№ 825
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослава Т.а
Членове:Христинка К.
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Радка Ив. Г.
в присъствието на прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100604302 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.334 вр чл.338 НПК.
То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв. К., защитник на К. С.
К., подсъдима по н.о.х.д. № 8714/22 на СРС, 111 състав, срещу Присъда от 09.06.2023 г по
същото дело, с което тя е призната за виновна по повдигнатото обвинение и е осъдена на
наказание от 3 месеца "лишаване от свобода", с изпитателен срок от 3 години. Счита, че при
постановяване на присъдата са допуснати съществени материално-правни нарушения –
доколкото подсъдимата К. не е извършила двете деяния по чл.144 ал.3 НК, за които е
осъдена, доколкото не е отправяла заплахи и не е имала умисъл за това. Посочва, че между
подсъдимата и съкооператорите се водят множество спорове; че предвид ръста и
килограмите не представлява заплаха за никого; давността на деянията е голяма. Счита, че
подс.К. следва да бъде оправдана.
В съдебно заседание СГП посочва, че присъдата е правилна и законосъобразна;
правилно са преценени доказателствата и изведената от тях фактическа обстановка, като
действително е било извършено от подсъдимата престъпление по чл.144 ал.3 НК. Поради
това тя следва да се потвърди.
В съдебно заседание адв. К. посочва, че доверителката му не е извършила никакво
престъпление. Тя е възрастна и слаба жена, като не е могла да възбуди страх у две различни
лица, че застрашава живота им; тя не е имала и такъв умисъл. Счита, че се касае за
обикновени съседски неразбории, които в годините са ескалирали, но няма престъпление.
Счита, че следва да бъде оправдана.
1
Подсъдимата К. посочва, че от 20 години се занимава с незаконната реституция, от
който са се облагодетелствали пострадалите от деянието; счита, че те не са собственици на
имотите си; посочва, че няма мотив да ги заплашва, доколкото води много дела против тях.
Счита, че те нея я заплашват. Посочва, че се е разболяла от рак.
Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място
отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също
така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в
тази насока.
Относно доводите в жалбата. По своето естество тези доводи се отнасят до
необоснованост – а именно при така събраните доказателства адв.К. твърди, че СРС е
достигнал до неправилни изводи от фактическа страна и оттук неправилно е приложил
закона. Не се твърди нито непълнота на доказателствата, нито допускане на съществени
процесуални нарушения при събирането им.
Въззивният съд е съгласен, че по делото са събрани всички възможни доказателства.
Поради което извърши своя собствена, самостоятелна и независима, пълна преценка на
действителното значение на събраната информация, съдържаща се в доказателствата и
доказателствените средства, съставляващи доказателствения материал.
В рамките на тази преценка въззивният съд прие, че следва напълно да възприеме
фактическите и правните изводи на първата инстанция, като също така опише в по-голяма
пълнота фактическите събития, извън онези, които са отнасят конкретно до двете
инкриминирани деяния.
И по-конкретно, несъмнено установено и не се спори между страните, че подс.К.,
заедно с брат си св. Н. К., обитавали апартамент в гр.София, ул.****, като на първия етаж
живеели св.Н. и М.П., а на третия етаж св.Д.Г.. Между сем.К.и от една страна и останалите
свидетели, от друга страна, имало лоши отношения
Подс.К. и брат считали, че св. П. и св.Г. нямат право да живеят в сградата, като
оспорвали правото им на собственост.
Относно деянието спрямо св.Д.Г.
Подс.К. имала много негативно отношение към св.Г.. Всеки път, когато я срещала по
стълбите, казвала, че няма право да живее там, като я блъскала. При влизане или излизане
от входа я поливала с вода. Започнала да я блъска, малтретира и ругае. Нейната агресия
прогресирала. Това изключително много тревожело св.Г., която се опасявала да не пострада
физически. Подс.К. и брат спрели топлата вода. Когато св.Г. се опитала да разбере каква е
причината, те я обиждали с думите „курва“, „проститутка“, „мошеничка“ като подс.К.
казала, да се маха, че няма право да живее в тази сграда, иначе ще я убият.
На 29.05.2011 г св.Г. се прибирала от работа. Докато се качвала по стълбите, била
пресрещната от подс.К.. Тя започнала да я блъска, да я дере, да я тласка да падне по надолу
по стълбите, да я блъска по стените. В резултат на тези удари и блъсканици причинила
кръвонасядания по лявата мишница, охлузвания по двете предмишници, контузия на главата
и дясната кръстна област на тялото.
Също така казала, че ако още веднъж я срещне, ще я ликвидира, ще я убие и ще
изхвърли вещите на улицата. Св.Г. била изключително уплашена, като вярвала, че тези
2
заплахи може да се реализират.
В крайна сметка св.Г., силно уплашена от подс.К. и убедена, че животът е в
опасност, ако живее в жилището си, го продала и повече не посещавала сградата.
Относно деянието спрямо св.Н. П.
В рамките на лошите си отношения към съседите, през 2010 и през януари 2013 г
подс.К. и св.К. спирали водоснабдяването с вода към апартамента на св.П., спирали им тока,
заливали ги с вода, сменяли патроните на вратата към общите части (мазето), вкарвали
топлийки в патрона на входната врата, прекъснали кабела към звънеца, държали постоянно
провесени чаршафи пред прозореца , за да закриват гледката, размазвали кучешки
фекалии по пощенската кутия и др. Конкретно подс.К. ги обиждала и плюела, заплашвала и
искала да напуснат апартамента. Те (подс.К. и св.К.) отправяла заплахи към тях за
физическа саморазправа, като не искали да ги виждат в сградата. Св.Н. П., след решение на
Общото събрание, успяла да стане домоуправител, но въпреки това не можела да се
противопостави на подс.К., която всеки път, когато я виждала, ѝ отправяла обиди и закани за
саморазправа, като ѝ казвала също така, че не може да живее в сградата.
И по-конкретно, през 2010 г водопроводчикът (св.А.В.) възстановил захранването с
вода, като същият през 2013 г не успял да го направи отново (след новото спиране на
водата), доколкото подс.К. го обиждала, нагрубявала и в крайна сметка изгонила, като му
обяснила, че той няма право да ремонтира тръбите. Св.П. намерила нов водопроводчик
(св.Х.К.), като същият бил изгонен с викове и ругатни от брата на подсъдимата. През
февруари 2013 г св.П. подала жалба до 01 РУ във връзка с прекъснатия водопровод. Но
нищо не можела да направи, тъй като ключалката към мазето била сменена и не получила
исканото от нея съдействие от полицията.
Относно инкриминираното деяние спрямо св.П.. На неустановена дата през август
2013 г св.П. решила да направи нов опит да пусне водата в апартамента си. Свързала се със
св. Г., като двете заедно отишли до вратата на абонатната станция, за да видят дали
ключовете на св.Г. може да я отключат. Така искала да си осигури достъп и евентуално да
пусне водата до апартамента си. Докато св.Г. пробвала да отключи, към тях се приближила
подс.К., която започнала да крещи и да ги нагрубява с думите „Крадли“, „Мошенички“,
„Проститутки“, „Мутри“, „Н. каза, че те е предупредил, но ти не разбираш“, „Търсиш си го,
като не спря да ровиш в това мазе“, „Няма място за теб“.
Също така, тя отправила следните реплики към св.П.: „Ще те пречукаме и полицията
няма как да ти помогне“; „Ще те ликвидираме, бе, мръсницо“.
След това подс.К. тръгнала към апартамента си, като викала брат си.
Св.П. и св.Г., силно уплашени, че действително подс.К. и брат може да ги наранят,
веднага си тръгнали.
В резултат на натрупаното напрежение от общуването с подс.К., както и най-вече от
този епизод през август 2013 г, св.П. изпитвала силен страх от нея; изпитвала отчаяние и
безпомощност. Имала сериозни опасения, че наистина би могла да бъде умъртвена от
подс.К. и от брат . Поради което избягвала да идва в апартамента си. Впоследствие тя
продала апартамента си.
Тази фактическа обстановка се установи от показанията на св.Н. П., св. М.П.,
разпитани в съдебно заседание от 27.01.2023 г от първата инстанция, както и прочетените
им показания от досъдебната фаза; показанията на Р.А., св.Й.С., дадени в съдебно заседание
от 27.01.2023 г; показанията на св. Д.Г., дадени в съдебно заседание от 29.03.2023 г и
прочетени в досъдебната фаза, св.К. Х., дадени в съдебно заседание от 10.05.2023 г,
3
показанията на св. А.В. и Х.К., дадени в съдебно заседаине от 09.06.2023 г и прочетени в
досъдебната фаза, психологическата и психиатричната експертиза, обяснения на
подсъдимата, протокол за оглед, както и писмените доказателства – нотариални актове,
съдебно-медицинско удостоверение, констативни протоколи от РДНСК, кореспонденция с
общинската администрация
Съдът не взе предвид показанията на св.Л.С., св.А.Н., Ц.Т., Т.К., доколкото нямат
информативна стойност
По делото няма противоречие между доказателствата, с изключение на обясненията
на подсъдимата, който отрича да е имала агресивно поведение, но твърди, че самата тя е
пострадала. Съдът приема, че тези обяснения са очевидно недостоверни, доколкото
враждебните действия на подсъдимата и брат към техните съседи са траели няколко
години (докато последните не продали апартаментите си и напуснали), като документите
следи за това са многобройни, най-вече свързани с общинската администрация. Поради
което следва да се приеме, че тези враждебни действия са били придружени и с физическото
и словесно насилие, за което дават показания свидетелите.
Не са основателни доводите на защитата, съобразно които се касае за влошени
междусъседски отношения, които не е можело да породят основателен страх у пострадалите,
че действително животът им е в опасност. Тези доводи са свързани с възрастта на
подсъдимата (родена на 30.12.1951 г) и с обстоятелството, че тя е ниска на ръст и със слаба
фигура, поради което – според защитника – не е възможно някой действително да се
страхува за живота си. Тези обстоятелства, макар и верни (подсъдимата е възрастна жена със
слаба фигура), не водят до извод, че не е възможно тя да има агресивно поведение с такава
интензивност, че действително да породи основателен страх у лицата, спрямо които е
насочено, че заплахите за убийство може да се реализират. В действителност подс.К. е била
подпомагана активно от брат си, поради което и заплахите е можело да се приемат съвсем
буквално. За това спомагало и физическото насилие, което подс.К. упражнявала към двете
пострадали, изразено в блъскане, дране, удряне – всеки път, когато ги срещне, съпроводено
с обиди, клетви и заплахи. Следва да се отчете и обстоятелството, че тази агресия е била
насочена към две жени, чиято усещане за лична застрашеност е по-уязвимо. Взимайки
предвид тези обстоятелства, отчитайки и това, че и двете пострадали са продали
апартаментите си като единствен изход от безизходната ситуация, в която са попаднали, а
също така и съвсем ясното заключение на вещите лица (че те са психично здрави, но се
преживели реален страх за живота и здравето си), следва изводът, че естеството на
отправените заплахи от страна на подс.К. към двете пострадали е било такова, че последните
действително са се страхували за живота си.
От правна страна правилно СРС е подвел така установената фактическа обстановка
под нормата на чл.144 ал.3 вр ал.1 НК. Доколкото в тази част липсват доводи в жалбата,
само следва да се посочи, че подсъдимата се е заканила спрямо двете пострадали жени с
тяхното убийство, като това заканване е можело – и действително – е породило у тях
основателен страх за осъществяването му. Отново следва да се посочи, че са релевантни не
само конкретните дати, посочени в обв.акт и в обжалваната присъда, а цялостното
поведение на подсъдимата към двете пострадали, в течение на няколко години, доколкото
именно в този контекст трябва да се изследва както годността на заканите да възбудят
основателен страх за осъществяването им, така и субективните преживяване на двете
пострадали.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, с форма на вината пряк
умисъл, доколкото подсъдимата е била движена от омразата си към пострадалите, за които
считала, че по неправомерен начин са придобили собствеността на апартаментите си, като е
4
искала да ги отстрани от тях. Тя е съзнавала обществената опасност на деянието си и на
последиците му и е искала настъпването им.
Относно наказанието. Определено е възможното минимално наказание "лишаване от
свобода", като не са налице основания за прилагане на чл.55 НК.
Доводи в тази насока защитата не прави.
Поради което и обжалваната присъда следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 09.06.2023 г по н.о.х.д. № 8714/22 на СРС, 111 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5