М О Т И В И към Присъда № 8 от 06.07.2016г. по НОХД №
78/2016г. РС С.
ОБВИНЕНИЕТО против подсъдимия Р.С.Д. с ЕГН ********** е по чл.
207 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, за това, че на 25.02.2015г. с.О., общ.С. в
съучастие като съизвършител с К.Р.Я. с ЕГН ********** намерил чужда движима
вещ- един кон на стойност 858, 98 лева, собственост на Н.И.Н. и в продължение на
една седмица не съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я
е загубил, като въпреки непълнолетието е могъл да разбира свойството и
значението на деянието си и да ръководи постъпките си.
ОБВИНЕНИЕТО против подсъдимия Р.С.Д. с ЕГН ********** е и по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2-ро и т. 5 и
т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК за
това, че на
26.02.2015г. в с.О., общ.С., при условията на повторност, след предварителен
сговор К.Р.Я. с ЕГН **********, като не представлява маловажен случай, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот/ разбиване на
катинар/ отнел чужди движими вещи-2броя медни котли/ ризници/, 1бр. медна
лозопръскачка, 1бр. голям метален чук, всичко на обща стойност 79, 99лв./ седемдесет
и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ от владението и без съгласието на М. Р.М. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като въпреки непълнолетието си е могъл да разбира
свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият Р.С.Д. не дава обяснения
по делото, и делото се гледа в негово отсъствие по реда на задочното
производство. На досъдебното производство също не е давал обяснения. Защитникът му изразява становище, че от доказателствата
по делото е установена фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт.
Било доказано авторството на деянието и вината на подсъдимия. Посочва, че към
датата на деянията подсъдимия е бил непълнолетен , по отношение на него е
липсвал ефективен родителски контрол, тъй като родителите са в чужбина, а
бабата не е в състояние да осъществява контрол спрямо него. Сочи, че в момента
подсъдимия е в чужбина, при своя баща, учи, а лятото е започнал и работа, което
да бъде отчетено при постановяване на присъдата. Изразява становище, по
отношение на първото обвинение да бъде заменено предвиденото наказание глоба с
обществено порицание, а по отношение на второто обвинение да бъде прието, че
деянието е извършно при многобройни смекчаващи вината обстятелства, като бъде
заменено предвиеденото наказание в закона с обществено порицание, като се
отчете стойността на отнетите вещи, които са възстановени, пълното съдействие
за разкриване на обективната истина, млад човек. Счита, че разноските по делото
следва да бъдат възложение на подсъдимия, а веществените доказателства да бъдат
унищожени след влизане в сила на присъдата.
Граждански иск не е предявен.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.С.Д. е роден на ***г***.
Той е завършил основно образование. Същият е бил ученик в Професионална
гимназия по подемна, строителна и транспортна техника” Г.С.Раковски” гр.Плевен. Към датата на
деянието не работи. Същият има настоящ адрес ***. Понастоящем живее в Швеция
при баща си- С.Д.. Подс. Р.С.Д. е
осъждан, както следва: С Определение от 17.10.2014г. по НОХД № 192/2014г. на РС
С., в сила от същата дата, е одобрено споразумение, с което на Д. за извършено за периода от 11.01.2014г. до
18.01.2014г. престъпление по чл. 197, т.3, във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и
т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.З
от НК му
е наложено наказание „обществено порицание“, което
е изтърпяно на 23.10.2014г., видно от отразяването в справката за
съдимост.
На 25.02.2015г. в центъра на с.О.,
общ.С. подс.
Р.С.Д. и св.К.Р.Я. намерили кон с тъмно червен косъм. Те скрили коня в
обора на подс.Д.. След
няколко дни отишли в дома на св.Й.М.С. ***, видно от показанията на този свидетел и му
казали, че имат кон за продаване. Св.С. заявил, че
няма финансова възможност и не може да закупи коня, но няколки дни след
това като се срещнали със св. Я., му дал номер на телефон на св.П. Н. ***, който купува
животни. Св. Я. се
свързал по телефона със св.П. Н. и му предложил да купи кон. Те се уговорили да
се срещнат извън населеното място с. Б., общ.Левски. Подс.Д. и Я. водили със себе си коня на пострадалия Н.Н.. Св.Н.
бил с
жената, с която живее на семейни начала - А. Г.. Той закупил коня за сумата от
120,00 лв. Пострадалият Н. видял, че
въжето, с което е вързал коня е скъсано и същият липсва. Той започнал да търси
коня си в гората, но не го намерил, видно от показанията му. След време срещнал подс. Д. и св. Я., но те му казали,че не са виждали коня, според
показанията на свидетелите Н.Н. и св. Я.. Изминали няколко дни и след като пострадалият
е разговарял с бащата на св.К.Я., последният е признал, че продали коня и в момента се намира
в село Б., според заявеното от св. Н.Н., което кореспондира с показанията на св. Я..*** се обадили по телефона на св.П.
Н. и уведомили същият, че конят е предмет на кражба. Той се обадил на жената, с която
живее на семейни начала и същата предала коня, като й били върнали паричната сума, която бил заплатил
за коня, плюс горница, покриваща разходите за отиването до с. Б.. Св. Я. предал на 04.03.2015г. коня с протокол за
доброволно предаване на св.Й.Й.- служител на РУ на МВР гр.С., видно от протокол
за доброволно предаване от 04.03.2015г.. С приложената разписка от 04.03.2015г. конят бил върнат на Т.М.Н. от с. О.. Според показанията на св. Й.Й.,
коня бил върнат на жената на пострадалия.
Видно от заключението на
съдебно-оценъчната
експертиза, стойността
на коня към момента на извършване на деянието е 858, 98лв.
На 26.02.2015г. подс.Р. Д. и св.К.Р.Я. решили да отидат в необитаема
къща, находяща се в село О., общ.С.. Те влезли в двора на къщата на пострадалия
М.Р.М.. Разбили входната врата на мазето и от същото взели 2бр. медни
котли/ризници/, медна лозопръскачка и един голям чук, според изнесеното от
св. Я.. При
извършения оглед са намерени и иззети дактилоскопни следи от два буркА. с
компоти,
видно от протокол за оглед на местопроизшествие от 01.03.2015г. . Видно от заключението на
дактилоскопната експертиза се установява, че представената за изследване следа
№1 иззета на картон за изземване на дактилоскопни следи серия Б и номер 001944
е оставена от св.К.Я., а
представената за изследване следа №2 е негодна за дактилоскопна идентификация.
На 01.03.2015г. свидетелите М.Б.
и Ч.П. отишли до къщата на пострадалия М.М.. Последният бил помолил св.Б. да наглежда наследствената
му къща,
според заявеното от св. Б.. Св. Б. и св. Ч.П. видели, че мазата на къщата е разбита, уведомили за това кмета на
село О., а последният служителите на РУ на МВР гр.С.. Същите посетили
местопроизшествието.*
С приложения протокол за доброволно
предаване от 01.03.2015г. св.К.Р.Я. предал на св.Й.И. - служител на РУ на МВР гр.С. два броя
медни ризници с медни дръжки. С протокол за доброволно предаване подс.Д. предал на св. Г.Н.
*** един брой голям метален чук с дървена дръжка и един брой медна праскачка с
меден капак. Видно от обясненията им за произхода на
вещите са заявили, че са обект на кражба от частен дом находящ се на ул.“*****
в село О., на 26.02.2015г. . С разписка от 01.03.2015г., приложена по делото, вещите са върнати на
собственика М.Р.М..
В хода на разследването е
назначена оценъчна експертиза. Видно от заключението на същата, стойността на отнетите вещи към момента на
извършване на престъплението е в размер на 79,99 лв. Те са върнати на
собственика.
С Определение от
24.03.2016г. по НОХД № 77/2016г. на РС С., е одобрено споразумение, с което на К.Р.Я.
е наложено обществено порицание за извършено 25.02.2015г. в съучастие с Р.Д. престъпление по чл. 207
ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК и пробация, за извършено на
26.02.2015г. след предварителен сговор с
Р.Д. престъпление по чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, пр. 2-ро и т. 5
вр.чл. 194 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът приема за установено по безсъмнен начин, извършването на
деянието, предмет на обвинението от подс. Р.С.Д.. Безспорно се установи деянието на подс. Д. *** в съучастие като
съизвършител с К.Р.Я. с ЕГН ********** намерил чужда движима вещ- един кон на
стойност 858, 98 лева, собственост на Н.И.Н. и в продължение на една седмица не съобщил
за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, като въпреки
непълнолетието е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да
ръководи постъпките си.
Гореописаното деяние е извършено от подсъдимия
виновно, при пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното – разбирал е, че присвоява
вещи с неизвестен собственик. Фактическата власт върху предмета на
посегателството не му е предоставена на правно основание, но и не я е придобил
по престъпен начин.
По такъв начин подс. Р.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав по чл. 207 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63 ал. 1
т. 5 от НК. Същият, е намерил чужда
движима вещ, собственост на св. Н., в съучастие като съизвършител с Я. и
в продължение на една седмица не е съобщил за вещите на собственика или на
орган на властта.
Причини за извършване на престъплението – незачитане
на установения правов ред.
Отегчаващи отговорността обстоятелства
– осъждан, лоши характеристични данни.
Смекчаващи отговорността обстоятелства-
възстановяване на щетите.
Съдът намира, че обществената опасност
на деянието по обвинението по чл. 207 от НК
не е висока с оглед и на предвиденото наказание – глоба от сто до триста
лева, въпреки, че се засягат обществените отношения, уреждащи правото на
собственост върху движими вещи.
Обществената опасност на подс. Д. е сравнително висока, същият е осъждан един път за престъпление против собствеността.
Предвид на изложеното и като отчете личността на
подс. Д., млад човек, към датата на
деянието родителите са били в чужбина, живял е с баба си, която не може да
упражнява ефективен контрол по отношение на него, възстановяване на причинените с деянието вреди, сравнително
високата стойност на вредите – размерът им надвишава значително минималната за
страната работна заплата към датата на деянието, отчитайки, че към датата на
деянието подс. Д. е бил непълнолетен и прилагайки разпоредбата на чл. 63 ал. 1
т. 5 от НК, предвиденото в закона наказание глоба съдът замени с наказание
обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по
местния радиовъзел в с. О., общ. С., с което наказание съдът намира, че ще целите
на наказанието ще бъдат постигнати.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът приема за установено по безсъмнен начин, извършването на
деянието, предмет на обвинението, от подсъдимия Р.С.Д..
Безспорно се установи деянието на подс. Д. – доказа
се, че на 26.02.2015г.
в с.О., общ.С., при условията на повторност, след предварителен сговор К.Р.Я. с
ЕГН **********, като не представлява маловажен случай, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот/ разбиване на катинар/ отнел чужди
движими вещи-2броя медни котли/ ризници/, 1бр. медна лозопръскачка, 1бр. голям
метален чук, всичко на обща стойност 79, 99лв./ седемдесет и девет лева и деветдесет и девет
стотинки/ от
владението и без съгласието на М. Р.М. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като въпреки непълнолетието си е могъл да разбира свойството и
значението на деянието си и да ръководи постъпките си. Прекратил фактическата власт на собственика върху тези
движими вещи и установил своя фактическа
власт върху тях.
Имайки предвид
механизма на извършване на деянието, същото се явява немаловажен
случай.
От субективна страна подс. Д. е осъществил деянието при пряк умисъл, с
ясното съзнание за противоправността на деянието си и произтичащите от него
последици. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното – разбирал е, че отнема вещи, които не му принадлежат, а от
друга страна е искал настъпването на общественоопасните последици – да настъпи
имотна вреда у пострадалия. Въпреки непълнолетието
си е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи
постъпките си.
С деянието си подсъдимия Р.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
- при пряк умисъл, престъпния състав на 195 ал. 1 т. 3 пр. 2-ро, и т. 5 и т. 7, вр. чл. 194 ал. 1 ,
вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. чл. 28 ал. 1
от НК.
Причини за извършване на деянието – незачитане
на чуждата собственост.
Смекчаващи вината
обстоятелства – възстановяване на щетите.
Отегчаващи вината обстоятелства
– предходно осъждане.
Предвид горното съдът
намира, че обществената опасност на деянието е висока, с оглед на предвиденото
в закона наказание за този вид престъпление. Засегнати са обществените
отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на
собственост върху движими вещи.
Конкретният случай не разкрива
толкова висока степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от
същия вид, въпреки, че деянието на подс.
Д. е извършено при условията на
повторност. Общата стойност на отнетите движими вещи е ниска – 79,99 лева/много под
минималната за страната работна заплата към датата на деянието/, но и
същите са изцяло възстановени. Обществената
опасност на подсъдимия Д. е сравнително висока – към датата на
настоящото деяние е бил осъждан един път за престъпление против
собствеността – кражба, извършена като непълнолетен.
Като многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подс. Д. съдът прие възстановяването изцяло на щетите, ниската стойност на
щетите, млад човек, към датата на
деянието родителите са живеели в чужбина, непълнолетния Д. е живял с баба си,
която не може да упражнява ефективен контрол спрямо него, съобразявайки, че към
момента подс. Д. е в чужбина, при своя баща, вече учи, а лятото и работи,
установено и от показанията на св. Я., съдът намери, че предвиденото в закона
наказание и след редукцията по чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК се явява несъразмерно
тежко, поради което и на основание чл.
55, ал. 1 т. 2 б. „б“ от НК замени предвиденото в закона наказание
лишаване от свобода с наказание обществено порицание, което да бъде изпълнено
чрез прочитане по местния радиовъзел в с. О., общ. С.. Съдът счете, че това наказание ще изпълни
целите на генералната и индивидуална превенция.
Беше определено за изтърпяване на основание чл. 23
ал. 1 от НК най-тежкото от така
наложените наказания, тъй като същите санкционират деяния, преди да има влязла
в сила присъда за което и да е от тях, а именно обществено порицание, което да
бъде изпълнено чрез прочитане по местния радиовъзел в село О., общ. С..
По отношение на иззетите като
веществени доказателства - ВД № 1 и ВД № 2 – 2 броя дактилоскопни следи върху картон
за изземване на дактилоскопни следи серия Б 001944 с ВД 1 и ВД № 2, съдът намери, че след влизане в
сила на присъдата, същите следва да бъдат унищожени.
Съдът присъди и направените по делото разноски в размер на
62,52 лева, както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист,
които суми подс. Р.С.Д., следва да
заплати на ОД на МВР – Велико Търново.
По тези съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ