РЕШЕНИЕ
№ 1102
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Яна Вълдобрева
Членове:Мария Яначкова
Десислава Николова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20211000503182 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, 4 състав, в публично заседание на 6
юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Яна Вълдобрева
Членове: Мария Яначкова
Десислава Николова
при секретаря Ел. Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Яначкова
гр. д. № 3182 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 264452 от 6 юли 2021г., изменено с определение №
273703 от 16 септември 2021г., по гр. д. № 6553/2019г., Софийски градски
съд, І ГО, 9 състав, е осъдил Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи – Зелена карта“ да заплати на С. Й. С. на
1
основание чл. 506, ал. 2 вр. чл. 511 КЗ, сумата от 35 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
22.03.2018 г., ведно със законната лихва от 22.03.2018г. до окончателното
плащане, като отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 70 000
лв.; осъдил ответника да заплати на основание чл. 38, ал. 1 , т.2 ЗА на адв. Л.
Г. адвокатско възнаграждение в размер на 1 578 лв. с ДДС, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата 1 400 лв. – държавна такса по сметка на СГС и осъдил
ищцата да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1
728 лв., представляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба,
подадена от ответника Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ срещу решението по гр. д. № 6553/2019г.,
изменено с посоченото определение, на СГС, ГО, 9 състав в негови
осъдителни части – над присъдения размер на обезщетението от 5 000 лв.
ведно с присъдената законна лихва. С доводи за нарушение на чл. 51, ал. 2
ЗЗД поради неправилния извод за липса на съпричиняване към вредоносния
резултат – при несъобразяване на експертното заключение за механизма на
верижното ПТП и на претърпяното увреждане и необосновани
предположения относно реакцията на ищцата; както и за нарушение на чл. 52
ЗЗД и на чл. 86 ЗЗД - при твърдение, че дължимото обезщетение възлиза на
20 000 лв. (15 000 лв. платено извънсъдебно), от които 5 000 лв. присъдено с
решението, за чието плащане не е изпаднал в забава от датата на ПТП поради
непосочване на банкова сметка, а евентуално поради специалния регламент на
отговорността му, предвиден в КЗ, забавата е настъпила 3 месеца след
сезирането му, - иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне
на иска до размера от 35 000 лв., както и на искането за присъждане на лихва
от датата на ПТП, евентуално от 22.03.2018г. до 13.12.2018г.
С. Й. С. не е подала отговор на въззивната жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищцата като пострадало лице от ПТП, съобразно влязлата в сила
присъда, причинено противоправно от водач, застрахован по международна
застраховка “Гражданска отговорност“, е възникнало вземане срещу
ответника в размер на 50 000 лв., от което ответникът е заплатил
2
извънсъдебно 15 000 лв. – в тази връзка съдът е съобразил характера и
тежестта на увреждането, търпените болки, включително интензивни,
провежданото лечение, предстоящата втора операция за изваждане на
имплантите, продължителността на възстановителния период, трайните
последици от увреждането, изразяващи се в подуване на увредения крайник
при по-голямо натоварване и проължително ходене. Съдът е приел
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в
престой извън превозното средство, за неоснователно с оглед конкретната
ситуация на настъпване на ПТП.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно. То е и допустимо – разгледан е предявеният
иск, като относно момента на забавата е допусната очевидна фактическа
грешка - волята на съда, личаща от мотивите е, е да присъди законната лихва
от датата, посочена в исковата молба, – 12.03.2019г., а вместо това е записал
като дата на забавата датата на ПТП. Като косвен резултат от решаващата си
дейност САС счита решението в обжалваната част и за частично неправилно.
Предявен е бил иск от пострадало лице срещу СНББАЗ като
представително национално бюро при правна квалификация чл. 511, ал. 1, т.
2 вр. чл. 513, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 70 000 лв. ведно със законната лихва от 12.03.2019г. Този момент
на забава е посочен в исковата молба и в обжалваното решение, както се
посочи, е допусната очевидна фактическа грешка с изписването на датата
22.03.2018г., доколкото съдът е формирал воля да присъди лихвата съобразно
диспозитивното начало. Пред въззивния съд спорът е пренесен за размер на
иска над присъдената сума от 5 000 лв. до размера от 35 000 лв., както и
относно началния момент на забавата.
Обобщени спорните въпроси във въззивното производство са - по
размера на търсеното обезщетение с оглед характера и тежестта на
полученото увреждане от ищцата, начинът на проведено лечение,
продължителността на възстановителния период и на търпените болки, както
и недоказана според жалбоподателя необходимост от провеждане на втора
операция; - по наличието на съпричиняване, релевирано в срока за отговор на
3
исковата молба, изразяващо се в напускане на управлявания от ищцата
автомобил, установен на пътното платно, и неотвеждането на МПС като
участник в ПТП в аварийната лента; - съответно по размера на
съпричиняването, както и по въпроса за забавата и началния й момент. Във
въззивната си жалба ответникът е преповторил като доводи срещу
правилността на обжалваното решение главните си възражения от защитата
си срещу иска по същество.
За да се произнесе по спорния предмет на въззивното производство,
САС взе предвид следното:
Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че деянието на твърдения причинител на вредите - И. Г., е противоправно и
виновно.
С присъда по НАХД № 19615/2018г., влязла в сила на 09.03.2019г.,
Софийски районен съд, 112 състав е признал И. Г. за виновен в това, че на
22.03.2018г. в гр.София, при управление на МПС - товарен автомобил
"Скания", модел "Р450" с рег. № ******** с прикачено полуремарке с рег.№
******** по платното за движение Северна тангента на гр.София с посока
разклона за с.Чепинци към ж.к."Люлин" и на около 400 м преди пътен възел
за кв."Требич" нарушил правилата за движение по пътищата като реализирал
ПТП с аварийно спрял л.а. "Фолксваген Голф" с рег.№ ******** и
движещите се пред него товарен автомобил "Рено Мастер" с рег. № ********,
л.а „Опел Инсигния“ с рег. № ********, л.а."Мерцедес 290 Е" с рег.№
********, л.а. "Фолксваген Поло" с рег.№ ********, л.а. "Тойота Корола" с
рег.№ ******** и пешеходката С.С. и по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на дясна подбедрица -
голям и малък пищял, което реализирало критериите на медико-биологичния
признак-трайно затруднение на движението на долен десен крайник за срок
повече от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 НК, освободил го от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание.
На 28.01.2019г. ответникът е превел по банкова сметка на ищцата
сумата 15 000 лв. – обезщетение по процесната щета, образувана при
ответника на 12.09.2018г., когато е бил сезиран (поискал посочване на
банкова сметка с писмо от 07.12.2018г.).
4
Според заключението на автотехническата експертиза, изслушана по
делото, ищцата, водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №
********, се е движела по Северна тангента, предприела е изпреварване и
след завършване на маневрата е загубила контрол над управлението на
автомобила и е катастрофирала в намиращия се пред нея в средната лента
товарен автомобил; след удара с товарния автомобил ищцата е излязла извън
автомобила си; водачите на автомобилите, движели се след нея, спрели в
аварийната лента; влекачът с прикачено ремарке, е изпреварил движещия се
пред него автомобил и го ударил в задната част, след което ударил и другите
два автомобила пред него, вследствие на удара водачът на товарния
автомобил „Рено„ , модел „Мастер“ е загубил контрол над управлението и е
ударил спрелия в аварийната лента автомобил, който от своя страна е ударил
спрелия пред него в аварийната лента автомобил, който от своя страна ударил
спрелия от ищцата автомобил. Към момента на настъпване на верижната
катастрофа ищцата се е намирала в автомобила си, като предната му лява
врата е била отворена, а десният й долен крайник е бил извън купето на
автомобила между прага и отворената предна лява врата. След
последователните удари между автомобилите, участващи в ПТП, се получили
измествания на автомобилите и в резултат от инерционните сили отворената
предна лява врата на автомобила се затворила и притиснала крака на ищцата.
Вещото лице е приело, че ищцата е можела да предотврати ПТП, ако е
напуснала мястото на реализирането му и е продължила движението си
напред в аварийната лента, а ако е останала в автомобила е нямало да
претърпи увреждане на десния долен крайник, както и ако се е намирала
извън мантинелата (парапетите).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, на полученото от ищцата счупване на костите на дясната
подбедрица в долната трета - голямопищялна и малкопищялна кости, -
съставомерна последица от деянието, за което е осъден делинквентът, е
проведено оперативно лечение – поставена е метална остеосинтеза с две
плаки и винтове; следоперативно е провеждана антикоагулантна профилатика
за срок от 20 дни. Счупването на дясната подбедрица реализира признак на
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок около 4-5
месеца.Поначало на пациентите се препоръчва сваляне на имплантите след
около 1 година, но в случая няма данни да е извършвана такава оперативна
5
интервенция; възстановителният срок при този вид счупвания е около 4-5
месеца при ненастъпили усложнения, за каквито няма данни при
пострадалата; като последици от травмата вещото лице е посочило, че е
възможно ищцата да изпитва болки при влошаване на времето - при студ и
валежи.
Св. Славков - втори братовчед на ищцата, чийто показания съдът
преценява по реда на чл. 172 ГПК, е разказал, че след ПТП заедно с брата на
С. отишли във Военна болница, където тя била приета. Разбрали, че е счупен
кракът й - над глезена двете кости, - тя била много уплашена, пребледняла,
изпитвала силни болки, не искала да яде и да пие понеже била на подлога, не
искала никой да ходи при нея и да я вижда в това състояние. На четвъртия
ден й направили операция, като престоят й в болницата бил около 10 дни.
След изписването С. си стояла вкъщи при майка си около два и половина
месеца на легло, докато започнала да стъпва. Близките й помагали в
обгрижването, като преди ПТП тя живеела при приятеля си, но след това се
преместила при майка си, за да й помагат. Притеснявала се дали ще може да
ходи нормално и към момента на разпита (22.10.2020г.) продължавала да има
проблеми с този крак, тъй като оттичал докогато ходела. Преди ПТП С.
работила в склад и по цял ден била на крак, обичала да ходи по планини и да
се разхожда, а вече не ходела много, тъй като кракът се подувал и започвал да
я боли. След два и половина месеца започнала да става от леглото с патерици,
които ползвала три месеца, ходила и на физиотерапия, после още три месеца
трябвало да се възстановява. Според свидетеля около 10 месеца били
необходими за пострадалата, за да се възстанови и да не ползва помощни
средства, за какъвто възстановителен период обаче по делото няма обективни
данни.
С оглед изложеното и с оглед спорния предмет на делото във
въззивното производство, въззивният съд, изхождайки от установеното по
делото със задължителен за гражданския съд акт (чл. 300 ГПК; чл. 413, ал. 2
НПК) противоправно виновно поведение на водача Гюлер (за чието
поведение следва да се ангажира отговорността на ответника – установена с
влязлото в сила като необжалвано осъдително решение - чл. 297 вр. чл. 298,
ал. 1 ГПК), причинил травматично увреждане на ищцата, описано в
присъдата,описано детайлно, вкл. и откъм лечение, в заключението на
6
изслушаната СМЕ, а търпените болки, страдания и битови неудобства,
установени и посредством гласните доказателства, счита, че справедливият
размер на обезщетението в случая възлиза на 35 000 лв.
За този извод съдът отчете характера и тежестта на увреждането на
здравето на ищцата, която е била на почти 28г. към датата на ПТП. То се
характеризира с трайно затруднение на движението на долен крайник, в който
има счупвания. Съдът взе предвид и претърпените от пострадалата болки,
включително интензивни, продължителността на болките и проведеното
лечение, в това число оперативно (проведена една остеосинтезна операция),
търпените неудобства в битов план, вкл. и при самообслужването на ищцата,
налагащо помощ на друг човек поради постелния режим на лечение,
обстоятелствата, при които са причинени телесните увреждания, сравнително
дългия възстановителен период от около 5 месеца, проявяващите се болки и
подуване на крака при натоварването на крайника. При определяне на
дължимото обезщетение съдът отчита в пълна степен и конкретните
икономически условия, а като ориентир и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, индиция за икономическите условия. При отчитане на всички
релевантни факти въззивният съд счете, че дължимото обезщетение, което
отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, възлиза на
35 000 лв. Въпреки че ищцата претендира обезщетение за всички причинени й
вреди от ПТП, доколкото по делото не се установява да е претърпяла втора
операция за изваждане на поставения остесинтезен материал, съпроводена от
нови болки и страдания, нито че такава със сигурност й предстои, при
определяне на размера на дължимото й обезщетение САС, за разлика от СГС,
не взема предвид, че на ищцата ще бъде извършена такава оперативна намеса.
В случай на настъпване на усложнение в здравословното състояние, съотв.
проявление на нови вреди (в това число от проведена втора операция), които
не са били обезщетени с определеното от съда обезщетение, това би било
основание за нова претенция. В обобщение на всичко изложено доводите във
въззивната жалба, касаещи нарушение на чл. 52 ЗЗД, са частично
основателни.
По възражението за съпричиняване:
Спорен по делото, както се посочи, е и въпросът налице ли е принос
7
на пострадалата към вредоносния резултат, изразяващ се, както поддържа
ответникът, в напускане на управлявания от нея автомобил, установен на
пътното платно, и неотвеждането на МПС като участник в ПТП в аварийната
лента, съответно спорен е и размерът на съпричиняването.
Съпричиняване на вредоносния резултат има, когато поведението на
пострадалия е било в причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за
допринасяне за настъпването на вредите е фактическият конкретен принос на
пострадалия към вредоносния резултат, а не допуснато от негова страна
формално нарушение, необуславящо вредоносния резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на основание на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от доказване по
безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен, както се подчерта, е
доказаният фактически принос, а не предполагаем такъв, поради което съдът
следва да формира единствен и категоричен извод в конкретната хипотеза за
поведението на ищцата, което да е във връзка с настъпването на вредите.
Такъв категоричен извод не може да се формира въз основа на конкретната
пътна обстановка, при която е настъпило процесното ПТП, а преди това и
ПТП, в което ищцата е участник като водач на МПС. Действително водачът
на превозно средство, участник в ПТП, не следва, установявайки последиците
от ПТП, да създава опасност за движението (чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП). В
случая обаче, с оглед настъпилите с ищцата две последователни ПТП, не е
установено, че тя е продължила престоя си на пътното платно, излизайки от
своя автомобил, след като се е ударила в намиращото се пред нея превозно
средство, съответно не е установено, че като е напуснала спрелия след удара
автомобил, управляван от нея, с по-голям риск за собствено си здраве и
живот (отколкото да остане в ударилия се автомобил в средна пътна лента) е
стояла, вероятно установявайки последиците от ПТП и уведомявайки МВР,
продължително време на мястото на второто ПТП, станало с нейно участие
при верижна катастрофа, но вече не като управляващ водач. Както като
резултат е приел и СГС, изводите на вещото лице в кои случаи ищцата не би
претърпяла увреждане са принципни без да се държи сметка за конкретната
пътна обстановка. Не се изискват специални знания, за да се формира извод,
8
че ищцата нямаше да е пострадала от ПТП, ако не се е намирала на мястото
на ПТП, – това е самопонятно. Така и по горните съображения и въззивният
съд намира, че по делото не е доказано от ответника при изискуемото пълно
доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК) съпричиняване на пострадалата, - която към
момента на настъпване на процесното ПТП вече е била участник в друго
ПТП, и поведението й е обусловено от него - към процесния вредоносен
резултат с нейно поведение, касаещо второто ПТП, обективно способстващо
за увреждането й.
С оглед изложените мотиви САС прие, че доводите за нарушение на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, релевирани от жалбоподателя, са неоснователни - няма
основание в приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД определеното от въззивния съд
обезщетение да се намали. Следователно искът, предмет на разглеждане,
следва да се уважи до размера от 20 000 лв. при отчитане на частичното
изпълнение от 15 000 лв., прието от пострадалата ищца. Това означава, че
решението на първоинстанционниая съд следва да се отмени за разликата над
20 000 лв. до присъдения размер на обезщетението от 35 000 лв. и вместо това
искът да се отхвърли за този разлика. Върху определеното обезщетение се
дължи и законна лихва, начиная от 12.03.2019г., откогато е поискано
присъждането й, като САС приема, че безспорно към този момент
ответникът, оспорвал размера на претенцията, е изпаднал в забава, при
наличие и на данни към този момент за банкова сметка на пострадалата, по
която той е извършил частичното плащане. По отношение на момента на
забавата СГС, видно от мотивите, е формирал воля за присъждането на лихва
именно от 12.03.2019г., откогато е поискана, но в самото решение, съобразно
вече приетото, е допуснал очевидна фактическа грешка, присъждайки лихвата
от датата на ПТП, откогато принципно счита, че тя се дължи с оглед правната
регламантация на непозволеното увреждане в ЗЗД. Без да е необходимо да се
произнася по момента на забавата, така както е уреден в КЗ, регулиращ
спорното правоотношение (вж. чл. 496 вр. 512, ал. 1 КЗ), САС прие, че към
12.03.2019г. ответникът е в забава и оттогава, съобразно диспозитивното
начало в процеса, следва да се присъди и лихвата за забава.
С оглед изложеното, доводите в разглежданата жалба са частично
основателни. Обжалваното решение в частта му, в която е присъдено
обезщетение над размера 20 000 лв. до размера от 35 000 лв. подлежи на
отмяна, както се посочи. В останалата обжалвана част решението е правилно
9
като резултат и следва да се потвърди. На съответна отмяна подлежи и
решението в частта му за разноските на база изчисленията на
първоинстанционния съд – над присъдения размер на адвокатското
възнаграждение за безплатна правна помощ от 901,71 лв. с ДДС и над
присъдения размер на държавната такса по сметка на СГС от 800 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят още
разноски за първоинстанционното производство в размер на 740, 57 лв., а за
въззивното производство в размер на 300 лв. – държавна такса за въззивно
обжалване и 858 лв. с ДДС – платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264452 от 6 юли 2021г., изменено с определение
№ 273703 от 16 септември 2021г., по гр. д. № 6553/2019г. на Софийски
градски съд, І ГО, 9 състав, , в частта, в която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди над размера от 20 000 лв. до размера от 35 000 лв.; над
присъдения размер на адвокатското възнаграждение за безплатна правна
помощ от 901,71 лв. с ДДС и над присъдения размер на държавната такса по
сметка на СГС от 800 лв. и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Й. С. срещу Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над размера от 20 000 лв. до размера от 35 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264452 от 6 юли 2021г. по гр. д. №
6553/2019г. на Софийски градски съд, І ГО, 9 състав, изменено с определение
№ 273703 от 16 септември 2021г., в останалата обжалвана част, - в която е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди над размера от 5 000 лв. до
размера от 20 000 лв., както и в частта, в която е присъдена върху
обезщетението, присъдено от съда, законна лихва от 12.03.2019г. до
окончателното плащане на сумата – при допусната очевидна фактическа
грешка в решението при изписването на датата, от която се присъжда лихвата
за забава, - вместо 12.03.2019г. в решението е посочената датата 22.03.2018г.
ОСЪЖДА С. Й. С., EHK **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
10
застрахователи“ сумата 740, 57 лв. - разноски за първоинстанционното
производство и сумата 1 158 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11