МОТИВИ по НОХД № 1964/11г. на Окръжен съд-Пловдив
Подсъдимият Т.Т.И. е обвинен в извършване на
престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б.”б” пр.1 вр.ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК,
за това че на ****г. на пътя между с.В. и с.Б., обл.П., при управление на МПС -
л.а.”****” с рег.№ **** е нарушил правила за движение по пътищата: - чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП – “Всеки участник в
движението по пътищата: 1. с поведението не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди”; чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП – “На водача на
пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство
под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”; чл.20 ал.1
от ЗДвП “Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл.20
ал.2 от ЗДвП “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”; чл.21 ал.1 от ЗДвП – “При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч, а именно 90 км/ч извън
населено място за категория “В” и с това по непредпазливост е причинил
смъртта на Ц. Н.Н. с ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно
състояние.
Прокурорът
поддържа обвинението изцяло. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, изтърпявано реално, както и да бъде лишен от право
да управлява МПС.
Подсъдимият изразява формално съжаление за случилото се,
като самостоятелно и чрез защитника си моли за признаването му за невинен и
постановяване на оправдателна присъда. Съобразно с волята им производството
протече по реда на гл.27-ма – чл.371 т.1 от НПК.
За съвместно разглеждане с наказателния процес не е предявен
от близката на починалия и не е приеман от съда граждански иск.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият Т.Т.И. е роден на ***г***, а понастоящем живее в
с.Б., обл.П. Той е българин, български гражданин и не е семеен, като живее на
съпружески начала със св.А.А.. Има средно образование, трудовоангажиран е и е
осъждан до момента за кражба и за шофиране в пияно състояние.
Към м.септември 2010г. св.А.А. притежавала лек автомобил “****”
с рег.№ ****, който бил ползван както от самата нея, така и от подсъдимия И..
Към средата на този месец дясната ръка на И. била гипсирана поради получена
фрактура в областта на китката, което обаче не му пречило да управлява
горепосочения автомобил.
През
деня на ****г. подсъдимият, заедно със св.А.А. и приятеля си св.А.С., шофирал
автомобила от с.Б. до гр.П. В града оставил приятелката си до местоработата й,
след което той и св.А.С. се прибрали в селото, като на връщане колата пак била
управлявана от подс.И. В центъра на с.Б. двамата се почерпили, като изпили по 2
– 3 бири. Към 16.00ч. в същия ден подсъдимият отишъл в дома на св.С., където му
помогнал да смени бравата на вратата си. При това посещение в дома на свидетеля
двамата пили ракия. Оттам подсъдимият си тръгнал с колата, като към 18.00ч. се
отбил до магазина на св.М.Р. Поискал от свидетелката една бира, но тя като го
видяла, че е много пиян и дори е залитал, отказала да му даде. Подсъдимият се
качил в колата си и потеглил, срещайки по пътя си свой познат - пострадалия Ц.Н.
Поканил го да се качи в колата и да отидат до съседното село В. Пострадалият се
съгласил, при което двамата се отправили за това село с управлявания от
подсъдимия И. л.а.”****”. Пристигайки в с.В. подсъдимият спрял колата до
питейното заведение на св.В.Д., в което през това време се намирали като
посетители свидетелите В.П., Г.В. и А.П. Двамата влезли в заведението, където
подсъдимият си взел от хладилната камера бира и излязъл да я пие навън, до
колата. Пострадалият си купил цигари и в разговор със св.Д. и споделил, че не
му се идвало до с.В., но се съгласил на поканата на И. Малко след това постр.Н.
напуснал заведението и се качил в колата, в която на шофьорското място си седял
подсъдимият.
Качването
на Н. в колата и сядането на предната дясна седалка било наблюдавано от св.М.И.
В този момент тя се намирала на вратата на своя магазин, на разстояние около 10
– 15 метра от автомобила на подсъдимия.
Подсъдимият,
който си поставил предпазния колан, за разлика от седящия до него Н., предприел
шофиране на автомобила с висока скорост, като на около 1,5 км след излизане от
селото се е движил с около 112 км/ч. В един момент, движейки се на 5-та
предавка, по сух и асфалтиран път, при свечеряване, изгубил контрол върху
управлението вследствие на употребения алкохол и високата скорост на колата.
Автомобилът се отклонил вдясно и напускайки пътното платно се преобърнал няколко
пъти по наклона /дере с 2-3 метра под нивото на пътя/. Установил се в покой
върху колелата си, като при преобръщането изпопадали на земята различни вещи от
автомобила, а от счупилия се прозорец на предната дясна врата изпаднал и
пострадалият Н. Подсъдимият се освободил от колана, който успял да го предпази
от сериозни наранявания, но тъй като от смачкването на ламарините на колата не
се отваряла никоя от четирите и врати, успял да излезе през един от шестте й
счупени прозореца. Приближил до лежащия в близост до предната дясна врата на
колата Н., като вследствие уменията си на санитарен инструктор, добити от
срочната военна служба, не след дълго установил, че пострадалият е починал. Съзнавайки
че като е осъждан вече за шофиране в нетрезво състояние и че законът при
повторно провинение ще бъде приложен спрямо него по-строго, подсъдимият не
сигнализирал органите на полицията или за медицинска помощ. Взел решение за
изчакване с оглед на немалкото количество употребен от него алкохол. Телефонирал
единствено на приятелката си св.А.А., казвайки и че са катастрофирали. Тя от
своя страна се обадила на родителите му и на свой роднина за оказване на
съдействие и помощ – св.Н.Н.
Междувременно
по този път от с.Б. към с.В. били предприели пътуване с микробуса си
свидетелите П.Н. и Ж.Н. Преминавайки покрай мястото на ПТП, забелязали в ниското
катастрофиралата кола, която им се сторила изгоряла. Тъй като не видели никакви
хора в колата или около нея, продължили по пътя си. В с.В. се забавили около 10
минути, а на връщане към с.Б. спрели на пътя, до мястото на инцидента. Оттам
извикали няколко пъти името на подсъдимия. Тогава Т.И. им се обадил, като пред
тях започнал да симулира действия по спасяване на пострадалия, дишайки “уста в
уста”. Вземайки решение да прехвърли вината на починалия казал на двамата
свидетели, че с Ц. се напили и не стига, че му счупил колата, ами взел че и
умрял. Свидетелят П.Н. го попитал дали е звъннал на Бърза помощ, на което
подсъдимият отговорил отрицателно. Излъгал свидетелите, че няма телефон и казал
на П.Н. той да се обади. В този момент на свидетеля се обадила негова
братовчедка, на която той й казал за катастрофата и й заръчал да звъни на Бърза помощ, посочвайки и мястото на катастрофата. Около 5 минути
по-късно при тях дошли родителите на подсъдимия, от които св.М.И.. Пред тях
отново започнал да разиграва сцената с оказване помощ на починалия, също
казвайки им, че Ц. бил карал колата. При това майка му и баща му започнали да
го бият с шамари, викайки му, че все дертища им създавал. Подсъдимият казал на
св.П.Н., че го болял коремът и поискал да го закара на доктор. При това
свидетелят му отвърнал, че ще стане по-лошо да не кажат, че е избягал. Виждайки,
че идва линейката, подсъдимият се запътил към шосето и изкачвайки стръмнината,
легнал зад колата на Бърза помощ, казвайки, че го болят гърдите. Св.В.Г. -
лекар от ЦСМП филиал Б., констатирала смъртта на Ц. Н. Подсъдимият заявил на свидетелката, че
той бил извадил пострадалия от колата, но на въпроса на Г. откъде го е извадил И.
не отговорил. Подсъдимият бил качен в линейката, където на останалите въпроси
на св.Г., според нея, той й отговарял адекватно. На въпроса й дали той е карал
колата отговорил, че не бил той. Обяснил й, че си бил сложил предпазния колан и
че го боляло отдясно наляво, от дясното рамо надолу към гърдите. При опипване
от нейна страна подсъдимият реагирал на болка на места по тялото си, която
болка би се получила от натиск на предпазен колан върху дясностоящ пътник в
автомобил. Св.Г. обективно установила само едно зачервяване отпред, по
средата на гърдите, с размер от 5-10см., с овална, а не с ивичеста форма.
Междувременно,
преди линейката да потегли с подсъдимия за УМБАЛ “***” – П., от дежурния на
РУП-Р. били изпратени към местопроизшествието полицейските служители св.Й.Г. и
св.Й.М. Те пристигнали малко преди линейката да потегли, като св.Г. поискал
предварителна информация от св.Г. за случилото се. Попитал и подсъдимия кой е
управлявал катастрофиралия автомобил, на което И. му отговорил, че го е карал
починалия. След това двамата полицейски служители останали да запазят
местопроизшествието, а линейката с подсъдимия поела към здравното заведение. И.
не бил тестван за употреба на алкохол.
В УМБАЛ
“***” – П. подсъдимият бил доведен към 22.00ч. и въведен при дежурния лекар
св.Н.К. към 22.10ч. Този свидетел го прегледал и провел с него беседа, при
която И. му заявил, че колата била карана от другото лице, а той самият бил
седнал на седалката до водача, че след катастрофата той сам бил извадил шофьора
от колата и че преди да стане това, бил изпил около 5-6 бутилки бира.
Известно
време след това в УМБАЛ “***” – П.
пристигнал св.Н.Н. – полицейски служител в с-р “Пътна полиция”, който по
разпореждане от дежурната част на сектора издал на подсъдимия талон за
медицинско изследване за установяване наличието на алкохол в кръвта му.
Представил го за подпис на И. и го предал на медицинския екип там.
Изследванията по-късно дали положителен резултат – 2,44 на хиляда алкохол в
кръвта на подсъдимия Т.И., а тези на
починалия Ц. Н. – 1,87 на хиляда.
От
заключението на вещото лице Д. по СМЕ на труп се установява, че на Ц. Н. е било
причинено: разкъсване на паренхима на
десния бял дроб, наличие на кръв в дясната плеврална кухина, двустранно
счупване на ребрата, счупване на лявата ключица, счупване на тялото на дясната
бедрена кост, разкъсно-контузна рана и счупване на двете кости на дясната
предмишница, разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда,
разкъсно-контузна рана в областта на половия член, кръвонасядания и охлузвания в
областта на главата, гръдния кош, горните и долни крайници, като причината за
смъртта на пострадалия е острата кръвозагуба в резултат на разкъсване на паренхима
на десния бял дроб и останалите травматични увреждания и е в пряка причинна
връзка с ПТП.
От
заключението на вещото лице Д. по СМЕ се установява, че от ПТП подсъдимият Т.И.
е получил разкъсно-контузна рана в областта на главата, контузия на гръдния кош
и корема, бързо преходна чревна непроходимост, охлузвания по кожата на лявата
лопатка, драскотини по гръбната повърхност на лявата длан.
Видно от заключението на вещото лице К. по СМЕ на веществени
доказателства - иззети две парчета от тапицерията на облегалката на предна лява
седалка от катастрофиралия автомобил, се установява че зацапванията по тях са
от кръв, която е човешка от група 0/ алфа,бета/ и е възможно да произхожда от
подсъдимия Т.И., но не може да произхожда от пострадалия Ц.Н., който е с кръвна
група А/бета/.
От
заключенията на вещите лица по АТЕ се
установява скоростта на движение на л.а., която непосредствено преди
отклонението на колата е била около 112 км/ч. Вещите лица от комплексната
автотехническа, медицинска и физична експертиза заключават, че най-вероятно по
време на ПТП на мястото на водача да е бил подсъдимия Т.И., а на мястото на
пътника до него – Ц. Н.
Видно
от протоколите за хим.експертизи, концентрацията на алкохол в кръвта на починалия
е била 1,87 промила, а тази на подсъдимия - 2,44 промила.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по
безсъмнен начин от показанията на разпитаните в хода на делото, а и от
тези прочетени в досъдебното
производство свидетели Й.Г., П.Н., Ж.Н., Й.М., В.Г., В.Д., А.А., Н.Н., Г.Н., А.С.,
В.П., Г.В., А.П., Н.Н., Н.К., Ив.И., М.Р., С.Г., Ф.Ф., М.И., отчасти от обясненията на самия подсъдим и
отчасти от показанията на майка му св.М.И., от приетите по делото писмени
доказателства: - протоколи за оглед на
МП/л.2-7,23-25,т.1/, фотоалбуми /л.8-22,26-30,34-38,т.1/, протокол за оглед на
веществени доказателства /л.31-33,т.1/, характеристика /л.44,т.1/, справка за
съдимост /л.46-50,т.1/, протокол за следствен експеримент и фотоалбум
/л.99-109,т.1/, протоколи за хим.експертизи/л.111, 116,т.1/, удостоверение за
наследници/л.52,т.2/, мед.документи/л.53,54,т.2/, карта/л.68,т.2/, справка сектор
КАТ/л.123,т.2/, както и от веществените
доказателства /л.81-84,т.2/, от данните по следствения експеримент, както и от
заключенията по назначените в хода на делото експертизи.
В хода на производството подсъдимият лансира
версията си за смяна на местата в л.а., преди да излязат от с.В., като той бил
седнал на предна дясна седалка, а Н. на седалката на водача, както и за липсата
на спомени от момента на ПТП до момента, в който е започнал да прави изкуствено
дишане на пострадалия. През цялото разследване по делото подсъдимият поддържа
своята версия, че не помни как той самият е излязъл от колата и че как и откъде
е изкарал пострадалия Ц. Н. Такова поведение има и по време на извършване на
следствения експеримент – над 6 месеца след ПТП, където, без да му е указван
прозорец, от който да извади чувала, логично с оглед местоположението на трупа на
земята след ПТП, подсъдимият го придърпва към предната дясна седалка. На този
следствен експеримент подсъдимият не прави каквото и да е възражение или
несъгласие с него или част от него. Но след още 8 месеца той самият започва да
има ”лек и бегъл спомен”, че предната дясна врата на колата е била отворена и
че може би е извадил починалия оттам. Интересното в случая е, че този “спомен”
на подсъдимия съвпада по време и със “спомена” на майка му – св.М.И., а това
време се явява 12.12.2011г.- времето на съдебното заседание, в което и двамата
дават обяснения, респ. показания. В
стремежа си да подпомогне сина си св.М.И. дори “си спомня”, че лично е пробвала
дали се отварят вратите на автомобила /с малко объркване дали и тя или само
синът й е пробвал дали се отваря шофьорската врата. На въпроса защо е пробвала
отварянето на лявата предна врата дава несмислен отговор “защото исках да знам
защо не е отворена”. Но показанията и от съдебната зала, че предната дясна
врата е била отворена, както и въобще възможността за отварянето на тази врата,
се изключват най-вече от данните, заложени в протокола за оглед на
местопроизшествие. Там изрично е фиксирано, че “четирите врати са силно
деформирани и не могат да се отварят…предна дясна врата е силно смачкана с
огъната горна част навън”. Неверни се явяват показанията на горепосочената
свидетелка в тази им част, които се изключват и от показанията на останалите
присъстващи на местопроизшествието свидетели. При това и съдът кредитира
показанията на св.М.И. отчасти. Отделно пък от това стои въпросът, дали и до
колко подсъдимият с една ръка /при гипсирана дясна ръка/, при твърдени от самия
него болки в счупената му ръка, би могъл да измъкне починалия. Видно от
резултата по експеримента, и то проведен с по-лесна за захващане вещ, опитът на
И. е останал неуспешен. Тук е необходимо да се посочи и неоснователното
възражение на защитника на подсъдимия в тази връзка, че неправилно не е дадено
на клиента му да си помага с гипсираната ръка при експеримента, като имало
данни, че е помагал на свой приятел да поправят бравата му. Неоснователно е
това възражение като влизащо в противоречие пък с обясненията на подсъдимия, че
една от причините да не му се кара колата на връщане от с.В. за с.Б. е именно
болката в гипсираната му ръка.
В заключението си вещите лица от комплексната
експертиза приемат за най-вероятно по време на ПТП на мястото на водача да е
бил Т.Т.И., а на мястото на пътника на предната дясна седалка – Ц. Н. Това е
така, тъй като с оглед на травматичните увреждания по двамата се установява, че
подсъдимият И. е бил с предпазен колан по време на ПТП, а починалият Ц. Н. е
бил без предпазен колан. А по време на ПТП е бил поставен само колана на
предната лява седалка. Предпазният колан на предната лява седалка е намерен
отпуснат, колана на предната дясна седалка /тази на пътника/ е прибран. От
деформацията на колана на седалката на шофьора в мястото на преминаването му
през ухото в точката за закрепване на гредата и от липсата на такава деформация
за колана на дясната седалка на това място се прави извода за използван
единствено колана от водача на л.а. Отделно от това след използването на колана
на предната дясна седалка по време на сл.експеримент този колан въобще не се е
прибрал обратно в леглото си, т.е. коланът на дясната седалка след ПТП е
останал така, както е бил и по време на ПТП - в прибрано положение. Горното е
така и защото по тапицерията на седалката и облегалката по предната лява
седалка има следи от кръв, които могат да произхождат от подсъдимия И., но не и
от пострадалия Н. С оглед на нараняванията по него е било възможно по гравитационен
път кръвта му да се е стекла по облегалката и седалката, откъдето са иззети –
предна лява седалка /на водача/.
Но доказателствата по факта, че подсъдимият е
управлявал автомобила не се изчерпват единствено със заключенията на вещите
лица, с резултатите от следствения експеримент и с тези от изследванията на
веществените доказателства. Налице в тази връзка са и показанията на св.М.И.,
която посочва:”Т. беше вътре в колата на шофьорското място…Видях, че Ц. се качи
в колата на предна дясна седалка”. Налице са и показанията на бившия колега и
познат на подсъдимия – св.И.И., който казва: “Доколкото го познавам, той не би
дал автомобила на приятелката си да го управлява друг”, а в тази връзка и
отново показанията на добрия приятел на И. – св.С., който споделя, че не е
виждал въобще освен подсъдимия и приятелката му друг да е карал колата. Налице
са и показанията на всички свидетели по делото, дори и майката на подсъдимия, а
и обясненията на самия подсъдим, в които сочат на знаене от тяхна страна, че
пострадалият Ц. Н. не е управлявал въобще автомобил, а че е управлявал
единствено селскостопански машини в полето. Налице са и показанията на св.Г.Н., на която нейни комшии са и посочили,
че в деня на инцидента подсъдимият е карал силно автомобила из с.Б. В тази
връзка и приятелят на подсъдимия – св. С. посочва за коментари по повод на
много бясното каране на автомобила от И. из селото. Т.е., а и от самите
обяснения на подсъдимия за управление на автомобила дори и след получената
фрактура на китката, гипсовата превръзка въобще не му е пречила да се чувства
комфортно зад волана.
Въобще цялото поведение на подсъдимия, всичките му
действия от момента на ПТП, сочещи разиграване на обмислен от него сценарий,
допълнително потвърждават извода за виновното му поведение именно като водач на
автомобила при катастрофата. Така, като се започне с неверните му твърдения за
вида и количеството употребен алкохол преди заминаване за с.В. /вж.св.С. и за
употребена ракия/, с неверните твърдения относно повода на посещението в с.В. –
че бил помолен от починалия /вж.св.Д. за споделеното и от починалия нежелание
да идва в тяхното село – при поканата на подсъдимия към него/, а всъщност
подсъдимият, на когото малко преди това св.М.Р. е отказала да му даде да пие
бира, пристигайки в съседното село В., спира автомобила единствено в селото
пред питейно заведение, откъдето се снабдява с желаната преди минути напитка.
Като се започне още и с лъжата пред свидетелите П. и Ж. Н., че нямал телефон и
не бил звънял на БП /вж.св.А.А., на която подсъдимият звъни след катастрофата и
преди идването на двамата свидетели на МП/, като се започне и с прикриване
знаенето от негова страна непосредствено след ПТП за смъртта на Ц., но
навсякъде по-късно и дори пред съда твърдяно, че на следващия ден бил разбрал
за смъртта му /вж.св.Ж.Н., пред когото на МП И. се е ядосвал на смъртта на Ц./. Като се
посочи и опитът му да въведе в заблуда медицинското лице от ЦСМП относно
получени травми и болки, които би трябвало да се получат на местостоене от
колан на л.а. от предна дясна седалка. С оглед обстоятелството, че подсъдимият
е придобил по-специални познания в тази област като обучаван санитарен
инструктор, донякъде този негов опит успява пред св.Г. След намесата обаче на
вещото лице Д. с въпроси при снемане показанията и с оглед получените И.
травми, възможността подсъдимият да е бил с колан на дясностоящата седалка се
отхвърли категорично. В тази връзка подсъдимият явно е бил затруднен в избора
си дали да имитира неадекватност при допира си с първите медицински лица, за да
убеди по-късно разследващите го органи в липса на спомени или да създаде у тези
лица увереността, че е бил дясностоящ в автомобила, като посочва точно болки,
симптоми и дори собствени действия по изваждане на постр.Ц. от колата, но
замълчавайки за мястото, откъдето го е извадил /вж.св.Г., пред която
подсъдимият И. е отговарял адекватно на въпросите й и как единствено по
неговите думи и твърдения за болезненост пред нея свидетелката отбелязва това
като симптоми, без да е имало обективна находка, която да подкрепи тези му
думи/.
При всичките тези му действия подсъдимият все пак
успява да спечели известно /немалко / време в своя полза, като се има предвид,
че ПТП е станало преди 19.00ч., а талонът за изследване на кръв за наличие на
алкохол е издаден от св.Н.Н. след 22.00ч. Т.е. към момента на ПТП подсъдимият е
бил с по-висока концентрация на алкохол в кръвта си, като елиминацията и разграждането
на алкохола до момента на вземането и съхраняването на кръвта е намалило тази
концентрация. Въпреки това съдът се съобрази с отразеното в обвинителния акт,
като при така посочената по-горе фактическа обстановка намери, че подсъдимият И.
е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343 ал.3 пр.1 б.”б” пр.1 вр.ал.1
б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК, за това, че на ***г. на пътя между с.В. и с.Б.,
обл.П., при управление на МПС - л.а.”****” с рег.№ **** е нарушил правила за
движение по пътищата: - чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП – “На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява
пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества”; чл.20 ал.1 от ЗДвП “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”; чл.21 ал.1 от ЗДвП – “При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч, а именно 90 км/ч извън
населено място за категория “В”, движейки се със скорост около 112 км/ч и
с това по непредпазливост е причинил смъртта на Ц. Н.Н. с ЕГН **********, като
деянието е извършено от подсъдимия Т.И. в пияно състояние.
Престъплението е извършено от подсьдимия по
непредпазливост, като И. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Подсъдимият бе признат за невинен и оправдан в това
да е нарушил и разпоредбите на чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП – “Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди” и на чл.20
ал.2 от ЗДвП “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”, тъй като тези норми се явяват общи към
специалните такива, в които е признат за виновен да е нарушил.
Предвид
на по-горепосочената правна квалификация и съобразявайки се с целите на
специалната и генерална превенции, съдът намери, че наказанието, което следва
да понесе подсъдимият, е необходимо да се определи при превес на смекчаващи
отговорността му обстоятелства. Като такива се преценят семейно положение,
добри характеристични данни, трудова ангажираност. Като отегчаващи се отчитат
предишни нарушения по ЗДвП и трайната и предварителната нагласа да шофира след
употребата на алкохол с оглед продължилото във времето ползване на автомобила в
това състояние при смяната на питейни заведения. Най-справедливо в случая да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер от 4 години.
Не са
налице условията за прилагане
разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, тъй като за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия се налага реалното му изтърпяване.
Ето защо и на основание чл.59 ал.1 вр.чл.61 т.3 от ЗИНЗС съдът постанови
първоначален режим за това – “общ” при търпене в затворническо общежитие от
открит тип.
На
основание чл.343Г НК съдът лиши подсъдимия от правото му да управлява МПС за
срок от 7 години, считан от влизане на присъдата в сила.
Съдът
взе отношение и по веществените доказателства по делото, като се постанови
връщането на катастрофиралия лек
автомобил, талонът за ГТП, малкия такъв за МПС, винетката, застраховката и
контролния талон на А.А.А., а за парчетата от плат и гума и космите от
пострадалия се постанови унищожаването
им като вещи без стойност.
Подсъдимият
бе осъден да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер от 2
660 лева.
Причините
за извършване на престъплението са слаби волеви задръжки и незачитане на
установения в страната правов ред.
Предвид
на гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: