Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети август
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1540 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 20190804164456, депозирана от „К.С.Ю.“ ЕООД (с
предишно наименование до 29.07.2019 г. „М.С.“ ЕООД) срещу отказ №
201900628214210 - 3/29.07.2019 г. на Агенцията по вписванията - Търговски
регистър за обявяване на ГФО за 2018 г. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) оказало обявяване, тъй като
представеното удостоверение за актуално състояние на германското дружество –
едноличен собственик на капитала не било удостоверено с апостил. Поддържа, че
такова изискване липсвало в чл. 18 ЗТРРЮЛНЦ, както и в Наредба № 1 за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър. Имало изискване само документите,
които са на който и да е от официалните езици на Европейския съюз да се представят
в заверен от страната превод без да е необходима легализация.
На следващо място жалбоподателят сочи, че от времето, в което било дадено
указание за представяне на удостоверението ведно с апостил до постановяване на
обжалвания отказ бил изтекъл около половин час. По този начин на заявителя не
била дадена реална възможност да отстрани недостатъците на заявлението и било
ограничено правото му на защита. Въз основа на изложеното моли съда да бъде
отменен обжалваният отказ и да бъдат дадени задължителни указания на АВ –
търговски регистър да извърши исканото обявяване, а евентуално – да бъдат
дадени указания за предоставяне на достатъчен срок за представяне на
удостоверението за актуално състояние с апостил.
Съдът, след като разгледа
жалбата и писмените доказателства, приложени към заявление Г2 вх. № 20190628214210, намира следното от фактическа и правна страна:
Заявление Г2 вх. № 20190628214210 е депозирано по
електронен път от името на „К.С.Ю.“ ЕООД чрез адв. В.М.В., като с него е
поискано обявяване на ГФО за 2018 г. Към заявлението са приложени: изрично
адвокатско пълномощно, декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, ГФО за 2018 г., (съставен
от баланс, отчет за приходи и разходи, отчет за собствения капитал и отчет за
паричните потоци), Решение на едноличния собственик на капитала „М.С.“ ГмбХ,
Германия за одобряване на ГФО, извлечение от търговския регистър на А. относно
правното състояние на „М.С.“ ГмбХ.
На 24.07.2019 г. ДЛР е дало указания за представяне на доказателства за
заплащане на дължимата държавна такса. Това указание е изпълнено със заявление
Ж1 рег. № 20190724172121.
На 29.07.2019 г. вече друго ДЛР е дало указания да се представи
удостоверение за актуално правно състояние на едноличния собственик,
удостоверено с апостил. Без да предостави реална възможност за изпълнение на
указанията, в същия ден е постановен отказ за обявяване на ГФО поради
непредставяне на удостоверение за актуално състояние, снабдено с апостил в срок
от три работни дни след постъпване на заявлението.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е подадена
против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок – отказът е постановен
на 29.07.2019 г., а жалбата е депозирана на 04.08.2019 г. Жалбата е депозирана
от процесуално легитимирано лице – адвокат с изрично пълномощно, поради което е
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна, предвид следното:
При подаване на
заявление за обявяване на документ, длъжностното лице дължи проверката по чл.
21 ЗТРРЮЛНЦ. Когато при извършване на тази проверка се установи, че към
заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или
когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по
регистрацията, на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, е длъжно да даде ясни
указания на заявителя за отстраняване на нередовността и се произнася по
заявлението едва след като те бъдат отстранени или след изтичане на срока за
това, който е определен в цитираната законова разпоредба.
Обхватът на дължимата от
ДЛР проверка несъмнено обхваща и правосубектността на лицето, действащо като
едноличен собственик на капитала на дружеството. Тази правосубектност се
установява с извлечение от съответния регистър, в който юридическото
лице-едноличен собственик е вписано, като това извлечение представлява
официален удостоверителен документ. В случая този едноличен собственик е
дружество, вписано в Германия. Съответно - документ за неговата правосубектност
е извлечение от съответния търговски регистър в Германия. За да има същата
доказателствена сила, каквато има удостоверението, издадено от българския
търговски регистър, германското удостоверение следва да е легализирано.
Легализацията на публични документи, изходящи от страни-членки по Конвенцията
за
премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове се
извършва с нарочно удостоверение, наречено апостил. Ето защо правилно ДЛР е указало
на заявителя, че следва да представи удостоверението от германския търговски
регистър, удостоверено с апостил. Както бе посочено това изискване е свързано с
възможността да бъде зачетена от българския регистърен орган официална доказателствена
сила на чуждия официален документ. Изискването, което заявителят цитира по чл.
18 ЗТТРЮЛНЦ за представяне на превод на документа на български език има
различна цел и не отменя горното изискване, поради което възражението в тази
насока е неоснователно.
Основателно е
обаче възражението на заявителя-жалбоподател, че ДЛР не му е предоставило
законосустановения срок за изпълнение на дадените указания, като е постановило
отказ от обявяване още в деня на даване на указанията. В чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че срокът,
в който заявителят може да изпълни дадените указания за отстраняване на
нередовността на подаденото заявление, е до изтичането на срока по чл. 19, ал.
2 ЗТРРЮЛНЦ, който е този, установен за произнасяне от длъжностното лице по
подадено заявление, и той е след изтичане на три работни дни от неговото
постъпване в търговския регистър. В тази насока е и подзаконовата норма на чл.
92а, ал. 3 от Наредбата, в която срокът за отстраняване на нередовностите на
заявлението е още по –ясно регламентиран - до 3 работни дни от постъпване на
заявлението. При съобразяване на това и на предвиденото в чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ задължение на
ДЛР да оповести указанията, които дава, по електронната партида на търговеца не
по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския
регистър, се налага изводът, че срокът за отстраняване на констатираните
нередовности започва да тече най- късно от работния ден, следващ постъпване на
заявлението, и изтича на третия работен ден от неговото постъпване. Посоченото
обаче не се отнася за случаите, в които длъжностното лице не е спазило
законовия срок по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ за даване на указания и особено,
когато те са дадени след изтичане и на срока за произнасяне, предвиден в чл.
19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от три работни дни, какъвто е настоящият случай, в който
указанията за отстраняване на констатираните нередовности са дадени след почти
месец след депозиране на заявлението на 28.06.2019 г. Противното по смисъл
разсъждение на ДЛР е логически нонсенс – ДЛР изисква спазване от заявителя на тридневния
срок по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, въпреки, че той е дал указания един месец след
изтичането му. След като указанията са дадени със закъснение, то заявителят
следва да има най-малко три работни дни от съобщението да ги изпълни, по
аналогия със срока, който заявителят има в случая, когато ДЛР е спазило срока
по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
С оглед на изложеното
обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен с даване
на задължителни указания от страна на съда. На основание чл. 22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ
следва да бъдат дадени указания на заявителя да представи необходимите документи
във връзка със заявеното искане за обявяване на ГФО.
Воден от горното,
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 20190804164456,
депозирана от „К.С.Ю.“ ЕООД (с предишно наименование „М.С.“ ЕООД), ЕИК ******* отказ № 201900628214210 - 3/29.07.2019 г.
на Агенцията по вписванията - Търговски регистър за обявяване на ГФО за 2018 г.
по Заявление Г2 вх. № 20190628214210.
УКАЗВА на длъжностното
лице по регистрацията при Агенцията по вписванията да даде указания по Заявление Г2 вх. № 20190628214210, съгласно
мотивите на решението, след което да извърши обявяване на ГФО за 2018 г, ако
същите бъдат изпълнени.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: