№ 1178
гр. Пловдив , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20205330208045 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-011147/06.11.2020г. на
Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на Т. К. Т.
ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в
размер съответно на 20лв. и на 2000лв., както и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършени нарушения по чл.150а, т.1
от Закона за движение по пътищата и по чл.174, ал.3 от Закона за движение
по пътищата.
Жалбоподателят Т. К. Т., лично и чрез пълномощника си по делото адв. П.
моли да се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени
в жалбата и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна- Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Т. за това, че на
17.10.2020г. около 08.05часа в гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ до №32 като
водач на МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № .....: 1. Управлява
с изтекъл срок на СУМПС от 01.09.2013г.; 2. Отказва проверка за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“. Издаден талон за
изследване № 089093. Не е дал кръвна проба.
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение № АА937547/17.10.2020г.,
същият е съставен против жалбоподателя за посочените нарушения, а
разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Анг. Т. Т.
изцяло поддържа изложените в същия констатации. Допълва, че били
изпратени в района на бензиностанция поради възникнал скандал между
жалбоподателя и други лица и при пристигането си на място прегледали
записите от видеокамерите на същата, при което установили, че Т. пристига
на бензиностанцията и слиза от шофьорското място.
При разглеждане на делото са разпитани в качеството на свидетели Б. Л.
Д., П. З. ЕК., АП. СТ. Г.. Първият – свидетел по АУАН, наистина при
пристигане на място полицейските служители заварили екип на Пътна
полиция, от който разбрали, че жалбоподателят нанесъл удар на една дама и
автомобилът им. Отвели Т. в Трето РУ ОДМВР- Пловдив, където
пристигнали и нападнатата жена и мъжът, с когото тя била, за да подадат
жалба. Според свид. Е. при пристигането си на бензиностанцията там вече
била колата на жалбоподателя, като възникнал спор между него, свидетелката
и свид. Г., като Т. налитал на бой. Поради това Е. се обадила на тел.112,
пристигнал полицейски патрул, който го отвел в районното управление. На
свой ред свид. Г. потвърждава изложеното от другите свидетели, като
допълва, че именно той е подписал като втори свидетел съставения на Т.
АУАН, който бил изготвен в полицейското управление.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда
извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършени от
страна на Т. К. Т. административни нарушения по чл.150а, т.1 от Закона за
движение по пътищата и по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата.
В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко
2
показанията на актосъставителя и на свидетелите Д., Е. и Г., дадени под страх
от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на
обстоятелствата по случая, подкрепени и от писмените доказателства, а
именно АУАН, талон за изследване, справка за водач/нарушител от региона,
Заповеди.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му
за това възможност не ангажира каквито и да било обективни доказателства
за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно
заявява, че Наказателното постановление е необосновано и
незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации
от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да
било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП по посочените в АУАН и
НП норми.
Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 20-
1030-011147/06.11.2020г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр.
Пловдив, с което на Т. К. Т. ЕГН ********** са наложени две
административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 20лв. и на
2000лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца
за извършени нарушения по чл.150а, т.1 от Закона за движение по пътищата и
по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, като обосновано и
законосъобразно следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
Във връзка с горното изцяло неоснователни се явяват наведените
възражения в жалбата и съдебно заседание, тъй като, от една страна, видно от
приложените Заповеди, безспорно наказващият и проверяващият органи имат
материална и местна компетентност да ангажират отговорността на Т. по
цитираните норми от ЗДвП. Освен това, независимо къде точно се е намирал
същият при пристигане на полицейските служители, последните, след
преглед на записите от видеонаблюдението на бензиностанцията, а въз основа
и на показанията на свидетелите Е. и Г., директно и безспорно са установили,
че именно Т. е управлявал процесното МПС.
На следващо място, въпреки представеното по делото копие на НП № 20-
1030-011148/06.11.2020г., с което на Т. е наложено наказание за нарушение по
3
чл.174 ал.3 от ЗДвП, тъй като е отказал да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества, не може да се приеме, че по делото е нарушен
принципът „non bis in idem“. Това е така предвид изричната норма на чл.174
ал.3 от ЗДвП, според която: „Водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“ Тоест
същата урежда съставите на две отделни нарушения – отказ за тестване за
употреба на алкохол и отделно за такова за употреба на наркотични вещества.
В този смисъл всеки един от тези откази изпълва състава на отделно
административно нарушение, за което е налице правна възможност да бъде
наложено отделно административно наказание.
Не на последно място въпреки представените доказателства, че
управляваният от Т. автомобил е бил с дясна дирекция, това не разколебава
извода относно достоверността на събраните по делото гласни доказателства.
Всички разпитани по делото свидетели са категорични, когато подробно
обясняват всяко едно действие на Т., пряко свързано с вменените му
нарушения, а не на последно място са и категорични, че същият е бил сам в
автомобила. Тоест не е имало друго лице, което да го е управлявало, нито
подобни данни са били изнесени от самия жалбоподател по време на
извършената му проверка.
Що се отнася до размера на наложените наказания „ГЛОБА“ и „лишаване
от право да управлява МПС“, то видно от правилно посочените санкционни
норми на ЗДвП, те са в рамките на определения твърд размер на санкциите за
реализираните от жалбоподателя нарушения. Следователно правилно
административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по
случая и е определил именно този размер, като е преценил конкретната
4
тежест на извършеното.
По делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна на
съда не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В този смисъл както в
АУАН, така и в НП е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на
извършеното нарушение, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН.
Следва да се допълни и още, че самият факт на съставяне на АУАН вм
полицейското управление, непосредствено след установяване на деянието в
района на бензиностанцията, по никакъв начин не съставлява нарушение на
правилата на ЗАНН, нито е довело до ограничаване правата и законните
интереси на жалбоподателя.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-
011147/06.11.2020г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр.
Пловдив, с което на Т. К. Т. ЕГН ********** са наложени две
административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 20лв. и на
2000лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца
за извършени нарушения по чл.150а, т.1 от Закона за движение по пътищата и
по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5