МОТИВИ: Срещу
подсъдимия А.М.В. ***, е предявено обвинение за това, че на 26.05.2019 година в гр.Хасково дал дар – парична сума в размер на 20 лева на
длъжностни лица, имащи качеството „полицейски орган“, а именно: на В.И.Д., „*****“
в група „*** **** ****“ от Сектор „****** ****“ към **-*** при *** на **-**** със
специфично наименование на длъжността „***** ******“ и на А.В.Д., „***** на *****“
в Група „**** ** ****** ***“ от Сектор „**** ****“ при **-****** към ** на ***-***
със специфично наименование на длъжността „****** *****“, за де на извършат
действия по служба – да не съставят акт за установяване на административно
нарушение по повод констатирано нарушение по чл.6 от ЗБЛД, както и да не
осигурят присъствието на подсъдимия за извършване на проверка и вземане на
отношение от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Хасково за
констатираното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП – престъпление по чл.304а
вр. чл.304 ал.1 от НК.
Подсъдимият разбира в
какво е обвинен и се признава за виновен. В хода на проведеното предварително
изслушване той изрично заявява, че признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не бъдат разпитвани свидетелите, в чиито
показания се съдържат гласните доказателства. Тези изявления на подсъдимия в
съчетание с установената от съда подкрепа на самопризнанието от доказателствата,
събрани в досъдебната фаза, съдът прие за запълващи хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и удовлетворяващи изискванията за провеждане на съдебното следствие при условията
на този диференциран ред.
След преценка на
доказателствата, събрани в досъдебната фаза на производството в аспекта на
приетите в обвинителния документ фактически положения, се прие за установено
следното:
Подсъдимият А.М.В. ***.
На 26.05.2019 година около 02,00 часа той се намирал в гр.Хасково заедно със
своята приятелка – свидетелката Б.К-.. Поводът бил посещение на питейно
заведение /дискотека/, намираща се извън града, а причината за пътуването до
града – закупуване на храна. Двамата се предвижвали с лек автомобил – марка
„Фолкваген“, модел „Голф 3“ с рег.№ *****, управляван от М.. Последният не бил
собственик на автомобила, бил го заел от свой познат. Така около 02,00 часа В.
и пътуващата в колата К.се отправили в посока гр.Д.град. В същото време
свидетелите А.Д.и В.Д., служители на РУ-Хасково към ОД на МВР-Хасково, се
намирали на установъчен пункт на бул.“Георги С. Раковски“ в гр.Хасково в
близост до комплекс „Замъка“. Тези двама свидетели изпълнявали служебните си
задължения като автопатрул АП-255 във Втори патрулен участък на гр.Хасково
съгласно одобрен седмичен график с рег.№ 1970р-15113/17.05.2019 г. за периода
20.05.-26.05.2019 г. По силата на Заповед № 272з-1391/30.05.2017 г. свидетелят В.Д.бил
назначен на длъжността „******“ в група „****** **** **“ на Сектор „****** ****“
към РУ –Хасково при ОД на МВР-Хасково със специфично наименование на длъжността
„**** *****“, а със Заповед № 272з-447/09.03.2016 г. на Директора на ОД на
МВР-Хасково свидетелят А.Д.бил назначен на длъжността „****** на *****“ в група „***** ** ***** ****“
в същия сектор на **-****. Посочените длъжности двамата свидетели заемали и към
26.05.2019 г. Произтичащите от трудовите им функции правомощия били уредени в
ЗМВР, а възложената им контролно-постова дейност в Инструкция №
8121з-929/02.12.14 г. Така съгласно разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗМВР на Д.и Д.били
възложени дейности по опазване на обществения ред и осигуряване на
безопасността на движението, а според чл.66 ал.1 и чл.67 от ЗМВР – дейности по
предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления, както и
отстраняване на такива, когато установяват се условия и причини за това. Тези
функции били регламентирани и в издадените за съответната длъжност длъжностни
характеристики. От друга страна, съгласно чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП контролът по спазване на правилата за
движение и техническата изправност на превозните средства се осъществява от
служби, определени от министъра на вътрешните работи, като тези служби според
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. са полицейските органи от секторите „Пътна
полиция“ към съответните областни дирекции, овластени от закона с издаването на
фишове и съставянето на актове за установяване на административни нарушения
/чл.189 ал.1 и чл.170 ал.1 от ЗДВП/.
Така в изпълнение на своите служебни функции и
задължения, около 02,00 часа на 26.05.2019 година свидетелите Д.и Д.спрели за
проверка управлявания от подсъдимия лек автомобил, в който пътувала на предната
дясна седалка свидетелката Б.К-.. Двамата полицейски служители носели униформи,
сочещи длъжността им, като с полицейски знаци и надписи бил обозначен и
предоставения им служебен автомобил. След като автомобилът преустановил
движението си, те започнали полицейската проверка с изискване на документите за
самоличност на водача В. и на свидетелката К.. Поканили подсъдимия да предостави още
документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС, както и
документите за автомобила. Свидетелката К.представила поискания от нея
документ, но подсъдимият заявил, че не носи у себе си нито лична карта, нито свидетелство за
управление на МПС. С оглед на това, Д.и Д.преценили,
че подсъдимият е извършил две административни нарушения – по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, установяването на което следвало да стане от служители на Сектор „Пътна
полиция“ и по чл.6 от Закона за ****те лични документи. Във връзка с първото
нарушение Д.и Д.поискали съдействие от служители на пътната полиция.
Непосредствено след това Д.уведомил подсъдимия за извършените от него нарушения
и му обяснил, че по повод деянието по чл.100 ал.1 от ЗДвП ще му бъде издаден
фиш от служител към Сектор „ПП“, какъвто е уведомен и ще пристигне на мястото. Разпоредили
на подсъдимия също да остане на мястото на проверката. Тогава В. попитал Д.каква
глоба ще му бъде наложена, на което Д.и Д.отговорили, че за нарушението по чл.6
от ЗБЛД предвиденото наказание е глоба от 20 до 50 лева, като точният размер на
санкцията ще бъде определен при издаването на наказателното постановление. По
време на разговора свидетелят Д.седял на предната шофьорска седалка на
служебния автомобил, а свидетелят Д.бил извън колата, в предната й част, където
попълвал служебна документация. В хода
на проведения разговор с полицейските служители подсъдимият се убедил, че ще бъде
санкциониран и решил да предотврати това като даде подкуп. Той се отдалечил от
служебната полицейска кола и отишъл до своя автомобил. Взел от свидетелката К.една
банкнота от 20 лева, сложил я в джоба си и се върнал до свидетеля Д., към когото се
обърнал с думите: „Може ли да направим нещо, за да не пишете?“. Казаното било
възприето и от свидетеля Д., който се намирал до предната част на автомобила.
Последният възприел думите на подсъдимия като адресирани и към него. В отговор
на отправеното от В. предложение двамата свидетели му обяснили, че нищо не може
да се направи, след като нарушенията са констатирани. Тогава В. се обърнал
отново към Д.и му казал „Моля ти се бе батко, хайде да измислим нещо!“. Д.потвърдил,
че „нищо не може да се измисли“. Въпреки
това, подсъдимият не се отказал от своето решение, извадил от джоба си
банкнотата от 20 лева и я оставил над волана на служебния автомобил /на таблото
под скоростомера/ и непосредствено пред Д.. Както последният, така и свидетелят
Д.категорично отказали да приемат банкнотата. Вместо това уведомили служители
на РУ-Хасково за стореното от подсъдимия. Запазили местопроизшествието до
пристигането на разследващ полицай. Скоро след това в района пристигнали
свидетелите В.В.и П.Б., заемащи длъжността „***** ******“ в **** „***** ****“
към ** на ***-***. Свидетелят В. издал фиш № 0449904/26.05.2019 г., с който
наложил на подсъдимия глоба в размер на 10 лева за нарушението по чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП. От свидетеля Д.бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение по чл.6 от ЗБЛД № 0728661/26.05.2019 г.
Така изложената
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели, приложените по делото писмени
доказателствени средства /включително протокол за оглед на местопроизшествието/
и приобщените веществени доказателства. Информацията, съдържаща се в тези
доказателствени източници, напълно кореспондира с направените от подсъдимия В.
самопризнания и с приетите за установени от обвинението фактически положения. В
този смисъл, признанието на фактите не може да се счита за изолирано от
цялостния доказателствен материал, а следва да се приеме за изцяло
консолидирано с изложените по-горе фактически положения. Показанията на
свидетелите В.Д.и А.Д.са конкретни и ясни относно времето, мястото и начина, при
които те са изпълнявали вменените им функции, като несъмнено именно във връзка
с произтичащите от службата им задължения е бил проверен водачът на лек
автомобил, марка „Фолкваген“ модел „Голф 3“ с рег.№ *****– подсъдимият А.В..
Точен е разказът на свидетелите и относно механизма, по който подсъдимият се е
опитал да даде дар, поставяйки банкнотата от 20 лева над волана на служебния
автомобил, в който се е намирал полицаят Д.и към когото са били отправени
съпътстващите това действие реплики. Казаното от подсъдимия в съчетание с
предоставянето на парите, е възприето от свидетеля Д., а и от стоящия извън
служебната кола свидетел Д., като покана да получат облагата, което по несъмнен
начин обосновава и преследваната от подсъдимия цел – полицейските служители да
пропуснат да извършат това, което изпълняваната от тях длъжност налага, т.е. да
не съставят акт за нарушението по чл.6 от ЗБЛД и да не осигурят присъствието му на мястото на
проверката за издаване на фиш от служителите на Сектор „Пътна полиция“ за
нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Потвърждение на така преследваната от
подсъдимия цел са не само отправените към полицаите думи, но и обстоятелството,
че действията му /вземане на банкнотата/ са били предприети, след като той се е
осведомил за размера на глобата, която се предвижда за нарушението по чл.6 от ЗБЛД, както и за това, че следва да изчака пристигането на служителите от
пътната полиция, оправомощени със съставянето на акт по ЗДвП. Фактът, че
въпросната банкнота е била оставена върху волана на полицейската колана, а не
лично предоставена на свидетеля Д.или свидетеля Д., не опровергава резултата,
към който подсъдимият се е стремял, доколкото нито се установявят причини за облагодетелстване
на полицаите, извън изпълняваната от тях служба, нито вербалната комуникация
между тях и подсъдимия поставя въпроси относно адресата на паричния дар. В този
смисъл е налице и необходимата съгласно наказателноправната норма връзка между
служебната компетентност на адресата на подкупа и неизпълнението на
задълженията на същия, което подсъдимият е целял.
Безспорно е също, че
свидетелите Д.и Д., на които подсъдимият е предоставил паричната сума, са
„длъжностни лица” по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК, тъй като той са
изпълнявали служба в държавно учреждение - в **** „**** ****” към ** – ******
при ** на **** – ****, като първият от тях е назначен на длъжността „****“, а
вторият на длъжността „*** ** *******“.
Казаното дотук
обуславя извода, че обективните признаци на престъплението по чл. 304, ал. 1 от НК следва да се приемат за установени. Същото се отнася и за квалифициращия
деянието белег по чл. 304а от НК, а именно – подкупът да е даден на „полицейски
орган”. Свидетелите Д.и Д.са имали това качество и то също произтичаща от
работата, която им е била възложена по силата на служебното назначение и която
са изпълнявали към инкриминирания момент. Както вече се посочи, първият от тях
е бил назначен като „*****“, а вторият като „******“ в ******. От друга страна,
към процесната дата и двамата са били в работна смяна съобразно утвърдения
график, като са осъществявали патрулно-постова дейност по смисъла на издадената
Инструкция № 8121з-929/02.12.1014 г. , а по силата на специалния закон /ЗМВР/ и
одобрените длъжностни характеристики те са извършвали охранителна и контролна дейност.
Тези две функции според разпоредбите на
чл. 14, ал. 1 и 2, както и чл. 30, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 8 от ЗМВР се
извършват само от полицейски органи. Дефиниция на понятието „полицейски орган”
се съдържа в разпоредбата на чл. 57 от ЗМВР, в която чрез метода на
изброяването законодателят е идентифицирал лимитативно кръга от лицата, имащи
това качество, както чрез конкретно посочване, така и с оглед вида и обема на
служебната компетентност, като препратката е към разпоредбите на чл. 6, ал. 1,
т. 1-3, т. 7 и т. 8 от същия закон, включващи охранителната и контролната
функция, с каквато е бил натоварен и свидетелите Д.и Д.. Към момента на
деянието те е изпълнявали полицейска дейност, която заради носеното облекло с
характерни обозначителни знаци, а и с оглед съдържанието на предприетата
проверка, несъмнено е станала достояние на подсъдимия.
Последното, като
кореспондиращо и обуславящо субективната страна на престъплението, е показател
за формираното отношение на подсъдимия към обективните параметри на поведението
му, т.е. същият е имал представа както за
длъжностното качество на лицата, към които е насочил имотния дар, така и за естеството
на изпълняваните от тях служебни функции. Освен това, подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е противоправните му
последици и е искал тяхното настъпване. Ето защо, съдът прие, че престъплението
е извършено в условията на пряк умисъл като форма на вината, а в допълнение на
казаното по-горе, следва да се има предвид, че направеното от подсъдимия
вербално заявление на намерението му в контекста на извършваната полицейска
проверка илюстрира осъзната връзка между даваната сума и преследваното
неизпълнение на служебните ангажименти от страна на полицейските служители.
На следващо място,
деянието е останало във втория стадий на умишлена престъпна деятелност, а
именно – опита. Въпреки че подсъдимият е предприел активни действия, които са
поставили началото на изпълнителното деяние по чл. 304, ал. 1 от НК – „даване
на дар”, тази дейност е останала недовършена, защото неследващият се дар не е
бил приет от служителите, независимо че той е попаднал в служебния автомобил и
останал там до момента на изземването му по време на огледа. В тази насока принципно
вярно е обоснованото в обвинителния акт схващане, че по гореописания начин парите
са излезли от патримониума на подсъдимия и са преминали във фактическата власт
на намиращия в автомобила полицейски служител. Независимо от това обаче, а и съгласно задължителната съдебна практика /ППВС
№ 8/81 г./ следва да се приеме, че довършеното осъществяване на престъплението
„подкуп” предполага наличието на две насрещни и взаимно запълващи се прояви –
даване и приемане. В тази насока е наложително да се каже, че по своето
естество подкупът представлява двустранна сделка, извършена с користна цел по
повод службата на длъжностното лице. Тази характеристика на престъпната проява
неминуемо изисква постигнато съгласие от двете страни по договора относно
неговите основни елементи – вид и размер на давания дар, както и служебното
действие/бездействие, което длъжностното лице е предприело или ще предприеме.
Когато такова съгласие липсва и по-конкретно, когато даденият дар не е бил
приет от неговия адресат, престъплението не може да се квалифицира като
довършено, защото не са настъпили и не са могли да настъпят предвидените в
закона противоправни последици, изразяващи се в подкупване на длъжностното
лице. Освен това, предвидената в чл. 304, ал. 1 от НК форма на изпълнително
деяние „даде” обосновава резултатна, а не формална по вид престъпна проява. При
тази хипотеза, в която попада и разглежданият случай, е налице довършен опит,
защото подсъдимият е реализирал посочената в диспозицията на нормата
изпълнителна форма, но не е могъл да постигне визирания в същата норма
съставомерен резултат – приемането на облагата, за да се бездейства
противоправно в служебната сфера. Ето защо, съдът преквалифицира деянието, в
което подсъдимият В. е обвинен, и прие, че то е останало в стадия на опита –
престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. По първоначално предявеното обвинение
за довършен подкуп подсъдимият беше оправдан.
При определяне на
наказанието съдът отчете обществената опасност на извършеното и сведенията за
опасността на самия деец, смекчаващите и отегчаващите отговорността му
обстоятелства. Подсъдимият В. е с чисто съдебно минало и има добри
характеристични данни. Не е женен, не полага грижи за непълнолетни деца. За
достоверни следва да бъдат приети и останалите сведения за имотния му и
социален статус, които той съобщава в дадените пред съда обяснения. Съгласно
последните В. няма имущество, нито постоянна работа. Той заявява, че работи
сезонно в чужбина, където реализира доходи от около 1200-1300 евро на месец, а
през останалото време бил издържан от родителите си, макар да съобщава, че майка
му страда от тежко и хронично заболяване. Обществената опасност на самото
деяние следва да се приеме за попадаща в обхвата на обичайната за този род
прояви, а дори и за по-ниска в сравнение с типичните случаи на подкуп на
полицейски служители, не само защото даденият дар е с невисока стойност, а и
защото административно-наказателните последици, които В. е целял да избегне, не
са били свързани с проява, която сериозно да засяга обществения ред. Към
смекчаващите отговорността обстоятелства следва да бъде добавено и
процесуалното поведение на подсъдимия, като в тази връзка съдът отчете оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина още в хода на досъдебното
производство и направеното самопризнание в този стадий на наказателния процес,
разкриващо своевременно проявената самокритичност към извършеното, която се
поддържа и в хода на съдебното следствие. От друга страна обаче, не може да не
се вземе предвид поведението на подсъдимия в хода на самата изпълнителна
дейност и по-конкретно проявената от него упоритост, въпреки ясно
демонстрирания от полицейските служители отказ да приемат имотен дар, за да
„измислят нещо“ в исканата от подсъдимия насока. Други отегчаващи вината на В.
факти не се установяват. А съвкупната преценка на всички фактори, влияещи върху
наказателната отговорност, сочи превес, и то значителен, на първата група – смекчаващите. Ето защо, съдът
прие, че наказание „лишаване от свобода за срок от шест месеца“ е адекватно на
извършеното и в подходящо за постигането на преследваните от закона
индивидуални и превантивни цели. След редукция на така определеното наказание
по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът
определи срок от четири месеца „лишаване от свобода”. При налагане на
кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба“ съдът отчете сведенията за
имотното състояние на подсъдимия – тези, отразени в приложената по делото
декларация и тези, които самият той съобщи. При тези данни беше преценено, че подходящата
имуществена санкция следва да бъде в размер на 250 лв. – размер, съобразен с
доходите на подсъдимия, но и с това, че те нямат постоянен характер, а и се
реализират извън пределите на страната.
Като се отчете, че в случая са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК,
включително липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното
наказание за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът
отложи изтърпяването на същото за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 307а
от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, а именно: 1
брой банкнота с номинал от 20 лева и сериен номер *****.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Председател: