Определение по дело №1031/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178                                               16.01.2020  г.                              гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :

                        Окръжен съдия Иван Воденичаров

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1031 по описа за 2019 година, на основание чл.140 във връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :

 Делото е образувано по повод искова молба на Т.В.Б. с ЕГН ********** чрез адв. С. *** против И.В.Б. с ЕГН **********, представляван от адв. Бузова и адв. Темелков, съд. адрес ***.

 Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

 В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор.

 Съдебните книжа са редовно разменени.

 Проект за доклад:

 Обстоятелства, на които ищцата основава исканията си:

 Ищцата твърди, че страните са наследници на майка си Елена Б., поч. 09.05.2019 г., нейни деца. Приживе, с н. а. № 10, т. І1 д. № 9/2019 г.,майката продала на сина си имота : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.653.513.4.22 по КККР на гр. Бургас, адм. адрес ж.к. Меден рудник, бл. 91, вх. Г., ет. 8, ап. 94, с предназначение: жилище, апартамент № 94, с площ от 65, 83 кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня, тоалетна и антре, ведно с избено помещение № 94 с площ от 3, 63 кв. м.  и 0, 795% ид. ч. от общите части на сградата, при съседни имоти : на същия етаж – 07079.653.513.4.23 , под обекта – 07079.653.513.4.19, над обекта – няма.

  Ищцата твърди, че тази продажба е недействителна.

  На първо място, поради противоречие с морала – чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД, тъй като е сключена при значителна липса на еквивалентност на престациите. Имота е бил продаден с продажна цена 9 700 лв. при данъчна оценка 34 565 лв., т.е. на цена три пъти по-ниска от данъчната оценка. Синът не се грижил за майка си, която била с хронични заболявания.

  На второ място, поради липса на съгласие – чл. 26, ал.2, предл. второ ЗЗД, тъй като нотариалния акт на договора не бил подписан лично от продавача.

  На трето място, поради привидност на договора – чл. 26, ал.2, предл. последно ЗЗД, тъй като с договора се прикрива извършено дарение. Твърди, че страните не са имали намерение да сключват договор за продажба и да се обвързват с плащане, а целта е била синът да бъде надарен. 

Ищцата отправя искането:

Да бъде прогласена нищожността на продажбата до размера на 1/2 ид. ч. от продадения имот:

1/ като сключена в противоречие на добрите нрави;

ЕВЕНТУАЛНО

 2/  като сключена при липса на съгласие от продавача;

ЕВЕНТУАЛНО

 3/ поради нейната привидност, прикриваща дарение.

Претендират се разноски.

Правна квалификация на исканията: Исканията имат правното си основание в чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД ; чл. 26, ал.2, предл. второ ЗЗД ; чл. 26, ал.2, предл. последно ЗЗД.

Обстоятелства, на които ответника основава възраженията си.

По първия иск ответника се позовава на цитирана съдебна практика по чл. 290 ГПК, според която следва да има накърняване на добрите нрави с оглед защита на обществените отношения като цяло, а не на индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Неравностойността на престациите следва да е равнозначна на липса на престация. При това основание следва да се преценява не само и единствено насрещните престации, а следва да се тълкува и волята на страните, действителните им отношения, взаимовръзката им и целта на договора. По волята на страните продажната цена може и да е по-ниска от данъчната оценка предвид свободата на договаряне, а еквивалентността на престациите е част от договорната воля на страните. В случая е придобита само собствеността, тъй като майката е запазила правото си да ползва имота пожизнено. В ноариалния акт е изложено, че продавачът е получил продажната цена. Прехвърлителката не е имала тежки хронични заболявания, а единствено неинсулинозависим диабет и е починала от миокарден инфаркт, който не е резултат от хронично заболяване на сърцето. За майката са се грижили единствено синът и съпругата му, които дори се преместили в апартамента й за тази цел. Те предприели и всички разходи по лечението и когато майката си е счупила крака през 2013 г. и е била обездвижена. Майката никога не е била гледана от трето лице.

По втория иск се възразява, че нотариусът се е уверил в самоличността на продавача, проверил е собствеността върху имота, прочел е акта, след което страните са изписали имената си и са се подписали. Поради това няма липса на съгласие и сделката е нотариално санкционирана в съответствие със закона.

По третия иск се възразява, че съгласно съдебната практика заплащането на цената не е част от обстоятелствата, които да установяват симулативност на това основание. Заплащането на цената рефлектира върху изпълнението на договора, но не и върху неговата валидност. Независимо от това се възразява, че страните са искали да сключат договор за продажба. Липсата на намерение да се заплати цената се опровергава от изложеното в нотариалния акт.

По доказателствените искания на страните:

Приложените писмени доказателства са относими и ще се допуснат. Ищцата е поискала назначаване на графологична експертиза за подписа на продавача, счетоводна експертиза за стойността на имота, икономическа експертиза  за доходите на ответника за една година преди сделката, както и медицинска експертиза за здравословното състояние на продавача преди сделката. Ответникът е  поискал разпит на свидетели, включително и нотариуса. Исканията за назначаване на съдебно-икономическа и съдебно-медицинска експертиза съдът няма да допусне поради неотносимост към предмета. По останалите искания съдът ще се произнесе в открито заседание след изслушване на страните, отделяне на спорно от безспорно и уточнение на допустимите към експертите въпроси.

По доказателствената тежест

По делото липсват въведени  неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. В случая главното доказване е на ищцата, която следва да установява въведените от нея факти и обстоятелства представляващи основанието на исковете за нищожност. Ответникът доказва възраженията.

Мотивиран от горното съдът

 

                     О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА делото за 26.02.2020 г. от 11.20 часа.

  ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

  ДА СЕ ВРЪЧИ на ищцата препис от отговора.

  ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.

  СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото.

  ДОПУСКА приложените писмени доказателства.

   ОБЯВЯВА произнасяне в съдебно заседание по другите искания.

   УКАЗВА тежестта на доказване според мотивната част.

   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: