Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№………./05.06.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание на пети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията
частно търговско
дело № 635 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.405, ал.3 от ГПК.
Подадена е молба от „Енерго-При Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г,
бул.Владислав Варненчик № 258, чрез пълномощник адв.Л. М., с която съдът е сезиран с искане за издаване на
изпълнителен лист срещу Й.И.С.,
ЕГН ********** *** въз основа на влязлото в сила
решение от 16.09.2019 год., постановено по арбитражно дело № 189/2019 год. на Арбитражен съд при БТПП, за сумите,
както следва:
-
10 261.99 лева с ДДС, представляваща стойността на доставена, потребена и незаплатена електрическа енергия, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 18.02.2019 год. до окончателното изплащане на
задължението
-
1009.10 лева – мораторна лихва за забава за
периода от настъпване на задължението /01.03.2018 год. до датата на подаване на
исковата молба /18.02.2019 год./
-
1434.80 лева, представляващи сторени по повод водене на арбитражно дело №
189/2019 год. разноски.
От данните по делото /в т.ч.
служебно извършена справка в НБД население по реда на
Наредба №14/ се установява, че длъжникът Й.И.С. е с постоянен и настоящ адрес ***. С оглед горното и по аргумент от чл.405, ал.3 ГПК /, настоящият състав на
ВОС намира, че родово и местно компетентен да разглежда молбата и произнасяне
по искането съд.
Молбата е
подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощено лице и е редовна
от външна страна. Същата е придружена с изискуемите по чл.51, ал.1 ЗМТА
приложения, представено е и доказателство за предварителното внасяне на
следващата се държавна такса.
Съдът приема,
че учреденото въз основа на молбата производството по чл.405 от ГПК е
допустимо.
За да се
произнесе по същество на искането, съдът взе предвид следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК изпълнителният лист се издава след като
съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото
на изпълнение вземане срещу длъжника, а когато изпълнителното основание е арбитражно решение, то трябва да
е влязло в сила и да се представени
писмени доказателства, че е било връчено
на длъжника /чл. 51 ал.1 от ЗМТА/.
Молителят е приложил
заверено
за вярност решение от 16.09.2019 год., постановено по
арбитражно дело № 189/2019 год., постановено от Арбитражен съд при Сдружение Правна Помощ
и Медиация, както и доказателства, удостоверяващи редовното му
връчване на длъжника /известие за доставяне с отбелязано получаване
на решението на 24.09.2019 год. от ответника по молбата/.
От представеното арбитражно
решение се установява, че предмет на разгледания спор произтича от доставена от
ищеца, потребена, но незаплатена от ответницата –
физическо лице електрическа енергия. Видно също така, с процесното арбитражно решение, чиито прогласяване за нищожно се претендира,
изрично е било прието от решаващия
орган, че сключената между страните по делото
арбитражна клауза е действителна, доколкото се отнася до
арбитрируем спор, тъй като ответницата не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита
на потребителите, тъй като
макар и физическо лице е заявила използване на ел.енергия за небитови нужди в
обект – хранителен магазин.
Съгласно чл.19, ал.1 ГПК вр. пар.6, ал.2 от ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 год./, започналите арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП до влизане в сила на този
закон, се прекратяват - по тях арбитражно решение не може
да се постанови.
А съгласно чл.47,
ал.2 ЗМТА /изм.ДВ, бр. 8/24.01.2017 год./ арбитражно решение, което е било постановено по спор, неподведомствен
на арбитража, е нищожно, а според новата ал. 5 на чл. 405
ГПК /приета с ДВ бр. 8/2017 г./ - съдът отказва да
издаде изпълнителен лист въз основа
на нищожни по смисъла на
чл. 47, ал.
2 ЗМТА решения.
Или, релеватно за произнасянето на съда е дали ответницата има
качеството на потребител съобразно установените от арбитражният съд факти, обвързващи
съда в настоящото едностранно и формално производство, в което не се събират
доказателства.
Нормата на чл. 19, ал.1 ГПК
предвижда, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно последната, „потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Тази легална дефиниция налага извода, че определящо в случая е не качеството "физическо лице", а целта, за която се придобива стоката или услугата. Това е така, тъй като от една страна се визира само физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, а ат друга - за да бъде изключено всяко съмнение, което би могло да възникне във връзка с вида търговец по чл. 56 и сл. ТЗ, дефиницията предвижда, че такъв "потребител" е и всяко физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска професионална дейност.Както се посочи по-горе, в настоящото производство, в
което не се събират доказателства, съдът следва да се счете за обвързан от
установените от арбитражния съд фактически констатации, в рамките на които
следва и да извърши собствена преюдициална преценка
относно нищожността на постановеното арбитражно решение. Така, установено е, че ответницата, макар и
да е сключила договор с ищеца като физическо лице е заявила пред него ползване
на електрическа енергия за небитови нужди в обект - магазин
за хранителни стоки. Затова и настоящият състав приема, че ползваната
услуга и за осъществяване на търговска дейност обуславя извода, че ответницата по молбата няма качеството на потребител по
смисъла на §13, т.1 ЗЗП и не са налице отрицателните предпоставки за
издаване на изпълнителен лист по чл.405, ал.3 ГПК.
Съдът намира за необходимо да посочи, че евентуален
позитивен резултат като следствие от успешно проведено по реда на чл.47 ЗМТА
производство за ответницата не подлежи на служебно изследване в настоящото
едностранно към датата на настоящото произнасяне формално производство по
издаване на изпълнителен лист. Наличието на решение на ВКС, постановено по реда
на чл.47 от ЗМТА, е основание за отмяна на настоящото разпореждане по пътя на
неговото обжалване по реда на чл.407 ГПК от заинтересованата страна - длъжник.
Ето защо и на основание чл. 406,
ал. 1 ГПК, съдът
-
1434.80 лева,
представляващи сторени по повод водене на арбитражно дело № 189/2019 год.
разноски,