Решение по дело №425/2010 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 173
Дата: 25 август 2010 г. (в сила от 21 септември 2010 г.)
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20105620100425
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

              25.08.2010 година              град Свиленград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Свиленградски районен съд                                                               гражданска колегия

на двадесет и пети август                                                     две хиляди и десета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                                 Съдия: Ива Д.

 

при секретаря: Н.С.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията Д. гражданско дело № 425 по описа на РС-Свиленград за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл.4, ал.1 вр. чл.5, вр. чл.2, ал.1 от Закон за защита срещу домашното насилие.

 

             Образувано е по молба на Б.И.Д. с ЕГН:********** ***, против Д.Ж.Д., ЕГН:********** ***.     

            Молителят Д. желае защита срещу акт на домашно насилие, реализиран на 13.07.2010г. от сочения за нарушител и неин съпруг Д., изразяващ се в упражнено физическо и психическо насилие чрез хващането й за гърлото и повалянето й на пода, както и отправяне на закани за убийство. По същото време Д.Д. набил и сина им Д.Д.Ж. и към него отправил същите заплахи. Счита, че е налице пряка и непосредствена опасност за здравето и живота й, както  и за здравето и живота на сина й Диян Д.Ж., поради което моли за вземане на мерки за защита по ЗЗДН, включително и постановяване на заповед за незабавна защита чрез налагане на мерки по чл.5, ал.3 от ЗЗДН.

             Представена е Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, че срещу нея е извършен акт на домашно насилие от Д.Ж.Д., протокол от 14.07.2010г., докладна записка  от същата дата на РУП –Свиленград при  МВР, както и копие на Протокол за предупреждение от 13.07.2010г. на нарушителя.

 

             В съдебно заседание ищцата Д., редовно призована, се явява и поддържа подадената молба.

             Д.Д.Ж. ***, конституиран на основание чл.9, ал.2 от ЗЗДН като пострадало лице, се явява в съдебно заседание, не взема становище по молбата.

             В съдебно заседание ответникът Д.Д., редовно призован, не се явява.

 

                         От събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът в настоящия си състав установи следното от фактическа и правна страна:          

        

             Ищцата Д. твърди, че на 13.07.2010г. ответникът и неин съпруг Д., упражнил акт на домашно насилие спрямо нея и синът им Д.Ж., изразяващ се в упражнено физическо и психическо насилие чрез хващането й за гърлото и повалянето й на пода, както и отправяне на закани за убийство. По същото време Д.Д. набил и сина им Д.Д.Ж. и към него отправил същите заплахи. В тази връзка като доказателство представя Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и протокол от 20.07.2010г., докладна записка  от същата дата на РУП –Свиленград при  МВР, както и копие на Протокол за предупреждение от 20.07.2010г. на нарушителя. В този смисъл са и показанията на разпитаната като свидетел М.Л., която потвърждава случилото се и твърди, че преди около месец молителката Д. потърсила помощ от свидетелката, като й разказала, че прибирайки се от РГърция видяла, че стъклото на вратата било счупено, а ответника и сина й Д. се карали.

 

             От така събраните доказателства съдът счита, че по несъмнен начин се доказа твърдяното от ищцата Д. домашно насилие, осъществено от ответника Д. спрямо нея и синът им Д.Ж.. Не се ангажираха доказателства в обратна насока, опровергаващи изложеното от молителите.

                       

                С оглед установената по-горе фактическа обстановка и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, съдът намира за доказан по безспорен начин факта на упражняване на физическо и психическо насилие от страна на ответника Д. срещу молителя Д. и конституираният като пострадало лице Д.Ж., извършен на 13.07.2010г..

          С осъществяването  на психическо насилие, изразяващо се в отправянето на закани за убийство – „ще ви коля, с ковчег ще излезете от тук..”, както и чрез физическото насилие спрямо ищцата, изразяващо се в хващането й за гърлото и повалянето й на пода, ответникът Д. е осъществил действия, които се квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Упражненото спрямо Д.Ж. психическо насилие се потвърждава от писмените доказателства по делото и събраните гласни такива. А упражненото спрямо Д. физическо и психическо насилие се установява от писмените доказателства, включително от декларацията на ищцата Д. по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която е достатъчно доказателство за упражнено домашно насилие, още повече че не се събраха доказателства в обратна насока. Това обуславя извод за основателност на подадената молба за защита по реда на ЗЗДН.

 

          Следователно налице са предпоставките за кумулативно прилагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 от ЗЗДН – забрана за извършване на домашно насилие и  забрана на нарушителя да доближава  ищцата Д. и пострадалия Ж., жилището им, посещаваните от тях места за социални контакти и отдих и местоработата им, тъй като съдът намира, че с тези мерки в достатъчна степен и ефективно ще се въздейства върху ответника и по отношение евентуалните му бъдещи намерения да осъществява актове на домашно насилие.

 

              Съдът в настоящия си състав счита, че следва спрямо ответника Д. да бъдат наложени мерките по закона за домашното насилие в  размер близък до минималния с оглед тежестта на извършеното. Съдът намира че подходящият срок за мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН е 5 месеца, а разстоянието по т.3 следва да е не по – малко от 10 метра.

            На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на извършителя следва да се наложи и задължителната по закон глоба в минимален размер  - 200 лв., който съдът счита за подходящ с оглед така извършеното и неговата тежест и обществена укоримост, както и с оглед личността на извършителя.

 

             На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН и чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, извършителят на домашното насилие Емил Ангелов следва да заплати по сметка на РС-свиленград дължимата за настоящото производство държавна такса в размер на 30 лв.

 

            Предвид изложеното и на основание чл.15, ал.1, вр.чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и ал.4 ЗЗДН, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

                 ЗАДЪЛЖАВА  на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Д.Ж.Д., ЕГН:********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б.И.Д. с ЕГН:********** и Д.Д.Ж.,***. 

 

     ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Д.Ж.Д., ЕГН:********** *** да приближава Б.И.Д. с ЕГН:********** и Д.Д.Ж.,***, обитаванаото от тях жилище, находящо се в гр.Свиленград, ул. „Родина” 14, бл.57, вх.Б, ет.5, ап.36, както и посещаваните от тях места за социални контакти и отдих и местоработата им на разстояние по – малко от 10 метра за срок от 5 месеца.

                НАЛАГА на основание ч.5, ал.4 от ЗЗДН на Д.Ж.Д., ЕГН:********** ***  глоба в размер на 200 лв., която следва да заплати по сметка на РС-Свиленград.

 

                ОСЪЖДА Д.Ж.Д., ЕГН:********** *** на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на РС-Свиленград сумата от 30 лв. /тридесет лева/, представляваща държавна такса за настоящото производство.

 

             Да се издаде Заповед за защита, в която да се впише, че при неизпълнението й нарушителят ще бъде задържан от органите на МВР съгласно чл.21, ал.2 от ЗЗДН.

 

            Препис от Заповедта и Решението да се изпратят на РУП-Свиленград при МВР по настоящия адрес на извършителя за изпълнение съгласно чл.21, ал.1 от ЗЗДН.

 

             Решението подлежи на обжалване през Окръжен съд - Хасково в седмодневен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                                            СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЗАПОВЕД ЗА  ЗАЩИТА

 

25.08.2010 година, град Свиленград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                     Ива Д. – Съдия в Свиленградски Районен съд, гражданска колегия, на основание чл.16, вр. чл.15 от Закона за защита срещу домашното насилие, като констатирах, че Решение от 25.08.2010 година, постановено по гражданско дело №425/2010 година по описа на Районен съд - Свиленград, подлежи на незабавно изпълнение, разпоредих да се издаде следната

               

ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА

 

                ЗАДЪЛЖАВА  на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Д.Ж.Д., ЕГН:********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б.И.Д. с ЕГН:********** и Д.Д.Ж.,***. 

 

     ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Д.Ж.Д., ЕГН:********** *** да приближава Б.И.Д. с ЕГН:********** и Д.Д.Ж.,***, обитаваното от тях жилище, находящо се в гр.Свиленград, ул. „Родина” 14, бл.57, вх.Б, ет.5, ап.36, както и посещаваните от тях места за социални контакти и отдих и местоработата им на разстояние по – малко от 10 метра за срок от 5 месеца.

                Настоящата Заповед подлежи на незабавно изпълнение.

 

                При неизпълнение на Заповедта за защита следва да се приложат мерките по чл.21, ал.3 от ЗЗДН – задържане на нарушителя и незабавно уведомяване на органите на Прокуратурата.

 

                Тази Заповед се издаде на Б.И.Д. с ЕГН:********** и Д.Д.Ж.,*** срещу Д.Ж.Д., ЕГН:********** ***.

 

 

                              

                                                                                                                  СЪДИЯ: