МОТИВИ:
Обвинението е предявено от Районна прокуратура
Панагюрище, по смисъла на чл.343б, ал.1 от НК, против подсъдимия Б.А.И., с ЕГН -**********,***,
за това, че на 25.07.2016 г. в гр. Панагюрище, управлявал лек автомобил „БМВ
320Д“ с рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а
именно 1,63 на хиляда, установено по надлежния ред чрез извършена проба с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410, с фабричен номер 0025, както и за
това, че на 25.07.2016 г. в гр. Панагюрище, управлявал лек автомобил „БМВ 320Д“ с
рег. № ******* в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС с Наказателно
постановление № 16-0315-000218/18.04.2016 г., издадено от Началника на РУ
Пещера ОД МВР Пазарджик, влязло в сила на 22.06.2016 г., Наказателно
постановление № 16-5313-000098/04.05.2016 г., издадено от Началник група КПДГПА
при ОДМВР Пазарджик, влязло в сила на 26.05.2016 г., Наказателно постановление
№ 16-1184-000647/12.05.2016 г., издадено от Началник РУ Костенец ОДМВР София,
влязло в сила на 03.06.2016 г., Наказателно постановление №
16-0367-000647/01.06.2016 г., издадено от Началник РУ Велинград ОДМВР Пазарджик,
влязло в сила на 22.06.2016 г., Наказателно постановление №
16-1184-000174/07.06.2016 г., издадено от Началник РУ Костенец ОДМВР София,
влязло в сила на 27.06.2016 г.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура-гр.Панагюрище поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.
Не прави нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения
по същество в хода на съдебните прения. Пледира за постановяването на
осъдителна присъда спрямо подсъдимия, с приложение на чл. 54, ал. 1 от НК,
досежно и двете извършени от подсъдимия престъпления и му бъде наложено
наказание лишаване от свобода. Моли на основание чл.65, ал. 1 от ЗИНЗС, на
подсъдимия да бъде определен общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода. Моли на основание
чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде определено едно общо най-тежко
наказание- лишаване от свобода за срок от две години, което да се изтърпи
ефективно при първоначален общ режим. Сочи, че на основание чл. 55, ал. 3 от НК на И. не следва да му бъде
налагано, предвиденото от закона наказание глоба и по двете престъпления.
Подсъдимият не се явява в съдебно
заседание. Вместо него се явява защитникът му –адвокат М В от Пазарджишка АК, който застъпва
становище, че на Б.И. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за всяко
едно деяние в размер на 1 г. и 6 м., като мотивите му за това искане са от
финансова гледна точка на това, че издръжката за един лишен от свобода е в
размер на 1000,00 лв. на месец и ще е в тежест на бюджета на Министерство на
правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“. Моли да бъде
определен първоначален режим на изтърпяване на наказанието, съобразно ЗИНС.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за
установено следното:
На 25.07.2016 г. свидетелят И.Ш. бил дежурен по
утвърден седмичен график от Началника на РУ на МВР – Панагюрище, заедно с
колегата си – свидетелят Й.К.Й., на длъжност „Младши автоконтрольор“ в РУ на МВР – Панагюрище. От
показанията на свидетелите се установява, че около 02.00 ч., Ш. и Й. били спрели
на точка за контрол на ул. „Мерул“, пред бензиностанция „Аримекс“ в гр.
Панагюрище. Срещу тях се задал лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с ДК № *******.
Според свидетелските показания, свидетелят Ш. подал на водача на лекият
автомобил знак със стоп -палка, за да спре за проверка, но същият не спрял като
даже увеличил скоростта на движение на автомобила. С патрулния автомобил,
служителите на РУ на МВР – Панагюрище последвали автомобила с включени звуков и
светлинен сигнал, което продължило около 2-3 км. по улиците на гр. Панагюрище,
като подсъдимият И. не спирал и карал по средата на платното за движение. На
ул. „Марин Табашки“ свидетелят Ш. го изпреварил, минал пред управлявания от И.
автомобил и го спрял. Двамата полицаи – свидетелят И.Ш. и свидетелят Й.Й. се
представили и поискали документите на водача, за да извършат проверка. Водачът
се държал грубо и агресивно, отказал да съдейства при проверката. Б.И. лъхал силно на алкохол и бил неадекватен, като
първоначално отказал да бъде изпробван с алкотест „Дрегер”. По тази причина подсъдимият бил отведен в РУ на
МВР - Панагюрище за установяване на самоличността му. При направена справка се
установило, че водач на автомобила е Б.А.И. ***, като същият е неправоспособен водач на МПС и срещу него
има образувани редица заявителски материали. В сградата на РУ на МВР -
Панагюрище, подсъдимият И. се успокоил и
предложил на полицаите да му извършат
проба с алкотест „Дрегер”. Свидетеля
Й. извършил пробата на подсъдъмия с
апарат Алкотест „Дрегер” модел 7410,
с фабричен номер № 0025, чиято цифрова скала показала 1.63 промила алкохол
в издишания от И. въздух.
На подсъдимия Б.И. бил издаден талон за медицинско изследване № 0032855, находящ се
на л. 5 по досъдебното производство, след
което бил откаран във ФСМП гр. Панагюрище,
където същият бил прегледан от дежурен лекар, пред когото заявил, че не желае
да даде кръв за химически анализ. Това обстоятелство било отразено върху талона
за медицинско изследване с подписите на дежурния лекар
и печат на ФСМП гр. Панагюрище.
Видно от списък от
09.03.2016г . на Лаборатория за проверка на СИГД „Полиция“ София /л.13 в
ДП/, апарат „Алкотест Дрегер 7410“, с фабричен номер 0025 е с годност на
калибровката до месец септември 2016 г.
Подсъдимият Б. И. бил откаран в РУ на МВР - Панагюрище, където
бил задържан на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМвР със заповед № 104/25.07.2016
г.
Подсъдимият Б.А.И. е управлявал лек автомобил марка „БМВ“,
модел „320Д“, с ДК № ******* с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, а именно -1,63 на хиляда, установено по надлежния ред чрез извършена
проба с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410, с фабричен номер 0025.
В хода на проверката било установено, че подсъдимият имал
съставени актове за управление на МПС, без да притежава свидетелство за
правоуправление, като за тези актове, подсъдимият И. имал издадени и връчени
няколко наказателни постановления.
По делото е приложена Справка за нарушител/водач на
Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, от която е видно, че подсъдимият И. е
неправоспособен водач на МПС към момента на извършване на деянието и не притежава
СУМПС, като е наказван общо 29 пъти за извършени от него нарушения на ЗДвП. Наказанията
са наложени с Наказателно постановление №
16-0315-000218/18.04.2016 г., издадено от Началника на РУ Пещера ОД МВР
Пазарджик, влязло в сила на 22.06.2016 г., Наказателно постановление №
16-5313-000098/04.05.2016 г., издадено от Началник група КПДГПА при ОДМВР
Пазарджик, влязло в сила на 26.05.2016 г., Наказателно постановление №
16-1184-000647/12.05.2016 г., издадено от Началник РУ Костенец ОДМВР София,
влязло в сила на 03.06.2016 г., Наказателно постановление №
16-0367-000647/01.06.2016 г., издадено от Началник РУ Велинград ОДМВР
Пазарджик, влязло в сила на 22.06.2016 г., Наказателно постановление №
16-1184-000174/07.06.2016 г., издадено от Началник РУ Костенец ОДМВР София,
влязло в сила на 27.06.2016 г.наказателно постановление №11385/2013г.,
издадено от Началник сектор «ПП» при ОД на МВР Пловдив, влязло в сила на 21.10.2014 г.
По този повод свидетеля Й.К.Й. съставил срещу
подсъдимия два акта за установяване на административно нарушение, а именно:
АУАН № 483/25.07./2016 г. и АУАН № 482/25.07.2016 г. и било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Видно от справката на РУ на МВР Панагюрище (намираща
се на лист 7 – 13 в досъдебното производство), подсъдимият И. е неправоспособен
водач на МПС и спрямо него има множество влезли в сила НП.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия, същият е
бил освобождаван веднъж от
наказателна отговорност по НАХД №
912/2004 г. на Районен съд – Пазарджик, както и му е налагано наказание
лишаване от свобода за срок от три години.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
самопризнанията на подсъдимия на /л. 53/ в ДП № 191/25.07.2016 г. и показанията
на свидетелите И.Ш. и Й.Й., а също и от писмения доказателствен материал, инкорпорирани в делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, тъй като същите са хронологично точни, взаимно допълващи се и по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът
намери, че подсъдимият Б.И. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. по чл.343б,ал.1 от НК за това, че на 25.07.2016 г. в
гр. Панагюрище, управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „ 320Д“, с ДК № ******* с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,63 на хиляда, установено по надлежния ред
чрез извършена проба с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410, с фабричен
номер 0025, както и за това, че на 25.07.2016 г., в гр. Панагюрище, управлявал
лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ******* в едногодишния срок от наказването му
по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление
на МПС, тъй като в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
същото деяние с Наказателно постановление № 16-0315-000218/18.04.2016 г.,
издадено от Началника на РУ Пещера ОД МВР Пазарджик, влязло в сила на
22.06.2016 г., Наказателно постановление № 16-5313-000098/04.05.2016 г.,
издадено от Началник група КПДГПА при ОДМВР Пазарджик, влязло в сила на
26.05.2016 г., Наказателно постановление № 16-1184-000647/12.05.2016 г.,
издадено от Началник РУ Костенец ОДМВР София, влязло в сила на 03.06.2016 г.,
Наказателно постановление № 16-0367-000647/01.06.2016 г., издадено от Началник
РУ Велинград ОДМВР Пазарджик, влязло в сила на 22.06.2016 г., Наказателно
постановление № 16-1184-000174/07.06.2016 г., издадено от Началник РУ Костенец
ОДМВР София, влязло в сила на 27.06.2016 г.
Авторството на деянието, както и
останалите обстоятелства по време, място и начин на извършване се доказаха по
безспорен начин. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване, т.е. действал с пряк умисъл, съобразно материално-правната
характеристика на чл. 11, ал. 3 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия, съдът се ръководи от
изискванията на чл. 36 от НК - относно целите на наказанието, както и от
разпоредбите на чл. 54 и следващите от НК - относно индивидуализацията на
същото.
Самият подсъдим е личност с висока
степен на обществена опасност. Осъждан е общо 8 /осем/ пъти за престъпление
против собствеността с присъди, влезли в сила през 2000 г.; 2003 г.; 2004 г.; 2005 г.; 2006 г. и 2007 г., като за тези му осъждания е
настъпила реабилитация по право.
Освобождаван е от наказателна отговорност по НАХД №
912/2004 г. на Районен съд Пазарджик за същото по вид престъпление, за което е
предаден на съд по настоящото дело.
Подсъдимият е с негативни характеристични данни –
многократно е осъждан, за различни престъпления.
В конкретния случай обществената опасност на деянието
е висока, предвид обстоятелството, че шофирането е осъществено както по пътища
от републиканската пътна мрежа, така и в общинския град.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
личността на подсъдимия, в ниското му правосъзнание и незачитането на
установения в страната правов ред за придобиване на право на управление на
моторно превозно средство и на правилата, обезпечаващи безопасността при
управление и движение по пътищата.
По делото не се установиха смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства.
Съдът намира, че в конкретния случай не са налице
основанията за приложението на чл.78А, ал.1 от НК и освобождаване на подсъдимия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, понеже
той вече е бил освобождаван по този ред, за което, както беше посочено не е
реабилитиран, предвид обстоятелството, че не е заплатена.
При това положение при индивидуализиране на
наказанието съдът отчете обществената опасност на деянието и дееца, подбудите и
липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, при което намери, че на подсъдимия
Б.И. следва да бъде наложено наказание
от една година и шест месеца лишаване от свобода за извършеното от него
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и лишаване от свобода за срок от две
години, за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като
на основание чл. 23, ал. 1 от НК, определи едно общо най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от две години.
Съдът счита, че с така определените по вид и размер
наказания съответстват на
извършеното от подсъдимия и с които ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.
С оглед
данните за личността на подсъдимия съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание е наложително
ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което
и на основание чл. 65, ал. 1 от ЗИНЗС съдът определи наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от две години да се изтърпи ефективно в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: