Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 75 12.03.2016
година град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ТЪРГОВИЩЕ тринадесети състав
На дванадесети февруари две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДРАГАНОВ
Секретар Г.С.
като разгледа докладваното от
председателя
НАХД № 9 по описа за 2016
година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от „Енерго-Про Мрежи" АД, ЕИК *********, със
законен представител – всеки двама от
членовете на УС – П.Т., П.В.,
М.Б. и Р.Ц. против Наказателно
постановление № 245 от 30.01.2015 г., издадено от Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, гр.София, с което за административно нарушение на т.3.5.2 от издадената му
лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. и чл.206, ал.1 от Закона за
енергетиката, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева. С жалбата са наведени оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП, свързани с допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, липса на компетентност
и необоснованост. По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за
отмяна на атакувания санкционен акт. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от а.. Н.Й.от АК гр. Разград, редовно преупълномощена,
която поддържа жалбата на основанията, изложени в нея.
Ответната страна, посредством редовно упълномощен процесуален
представител Р. Р., счита издаденото НП за правилно и
законосъобразно, като моли съда същото да бъде потвърдено.
След преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбоподателят „Енерго-Про Мрежи" АД, вписано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, представлявано заедно от двама
членове на Управителния съвет - П.Т.,
П.В., М.Б. и Р.Ц., е притежател на Лицензия за разпределение на
електрическа енергия № Л-138-07, издадена на 13.08.2004 г. от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР, наименование изменено на
Комисия за енергийно и водно регулиране - КЕВР, със ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ бр.17 от 06.03.2015 г., в сила от 06.03.2015 г./ за
осъществяване на посочената лицензионна дейност за срок от 35 години на
обособена част от територията на страната, определена в Приложение № 1 към нея,
към която спада територията на Община Търговище.
Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране издала Решение № ПАМ-5/20.12.2013 г., с
което била наложена принудителна административна мярка по чл. 201,
ал.2, т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ - възлагане на одит на дейността на „Енерго-Про Мрежи" АД с предмет на одита - цялостната лицензионна дейност на „Енерго-Про
Мрежи" АД за периода от
01.07.2008 г. до 30.11.2013 г., вкл. анализ и оценка на всички разходи,
свързани с осъществяване на лицензионната дейност. Със Заповед № З-Е-2/02.01.2014
г. на Председателя на ДКЕВР, на основание чл. 201,
ал.2, т.5 от ЗЕ, чл. 162-169 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите
в енергетиката, чл. 10, ал.1, т.6 и ал.2 от Устройствения правилник на ДКЕВР и
на нейната администрация и въз основа на Решение № ПАМ-5 на ДКЕВР от 20.12.2013
г., била сформирана поименна работна група, на която било възложено в срок до
30.04.2014 г. да извърши одит на дейността на „Енерго-Про
Мрежи" АД, съгласно Работна
програма - приложение към заповедта. В състава на работната група бил включен
свидетеля Г.В.П. - главен експерт в отдел "Контрол и решаване на спорове”
към Дирекция " Контрол и решаване на спорове” при Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране.
При проверка, извършена на 26.02.2014 г. на
средства за търговско измерване /СТИ, електромери/ в гр. Търговище, кв.
„Запад”, бл. 5, вх. Б, свидетеля Г.П. установил, че СТИ на абонатен №
********** с фабр. № 33407461, тип – МЕ 161 (еднофазен)
на фирма ISKRA е с пломба за първоначална
метрологична проверка BG20
02/03, година на производство 2003 и знак за одобрен тип
BG 03/3982.
По време на проверката присъствали представители на дружеството-жалбоподател „Енерго-Про Мрежи"
АД – Павел П. и Ярослав Стоичков, специалисти измерване при РОЦ Шумен и
Търговище, както и външен експерт – Румен Ангелов. Резултатите от извършената
проверка били отразени в Констативен протокол № 92-3-Е-2/26.02.2014 г. Копие от Констативния протокол бил връчен на надлежен представител на
проверяваното дружество на датата та съставянето му. На длъжностното лице от ДКЕВР не е представен
Протокол за последната извършена метрологична проверка на описаното СТИ (електромер). В извадка от регистъра на
СТИ, поддържан от „Енерго-Про Мрежи" АД съгласно Раздел VI от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, приложена към КП № 92-З-Е-2/26.02.2014 г., като
година за следваща метрологична проверка на описаното
СТИ е записана 2009 г., т.е.
описаното СТИ е с изтекъл срок на последваща
метрологична проверка.
Въз
основа на така установеното в Констативен протокол № 92-3-Е-2/26.02.2014 г., и като взел предвид констатациите и изводите, изложени на стр. 157 и стр.
158 от одитен доклад № Е-Дк-169/12.05.2014 г., приет
с Решение № 67/12.05.2014 г. по т. 3 на ДКЕВР относно задължението на „Енерго-Про
Мрежи" АД да монтира, поддържа,
отчита и контролира средствата за търговско измерване на електрическата
енергия, св. Г.П. съставил АУАН № КРС-1208/31.07.2014 г. в присъствието на
представител на „Енерго-Про Мрежи" АД и на двама свидетели по съставяне на акта, за нарушение по чл. 206, ал.1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/ - за това, че „Енерго-Про
Мрежи" АД не е поддържало средство
за търговско измерване /СТИ, електромер/ на абонатен № ********** с фабр. № 33407461, тип – МЕ 161 (еднофазен) на фирма ISKRA е с пломба за първоначална
метрологична проверка BG20
02/03, година на производство 2003 и знак за одобрен тип
BG 03/3982, съгласно изискванията на чл. 41 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, а
именно - да предприеме действия за подмяна на гореописаното СТИ за извършване
на последваща метрологична проверка в определения срок, с което на 26.02.2014
г. е нарушило т.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. Актът бил предявен
на представител на дружеството - жалбоподател, който не е изложил възражения
срещу акта. В срока по чл. 44, ал.1
от ЗАНН „Енерго-Про Мрежи" АД не е депозирало писмено възражение срещу АУАН.
Въз
основа на съставения АУАН № КРС-1208/31.07.2014 г., административно наказващият
орган - Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
издал Наказателно постановление № НП-245 от 30.01.2015 г., с което на „Енерго-Про Мрежи" АД е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева
за нарушение по чл. 206, ал.1
от ЗЕ във вр. с чл. т.3.5.2 от Лицензия №Л-138-07/13.08.2004 г. във
вр. с чл. 41 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия.
Наказателното постановление е връчено на дружеството жалбоподател на 21.04.2015
г., видно от подписаната разписка - неразделна част от НП, а жалбата срещу него
е подадена чрез административнонаказващия орган на 28.04.2015
г.
В
съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан актосъставителят – свидетелят
Г.П., който поддържа отразените в АУАН фактически констатации. Свидетелят сочи,
че при процесното СТИ годината на производство е 2003
и че същото е монофазно.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на св. Г.П. и от приобщените по делото писмени материали. При
направения анализ и оценка на показанията на разпитания свидетел, съдът не
отчете непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на
изопачени факти, като същите в пълна мяра кореспондират с писмените
доказателствени средства и потвърждават отразените в АУАН и НП фактически
констатации. Поради това съдът кредитира всички събрани по делото доказателства
като непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно т.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004
г. лицензиантът „Енерго-Про Мрежи"АД е длъжен да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата
енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията
на Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /Правилата, ПИКЕЕ/,
както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях. В чл. 41 от
Правилата е постановено, че всички средства за търговско и контролно
измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията,
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания
и оценяване съответствието на средствата за измерване. А съгласно чл. 26, ал.1
и чл. 43, ал.4
от Закона за измерванията, контролът на средствата за измерване се
извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка,
като периодичността на последващите проверки се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/,
която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния
бюлетин на агенцията. Във връзка с това от председателя на ДАМТН са издадени
Заповед № А-412/16.08.2004 г., Заповед № А-102/05.03.2010 г. (обн.ДВ бр.22 от 2010 г.), Заповед № А-441/13.10.2011 г. (обн.ДВ бр.85 от 2011 г.), а след посочената дата на
нарушението и Заповед № А-ЗЗЗ/29.05.2014 г., като всяка следваща отменя
предишната. Във всички изброени заповеди е предвидено, че периодичността на
последващите проверки на еднофазните електромери е шест години, а на трифазните
електромери с мощност до 10 MVA е четири години. Към настоящия момент действа
последната заповед, която обаче няма обратно действие, поради което приложимото
право се явяват именно посочените в АУАН и НП - Заповед № А-102/05.03.2010 г. (обн.ДВ бр.22 от 2010 г.) и Заповед № А-441/13.10.2011 г. (обн.ДВ бр.85 от 2011 г.), действали през приетия от
актосъставителя и административно наказващия орган период на дължимо поведение
от страна на санкционираното дружество.
В
чл. 206, ал. 1
от Закона за енергетиката (ред. ДВ бр.54/2012 г., действала към
датата на нарушението) е предвидено, че на енергийно предприятие, което наруши
разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му,
контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или
индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи
решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена
санкция от 20 000 до 1 000 000 лева.
В
конкретния случай дружеството-жалбоподател „Енерго-Про
Мрежи"АД е енергийно предприятие
по смисъла на пар. 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, поради което е задължен
субект по чл. 206, ал.1
от ЗЕ. Като лицензиант същото е длъжно да изпълнява условията на
издадената му лицензия - Лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. Предвиденото
задължение за лицензианта в т.3.5.2 от Лицензия №Л-135-07/13.08.2004 г. е бланкетно и се запълва от посочените в АУАН и НП норми на чл. 41 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, чл. 26, ал.1
и чл. 43, ал.4
от Закона за измерванията и Заповедите на председателя на ДАМТН.
От
събраните по делото доказателства се установява, че „Енерго-Про Мрежи" АД е осъществило нарушението по чл. 206, ал. 1
от ЗЕ, за което е санкционирано - за нарушение на издадената му
лицензия, осъществено чрез бездействие - неизвършване на последваща
метрологична проверка на конкретно СТИ в срока, предвиден в заповедите на
председателя на ДАМТН, както следва:
Като
лицензирано дружество „Енерго-Про Мрежи"АД е било длъжно по силата на т.3.5.2 от Лицензия №Л-138-07/13.08.2004 г.
да поддържа СТИ НА абонатен № ********** с фабр. №
33407461в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, както и да извършва редовни
проверки, изпитания и контрол върху тях. Посоченото СТИ е монофазно
и подлежи на периодични проверки на всеки 6 години. Към момента на извършената
от служител на административнонаказващия орган
проверка, процесното СТИ е функционирало и е било с
изтекъл срок на последваща метрологична проверка. В конкретния случай
електромерът е с година на производство 2003 г., като съгласно заповедта на
председателя на ДАМТН за същия следва да се извърши последваща проверка на
период от шест години, т. е. срокът е изтекъл на 31.12.2009 г. След тази дата от
01.01.2010 г. дружеството - жалбоподател е бездействало и не е предприело
извършването на последваща метрологична проверка на СТИ, което е констатирано
от контролните органи на 26.02.2014 г. По преписката, а и в съдебно заседание
не бяха представени доказателства, жалбоподателят да е привел електромера в
състояние, съответстващо на Правилата за измерване.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на търговец - юридическо лице, при условията на чл. 83, ал.1
от ЗАНН - за неизпълнение на задължение към държавата или общината
при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна.
След
като правилно е квалифицирал нарушението, административнонаказващият
орган правилно е приложил санкционната част от нормата на чл. 206, ал. 1
от ЗЕ /ред.ДВ бр.54/2012 г., действаща към датата на нарушението/, и
съобразявайки чл. 27 от ЗАНН, е наложил имуществена санкция в минималния законов размер от
20 000 /двадесет хиляди/ лева. Не са налице основания за определяне на
нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Закона за
енергетиката урежда обществените отношения, свързани с
разпределението на електрическа енергия, което чл. 88, ал.2
от ЗЕ дефинира като услуга от обществен интерес по смисъла на пар.1, т. 66б
от ЗЕ - това е услуга по транспортирането, доставката или
снабдяването с енергия или природен газ с определено качество, регулирана цена
или цена, определена по одобрена от комисията методика и договорни други условия,
която не може да бъде отказвана по причини, непосочени
в закона. Значимостта на защитените от ЗЕ обществени отношения, регулиращи
дейността на разпределителните предприятия, с цел защита на правата на
потребителите във връзка с правилното измерване на електрическа енергия, е
довела до предвиждане на по-тежки санкции за нарушенията, с които те се
засягат, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения, поради
което тези нарушения не могат да бъдат считани за "маловажни". Предвиденото в издадената Лицензия №Л-138-07/13.08.2004
г. задължение за поддържане на всеки един електромер в състояние, съответстващо
на изискванията на Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия следва да бъде
изпълнявано по отношение на всяко конкретно средство за търговско измерване на
обслужваната лицензионна територия. Несъблюдаването на това задължение спрямо
всяко конкретно СТИ представлява отделно и самостоятелно нарушение на чл. 3.5.2
от Лицензия №Л-138-07/13.08.2004 г. Съгласно чл. 18, предл. второ от ЗАНН когато едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. В административнонаказателното производство не
е предвидена възможност за приложение на разпоредбите на чл. 23-26 от НК
за определяне на общо наказание при множество нарушения, поради което
наложената санкция е законосъобразна.
Съдът
констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да го опорочават и да
представляват формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни административни органи, по
реда, предписан в закона и в предвидените в ЗАНН срокове, в същите подробно и
точно е индивидуализиран както нарушителят, така и самото нарушение с всички
негови съставомерни признаци, обстоятелствата, при
които е извършено, като правилно е посочена и съответстващата му правна
квалификация и приложимата санкционна разпоредба.
В
рамките на определената в чл. 75, ал.2,
т.1 от Закона за енергетиката материална компетентност на ДКЕВР е
провеждането на контрол за спазването на лицензията от страна на енергийните
предприятия. Съгласно чл. 225, ал.1
от ЗЕ, нарушенията по този закон се установяват с актове на лицата
по чл. 77, ал.1,
т.1 и ал.2, т.1 от
ЗЕ. Нормата на чл. 77, ал.2,
т.1 от ЗЕ сочи, че в изпълнение на контролните си правомощия,
комисията извършва проверки чрез упълномощени от нея лица. Видно от Заповед № З-Е-4/02.01.2014
г. на председателя на Комисията св. Г.П. е компетентен да констатира нарушения
по ЗЕ и да съставя АУАН за тях. А председателят на ДКЕВР по силата на чл. 225, ал.2
от ЗЕ е компетентен да издаде обжалваното НП. Направеното
възражение, че такъв е председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, съдът намира за неоснователно, тъй като обжалваният
санкционен акт е издаден за извършено нарушение на чл. 206, ал.1
от Закона за енергетиката във вр. с т.3.5.2 от Лицензия №Л-138-07/13.08.2004
г., а не за някакво бездействие касателно задължение
по Закона за
измерванията. В конкретния случай не се касае за просто използване
на средство за измерване, което не отговаря на изискванията на ЗИ по смисъла на
чл. 85, ал.2
във вр. с ал.1 от ЗИ,
а за неизпълнение на условията на издадена Лицензия за разпределение на
електрическа енергия, с което се нарушава Закона за енергетиката,
който представлява специален ред спрямо общия такъв, регламентиран в Закона за
измерванията.
Неоснователно е възражението за изтичане на абсолютната давност за
административнонаказателно преследване на нарушението по чл. 81, ал. 3
във вр. с чл. 80, ал. 1,
т. 5 във вр. с ал. 3 от НК.
В случая се касае за т.нар. продължено нарушение, извършено чрез бездействие,
при което състоянието на нарушение продължава до момента, в който се извърши
предписаното от правната норма действие. При този вид нарушения давностните
срокове, по силата на чл. 80, ал.3
от НК, започват да текат от момента на преустановяване на
състоянието на нарушение - т.е. с извършване на дължимото действие, за което в
конкретния случай както вече бе посочено, изобщо липсват данни. Бездействието
по изпълнение на лицензионното задължение, чрез което е извършено нарушението,
е било налице към датата на проверката - 26.02.2014 г., поради което давността
за реализиране на административнонаказателна отговорност въобще не е започвала
да тече. По същите съображения не може да се приеме, че са изтекли сроковете за
възбуждане на административнонаказателно производство по чл. 34 от ЗАНН, считано от извършване на нарушението, след като към датата на
констатирането му, нарушението не е било преустановено и е продължавало да се
реализира. Тези срокове са започнали да текат в деня на проверката на
контролните органи - 26.02.2014 г., когато е установен нарушителят. Това е и
релевантният момент, от който започва да тече давността за съставяне на АУАН и
който момент определя приложимия закон за нейното изчисляване. В случая, към
този момент, както и по време на цялото развило се административнонаказателно
производство, е действала разпоредбата на чл. 34, ал.2
от ЗАНН, която предвижда по-дълги давностни срокове за нарушения на Закона за енергетиката,
които срокове са били спазени. Нарушението е констатирано на 26.02.2014 г. в
деня на проверката на контролните органи, когато е установен и нарушителят.
АУАН е съставен на 31.07.2014 г., а Наказателното постановление е издадено на 30.01.2015
г. - т.е. актът е съставен в 6-месечния срок от откриване на нарушителя,
съгласно чл. 34, ал.2
от ЗАНН.
При
издаване на АУАН и НП са спазени изискванията на чл. 42, т.4
и чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН да се опише точно и пълно нарушението, датата, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено. В случая се касае за нарушение под
формата на бездействие /непредставяне на СТИ на последваща метрологична
проверка в определен срок/, като дължимото действие е следвало да се реализира
до края на 2009 г., а бездействието е установено на 26.02.2014 г.
Осъществяването на нарушението започва да се реализира от изтичане на
6-годишния срок за последваща проверка /от 01.01.2010 г./ до преустановяване на
противоправното бездействие. При това положение нарушението се явява извършено
в периода на дейност на дружеството, попадащ в предметния обхват на възложения
регулаторен одит. Както в АУАН, така и в НП,
средството за търговско измерване е описано подробно с посочване на неговото
местонахождение, фабричен и абонатен номер, които характеристики са достатъчни
за несъмнената му идентификация. Още повече, че самото СТИ принадлежи на
санкционираното дружество, което притежава най-пълна информация за монтираните
от него електромери. Отделно от това, самата проверка, в рамките на която е
констатирано, че това СТИ не е преминало последваща метрологична проверка, е
била извършена в присъствието на представители на търговеца, поради което за
последния не е възникнало каквото и да било съмнение относно предмета на
нарушението. По тези съображения не може да се приеме, че жалбоподателят не е
запознат с вида и характеристиките на СТИ. Вида на процесното
СТИ (еднофазно или трифазно) по недвусмислен начин е посочен и в АУАН и НП - в
тях изрично е отбелязано, че лицензираното дружество не е изпълнило
задължението си да извърши периодична метрологична проверка на СТИ на период от
6 години, който срок важи за еднофазните електромери. Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че средството е индивидуализирано по начин, даващ
пълната възможност на наказаното дружество да разбере в какво е обвинено и въз
основа на какви фактически положения. Описанието на нарушението е пълно и
изключва настъпването на каквото и да било объркване у жалбоподателя за какво
точно е наказан. Последният е санкциониран за непредставяне на СТИ на
последваща метрологична проверка в определен срок, което задължение съгласно чл. 44, т.3
от ЗИ се изпълнява чрез заявяването и представянето на средството в
Българския институт по метрология или пред друго оправомощено лице. Очевидно е,
че за да премине през последваща метрологична проверка, средството за търговско
измерване следва да бъде демонтирано и подменено с друго СТИ, което да отчита
количеството електрическа енергия през времето, докато трае проверката, което
жалбоподателят не е сторил. Нарушението е правилно квалифицирано като бланкетните правни разпоредби се явяват запълнени
посредством изложените от актосъставителя и наказващия орган препращания.
От всичко изложено дотук
се налага извода, че са спазени всички процесуално правни и материално правни
предпоставки при издаване на процесното наказателно
постановление, същото е законосъобразно,
и като такова следва да бъде потвърдено
от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 245 от 30.01.2015
год., издадено от Председателя на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране гр. София, с което на „Енерго-Про Мрежи" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258 със законен представител
– всеки двама от членовете на
УС – П.Т., П.В., М.Б. и Р.Ц. за административно
нарушение на т.3.5.2 от издадената му
лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. и на основание чл.
206, ал. 1 от Закона за енергетиката,
е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Търговище в четиринадесет дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: