Р Е
Ш Е Н
И Е № 1091
гр.Сливен, 12.12.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 2840
по описа за 2017г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на
разглеждане е иск с правна квалификация чл.50 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., следствие
ухапване от куче на 21.01.2017г. в гр.Сливен, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищцата твърди,
че на 21.01.2017г. около 20:30-21:00 часа в центъра на с. Ичера,
общ. Сливен с движила в посока към
колата си, спряна в улица излизаща на
центъра на селото. Тогава ненадейно на улицата изскочило от един двор с
отворена врата куче - немска овчарка и се нахвърлило върху нея. Ухапало я на
две места: в областта на дясната предмишница и в
областта на задната повърхност на дясното бедро. Ищцата започнала да крещи за
помощ от ужас и болка. Тогава от двора излязъл собственика на кучето -
ответникът, който го озаптил и предотвратил евентуално
повече ухапвания и наранявания. Ответникът попитал ищцата дали й има нещо
и се извинил, че оставил вратата на
двора отворена, а кучето отвързано и без намордник.
Непосредствено след инцидента,
ищцата чувствала силни болки от ухапването, а най-вече силен стрес и страх,
била ужасена, че може да загуби живота
си. Твърди, че на следващия ден участъците от ухапването се подули, зачервили и
станали силно болезнени. Тъканите се възпалили и ищцата не била в състояние да
се придвижва сама без чужда помощ, не можела да движи и дясната си ръка. На
22.01.2017г. потърсила лекарска помощ в спешно отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - Сливен, където раните й били
обработени и й била поставена противобясна ваксина.
Раните напълно заздравели след около един месец и половина, но останала към
настоящия момент психическа травма от стрес, който получила. Потърсила и помощ
от психиатър, който извършил преглед и установил напрегнатост, заангажиран
мисловен процес с оплаквания от тревожно хиподепресивния
и страховия кръг извеждаш от преживяната психотравма, емоционална лабилност на тревожен фон, нормобуличност и избягващо поведение. Било й назначено
лечение с медикаменти -Дулсевия 30 мг и Левид 50 мг.
Във връзка с инцидента била
сезирана РП-Сливен, като в хода на прокурорската проверка се установило, че няма данни за извършено
престъпление и с Постановление от 07.03.2017г.
била прекратена преписката.
Иска се от съда осъждане на
ответника да заплати на ищцата сума в размер на 15 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й преки и непосредствени неимуществени вреди,
следствие ухапване от куче, собственост на ответника на 21.01.2017г. около
20:30ч-21:00ч. в с.Ичера, общ.Сливен, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането 21.01.2017г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба.
С него се оспорва искът, както по
основание, така и по размер. Ответникът сочи, че изнесените факти от ищцата
били интерпретирани единствено в нейна полза и не отговаряли на действителната
обстановка. Сочи, че действително на посочената дата, ответникът, заедно с
негови приятели били в къщата му в с.Ичера. Вечерта се разхождали из селото, за
да се радват на натрупалия сняг. Взели със себе си и кучето на ответника. В
тъмнината срещнали ищцата, която се
движила сама по улицата. Кучето излаяло няколко пъти, но без да напада ищцата.
Същата се уплашила и започнала да вика. Тогава ответникът издърпал кучето си,
извинил се и цялата компания се прибрала в къщата.
По-късно ищцата започнала да изнудва ответника за пари, като
искала различни суми. Освен това твърденията на ищцата, че следващите дни
се почувствала зле, че тъканите се
възпалили и не била в състояние да се придвижва сама без чужда помощ, както и
не можела да движи дясната си ръка не отговаряли на истината. Повече от година
ищцата работела в заведение за кафе и закуски в близост до МБАЛ „Д-р Иван Селимински". Същата
била на работа и изпълнявала
пълноценно трудовите си задължения, непосредствено след твърдения от нея
инцидент с кучето. В личният й профил във фейсбук от
този период качвала много снимки, показващи отличното й здравословно състояние
и добър дух и настроение. Представените медицински документи били издадени
около месец и половина след твърдяната от ищцата дата
на увреждане, което с оглед на заявените силни болки и страдания се явявало
лишено от житейска и правна логика. Сочи, че в снетото сведение от ответника по
образуваната по повод на жалба на ищцата преписка, същия посочил, че тя му била
казала, че била ухапана по ръката и крака. Този факт не бил установен в хода на
проверката и се кредитирал единствено на твърденията на ищцата. Ответникът
сочи, че единственото нарушение, което извършил било това, че водил кучето си
свободно без намордник и повод, като за това бил предупреден.
Иска се отхвърляне на претенцията
и присъждане на разноски.
Съдът, след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото прие
за установено от фактическа страна следното:
На 24.01.2017 г. ищцата депозирала жалба до ОД МВР гр.Сливен, РПУ – с.
Ичера с оплакване, че на 21.01.2017 г. в 20:40 часа, както вървяла към площада
на с. Ичера, общ.Сливен пред нея изскочило куче, което я нападнало и ухапало по
ръката и по крака. След като започнала да вика собственикът на кучето излязъл и
го прибрал. Като собственик на кучето в жалбата ищцата посочила ответника О.Й. ***,
за когото съобщила, че имал къща в с. Ичера. Посочила също така, че това куче
винаги било „без синджир”.
По жалбата била образувана проверка в хода, на която ответникът на
31.01.2017г. дал обяснения, че действително на 21.01.2017 г. вечерта, около
21:00 часа излязъл пред къщата си в с. Ичера, а притежаваното от него куче
порода „немска овчарка” излязло след него без той да го забележи. След като чул
ръмжене и вик на уплаха побягнал и видял кучето и ищцата. Веднага хванал
кучето, а ищцата му съобщила, че била ухапана по ръката и по крака. Ответникът
изразил съжаление за случилото се и се извинил. Освен това посочил, че ще се
свърже с потърпевшата за да покрие разходите по лечението и обработка на
раните.
На ответника бил съставен протокол за предупреждение по ЗМВР да не допуска
кучето си да се движи на обществени места без намордник и повод.
Проверката приключила с Постановление от 07.03.2017 г. за отказ от
образуване на наказателно производство на РП – гр.Сливен, поради липса на
достатъчно данни, от които би могло да се направи основателно предположение за
извършено престъпление от общ характер.
На 06.04.2017 г. ищцата посетила съдебен лекар, който извършил преглед и
издал съдебномедицинско удостоверение № 143/2017 г. Видно от това удостоверение
ищцата съобщила за възникналия инцидент с кучето на 21.01.2017г., около
20:30-21:00 часа в с.Ичера, общ. Сливен и при прегледа й били установени рани
от ухапване от куче на две места в областта на дясната предмишница
разположени една под друга и още една рана от ухапване в областта на горната
половина на задната повърхност на дясното бедро. Към момента на прегледа тези
рани били напълно заздравели, като следствие получените ухапвания били
установени белези в областта на дясната предмишница и
дясното бедро. При прегледа се установили болки при опитване само в областта на
по-горната рана в областта на дясната предмишница и в
областта на раната на дясното бедро. По предварителни сведения
освидетелстваната ищцата изпитала и остра стресова реакция следствие неочакваното
нападение от голямо ръмжащо куче. Установените увреждания причинили на ищцата
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
На 07.04.2017 г. ищцата посетила лекар-психиатър и било издадено медицинско
удостоверение № 21/07.04.2017г. от „Д-р Антонова- СИП-АИМПП” ЕООД, гр.Сливен.
Видно от това удостоверение ищцата посетила този медицински специалист по повод
инцидента с кучето от 21.01.2017г. Споделила, че тогава се уплашила много от
вида на кучето, неговия поглед, болката по
десни крайници и кръвта, почувствала се уплашена, напрегната и разтревожена.
Нарушил се сънят й, имала главоболие, сърцебиене, плачела често. Избягвала да
минава по маршрута на инцидента. Лекарят-психиатър установил при прегледа по
отношение на ищцата – психомоторно и говорно вътрешно напрегната, контактна с
желание се отзовава на поканата за преглед, ориентирана всестранно много добре.
Мисловен процес правилен по скорост.По съдържание заангажиран с оплаквания от тревоно хиподепресивния и страховия кръг, които извежда от преживяната психотравма. Емоционално лабилна на тревожен фон. Нормобулична. Избягващо поведение. Интелект и памет –
съответни за възрастта, средата, образованието и социалния опит.
Лекарят препоръчал лечение с медикаменти „дулсевиа”
и „левид”.
В хода на производството е назначена съдебномедицинска експертиза. От
заключението на вещото лице се установява, че при личния преглед на ищцата установил
на предмишницата на дясната ръка в горна трета в
непосредствена близост до лакътната става, по
външната част на предмишницата два белега с кръгловата форма, моравочервеникав
цвят с диаметър около
Според вещото лице в резултат на инцидента станал на 21.01.2017г. около
20:30-21:00 часа на улица в близост до центъра на с. Ичера, общ.Сливен ищцата
получила три рани от ухапване от куче в областта на предмишницата
на дясната ръка две и една по задната повърхност на дясното бедро, изразяващи
се в по две разположени една срещу друга разкъсно-контузни рани за всяко от местата на захапванията. По
своята същност тези наранявания представлявали нарушаване на анатомичната
цялост на меките тъкани в засегнатите области и заедно с натъртването на
тъканите в областта от притискането между двете челюсти в своята съвкупност и
всяка една по отделно осъществили смисъла на медикобиологичния
характеризиращ признак „временно разстройство на здравето неопасно
за живота на ищцата”. Характеристиките на уврежданията били от такъв
характер, предполагащ пълно
възстановяване в рамките на 20 до 30 дни при нормален ход на оздравителните
процеси. Вещото лице посочило още, че в резултат на инцидента ищцата получила
остра стресова реакция и разстройство в адаптацията – състояния установени и
диагностицирани от психиатър. Било назначено лечение с два медикамента „Дулсевиа” и „Левид”. Експертът
посочил, че възстановителните периоди от такъв вид разстройства били
по-продължителни от възстановителните периоди необходими за възстановяване от
физическите увреждания, но поради липса на компетентност в съответната област
посочил, че било необходимо извършване на допълнителни консултации и прегледи
от съответен специалист.
Вещото лице базирайки се на характеристиките на уврежданията описани в СМУ
№ 143/06.04.2017г., както и на уврежданията констатирани в момента на прегледа
на ищцата посочило, че между тези увреждания и ухапванията от куче на
21.01.2017г. съществувала пряка причинно-следствена връзка. Към момента на
прегледа извършен на 12.09.2017г. на ищцата, вещото лице установило, че тя била
възстановена напълно и без остатъчна функционална и/или палпаторна
болезненост от получените в резултата на ухапване от куче увреждания.
При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание се установи, че
установените от съдебен лекар разкъсно-контузни наранявания, както и установените при прегледа на
ищцата от това вещо лице наранявания по своя външен вид и характеристики добре
отговаряли да са получени едновременно или в много кратък интервал от време.
Белезите от тези увреждания по начина, по който изглеждали по време на прегледа
на ищцата отговаряли на давността на увреждането от 8-9 месеца.
Вещото лице извършило проверка в Спешно отделение и установило, че не бил
отразен извършен преглед на ищцата в деня на инцидента и съответно манипулации
на следващия ден. Същевременно обясни, че понякога макар и рядко се е случвало
на пациент да не бъде издаден документ за преглед и извършени манипулации,
когато се касаело за по-лек случай.
В производството е назначена и изготвена съдебно-компютърна експертиза от
заключението на която се установи, че след инцидента от Фейсбук
профила на ищцата били качени на съответните дати представените по делото снимки.
Към някой от снимките имало и коментари също качени от профила на ищцата.
Вещото лице посочило, че всеки един човек, който има достъп до профила на
ищцата би могъл да коментира и качва снимки на нейния профил в социалната мрежа
във Фейсбук.
От обясненията на ищцата, дадени по реда на чл.176 ГПК се установи, че при
прегледа, проведен при психиатър на 07.04.2017г. ищцата не е била бременна.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели.
От показанията на всички разпитани свидетели се установи, че ответникът
притежава куче, немска овчарка. Освен това всички свидетели без свидетеля С. Атанасова установяват, че на
21.01.2017г. кучето излязло навън на улицата без надзор, без да е вързано и без
намордник, както и, че ищцата извикала
от уплаха.
Свидетелката Панайотка Дедова-Йовчева, която е и очевидец на инцидента установява, че
кучето се е нахвърлило върху ищцата и когато тя се развикала, тогава ответникът
побягнал и го прибрал. Свидетелите на ответната страна също установяват, че на процесната дата и час кучето на ответника излязло навън на
улицата, извън къщата, както и факта, че ищцата изпищяла, а ответникът бягал
към кучето, викайки го по име „Барон”, след което го прибрал в двора на къщата
си.
Свидетелят С. Атанасова установява, че веднага след инцидента ищцата била
превързана с бинт от нейни съседи, както
и, че плачела, треперела и споделила, че била ухапана от кучето на ответника,
като показала дясната си ръка и десния си крак отзад. Клинът с който била обута
имал дупка.
Освен това свидетелите на ищцата установяват, че след инцидента с кучето тя
станала затворена, подтисната, споделяла, че не може да спи, имала главоболие,
че сънувала случката и непрекъснато мислела за това. Не била общителна, каквато
била преди инцидента. Двете свидетелки сочат, че 10-15 дни преди заседанието
ищцата не била добре и се оплаквала.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства и гласни доказателствени средства, които съдът
кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло заключенията на изготвените експертизи, тъй като не
са оспорени от страните и са изготвени от вещи лица, разполагащи с необходимите
знания в съответните области.
Съдът кредитира и свидетелските показания на всички разпитани свидетели,
тъй като те, както по отделно, така и преценени едни с други са логични,
последователни, вътрешно непререкаеми и кореспондират
помежду си, както и със събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.50 ЗЗД за обезвреда
на неимуществени вреди, причинени от
животно е допустим.
За да бъде уважен такъв иск, ищцата следва да
установи в процеса следните предпоставки: наличие на причинени неимуществени
вреди /болки и страдания/, които са произтекли от животно, в конкретния случай от
куче - порода „немска овчарка”, както и обстоятелството, че животното е собственост на лицето, от което се търси
отговорност или се е намирало под негов надзор.
В
конкретния правен казус не се спори, а и се установи безспорно, че ответника
притежава куче, порода немска овчарка, на име Барон. Установи се също така, че
това куче на 21.01.2017г. около 20:30 ч. – 21: 00 ч. избягало от двора на
къщата на ответника в с.Ичера, общ.Сливен, нападнало ищцата, която през това
време била навън на улицата и я ухапало по тялото на три места. Наличието, вида
и характера на телесните увреждания се установиха, посредством СМУ, издадено от
съдебен лекар, както и от приетата в хода на процеса съдебно медицинска
експертиза, а именно три рани от ухапване от куче в
областта на предмишницата на дясната ръка две и една
по задната повърхност на дясното бедро на ищцата, изразяващи се в по две
разположени една срещу друга разкъсно-контузни рани за всяко от местата на захапванията.
Установи се и връзката между тези
телесни увреждания и ухапванията от кучето на ответника, не само от
медицинската документация и съдебно медицинската експертиза, но така също и от
свидетелските показания на свидетелите на ищцовата
страна. Свидетелите на ответника също, макар и по косвен път установяват
съприкосновение между кучето и ищцата на въпросната дата и час. Действително
тези свидетели не са възприели нападението на кучето и ухапването на ищцата,
тъй като веднага след нейния писък на уплаха ответникът се е спуснал бягайки
към кучето. Именно тази сцена са възприели тримата свидетели на ответната
страна, която обаче води до единственото житейско обяснение, че ответника бързал
да прибере кучето си в двора, именно защото се е нахвърлило върху ищцата.
Освен това фактът, че ищцата била
нападната и ухапана от кучето на ответника се установява и от обясненията на самия
ответник, дадени в процеса на прокуроската проверка,
доколкото посочил, че ще се свърже с потърпевшата за да покрие разходите по
лечението и обработка на раните.
Не са необходими специални знания
за да се приеме, че по време и непосредствено след инцидента ищцата е изпитала
силен стрес, шок и ужас. Нападението върху нея от голямо куче е станало
ненадейно и неочаквано. Моралните вреди, свързани с душевния мир на ищцата се установяват и от показанията на свидетелите Атанасова и Дедова, сочещи , че тя непосредствено след инцидента била
много уплашена, плачела, треперела, а поведението й като цяло се променило и
след това във времето. Установи се, че ищцата станала по-затворена от преди, подтисната, имала
проблеми със съня, главоболие, приемала медикаменти, като тези факти се
установиха и от медицинско удостоверение, издадено от лекар психиатър.
Установи се, че телесните
увреждания са напълно заздравели в рамките на 30 дни, а тези, свързани с
преживения стрес и уплаха продължили значителен период от
време след преживяното на 21.01.2017г., т.е. почти осем месеца, доколкото свидетелите
на ищцата установиха, че 10-15 дни преди разпита им в открито съдебно
заседание, проведено на 19.10.2017г. са я видели и тогава също не била добре и
се оплаквала.
Съдът не приема за основателни
доводите на ответната страна, че ищцата била в отлично психическо състояние
след инцидента, с оглед качваните в профила й в социалната мрежа „Фейсбук” снимки, както и с оглед коментарите към тях. Това
е така, тъй като съдът не разполага със специални знания в областта на
психиатрията за да прецени изображенията на снимките с действителното психично
състояние на ищцата. Освен това не се установи тези снимки в кой времеви период
са правени, а единствено кога са качени в профила на ищцата.
Конкретният
размер на претендираното от ищцата обезщетение
съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, като следва да се
изхожда от особеностите на всеки конкретен случай.
В заключение ищцата претърпяла
леки телесни увреждания от ухапване от куче на три места, които заздравели в
рамките на един месец и към момента ищцата е са напълно възстановена от тези
рани. Не се установи през този период ищцата да е търпяла някакви неудобства в
бита си или в работата си. Не се установи поради тези рани ищцата да е била във
временна неработоспособност. Ето защо съдът намира за справедлив еквивалент на
тези вреди сума в размер на 1 500 лв.
Моралните вреди, свързани с
душевния мир на ищцата, преживян стрес и уплаха, са продължили по-продължителен период от
време, около осем месеца, за които вреди съдът счита за справедливо обезщетение
сума в размер на 3 000 лв.
По
изложените съображения предявеният иск се явява частично основателен до размер
на 4 500 лв., като за останалата част над тази сума до пълния предявен
размер от 15 000 лв. бива отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Преди
да се произнесе по разноските, съдът следва да разгледа възраженията на двете
насрещни страни за прекомерност на адвокатските хонорари. И двете възражения са основателни, тъй като
адвокатските възнаграждения, уговорени и платени от двете страни надвишават
минимално предвидените в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая те следва да се определят по чл.7, ал.2,
т.4 от наредбата или съдът ги редуцира до минималния размер, както следва: за
адвокатския хонорар, платен от ищцата намалява размера от 1 200 лв. на 980
лв., а за този платен от ответника намаля размера от 1 100 лв. на 980 лв.
Разноските
следва да бъдат определени, съобразно уважена и отхвърлена част от иска, както
и с оглед редуцираните адвокатски възнаграждения.
Ищцата
е направила разноски в общ размер на 1 880 лв., от които 600 лв. платена
държавна такса, 300 лв., депозит за вещо лице по съдебно медицинска експертиза
и 980 лв. адвокатски хонорар. Съобразно уважената част от иска, ответника бива
осъден да заплати на ищцата сума в размер на 564 лв., деловодни разноски.
Ответникът
е направил разноски в размер на 1 180 лв., от които 200 лв. депозит за
вещо лице по съдебно компютърна експертиза и 980 лв. адвокатско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част на претенцията, ищцата бива осъдена да заплати на
ответника сума в размер на 826 лв., деловодни разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл.50 ЗЗД О.Й.М.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Г.,
ЕГН: ********** ***, чрез адв.Е.М. ***, сума в размер на 4 500 лв. /четири
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, следствие ухапване на 21.01.2017г. в с.Ичера, общ.Сливен
от куче, порода немска овчарка, на име Барон, собственост на ответника, изразяващи
се в три рани от ухапване в областта на предмишницата
на дясната ръка две и една по задната повърхност на дясното бедро на ищцата,
изразяващи се в по две разположени една срещу друга разкъсно-контузни рани за всяко от местата на захапванията, както и
преживян стрес, шок и уплаха, като
ОТХВЪРЛЯ
искът над уважената част до пълния предявен размер от 15 000 лв. /
петнадесет хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК О.Й.М., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на С.Д.Г., ЕГН: ********** ***, чрез адв.Е.М.
***, сума в размер на 564.00 лв.
/петстотин шестдесет и четири лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК С.Д.Г., ЕГН: ********** ***, чрез адв.Е.М. *** ДА
ЗАПЛАТИ на О.Й.М., ЕГН: ********** ***,
сума в размер на 826.00 лв. /осемстотин двадесет и шест лева/, деловодни
разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да
връчи на страните, чрез пълномощниците им.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: