Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
Плевен, 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети януари
две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретар
Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията НИКОЛАЕВ адм. дело №
1126 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и на
основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на
жалба от „ДИМС МИЛК“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен,
ул.“Д.К-.“ № 23А, ет. 5, офис 1, чрез управителя М.Р.М. срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 10952/10.12.2020 г., издадена
от началник на „Оперативни дейности“ - В. Търново, в дирекция “Оперативни
дейности “Главна дирекция“ Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“б“ и чл. 187,
ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност(ЗДДС), за нарушение на чл. 16а от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – ведомствен
склад ГСМ № 1, находящ се в с. ***, общ. Долна Митрополия, ул. “Г. Димитров“
№ 70 стопанисван от оспорващия, както и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
В жалбата се твърди, че при издаване на
заповедта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила,
които водят до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Излагат се
твърдения, че липсва материалноправно основание за налагането на ПАМ. Сочи се,
че от съставения при проверката Протокол № 0372762/03.12.2020 г. е видно, че не
са установени различия в данните на информацията постъпила в сървърите на НАП и
отпечатаните на място данни. Твърди се,
че е изготвена нова блок схема, като същата е заверена и одобрена от служители
на НАП, БИМ, представители на сервизната фима и представител на дружестото
жалбоподател. Навеждат се доводи, че забавата за подаване на заявлението за
първоначална проверка на ЕСФП е по вина на сервизната фирма, а не по вина на
дружеството жалбоподател. Сочи се, че в протокола от проверката е посочено, че
нарушението е отстранено и от него не са настъпии вредни последици, поради
което към момента на проверката и към момента на прилагане с оспорената заповед
на процесната ПАМ административното нарушение по чл. 7, ал. 1 и ал. 3, вр. с
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е преустановено, респ. преустановени са занапред вредните последици от
него, поради което налагането на ПАМ, предвид преследваната с нея цел по чл. 22
от ЗАНН е безпредметно. Твърди се, че оспореният акт е издаден в несъответствие
на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от АПК и при липса на мотиви на органа относно
преценката му за налагане на срока на мярката. В заключение се иска отмяна на атакувания
административен акт. Претендират се направени по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
За ответника –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГД „Фискален контрол“
ЦУ на НАП се явява юрк. Ж., която оспорва жалбата като неоснователна и
претендира да бъде потвърдена издадената заповед за наложена административна
мярка „запечатване на обект“ като мотивирана и законосъобразна. Излага доводи,
че при налагане на мярката административнонаказващият орган е взел предвид
като допълнително утежняващо обстоятелство наличието на неплатени задължения в
голям размер, както и наличие на предходни нарушения, което показва, че
жалбоподателят не е изряден данъкоплатец спрямо фиска на Република
България. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от Протокол за извършена проверка №
0372762/03.12.2020 г., служители на ГД
„Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново при ЦУ на НАП на
03.12.2020 г. в 10:30 часа извършили проверка
на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - ведомствен склад
ГСМ № 1, находящ се в с. ***, общ. Долна Митрополия, ул. ***, стопанисван и експлоатиран от „Димс Милк“
ЕООД с ЕИК *********.
Проверката е била съвместна със служители
на Български институт по Метрология /БИМ/, във връзка с подадено заявление
№000029-57868/15.10.2019г. по описа на БИМ, на основание чл.16а, ал.3 от Наредба
Н-18/2006г. на МФ /първоначална проверка на ЕСФМ и одобряване на представената
блок схема/.
В хода на проверката е установено, че „Димс Милк” ЕООД като лице по чл. 3 от
Наредба Н-18/2006 г. на МФ, не е
изпълнило задължението си да подаде преди регистрацията на ЕСФП, заявление за
проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван
на интернет страницата на института за извършване на проверка на място в
обекта.
На база установеното в протокола инспектор
по приходите в НАП при ЦУ на НАП е съставил срещу „Димс Милк” ЕООД Акт за
установяване на административно нарушение серия АN № F582927/14.12.2020 г. на
основание чл. 110, ал. 4 във връзка с чл. 50 ал. 1 от ДОПК, а въз основа на
него и процесната заповед.
Заповедта е получена от управителя М.Р.М.
на 18.12.2020 г. /видно от разписка на /л. 22-гръб/.
От приложените по делото свидетелство за
регистрация на фискално устройство от 26.09.2019 г. /л. 11-гръб/, се
установява, че в обект ведомствен склад ГСМ с. ***, ул. „Георги Димитров“ № 70,
собственост на „Димс Милк“ ЕООД – Плевен на 26.09.2019 г. е въведено
в експлоатация ново фискално устройство модел ЕСФП ОЙЛ СИС 2.0-Д-КL с централно регистриращо устройство РС и ФПр.DATECS FP-800 с бензино/газо/колонки тип DLP 1011G-BAE с ел. бр. SDL 302 с нивомерна система тип FAFNIR VISY-x № ДР 4914/13.07.2011 г.
Приета като доказателство е адм.
преписка по издаване на процесната заповед.
При така изяснената фактическа обстановка
и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Предмет
на оспорване пред Административен съд Плевен е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 10952/10.12.2020 г., издадена от началник
на „Оперативни дейности“ - В. Търново, в
дирекция “Оперативни дейности “Главна дирекция“ Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“б“ и чл.
187, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност(ЗДДС), за нарушение на чл. 16а от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – ведомствен склад
ГСМ № 1, находящ се в с. ***, общ. Долна Митрополия, ул. “Г.
Димитров“ № 70 стопанисван от оспорващия, както и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
Съгласно чл. 168 АПК
във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
За да мотивира заповедта си административният орган е
записал, че на 03.12.2020 г. в 10:30 часа е извършена проверка в търговски
обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
ведомствен склад ГСМ № 1, находящ се в с. ***, общ. Долна Митрополия, ул. „Г.
Димитров” № 70, стопанисван и експлоатиран от „Димс Милк” ЕООД. Посочено е, че
проверката е съвместна със служители на Български институт по метрология /БИМ/
във връзка с подадено заявление № 000029-57868/15.10.2019 г. по описа на БИМ на
основание чл. 16а, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. При проверката е
констатирано, че „Димс Милк” ЕООД като лице по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на
МФ не е изпълнило задължението си да подаде преди регистрацията на ЕСФП,
заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утърден от неговия председател
и публикуван на интернет страницата на института за извършване на проверка на
място в обекта. Посочено е, че обектът на проверката е ведомствен склад ГСМ № 1, който разполага с един брой
резервоар за съхранение на дизелово гориво, което се използва за зареждане на
служебни автомобили. В обекта не се извършват продажби на дизелово гориво, а се
използва само за вътрешно потребление. Резервоарът за съхранение на дизелово
гориво е с вместимост 10555 л и е свързан с една бензиноколонка модел КБ.Д 1001
със сериен № 0040/2008 ДР 3940, свързана с 1 брой пистолет за зареждане на
дизелово гориво. Установено е, че дейността на търговеца се облага по реда на
ЗКПО и ЗДДС и че в обекта няма ПОС-терминално устройство. В обекта е
инсталирано и работещо един брой фискално устройство ЕСФП /електронна система с
фискална памет/ с бензиноколонки тип КБ.Д.1001, SN 0040/2008, ДР 3940, нивомерна система тип Fafuir Visy-x № ДР 4914/13.07.2011 г. модел на фискалното устройство DATEX FP-800 с рег. № в НАП № 4343234/26.09.2019 г.,
индивидуален номер на фискалното устройство 03006897 и индивидуален номер на
фискалната памет 58006897. За същото са представени паспорт, свидетелство за
регистрация и договор за абонаментно сервизно обслужване, валиден до 31.12.2020
г., калибровъчна таблица, блок схема от 26.09.2019 г. ЕСФП е регистрирана на
26.09.2019 г., а заявлението за първоначална проверка на ЕСФП е подадено към
БИМ на 15.10.2019 г., със закъснение, а не в законоустановения срок – преди или
на 26.09.2019 г. /датата на регистрацията на ЕСФП/.
Направен е извода, че „Димс Милк” ЕООД е
извършило нарушение на чл. 16а, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ като лице
по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ не е изпълнило задължението си да подаде
преди регистрацията на ЕСФП, заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец,
утърден от неговия председател и публикуван на интернет страницата на института
за извършване на проверка на място в обекта и е нарушен състава на чл. 16а, ал.
1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
За продължителността на срока за налагане
на ПАМ е посочено, че е взето предвид тежестта на извършеното нарушение,
цялостното поведение на търговеца - наличие на неплатени задължения от
задълженото лице в голям размер; наличие на предходни нарушения – НП № 416898- F469335/11.03.2019 г., влязло в законна сила на
18.04.2019 г., издадено за нарушение на
чл. 41, ал. 2 от Наредба Н18-2006 г. на МФ, последната подадена декларация по
ЗКПО е от 29.06.2020 г., в която
задълженото лице деклариран счетоводна печалба; вида и обема на упражняваната в
съответния обект дейност, местоположението му, човекопотока и броя на
работниците, заети в обекта.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице,
което има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва
обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения
срок по чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149, ал.1 от АПК и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна
мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. С приложената на л.24-25 от делото
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. изпълнителният директор на НАП е оправомощил
началниците на отдели "Оперативни дейности" в териториалните дирекции
на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за
запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Заповедта е издадена именно от
оправомощения с горната цитирана заповед орган, поради което е валиден
административен акт.
Оспореният административен акт е издаден в установената писмена
форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Подробно в заповедта за налагане
на ПАМ е описано констатираното при проверката от
контролните органи деяние, което именно е мотивирало фактически прилагането на
процесната ПАМ, като едновременно с това се съдържа позоваване на съставения
АУАН и издаденият протокол от извършената проверка.
Съгласно
разпоредбата на чл.186, ал.1, б.“б“ от ЗДДС, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или
не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се установява, че извършената на дружеството проверка, при която
е установено нарушение на чл.16а, ал.1
от Наредба №Н-18/2006 год., е инициирана от жалбоподателя, който е подал заявление
с вх.№000029-57868/15.10.2019 год. по описа на БИМ. Тази проверка се е
осъществила на обект – ведомствен склад
ГСМ за зареждане на дизелово гориво за собствени нужди и на наземен резервоар за дизелово гориво с
вместимост 10555л., свързан с една бензиноколонка модел КБ.Д 1001
със сериен №0040/2008 ДР 3940, свързана с 1 бр. пистолет за зареждане с гориво.
При започване на контролните действия е прекъснато електрическото захранване,
при което не е установена работа в
автономен режим. От ЕСФП е разпечатен
дневен финансов отчет №0373/03.12.2021г., ведно със справка
наличности на гориво в резервоара за съхранение и справка тотални броячи.
Служители на БИМ са извършили източване на 40, 00 литра гориво – 2 бр. х 20
литра. Отпечатан е ДФО №0374/03.12.2020г. ведно със
справка за наличност на горивото в резервоара за съхранение и справка тотални
броячи. Осъществен е контакт с лица от НАП относно сверяване постъпилата
информация в сървъра на НАП с отпечатаните данни от ДФО№0373 и 0374/03.12.2020г.
Разпечатан е ДФО №0375/03.12.2020г.,
след което отново е осъществен контакт със служители на НАП, и не са установени различия. Направени са
корекции на представената блок схема.
Изготвена е нова блок схема, която е заверена и одобрена от служители на
НАП, БИМ и представител на сервизната
фирма.
От горните изложени факти за съда се
налага извод, на първо място, че това
нарушение не е установено по обичайния начин-когато по сигнал или при внезапна проверка по принцип се
установява липса изобщо на въведено в експлоатация или изобщо нерегистрирано в
НАП фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. Напротив, от доказателствата по делото се установява, че такива в
процесния обект е имало. Т.е. дружеството не е имало
намерение изобщо да не регистрира и въведе в експлоатация ЕСФП и проверката на контролните органи да го е
мотивирало да подаде заявление. Напротив-то е подало заявление за одобряване на
блок-схемата във връзка с новите изисквания на Наредба №Н-18/2006 год. и при
тази проверка е установено, че заявлението не е подало преди регистрацията на ЕСФП с оглед неговата
проверка в БИМ. Следователно, не се касае изобщо за неподаване на заявление за
въвеждане в експлоатация или регистрация, а за подаване на такова след установения затова срок, и то не поради
констатирано неподаване от контролните органи, а по собствена инициатива на
задълженото лице. Този факт обективно сочи, че
дружеството не е имало за цел да укрие прихода от продажби и да ощети фиска и вследствие на това-да
избегне плащането на данъци, защото в противен случай изобщо не би подало
заявление за одобряване на извършените промени/несъответствия, за да приведе
ЕСФП в съответствие с новите изисквания на Наредбата. Следва да се имат предвид
и другите отразени в протокола от извършената проверка обстоятелства, а именно,
че при проверката контролните органи са
разпечатали от ЕСФП диагностика на фискалния принтер, установили са наличие в
обекта на един брой резервоар за дизелово гориво с вместимост 10555 литра. Направили са
прекъсвания върху бензиноколонката и ЕСФП, при което не е установена работа в
автономен режим. Прекъсната е и връзката между АИС и ЕСФП , като не е установено нарушение. От ЕСФП е разпечатен
дневен финансов отчет. Извършени са
източвания на дизелово гориво – 2 бр. по 20 литра, като горивото е
върнато обратно в резервоара. Разпечатан е втори ДФО, заедно с данни за броячи
и нивомери. Направена е справка със служители от НАП дали отчетените от ДФО
данни съответстват на информацията, получена в системата на НАП , като е
установено пълно съответствие. Т.е. при проверката е установено пълно
съответствие между наличните в обекта уреди, системи , устройства и
информацията в НАП, обективираща
отчетността за същите.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че в
конкретния случай оспорената заповед не съответства на целта на закона и е
постановена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, според който административните
органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо, като те не могат да засягат интереси в по- голяма степен от най-
необходимото за целта, за която се издава актът. В конкретния случай не е
налице значително съществено нарушение на охраняваните обществени интереси,
поради което и целта на издадената
Заповед за налагане на ПАМ е явно несъразмерна с
оглед на целта, за която следва да бъде издаден ПАМ. Тази преценка се явява
обективна с оглед характеристиката на обективно случилите се факти по
подаването на заявление за проверка
на ЕСФП в БИМ със закъснение 19 дни, а
не изобщо неподаване на такова, без да е
налице стремеж да бъде избегнато данъчно облагане и укриване на приходи.
Липсват други не само съществени, но каквито и да било разминавания, които да
определят, че се касае за дейност, насочена към укриване на приходи с цел
избягване на данъчното облагане. Така единствено и само това осъществено от
жалбоподателя закъснение в подаване на информация за ЕСФП в БИМ с оглед
неговата проверка и одобряване,
квалифицирано като извършено деяние по чл. 16а, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. е прието от административният орган като обективно основание за налагане
на ПАМ по реда на чл. 186 и 187 от ЗДДС. Налице е била изрядна
счетоводна отчетност, даваща възможност да се установи, както е било и
установено, пълно съответствие на отчетените от ДФО данни с информацията,
получена в системата на НАП, както и не са констатирани други нарушения на
данъчното законодателство.
Принципът на съразмерност предвижда, че
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Този принцип е ясно отражение на принципа за справедлив процес, посочен
в чл. 6 от Европейската конвенция за основните права и свободи, ратифицирана от
Република България. Съдебната практика е категорична, че неспазването на чл. 6 от АПК обуславя материална
незаконосъобразност на упражнените от административния орган правомощия, които
той има задължение да осъществи по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
В подкрепа на горните съображения е
Тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. по тълкувателно дело № 6/2010 г. на
Върховния административен съд, в което по т.12 е посочено, че при налагането на
принудителна административна мярка трябва да се прави преценка на конкретните
относими факти спрямо конкретното лице, тоест "личното поведение на лицето
трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха",
засягаща основен обществен интерес. По т.9 от горепосоченото тълкувателно
решение на ВАС е отбелязано, че налаганите ограничителни мерки (принудителни
административни мерки) по съображения за защита на държавен или обществен
интерес трябва да са съответни на степента на опасност, която конкретните
обстоятелства от личното поведение на лицето разкриват. Т.е. засягането на
субективното право трябва да е само в необходимата и достатъчна степен, за да
преодолее осъществяваната реална, актуална и достатъчно сериозна заплаха за обществения
интерес. Мерките трябва да бъдат такива, че защитавайки императивния обществен
интерес, да засягат в най-малка степен правата на частното лице. Самият Съд на
Европейския съюз неотклонно приема в практиката си, че националните власти
могат да наложат принудителна административна мярка, но само ако безспорно
установят факти, позволяващи категорично да се направи изводът, че поведението
на лицето разкрива необходимата степен на заплаха за обществения интерес –
действителна, настояща и достатъчно сериозна. Ето защо изложените по –горе
факти за изрядност на отчетността на търговеца, за подаване на заявлението за
проверка по собствена инициатива, а не по указание и след проверка от
контролните органи, макар и с незначително закъснение, сочещо на липса на умисъл за ощетяване на
фиска, прави неправилна и необоснована
преценката на административния орган за наличието на достатъчно сериозна
и актуална заплаха, която съответното дружество представлява за някой от
фундаменталните интереси на обществото. Това прави заповедта несъответна на
преследваната от закона цел.
Съдът намира за необходимо да допълни още,
че при налагането на принудителна административна мярка трябва да са налице
доказателства за обективна противоправност на деянието, за да се цели
предотвратяване и преустановяване на административното нарушение (изпълнено
чрез него), или да са настъпили вредни последици от конкретното административно
нарушение, които да бъдат отстранени чрез административната принуда или има
непосредствена опасност от настъпване на такива. Съгласно чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания, принудителните административни мерки
могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. От съдържанието на тази разпоредба могат да се направят два основни
извода: 1) Законодателят не случайно е използвал израза "могат" да се
прилагат принудителни административни мерки. Следователно, не се прилагат
задължително и неизменно всеки път, когато е наложена глоба или имуществена
санкция, а се прави преценка от органа
дали да бъде наложена в конкретния случай с оглед конкретните особености на
деянието и всички други обстоятелства, като се държи сметка за спазване на
принципа за съразмерност, разписан в чл.6 от АПК и за преследваната от
законодателя цел с налагане на мярката ; 2) Принудителните административни
мерки могат да се приложат, ако се налага предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения или да се отстранят вредните последици от тях. За
целта, административният орган, който налага съответната принудителна
административна мярка трябва да мотивира нуждата от нея от гледна точка спазване
на принципа на съразмерност, като посочи обосновано какво налага съмнението за
извършване на същото или на други административни нарушения от дадения субект,
като направи анализ на неговото поведение като търговец. Това не е сторено в оспорената заповед по отношение на
конкретното констатирано и описано нарушение , което обуславя и отмяна на
заповедта на това основание.
При този изход на делото основателно се
явява искането за жалбоподателя за присъждане на разноски. Такива следва да
бъдат присъдени за държавна такса в размер на 50 лева-л.31 от
делото.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд-Плевен, седми
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 10952/10.12.2020 г.,
издадена от началник на „Оперативни дейности“ -
В. Търново, в дирекция “Оперативни дейности “Главна дирекция“ Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б.“б“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност(ЗДДС), за нарушение на чл. 16а
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – ведомствен склад
ГСМ № 1, находящ се в с. ***, общ. Долна Митрополия, ул. “Г.
Димитров“ № 70 стопанисван от оспорващия, както и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите- София да заплати
на „ДИМС МИЛК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул.“Д.К-.“ № 23А, ет. 5, офис 1, представлявано от
управителя М.Р.М., направените по делото разноски в размер на 50 /петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/п/