№ 14686
гр. С, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110120227 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК от
Е. П. М. с ЕГН ********** срещу „СВ“ АД, ЕИК ****, за установяване на недължимост на
сумата от 742,06 лева – главница за потребена вода, доставена до имот с адрес: гр. С, ж.к.
„ОК:, бл. 524, вх. В, ет. 9, ап. 89 за периода от 21.01.2014 г. до 21.02.2016 г., както и на
сумата от 96,98 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 21.02.2014 г.
до 21.02.2016 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.02.2017 г. по ч. гр. д. №
13348/2016 г. по описа на СРС, 90 състав, за които е образувано изп.д. № 20178630402557 от
ЧСИ СХ, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
В исковата молба се твърди, че срещу Е. П. М. е издаден изпълнителен лист от
16.02.2017 г. по ч. гр. д. № 13348/2016 г. по описа на СРС, 90 състав, въз основа на който по
молба на ответника е образувано изп.д. № 20178630402557 от ЧСИ СХ. Претендира, че
вземанията са погасени с изтичане на кратката тригодишна давност, която следвало да
намери приложение в настоящата хипотеза. Твърди, че посоченият давностен срок е
започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК,
т.е. от 25.05.2016 г., като не бил прекъсван в течение на тригодишния, евентуално на
петгодишния давностен срок. Сочи, че поради неизвършване на изпълнителни действия в
период от 2 години на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
явява прекратено по силата на закона и извършените след прекратяването по закон
изпълнителни действия не са породили правно действие. Позовава се и на чл. 433, ал. 1, т. 5
ГПК, като посочва, че изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено,
доколкото не е установено наличието на секвестируемо имущество на ищцата, което да е
1
годен обект на принудително изпълнение. Моли съда да признае за установено, че ищцата
не дължи процесните суми поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че приложимият давностен срок за
вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е пет години, като той започва да тече от
момента на влизане в сила на заповедта. Поддържа, че давността за процесните вземания е
прекъсната на 16.08.2017 г. с подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство, съдържаща искане за предприемане на съответните изпълнителни действия
съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ, като впоследствие давностният срок е прекъсван многократно с
редица изпълнителни действия, поради което не е изтекъл. Моли съда да отхвърли исковете
и да му присъди направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С определение на съда от 07.03.2024 г. като безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че срещу Е. П. М. в полза на „СВ“ АД е издаден
изпълнителен лист от 16.02.2017 г. по ч. гр. д. № 13348/2016 г. по описа на СРС, 90 състав,
въз основа на който срещу ищцата е образувано изп.д. № 20178630402557 от ЧСИ СХ.
Не се спори между страните, а и от представения по делото в заверен препис
изпълнителен лист от 16.02.2017 г. по ч. гр. д. № 13348/2016 г. по описа на СРС, 90 състав се
установява, че същият е издаден за сумата от 742,06 лв., представляваща неизплатена сума
за потребена вода през периода от 21.01.2014 г. до 21.02.2016 г., ведно със законната лихва за
периода от 09.03.2016 г. до изплащане на вземането, както и за мораторна лихва в размер на
96,98 лв. за периода от 21.02.2014 г. до 21.02.2016 г.
Спорно е погасено ли е правото на принудително изпълнение на вземанията, за които е
издаден посоченият изпълнителен лист.
С оглед наведените от ищцата твърдения предявеният отрицателен установителен иск
е с правна квалификация по чл. 439 ГПК, тъй като след предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден срещу ищеца изпълнителен
лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита
на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз основа на
заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК, поради което разпоредбата на чл.
439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не е провеждано.
В случая по делото е представен заверен препис от процесната заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 02.04.2016 г., върху която е налице
отбелязване на датата на влизането й в сила - на 25.05.2016 г. Именно на настъпили след
2
тази дата обстоятелства ищцата основава претенцията си като твърди, че вземанията са
погасени по давност.
Приложимата давност, независимо от характера на вземанията, е петгодишна на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение /какъвто
е изричният текст на цитираната норма/ на заповедта на практика е придадено значението и
ефекта на влязло в сила съдебно решение. За този извод определящ е ефектът, който има
влязлата в сила заповед в отношенията между страните, а именно – невъзможност за
пререшаване на въпроса относно съществуване на вземанията въз основа на обстоятелства,
реализирани до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК. Единствено
по реда на чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането, но само въз основа на
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на
възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Извън иска по чл. 424 ГПК,
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, а в случай че е бил
лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд да приеме
възражението му по реда на чл. 423 ГПК. На практика с изтичане на преклузивния срок за
подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на
окончателно разрешен правен спор, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. В този смисъл е и част от
формираната съдебна практика по въпроса, израз на която са Решение № 261619 от
04.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г.,
Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение № 214
от 15.02.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1722/2021 г., IV г. о.
При съблюдаване посоченото и от съвкупната преценка на доказателствата по делото
се установява, че след влизане в сила на заповедта /на 25.05.2016 г., съобразно изричното
отбелязване направено върху последната/ и преди изтичане на петгодишния давностен срок
от страна на кредитора са предприети действия по принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Видно от приетия препис от изп. д. № 20178630402557 г. на ЧСИ СХ въз основа на
издадения в полза на ответника изпълнителен лист по негова нарочна молба от 16.08.2017 г.
с възлагане по чл. 18, ал.1 ЗЧСИ срещу Е. П. М. било образувано изпълнително
производство за събиране на присъдените суми.
Със запорни съобщения от 03.10.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор на
вземания по банкови сметки на ищцата в „Първа инвестиционна банка“ АД /л. 59/ и „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД /л. 61/, като видно от положените печати от банките е посочено, че по
сметките няма достатъчно наличност.
3
С молба от 17.05.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ извършването на изпълнителни
действия, а именно налагане на запори върху наличностите по банковите сметки на
длъжника, насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, налагане на
възбрана на притежаваните недвижими имоти, както и налагане на запор на трудовото
възнаграждение или на пенсията на същата.
Съдебният изпълнител е изготвил призовка за принудително изпълнение от 25.09.2019
г., както и е насрочил извършването на опис на движимо имущество, собственост на
длъжника, на 29.11.2019 г. от 10.30 часа на адрес в гр. С, ж.к. „ОК“, бл. 524, вх. В, ет. 9, ап.
89 /л. 82/. Видно от уведомление от 25.09.2019 г., книжата следва да се считат връчени на
длъжника с изтичане на посочения в последното срок за явяване в канцеларията на ЧСИ за
получаването им, а именно на 21.10.2019 г.
От страна на взискателя е депозирана нова молба до ЧСИ от 12.03.2021 г., с която се
иска извършването на изпълнителни действия по процесното изпълнително дело, в т.ч.
налагане на запори, възбрани, насрочване на опис на движими вещи. Със запорно
съобщение на ЧСИ от 08.02.2023 г. е наложен запор на вземанията на длъжника за пенсия,
като съобщението е получено от Националния осигурителен институт на 16.02.2023 г. На
17.02.2023 г. е депозирана молба от взискателя, с която отново в поискано извършването на
изпълнителни действия.
Изпълнителното производство пред ЧСИ е започнало след постановяване на ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, поради което същото намира
приложение по отношение преценката наличието на обстоятелствата, водещи до спиране
или прекъсване на давността. В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Доколкото давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от
поведението на други лица, поради това ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането /в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г., по
гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV ГО, Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1532/2021 г., III г. о., ГК и др./. От значение за прекъсване на давността е действието на
взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултатът от изпълнителното
действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите права и интереси
на трети лица/ в този смисъл изрично - Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. №
1924/2023 г., IV г. о., ГК/. Обратното разбиране би довело до поставяне прекъсването на
давността в зависимост от наличието на секвестируемо имущество на длъжника, каквото
тълкуване не следва нито от съдържанието на разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, нито от
вложения смисъл в тълкуването на същата с ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
4
Следва да се посочи и че в случая за периода от 13 март 2020 г. до 20.05.2020 г. /вкл./
погасителната давност е била спряна по силата на закона /чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и § 13 от ПРЗ към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето ( Oбн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г.).
По повод възраженията на ищцата за настъпила перемпция следва да се отбележи, че в
случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал
постановление, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Кредиторът по
изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се
лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да
прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере от имуществото на
длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и
напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи
неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията е процесуален институт, при който
санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно
право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие
на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна
дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от
кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и
съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни
заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща
се в изпълнителния лист, който е в негово държане. В този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 2 от 04.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК.
Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело или не е, във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ /в този смисъл преобладаващата съдебна практика и преди
постановяване на цитираното тълкувателно решение - Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1722/2021 г., IV г. о/.
В случая не се установява да е настъпила твърдяната от ищцата перемпция на
процесното изпълнително производство, доколкото не е налице период от поне 2 години, в
който да не са отправяни искания от страна на взискателя за извършване на изпълнителни
действия.
Следователно противно на твърдението на ищцата правото на принудително
5
изпълнение на процесните вземанията не е погасено по давност към датата на депозиране на
исковата молба в съда 18.04.2023 г., поради липса на период повече от пет години, в рамките
на който да не е налице обстоятелство, водещо до прекъсване на давността, а именно
отправяне на надлежни искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия и
налагане на запори на вземания на ищцата.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск съдът
намира за неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК право на разноски има
ответникът в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда с
оглед фактическата и правна сложност на производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК от Е. П. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „В“ № 35, ет. 3, офис 1,
срещу „СВ“ АД, ЕИК *********, за установяване на недължимост на сумата от 742,06 лева
– главница за потребена вода, доставена до имот с адрес: гр. С, ж.к. „ОК:, бл. 524, вх. В, ет.
9, ап. 89 за периода от 21.01.2014 г. до 21.02.2016 г., както и на сумата от 96,98 лева –
законна лихва за забава върху главницата за периода от 21.02.2014 г. до 21.02.2016 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 16.02.2017 г. по ч. гр. д. № 13348/2016 г. по описа на
СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК Е. П. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С, ул. „В“ № 35, ет. 3, офис 1 да заплати на „СВ“ АД, ЕИК *********
сумата 100 лева - разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6