МОТИВИ по НОХД
№ 30310/2011г. на Районен съд-Монтана
Подсъдимият Р.Л.В.
xxx е обвинен в това, че за времето от 2.08.2010г. до 7.11.2010г. в с. Мадан, обл.
Монтана отнел от владението на Г. xxx движими вещи-300 бр. керамични цигли на
стойност 114 лв. и 90 бр. керамични капаци, на стойност 90 лв., всички вещи на
обща стойност 204 лв. , без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвои-престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-Монтана заявява, че поддържа повдигнатото
обвинение и правната му квалификация. Твърди, че престъплението безспорно е
установено от обективна и субективна страна и предлага подсъдимият да бъде признат
за виновен-последният е признал вината си в съдебно заседание и при преценка на
отегчаващите и смегчаващи вината обстоятелства, съдът да постанови присъдата си,
като на основание чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, б. ”б” от НК му
наложи наказание “пробация” със следните пробационни мерки:”задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, изпълнявана два пъти
седмично и “задължителни перодични срещи с пробационен служител”, за срок от 6
месеца. По отношение на предявение граждански иск, счита същият за правилен и
доказан както по основание, така и по размер и моли съда да го уважи изцяло.
Предявен е
граждански иск от пострадалия Г. xxx срещу подсъдимия Р.Л.В., за сумата от 204
лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от деянието, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането и разноските по делото. Конституиран
като граждански ищец Т., чрез упълномощения си представител адвокат Чернева от
АК-гр. Монтана, моли съда да признае подсъдимия за виновен и уважи изцяло
предявения граждански иск със законните последици.
Служебният защитник на подсъдимия-адвокат В. xxx
поддържа, че обвинението е доказано по несъмнен начин. С оглед вида на
производството, моли съда при постановяване на присъдата да отчете смегчаващите
вината обстоятелства, свързани с грижи за многолюдното семейство на подсъдимия,
като наложи наказание “пробация”, с задължителните пробационни мерки, за срок
към минимума предвиден в закона.
Производството
се развива при условията и реда на чл. 370, ал. 1 от НПК-проведе се съкратено
съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата
по делото са писмени.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с
доводите и становищата на страните и след като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК, приема следното:
Свидетелят Г.Т.
xxx и притежава наследствен имот в с. Мадан, обл. Монтана-къща с дворно място. Свидетелят
посещавал този имот един път в годината. През 2010г. го посетил на 2.08. и
установил, че от двора му липсва част от оградната мрежа. Не сигнализирал за
кражбата на органите на полицията.
През есента на
2010г. свидетелят Г.П. наел свидетелите И.М. и Д. В. да извършат ремонт на
негова стопанска сграда. Трябвало да ремонтират покрива на сградата. Тъй като
не му достигали керемиди, двамата предложили да му продадат техни и той се
съгласил. Двамата споделили пред подсъдимия В., че ще продадат керемиди на
свидетеля П.. В. попитал, дали може и негови цигли да продадат на П.. Обяснил
им, че свидетелят Т. му разрешил да свали от неговата стопанска постройка
керемиди. Тъй като П. искал около 1 000 керемиди, а двамата нямали толкова,
се съгласили. След като се разделили, подсъдимият отишъл в имота на свидетеля Т.,
знаел, че никой не живее в имота и от покрива на стопанската му сграда свалил
300 бр. цигли и 90 бр. капаци. Подредил ги до стената на постройката. На
следващия ден, с каруца започнали да прекарват цигли от домовете си до имота на
П.. В. ги завел до имота на Т., където до стопансктата постройка били подредени
цигли и капаци, които също откарали на свидетеля П..
Свидетеля И.П.
xxx отглежда крави и всеки ден минавал покрай имота на свидетеля Т.. През м. септември
2010г. забелязал, че за период около две седмици, от стопанската сграда в двора
на Т., започнали да изчезват керемиди и капаци. Когато видял, че изчезнал целия
покрив-керемиди, капаци и греди, съобщил за това на свидетелката Ц.А. за която
знаел, че е роднина на Т.. А. телефонирала на Т. за случилото се и тъй като той
нямал възможност да дойде, я помолил да сигнализира органите на полицията, което
и сторила.
Видно от
изготвената на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, стойността
на отнетите вещи възлиза на сумата от 204 лв.
При
първоначалният разпит на досъдебното производство подсъдимият В. се признал за
виновен, но оспорил бройките на отнетите вещи. В съдебно заседание признава
изцяло вината си.
Видно от
приложената справка за съдимост, подсъдимият Р.Л.В. не е осъждан за
престъпления от общ характер.
При условията
на чл. 343, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия и
доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са
всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че повдигнатото
обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Съобразявайки
горното и събраните в процеса доказателства съдът намира, че с деянието си
подсъдимият В. е осъществил от обективна страна състава на чл. 194, ал. 1 от НК,
като за времето от 2.08.2010г. до 7.11.2010г. в с. Мадан, обл. Монтана, отнел
от владението на Г.С.Т. xxx движими вещи-300 бр. керемиди на стойност 114 лв. и
90 бр. капаци, на стойност 90 лв., всичко на обща стойност 204 лв., без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна
страна, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК е налице пряк умисъл при извършване
на деянието-подсъдимият е съзнавал, че лишава владелеца от фактическата власт
на чужда нему вещ, предвиждал е преминаването на вещите в своя собствена власт
и е целял установяване на тази власт, като след деянието е желаел да се
разпореди с вещите в свой интерес.
Причини за
извършване на деянието се свеждат до ниско правно и обществено съзнание, незачитане
правото на лична собственост, желание за облагодетелстване по непозволен начин.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните на досъдебното производство и приобщени по надлежния ред писмени
доказателства-жалба, докладна записка, справка-характеристика, свидетелство за
съдимост, съдебно-оценъчна експертиза, протоколи от разпит на свидетелите, които
съдът кредитира като обективни, логични, взаимно допълващи се и които се
подкрепят от събраните по делото доказателства.
Авторството на
деянието е доказано по несъмнен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за време, масто
и начин на извършване на деянието. Подсъдимият е имал представа за всички
обективни елементи от състава на престъплението.
При
определяне видът и размерът на наказанието съдът взе предвид разпоредбата на чл.
36 от НК-относно целите на наказанието, съобрази наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия В. –лишаване от свобода до осем години, предвидено в
текстта на чл. 194, ал. 1 от НК и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК според която норма, в случаите на чл. 371, т. 2 от НПК, какъвто е
настоящият случай, при постановяване на осъдителна присъда, съдът определя
наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Според
редакцията на чл. 58а, ал. 1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказание лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т. е. при условията на чл. 54
от НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК, в случаите, когато едновременно са налице
условията на ал. 1 и условията на чл. 55 от НК, съдът прилага само чл. 55 от НК,
ако е по-благоприятен за подсъдимия. В конкретния случай е приложима
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК-налице са многобройни
смегчаващи вината обстоятелства, тъй като при съпоставката на наказанията по
двете разпоредби-чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК, по-благоприятна
за подсъдимия е разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК, предвид
на това, че наказанието е до осем години лишаване от свобода и съдът е задължен
да определи наказание “пробация”, тъй като тази разпоредба няма определен
минимум. А според разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, след определяне размера
на наказанието лишаване от свобода по правилата на чл. 54 от НК, същото се
намалява с една трета. Съдът счита, че е приложима разпоредбата на чл. 58а, ал.
4, във вр. с ал. 1 от НК, тъй като е по-благоприятна за дееца и са налице
многобройни смегчаващи вината обстоятелства, а именно - чисто съдебно минало, признаване
на вината на досъдебното производство, съдействието за разкриване на
обективната истина, на досъдебното производство, осъзнаване на вината и
искренното му разкаяние, ниската стойност на отнетите вещи, липса на средства
за издържане на многолюдното си семейство, за което полага грижи. Отегчаващи
вината обстоятелства се свеждат до тежестта на извършеното деяние. Съдът призна
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и като съобрази многобройните
смегчаващи вината обстоятелства, при което и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б”
от НК замени наказанието “лишаване от свобода” и го осъди на “пробация”, като
на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 1 от НК наложи следните
пробационни мерки:
1.”задължителна
регистрация по настоящ адрес, която да бъде изпълнявана два пъти седмично-в
дните вторник и четвъртък, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА
2.” Задължитгелни
периодични срещи с пробационен служител, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Така наложеното наказание съдът намира, че е
от вид и характер да изпълни целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК както по отношение на подсъдимия, като го мотивира занапред да
спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет е за
съвместно разглеждане с наказателната отговорност граждански иск, предявен от
пострадалия Г.С.Т. xxx срещу подсъдимия Р.Л.В., за сумата от 204 лв., представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди от деянието, ведно със законната
лихва, считано от 7.11.2010г. до окончателното й изплащане и разноските по
делото в размер на 100 лв.
За да е
осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД, трябва да е налице настъпила вреда, противоправно
поведение и причинна връзка между тях. В случая по един категоричен начин се
доказа, че са настъпили имуществени вреди за пострадалия Т. в размер на
претендираната сума от 204 лв., които са резултат на виновното, противоправно
поведение на подсъдимия В. и последният следва да репарира вредите, които
виновно е причинил другимо.
С оглед на
сдъбраните по делото доказателства на досъдебното производство и направеното
самопризнание на подсъдимия в съдебното производство, съдът намери за доказан
както по основание, така и по размер предявения граждански иск и го уважи, заедно
със законните последици.
При този изход
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха
присъдени и същият се осъди да заплати по сметка на ВСС разноски по делото в
размер на55 лв., сумата от 50 лв. представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданският иск и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При горния
фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: