МОТИВИ към
Присъда № 40/06.02.2020г.,
постановена по НЧХД № 4152/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н.с.
С тъжба от 05.07.2019г. К.Ц.К. ***, ЕГН: **********
е повдигнал обвинение срещу Р.С.И. – роден ***г****, *****, български
гражданин, разведен, със средно образование, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********
за това, че на 07.01.2019г. в гр.П. е причинил на К.Ц.К., ЕГН: **********,***,
лека телесна повреда, изразяваща се в: контузия на носа; разкъсно-контузна рана
по гърба на носа; счупване на носните костици; частично счупване на коронката
на първи горен ляв зъб, причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Със тъжбата К.К. е предявил срещу подс. Р.И. граждански
иск за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените
от престъплението по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди – болки и страдания,
ведно със законната лихва от момента на увреждането 07.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане с
наказателния процес, като К.К. е конституиран в качеството на граждански ищец в
процеса.
Повереникът на тъжителя К.К. – адв.Н., като счита
обвинението за доказано по категоричен начин. Прави анализ на събрания
доказателствен материал, като навежда твърдения, че от показанията на свидетеля
П.К., която е пряк очевидец на случая се установява, че подс.Р.И. нанесъл с
главата си удар в областта на носа на тъжителя К.К. и така му е причинил лека
телесна повреда, по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. В подкрепа на тези показания
са и съдебно-медицинското удостоверение от 09.01.2019г., както и заключението
на вещото лице по назначената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска
експертиза. Повереникът навежда твърдения, че всички останали доказателства са
след нанасяне на телесното увреждане, като например показанията на св.В.Г.,
който се оказал на мястото на събитието след като нападението било приключило.
Ето защо моли Съда да признае подс.Р.И. за виновен по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл.130 ал.1 от НК. По отношение на предявения граждански иск
моли Съда да го уважи в пълния му предявен размер, тъй като тъжителя е
претърпял силни болки и страданията му не отшумели бързо. По повод на
твърденията за евентуална реторсия моли Съда да приеме, че тъжителят е бил
нападнат и е бил поставен в условия на неизбежна отбрана, при което последващи
увреждания по подсъдимия са били предизвикани от самия него, след като
първоначално е нанесъл удара с главата. В този ред моли Съда изцяло да се
съобрази със заключението на вещото лице. Моли Съда да присъди на тъжителя и
направените по делото разноски.
Частният тъжител К.К. поддържа изложеното от повереника
му, като заявява, че никога не е влизал в конфликт с подсъдимия, често е търпял
заплахи и обиди от негова страна. Подсъдимия постоянно се е държал
предизвикателно и дори неговото телосложение било значително по-голямо от това
на тъжителя.
Защитника на подс.Р.И. – адв. Е. счита обвинението
за недоказано и моли Съда да оправдае изцяло подзащитният му. Моли Съда да не
се съобразява с доводите на повереника на частния тъжител, като навежда
твърдения, че именно тъжителя се е държал агресивно и единствено показанията на
св.П.К. подкрепят обвинителната теза. Защитникът навежда твърдения, че именно П.К.
е човека, който е предизвикал този конфликт и е дал основание за започване на
този процес. Счита, че св.К. е заинтересована от изхода на делото, тъй като
нейния съпруг има финансова претенция към подс.И.. Защитникът изразява съмнения,
че цялата случка е инициирана, като единствения безпристрастен свидетел за него
е св.В.Г., койот не бил видял никакви наранявания по тъжителя. Прави анализ на
фактическата обстановка, като счита, че тъжителя и неговата съпруга са
провокирали подсъдимия и това е водело до чести конфликти между тъй и дори в
този случай навежда твърдения, че подсъдимият си ремонтирал колата, а тъжителя
е търсел конфликт с него. Прави анализ и на поведението на св.К., която след
като видяла случая не потърсила помощ по телефона, а отишла ори тъжителя и
подсъдимия, което отново мотивира защитника да се съмнява в нейните показания.
Защитникът счита, че между подсъдимия и тъжителя е имало пререкание и размяна
на удари, като св.Г. видял и двамата вкопчени един в друг. От медицинското
свидетелство на подс.И. се установяват телесни увреждания, като последния бил и
зашеметен и не помнел част от събитията. Счита, че не са събрани никакви
доказателства за това подс.И. да е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, за което е обвинен, дори напротив подсъдимият е имал
много повече увреждания от тъжителя. Предвид на всичко това моли Съда да
постанови оправдателна присъда спрямо подзащитният му, като претендира и за
направени разноски.
Подсъдимият Р.И. не се признае за виновен и моли
Съда да го оправдае. В обясненията си заявява, че ремонтирал автомобила си, като
видял тъжителя и съпругата му да се прибират. След това тъжителя К. го
приближил и му казал нещо, което подсъдимия не разбрал, но К. го удари
изненадващо по устата с юмрук. Първо К. с лявата ръка го хванал за шията и с
дяната го ударил в областта на устата. След това подс.И. се зашеметил, краката
му се подкосили и паднал, като явно загубил съзнание. След това си спомня само
как се държали един за друг и се появил съседа им, който ги разтървал. Едва го
виждал, тъй като по лицето му се стичала кръв и му влизала в очите. След това
подсъдимият отишъл в гаража да се измие и се обадил на тел.112 за помощ. След
това дошла полиция и обяснил какво се е случило и че бил нападнат от съседа си.
С последния имали конфликт от около три години, защото били направили
строителна площадка цялата кооперация. Твърди, че К. пускали жалби срещу тях до
всякакви институции. За инцидента освен удара в устата имал и кръв по челото,
но не помнел от къде му е раната. На следващия ден бил в Съдебна медицина за
свидетелство и след това подал жалба в Трето РУ. След това сигнализирал
прокуратурата, но от там отказали да образуват наказателно производство.
Мислел, че нещата ще спрат ,но след като получил тъжбата и той завел също
такова дело срещу тъжителя. Моли Съда да го признае за невинен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Р.С.И. е роден ***г****, *****,
български гражданин, разведен, със средно образование, работещ, неосъждан, с
ЕГН: **********.
Тъжителят К.К. и подс.Р.И. били съседи, като
двамата със семействата си живеели в кооперация в ***. Тъжителят К. живеел със
съпруга си – св.П.К. на втори етаж, а подс.Р.И. живеел на семейни начала с И. К.
на трети етаж. Отношенията между двете семейства се били влошили от няколко
години, тъй като К. правели ремонти, което не се харесвало на К. и подс.И.,
като имало и съдебни дела между К. и св.П.К.. В последствие К. закупили право
на строеж на гаражи, което допълнително влошило отношенията им, тъй като К. и
подс.И. не желаели К. да строят. Тези влошени отношения довели и до чести
спорове и конфликти, размяна на обиди и закани, за които К. сигнализирали в
полицията и адресът често бил посещаван от полицейски служители.
На 07.01.2019г. тъжителя К.К. и св.П.К. се прибирали
около 12ч. в дома си в ****. Бързали да се приберат, тъй като дъщеря им била с
детето си при тях и искали да го хранят. При пристигането св.П.К. взела част от
багажа от автомобила им и тръгнала да се прибира, докато тъжителят К. предприел
паркиране на автомобила срещу кооперацията им. Св.П.К. бързала да се прибере и
била усмихната, тъй като щяла да види внука си. Тогава минала покрай гаража на
подс.Р.И., който в това време ремонтирал гумата на автомобила си. След като
подминала св.П.К. чула подс.И. да подмята по неин адрес: „Усмихваш ли се, *****?“.
Св.К. не отговорила, а продължила към дома си, защото знаела, че това е
поредната провокация. Малко след като се прибрала в дома им, се качил и
тъжителя К., който я попитал дали подс.И. й е казал нещо, защото на него му бил
подметнал нещо, което тъжителя не чул. Това накарало св.П.К. да му сподели
какво се е случило. След това тъжителя К. слязъл отново до автомобила си за да
прибере останалия багаж, което мотивирало св.К. да отиде на прозореца и да
наблюдава, защото подмятанията и провокациите били много чести и дори К. се
били уговаряли когато се прибират да се движат заедно за да няма инциденти. Св.К.
наблюдавала съпруга си, който вървял по пътеката в двора им по посока
автомобила, като няколко метра преди да излезе от двора се обърнал към подс.И..
Последният в това време се приближил до тъжителя К. и замахнал с главата си,
като ударил с челото си тъжителя К. в лицето, в областта на носа. От удара
тъжителя К. се олюлял и клекнал. Тогава св.К. тръгнала да слиза към съпруга си,
като през това време съседът на тъжителя и подс.И. – св.В.Г. чул някакъв шум,
след което заобиколил и видял тъжителя и подсъдимия вкопчени един в друг. По
лицата и на двама им имало кръв. Св.Г. застанал между двама им и ги разтървал и
застанал до тъжителя К., а в това време от кооперацията излязла и св.П.К..
Подс.И. се отдръпнал и заобиколил автомобила си, като изглеждал притеснен, след
което влязъл в гаража си. Тогава тъжителя К. позвънил на спешен тел.112 и
обяснил за станалия инцидент, че бил ударен от подс.Р.И. в носа, текло му кръв
и предния му зъб бил счупен. Поискал помощ от полиция и медицинска помощ. По
лицето на тъжителя К. имало кръв, която текла от носа, предния му зъб бил
счупен. Малко по-късно на мястото пристигнал полицейски екип в състав св.О.А. и
св.К.Б., които разпитали тъжителя К., подс.И. и присъстващите св.К. и св.Г.,
след което поканили тъжителя в Трето РУ при ОБ МВР – Пловдив, за да даде
обяснения и да подаде жалба. След това тъжителя посетил Съдебна медицина, която
не работела и тъжителя и св.К. отишли в Спешен център, където извършили преглед
и рентгеново изследване на тъжителя К.. Било установено, че имал счупване на
костиците на носа. След това тъжителя и св.К. отново посетили полицията и се
прибрали. На следващия ден тъжителя К. посетил Съдебна медицина, където бил
прегледан и му било издадено удостоверение. Междувременно подс.Р.И. също решил
да посети Съдебна медицина и сторил това на 08.01.2019г., като също се снабдил
с медицинско удостоверение, в което били вписани установени при прегледа му
травми.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен
начин изцяло от показанията на свидетелите П.В.К., В.Г.Г., О.А.А. и К.И.Б.,
дадени в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира изцяло показанията на
цитираните свидетели като обективни, кореспондиращи помежду си и изясняващи
описаната по-горе фактическа обстановка.
От показанията на свидетеля П.К. се установява, че е съпруга на тъжителя К.К.
и от няколко години били закупили жилище в кооперация в ***, в което били
съседи с И. К., живееща на семейни начала с подс.Р.И.. От показания на св.К. се
установява, че след нанасянето им в жилището започнали спорове с К. и подс.И.,
свързани с ползването на собствеността на всеки един от тях, като тези спорове
довели до чести закани от страна на К. и И. против К.. Почти при всяка тяхна
среща имало закани, заплахи, обиди. К. били ремонтирали таванско помещение, с
което запушили комина на К. и св.П.К. завела дело, което също натегнало
отношенията помежду им. Последното, което провокирало закани и заплахи било
отстъпено право на строеж на К. за построяване на гаражи, което К. и подс.И. не
желаели. От показанията на св.П.К. се установява, че на 07.01.2019г. се
прибирали със съпруга й около обяд, като св.К. била усмихната и бързала да се
прибере да види внука си. Минала покрай гаража на подс.И., който в това време
ремонтирал автомобила си и който й подвикнал „Усмихваш ли се, ****?“. От
показания на св.К. се установява, че не отговорила на тази реплика, а се
прибрала в дома им, където малко след това пристигнал тъжителя К.. Последният й
споделил, че подс.И. нещо му подметнал, но не успял да го чуе и питал св.К.
дали и на нея не е казал нещо. Тогава св.П.К. споделила какво казал подс.И.. От
показания на св.К. се установява, че съпругът й слязъл отново до автомобила си
,за да вземе останал багаж, а св.К. отишла до прозореца да наблюдава, тъй като
знаела, че явно ще има скандал между тъжителя и подс.И.. Наблюдавайки от
прозореца тъжителя видяла, как последния преминал двора им и минавайки покрай
автомобила на подс.И. се спрял. Тогава св.К. видяла как подс.Р.И. се засилил
към тъжителя и ударил с главата си, с челото, тъжителя К. в лицето, в областта
на носа. От удара тъжителя К.
приклекнал, което накарало св.П.К. бързо да слезе до съпруга си. Когато
стигнала последния видяла, че до него е съседът им В.Г. и го питала дали е
видял какво се е случило. Г. отговорил, че не бил видял какво е станало, само
видял, че се боричкат и ги разтървал. От показания на св.П.К. се установява, че
съпругът й имал наранявания по носа, текло му обилно кръв, а предния му зъб бил
счупен. Същевременно св.К. видяла подс.Р.И., който бил зад автомобила си и
нямал видими наранявания, а изглеждал притеснен. Тъжителят К. позвънил на
спешен телефон 112 за помощ и чакали известно време докато дойде полиция. Пристигналите
на място полицейски служители ги разпитали и поканили да отидат в полицията за
да подадат жалба и да опишат случилото се. От показанията на св.П.К. се
установява, че след полицията отишли до Съдебна медицина, но било затворено,
след което били в Спешния кабинет, където тъжителя К. бил прегледан и изследван
с рентген. Установено било счупване на костиците на носа, имал счупен зъб. В
последствие било необходимо тъжителя К. да остане в болницата за да му наместят
носа, но отказал, тъй като се притеснявал за семейството си. В следващия ден
тъжителя и св.К. посетили Съдебна медицина, където залепили носа на тъжителя и
му издали удостоверение. Имал дълбока рана на носа. След този инцидент тъжителя
К. бил много притеснен, изпитвал страх да излиза навън, имал силни болки в
носа, като около 5-6 месеца продължили последните. От показанията на св.П.К. се
установява, че излизали със съпруга си само заедно,тъй като последния се
притеснявал от ново нападение. Посещавал няколко пъти зъболекар във връзка със
счупения му зъб и се наложило да му направят нов зъб с имплант. Съдът кредитира
изцяло показанията на св.П.К. като пълни, обективни, хронологични и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, а именно разпитите на
останалите свидетели, заключението на вещото лице и приложените писмени
доказателства.
От показанията на св.В.Г. се установява, че в деня на инцидента чул шум от
съседите си. Много малко време му трябвало да отиде от дома си до техния двор,
където видял тъжителя К.К. и подс.Р.И. да се боричкат, а по лицата им да има
кръв. Тогава св.Г. се намесил и ги разтървал. Не видял двамата да си разменят
удари, по-скоро се боричкали. Друг по това време нямал в двора им, а малко след
това дошла съпругата на тъжителя К.. В последствие дошли и полицаи, които снели
обяснения от присъстващите. Св.Г. знаел за влошените им отношения, тъй като
имали съседски проблем. Заради виковете се отзовал и ги разтървал. Съдът
кредитира изцяло показанията на св.В.Г. като пълни, обективни, хронологични и
кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства.
От показанията на св.О.А. и К.Б. се установява, че работят като полицейски
служители в Трето РУ на МВР – Пловдив и били изпратени по сигнал на адреса на
тъжителя за скарване между съседи. Пристигайки на мястото установили тъжителя К.,
който бил с окървавено лице. Разпитали К.К., след това и подс.Р.И., като
установили, че И. бил отправял обиди към съпругата на тъжителя К., а след това И.
ударил и К.. Започнали да си разменят удари, след което се появил техен съсед и
ги разтървал. По време на инцидента присъствала и съпругата на тъжителя К..
Полицейските служители ги питали дали ще подават жалби и след като и двете
страни изявили желание, ги поканили в полицейското управление. Освен за удари
полицейските служители не помнели някой да е твърдял, че бил държан за шията
или душен. Сигналът бил подаден на тел.112 от където уведомили полицията и така
бил изпратен полицейския екип. Съдът кредитира изцяло показанията на св.А. и Б.
като обективни, незаинтересовани, кореспондиращи помежду си и с останалия
доказателствен материал, приобщен по делото.
В хода на съдебното следствие бе извършен оглед на веществено доказателство
– диск със записани три аудио файла. От изслушването на записа на файловете се
установява, че първи на спешен телефон 112 се обадил тъжителя К.К., който
съобщил, че бил ударен от съседа си Р.И. в носа, текло му кръв и имал счупен
зъб. Поискал да бъде изпратена полиция и посочил адреса си, като не бил убеден,
че му е необходима линейка. От следващия запис се установява, че втори на
спешен телефон 112 се обадил подс.Р.И., който също съобщил за този инцидент и
заяви, че един го нападнал и ударил в главата. В разговора си Р.И. отново
повторил това на оператора, говорел задъхано и заявил, че няма нужда от друго.
При третото позвъняване на спешен телефон 112 се установява, че това било
направено от тъжителя К., който се интересувал дали по подадения му сигнал ще
дойде линейка и полиция, След справка операторът му отговорил, че е изпратена
полиция, като имало и други позвънявания и трябва да се изчака. Тъжителят К.
благодари и разговорът приключил. Съдът кредитира изцяло извършения оглед на вещественото
доказателство и изслушване на аудиофайловете, които дават информация за първите
впечатления на участниците в инцидента и представянето им на оператора на
спешен телефон 112. За тези сигнали са приобщени и електронни формуляри на
приетите сигнали от оператора с попълнени в последните информацията, подадена
от лицата.
По делото като писмени доказателства са приети съдебно-медицинско
удостоверение N 30/08.01.2019г. за констатираните
телесни увреждания на тъжителя К.К. и съдебно-медицинско удостоверение N 29/08.01.2019г. за констатираните телесни увреждания на
подс.Р.И.. Съдът кредитира изцяло посочените писмени документи като обективни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
В хода на съдебното следствие бе назначена съдебно-медицинска експертиза
със задача да установи какви са били телесните увреждания на тъжителя и на
подсъдимия, съответно налице ли е причинна връзка между уврежданията на тъжителя
и на подсъдимия и какъв е техния характер. От заключението, изготвено от вещото
лице д-р Й.Ш. се установява, че на 07.01.2019г. на подс.Р.И. е било причинено:
контузия на главата; лекостепенно мозъчно сътресение /зашеметяване/;
разкъсно-контузна рана на челната област на главата – 1 см.; оток и зачервяване
около раната, повърхностно разкъсване на лигавицата на долната устна отляво с
размери 7-8 мм.; леко разклащане на пети горен ляв зъб /с пародонтозни изменения/;
две малки охлузвания по кожата на долната устна отляво; кръвонасядане по лявата
мишница с размери 8/5 см.; две кръвонасядания по лявата предмишница с по-малки
размери. Контузията на главата с лекостепенното мозъчно сътресение и
разкъсно-контузната рана в челната област може да се преценят до разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите травми са
причинили болки и страдания.
От заключението на вещото лице по отношение на тъжителя К.К. се установява,
че му е било причинено: контузия на носа; разкъсно-контузна рана по гърба на
носа; счупване на носните костици; частично счупване на коронката на първи
горен ляв зъб /с кариозни изменения/; контузия на гръдния кош и
поясно-кръстната област /без външни видими следи/. Контузията на носа, със
счупване на носните костици и разкъсно-контузната рана по гърба на носа са
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Частичното счупване на коронката на първи горен ляв зъб също е причинило
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите
увреждания са причинили болки и страдания.
Като механизъм на настъпване на уврежданията вещото лице приема, че
счупването на носните костици на тъжителя К.К. е обвързано с
разкъсно-контузната рана в челната област на подс.Р.И., като двете травматични
увреждания са настъпили в един и същи момент и добре отговарят да са получени
при нанасяне на удар с челната област на главата от подс.И. по гърба на носа на
тъжителя К.. Вещото лице изключва обрания удар, тъй като подс.И. е значително
по-висок от тъжителя К. и при обратния удар уврежданията биха били различни. За
останалите увреждания вещото лице приема, че може да бъдат получени при
боричкане, каквито данни има по делото. Съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице като компетентно изготвено, с оглед поставените задачи и
специалните знания на вещото лице.
В хода на съдебното следствие подс.Р.И. даде обяснения, в които посочи, че
бил нападнат внезапно от тъжителя К.К., като бил държан за шията и ударен в
областта на устата. След това подс.И. бил зашеметен и не помни какво се е
случило, но след като се опомнил имал кръв по лицето. Съдът не кредитира тези
обяснения на подс.И., тъй като не кореспондират с показанията на свидетеля
очевидец П.К., както и със заключението на вещото лице, от което се установява,
че основното увреждане е настъпило в следствие удар с глава от подс.И. в носа
на тъжителя К.. Съдът приема изцяло показанията на св.П.К., които показания
изцяло кореспондират със заключението на вещото лице, от които може да се
достигне до единствения ясен и категоричен извод, че именно подс.И. е започнал
инцидента с нанасяне на удар с главата си в областта на лицето на тъжителя.
Изложеното от подсъдимия Съдът приема за защитна теза, която използва наличните
по делото данни за лекостепенно сътресение /зашеметяване/, получено в следствие
на нанесения удар с глава, като подс.И. се опитва да използва тези данни за да
изопачи обективната истина и да оправдае поведението си. Следва да се отбележи,
че тези обяснения не кореспондират и с показанията на полицейските служители,
снели първи обяснения от участниците в инцидента, от чийто показания се
установява, че нито една от страните не се е оплакала от стискане за шията и
нанасяне на юмручни удари, факти констатирани и от записите на обажданията до
спешен телефон 112. Всичко това мотивира Съда да приеме, че обясненията на
подс.Р.И. са голословни, не кореспондират с доказателствения материал по делото
и целят единствено създаване на защитна теза, с която се цели оневиняване на
подсъдимия. Предвид на това Съдът не кредитира тези голословни обяснения, като
приема последните единствено за защитна теза, която не кореспондира с
кредитираните от Съда доказателства, описани по-горе.
При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка
Съдът достига до извода, че подсъдимият Р.С.И.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК за това, че на 07.01.2019г. в гр.Пловдив е причинил на К.Ц.К., ЕГН: **********,***,
лека телесна повреда, изразяваща се в: контузия на носа; разкъсно-контузна рана
по гърба на носа; счупване на носните костици, с което е причинил разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
В хода на съдебното следствие бяха събрани гласни доказателства единствено
за нанасяне на един удар от страна на подс.Р.И. по тъжителя К.К.. Не бяха
събрани каквито и да било други категорични доказателства за нанасяне на други
удари между тъжителя и подсъдимия, поради което следва да се приеме, че липсват
категорични доказателства за това леката телесна повреда: частично счупване на
коронката на първи горен ляв зъб да е била причинена от подс.Р.И., тъй като от
заключението на вещото лице и неговия разпит се установява, че това увреждане
може да е нанесено единствено с удар с или върху твърд тъп предмет в областта
на устата, какъвто удар може да бъде с юмрук, но не може да бъде причинено от
удара с глава от подс.И. по носа на тъжителя К.. Липсата на категорични
доказателства за причиняване на това телесно увреждане от страна на подс.И.
мотивира Съда да приеме, че обвинението в тази част не е доказано по
категоричен начин и подс.Р.И. следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това да е
причинил и частично счупване на
коронката на първи горен ляв зъб, с което да е причинил разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което на основание чл.
304 от НПК подс.И. следва да бъде ОПРАВДАН по повдигнатото му в този смисъл
обвинение.
От събраните по делото доказателства,
кредитирани изцяло от Съда и описани по-горе, а именно гласни и писмени
доказателства, в това число и заключението на съдебно-медицинската експертиза,
Съдът достига до извода, че подс.Р.И. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 130 ал.1 от НК. По категоричен начин се установи, че
подс.И. е нанесъл удар с глава, в областта на челото си по лицето на тъжителя К.К.,
като го ударил по гърба на носа. Този механизъм на нанасяне на удара се
установява по несъмнен и категоричен начин както от показанията на св.П.К.,
така и от заключението на вещото лице, което прави анализ на телесните увреждания
на тъжителя и подсъдимия и сочи по категоричен начин, че именно това е
механизма на нанасяне на уврежданията и на двете лица. Ето защо Съдът приема,
че подс.Р.И. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130
ал.1 от НК, което се доказва по категоричен начин..
От субективна страна формата на вината на подсъдимият е пряк умисъл с
целени и настъпили общественоопасни последици. Същият е съзнавал, че с
поведението си върши престъпление, целял е именно засягане на телесната
неприкосновеност на тъжителя, като е ударил последния с главата си по носа му.
Целта му била настъпването на общественоопасните последици и вредоносния резултат,
които с изпълнението на деянието били постигнати.
За извършване на престъплението по
чл.130, ал.1 от НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода от свобода до две години или с
пробация. Подсъдимият
Р.И. е с чисто съдебно минало към настоящия момент, тъй като е реабилитиран. От
посоченото обвинение не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване, поради което са налице материално правните предпоставки за
приложение на чл.78а от НК. Това е така, тъй като подс.И. е пълнолетен, не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, като липсват и съставомерни имуществени
вреди. Предвид това са налице материално правните предпоставки за приложение на
чл.78 А ал.1 от НК, поради което подсъдимият Р.И. следва да бъде ОСВОБОДЕН от
наказателна отговорност, като му бъде наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ –
ГЛОБА. При индивидуализиране на размер
на административното наказание "глоба", Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства за подсъдимия: чистото съдебно минало и
напредналата възраст. Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха
констатирани. С оглед на така изложеното
Съдът счита, че най - справедливо е да се наложи административно наказание
ГЛОБА под средния предвиден в закона размер, а именно 2000 /две хиляди/ лева.
Последното е съобразено с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще
въздействат превантивно и възпитателно спрямо подсъдимият Р.И.. Последният ще
има възможност да преосмисли поведението си и да се поправи, като размерът на
глобата ще мотивира подсъдимия да се въздържа от други противообществени
прояви.
Предвид възприетите по-горе изводи Съдът счита, че безспорно с виновното си
поведение подс.Р.И. е причинил на гражданския ищец К.К. неимуществени вреди,
които съгласно правилата на чл.45 от ЗЗД следва да репарира. Законното
основание на претендираното от гражданския ищец обезщетение е чл.45 ЗЗД –
непозволено увреждане, като между обвинението, по което подсъдимия е предаден
на съд и гражданския иск съществува тясна връзка. Отговорът на въпроса за
основателността на гражданския иск е в зависимост от разрешаването на въпроса
за авторството на деянието. Относно последното, Съдът изложи съображения
по-горе. Предвид и на това следва да се отчете, че гр.ищец К.К. е преживял болки
и страдания от причинените му телесни увреждания, а именно: контузия на носа;
разкъсно-контузна рана по гърба на носа; счупване на носните костици. От
събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице се установява,
че тези травматични увреждания биха отшумели за около месец, но от показанията
на св.К. се установява, че болките продължили около пет месеца, тъй като
тъжителят К. се оплаквал от това. Ето защо, с оглед изложеното до тук и предвид категоричните доказателства за това,
че подс.Р.И. е нанесъл леката телесна повреда на гражданския ищец, то Съдът
счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 5000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от момента
на увреждането – 07.01.2019г. до окончателното му изплащане.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК подс.Р.И. следва да бъде осъден да заплати на
тъжителя К.К. сумата от 508лв., представляваща разноски за повереник и за
образуване на наказателното производство.
На осн. чл. 189 ал.3 от НПК подс.Р.И. следва да бъде осъден да заплати сумата от 464
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданският иск,
разноски за вещо лице и такса за завеждане на настоящото производство по сметка
на Районен съд – Пловдив.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната
правов ред и неприкосновеността на телесния интегритет.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала.
Т.К.