Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2363 04.10.2019 година град
Бургас
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско дело № 9358 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на Т.П.М. с ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез пълномощника
си адвокат К., против „Ф. Н.“ ООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: ******, представлявано от ****и/или ******, с която се претендира признаване
на уволнението, с което на ищеца
е наложено дисциплинарно наказание уволнение за незаконно и постановяване на неговата отмяна, както и за осъждането му за заплащането на неизплатените трудови възнаграждения в периода от октомври 2017 г. до януари
2018 г. включително, ведно
с дължимата законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е работил към
ответното дружество съгласно трудов договор от 26.04.2017 г. с уговорен шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя,
като е изпълнявал длъжността „******“ в къща за гости „****“, като първоначално бил нает на
4-часов работен ден с основно месечно възнаграждение от 230 лв., а от 03.07.2017 г. съгласно допълнително споразумение на 8-часов работен ден и основно
месечно възнаграждение от 460 лв., а от
01.10.2017 г. отново на
4-часов и възнаграждение от
230 лв. В продължение на няколко месеца
от октомври 2017 г. до януари 2018 г. не били изплащани
дължимите възнаграждения, като по молба
на управителя проявявал разбиране и очаквал изплащането им. Такова обаче не последвало поради което и изпратил уведомително писмо за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 327, т. 2 от
КТ, като подал и сигнал до Инспекцията по труда. Поведението му не било
добре възприето и бил уведомен, че
ще бъде уволнен,
като и да настоящия момент не бил получил
заповед. Сочи обаче, че уволнението му е незаконно, тъй като не била
спазена процедурата по чл. 193 от
КТ. Претендира и заплащане на
неизплатени му трудови възнаграждения.
Правното основание на предявените
обективно кумулативно съединени искове е чл. 344, ал.1, т. 1 – по иска за
отмяна на уволнението и
чл. 128, т. 2 – по иска за
заплащане на трудовите възнаграждения.
В срок
е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество. Със
същия се оспорват изложени в исковата молба твърдения, като се излага, че
ответникът не е получавал уведомително писмо за прекратяване
на трудовия договор от работника.
Излага се също така, че
дължимите на ищеца трудови възнаграждения
са му заплатени
до края на
2017 г. Това за януари 2018 г. останало неплатено, тъй като работодателят не разполагал с банковата сметка на работника. Сочи
се, че ищецът е дисциплинарно уволнен за извършено
нарушение – кражба на парични средства
в размер на 110 лв., уронване престижа на фирмата и системни
нарушения на трудовата дисциплина. Изпратени му били покани
да се яви
да получи възнаграждението си, трудовата си книжка
и да даде обяснения по повод
дисциплинарното производство.
С горните мотиви
се моли за
отхвърлянето на исковете. Също търси присъждане на направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, за
съществувалото между страните трудово правоотношение, съгласно което ищецът е бил назначен на
длъжността ****** от
26.04.2017 г. в къща за гости „****“, като първоначално бил нает на 4-часов работен ден с основно
месечно възнаграждение от 230 лв., а от
03.07.2017 г. съгласно допълнително
споразумение на 8-часов работен ден и основно
месечно възнаграждение от 460 лв., а от
01.10.2017 г. отново на
4-часов и възнаграждение от
230 лв.
От данните по
делото е видно, че по повод подадения сигнал от ищеца в Дирекция „Инспекция на
труда“ – Бургас същият е получил уведомително писмо, че на 03.02.2018г.
работодателят-ответник е издал заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190,
ал. 1, т. 2, 3 и 7 от КТ. С писмения отговор ответникът е представил Заповед №
12/29.01.2018 г., с която на горепосочените основания е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца, „поради тежки нарушения на трудовата медицина – кражба
на парични средства и унищожаване
документи собственост на фирмата – разписани ведомости за заплати, уронване
престижа на фирмата, системни нарушения на трудовата дисциплина“.
Представена е покана
от работодателя до работника с изх. номер 11/18.01.2018 г., с която го кани в
тридневен срок да се яви в офиса на счетоводството на ул. „Морска“ № 35, къща
за гости „****“ от 09.00 до 17.00 часа, за да писмени обяснения относно грубото
си дисциплинарно нарушение и да възстанови взетите от него парични средства.
Поканата е получена от ищеца на 30.01.2018 г., видно от представената обратна
разписка в тази връзка. Представена е
и покана от работодателя до работника с изх. номер 17/ 23.02.2018 г., с която
го кани в тридневен срок да се яви в офиса на счетоводството на ул. „Морска“ №
35, къща за гости „****“ от 09.00 до 17.00 часа за да получи трудовата си книжка и УП-3, като изрично е посочено при
невъзможност за явяване да се изпрати писмено съгласие за изпращането им чрез
куриер, а също така и банкова сметка ***ждения.
Лицето не е открито на адреса си за получаване на покана, която е била
изпратена чрез куриерска фирма „Еконт“.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на
делото, съдът намира от правна
страна следното:
С оглед правното
естество на предявения иск за отмяна на уволнението следва на първо място да
бъде установено спазени ли са императивните разпоредби на закона, приложими при
процедура по налагането на дисциплинарното наказание. При положителен отговор
на този въпрос следва да се изследва налице ли са установените в заповедта
нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание за нейното
издаване; наложеното наказание и съответствието му с тежестта на нарушението;
обстоятелствата, при които е било извършено; поведението на работника.
В тази връзка съдът
намира, че са налице множество процесуални нарушения на императивните норми,
посочени в глава ІХ, раздел ІІІ от КТ, уреждащи производството по налагане на
дисциплинарните наказания. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, визира
задължение на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, като гаранция за
защита на неговите права и интереси. Видно от данните по делото е изпратена до
работника покана да се яви в тридневен срок от получаването й при работодателя
за даде обяснения и по-конкретно такова „относно грубото си дисциплинарно
нарушение и да възстанови взетите от него парични средства“. Заповедта за
налагане на дисциплинарното уволнение обаче е от 29.01.2018 г. т.е. предхожда
датата на получаването на поканата – 30.01.2018 г. Т.е. на практика работникът
е бил лишен от възможността да даде обяснения, тъй като заповедта за
уволнението му е издадена преди да е бил получил поканата за даване на
обяснения. При това и съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му
обяснения, съдът следва да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда
спора по същество. С горните мотиви съдът намира, че само на това основание
уволнението е незаконно и следва да бъде отменено. За пълнота следва да се
отбележи също така, че не може да се приеме, че е налице хипотезата на ал. 3 от
цитираната законова разпоредба, а именно обясненията на работника или служителя
да не са били изслушани или дадени по негова вина.
За пълнота също
така следва да се отбележи, че самата заповед, с която е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“ страда от множество пороци, тъй като не е
мотивирана, не е посочено ясно нарушението, кога е извършено и в какво точно се
изразява същото, за да би могъл евентуално работникът да се защити. Посочването „поради тежки
нарушения на трудовата медицина – кражба на парични средства и унищожаване документи собственост на
фирмата – разписани ведомости за заплати, уронване престижа на фирмата,
системни нарушения на трудовата дисциплина“ не установява какво точно нарушение
на медицината е извършено, колко парични средства се твърди, че са откраднати,
с какво действие респективно бездействие е уронен престижа на работодателя,
какви системни нарушения на трудовата дисциплина са извършени, кога, как и в
какво се изрязват отделните гореописани такива и т.н. Отделно от това моментът
на извършването пък е от значение досежно преценката дали
е наказанието е наложено в срок, при все че съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от 1 година от извършването му. В самата заповед между другото дори не
е посочено дори какво е наложеното дисциплинарно наказание.
По отношение на
иска за трудово възнаграждение:
Съгласно чл. 270, ал. 2 от
КТ трудовото възнаграждение
се изплаща авансово или окончателно
всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго. В случая не се спори, че в периода на претенцията за заплащане на трудово
възнаграждение, а именно от октомври 2017 г. до януари 2018 г. включително, уговореното такова е в размер на 230 лв. т.е общо 920
лв. Това се установява и от представените от ответника документи на Дирекция
„Инспекция на труда“ – Бургас, като е отразено и в писмото до ищеца по повод на
подадения от него сигнал. Работодателят-ответник не е представил доказателства
относно това да е заплати уговореното трудово възнаграждение. Същевременно с
доклада си по делото съдът изрично му е указал, че е негова тежестта да
установи това обстоятелство, както и изрично, че не е представил доказателства
в тази връзка /чл. 146, ал. 2 от ГПК/. При това и този иск като основателен
следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция
за законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2018 г.
При този изход на
спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на направените от тях
разноски по делото основателна се явява претенцията на ищеца и следва на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
300 лева за изплатеното адвокатско възнаграждение.
Съответно
неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски.
Следва на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна да заплати държавна такса за настоящото
производство в общ размер на 130 лв. – 80 лв. по иска за отмяна на уволнението
и 50 лв. по иска за заплащане на неизплатените трудови възнаграждения.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Признава за незаконно и
отменя уволнението, извършено със Заповед № 12/29.01.2018 г. на „Ф. Н.“ ООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: ******, представлявано от ****, с която е
прекратено трудовото правоотношение на Т.П.М. с ЕГН **********, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190,
ал. 1, т. 2, 3 и 7 от КТ.
Осъжда „Ф. Н.“ ООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: ******, представлявано от ****и/или ******, да заплати на Т.П.М. с ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адвокат К., сумата
от 920 лв. /деветстотин и двадесет лева/, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от октомври 2017 г. до януари 2018 г.
включително, ведно със законна лихва за
забава върху горната сума от 18.12.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 300 лв. /триста
лева/ за направените по делото разноски.
Осъжда „Ф. Н.“ ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от ****и/или ******, да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.