Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 21.04.2020 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесета година, в състав:             

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                          мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа ч. гр. д. № 1916 по описа за 2020 г., докладваното от съдия Иванка Иванова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.

Постъпила е жалба от Г. ФОНД срещу разпореждане за определяне на разноски изх. № 109/29.01.2020 г., постановено по изп. д. № 20207780400022 по описа на ЧСИ В.И., рег. № 778 на КЧСИ, с което е отказал за намали размера на адвокатското възнаграждение и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Счита, че възложеното в негова тежест адвокатско възнаграждение е прекомерно и не е съобразено с извършените в хода на изпълнителното производство действия. Счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В случая е подадена молба за образуване на изпълнително производство, като други процесуални действия не са извършени. С оглед на това счита, че не може да намери приложение нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, тъй като не са извършени действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като намали размера на адвокатското възнаграждение на 200 лв., както и размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като му присъди сторените в настоящото производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя - Ф.О.Д.и В.М.М., с което оспорват жалбата на длъжника. Считат, че в случая минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като упълномощеният по делото адвокат е поискал и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „У.Б.“ АД, като по този начин е извършил реални действия за събиране на дълга по инициатива на процесуалния представител на взискателя. Така минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1 069 лв. В случая процесуалното представителство се осъществява на основание чл.38, ал.1 ЗАдв. - безплатно. Тъй като адвокатът не е назначен от съда, същият не може да проверява дали ищецът има право на безплатна защита или не. С оглед на това счита, че размерът на разноските по изпълнението е правилно определен от ЧСИ В.И.. Моли съда да отхвърли жалбата на длъжника, като присъди на представлявалия го по делото адвокат възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ в настоящото производство.

Съдия — изпълнителят В.И. е депозирала мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата допустима, но е неоснователна. Съгласно молба на взискателя едновременно с връчване на поканата за доброволно изпълнение е наложен запор върху вземанията на длъжника в „У.Б.“ ад. По изпълнителното дело да приети разноски - авансови такси в размер на 126 лв. и адвокатски хонорар от 1 400 лв. Банката в срок е превела изцяло дължимите суми. Адвокатският хонорар е редуциран съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба и възражението съображения, мотивите на съдия - изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима, разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело е образувано по молба на Ф.О.Д.и В.М.М. срещу Г. ФОНД, въз основа на изпълнителен лист от 11.07.2019 г., издаден по гр. д. № 112/2019 г. по описа на САС, ГК, 1 състав, за сумата от 19 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2014 г. до окончателното изплащане, както и изпълнителен лист от  15.10.2019 г., издаден по гр. д. № 12073/2017 г. по описа на СГС, I ГО - 4 състав, за сумата от 2 500 лв.; 5 000 лв.; 1 000 лв.; 1000 лв.; 3 000 лв.; 2 500 лв.; 1 000 лв. - обезщетения за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2014 г. до окончателното изплащане. В молбата за образуване на изпълнителното производство е посочен начина на изпълнение - запор върху банковите сметки на длъжника в „Ю.Б.И Е.Д.“ АД, „У.Б.“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД.

В изпълнителното производство е представено пълномощно в полза на адв. Д.Д.Н.да представлява взискателите в изпълнителното производство. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 12.07.2019 г., в който е предвидено оказването на безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Договорът е подписан единствено от адвоката, но не и от клиентите - взискатели в изпълнителното производство.

До длъжника Г. Ф. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 75/23.01.2020 г., в която освен сумата по изпълнителния лист в размер на 19 000 лв., ведно със законната лихва за периода от 28.10.2014 г., както и 16 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2014 г. до окончателното изплащане, законна лихва върху главниците към 23.01.2020 г. - 18 607, 61 лв.; 126 лв. - авансови такси с ДДС, 1 400 лв. - разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.26 с ДДС в размер на 4 104, 36 лв. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 24.01.2020 г

На 23.01.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „У.Б.“ АД за сумата в общ размер от 59 237, 97 лв.

На 27.01.2020 г. длъжникът е отправил искане до ЧСИ В.И. за намаляване на адвокатското възнаграждение в размер на 1 400 лв. на минимално установения такъв от 200 лв., както и съответно дължимата такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ.

С обжалваното разпореждане ЧСИ В.И. е отказала да намали адвокатското възнаграждение и таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ.

По делото е постъпило писмо от „У.Б.“ АД, с което ЧСИ В.И. е уведомена, че дължимите суми по запора са изцяло преведени .

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно  изпълнителните действия, които длъжникът може да обжалва. В т.7 е предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

В случая предмет на обжалване е разпореждане, с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение, възложено в тежест на длъжника и следващата се такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Предвид дадените с горепосоченото тълкувателно решение задължителни разяснения, се налага извода, че депозираната жалба от длъжника е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.  

Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски за един адвокат, съгласно чл.78, ал. ГПК. За да се възложат в тежест на длъжника същите следва да са реално заплатени от взискателя. По изпълнителното дело взискателите не са представили подписан от тях договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ постигната уговорка за оказване на безплатна правна помощ. С оглед на това не е налице основание за възлагане в тежест на длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение, което е самостоятелно основание за основателност на жалбата.

Следва да се съобрази обаче, че ответникът не оспорва постигнатата между взискателвите и представлявалия ги по делото адвокат уговорка за оказване на безплатна правна помощ.

Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет (ВАС) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт.

В случая извършените от взискателите действия към момента на постановяване на обжалваното разпореждане се свеждат до образуване на изпълнително дело № 20207780400022 по описа на ЧСИ В.И.. В хода на изпълнителното производство не са извършени конкретни действия от страна на взискателите след образуване на изпълнителното дело, с цел удовлетворяване на паричното вземане. Съгласно нормата на чл.426, ал.2 ГПК в молбата за образуване на изпълнително дело взискателят може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение. В настоящия случай взискателите са посочили изпълнителен способ при образуване на изпълнителното производство - запор върху банкови сметки в конкретно посочени банки.

С оглед на това следва да се приеме, че процесуалният представител на взискателите не е извършил действия с цел удовлетворяване на паричното вземане към момента на постановяване на обжалваното разпореждане.

Предвид извършените от процесуалния представител на взискателя действия, които се свеждат единствено до образуване на изпълнителното производство и посочването на един изпълнителен способ, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 200 лв. Същевременно в тежест на длъжника е възложено адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лв.

Съобразно действителната фактическата и правна сложност на делото съдът счита, че определеното от ЧСИ В.И. адвокатското възнаграждение в размер на 1 400 лв. е прекомерно, тъй като е налице несъответствие между размера на определеното възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на взискателя в хода на изпълнителното производство.

По изложените съображения постановлението за разноските следва да се отмени в частта, с която е определено адвокатско възнаграждение в полза на взискателя е намалено за сумата над 200 лв. до пълния определен размер от 1 400 лв., като следва да се намали и размерът на дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ спрямо дълга, формиран с намалените разноски за адвокатско възнаграждение.

По разноските по производството:

Жалбоподателят претендира сторените в настоящото производство разноски. Техният размер възлиза на 25 лв. - заплатена държавна такса. Тъй като жалбоподателят е защитаван по делото от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК, в тежест на взискателя следва да се възложи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане на ЧСИ В.И., с рег. № 778 на КЧСИ изх. № 109/29.01.2020 по изп. д. № 20207780400022 по описа на ЧСИ В.И., с рег. № 778 на КЧСИ, с което в тежест на длъжника Г. Ф., с адрес ***, е възложено адвокатското възнаграждение в размер над 200 (двеста) лв. до пълния размер от 1 400 (хиляда и четиристотин) лв., като таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ следва да се определи от ЧСИ В.И. спрямо дълга, формиран с намалените разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ф.О.Д., ЕГН ********** и В.М.М., ЕГН ********** и двамата с адрес *** и със съдебен адрес гр. ********- адв. Д.Д.Н., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 25 (двадесет и пет) лв., представляваща сторени разноски в настоящото производство, както и да заплати на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК, сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната в настоящото производство.    

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: