бил уведомен, че на 24.01.2023 г. следва да
се яви на работа за предстояща командровка, но не се явил, нито на този ден,
нито в следващите дни. Ответникът твърди, че в периода след посочената за
трудова злополука ищецът е продължил да изпълнява трудовите си
задължения като е изпълнявал командировки по маршрути България - Чехия -
Полша - България, съгласно издадени от работодателя заповеди за
командироване в периодите 16.11.2022 г. - 21.11.2022 г., 21.11.2022 г. -
26.11.2022 г., 26.11.2022 г. - 30.11.2022 г., 03.12.2022 г. - 07.12.2022 г.,
08.12.2022 г. - 12.12.2022 г. и 13.12.2022 г. - 19.12.2022 г. Ответникът излага, че
ищецът не е имал задължение, съгласно длъжностната си характеристика, да
участва в товаро-разтоварните дейности по отношение на превозваните от
него товари, като получената от ищеца травма е настъпила изцяло по негова
вина, тъй като умишлено е пренебрегнал правилата за безопасност на труда и
проведения му инструктаж. Ответникът излага още, че след прибирането на
ищеца в България, от страна на работодателя му било оказано незабавно
съдействие, като му била осигурена компетентна медицинска помощ,
благодарение на съпругата на ръководителя - транспорт в ответното
дружество - д-р Дима В.а, която съдействала за приема на ищеца в болнично
заведение, извършване на рентгеново изследване и консултация с ортопед -
травматолог. Ответникът изтъква, че ищецът бил във временна
неработоспособност 4 дни по време на болничния престой и 30 дни за
домашно лечение, след което се върнал на работа и изпълнил 6
командировъчни заповеди, без да е уведомил работодателя за изпитвани
затруднения при управление на товарния автомобил с ръчни скорости, в
противоречие на твърдяното в исковата молба стресово и безпомощно
състояние. Ответникът излага, че отговорност на работодателя изобщо не
може да възникне, предвид липсата на елемент от понятието за трудова
злополука, а именно същата да е настъпила при или по повод изпълнение на
служебните задължения на ищеца, като изтъква отново, че ищецът съзнателно
е извършил нелогични действия, от които са настъпили вредоносните
последици и е действал при груба небрежност, с което сам е допринесъл за
настъпилата злополука. Ответникът допълва и че не отговаря на истината
твърдението на ищеца за липса на застраховка от страна на работодателя, като
3
изтъква, че към датата на злополуката е имало сключена валидна групова
застраховка „Трудова злополука“, с „Животозастрахователен институт“ АД -
гр. София. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на
исковете като неоснователни и недоказани, евентуално за частичното им
уважаване след прихващане на основание чл. 200, ал. 3 и 4 КТ на заплатените
вече обезщетения от общественото осигуряване и евентуално от
застрахователя. Ответникът претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат и редовно преупълномощен
от него адвокат, чрез които поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя
законен представител - управителя Г.П. В., както и от своя пълномощник -
адвокат, чрез който излага становище за неоснователност на исковете и моли
да бъдат изцяло или частично отхвърлени.
И двете страни са представили подробни писмени защити по делото в
указания от съда срок.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от приетите като писмени
доказателства по делото Трудов договор № 59 от 31.05.2022 г., Заповед № 52
от 07.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и Справка от ТД на НАП Бургас - офис Сливен, че
ответното дружество е било работодател на ищеца в периода от 31.05.2022 г.
до 07.02.2023 г., като ищецът е заемал длъжността „шофьор товарен
автомобил международни превози“.
С влязло в сила Разпореждане № 5104-19-37 от 01.08.2023 г. на ТП на
НОИ - Сливен е установено, че на 06.10.2022 г., по време на служебна
командировка за превоз на стока до Молдова с товарен автомобил Рено
Мастер, с рег. № СН8899АХ, при разтоварване на стоката на адрес, посочен в
товарителницата - гр. Кишинев, Молдова, лицето И. Г. Г. се подхлъзва и пада
от буса на дясната си ръка. Последиците са счупване на лъчевата кост на дясна
4
ръка, удостоверени с медицинска документация от Молдова и България. На
основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука от пострадалия ищец на
06.10.2022 г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Според
писмените обяснения на пострадалия, при разтоварване на превозвания товар,
дъска от палета се изкъртила и той паднал на земята от буса на дясната си
ръка.
Приетите като писмени доказателства по делото медицински
документи са обсъдени от вещите лица в приетото по делото заключение на
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло
като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните.
От него се установява, че в резултат на злополуката на 06.10.2022 г.
ищецът е получил фрактура в дистална част на дясна лъчева кост (фрактура на
типично място). Непосредствено след инцидента е извършена репозиция без
анестезия и гипсова имобилизация. От ИЗ 14363/11.10.2022 г. е видно, че
същият е хоспитализиран в Ортопедично отделение на МБАЛ „Д-р И.
Селимински” АД за лечение по кл. пътека 220.1 - Оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност. След
предоперативна подготовка, видно от оперативен протокол № 848/12.10.2022
г., под обща интубационна анестезия е извършена кръвна репозиция и
фиксация на костните фрагменти с плака дистален радиус, поставена воларно
с три отвора проксимално. На 14.10.2022 г. ищецът е дехоспитализиран с
препоръки да носи гипсовата имобилизация 20 дни, след което да продължи с
ЛФК.
Вещите лица са описали, че при счупване на типично място поради
дислокацията на костните фрагменти е налице деформация, съпроводена с
болеви синдром и затруднени движения на пръстите на ръката. Извършената
репозиция в спешен център без анестезия също е съпроводена със силна
болка. По време на операцията лицето не търпи болка, тъй като същата е
извършена под обща интубационна анестезия. След оперативния период, в
рамките на 7-10 дни, независимо от употребата на болкоуспокояващи, лицето
търпи болка с намаляващ интензитет.
В деня на извършения преглед на ищеца - 03.06.2024 г., вещите лица са
установили добре зараснал оперативен цикатрикс с дължина около 7 см.,
разположен воларно в дистална част на дясна предмишница; движение в
5
гривнена става - флексия и екстензия, улнарно и радиално отклонение
възстановени. Няма хипотрофия на тенара и хипотенара на дясна ръка.
Движенията на пръстите са възстановени при запазен юмручен и върхов
захват. Ищецът е съобщил за намалена чувствителност в областта на V-ти и II-
ри пръст по воларната страна на дясна ръка. При флексия на пръстите в
областта на цикатрикса е установено „прещракване” на флексорните
сухожилия, вероятно дължащо се на получените следоперативни сраствания в
същата област и контакт с метала, тъй като плаката не е отстранена. Към
момента на прегледа, вещите лица са констатирали пълен обем на движение
на пръстите на дясна ръка и дясна гривнена става, като няма данни за трайна
увреда на дясната ръка.
На 04.06.2024 г. е направена електромиография /ЕМГ/, като вещите
лица са описали, че при притискане на нервус медианус в областта на китката
се развива така нареченият „синдром на карпалния канал“. Най-често се
причинява от претоварване на китката при еднотипни движения. Карпалният
канал се образува напред от трансверзалния карпален лигамент, а назад
медиално и латерално от костите на китката. При него преминават н. медианус
и флексорните сухожилия. Клинично синдромът се характеризира с болки в
областта на китката и II, III, IV-ти пръст. Сетивните нарушения обхващат II, III
и половината от IV-ти пръст. Изразяват се посочените болки (възбуден тип
сетивни симптоми). Наблюдават се в началните стадий на развитие на
синдрома. Отпаден тип сетивни синдроми (намалена чувствителност в
съответните зони), като и хипотрофия на мускулите, инервирани от н.
медианус, се откриват в напредналите стадии.
При прегледа на ищеца вещите лица са установили, че липсва отпадна
неврологична симптоматика, което кореспондира с резултатите от ЕМГ -
провеждането по н. медианус е в норма. Налице е леко удължена дистална
латенция на сетивните влакна на н. медианус вдясно. Налице са леки възбудни
сетивни симптоми - болки. Движенията на мускулите, инервирани от н.
медианус, са възможни в пълен обем. Не се намират рефлекторни промени. От
давността на травмата - 06.10.2022 г. и от резултата от ЕМГ от 04.06.2024 г е
видно, че не се очаква влошаване на така наречения карпален синдром.
Налице е добре зараснал постоперативен цикатрикс от извършената
оперативна интервенция на 12.10.2022 г., воларно разположен в дистална част
на дясна предмишница. При отстраняване на метала в следоперативния
6
период лицето отново ще търпи болка. Преценка за отстраняване на метала се
взима от лекуващия лекар и ищеца. Ако се предприеме такава интервенция,
при отстраняване на метала може да се извърши и ретинаколотомия, с което
да се ликвидира проблема с карпалния синдром. НЗОК не заплаща
остеосинтезния материал. Направеният разход, видно от фактура
**********/12.10.22 г. в размер на 1000,00 лв., са във връзка с извършената
оперативна интервенция и метална остеосинтеза. Здравноосигурени лица
провеждат рехабилитация по кл. пътека 256 в рамките на 7 дни. Ако се наложи
по-продължителна рехабилитация, същата се заплаща от пострадалия.
Изслушани в о. с. з. вещите лица допълват, че при неврологичното
изследване на ищеца е установено обективно засягане на сетивните влакна,
което в случая е с възбудна симтоматика - тоест, установена е болка. По
амбулаторни документи няма данни преди това ищецът да е имал някакво
заболяване и не е възможно синдромът на карпалния канал да е развит от
дейността на ищеца като шофьор, поради което вероятно развитието му се
дължи на претърпяната фрактура и появилите се в резултат на нея сраствания,
притискащи канала, през който преминава нервът. Вещото лице - ортопед
пояснява, че при свИ.е на пръстите на ищеца се получава едно „прещракване“,
което се дължи на получените сраствания и това причинява болка, докато
изтръпването на ръката при бръснене и други движения като рязане на салата,
по-скоро се дължи на лекия карпален синдром. Установено е, че ищецът има
намалена чувствителност на II-ри и III-ти пръст от вътрешната страна.
Експертът допълва, че не може веднага след счупването да има карпален
синдром, а също и че може без да се маха поставения остеосинтетичен
материал да се оперира за отстраняване на карпалния синдром. Препоръчва се
след операцията да се провежда физиотерапия и рехабилитация, за да се
предотвратят сраствания.
Видно от приетите по делото Фактура № **********/12.10.2022 г. и
фискален бон, за закупуване на необходимия остеосинтезен материал, на
12.10.2022 г. ищецът е заплатил на МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД сумата от
1000,00 лв.
Видно от представените от работодателя преписи на командировъчни
заповеди, ищецът е бил командирован по маршрут BG - CZ - PL и обратно в
периодите от 04.10.2022 г. до 08.10.2022 г., от 16.11.2022 г. до 21.11.2022 г., от
7
21.11.2022 г. до 26.11.2022 г., от 26.11.2022 г. до 30.11.2022 г., от 03.12.2022 г.
до 07.12.2022 г., от 08.12.2022 г. до 12.12.2022 г. и от 13.12.2022 г. до
19.12.2022 г.
От представения препис на Полица № ********** се установява, че за
периода от 30.11.2021 г. до 29.11.2022 г. работодателят „ДИМА 97“ ЕООД е
имал сключена групова застраховка „Трудова злополука“ за своите работници
и служители при „Животозастрахователен институт“ АД. С Анекс № 2 към
Груповата застраховка „Трудова злополука“ е включен и ищецът И. Г. Г..
Видно от изисканото от съда и представено по делото Становище от
застрахователя, пред „Животозастрахователен институт“ АД не е предявена
претенция от ищеца или негов представител, като в тази връзка не му е
заплащано застрахователно обезщетение до настоящия момент.
От приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение №
19-00187833/03.06.2024 г. от ТП на НОИ - Сливен се установява, че през
периода от 11.10.2022 г. до 31.05.2024 г. ищецът е получил обезщетения за
временна неработоспособност в общ размер на 814,78 лв.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди са разпитани свидетелите М.И. - живееща на
съпружески начала с ищеца и Г. Г. - негов колега. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите, тъй като ги намери за обективни и
последователни, непротиворечиви нито помежду си, нито на останалите
събрани доказателства.
От показанията на свид. М.И. се установява, че злополуката с ищеца се
случила в Молдова. Свид. И.ова разбрала за инцидента по-късно, когато се
свързала с ищеца по телефона, като той й разказъл, че при разтоварване си е
счупил ръката, няколко минути бил в безсъзнание, след това повикали Бърза
помощ и го завели в болница. Гипсирали ръката на ищеца и той се потеглил
отново с буса за България като до границата шофирал човекът от Молдова,
който му помагал. След това ищецът шофирал до Румъния, където трябвало да
натовари, като споделил на свид. И.ова, че му е много трудно да шофира с
едната ръка. Ищецът се прибрал в България късно през нощта. Ръката му била
много подута и посиняла, а в следващите 2 дни - събота и неделя, болките,
които изпитвал били неописуеми. Лявата му ръка и тялото му също били
натъртени от падането. В понеделник ищецът, заедно със свид. И.ова, отишли
8
в ДКЦ и направили рентГ. снимка. Лекарят препоръчал незабавно да се
направи операция, като била насрочена и проведена такава. Свид. И.ова
описва, че операцията била страшно болезнена за ищеца, а тя полагала
непосредствени грижи за него след прибирането им вкъщи. Няколко пъти
ръката му се възпалявала, като веднъж раната била почистена без упойка, в
ортопедично отделение от д-р С., като ищецът викал и изпитвал страшни
болки. Свид. И.ова излага още, че в момента движенията на ръката на ищеца
са много трудни. Няколко пъти му се обръщали пръстите нагоре, имало
движения, но ръката му не била функционална. Ищецът не можел да носи
тежко, не можел по-дълго време да я използва, дори не успявал да натисне, за
да запали запалка. Ръката му била изтръпнала постоянно, като ищецът
изпитвал и болки. Постоянно се чувало някакво хрускане в ръката. След
операцията, ищецът бил 30 дни в отпуск по болест, след това се наложило да
се върне на работа заради липсата на финансови средства. Свид. И.ова описва,
че пътувала с ищеца, за да му помага, а той шофирал с лявата ръка. Оплаквал
се от болки, а за да спи, ръката му трябвало да е качена нагоре, за да има
покой. Свид. И.ова споделя, че по принцип трябва да има човек, който да
разтоварва, но в повечето случаи шофьорите започвали да дърпат палетите и
сами да разтоварват, като още преди инцидента, ищецът й е разказал, че се
налага и той да разтоварва. Свид. И.ова описва още, че за провеждане на
курсовете, ищецът бил уведомяван по телефона, като никога не е получавал
покана по пощата. Работата му я възлагала свид. П. В.. Още по време на
злополуката той помолил ищеца да не я обявява като трудова злополука.
Свидетелката заявява, че познава ищеца от 10 години и той никога преди
инцидента не се е оплаквал от болки в ръката, а дясната му ръка е водещата.
По отношение на злополуката свид. И.ова допълва, че инцидентът станал,
когато ищецът дърпал тежък палет. Счупила се греда и ищецът паднал.
Палетите били натоварени с лаптопи. Свид. И.ова заявява още, че сумата от
1000 лв. за остеосинтетичния материал изтеглила от „бързи кредити“, а свид.
П. В. не ги е уведомил, че има сключена застраховка.
От показанията на свид. Г. Г. се установява, че в период от около 2
години и 3-4 месеца ищецът и свидетелят работили заедно в ответното
дружество като шофьори. Свид. Г. потвърждава изложените и от свид. И.ова
обстоятелства относно инцидента в Молдова, при който при разтоварване,
ищецът паднал и счупил дясната си ръка. След инцидента ищецът се прибрал
9
със счупената ръка от Молдова, като се върнал с натоварен бус от Румъния.
Ищецът шофирал със счупена ръка, тъй като, въпреки че свид. Г. предложил
на работодателя да отиде да го вземе, той му заявил, че ищецът ще успее сам.
Свид. Г. описва, че докато работил при ответника е подписвал единствено
трудов договор и ордери за заплата. Не е получавал инструктаж и никой не им
е казвал какво да правят или не. Налагало се доста често да разтоварват
товари, даже и да товарят, както и да събират палетите от три камиона в два
или от два камиона в един. Работодателят не им казвал, че не трябва да
разтоварват, напротив, казвали им, когато се налага от три камиона да съберат
палетите в два камиона. Шофьорите пътували сами, нямали придружаващо
лице, което да разтоварва, а за поемане на курс били уведомявани по
телефона. Свид. Г. описва, че към настоящия момент е виждал, че ищецът не
може да носи с дясната си ръка по-обемна бутилка с вода или безалкохолно,
дори изпуснал пред него една 10-литрова туба с вода. Преди това ищецът
никога не се оплаквал на свидетеля от болки в ръцете. По отношение на
инцидента, свид. Г. допълва, че ищецът местил палет с коланна тресчотка,
палетът се счупил и ищецът паднал на дясната си ръка.
По делото са разпитани и свидетелите Д.Г. В.а - майка на управителя на
ответното дружество и П. В. - баща на управителя на ответното дружество и
служител на длъжност управител на транспортната дейност.
От показанията на свид. Г. - В.а - лекар рентгенолог, се установява, че
съпругът й - свид. П. В. я уведомил, че ищецът е пострадал и ще дойде в ДКЦ
за рентГ. снимка. Установило се от направената снимка, че ръката е счупена,
като д-р Г. препоръчала на пациента да се направи операция и да се сложи
метална плака и го насочила към д-р С.. Впоследствие разбрала от д-р С., че
ищецът е бил приет и опериран. Съдът кредитира изцяло показанията на свид.
В.а, като ги прецени като обективни, логични и непротиворечащи на
останалите по делото доказателства.
Що се отнася до показанията на свид. В., то съдът ги прецени критично,
като отчете евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора,
предвид близката му роднинска връзка с управителя на ответното дружество и
обстоятелството, че самият свидетел е управител на транспортната дейност на
„ДИМА 97“ ЕООД, поради което им се довери единствено в частите им, които
не противоречат, а се подкрепят от останалите събрани доказателства,
10
съответно отказа да ги кредитира по отношение на изложеното от свид. В., че
на всеки курс е провеждал устно инструктаж на шофьорите, че е дал на ищеца
поискана от него сума от 1000,00 лв., както и че е уведомил застрахователя за
злополуката.
От показанията на свид. В. в кредитираните им от съда части се
установява, че при пореден извършен курс, ищецът му се обадил, че си е
счупил ръката. До границата го придружили хората, на които разтоварвал,
след това ищецът се прибрал сам, като свидетелят повикал неговия колега -
свид. Г. Г. да отиде да разтовари автомобила. Свид. В. се обадил на съпругата
си и ищецът отишъл при нея за рентГ. снимка. В момента, в който ищецът се
прибрал, му била изплатена дължимата заплата. Ищецът ползвал един месец
отпуск по болест, след което се върнал на работа. По-късно спрял да отговаря
на телефона си. Свид. В. описва, че по принцип задължение на шофьора е да
бъде облечен с жилетка, със специални обувки за товаро-разтоварна дейност,
които свидетелят осигурил на всички шофьори. Излага също, че се е случвало
в складове да обединяват товара от три камиона в два камиона. Пояснява, че
тресчотките са метални и всеки шофьор разполага с по 10 броя на курс.
Ищецът пробвал да дърпа палет с такава тресчотка, когато се счупило парче от
палета и ищецът паднал назад. Свид. В. допълва, че според него ищецът не е
трябвало да прави това и по принцип шофьорите не трябва да присъстват на
разтоварването.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 200 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 35 000,00 лв. за
неимуществени вреди - претърпени от ищеца болки и страдания от телесна
повреда, причинена вследствие на трудова злополука на 06.10.2022 г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 06.10.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и обезщетение в размер на 1000,00 лв. за
имуществени вреди, причинени вследствие на трудова злополука на
06.10.2022 г. по Фактура № **********/12.10.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба -
27.03.2024 г. до окончателното й изплащане.
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими.
11
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване - ал. 3.
Видно от законовата разпоредба фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя при трудова злополука, причинила временна
неработоспособност на работника или служителя, имаща по същество
обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие
на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия
работник/служител; 2) трудова злополука, претърпяна от работника или
служителя в периода на трудовото правоотношение, която да е причинила
временна неработоспособност; 3) имуществени и/или неимуществени вреди,
претърпени от работника/служителя и 4) причинна връзка между трудовата
злополука и вредите.
В настоящия случай посоченият фактически състав е осъществен
изцяло.
Не се спори между страните, а се установи и от събраните писмени
доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение
към датата на настъпване на злополуката - 06.10.2022 г.
Макар и ответното дружество да оспорва обстоятелството, че
инцидентът, при който е пострадал ищецът, представлява трудова злополука,
същата е призната за такава по чл. 55 КСО с влязло в сила Разпореждане №
5104-19-37 от 01.08.2023 г. на ТП на НОИ - Сливен.
Установи се от съвкупния анализ на заключението на допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, изслушването на вещите лица в о. с. з. и
събраните свидетелски показания, че на 06.10.2022 г., по време на служебна
командировка в чужбина, ищецът е претърпял счупване на дясната си ръка,
като първоначално е извършена репозиция без анестезия и гипсова
12
имобилизация, а впоследствие, под обща интубационна анестезия, е
извършена кръвна репозиция и фиксация на костните фрагменти с плака
дистален радиус, поставена воларно с три отвора проксимално.
Видно от приетите по делото Фактура № **********/12.10.2022 г. и
фискален бон, за закупуване на необходимия остеосинтезен материал, на
12.10.2022 г. ищецът е заплатил на МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД сумата от
1000,00 лв. Безспорно е налице пряка причинна връзка между претърпяната от
ищеца трудова злополука и извършения разход за остеосинтезен материал,
представляващ по своя характер имуществена вреда.
Възражението на ответника, че сумата е дадена предварително на
ищеца в брой, съдът намира за неоснователно и недоказано. Липсват
ангажирани писмени доказателства за такова обстоятелство, наред с това
съдът не кредитира показанията на свид. В. в тази им част, тъй като
противоречат на кредитираните показания на свид. И.ова.
На следващо място, от показанията на свидетелите И.ова и Г., които
съдът кредитира изцяло, както и от заключението на допуснатата съдебно-
медицинска експертиза по делото се установи и наличието на претърпени от
ищеца вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди, в пряка
причинна връзка със злополуката.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52
ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение с оглед характера, степента и броя на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на
ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се
посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесна увреда, каквато е налице в настоящия случай, са
характера на увреждането, съответно страданието, продължителността им,
13
последиците от тях и др. Следва да се отчетат не само болките и страданията,
понесени от конкретното лице, но и всички онези неудобствата - емоционални,
физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от
обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален
статус на пострадалия /субективното отношение към случилото се и
отражението му върху психиката, с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/.
На обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да
репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и
интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки
икономическата конюнктура, за да съответства това обезщетение на
социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е
еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
В настоящия случай, от заключението на допуснатата съдебно-
медицинска експертиза се установява, че в резултат на злополуката на
06.10.2022 г. ищецът е претърпял телесно увреждане, причинило му болки и
страдания, изразяващо се в счупване на дясната ръка - фрактура в дистална
част на дясна лъчева кост. Първоначално е извършена репозиция без анестезия
и гипсова имобилизация, а впоследствие, под обща интубационна анестезия, е
извършена кръвна репозиция и фиксация на костните фрагменти с плака
дистален радиус, поставена воларно с три отвора проксимално. Вещите лица
са описали, че при счупване на типично място поради дислокацията на
костните фрагменти е налице деформация, съпроводена с болеви синдром и
затруднени движения на пръстите на ръката. Извършената репозиция в
спешен център без анестезия също е съпроводена със силна болка. След
оперативния период, в рамките на 7-10 дни, независимо от употребата на
болкоуспокояващи, лицето търпи болка с намаляващ интензитет.
Прегледан от вещите лица, ищецът е съобщил за намалена
чувствителност в областта на V-ти и II-ри пръст по воларната страна на дясна
ръка. При флексия на пръстите в областта на цикатрикса е установено
„прещракване” на флексорните сухожилия, вероятно дължащо се на
получените следоперативни сраствания в същата област и контакт с метала,
тъй като плаката не е отстранена. Установен е в начален стадий на развитие т.
14
нар. „синдром на карпалния канал“, който клинично се характеризира с болки
в областта на китката и II, III и IV-ти пръст.
Изслушани в о. с. з. вещите лица допълват, че при неврологичното
изследване на ищеца е установено обективно засягане на сетивните влакна,
което в случая е с възбудна симтоматика - тоест, установена е болка. По
амбулаторни документи няма данни преди това ищецът да е имал някакво
заболяване и не е възможно синдромът на карпалния канал да е развит от
дейността на ищеца като шофьор, поради което вероятно развитието му се
дължи на претърпяната фрактура и появилите се в резултат на нея сраствания,
притискащи канала, през който преминава нервът. Вещото лице - ортопед
пояснява, че при свИ.е на пръстите на ищеца се получава едно „прещракване“,
което се дължи на получените сраствания и това причинява болка, докато
изтръпването на ръката при бръснене и други движения като рязане на салата,
по-скоро се дължи на лекия карпален синдром. Установено е, че ищецът има
намалена чувствителност на II-ри и III-ти пръст от вътрешната страна.
Изложеното изцяло кореспондира със събраните свидетелски
показания на свид. И.ова, съгласно които непосредствено след прибирането на
ищеца в България ръката му била много подута и посиняла, а в следващите 2
дни - събота и неделя, изпитвал неописуеми болки. След операцията ищецът
също изпитвал силни болки. Няколко пъти ръката му се възпалявала, като
веднъж раната била почистена без упойка, в ортопедично отделение от д-р С.,
което отново било много болезнено за ищеца.
Наред с това се установи от показанията на свид. И.ова и свид. Г., че
към настоящия момент - гоД. и девет месеца след злополуката, в резултат на
развилия се „синдром на карпалния канал“, ръката на ищеца не е достатъчно
функционална, усеща я изтръпнала и болезнена, движенията му са трудни.
Чува се „хрускане“ в ръката и се случва пръстите на ищеца да се обръщат
нагоре. Ищецът не може да носи тежко, не може по-дълго време да я
използва, дори не успява да запали запалка.
Наред с това, при определянето на размера на неимуществените вреди
съдът взе предвид още, че ищецът е човек на 53-годишна трудоспособна
възраст. Преди и по време на злополуката е работел на длъжност „шофьор“,
предполагаща активно използване на двете ръце, бил в добро здравословно
състояние, без оплаквания. Към момента обаче, в резултат на злополуката,
15
водещата му дясна ръка не е напълно възстановена, усеща се изтръпнала,
болезнена, отпаднала и с недостатъчна сила, чува се „прещракване“ при свИ.е
на пръстите. Макар и ортопедично да е установено от вещите лица, че няма
данни за трайна увреда на дясната ръка, неврологично е потвърдено, че
ищецът и към момента изпитва изтръпване и болка.
Следва да се отчете и обстоятелството, че претърпяната от ищеца
злополука е настъпила в чужбина, което безспорно е увеличило стресовия
характер на ситуацията, преживяна от ищеца и наред със силната физическа
болка от счупването, пострадалият е изпитал и повишена тревожност.
От друга страна, съдът отчете обстоятелствата, че съгласно експертното
заключение, не се очаква влошаване на така наречения карпален синдром, а
може да се извърши и оперативно лечение.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и
отражението им към размера на неимуществените вреди. Налице е връзка
между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време
и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо
развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно
статистически размер на доходите.
Предвид изложеното, съдът намира, че с оглед установените по вид,
обем и характер болки и страдания, в своята съвкупност, продължаващи и към
настоящия момент, справедливото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца следва да бъде определено в размер на 40 000,00 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че след като ищецът се е
върнал на работа след злополуката и е изпълнил служебни командировки по
маршрут BG - CZ - PL и обратно в периодите от 04.10.2022 г. до 08.10.2022 г.,
от 16.11.2022 г. до 21.11.2022 г., от 21.11.2022 г. до 26.11.2022 г., от 26.11.2022
г. до 30.11.2022 г., от 03.12.2022 г. до 07.12.2022 г., от 08.12.2022 г. до
12.12.2022 г. и от 13.12.2022 г. до 19.12.2022 г., то травмата му не е била тежка
и ищецът е бил напълно възстановен от увреждането. Установи се от
показанията на свид. И.ова, че ищецът се е върнал на работа заради
необходимостта от финансови средства, като се е налагало свид. И.ова да
пътува заедно с него, за да му помага. Наред с това, изслушани в о. с. з.,
16
вещите лица, изготвили заключението на допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, поясняват, че синдромът на карпалния канал не се развива веднага
след фрактурата, като към настоящия момент при свИ.е на пръстите на ищеца
се получава „прещракване“, което се дължи на получените сраствания и
поставената метална плака и това причинява болка. Изтръпването на ръката и
намалената чувствителност на II-ри и III-ти пръст от вътрешната страна пък се
дължи на лекия карпален синдром.
Съдът намира за неоснователно и недоказано и възражението на
ответника, че ищецът не е провел рехабилитация след операцията, което е
довело до образуване на сраствания. По делото не бяха събрани
доказателства, които да установят по безспорен начин, че в случай на
проведена рехабилитация, ищецът не би развил т. нар. „синдром на карпалния
канал“.
Относно възражението с основание чл. 201, ал. 2 КТ:
С отговора на исковата молба ответното дружество е изложило
твърдения, че пострадалият ищец съзнателно е извършил нелогични действия,
от които са настъпили вредоносните последици и е действал при груба
небрежност, с което сам е допринесъл за настъпилата злополука.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само
това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника,
при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва
основни правила за безопасност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица
/добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия.
17
Според последователната практика на ВКС груба небрежност при
трудова злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването
на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че
ще ги предотврати.
В настоящия случай съдът намира, че няма проявена груба небрежност
от ищеца.
В своите показания пред съда свид. П. В. излага, че според него ищецът
не е трябвало да се опитва да разтоварва и по принцип шофьорите не трябва
да присъстват на разтоварването.
Въпреки това, от съвкупния анализ на показанията на свид. Г. Г. и
кореспондиращите им в тази част показания на свид. П. В. се установява по
безспорен начин, че за всеки курс, шофьорите са разполагали с по 10 метални
тресчотки и понякога се е налагало да пренатоварят товара от три буса в два
или от два в един, тоест шофьорите на ответното дружество, при определени
ситуации, на практика са извършвали товаро-разтоварна дейност.
Наред с това, с оглед обстоятелството, че с протоколно определение от
09.07.2024 г. по делото представените от ответника с отговора на исковата
молба документи - Длъжностна характеристика (на л. 61 от делото),
Извлечение от книга за начален инструктаж (на л. 63 от делото), Извлечение
от книга за инструктаж на работното място, периодичен инструктаж и
извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа (на л. 64 от
делото) и Извлечение от книга за ежедневен инструктаж (на л. 65 - 66 от
делото), са изключени от доказателствата по делото, твърденията на
ответника, че ищецът не е имал задължение, съгласно длъжностната си
характеристика, да участва в товаро-разтоварните дейности по отношение на
превозваните от него товари, както и че умишлено е пренебрегнал правилата
за безопасност на труда и проведения му инструктаж, останаха недоказани в
процеса.
Предвид изложеното, съдът намира възражението за съпричиняване
поради допусната от работника груба небрежност за неоснователно, тъй като
не се доказа по категоричен начин поведение на ищеца, което да отговаря на
грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.
По възраженията за приспадане по чл. 200, ал. 3 и 4 КТ:
18
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по чл. 200 КТ се
намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите. Ето защо, при доказаност на
елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, съдът трябва да
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова
злополука, причинила увреждане на работника, от което да приспадне
платеното от застрахователя по застрахователното правоотношение
обезщетение, установено със съответните писмени доказателства /в т. см.
Решение № 211 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г. по описа на ВКС на РБ,
IV г. о./.
В случая от събраните писмени доказателства по делото се установи, че
за периода от 30.11.2021 г. до 29.11.2022 г. работодателят „ДИМА 97“ ЕООД е
имал сключена групова застраховка „Трудова злополука“ за своите работници
и служители при „Животозастрахователен институт“ АД, но пред
застрахователя не е била предявена претенция и на ищеца не е било заплатено
застрахователно обезщетение, с което да се намали определеното от съда
обезщетение.
На следващо място, съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване.
От представеното от ТП на НОИ - Сливен удостоверение се установи,
че през периода от 11.10.2022 г. до 31.05.2024 г. ищецът е получил
обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 814,78 лв.
В Решение № 77/13.04.2018 г. по гр. дело № 2735/2017 г. по описа на
ВКС на РБ, IV-то г. о. е прието, че дължимото обезщетение за вреди от трудова
злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди
(претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди.
Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират,
неимуществените вреди се определят по справедливост и от получената обща
сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото
осигуряване, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ. Същото разрешение е
възприето и в Решение № 321/26.04.2010 г. по гр. д. № 4161/2008 г. по описа
на ВКС на РБ, IV-то г. о., Решение № 227/25.10.2016 г. по гр. д. № 1405/2016 г.
19
по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о., Решение № 208 от 12.05.2020 г. по гр. д. №
4494/2018 г. по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о. и Решение № 149/13.01.2021 г.
по гр. д. № 4301/2019 г. по описа на ВКС на РБ, III-то г. о.
В случая, сборът на претърпените от ищеца в резултат на трудовата
злополука имуществени вреди - 1000,00 лв. и определените по справедливост
от съда неимуществени вреди - 40 000 лв., представлява сумата от общо 41
000,00 лв. След приспадане на получените от ищеца обезщетения за временна
неработоспособност в общ размер на 814,78 лв., се получава разликата от 40
185,22 лв.
И тъй като ищецът претендира общо сумата от 36000,00 лв., от която
обезщетение в размер на 1000,00 лв. за имуществени вреди и обезщетение в
размер на 35000,00 лв. за неимуществени вреди (в по-нисък от определения от
съда за справедлив размер), с оглед диспозитивното начало в процеса,
предявените искове следва да бъдат изцяло уважени като основателни и
доказани.
По претенциите за законна лихва:
Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по
имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или
увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По
отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди
от професионално заболяване или от трудова злополука са приложими общите
принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането,
резултат от трудова злополука. Моментът на настъпване на вредата е
06.10.2022 г. и доколкото ищецът търпи неимуществени вреди, считано от тази
дата, то и законната лихва върху уважената сума от 35000,00 лв. следва да се
присъди от 06.10.2022 г. до окончателното й изплащане. По отношение на
претенцията за законна лихва върху сумата от 1000,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, то лихвата следва да се присъди така,
както е поискана от ищеца - считано от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното
20
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото
разноски.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на
ищеца е оказал безплатно адвокатска помощ. Ето защо, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на
ищеца сумата от 3530,00 лв. - адвокатско възнаграждение в минимален размер
по делото.
Ответното дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 78, ал. 6
ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СлРС и
сумата от общо 2240,00 лв. - разноски по делото, от които 1440,00 лв. -
дължима държавна такса и 800,00 лв. - възнаграждения на вещи лица,
заплатени от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДИМА 97“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ № 30, ет. 4, офис 11 ДА
ЗАПЛАТИ на И. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. ........................., на
основание чл. 200 КТ, сумата от 35 000,00 лв. /тридесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от ищеца
болки и страдания от телесна повреда, причинена вследствие на трудова
злополука на 06.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането - 06.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени вследствие на трудова злополука на
06.10.2022 г. по Фактура № **********/12.10.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба -
27.03.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ДИМА 97“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ № 30, ет. 4, офис 11 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А. В. М. от САК, с личен № **********, с адрес гр.
21
................................, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв сумата от
3530,00 лв. /три хиляди петстотин и тридесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „ДИМА 97“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ № 30, ет. 4, офис 11 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС -
Сливен, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 2240,00 лв. /две хиляди
двеста и четиридесет лева/, представляваща държавна такса и разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
22