Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260639 Година
12.07.2021 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и пети юни Година 2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 217 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
Е. твърди в исковата си молба, че на 10.08.2015 г. сключил с ответницата и
наследодателят на ответника - А.Д. С. договор за кредит № 2, по който
предоставил на кредитополучателите кредит в размер на 57 900 лева, при годишна
лихва 8 % и срок за погасяване до 10.05.2018 г. С анекс № 1/10.06.2019 г. към
договора за кредит било уговорено, че ответникът, в качеството му на наследник
на посочения си наследодател, поемал дълга му. С този анекс страните променили
условията на договора за кредит № 2/10.08.2015 г., като удължили срока за
погасяването му до 10.12.2019 г., определили годишната лихва от 8 % да била
валидна до 31.12.2018 г., а от 01.01.2019 г. уговорили годишна лихва 14,4 %,
като за първия месец тя била 489 лева, а останалите по 694.80 лева, съгласно
приложен погасителен план. Уговорено било, че сумата по кредита и начислената
лихва за периода, за който се отнасял анексът, щели да се изплатят до края на
уговорения период. Сумата от 10833.80 лева била сбора на всички договорени с
анекса лихви от 10.05.2018 г. до 10.12.2019 г. Поради неплащане в договорения
срок подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
такава му била издадена с № 1390/06.08.2020 г. по ч.гр.д. № 2088/2020 г. на
Районен съд Стара Загора за всички дължими суми, освен за 3023.66 лева
договорна лихва от 11.05.2018 г. до 31.12.2018 г. и 7967.04 лева договорна
лихва от 01.01.2019 г. до 10.12.2019 г. С разпореждане на съда от 06.08.2020 г. било отказано издаването на заповед
за тези две суми, което разпореждане било потвърдено Окръжен съд Стара Загора.
След допуснатото по искане на пълномощника на ищеца намаляване на размера на
предявените искове, искането е да се осъдят ответниците да заплатят солидарно
на ищеца сумата от 2972.20 лева за дължима съгласно анекс № 1/10.06.2019 г. към
договора за кредит № 2/10.08.2015 г. възнаградителна лихва от 11.05.2018 г. до
31.12.2018 г., сумата от 7851.24 лева за дължима съгласно същия анекс №
1/10.06.2019 г. към договора за кредит № 2/10.08.2015 г. възнаградителна лихва
за периода от 01.01.2019 г. до 10.12.2019 г., и за законна лихва върху тези лихви
от подаване на исковата молба в съда на
13.01.2021 г. до изплащането им, както и сторените в заповедното и настоящото
производство разноски.
Ответниците
Г.Д.С. и Д.А.С., редовно призовани, не са подали писмен отговор, а в съдебно
заседание не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище по
предявените искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
На 10.08.2015 г. ищецът
сключил с ответницата и наследодателят на ответника – А.Д. С. представения в
приложеното заповедно ч.гр.д. № 2088/2020 г. на СтРС договор за кредит № 2 с
нотариална заверка на подписите им. По същият ищецът отпуснал на
кредитополучателите кредит от 57 900 лева, преведен на 11.08.2015 г. по
посочената банкова сметка ***. I от договора, видно от
т. 1 на заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза,
което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на
противоречие с останалите доказателства по делото, а кредитополучателите се
задължили да му го върнат с уговорената в договора 8 % годишна възнаградителна
лихва и евентуално неустойка, такси и разноски в срок до 10.05.2018 г. Този кредит
е търговска сделка (чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ).
Доколкото от същия не следва друго, кредитополучателите, които при сключването
му са поели общо задължение за връщането му, се смятат солидарни длъжници (чл.
304 ТЗ). В чл. II страните уговорили
обезпечаване на кредита с договорна ипотека върху посочения в същия самостоятелен
обект в сграда на кредитополучателите.
На 10.06.2019 г. ищецът
и ответницата лично и като пълномощник на ответника сключили представения в
приложеното заповедно горепосоченото производство анекс № 1 към този договор. С
него страните уговорили ответникът, в качеството му на наследник на починалия
на - г. кредитополучател А.Д. С., да поеме дълга му по кредита и уговорили още
анексът да влезе в сила от 10.05.2018 г., като удължили и крайният срок за
погасяването на кредита до 10.12.2019 г., а дължимата от кредитополучателите
годишна лихва от 8 % уговорили да бъдела валидна до 31.12.2018 г., а от
01.01.2019 г. до 10.12.2019 г. увеличили същата лихва на 14.4 % годишно, като
за първия месец от този период уговорили тя да бъдела 489 лева, а за всички
останали – по 694.80 лева, съгласно приложения погасителен план към същия
договор. Уговорили още погасяването на главницата и възнаградителната лихва да
се извърши на края на договорения период, ако нямало предсрочно погасяване или
ако кредитът не станел предсрочно изискуем, като за периода до 10.05.2018 г.
уговорили, че кредитополучателите имали неплатени лихви в размер на 6304.60
лева, които оставали дължими до крайния срок за погасяване на кредита.
На 22.06.2020 г. ищецът
подал заявление за издаване солидарно срещу ответниците на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за
57 900 лева главница от невърнатия кредит, с 6304.60 лева възнаградителна
лихва до 10.05.2018 г., с 3023.66 лева възнаградителна лихва от 11.05.2018 г.
до 31.12.2018 г., със 7 967.04 лева възнаградителна лихва от 01.01.2019 г.
до 10.12.2019 г., с 1737 лева неустойка и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението до изплащането й, както и сторените по делото разноски.
За разглеждането е образувано приложеното ч.гр.д. № 2088/2020 г. на СтРС, по
което на 06.08.2020 г. съдът издал исканата от него заповед и изпълнителен лист
за тези суми срещу ответниците, срещу която заповед последните не са подали
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и същата е влязла в сила на 15.09.2020
г. за ответницата и на 29.09.2020 г. за ответника, с изключение на претендираните
с исковата молба по делото преди намалението им горепосочени 3023.66 лева
възнаградителна лихва от 11.05.2018 г. до 31.12.2018 г., със 7967.04 лева
възнаградителна лихва от 01.01.2019 г. до 10.12.2019 г., искането на ищеца за
издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл.
418 ГПК за които, заповедният съд е отхвърлил с влязлото в сила след
потвърждаването му от въззивния съд на 29.09.2020 г. разпореждане от 06.08.2020
г. Поради това ищецът е предявил против ответниците осъдителните си искове за
същите лихви по настоящото дело.
От т. 2 и 3 на ЗСИЕ се
установява още, че уговорената в анекса за ползването на процесния кредит
възнаградителна лихва за исковия период от 11.05.2018 г. до 31.12.2018 г. е
2792.20 лева, а уговорената в същия анекс за ползването на процесния кредит
възнаградителна лихва за исковия период от 01.01.2019 г. до 10.12.2019 г. е 7851.24
лева, до които размери и ищецът намали чрез пълномощника си исковете си по
делото за присъждането им (л. 41 и 53).
За погасяване на задълженията си по кредита ответниците са извършили едно
плащане на 29.11.2018 г. на обща стойност 6176 лева, с което са погасени
посочените в т. 3 от ЗСИЕ техни задължения за възнаградителни лихви за 2015 г.
и за 2016 г., след което са преустановили плащанията си и не са извършвали
други до приключване на съдебното дирене, въпреки настъпилият на 10.12.2019 г.
краен срок за погасяване на кредита (л. 42).
Други доказателства няма представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове са основателни. По делото
се установи, че ответниците не са платили на ищеца, въпреки настъпването на
уговорения в анекса към договора за кредит краен срок за връщането му на
10.12.2019 г. с лихвите, уговорените в този анекс възнаградителни лихви за
ползването на същия кредит от 2792.20 лева за исковия период от 11.05.2018 г.
до 31.12.2018 г. и от 7851.24 лева за исковия период 01.01.2019 г. до
10.12.2019 г., които няма данни да са платили на ищеца до приключване на съдебното
дирене. Това им неизпълнение е виновно, защото няма данни да се дължи на
причина, която да не може да им се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД).
При това положение ищецът има право да иска изпълнението/плащането им, заедно с
обезщетение за забавата в плащането им (защото последното не
представлява анотоцизъм – Р 1001-1999-V г.о.),
което е и сторил с предявените по делото осъдителни искове за осъждането на
ответниците да му платят тези лихви със законната лихва за забава в плащането
им от подаване на исковата му молба в съда до изплащането им, след като
заповедният съд е отказал с влязлото в сила разпореждане да му издаде исканата
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за
същите лихви, поради неяснота в изчисленията им
(чл. 79, ал.
1 ЗЗД). Поради това тези искове съдът намери за напълно доказани
по основание и размер, поради което, като основателни, следва да ги уважи така,
както са намалени, заедно с акцесорното искане на ищеца за присъждане и на законна
лихва върху претендираните с тях суми от подаване на исковата му молба в съда
до изплащането им (чл. 86, ал 1 ЗЗД).
При този изход на
делото, на ищецът следва да се присъдят само сторените по настоящото дело
разноски в общ размер от 1841.64 лева (от които 439.64 лева
внесена държавна такса за производството, 370 лева внесено възнаграждение на
вещото лице и 1032 лева платено адвокатско възнаграждение), които
следва да се възложат в тежест на ответниците (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този
изход на делото последните нямат право на разноски, поради което такива не им
се и присъждат (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Тъй като настоящото производство не е по чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът няма право
да му се присъдят сторените в заповедното производство разноски, които не са му
присъдени в същото съразмерно с отхвърлената част от искането (т.
12 ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Г.Д.С., с ЕГН **********, с адрес ***. - и Д.А.С., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплатят солидарно на Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата
от 2972.20 лева за възнаградителна лихва от 11.05.2018 г. до 31.12.2018 г. по
анекс № 1/10.06.2019 г. към договор за кредит № 2/10.08.2015 г. с нотариални
заверки на подписите от помощник-нотариус по заместване М.Н. на нотариус Д.Н., сумата
от 7851.24 лева за възнаградителна лихва от 01.01.2019 г. до 10.12.2019 г. по
същия анекс към същия договор за кредит, и за законна лихва върху тези суми от 13.01.2021
г. до изплащането им, както и сумата от 1841.64 лева за разноски по настоящото
дело.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: