Р Е Ш Е Н И Е
№ 312 18.11.2019
г.
град Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърски
районен съд, VII-ми наказателен състав,
на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Диана
Каравасилева
като разгледа
докладваното от съдията Сияна Димитрова
АНД № 1338 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по жалба от жалба от Д.Д.П., ЕГН **********,
с адрес в к.к. Слънчев бряг, кв. „Чайка” № 65, хотел „Р.”, **срещу наказателно
постановление № 19-0304-001130/07.06.2019 г. на началника на сектор към ОДМВР –
Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 1, т.
1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание - „глоба“ в размер на 200 лева.
Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Твърди, че управляваният от него
електрически скутер не представлява моторно превозно средство по смисъла на
закона, тъй като не разполага с двигател с вътрешно горене и обем над 49
куб.см. При изложените доводи се твърди приложение към случая на чл. 54 от ЗАНН
и се моли за отмяна на наказателното постановление.
Насрещната страна по жалба – РУП гр. Несебър, не изразява
становище по оплакванията на жалбоподателя.
В проведено по
делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен
адвокат, като поддържа жалбата и моли съдът да приеме, че е налице маловажен
случай. Не оспорва констатациите в АУАН и НП. Не ангажира писмени и гласни
доказателства.
Административно-наказващият
орган не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.
Процесната жалба е депозирана в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията
на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
На 29.05.2019
г., около 13,15 часа, в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, на главната алея до х-л
„Континентал“, при управление на електрически скутер с рама № QS60VC30180516, жалбоподателят
бил спрян за проверка от полицейски служители при РУ – гр. Несебър, при която
била установена и самоличността му. При проверка на място в сградата на РУ -
гр. Несебър, свидетелят Д.С., младши полицейски инспектор, констатирал рамата
на скутера, както и че жалбоподателят го е управлявал, след като е бил лишен от
правоуправление на МПС, предвид което съставил АУАН бл. № 846161/29.05.2019 г. Въз
основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН бл. № 846161/29.05.2019 г., справка за нарушител/водач на
РУ – гр. Несебър, заповед № 81213-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи на РБ, както и от показанията на свидетеля С.. Доказателствата по делото
са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Самият жалбоподател не оспорва констатациите на
административнонаказващия орган, а излага аргументи касателно правната страна
на спора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият
съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган
/оправомощен да издава НП със заповед № 81213-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи на РБ/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът констатира,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по
смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По повод
наведените с жалбата оплаквания за материална незаконосъобразност на
обжалваното НП, съдът намира същите за неоснователни. От доказателствата по
делото и представената справка за наложените на жалбоподателя АУАН, НП, фишове
и ПАМ за нарушения на ЗДвП безспорно се установява, че към датата на
установяване на процесното административно нарушение П. е бил лишен от правото
да управлява МПС с влязло в сила наказателно постановление №
18-0304-003424/30.10.2018 г. Спорът в случая се съсредоточава относно това,
дали електрически скутер с рама № QS60VC30180516 представлява МПС или не, като
в тази връзка следва да се съобрази уредбата, дадена с Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. С разпоредбата § 6, т. 11
от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на „Моторно превозно средство”, а именно -
пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства. По делото не се спори досежно факта, че на
29.05.2019 г. жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство, снабдено с
двигател, индивидуализиран от актосъставителя С. по идентификационен номер
/рама/, снет от самото ППС. За настоящият състав се налага извода, че за
категоризирането на ППС като моторно такова, единственото относимо
обстоятелство е наличието на двигател, независимо от вида му и неговия обем. Следователно
управляваният от жалбоподателя скутер, съгласно събраните по делото доказателства
и разпоредбата на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП представлява моторно превозно
средство и управлението му от лице, лишено от правоуправление на МПС,
съставлява нарушение по смисъла на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, предвид което и е
коректно подведено от административнонаказващия орган под посочената санкционна
норма на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /в този смисъл и решение № 1028 от 13.08.2010 г. по КНАХД №
727/2010 г. по описа на Административен съд – Бургас/.
По повод
оплакванията на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че в
конкретната хипотеза не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установява твърдяната маловажност на случая. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
разясненията, дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид
високата значимост на обществените отношения, свързани безопасността при
движението по пътищата и спазване законовата уредба на ЗДвП в тази връзка,
особено относно регулацията на правото за управление на МПС, съдът намира, че
процесното нарушение не може да се характеризира като такова без или с ниска
обществена опасност. Задължението за всеки водач на МПС да притежава
свидетелство за управление е общо, като законодателят прави отграничение
единствено досежно категорията. Що се касае до нарушаването на забраната да се
управлява МПС след лишаване от правото, законът не прави разлика за категориите
МПС и видовете на техните двигатели. Нарушението е на просто, формално
извършване. По тези съображения, настоящият състав не може да приеме, че обстоятелството,
че в случая става въпрос за електрически скутер, а не за автомобил, води до
извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. Липсват обстоятелства, които
да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
За извършеното
нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, законодателят, с разпоредбата на чл. 177,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвижда наказание „глоба“ в размер от 100 лева до 300
лева. В случая, наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер
на 200 лева. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се
наложи на дружеството е „глоба” в минималния предвиден размер в санкционната
норма - 100 лева, тъй като при липсата на отегчаващи вината обстоятелства
налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и
несправедливо. Извършеното от жалбоподателя нарушение се характеризира със
сравнително ниска степен на обществена опасност, като с така наложеното
наказание в размер на 100 лева ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12
от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от законодателя
минимален размер е достатъчно висок и при липсата на данни за други нарушения
на чл. 150А от ЗДвП от страна на жалбоподателя, ще отговори на целите на
административното наказание.
С оглед
изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта
относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се
намали от 200 лева на 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал. 1, предл. второ от ЗАНН, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-0304-001130/07.06.2019
г. на началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес в к.к. Слънчев бряг, кв.
„Чайка” № 65, хотел „Р.”, **чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, като
НАМАЛЯВА размера на глобата от 200 /двеста/
лева на 100 /сто/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: