Номер 52824.09.2020 г.Град Враца
Окръжен съд – ВрацаIII-ти въззивен граждански състав
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Магдалена Б. Младенова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно
гражданско дело № 20201400500388 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.418, ал.4 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "***" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, чрез процесуален представител юрисконсулт В.
Х., против Разпореждане № 1500/28.07.2020 г. по ч.гр.дело № 623/2020 г. на
Районен съд-Бяла Слатина в частта, в която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против Д.
Д. В., ЕГН ***, за сумата 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем
кредит, дължими по Договор за текущо потребление от 23.10.2019 г.
Навеждат се доводи, че при сключването на договора са подписани
също Общи условия, както и Приложение № 3 за дължими такси по кредити
за текущо потребление, в което са посочени дължимите от
кредитополучателя такси, комисионни и др.разноски. Посочва се, че в т.5 на
Приложението са описани като дължими разходи при изискуем кредит в
размер на 120,00 лв., като след сключването на договора този размер не е
променян едностранно от банката. Сочи се също, че съгласно чл.16 и чл.17 от
договора кредитополучателят предварително е запознат с дължимите такси,
приел ги е и се е задължил да ги плаща.
Жалбоподателят развива съображения, че разходите при изискуем
кредит не представляват такса или неустойка, не са начислени с оглед
управлението на кредита и не се дължат във връзка с предоставяне на услуга,
поради което не попадат в приложното поле на чл.10а ЗПК. Посочва, че тези
разходи не заобикалят разпоредбата на чл.33 ЗПК, тъй като не представляват
обезщетение за забава. Сочи също, че се дължат единствено при
1
недобросъвестно поведение на длъжника и са свързани с просрочване на
вноските по кредита и обявяването на предсрочна изискуемост. Пояснява, че
представляват усреднен разход, свързан с превръщането на кредита в
изискуем, направените разноски за намиране на длъжника, за изпращане на
писма, връчването на покани за доброволно изпълнение, уведомления за
предсрочната изискуемост и др.
Иска се разпореждането да бъде отменено в обжалваната част и да
бъде постановено издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за сумата 120,00 лв.
По делото липсват данни относно датата, на която жалбоподателят е
получил препис от обжалвания съдебен акт, поради което съдът приема, че
жалбата е подадена в срока по чл.418, ал.4 ГПК. Същата е подадена от лице с
правен интерес и срещу обжалваем съдебен акт, при което съдът приема, че е
процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд-Бяла Слатина е образувано по
заявление на "***" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
против длъжника Д. Д. В. от с.***.
В т.9 от заявлението се сочи, че се претендират следните парични
вземания: сумата 839,38 лв. – главница; сумата 120,00 лв. - разходи при
изискуем кредит; сумата 18,81 лв. – неплатена договорна лихва за периода
10.02.2020 г.- 21.06.2020 г.; сумата 1,48 лв. – наказателна лихва за периода
17.03.2020 г. - 21.06.2020 г.; сумата 3,97 лв. – лихва за забава за периода
22.06.2020 г. - 12.07.2020 г. Претендира се и присъждане на законната лихва
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и
разноски за заповедното производство. Посочено е, че така претендираните
суми произтичат от неизпълнени задължения по Договор за кредит за текущо
потребление от 23.10.2019 г.
Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от
заявлението се сочи, че на 23.10.2019 г. между страните е сключен Договор за
кредит за текущо потребление, по силата на който "***" АД е предоставил на
Д. Д. В. кредит в размер на 1000,00 лв. Посочва се, че кредитът е усвоен
изцяло, но при погасяването му са допуснати нередовности, тъй като
кредитополучателят не е погасил 4 бр. месечни вноски - на 10.03.2020 г.,
2
10.04-.2020 г., 10.05.2020 г. и 10.06.2020 г. Твърди се, че неплащането на тези
вноски е довело до възникване на предсрочна изискуемост на целия кредит, за
което длъжника е уведомен.
Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на
"***" ЕАД, уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост и известие
за доставянето му, Договор за кредит за текущо потребление от 23.10.2019 г.;
Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление;
Приложение № 3 - Такси по кредити за текущо потребление.
С Разпореждане от 15.07.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя,
че следва да посочи сумата 120,00 лв. за каква услуга и на какво основание се
дължи от ответника.
С молба от 27.07.2020 г. банката-заявител е посочила, че в
подписаното и прието от длъжника, като неразделна част от договора за
кредит, Приложение № 3 са изброени конкретни такси, комисионни и др.
разноски на банката по кредитите за текущо потребление, в т.ч. в т.5 е
посочено, че се дължи сумата от 120,00 лв., представляваща разходи при
изискуем кредит. Посочва се, че тези разходи не представляват такси,
неустойки или обезщетение за забава, не са начислени във връзка с
управлението на кредита и не се дължат във връзка с предоставена от банката
услуга, а представляват усреднен разход, свързан с превръщането на кредита
в изискуем и направените разноски за намиране на длъжника, за изпращане
на писма, връчване на покани за доброволно изпълнение и пр.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
350/28.07.2020 г. за всички претендирани парични вземания, с изключение на
вземането за 120,00 лв., представляващо разходи при изискуем кредит. С
Разпореждане № 1500/28.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 623/2020 г. РС-Бяла Слатина е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за тази сума,
като е посочил, че тези разходи са свързани с управлението на кредита и
искането за присъждането им не може да бъде уважено поради забраната на
чл.10а ЗПК, както и че тази претенция е в противоречие с императивното
правило на чл.33, ал.1 ЗПК. Изложени са и мотиви, че не са доказани разходи
в посочения размер.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
3
Искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен
между страните договор за кредит, по който на длъжника се предоставя
финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и той има качеството
на потребител по смисъла на и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При
това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането
се основава на неравноправна клауза от договора или дали е налице
обоснована вероятност за това - чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
В чл.18 от сключения Договор за кредит за текущо потребление от
23.10.2019 г. е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които *** прилага по
извършвани услуги на клиента. Липсва обаче конкретизация кои от
посочените в тази Тарифа такси и в какъв размер са приложими към
сключения между страните договор. Действително към договора е приложено
и подписано от кредитора и кредитополучателя извлечение от Тарифата
относно таксите за кредити за текущо потребление, но върху същото отново
не е отбелязано точно кои от посочените в него такси се дължат по
конкретния договор. Настоящият съдебен състав намира, че така посочените
уговорки пораждат съмнение за неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2,
т.5 и т.19 ЗЗП, тъй като от една страна дават възможност при неизпълнение
на задълженията на потребителя да бъдат начислявани необосновано високи
суми под формата на предварително установена отговорност на длъжника, без
да е необходимо представянето на каквито и да са доказателства за
извършването им от кредитора, а от друга страна липсата на яснота в
договора относно конкретен размер на дължимите суми не позволява на
потребителя да прецени икономическите последствия от сключването на
договора.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
посочените договорки относно претендираната сума от 120,00 лв.,
представляваща разходи при изискуем кредит, пораждат съмнение за
евентуално наличие на неравноправни клаузи относно това вземане, което е
достатъчно, за да бъде отказано издаване на заповед за изпълнението му.
Доколкото нищожността на неравноправните клаузи в потребителските
договори е особен вид недействителност и е поставена в зависимост от
наличието на индивидуална договореност – чл.146 ЗЗП, то в рамките на
исково производство, след изслушване становище на ответника и събиране на
4
доказателства, следва да бъде направен окончателен извод относно
валидността на посочените клаузи от потребителския договор. Също в
рамките на исковото производство следва да бъде извършена преценка дали
клаузи са нищожни и на друго основание, а именно - поради противоречие с
императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията във връзка с
предоставянето на потребителски кредити.
В обобщение настоящият съдебен състав намира, че на основание
чл.411, ал.2, т.3 ГПК следва да бъде отказано издаването на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 ГПК за сумата 120,00 лева, представляваща
разходи при изискуем кредит по Договор за кредит за текущо потребление от
23.10.2019 г. С обжалваното определение районният съд е отхвърлил
заявлението на "***" АД за посоченото вземане, но при различни
съображения. При съвпадане на крайните изводи, този съдебен акт следва да
бъде потвърден като правилен, но при мотивите, изложени в настоящето
определение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1500/28.07.2020 г. по ч.гр.д.№
623/2020 г. на Районен съд-Бяла Слатина в обжалваната част, в която е
отхвърлено заявлението на "***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
против Д. Д. В., ЕГН ***, за сумата 120,00 лв., представляваща разходи при
изискуем кредит, дължими по Договор за текущо потребление от 23.10.2019 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5