М О
Т И В И
по НОХД № 159/2014г. на СпНС, 8 състав
СП е внесла обвинителен акт
срещу: К.Я.К., ЕГН: ********** и същият е предаден на съд за престъпление по чл. 280, ал.2, т.
5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК, затова, че:
През месец
ноември 2010г в гр. С. в условията на продължавано престъпление в съучастие с Ю.И.М., като съизвършител, като длъжностно лице - старши полицай в ГКПП - С.,
възползвало се от служебното си положение, е превел през
границата на страната - ГКПП - гр. С., отделни лица: на ***. - Н.С.Т.
***.2010г. - Л.Х.В. ***, без разрешение на надлежните органи на властта.
И
Ю.И.М., ЕГН ********** и същият
е предаден на съд
за престъпление по чл. 280, ал.2, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
26 от НК, затова, че:
През месец
ноември 2010г в гр. С. в условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител с К.Я.К., последният длъжностно лице - старши полицай в ГКПП - С.,
възползвало се от служебното си положение, е превел през
границата на страната - ГКПП - гр. С., отделни лица: на ***. - Н.С.Т.
***.2010г. - Л.Х.В. ***, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание представителят на Специализираната
прокуратура поддържа обвинението и
счита, че фактическата обстановка изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт се е потвърдила в хода на съдебното следствие. Пледира
подсъдимите да бъдат признати за виновни по
повдигнатите и предявени им обвинения и предлага на всеки от подсъдимите, при условията на чл. 54 от НК, да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ към минималния размер, предвиден
за престъплението с оглед на
необремененото им съдебно минало, като се приложени
института на условното осъждане и
изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода, за всеки от подсъдимите, да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимите К.Я.К. и Ю.И.М., лично и чрез упълномощения си защитник-
адвокат Р. Н. молят
съда за оправдателна присъда.
Защитникът излага доводи в насока за недоказаност на обвиненията срещу
подсъдимите. Подлага на критика
обвинителния акт, като счита, че изложената в него фактология не намира
доказателствена опора. Сочи, че обвинението се гради само на предположения и хипотези. А в данните от
експлоатиране на специални разузнавателни средства -подслушани телефонни разговори липсват такива,
касаещи превеждане на отделни лица през държавната граница на Р.България..Сочи, че
подсъдимите се познавали като дългогодишни бивши колеги и в този смисъл е
обяснима комуникацията помежду им по телефоните. Излага съображения, че на проведената среща до супермаркет Д. в гр. С. между подсъдимите те не са се
уговоряли технически как да действат за преминаването на границата, през граничния пункт, на
свидетелката Л.В., акцентирайки
върху естеството на разговора между двамата подсъдими. Твърди, че няма
никакви доказателства, а се касае за неправилни предложения и хипотези на
прокуратурата. Развива се още
тезата, че след приемането на Р.България в Европейския
съюз границата на страната ни с Р. Румъния получава статут на вътрешна такава,
като гражданите на държавите - членки
имат право на свободно придвижване и спрямо тях се осъществява минимална
проверка на документите им за самоличност. Няма изрични задължения граничния
контрольор да въвежда данните в АИС за всички преминаващи през ГККП български граждани, а
същевременно доколкото не е знаел за наложените забрани на свидетелките Н.Т. и Л.В.,
подсъдимият К.К. можел единствено по този начин (чрез проверка в
АИС „ГК“ ) да установи наличието на ограниченията. Освен това се излагат и доводи в насока несъставомерност на деянието, а именно да е
осъществен от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 280 НК. С оглед на тези си
съображения защитникът, счита, че следва да бъде постановена оправдателна
присъда.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.Я.К. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, живущ ***, ЕГН
**********.
Подсъдимият Ю.И.М. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, със средно специално образование, женен, неосъждан, живущ
***, ЕГН **********.
Подсъдимият К.Я.К. постъпил на работа през 1993г. като
граничен
контрольор на ГКПП- С. към РДВР- МВР
гр. С.. От ***г. бил назначен на длъжност „Старши
полицай“ ГКПП- С., ГПУ- С. към РДГП- гр.Р. Със заповед № ***** на Министъра на
Вътрешните работи му е присъдена категория „Е“- 1-ва степен.
Подсъдимият Ю.И.М.
от ***** започнал работа като сътрудник
по охраната в ГКПП- С. при РДВР- С.. През периода *****.-***г. бил старши
полицай на ГКПП- С. към ГПУ- С. при РГС- Р.. Със заповед № *****г. на Директора
на ГДГП -МВР било прекратено трудовото правоотношение с подс. М. поради
придобито право на пенсия, считано от *****.
С оглед на
съвместната им служба за времето от
януари 1995г. до юли 2010г. подсъдимите К. и М. се познавали като колеги. Двамата поддържали
добри взаимоотношения помежду
си и след пенсионирането на подс. М..
През 2010
година подсъдимият М. ползвал мобилен номер ***** и мобилен
телефонен *****, като последният
му бил подарък от свидетелката
М.. Подсъдимият М. ползвал и мобилен телефон с номер *****. През 2010
година подсъдимият К. ползвал мобилни телефонни номера ***** и *****.
Съгласно длъжностната характеристика подсъдимият К.К. имал следните задължения: „да извършва паспортна проверка и пропуска през ГКПП на Р.
България лица и транспортни средства, които са с редовни документи; да въвежда данните и извършва проверка на
български граждани и чужденци в АИС, да не допуска преминаване на държавната
граница на Р. България на лица и МПС с нередовни документи и неотговарящи на
изискванията на нормативната уредба, регламентираща пропускателна
дейност, да проявява висока бдителност, находчивост и съобразителност при
разкриване на опити за незаконно преминаване през зоната на граничен контрол“. Със заповед №
***** г. на Министъра на Вътрешните работи било разпоредено да не се допускат
за излизане от Р. България български граждани с наложени принудителни
административни мерки по чл. 75 и чл. 76 от ЗБДС. Тази разпоредба важала за
служителите на ГКПП гр. С., в
т.ч. и за подс. К. и към дата *****.
На свидетелката Н.С.Т. *** било наложено ограничение за напускане на Р.
България по чл.75,т.3 от ЗБЛД, системен номер *****. Същата няма регистрирано в
АИС „ГК“ излизане от страната на *****.
На свидетелката
Л.Х.В. с ЕГН: ********** *** било наложено ограничение за напускане на Р. България по
чл.75,т.4 от ЗБЛД, системен номер *****. Същата няма регистрирано в АИС
ГК излизане от страната на *****. За свидетелката Л.В. в АИС „ГК“ има
единствено регистрирано влизане в Р. България през ГКПП-С. на *****.
Свидетелят С.Я.М. извършвал транспортни услуги като
превозвал с буса си „Мерцедес“ лица от
Р. България за чужбина. С такава транспортна дейност се занимавал и
свидетелят Н.А., който разполагал с бус “Фолксваген“. Свидетелят Н.А. ползвал
мобилен телефонен номер *****. Свидетелят А. *** и от там познавал подсъдимия Ю.М., като бивш
служител на ГКПП гр.С.. След пенсионирането на подсъдимия М. двамата продължили да общуват в т.ч. и да комуникират помежду си чрез телефоните с номера ***** (ползван от
св.А.) и ***** (ползван от подс. М.).
На неустановена дата, през 2010 година,
свидетелката Н.С.Т., се обадила по
телефона на свидетеля С.М., тъй
като желаела
да пътува до гр. Л., Великобритания. Свидетелят С.М. осъществил връзка между
свидетеля А. и свидетелката Т.. Свидетелят А. се съгласил да превози Т. до гр.
Л., Великобритания.
На *****
година свидетелката Н.Т. решила да опита да напусне Р. България през ГКПП- Р..
Явила се на ГКПП- Р.- Д. М., където
граничен служител й поискал личната карта за проверка. Граничният контрольор обработил
данните и установил, че свидетелката Т.
има наложена забрана за напускане
пределите на страната. На същата дата (*****г.), от полицейски служител, бил
съставен протокол за полицейско предупреждение по чл. 56 ЗМВР на свидетелката Т.. В
протокола било отразено, че
свидетелката Т. е с наложена забрана,
като екземпляр
от документа й бил връчен.
Междувременно свидетелят А., се свързал с подсъдимия
Ю.М., като му съобщил за наложената на свидетелката Т. забрана да напуска
пределите на Р. България и
поискал съвет. Подс. М. му казал, че в такъв случай не е възможно преминаването на границата. При
проведен разговор на *****. в *****
часа подсъдимият М. от телефона си с номер ***** се обадил на свидетеля А. на
телефона с номер ***** и поискал сумата от *** евро. Свидетелят А. се съгласил и му предал впоследствие уговорената
сума, а подс. М. му ги върнал на неустановена дата. На ***. свидетелката Т. се явила на ГКПП гр. С., в
работното време на контролния пункт, като един от граничните контрольори
поискал личната й карта, след което я пропуснал да премине. Свидетелката Т. не
съобщила на граничния служител за наложената й забрана. В гр. К., Р. Румъния,
свидетелката Т. се качила в буса на свидетеля А., който междувременно също
преминал границата през ГКПП гр. С.. След известно време свидетелката Т. пожелала да се
премести в буса на свидетеля С.М., където била свекърва й - свидетелката Й.С.,
което и сторила.
Подсъдимият М. и свидетелят А. се познавали. Поводът за
запознанството им бил, че докато още работел, подсъдимият М. не допуснал свидетелят А. да премине държавната граница, предвид наложена на
свидетеля забрана.
Към *****. свидетелят Р.И. се обадил свидетеля А.А. и му обяснил, че има пътничка, която
трябвало да пътува зад граница, но има наложена забрана да напуска страната.
Помолил го да му съдейства пътничката - свидетелката Л.В., да премине през границата, като свидетелят А. се съгласил. Свидетелят А., който познавал
подсъдимия М., си
уговорил среща с него. На срещата между св. А. и подс. М. присъствала и св. В..
Свидетелят А. обяснил на подс. М. за наложената забрана на св. В. да напуска
страната. Свидетелят А. слязъл от автомобила и оставил в него
подс. М. и свидетелката Л.В., които провели разговор. В хода на разговора им свидетелката В. споделила за наложената й забрана, както и че не била
сигурна дали ограничението да напуска страната е свалено. Подсъдимият Ю.М.
разяснил, че забраната за напускане на страната може да бъде отменена от органа, който я е наложил, а
информация, дали има действаща такава, може да се
получи в работен ден.
След това свидетелката В. се
заинтересувала какво би й се случило, при преминаване през граничния пункт, ако
се окаже, че забраната не е свалена. Подсъдимият М.
разяснил, че в такъв случай граничният контрольор няма да я пропусне да
премине през граничния пункт.С това разговора им приключил и се разделили, като подсъдимият
М. си тръгнал. Междувременно свидетелят Р.И. навлязъл в района на ГКПП гр.С. за излизане от Р.България. Застанал на
трасе „изход“ и проверка започнал да му прави свидетеля Н.Г.. Свидетелката Л.В.
също навлязла в района на ГКПП- гр. С..
Подсъдимият К. проверил личната карта на
свидетелката Л.В.. Последната не съобщила на подсъдимия К. за наложената й
забрана. Подсъдимият К. констатирал,
че личната й карта е редовен български документ за самоличност, проверил идентичността на лицето по
снимката на представената му лична карта със свидетелката Л.В.. След като не установил, нещо нередно подсъдимият К. пропуснал свидетелката Л.В. да премине през
границата на страната, през
граничния пункт, в посока Р.
Румъния. Подсъдимият К., работейки по метода „Анализ на риска“ при извършената преценка, не се усъмнил в свидетелката Л.В., поради което, не въвел данните
за същата в информационната система на АИС ГК. Междувременно свидетелят Н.Г. приключил с проверката
на микробус с рег. № ***** и излизащите
от ГКПП- С. граждани с микробуса- Р.И., П. И., С. Ю. и Г. С., след
което ги пропуснал да пътуват за Румъния, след като въвел
данните им в АИС, но не констатирал нещо нередно. Свидетелят Р.И. и пътуващите с него граждани се качили
на ферибота и преминали на румънска територия, където били спрени за проверка от румънски
служители. На място отишъл свидетелят И.Л.-***. Тъй като свидетелката Л.В. била с
наложена забрана да напуска РБ на
свидетеля Л. било разпоредено да придружи обратно до българска територия петимата български
граждани.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по
несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали- от
обясненията в кредитираната им от съда част на подсъдимите К.Я.К.
и Ю.И.М.; от свидетелските
показания / в т.ч. и
приобщени по реда на чл.281 от НПК/ на
свидетелите Н.Т.Г., В.Г.Г., А.П.Т., Г.Ю.А., Я.С.Я., Т.А.М., З. С.
Т., Ю. В. А., Й.И.Ф., С.Й.С., С.И.Х.,
С.Я.М., Л.Х.В., И.Р.Л.; от свидетелските показания в кредитираната от съда им част на свидетелите
А.Ж.А., Н.С.Т., Р.С.И., Н.Р.А., Й.Д. С., С.Т.С.; от заключенията на вещите лица Д.Н. и Н.Г. по
изготвената фоноскопна (гласово-
идентификационна) експертиза, от заключението на вещото лице Д.Т.Г. по извършените
технически експертизи, от заключението на вещото лице Г.Т.В. по извършената
графическа експертиза;от протоколите за изготвяне на веществени
доказателствени средства- звукозаписи от разговори по мобилни телефони,
протоколите за изготвяне на веществени
доказателствени средства - видеозаписи; от веществените
доказателствени средства от експлоатирането на специални разузнавателни средства, както и от писмените
доказателства по делото, прочетени на основание чл. 283 от НПК и по този начин, надлежно
приобщени към доказателствения материал.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н.Т.Г., И.Р.Л., В.Г.Г., А.П.Т., Г.Ю.А., Я.С.Я., Т.А.М., З. С.
Т., Ю. В. А., Й.И.Ф., С.Й.С., С.И.Х.,
С.Я.М., Л.Х.В., като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото. Към
доказателствения материал съдът приобщи на основание чл. 283 от НПК и събраните
по делото писмени доказателства.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица
Д.Н. и Н.Г. по назначената фоноскопна експертиза, както и на
вещите лица Д.Т.Г. и Г.Т.В. по
извършените технически и графическа
експертизи като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит
в съответната област. Същото не се оспорва от страните.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия К.Я.К.
относно следните релевантни за правния спор факти и обстоятелства: че
на ***** година, малко след ***** часа,
обслужвал трасе „изход“ на ГКПП С., като бил
и началник - смяна; че другият служител на ГКПП С. бил свидетелят
Н.Т.Г.; че на трасе „изход“ се явила свидетелката Л.В., като му представила
личната си карта и подсъдимият К.
извършил минимална проверка, изразяваща се в констатацията за идентичност на лицето по снимката на представения му редовен български
документ за самоличност със свидетелка Л.В.; че прилагайки метода „Преценка
(анализ) на риска“ не е въвеждал данните за свидетелката Л.В. в
информационната система, тъй като не се усъмнил в нещо нередно;че към момента
на проверката на св. В. с АИС „ГК“ работел свидетелят Н.Г.; че подсъдимият К.
не е пропускал лица, за които да е знаел, че имат наложени забрани; че предвид
приемането на РБ в ЕС на българските
граждани се извършвали минимални проверки, като справките в АИС
се осъществявали по метода „Анализ на риска“, поради което е възможно
и преминаване на лица с наложени забрани да напускат
страната без това да се установи от
граничните служители; че двамата с подсъдимия М., като бивши колеги, са водели
разговори по телефоните и са се виждали; че нямал
конкретни спомени за лицата, които е проверил като граничен контрольор и е
пропуснал да преминат през ГКПП на дата ***.В тази им кредитирана част
обясненията на подсъдимия К.К. са
достоверни, тъй като са логични, житейски правдиви,
както и кореспондират с целия останал достоверен
доказателствен материал по делото, включително с кредитираната част от обясненията на
подсъдимия М., с показанията на св. Н.Г. и
св. Л.В.,
с кредитираната част от показанията на свидетелката Н.Т.,с
писмените доказателства по делото (графици за дежурства, справка от М. относно
регистрирането на телефон с номер *****
на името на подсъдимия К.- лист 125, том 4 от ДП).
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Ю.И.М. относно следните
правно-релевантни факти и обстоятелства, че
познавал свидетелите Н.А. и А.А.; че преди време свидетелят А. имал забрана за напускане на страната и
подсъдимият М. (преди пенсионирането
му) не го е допускал да преминава пред
границата; че свидетелят А. му се обадил
по телефона за свидетелката Л.В. и се уговорили да се видят; че подсъдимият
Ю.М. разговарял със свидетелката Л.В., която му съобщила за наложената й
забрана да напуска Р.България и се интересувала дали ограничението било
актуално, можело ли да отпадне и какви биха били последиците за нея,
ако забраната е действаща,
при преминаване на държавната граница през ГКПП; че подсъдимият М. й
разяснил начинът по който да провери дали има действаща забрана, редът за
отмяната на ограничението, както и, че
при наличие на такова, ако свидетелката реши да премине през ГКПП, „най-
лошото“ било граничните контрольори да не я пропуснат да премине границата през
граничния пункт. В тази им част обясненията на подсъдимия М.
кореспондират с останалия достоверен доказателствен материал по делото,
включително с писмените доказателства - справка от М. - лист 125, том 4 от ДП и
с протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства- звукозаписи
на подслушаните телефонни разговори, с гласните доказателства- кредитираната част от
показанията на свидетелите Н.А. и А.А. и Л.В., поради което им се дава вяра от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.А. относно
следните правно-релевантни факти и обстоятелства: че познавал подсъдимия Ю.М. и по физиономия подс. К. се запознал със св. Т. и че тя желание да
пътува с микробуса му до Англия; че била постигната уговорка превозът да се
осъществи от свидетеля А. с неговия микробус; че свидетелят А.
разговарял и известил подсъдимия М. за
наложената забрана на свидетелката Т., че в деня преди
преминаване на свидетелката Н.Т. през
ГКПП С. ( т.е. на *****г.) се обадил по телефона
на подсъдимия Ю.М. и последният му поискал сума от *** евро; че свидетелката Н.Т. е
преминала границата през ГКПП - С.,
като при това не е пътувала в микробуса
на свидетеля А.; че впоследствие на румънска територия след град К. свидетелката
Н.Т. се преместлила в буса на свидетеля
С.Я.М. и продължила по пътя за Англия.
В тази им кредитирана част показанията на свидетеля Н. А.
кореспондират с целия
останал достоверен доказателствен
материал, включително с протокол за изготвяне на ВДС с рег.№ ***** от *****., разговор № **
видно от който на *****г. в ***** часа подсъдимият М. от телефон № ***** се
обажда на свидетелят А. на номер *****. Кредитираните му показания се потвърждават и от
показанията на свидетелите С.Я.М. и Я.С.М., които потвърждават, че свидетелката Т. е напуснала пределите на Р.Б., както че на румънска територия свидетелката Т. се преместила
в микробуса на свидетеля С.Я.М., където
била и свидетелката Й.Д.С. и продължила да пътува към Англия. Кредитираните показания на свидетеля А. се потвърждават
от показанията на свидетеля С.Я.М., който потвърждава още, че първоначално той е бил търсен
във връзка с превозването на св. Т. до
гр. Л., Великобритания, след което осъществил
връзката между Т. и А., който също извършвал транспортни услуги.
Кредитираните показания на свидетеля А. се потвърждават още и от кредитираната
част от обясненията на подсъдимия М.,
относно това, че двамата са се познавали. По тези съображения, съдът кредитира
посочената по- горе част от свидетелските показания на свидетеля А., като ги
прецени за кореспондиращи с целия останал доказателствен материал по делото.
Съдът кредитира и показанията на св. С.Я.М. в
частта относно това, че не е имало
никакви „суми за уреждане н проблема на
младата жена“.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Н.С.Т.
относно следните правно- релевантните
факти и обстоятелства: че е преминала границата през ГКПП С., като проверката
извършил граничен
служител, когото не познавала; че проверката се изразила единствено в това да й
проверят личната карта; че преди да напусне страната през граничния пункт гр.С.
е опитала да премине границата през ГКПП
Р. - Д. М., но граничният контрольор не я е допуснал да премине границата през граничния пункт; че
заплатила сума единствено за билета си за пътуването за чужбина. В
тази им част показанията на свидетелката Т. са в унисон с целия останал
достоверен доказателствен материал
по делото, включително и
с показанията на свидетелите С.Я.М. и Я.С.М., поради което им се дава вяра от съда.
Съдът обаче не
кредитира показанията на свидетелката
Н. Т. в частта им относно заявеното от нея, че не е
пътувала със свидетелката Й.Д.С.. В тази им част
показанията й се опровергават от свидетелските показания на свидетелите Я.С.М.
и С.Я.М., както и от кредитираната част от показанията на свидетеля Н.Р.А.. Не се кредитират
още показанията на
свидетелката Н.Т. в насока, че тя
не знаела за наложената й забрана да напуска пределите
на страната. В прочетените и надлежно приобщени
към доказателствения материал по
делото показания свидетелката Т. във връзка с опита й предния ден да премине границата
през граничния пункт „Д. М.“ гр. Р.,
твърди следното:„Върнаха ме. Казаха ми, че имам забрана…..“. В този смисъл се
кредитират показанията й по досъдебното
производство в посочената им част относно
заявеното от свидетелката, че разбрала
при опита си да напусне РБ през
ГКПП - Р. Д. М. за
наложена забрана, като се отчете, че тези
показания по досъдебното производство са депозирани
по- близко във времето спрямо описаните
събития. Съответно не се кредитира заявеното от
свидетелката Т. пред съда, че не знаела за никакви наложени й
забрани. За да стигне до
извода за недостоверност на посочената част от свидетелските й показания, съдът
отчете и това, че некредитираните показания на свидетелката Н.Т. се опровергават
от кредитираната част от свидетелските показания на свидетеля С.Т.С., който
сочи, че им било известно за наложената на
свидетелката Т. забрана, но въпреки
това откарал св. Т. до гр. Р., за да опита да премине границата през ГКПП гр.Р..Това се
случило на *****г., като граничните
власти установили наличието на
ограничението и по тази причина не
пропуснали св. Т. да премине през граничния пункт „Д. М.“ и да напусне пределите на Р.
България. Не без значение е и обстоятелството, че свидетелката Т. не само не била допусната да напусне страната от
съответния граничен контрольор, но й е бил съставен и нарочен
протокол за полицейско предупреждение, препис от които й бил връчен. В този
смисъл твърденията пред съда на свидетелката Т., относно нейно незнание за
забраната да напуска
страната, освен, че не са житейски правдиви,
се опровергават и от гласните
доказателствени средства , а именно свидетелските показания на свидетеля С.Т.С., както и от писмените
доказателства по делото, а именно от
коментирания протокол за полицейско
предупреждение.
Съдът кредитира свидетелските показания
на свидетелката Й.Д.С. в частта им относно заявените от нея правно- релевантните обстоятелства, че е пътувала с буса на свидетеля С.Я.М. за Великобритания, че преминаването
на границата е станало през ГКПП гр. С., като проверката се ограничила с представянето на личните карти на пътуващите;
че при преминаването на границата, през граничният пункт гр. С., снаха й-
свидетелката Н.Т. не е била в буса на свидетеля С.Я.М..Съдът дава вяра на
посочената част от показанията на свидетелката Й.Д.С., тъй като кореспондират с
целия останал доказателствен
материал, включително с показанията на свидетелите Я.С.М. и С.Я.М., както и от
кредитираната част от показанията на
свидетеля Н. Р.А..
Съдът не дава вяра
на показанията на свидетелката Й.Д.С. в частта им
относно заявеното, че в буса на свидетеля С.Я.М. никога не се е качвала
свидетелката Н.Т. и в този смисъл двете са се видели едва във Великобритания. В тази им част
показанията на свидетелката Й.С. са недостоверни, като се опровергават от
свидетелските показания на свидетелите Я.С.М. и С.Я.М., както от кредитираната част от показанията на
свидетеля Н.Р.А.. Така
свидетелите С.М. и А. са категорични, че на румънска
територия свидетелката Н. Т. се
преместила в буса на С.М., за да пътува заедно със своя близка, а именно свидетелката Й. С..
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля А.Ж.А. в
частта им относно релевантните за правния спор факти и обстоятелства, както
следва: че ползвал телефонен номер ***** и разговарял със свидетеля Р.С.И.; че свидетелят Р.С.И. му се обадил и му казал, че ще има
пътничка с наложена забрана, която желаела да пътува зад граница; че свидетелят
А. организирал среща, между
подсъдимият М. и свидетелката Л.В.,
която се състояла. В тази им част показанията на свидетеля А. кореспондират с
целия останал достоверен доказателствен материал по делото
и поради тази причина се кредитират
от съда.
Съдът кредитира
с доверието си свидетелските показания на свидетеля Р.С.И. относно следните
правно- релевантни факти и обстоятелства: че свидетелката В. имала наложена забрана да напуска страна и по този повод се наложило да
се свърже със свидетеля А.; че последният направил изявления в насока, че ще реши проблема, че след като преминали границата със свидетелката В.
били върнати обратно в Р. България; че А. му казал за среща с „негов„ човек и е
имало такава среща (с подсъдимия М.),
когото свидетелят И. видял за пръв път тогава, при срещата. В тази им част показанията на свидетеля Р.С.И.
кореспондират с останалия достоверен доказателствен материал по делото и затова
им се дава вяра от съда.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля С.Т.С.
относно следните релевантни за правния спор факти и обстоятелства: че на дата
***** г. откарал до ГКПП- Р. свидетелката Т., за която му било
известно, че има наложена забрана да напуска страната, но въпреки това свидетелката Т. опитала да премине през граничния пункт и не била допусната от
граничните власти.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съдът намира, че не се установи по категоричен и безспорен
начин, деянието да е извършено, от обективна и субективна страна, от лицата,
привлечени към наказателна отговорност. Необходими са положителни доказателства, които да
правят извода на съда единствено възможен и да изключват какъвто и да било
противен извод ( Решение № 149 от 11.III.1969 г. по н. д. № 70/69 г., I н. о. на ВС). Т.е. осъдителната
присъда не може да почива на вероятности и предположения. А именно и само
такива вероятности и предположения за извършване на инкриминираното деяние се изнасят от
държавното обвинение с обвинителния акт
Сред събраните по делото гласни доказателства, както и
в приетите по делото писмени доказателства, както и веществени доказателствени средства, не се съдържат такива, установяващи подсъдимите К. и М. да са извършили деянието, за което им е
повдигнато обвинение, т. е. да са участвували в самото изпълнение на престъплението, а
именно да са участвали в осъществяването на изпълнителнотому деяние, като„ преведат“
през границата на Р. България ( през граничният пункт- ГКПП гр. С.) отделни
лица (свидетелките Н.Т. и Л.В.), които да не са имали разрешение от надлежните органи на
властта (граничните власти) за преминаване (излизане) през границата на
страната. Изпълнителното
деяние на престъплението, в извършването на което са обвинени подсъдимите е
посочено от законодателя като „преведе през границата на страната“. Превеждането по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 5, във
вр. с ал. 1 от НК е
налице тогава, когато престъпният деец е преодолял контрола, осъществяван на
границата на Р.България и това преодоляване е съпътствано с прехвърляне през
границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта (това са
граничните власти), на отделни лица,
като деянието е извършено с участието на длъжностно лице, което следва да
се е възползвало от служебното си положение. От субективна страна коментираното престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 5, във вр. ал. 1 от НК поначало може да
бъде осъществено само с пряк умисъл.
Относно правната характеристика на престъплението
по чл. 280 НК следва да се
посочи, че същото е : „ умишлено
допринасяне друго лице да извърши деяние, като това друго деяние не следва
непременно да бъде престъпление. Достатъчно е то - последното, само от обективна
страна да осъществява признаците на престъпния състав по чл. 279 НК. Дори и
когато лицето извърши престъплението по чл.
279 НК, то деянието на
превелия го пак ще се квалифицира по чл.
280 НК, а не като
дейност по подпомагане/ подбуждане към престъпление по чл.
279 НК, защото самата
деятелност по превеждането е въздигната в самостоятелен престъпен състав“ (виж Решение № 1080 от 16.02.2006
г. на ВКС по н. д. № 198/2005 г., I н. о.). В настоящия
случай, от анализираното и установено поведение на подсъдимите не се извеждат
обективните съставомерни признаци на престъплението по чл. 280, ал.2, т. 5, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК, в извършването на което те са обвинени. От
събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият М. е
водил разговори със свидетеля А.
относно забраната на свидетелката Н.Т.
да напуска пределите на Р. България,
както и че е проведена среща между подсъдимия М. и свидетелката В., при която
е осъществен разговор
между тях с описаното по- горе съдържание. Визираните разговори и разяснения от страна на подсъдимия М., с коментираното съдържание, по никакъв начин не осъществяват изпълнителното деяние на
престъплението, за което М. е обвинен, като и не сочат на съпричастност на
подсъдимия К. към това престъпление с правна квалификация по чл. 280, ал.2, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 26 от НК. По делото не се доказват никакви конкретни
фактически действия на подсъдимия Ю. М., притежаващи характеристика на такива, че той, както е обвинението му, като съизвършител с
подсъдимия К., да „преведе през
границата на страната“ свидетелките Т. и
В. ( като например да е избегната тяхната проверка), така, че да е преодолял контрола, осъществяван на
границата на Р. България, и това преодоляване да е съпътствано с прехвърлянето
през границата на страната на двете
свидетелки,
което да е сторено без разрешението
на надлежните органи на властта
(граничните власти).
Не се доказват такива конкретни действия по превеждането през
границата на страната на свидетелките Т. и В., осъществяващи изпълнителното деяние на коментираното
престъпление, и от страна на подсъдимия
К.К., който да е действал като
съизвършител с подсъдимия М..
В показанията си свидетелките Т. и В. сочат,
че са им били извършени проверки на личните карти, като не са съобщавали на
граничния служител за наложени им забрани. Няма гласни и писмени доказателства
по делото, които да дават основание за направа
на извод в насока, подсъдимият К.К. да е знаел за
наложените забрани на свидетелките Т. и В. и въпреки това съзнателно (умишлено) да ги
е пропуснал да преминат държавната
граница през граничния пункт (ГКПП гр.С.). Напротив, подсъдимият К. дава правдиви обяснения
относно това, че не въвел данните конкретно за свидетелката Л.В. в
информационната система и обяснява това си поведение, че от *****,
с оглед членството на Р.България
в Европейския съюз, предвид правото на гражданите на съюза и членовете
на техните семейства да се движат свободно на територията на
държавите-членки, българските граждани
се проверяват на граничните
пунктове по метода
„Анализ на риска“, а по тази причина и данните за пътуванията им в
информационната система АИС ГК са
непълни. Проверките на
българските граждани поначало са минимални и се изразявали в такива относно идентификация на лицата по личните им карти.
Предоставено е на преценката на граничния контрольор, ако евентуално се усъмни,
да въведе личните данни за преминаващите границата български граждани в
информационната система, в която се съдържат, между другите, и такива за
наложени забрани за напускане на
страната. Така подсъдимият К.К. посочва, че не е имал никакво съмнение,
и в този смисъл и основание, да въвежда данните в АИС ГК на всички
граждани, които проверява. Поради това като проверил личната карта на
свидетелката Л.В. и тъй като не констатирал нещо нередно я пропуснал да премине през ГКПП гр. С.. По делото дори не
се установява по категоричен начин, свидетелката Н.Т. да е била проверена именно от подсъдимия К. при
преминаването й през граничния пункт
(ГКПП С.). Самата свидетелка Т. не може да разпознае и посочи кой
граничен контрольор я е проверил, като писмените доказателства
и гласните доказателства са
в насока, че на процесната дата ***. подсъдимият К. не е бил
единственият контрольор, осъществяващ проверките, а такива са се извършвали и
от друг негов колега. Установено е по делото, че подсъдимият К. е извършил проверката на личната
карта на свидетелката Л.В. и я е пропуснал да премине през граничния пункт.
В контекста на изложеното по - горе, не може единствено
от установения
по делото факт, че подсъдимият
К. не е въвел личните данни в
информационната система за преминаващата
държавната граница свидетелка
Л. В. да се развива обвинителна теза,
че това се случило,по
единствена причина, че подсъдимият К. знаел
за наложената забрана за напускане
на Р.България.
Недоказани останаха и твърденията на прокуратурата, че двамата подсъдими са
действали при разпределение на ролите си, като предварително подс. М. е
установявал лицата, които са имали нужда от превеждане през границата,
договарял е условията - ден, час и стойност на услугата, известявал и
уточнявал условията с подс. К., за да бъдат изпълнени и лицата да бъдат
преведени през границата, когато той е на смяна, след като подс. К. известявал от телефон *****, че е готов да
посрещне лицата за превеждане, подс. М. ги насочвал да навлязат в ГКПП- С.. От своя
страна подс. К., знаейки имената им, ги посрещал на ГКПП- С..
Проверявал личните им документи и ги пропускал да преминат през границата на
страната като с това гарантирал, че няма да бъдат проверени от други служители
в системата АИС „ГК“ и няма да се установи, че имат забрана за напускане на Р
България“. Тази теза на прокуратурата се базира единствено на
данни, получени от експлоатиране на специални разузнавателни средства. А това
е недопустимо, предвид изричната забрана, установена от законодателя
в императивната разпоредба на чл. 177, ал.1 от НПК, според която, както обвинението,
така и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните
разузнавателни средства. От друга страна, в случая, данните от специалните
разузнавателни средства не
са със съдържание, което им се излага от
прокуратурата. В обвинителния акт се посочва, че:“обв.
Ю.М. от своя мобилен телефон с № ***** на *****. в *****. се обадил на обв. К.
на мобилния му телефон *****. При разговора К. му казал, че е последна нощна
смяна, а обв. М. го известил за лице с наложена забрана, което трябва да
премине през ГКПП-С. безпрепятствено и двамата обвиняеми се уговорили това да се
извърши в четвъртък“. Това основно твърдение на прокуратурата, насочено към ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимите, почива единствено на данни
от експлоатиране на специални
разузнавателни средства - Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „
звукозапис на разговори по мобилен телефон „рег.№ *****. , разговор
* от *****.
в ***** ч. (л. 58 от секретните материали) - „Мъж от
телефон ***** се обажда на телефон с № ***** и разговаря с Мъж 1“. Каза се, телефонът с № ***** е ползван от
подсъдимия М., а телефонът с № ***** е ползван от подсъдимия К.. В действителност основното съдържание на подслушания разговор е
следното: „Мъж 1“
( подс. К.): „…У града ли си ?“
; „Мъж“ (
подс. М.) : „ Да, да. У града съм. У
нас.“; „Мъж 1“
( подс. К.): „ „Е ми- и. Аз сега съм последна нощна“; „Мъж 1“ (подс. К.): „Ако искаш за
следващата четиридневка нещо да измислим.“; „Мъж“ ( подс. М.) : „Добре. Ше
видим. Ше хапним една риба. Бе имам там. Един ми са беши обадил за рибка да
намерим…“; Мъж 1 ( подс. К.) : „ Да де, да бе. Ясно.“; „Мъж“ (подс. М.) : „Ше му звънна
за туй . Добре. А ти кога? Ами тогава ше я хапним, кога? У четвъртък ли , петък
там. Четвъртък?; Мъж
1(подс. К.): Да, нататъка. Да.“.
Налице е несъответствие между съдържанието на разговора и изложеното от страна
на прокуратурата, а именно за
конспиративни договорки по известяване на
подсъдимия К. от страна на подсъдимия М. за лице с наложена забрана, в случая - за свидетелката
Н.Т., чието преминаване през границата на страната да се извърши през граничният пункт в гр.С. на конкретната
дата ***. Подсъдимите
в дадените от обяснения не само не отричат, а напротив потвърждават, че са разговаряли помежду си, тъй като се
познавали като бивши колеги, които продължили да поддържат връзка. В обвинителния
акт е записано също, че : „ …св. Н.Т. навлязла в района на ГКПП гр. С.. На трасето я посрещнал обв. К., който я
очаквал, поискал й личната карта и след това я пропуснал да премине, въпреки че
знаел, че същата има забрана за напускане на страната…“. По делото,
обаче, няма никакви доказателства, които да сочат, че подсъдимият К. е
знаел за наложената забрана на свидетелката Т., като също така не
се установява по категоричен начин, че свидетелката
Н.Т. е била проверена именно от
подсъдимия К. при преминаването й
през граничния пункт.
По почти
идентичен начин се развива
обвинителната теза на прокуратурата относно инкриминираното с обвинителния акт
деяние от *****. Съгласно обвинителния акт относно „превеждането през границата“ на свидетелката Л.В. се случило следното:
„ …
На същия ден (на ***** в *****. обв. М. отново позвънил на обв. К. и
двамата си уговорили среща до супермаркет Д. в гр. С.. При срещата двамата
обвиняеми се уточнили по какъв начин ще действат на следващия ден сутринта.“. Тези твърдения на
прокуратурата се базират единствено на данни, получени от експлоатиране на специални разузнавателни
средства- Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „
звукозапис на разговори по мобилен телефон „ рег. № *****. , разговор
** от *****. в ***** часа. От съдържанието на телефонния разговор по никакъв начин не се установява двамата подсъдими да
са се срещнали, че и при
това да са „се уточнили по какъв начин ще действат на
следващия ден сутринта“, както е
записано в обстоятелствената част на обвинителния акт. Няма никакви доказателства, включително и такива в резултат
от експлоатиране на специални
разузнавателни средства, двамата
подсъдими да са се уговаряли как да действат относно преминаването на
свидетелката В. през ГКПП гр.
С.. По отношение на визирания телефонен разговор
единствено се установява, че двамата подсъдими са разговаряли за това да се
срещнат.
На следващо място, съгласно предявените обвинения подсъдимите К. и М. за обвинени за престъпление по
чл. 280, ал.2, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК, затова, че през
месец ноември 2010г. в гр. С. в условията на продължавано престъпление в
съучастие като съизвършители, като К.Я.К. е действал в качеството си на
длъжностно лице - старши полицай в ГКПП - С., което се е възползвало от
служебното си положение, са превели през границата на страната -
ГКПП - гр. С., отделни лица: на ***. - Н.С.Т. ***.2010г.- Л.Х.В. ***, без разрешение на
надлежните органи на властта. Това обвинение е залегнало в обвинителния акт и
се поддържа в този му вид от прокуратурата в съдебно заседание при изслушване
на пледоариите. Следва да се посочи обаче, че
длъжностно качество притежава единствено подсъдимият К.. Подсъдимият
М. не притежава длъжностно качество, но обвинението му отново е по
квалифицирания състав на чл.280, ал.2,
т. 5 НК. Следва да се изтъкне, че особеното качество „длъжностно лице“, което улеснява
извършването на престъпление по чл.280 НК, след като не е налице по отношение
на останалите съучастници, то не може да се вземе предвид по отношение на тях,
предвид изричната разпоредба на чл. 21, ал.4 от НК. Съгласно цитираната разпоредба особените
обстоятелства, поради които законът увеличава наказанието за някого от
съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на
които тези обстоятелства не са налице. Иначе казано, съгласно установените в общата част от Наказателния кодекс
правила за съучастието, недлъжностното лице не следва да отговаря за по-тежко
наказуемия квалифициран състав на престъплението.
Недопустимо е постановяването
на осъдителна присъда при недоказаност на обвинителната теза по несъмнен начин.
Само тогава, когато всички факти, които са включени във веригата на причинно
-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени
по безспорен и категоричен начин, то и съответно съдът може да ангажира
претендираната от държавното
обвинение отговорност на подсъдимите
по делото лица. Присъдата не може да почива на предположения /чл.303 от НПК/,
на съмнителни и колебливи обстоятелства относно обективните и субективни
признаци на престъпното деяние.
С оглед изложеното и съдът призна подсъдимите К.Я.К. и
Ю.И.М., за невиновни в това
през месец ноември 2010г в гр. С. в условията на продължавано престъпление в
съучастие като съизвършители, като К.Я.К. е действал в качеството си на
длъжностно лице - старши полицай в ГКПП - С., възползвало се от служебното
си положение, да са превели през границата на страната- ГКПП - гр. С., отделни лица: на ***.-
Н.С.Т. ***.2010г.- Л.Х.В. ***, без разрешение на надлежните органи на властта,
поради което и на основание чл. 304 от НПК ги оправда изцяло по
повдигнатите им обвинения за извършено престъпление по чл. 280, ал.2, т. 5, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК.
При този изход на делото, тъй като подсъдимите са оправдани изцяло по
повдигнатите и предявени им обвинения, на основание чл. 190, ал.1 от НПК,
разноските по делото остават за сметка на държавата.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: