Решение по дело №1105/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			11.02.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	25.01.		2021

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		1105		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба подадена от И.Б.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 20-0332-000345 от 03.07.2020 г., издадено от Началник група към  ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Рила, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят редовно призован не се явява. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата и навежда допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление. Иска същото да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, не взема участие и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 13.02.2020 г., в 17.00 ч., в гр. Рила, по ул. „Аверки Попстоянов“, жалбоподателят И.Г. управлявал собствения си лек автомобил, с марка и модел „Нисан Патрол“, с рег. № КН6193ВА. Същият бил спрян за проверка от полицейските служителите на РУ-Рила свидетелите Ц. и С.. Същите поискали от водача документите му и тези на автомобила за проверка. Жалбоподателят не им представил валидна полица за застраховка гражданска отговорност и докуемнтите по чл. 100, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗДвП. Във връзка с това му били съставени от св. Ц., на 13.02.2020 г. два броя АУАН, с номера АУАН № GA195457/13.02.2020 г. за констатираните нарушения при управлението на автомобила по чл. 100, ал.1, т. 1 и т. 2 и  чл. 147, ал.1 от ЗДвП и съответно и  АУАН № GA195458/13.02.2020 г., за нарушение по чл. 438, ал.1, т. 1 от КЗ. След допълнителна справка извършена на 14.02.2020 г. в централната база данни на КАТ-ПП, от свидетеля Ц. чрез оперативен дежурен и със служител от АНД в РУ-Рила било установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е също така със служебно прекратена регистрация след получена информация от Гаранционен фонд, на основание чл. 143, т. 10 от ЗДвП, считано от 23.05.2017 г. С оглед констатираните въз основа на справката обстоятелства св. Ц., в присъствието на св. С. и в отсъствие на жалбоподателят Г. съставил на 04.03.2020 г. процесният, нов АУАН № 425537/04.03.2020 г., за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Съставения АУАН № 425537/04.03.2020 г. е бил подписан от актосъставителя И.Ц. и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на АУАН И.С., като препис от същия е връчен и подписан без възражения от жалбоподателя И.Г. на 24.03.2020 г. 

Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Дупница, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.

С постановление от 25.06.2020 г., прокурор при РП - гр. Дупница е отказал да образува досъдебно производство по преписка с вх. № 654/2020 г., по описа на РП – Дупница, като постановил препис от постановлението да се изпрати на Началника на РУ-Рила по компетентност.

След връщане на материалите при АНО, същият на 03.07.2020 г. е издал обжалваното Наказателно постановление № 20-0332-000345 от 03.07.2020 г., издадено от Началник група към  ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Рила, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

 

 Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива от АНО и ГФ писма, справка за нарушител/водач и справки-разпечатки за промените в собствеността и регистрациите, респ. дерегистрациите на процесния лек автомобил с оглед липсата на данни в ГФ за сключена задължителна застраховка „ГО“. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетелите Ц. и С., които добросъвестно разказват това което си спомнят за случая. Свидетелят Ц. посочва подробно установените непосредствено при проверката на пътя на 13.02.2020 г. обстоятелства относно документите на водача и документите на процесното МПС и съответните на тях нарушения по КЗ и ЗДвП, за които е съставил първите два броя АУАН от дата 13.02.2020 г., посочени идентично и в справката за нарушител/водач на жалбоподателя. Свидетелят, както и колегата му св. С. споделят за извършените по-късно справки от които е установена служебната дерегистрация на управлявания от жалбоподателя на 13.02.2020 г. и притежаван от него лек автомобил, както и за предприетите във връзка с това новоустановено обстоятелство служебни действия по съставяне, респ. подписване и връчване на АУАН на нарушителя.  И двамата коректно отбелязват обстоятелствата, за които нямат ясен спомен с оглед изтеклия продължителен период от време, който е около една година. Липсата на спомен за част от обстоятелствата съдът отдава още на ежедневната заетост на двамата с подобни случаи на административни нарушения по КЗ и ЗДвП. Няма данни за някакви техни предходни влошени взаимоотношения с жалбоподателя, които да поставят под съмнение тяхната обективност при разказа за действията и извършените от тях по-късно чрез ОДЧ и АНД справки осъществени при изпълнение на служебните им задължения с оглед проверката на автомобила управляван от жалбоподателя. Казаното от тях се потвърждава изцяло и от събраните писмени доказателства. С особена значимост за установяване на фактите от предмета на доказване са представената справка към писмо рег. № 332000-2905/30.11.2020 г. относно регистрациите, респ. дерегистрациите и основанието за това, на процесното МПС – л. 47 от делото и писмото на ГФ, ведно с приложената към него справка от базата данни на ГФ – л. 48-л.51 от делото, в които е посочено кой е собственикът на процесното МПС и колко пъти и на какво основание са изпращани уведомления за прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП на притежавания от жалбоподателя лек автомобил „Нисан Патрол“, с рег. № КН6193ВА.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е изцяло неоснователна поради следното:

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е образувано по общия ред предвиден в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на АУАН с № 425537 от 04.03.2020 г. Този акт, ведно с материалите събрани по преписката е бил изпратен по компетентност на РП-Дупница, тъй като са били констатирани признаци на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, което се установява категорично от текста на приложеното Постановление на РП-Дупница. В същото време АНО не е процедирал изцяло, както изисква разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, като обаче сам не е изпълнил правомощията си и не е прекратил висящото пред него административнонаказателно производство, образувано по изпратения  на прокуратурата АУАН с № 425537 от 04.03.2020 г.  Въпреки този пропуск не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В случая за констатираното нарушение е съставен АУАН в законовия 3-месечен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, след установяването му, като след преценката на полицейските органи, че деянието разкрива признаци на извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК актът е изпратен, ведно с материалите на прокурора по компетентност, с оглед евентуално образуване на досъдебно производство. При изпращането на преписката административно-наказателното производство не е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но това процесуално нарушение /пропуск/ не може да бъде счетено за съществено, с оглед предвидената в закона последваща възможност за реализиране на административно-наказателната отговорност в приложение на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като ефектът от липсата на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече, но в случая той е спазен с издаването на процесното постановление в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а именно обжалваното НП е издадено на 03.07.2020 г. от компетентен АНО.

След като с постановлението от 25.06.2020 г. прокурорът изрично е отказал да образува досъдебно производство, са отпаднали изцяло пречките за реализиране на административно-наказателната отговорност и вече не е бил налице признака "idem", описан в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСНК. Това е така, защото процесното НП е издадено на дата след постановяване на постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство, т.е. налице са били основанията визирани в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и не съществува дори хипотетична възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние, каквато е и целта на законовата разпоредба.

За по-голяма прецизност административнонаказващият орган дори сам е посочил в НП, че то се основава както на издадения АУАН, производството по който изобщо не е било прекратявано с изрична резолюция от АНО, така и както е посочено по-долу  в диспозитива на НП на постановлението на прокурора за отказ да се образува ДП. В този смисъл виж изрично Решение № 367 от 28.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 25 / 2019 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас. В същото решение изрично е посочено и споделяното от настоящия съдебен състав и константно в практиката на АС-Кюстендил разбиране, че за да бъде едно нарушение на административно-процесуалните правила, основание за отмяна на НП, същото задължително трябва да е съществено. Доколкото в ЗАНН не е посочено, кога едно процесуално нарушение е съществено, то на основание чл. 84 от ЗАНН, приложение следва да намерят разпоредбите на НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК, съществено е това процесуално нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните права на страните в процеса. В случая такива права не са били ограничени. Относно възраженията във връзка със съдържанието на АУАН и НП при описание на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП виж. актуалната практика на касационната инстанция отразена в относимото към случая Решение № 55/04.03.2020 г., по КАНД № 371/2019 г., по описа на АС-Кюстендил.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани...”. В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се предвиждат кумулативно следните наказания: „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца“ и „глоба“ от 200 до 500 лв., за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал собственото си МПС, което не е било регистрирано по надлежния законов ред, а е било със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.10 то ЗДвП и то считано от дата 23.05.2017 г., т.е. почти 3 години преди датата на установяване на нарушението. Това е потвърдено още веднъж от събраните в хода на настоящото съдебно производство писмени доказателства - справка-разпечатка от базата данни на АИС-КАТ, от която е видно конкретно, че е било вписано, на 23.10.2017 г., в 10:10 часа, служебно прекратяване на регистрацията, тъй като МПС е без „ГО“, след уведомление от ГФ № 17892 от 28.04.2017 г., като прекратяването е осъществено от С-Р Пътна полиция Кюстендил. Регистрацията е отбелязана в справката като служебно възстановена от същия административен орган едва на 14.02.2020 г. в 23:02 часа след новопостъпило уведомление от ГФ за валидна сключена застраховка „ГО“.  В последствие същата е била отново прекратена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, на по-късна дата – 07.08.2020 г. и служебно възстановена от С-Р Пътна полиция Кюстендил на 04.11.2020 г. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената разпечатка /справка/ от информационната система на ГФ.

С оглед изложеното за съда няма никакво съмнение, че описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 140, ал. 1 е осъществено от обективна страна. Още повече, че жалбоподателят И.Б.Г. като всеки собственик на МПС регистрирано в р. България е длъжен да познава закона и най-вече последиците от неспазването му, вкл. задължителното според закона служебно прекратяване на регистрацията на притежаваното от него МПС след изтичане на сключената за същото задължителна застраховка „ГО“ и неподновяването й преди управление на автомобила. Такава застраховка процесното МПС обективно не е имало сключена и към процесната дата 13.02.2020 г., а предишната е изтекла, много много отдавна. Собственикът на МПС е носител на задължението за сключване на договор за гражданска застраховка, поради което и следва да понесе последиците и негативния резултат от неизпълнението на това му задължение. Без правно значение за законосъобразното ангажиране отговорността на жалбоподателя за извършеното от него административно нарушение е и фактът дали е знаел конкретно за прекратената служебно регистрация от КАТ по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като Г. като всеки правоспособен водач на МПС, е бил длъжен да се увери, преди да започне да управлява собствения си лек автомобил, че същият има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", при липсата на каквато закономерна последица е именно служебното прекратяване на регистрацията на това МПС. Следва да се отбележи изрично, че е без значение за административнонаказателната отговорност на водача, в случая собственик на процесното МПС, дали е изпълнено задължението за уведомяването му за служебно прекратената регистрация, доколкото в административнонаказателното производство по оспорване на наказателното постановление е абсолютно недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на служебното прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство. В текста на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, който именно е съставът на процесното нарушение няма посочено такова изискване. В този смисъл относно осъществено управление от собственик на незастраховано МПС, чиято регистрация е била прекратена по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП виж относимото и за настоящия случай Решение № 252 от 14.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 184 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, в което е цитирано и Решение № 39 от 06.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 10 / 2019 г. на Административен съд - Кюстендил Анализът на цитираните разпоредби налага извод за прекратяване на регистрацията на МПС ex lege (по силата на закона) при достигане на информация до компетентния орган, че застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите не е сключена. Изцяло в този смисъл виж и актуалната практика на АС-Кюстендил - Решение № 78 от 13.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 21 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят като собственик на процесното МПС напълно съзнателно и дори целеустремено е нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял реализирането на същите, доколкото много добре е знаел, че управлявайки незастраховано с години МПС, което подлежи на служебна дерегистрация по надлежния ред – чл. 143, ал.10 от ЗДвП, каквото е било именно процесното МПС (доколкото не е била изобщо сключвана от него като собственик застраховка „ГО“ за това МПС почти 3 години назад), нарушава правилата на ЗДвП.

Предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ е наложено в минимален размер, който съдът няма възможност да ревизира. Същото важи изцяло и по отношение на кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, което също е наложено в предвидения от закона минимум, поради което и не може да бъде изменено.  Така определените по вид и размер наказания изцяло съответстват на целите на наказанието по чл.12 от . В този смисъл виж цитираното по-горе Решение № 252 от 14.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 184 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил.

Не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не е маловажен и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Напротив години наред след придобиването на процесното МПС жалбоподателят е поддържал това незаконосъобразно положение относно регистрацията на лекия автомобил, която е била прекратена още на 23.05.2017 г., след която дата не е сключвана изобщо застраховка „ГО“, до 14.02.2020 г.

По възраженията в жалбата и пледоарията следва да се каже, че липсата в НП на предложението от приложимото законово правило на чл. 140, ал.1 от ЗДвП не води до нарушаване правото на защита на дееца, т.к. фактическите обстоятелства по обвинението са коректно и ясно описани и се включват във фактическите състави на нарушената правна норма и санкционната такава. Фактическото обвинение е във връзка с правното такова. В този смисъл виж и Решение № 216 от 19.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 183 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0332-000122 от 18.02.2020 г., издадено от Началник група към  ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Рила, с което на ЛЮДМИЛ НИНОВ ПАВЛОВ, с адрес: гр. Видин, ул. „Патриарх Евтимий“ №10, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: