Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 769 от 26.05.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд –
Бургас, дванадесети състав, на двадесет и осми април две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б., като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 316 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.27, ал.2, ал.3
и ал.5-7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУЕСИФ) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ.
Образувано е по жалба на Община Бургас, ЕИК:
*********, адрес: гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26, представлявана от Д.Н.-кмет
на Община Бургас, против Решение № РД-02-36-129/21.01.2021г. на
заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (УО на
ОПРР), с което е приключен сигнал с рег.№ 1626 от Регистъра на сигнали и
нередности в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално
развитие“ (ГД СППРР) на Министерство на регионалното развитие и благоустройство
(МРРБ), във връзка с установени нарушения при възлагане на обществена поръчка с
предмет: „Инженеринг (проектиране, СМР и авторски надзор) за въвеждане на мерки
за енергийна ефективност в административна сграда на Община Бургас с идентификатор 07079.610.194.1 и е наложена
финансова корекция в размер на 25% от верифицирани и платени разходи по договор
№ BG16RFОР001-1.004-0005-С01-S-01 от 11.03.2019г. с изпълнител ДЗЗД „ТВП“, на
стойност 1842 698 лева без ДДС, като поради наложена с предходно решение №
РД-02-36-1287/15.11.2019г. на УО на ОПРР по сигнал за нередност финансова
корекция в размер на 5% върху поисканите за възстановяване разходи по същия
договор, потвърдена с окончателното решение №9687/15.07.2020г. по адм.д.№4035/2020г.
на ВАС, е определено доналагане на финансова корекция в размер на 20%. В
жалбата са изложени доводи, че решението по наложената финансова корекция е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Позовава се на чл.72, ал.4 от
ЗУСЕСИФ за случаи като настоящия, при които с влязло в сила решение вече е била
наложена корекция и счита, че за него е налице влязъл в сила съдебен акт, с
който спорът е станал непререшим. Изложени са доводи, че с предходното решение
на УО на ОПРР са установени нередовности по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ и те
засягат едни и същи допустими разходи, а чл.72, ал.4 от същия закон не допуска
възможност за издаване на последващо решение за установяване на нередовност на
същото основание и налагане на отделна финансова корекция. Единственото
изключение от това правило е нормата на чл.74 от ЗУСЕСИФ, но в оспорения акт
липсват фактически и правни доводи в тази насока, а освен това производство
може да бъде проведено само при липса на влязъл в сила съдебен акт. Изразява се
несъгласие и с констатациите за наличието на установените в решението нарушения при възлагане
на обществена поръчка, поради което се иска отмяна на оспореното решение.
В съдебно
заседание жалбоподателят - Община Бургас, чрез процесуалния си представител –юрисконсулт
Т., поддържа жалбата по доводите, изложени в нея и прави искане да бъде уважена.
Пледира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – заместник-министър на МРРБ и ръководител на УО
ОПРР, в съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката, чрез
пълномощника юрисконсулт З.И., моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна
и недоказана. Преди провеждане на откритото съдебно заседание, на електронна
поща на съда е получена молба от адвокат Николов-пълномощник на ответника. В
молбата прави искане жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски по представен
списък. Към молбата са приложени пълномощно, писмени бележки, списъка за разноски и
доказателства за тяхната направа.
Административен съд - Бургас, като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона,
намира за установено следното:
По
делото не се спори, че между МРРБ, УО на ОПРР 2014-2020 – ГД ГРР, като
управляващ орган и Община Бургас, като бенефициент, е сключен административен
договор BG16RFOP001-1.004-0005-С01-S-01/11.03.2019г. (л.48-57) с изпълнител ДЗЗД „ТВП“, на
стойност 1842 698 лв. без ДДС, с предмет на договора „Инженеринг (проектиране,
СМР и авторски надзор) за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в
административната сграда на Община Бургас с идентификатор 07079.610.194.1
С писмо
от 22.12.2020г. ръководителят УО на ОПРР информирал кмета на Община Бургас за
получения сигнал за нередност №1626 във връзка с изпълнението на договор за
предоставяне на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ .
Подателят
на сигнала сочи, че при прегледа на искане за окончателно плащане по Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-1.004-0005-
С01 е било установено, че не е спазен определеният в договор NsB G16RFOPOO1-1,004-0005- C01-S-01 от 11.03.2019 г, с изпълнител ДЗЗД „ТВП“ срок
за изпълнение на същия, като след анализ на приложените документи се достига до
извод, че е налице забава в изпълнението на гореописания договор.
Срокът
за изпълнение на дейностите по договора е 180 календарни дни, считано от датата
на подписване на Протокол /Приложение № 2/ за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво на строежа до датата на подписване на
Констативен акт /Приложение N° 15/ за установяване годността за приемане на
строежа.
Протокол
/Приложение № 2/ за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа, според подалия сигнала, е подписан на 24.05.2019г.
Констативният акт /Приложение № 15/ за установяване годността за приемане на
строежа е подписан на 22.01.2020г. без забележки. Общият период на СМР от
откриване на строителната площадка до приемането на строежа е 212 календарни
дни. Строителството е спряно с Акт №10/08.11.2019г. и възобновено, като между
спирането и възобновяването на строителството са налице тридесет и четири
календарни дни.
Като
причина за спиране на строителството е посочено "във връзка с констатирани
нови обстоятелства по отношение на носещи елементи на сградата: При премахване
на облицовката в участъците за захващане на металната конструкция на асансьора
се откриха стоманобетонни елемент греди и плочи с неустановена
носимоспособност. Необходимо е да се направи допълнително обследване на
елементите и се проектират и одобрят детайли за захващане на металната
конструкция на асансьора за стоманобетонната конструкция на сградата по
нива".
Подателят
на сигнала сочи, че съгласно чл. 2, ал. 3 от договора за обществена поръчка,
срокът за изпълнение на строителството е 180 календарни дни, като срокът за
изпълнение започва да тече от датата на подписване на Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежа
/Приложение №2а/ и приключва със съставянето на Констативен акт за установяване
на годността за приемане на строежа /Приложение №15/. Протокол № 2 за откриване
на строителната площадка е подписан на 24.05.2019г., а Констативния акт за
установяване на годността за приемане на строежа /Приложение №15/ е подписан
без забележки на 22.01.2020г. Между двата акта са налице 212 календарни дни.
Строително-монтажните работи е следвало да бъдат изпълнени за 180 календарни
дни, вместо за 212, което води до 32 календарни дни забава.
Съгласно
т. 6.2 от документацията за участие "Срокът за изпълнение на
строителството не следва да бъде по-кратък от 180 календарни дни и не по-дълъг
от 210 календарни дни". Възложителят е посочил, че участници, които
предложат по-дълъг срок от поставения максимален и по-кратък срок от поставения
минимален, се отстраняват от участие в процедурата.
Подателят
на сигнала счита, че посочените от изпълнителя причини за спиране на СМР са
необосновани и не доказват необходимост от спиране на дейностите, доколкото установените
промени в хода на строителството са несъществени и не налагат промяна по вид на
приетото с одобрения проект конструктивно решение.
Освен
това се твърди, че в процедурата е взел участие още един участник - ДЗЗД
"Алпино", който е предложил същите срокове за изпълнение, като
определения за изпълнител участник ДЗЗД "ТВП". Срокът за изпълнение
на строителството е част от методиката за оценка на офертите, като двамата
участници представят еднакви предложения за изпълнение на поръчката. Изложени
са аргументи, че е изпълнена хипотезата на чл.116, ал.5, т.1 от ЗОП - изменението въвежда
условия, които ако са били част от процедурата за възлагане на обществена
поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха
позволили допускането на други участници или кандидати, различни от
първоначално избраните или биха довели до приемане на оферта, различна от
първоначално приетата.
В
отговор, Община Бургас е подала възражение с изх.№ 04-00-4/05.01.2021г. (л.44-46),
в което са изложени подборни мотиви за
липсата на нарушения.
Въз
основа на установените и регистрирани нередности и при сходни мотиви, изложени
в изпратеното до общината писмо, след обсъждане на направените от последната
възражения, е издадено оспореното решение – предмет на настоящото съдебно
оспорване. С него е приключен сигналът за нередност № 1626 от Регистъра на
сигнали и нередности в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за
регионално развитие“ (ГД СППРР) на Министерство на регионалното развитие и
благоустройство (МРРБ), във връзка с установени нарушения по чл.2, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗОП и чл.116, ал.1,т.7, във вр. с чл. 116, ал.5, т.1 и т.2 от ЗОП при
възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг (проектиране, СМР и
авторски надзор) за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в
административна сграда на Община Бургас
с идентификатор 07079.610.194.1 и е наложена финансова корекция в размер
на 25% от верифицирани и платени разходи по договор №
BG16RFОР001-1.004-0005-С01-S-01 от 11.03.2019г. с изпълнител ДЗЗД „ТВП“, на
стойност 1842 698 лева без ДДС, като поради наложена с предходно решение №
РД-02-36-1287/15.11.2019г. на УО на ОПРР по сигнал за нередност финансова
корекция в размер на 5% върху поисканите за възстановяване разходи по същия
договор, потвърдена с окончателното решение №9687/15.07.2020г. по
адм.д.№4035/2020г. на ВАС, е определено доналагане на финансова корекция в
размер на 20%.
Въз
основа на изложените фактически данни, съдът достигна до следните правни
изводи:
При
оспорването е спазен срокът по чл.149, ал.1 от АПК, предвид датата на
издаването на решението и входящия индекс на жалбата. Тя изхожда от
легитимирано лице, срещу годен за обжалване административен акт съгласно
разпоредбата на чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата се явява и основателна. Съображенията за това са следните:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен съгласно нормата на чл.73, ал.1 от
ЗУСЕСИФ орган – ръководител на управляващия орган, одобрил проекта. Според
чл.5, т.10 от Устройствения правилник на МРРБ, министърът организира,
координира и контролира дейността на управляващия орган на ОПРР. В случая
издател на обжалвания акт е Д.Н., заместник-министър на регионалното развитие и
благоустройството, определена за ръководител на Управляващия орган към ОПРР със
заповед № РД-02-36-1179/20.09.2018г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството (л.113). Съгласно т.3 от цитираната заповед Д.Н. е
оправомощена да издава заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
и всички индивидуални административни актове по ЗУСЕСИФ, какъвто е и
процесният.
При издаването му обаче са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и е нарушен материалният закон.
Безспорно
е, че съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по
основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган.
Основанието на финансовата корекция е нередността, а фактическият състав на
нередността, с оглед на дефиницията от член 2, т.36 от Регламент (ЕС) №
1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. за
определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство
и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент №
1303/2013) включва кумулативно: 1.) действие или бездействие на икономически
оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни
фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на
свързаното с него национално право; 3.) и има или би имало като последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход
в общия бюджет.
От
събраните в хода на делото доказателства се установява, че е налице нарушение
по чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗОП и на чл.116, ал.1,т.7, във вр. с чл.116, ал.5, т.1
и т.2 от ЗОП. Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП обществените поръчки се възлагат в съответствие с
принципите на Договора за функционирането на
Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на
стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно
признаване, както и с произтичащите от тях принципи на:
1. равнопоставеност и недопускане на
дискриминация;
2. свободна конкуренция;
Разпоредбата на чл. 116,
ал.1, т.5 от ЗОП предвижда, че договорите
за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни когато:
7. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 86 от
2018 г., в сила от 1.03.2019 г.) се налагат изменения, които не са съществени.
По делото не се спори, че срокът за
изпълнение на строителството не следва да бъде по-кратък от 180 календарни дни
и не по- дълъг от 210 календарни дни. Възложителят е посочил, че участници,
които предложат по-дълъг срок от поставения максимален и по-кратък от
поставения минимален, се отстраняват от участие.
Срокът за изпълнение на дейностите по
сключения договор с изпълнител е 180 календарни дни, считано от датата на
подписване на протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на
строителна линия и ниво на строежа до датата на подписване на Констативен акт
за установяване годността на строежа.
Общият период на СМР от откриване на
строителната площадка до приемането на строежа е 212 календарни дни, или с 32
календарни дни забава от определения срок за изпълнение по договора и 2 дни над
максималния срок предвиден от възложителя в документацията за участие.
Видно от приложения по делото Акт №
10 от 08.11.2019 г. (л.101) строителството е спряно и възобновено с Акт за установяване
състоянието на строежа при продължаване на строителството (Приложение № 11) от
12.12.2019 г.(л.102) Между спирането и възобновяването на строителството са
налице 34 календарни дни. Като причина за спиране на строителството е посочено
"във връзка с констатирани нови обстоятелства по отношение на носещи
елементи на сградата: При премахване на облицовката в участъците за захващане
на металната конструкция на асансьора се откриха стоманобетонни елемент греди и
плочи с неустановена носимоспособност. Необходимо е да се направи допълнително
обследване на елементите и се проектират и одобрят детайли за захващане на
металната конструкция на асансьора за стоманобетонната конструкция на сградата
по нива". В случая посочените от изпълнителя причини за спиране остават
необосновани. Не са налице нови обстоятелства по отношение на носещи елементи
на сградата, за които е необходимо допълнително обследване и проектиране и
одобряване на отделни детайли. Такова не е извършвано, поради липса на
необходимост от това, поради което не са налице обективни причини за спиране на
строителството по описания по-горе ред. Въпреки това, строителството е спряно с
посочените актове, което води и до незаконосъобразно удължаване срока за
изпълнение на СМР. Поради изложените съображения не са били налице предпоставките
за спиране на строителството поради обективни причини, обосноваващо спиране на
180 дневния срок по договора за изпълнение на СМР за обекта. Строителството не
е изпълнено в заложения в чл. 2, ал. 3 от Договор № BG16RFOP001-1.004-0005- C01-S-01 от 11.03.2019 срок от 180 календарни дни,
поради което е налице е съществено изменение на договора по смисъла на чл. 116,
ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП.
Осигуряване спазването на срока е част
от критериите за възлагане на поръчката. Съгласно Методиката за оценка на
офертите, единият от показателите, подлежащи на оценка е „Срок за изпълнение на
строителството“ (СИ). По процедурата, освен офертата на избрания
изпълнител, е подадена и още една оферта – на Консорциум „АЛПИНО“, в която е предложен
срок за изпълнение на строителството 180 календарни дни, идентично с
предложението на избрания изпълнител по този показател.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушаването
на срока за изпълнение е довело до изпълнение на СМР от изпълнителя при по-благоприятни
условия от условията за изпълнение на обществената поръчка, предвидени в
документацията. С удължаване срока на изпълнение на договора е допуснато
изменение на техническото предложение на изпълнителя, респективно договора за
изпълнение в тази част, което е съществено по смисъла па чл. 116, ал. 5, т. 1 и
2 3ОП. Налице е незаконосъобразно съществено изменение на договора за
обществена поръчка по смисъла на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП, което въвежда
условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена
поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати и
което води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите
участници в процедурата.
Спорен
е въпросът относно размера и начина на наложената финансова корекция. На
основание чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание
и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил
проекта. В конкретния случай предвид спецификата на нарушението не е възможно
да се определи точен размер на загубата на публични средства, поради което е
приложима нормата на чл.5, ал.1 от Наредба за посочване на нередности. По
силата на посочената норма размерът на финансовата корекция се определя по
пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да
се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В този случай
за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо
засегнатите от нарушението разходи. Процентният показател за всяка една
нередност е посочена в Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата.
В
конкретния случай нарушението на чл.2, ал.1, т.1 т.2 от ЗОП и чл.116, ал.1,т.7,
във връзка с чл.116, ал.5, т.1 и т.2 от ЗОП правилно е подведено като нередност
по т. 23 „Незаконосъобразни изменения на договора за обществена поръчка“, б.
„а“ в частта съществена промяна на елементите на договора (като цената,
естеството на строителството, срока на изпълнение, условията на плащане,
използваните материали) е налице, когато промяната прави изпълнения договор
съществено различен от първоначално сключения. Във всички случаи изменението ще
се счита за съществено, са изпълнени
едно или повече от условията по чл. 116, ал. 5 от ЗОП, към Приложение №
1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(Наредбата), приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 г. - „Незаконосъобразни
изменения на договора за обществена поръчка“.
Спазен
е и принципът за некумулиране на финансови корекции, съгласно чл.7 от Наредба
за посочване на нередности, като е определена обща финансова корекция в размер
на 25% за нарушенията по чл.2, ал.1, т.1 т.2 от ЗОП и чл.116, ал.1,т.7, във
връзка с чл.116, ал.5, т.1 и т.2 от ЗОП.
Освен
това в оспореното административно решение, за да определи финансовата корекция,
управляващият орган, е посочил влязлото в сила решение, постановено по адм.д.№4035/2020г.
на ВАС, с което окончателно е определена финансова корекция в размер на 5%
върху допустимите разходи по сключения договор, т.е. върху същия договор, върху
който е определена настоящата оспорена пред съда финансова корекция, като
квалификацията е идентична – чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ.
В
конкретния случай в резултат на извършена допълнителна проверка е установено
нарушение, което не е било предмет на сигнал, във връзка с който е било
постановено предходно решение на управляващия орган, потвърдено с влязло в сила
решение на ВАС по посоченото по-горе дело, а за него е издадено подлежащото на
настоящата съдебна проверка решение № РД-02-36-129/21.01.2021г. на УО на ОПРР.
Съгласно нормата на чл.72, ал.4 от ЗУСЕСИФ при
констатирани два или повече случаи на нередност по чл.70, ал.1, т.9 от същия
закон се определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи
допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за
всяко от тях в акта по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ. В случай като процесния, при
издаване на нов акт за определяне на финансова корекция поради допуснато друго
нарушение, е необходимо вторият акт да е съобразен с първия, за да не се стига
до кумулиране на финансови корекции. Процесното решение е издадено в нарушение
на материалния закон, защото с него се нарушава принципа на некумулиране на
финансови корекции. С второто решение се „доналага“ обща финансова корекция по
допуснатите нарушения, за които са издадени две решения на УО на ОПРР, без да
съобрази, че по отношение на първото административно решение е налице влязъл в
сила съдебен акт, с който спорът е станала непререшаем.
С
предходното решение на УО на ОПРР са установени нередности по чл.70, ал.1, т.9
от ЗУСЕСИФ, които засягат едни и същи допустими разходи, посочени и в процесния
обжалван пред съда акт на органа, като с влязъл в сила съдебен акт е определена
финансова корекция в размер на 5%, и предвид нормата на чл.72, ал.4 от ЗУСЕСИФ
не се допуска възможност за издаване на последващо решение за установяване на
нередност на същото основание и налагане на отделна финансова корекция.
Единственото изключение от това правило е нормата на чл.74 от ЗУСЕСИФ, но в
конкретния случай липсват наведени фактически и правни доводи в акта, че следва
да се увеличи финансовата корекция и че са налице предпоставките на чл.99 от АПК. Освен това следва да се има в предвид, че производство по чл.74 от ЗУСЕСИФ
може да бъде проведено само и единствено при липсата на влязъл в сила съдебен
акт. В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение № 13017 от 21.10.2020г. на
ВАС по адм.д. № 8182/2020г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев).
Предвид
изложеното, оспореното решение № РД-02-36-129/21.01.2021г.
на УО на ОПРР се явява постановено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби, което налага неговата отмяна.
По делото е
направено искане за присъждане на разноски и от двете страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на
спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на Община Бургас следва да се присъди сумата от 1800 лева, от които 1700
лв.-държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на
Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
г. на ВАС.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № РД-02-36-129/21.01.2021г.
на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител
на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното
развитие и благоустройството да заплати на Община Бургас направените по
делото разноски в размер на 1800 лв., от които 1700
лв.-държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|