№ 43
гр. Габрово, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20234200500037 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
„с настоящо наименование „Виваком България“ ЕАД) против Решение №536/03.11.2022г. по
гр.д. №1001/2022г. по описа на Районен съд Габрово, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца сумата от 475лв.-дължима такса за охрана, с ДДС, по Договор за охрана
със СОТ №0000502/06.12.2011г. на обект, находящ се в гр.Габрово, ул.Радецка №9,
представляващ магазин за телефони „Виваком“ за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г., ведно
със законната лихва от 08.06.2022г. до окончателното изплащане, като и сумата от 350лв.-
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Договорът между страните не реферирал към никакви общи условия и под тях не фигурирал
подписа на представител на жалбоподателя. Доколкото решението на първоинстанционния
съд се аргументирало с клаузи от тези общи условия, то само на това основание решението
следвало да бъде отменено. Ищецът бил уведомен, че БТК желае да прекрати договора, за
което било изпратено писмо изх.№749/27.11.2018г., с което ищецът е уведомен, че БТК не
желае да се възползва повече от услугите му прекратява договора, считано от 01.01.2019г.,
като било изпратено уведомление и проект на споразумение за прекратяване на договора по
взаимно съгласие, подписано то пълномощник на изпълнителния директор на ответното
дружество. В отговор ищецът изпатил писмо, с което отказал да приеме отправеното
предизвестие с несъстоятелни аргументи. По делото не било спорно, че след 01.01.2019г.
ищецът не бил извършвал никакви дейности по прекратения договор, т.е. не следвало да му
бъде заплащано за неизвършените услуги.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
исковата претенция, като присъди на жалбоподателят направените пред двете инстанции
разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото оспорва подадената жалба.
Решението е валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд приел следното :
1
Между ищеца и ответника бил налице сключен Договор за охрана със СОТ
№0000502/06.12.2011г. за охрана на обект, находящ се в гр.Габрово, ул.Радецка №9
представляващ „Магазин за телефони „Виваком". Договорената годишна такса за охрана
възлиза на 396лв., без ДДС, или 475,20лв., с ДДС. Първоинстанционният съд приел, че
договорът е сключен при общи условия, които са неразделна част от него, съгласно
отразеното в договора. Договорът бил сключен за срок от една.е. за още 1г., освен ако някоя
от страните не уведоми писмено другата с предизвестие за прекратяване му поне 3 месеца
преди изтичането на срока.
Ищецът признал, че в края на месец ноември 2018г. от страна на ответника му е
връчено писмо относно прекратяване на договора по взаимно съгласие. Към писмото било
приложено споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие с дата
01.12.2018г., подписано от ответника. На това писмо ищецът отговорил със свое писмо с
Изх. №11493/29.11.2018г., с което уведомил ответника, че не е съгласен Договорът за охрана
да бъде прекратен по взаимно съгласие, това писмо е получено от ответника на 30.11.2018г.
По делото било приложено и последващо писмо с Изх. №01087/31.01.2019г. на ищеца
относно писмо с Изх. №11517/28.01.2019г., съгласно което предизвестието на ответника
може да породи действие и договорът за охрана може да бъде прекратен, но едва от
06.12.2019г. и то само ако предизвестието бъде подписано от лице с представителна власт да
представлява ответника, а даденото предизвестие няма как да породи действие в
едномесечен срок.
Районният съд приел, че безспорно е установено наличието на подписан Договор за
охрана със СОТ от 06.12.2011г. между ищеца и ответника, сключен за срок от една година
от сключването му, но продължаван всяка година за същия срок ако никоя от страните не
уведоми писмено другата с предизвестие за прекратяване му поне 3 месеца преди изтичането
на срока. Писмото на ответното дружество от края на месец ноември 2018г., не се явявало
предизвестие за прекратяването на договора, а предложение за прекратяването му по
взаимно съгласие на страните, което е отхвърлено от ищеца. Представеното от ответника
писмо с Изх. №01087/31.01.2019г. на ищеца, касаело друго писмо на БТК ЕАД с Изх.
№11517/28.01.2019г., като по делото нямало данни за съдържанието на заявлението на
ответника, но дори и да се приемело, че то представлява едностранно предизвестие за
прекратяване на договора, нямало доказателства, че издателят му е легитимиран да
представлява БТК ЕАД пред ищеца. Поради горното първоинстанционният съд приел, че
договора не е прекратен и е бил в сила през исковия период, а именно от 01.01.2020г. до
31.12.2020г., поради което по него се дължи договореното възнаграждение в размер на
396лв., без ДДС.
Въззивният съд намира следното :
Не е спорно, че страните по делото са сключили Договор за охрана със СОТ
№0000502/06.12.2011г. за охрана на обект, находящ се в гр.Габрово, ул.Радецка №9
представляващ „Магазин за телефони „Виваком". Договорената годишна такса за охрана
възлиза на 396лв., без ДДС, или 475,20лв., с ДДС.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че договора е сключен при общи условия. Изрично в договора е записано, че
неразделна част от него са общите условия, с които възложителя (БТК ЕАД) е запознат
предварително и приема същите без изменения, допълнения и възражения, поради което
следва извода, че договорът е подписан при общи условия. Това изявление е подписано от
представител на БТК ЕАД и удостоверява, че същият е запознат и е приел общите условия.
Съгласно чл.1.1 от раздел ІV на ОУ срока на договора е една година. Договорът се
счита продължен за същия срок, освен ако някоя от страните по него не извести надлежно
другата за прекратяването му с писмено предизвестие, отправено поне три месеца преди
изтичане на срока.
Не е спорно, че договорът е изпълняван от двете страни до края на м.декември 2018г.
Жалбоподателят отправил покана (без изходящ номер и и без дата на връчване на
адресата) за прекратяване на договора по взаимно съгласие, като предложил вариант на
споразумение този смисъл (л.14 от първоинстанционното дело). Съгласно приложеното към
писмото споразумение предложението било договора за охрана със СОТ да бъде прекратен
по взаимно съгласие, считано от 01.01.2019г. Ищецът в депозирано становище призвана, че
е получил посоченото писмо, поради което съдът приема този факт за безспорно доказан.
В отговор на посоченото по-горе писмо ищцовото дружество е уведомило ответника,
2
че не е съгласен договора да бъде прекратен по взаимно съгласие.
Ищецът по делото с писмо изх.№01087/31.01.2019г. уведомил изпълнителя по
договора, във връзка с негово писмо изх.№11517/28.01.2019г., че предизвестието може да
породи действие и договора за охрана да бъде прекратен едва от 06.12.2019г., ако
предизвестието бъде подадено от лице, което има право да представлява БТК ЕАД. По
делото не е представен препис от писмо изх.№11517/28.01.2019г.
На 20.01.2021г. ищецът е издал фактура №**********, в която е начислена такса за
охрана по процесния договор за периода 01.04.2019г.-30.12.2020г., в която е положен подпис
за получил.
Не е спорно между страните по делото, че във връзка с такса за охрана по процесния
договор за периода 31.12.2018г.-31.12.2019г., между същите е било образувано гр.д.
№283/2021г., по което ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от
475,20лв. –такса за охрана, с ДДС. Постановеното по делото решение е обжалвано от БТК
ЕАД, но поради несвоевременно внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба
производството по образуваното в.гр.д.№147/2022г. на ОС Габрово е прекратено, а
подадената въззивна жалба е върната.
Въззивният съд намира, че изводът на първоинстанционния, че договора между
страните по делото не е прекратен е правилен. От представената по делото кореспонденция
между страните не се установява, че след като изпълнителя не е приел предложението на
възложителя за прекратяване действието на договора по взаимно съгласие БТК ЕАД, в
качеството му на възложител, своевременно (в съответствие с чл.1.1 от раздел ІV на ОУ ) е
отправил предизвестие за прекратяване на договора, поради което същият е подновен и е
имал действие през процесния период 01.01.2020г.-31.12.2020г.
След като договора за охрана е действал в отношенията между страните и през
периода 01.01.2020г.-31.12.2020г., то ответното дружество дължи заплащане на
определеното възнаграждение на изпълнителя, без значение дали през този период е
активирало предоставената му техника за охрана със СОТ.
Поради изложеното по-горе предявеният иск е доказан, а обжалваното решение е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ответника по жалбата сумата от 400лв.-разноски пред въззивната инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №536/03.11.2022г. по гр.д. №1001/2022г. по описа на
Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ ЕАД (с предишно наименование БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.Цариградско шосе №115и да ЗАПЛАТИ на „МЕТАЛ
СЕКЮРИТИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Габрово, ул.****** сумата 400лв. (четиристотин лева) - разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3