Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 2622/2021г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.159 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалбата на Едноличен
търговец /ЕТ/ „Д.-К.Ж.“, представляван от К.А.Ж. срещу ревизионен
акт №
Р-03000319006681-091-001/12.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с решение № 219/07.10.2021г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, с който са
установени задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчни периоди: март 2014г., юни
2014г., юни 2015г., април 2016г. и юни 2016г. в общ размер от 2180 лева
главница и лихви от 1339.50 лева, както и задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за
периода от 2013г. до 2016г. в общ размер: главница от 38744 лева и лихви от
22750.19 лева и задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ от 2013г.
до 2016г. в общ размер: главница от 4344.99 лева и лихви от 0.00 лева. Ревизиращите органи са приели, че са налице
основанията по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, т.е. декларираните и/или получени
приходи, доходи и източници на финансиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние през ревизира период.
Констатирано е, че изразходваните средства не са обезпечени с доказателства за
произхода им, поради което са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК,
а именно укрити приходи или доходи от едноличния търговец. За провеждането на
ревизията по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК, ревизираното лице е получило
уведомление по чл.124 ал.1 и по чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК /л.134-143/.
В жалбата срещу ревизионния акт се твърди,
че липсват доказателства за провеждане на ревизията по реда на чл.122-чл.124 от ДОПК и по конкретно не са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК. Прави се оплакване, че органите по приходите не са зачели правото на
свободно договаряне по чл.9 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ и не
са изпълнили процесуалните си
задължения по чл.5, чл.37 и чл.115 ал.2
от ДОПК. Подчертава, че договорът за заем, сключен през 2012г. със С. Е. и
разписките към него доказват предаването на сумите. Уточнява се, че предадената
от турския гражданин сума е в общ размер от 224 965 евро, от които
200 000 евро са получени в периода от 2012г. до 2015г. по силата на
сключения договор за заем, като вноска от 10 000 евро е преведена при
откриването на обща банкова сметка ***.03.2013г. внесена лично от С. Е., превод
от 10 000 евро, направен от неговата съпруга Сехтаб Е. в банка в
гр.Истанбул и получената сума в банката на жалбоподателя е била 9965 евро
поради удържаните банкови такси. Останалите 180 000 евро са изплатени в
брой в офиса на заемодателя в гр.Истанбул на датите, описани в осемнадесетте
разписки. Мястото на изпълнение е на територията на Турция, поради което спорде
жалбоподателят не е приложим чл.3 ал.1 и сл. от Закона за ограничаване на
плащанията в брой. Сочи се, че осмен сумата от 200 000 евро, която е била
предадена на К.Ж., С. Е. е превел по банков път суми в общ размер от
25 000 евро по банковите сметки на едноличния търговец, като документите
във връзка с преводите и основанията за извършването им са били представени при
предходната ревизия на „Ж.“ ЕООД, във връзка с която е била поискана информация и от данъчната
администрация на Република Турция. Същите документи са били приложени още веднъж
към възражението на жалбоподателя и сумите по договора за заем съвпадат с
предоставените на ЕТ „Д.-К.Ж.“. Отбелязва се, че посещенията на К.Ж. в Турция
се доказват не само с визовите печати в международния му паспорт и граничните
справки /които не са пълни/, но и с месечните извлечения от кредитните му карти
във връзка с плащания в Турция. В заключение, жалбоподателят изтъква, че има
доказателства за произхода на средствата, както и за посещенията му в Турция
във връзка с получаване на заетите от С. Е. парични средства, и съответно не е
налице несъответствие между декларираните приходи и доходи на едноличния
търговец и неговото имущество. Иска се отмяна на ревизионния акт и решението,
което го потвърждава и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Същите
аргументи са развити и в хода на устните състезания чрез адв.Д..
Ответникът – директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна чрез юрисконсулт М.М. в
писмено становище с.д. № 17860/30.11.2022г. оспорва жалбата като неоснователна
и иска да бъде отхвърлена. Смята, че обжалвания ревизионен акт и
потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 569.54
лева съобразно материалния интерес по делото.
Решение №219/ 07.10.2021г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ДОДОП/ гр.Варна е било
съобщено на ЕТ „Д.-К.Ж.“ на 16.11.2021г., а жалбата срещу него е подадена по
електронен път на 30 ноември 2021г., т.е. в 14-дневния срок за обжалване от
лице с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол,
поради което оспорването е допустимо.
При проверката на основателността на
жалбата и законосъобразността на ревизионния акт, съдът взе предвид събраните в
хода на ревизията доказателства и тези представени в съдебното производство и
установи следната фактическа обстановка:
ЕТ „Д.-К.Ж.“ е получил уведомление по
чл.124 ал.1 от ДОПК за провеждане на ревизията срещу него по особения ред с
№Р-03000319006681-113-001/15.04.2021г., както и уведомление по чл.17 ал.1 т.2
от ДОПК с № Р-03000319006681-139-001/15.04.2021г. Ревизиращите органи са
приели, че са налице обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК – има
данни за укрити доходи и приходи от едноличния търговец и декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
І. По
отношение на данъка върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ:
В хода на
ревизията е представен договор за заем от 03.01.2012г. /л.98/ сключен в
гр.Истанбул между К.Ж. и С. Е. за сумата от 200 000 евро, която да бъде
предоставена в рамките на 4 години, без страните да договорят срок за връщане.
Представени са 18 броя разписки, съставени в гр.Истанбул в офиса на турския
гражданин в периода от 03.01.2012г. до
02.10.2015г. /л.421 гръб-430/, подробно описани на стр.12 от ревизионния доклад
/л.40 гръб/. Съгласно разписките, жалбоподателят е получил в брой през 2012г. –
40 000 евро /4 разписки по 10 000 евро/, през 2013г. – 80 000
евро /8 разписки по 10 000 евро/, през 2014г. – 40 000 евро /4
разписки по 10 000 евро/, през 2015г. – 20 000 евро / 2 разписки по 10 000 евро/.
Представени са банкови извлечения от съвместни банкови сметки в търговска банка
„Юробанк България“ АД между К.Ж., Г. Ж.и С. Е., видно от които на 15.04.2013г. С.
Е. е превела сумата от 9965 евро /л.103 гръб/ т.е. жалбоподателят е представил
документи за общо получени 189 965 евро.
Не е прието
възражението на жалбоподателя срещу ревизионния доклад за това, че при
посещенията си в Турция не е декларирал сумите от получените в заем вноски от
10 000 евро, тъй като при напускане на южната ни съседка сумите са били
под този размер /поради направени пътни разходи и покупки/ и не е бил длъжен да ги декларира. Ревизиращите
органи са приели за недоказани твърденията на жалбоподателя, че е посещавал
Турция на датите на разписките за получените в заем пари.
Приобщени
са към ревизионното производство документи, получени във връзка с обмен на
информация за С. Е. с турската данъчна администрация /л.814-817 и л.840-849/, от които става ясно,
че турският гражданин е заявил лично пред компетентните органи в Турция, че е
предоставил в заем парични средства на ЕТ „Д.-К.Ж.“ като част от парите са били
преведени по банков път, а другите дадени в брой в офиса на С. Е.. Пред
органите по приходите са представени доказателства за частично погасяване на
заема, който е в общ размер от 224 965 евро, като погасени са 50 000
евро и непогасени 174 965 евро. В ревизионния акт е прието, че е налице
разлика между договорената заемна сума от 200 000 евро и твърдението на
турския гражданин за предоставен заем от 224 965 евро.
В крайна
сметка, ревизиращите органи не са приели, че наличните парични средства,
декларирани от К.Ж. към 01.01.2013г. са били 19 000 лева и към
01.01.2014г. – 91 000 лева са били предоставени в заем от С. Е.. В периода
от 2010г. до 2013г. едноличният търговец е декларирал само загуби в големи
размери, което според органите по приходите е показател за липсата на средства
преди 2012г. Приели са, че към 01.01.2013г. К.Ж. е разполагал само с 5 000
лева в брой и не е имал налични суми в брой за всяка от ревизираните години. От
констатациите в ревизионното производство е направен извода, че К.Ж. е получил
по банковите си сметки парични средства с неустановен произход, както следва:
за 2013г. – 1750 лева, за 2014г. – 2000 лева, за 2015г. – 166 лева, за 2016г. –
56449 лева, като е прието, че същите са облагаеми на основание чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, тъй като са доходи от източници, които не са изрично посочени в закона и
съответно следва да се включат в годишните данъчни основи на ревизираното лице
за периода от 2013г. до 2016г.
При
съпоставката между имущественото състояние, доходите и разходите на ЕТ „Д.-К.Ж.“
през ревизирания период 2013г.-2016г.
/описано на стр.22-32 от ревизионния доклад/ е констатирано превишение в
годишен аспект на разходите над получените приходи, както следва: за 2013г. в
размер на 162 730.77 лева, за 2014г. – 49 673.91 лева, за 2015г. –
4304.63 лева и за 2016г. – 7975.86 лева. Органите по приходите са приели, че
паричните средства с неустановен произход, които се явяват като недостиг на
средства, формират данъчна основа по
особения ред на чл.122 от ДОПК, както следва: за 2013г. – 157 760.76 лева,
за 2014г. – 45 650.71 лева, за 2015г. – 41 227.94 лева и за 2016г. –
82 447.33 лева. Върху тях на основание чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, органите по
приходите са определили следния дължим данък: за 2013г. – 15 951 лева при
годишна данъчна основа 159 510.76 лева, от която 157 760.76 лева
формирана по реда на чл.122 от ДОПК и 1750 лева облагаеми доходи по чл.35 т.6
от ЗДДФЛ; за 2014г. – 4765 лева при годишна данъчна основа от 47 650.71
лева, от която 45 650.71 лева формирана по реда на чл.122 от ДОПК и 2000
лева облагаеми доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ; за 2015г. – 4 139 лева при
годишна данъчна основа 41 393.94
лева, от която 41 227.94 лева формирана по реда на чл.122 от ДОПК и 166
лева облагаеми доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ; за 2016г. – 13 889 лева при
годишна данъчна основа 138896.33 лева, от която 82 447.33 лева формирана
по реда на чл.122 от ДОПК и 56 449 лева облагаеми доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. В ревизионния акт са начислени и лихви за всяка от годините, както
следва: за 2013г. – 11 660.06 лева, за 2014г. – 2999 лева, за 2015г. –
2180.12 лева и за 2016г. – 5911.01 лева или общо лихви в размер на
22 750.19 лева.
ІІ. По
отношение на годишния и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ:
В
ревизионното производство е установено през процесния период, че едноличният
търговец е начислил в счетоводния амортизационен план /л.80-83/ и е отразил
като разход, амортизациите на дълготрайни активи в следния размер: за 2013г. –
9054.64 лева, отразени в сметка 603 „Разходи за амортизации“; за 2014г. –
7151.83 лева като в горепосочената сметка са отразени 5256.32 лева; за 2015г. –
6279.05 лева отразени в сметка 603; за 2016г. – 2254.08 лева отразени в сметка
603. В подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ при преобразуване на счетоводния
финансов резултат /СФР/ на търговеца са
посочени в увеличение, съответно в намаление, следните амортизации: за 2013г. –
9054.64 лева, за 2014г.- 5256.32 лева, за 2015г. – 6279.05 лева и за 2016г. –
2254.08 лева. В същото време, едноличният търговец през ревизирания период е
използвал за дейността си само два от активите си - воден мотор и катер кондор, за които са
начислени амортизации само за 2013г. в размер на 277.54 лева, а за останалите
години от периода не са начислявани амортизации. На основание чл.54 ал.2 от ЗКПО, органите по приходите са увеличили СФР за 2013г. със сумата от 277.54
лева и на основание чл.77 ал.1 от ЗКПО са го увеличили със сумата от 8777.10
лева; за 2014г. – СФР е увеличен на основание чл.77 ал.1 от ЗКПО със сумата от
5256.32 лева; за 2015г. – СФР е увеличен на основание чл.77 ал.1 от ЗКПО със
сумата от 6279.05 лева и за 2016г. – СФР е увеличен на основание чл.77 ал.1 от ЗКПО със сумата от 2254.08 лева. Органите по приходите са констатирали, че през
2014г., 2015г. и 2016г. ЕТ „Д.-К.Ж.“ е сключил договор за отдаване под наем на
водни съоръжения на „Ж.“ ЕООД за периодите от м.юни до м.септември за сумата от
600 лева с ДДС /л.597-604 гръб/. За
същите години в счетоводството на едноличния търговец не са отчетени приходи от
отдаване под наем на водни съоръжения по сключените договори, поради което на
основание чл.78 от ЗКПО в ревизионния акт при определяне на данъчния финансов
резултат за 2014г. 2015г. и 2016г. е увеличен СФР със сумата от 500 лева,
представляваща неотчетени приходи, които е следвало да бъдат отчетени съгласно
изискванията на Счетоводен стандарт 18 „Приходи“. В счетоводството на ЕТ е
отчетен разход в счетоводна сметка 602 „Разходи на външни услуги“ по фактура № **********/06.01.2014г. на стойност 4900 лева,
представляваща такса за присъединяване към електроразпределителната мрежа,
издадена от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД на
физическото лице К.Ж.. Сумата по фактурата е отнесена в крайното
салдо за 2014г. и в началното салдо за 2015г. на счетоводна сметка 611
„Незавършено строителство“, в която са отразени всички натрупани разходи във
връзка със СМР на обект, собственост на К. и Г. Ж. През 2015г. с фактура
№48/19.08.2015г. едноличният търговец продава СМР на „Ж.“ ЕООД акумулирани в
счетоводна сметка 611 „Незавършено строителство“, като в разходите за 2015г. е
изписана цялата стойност на незавършеното строителство в т.ч. процесната
фактура. Във връзка с горното, в ревизионния акт е увеличен СФР на ЕТ „Д.-К.Ж.“
за 2015г. със сумата от 4900 лева по фактура
№ **********/06.01.2014г.
Тази част от
ревизионния акт, отнасяща се до годишния и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, не е била оспорена пред решаващия орган, липсват оплаквания срещу
нея и в жалбата му до съда.
ІІІ. По
отношение на данъка върху добавената стойност по ЗДДС на ЕТ:
Органите по
приходите са установили, че през визирания период ЕТ не е начислил ДДС в
регламентираните срокове по чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.25 ал.4
от същия закон за отдадените под наем водни съоръжения на „Ж.“ ЕООД. Съгласно
сключените между ЕТ и ЕООД договори и приемо-предавателните протоколи към тях,
ревизираното лице е следвало да начисли ДДС в размер на 100 лева върху данъчна
основа от 500 лева за д.п.м.06/2014г., м.06/2015г., и м.06/2016г. Данъкът за
м.06/2016г. е бил начислен впоследствие през д.п.м. 11/2017г. с фактура №
50/30.11.2017г., която е била отразена в
дневник-продажби и в СД по ЗДДС. Във връзка с горните констатации, в
ревизионния акт е начислен ДДС в размер на 100 лева на ЕТ за д.п.м.06/2014г. и
д.п.м.06/2015г. върху дължимия данък за м.06/2016г., който е бил начислен през
м.11/2017г. в ревизионния акт е определена лихва за забава в размер на 14.39
лева за д.п.м.06/2016г. Ревизиращите органи са установили, че на 11.04.2016г.
по личната сметка на К.Ж. са постъпили 6000 лева с наредител Р. Н.за покупка на джет, но физическото лице –
получател на сумата не е представило доказателства за притежаване на джет,
поради което в ревизионния акт е прието, че тази стока е била в патримониума на
ЕТ и неговата продажба не е била отчетена в счетоводството на търговеца. Поради
това, органите по приходите са направили извода, че извършената сделка с джета
е доставка на стока по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС и през д.п.м. 04/2016г. е възникнало за ЕТ
данъчно събитие по чл.25 ал.2 от ЗДДС, за което той е бил длъжен да начисли ДДС
в размер на 1000 лева върху данъчна основа от 5000 лева. За данъчен период
м.март 2014г. е установено, че едноличният търговец е ползвал данъчен кредит по
фактура № **********/06.01.2014г., издадена от „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД на физическото
лице К.Ж. с данъчна основа в размер на 4900 лева и ДДС от 980 лева. Предметът на горната сделка не е
част от дейността на ЕТ, поради което съгласно чл.71 т.1 от ЗДДС във връзка с
чл.114 и чл.115 от ЗДДС не са били
налице основания за ползване на данъчен кредит, поради което за м.03/2014г. на
ЕТ е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 980 лева
по фактура № **********/06.01.2014г.,
издадена от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД на физическото лице К.Ж..
Констатациите
на органите по приходите в частта на ревизионния акт, касаещ задълженията за
ДДС по ЗДДС на ЕТ „Д.-К.Ж.“ не са били оспорени пред решаващия орган и липсват
конкретни доводи за тяхната незаконосъобразност и в жалбата пред съда.
При
оспорване на констатациите на органите по приходите във връзка с горепосочените
задължения, установени по особения ред на чл.122-124 от ДОПК, в хода на
съдебното производство беше разпитан с помощта на преводачката С.З. К. /притежаваща
потвърждение №00239-1/13.03.2018г., издадено от дирекция „Консулски отношения“
в Министерството на вътрешните работи за извършване на устни и писмени преводи
от български на турски език и от турски на български език/ като свидетел С. Е. /Seyettin Ertekin/, който в съдебното заседание на 19 май 2022г.
заяви следното: Познава се с К.Ж. от 20 години и са приятели. Още през 2011г. е
дал на К.Ж. между 30000 и 40000 евро в
заем. След това добави, че по него време жалбоподателят е работил за него,
извършвал е ремонти работи като му е ремонтирал лодките. Спомена, че за ремонта
е платил на К.Ж. между 30 000 и 40 000 евро. След това уточни, че
всъщност тези пари не са били дадени като възнаграждение за ремонтната дейност,
а в заем. В по-късен момент на въпрос на пълномощника на ответника, свидетелят
заяви, че е дал на К.Ж. между 30 000 и 40 000 евро за ремонт на
лодките, но отделно от това му е дал назаем 200 000 евро. Отбеляза, че
ремонтните услуги са били извършвани от К.Ж. без подписан договор, тъй като С. Е.
му е имал доверие. Според свидетелските
показания, жалбоподателят е идвал в Турция, правел е ремонтите на лодките и С. Е.
му е плащал. По думите на свидетеля, жалбоподателят е ремонтирал моторните
части на големи лодки, собственост на С. Е.. Плащал е на К., а не на фирмата
му. После му дал още 20000 евро и
няколко пъти по 10000 евро. Приблизително му е дал назаем около 200 000
евро. Свидетелят уточни, че от 2013г до 2016г. е давал пари на заем на К.Ж. на
части най-често по 10000 евро, но понякога и по 20000 евро или по 5000 евро.
Потвърди, че К.Ж. много често му е гостувал в Истанбул и затова му е давал
парите на ръка. Свидетелят подчерта, че е имал финансовата възможност да
предостави заем в такъв размер, защото има фирма за парашути, която се казва
„Позитив Д. Х. Й.“ и която търгува по целия свят. Добави, че парите, които е
предоставил на жалбоподателя са били лични негови, а не фирмени. Поясни, че част от заема в размер от
100 000 евро вече е върнат от К.Ж., но остатъка от 100 000 евро още е
дължим. Потвърди, че в България е открил заедно с К.Ж. обща банкова сметка *** С.
Е. е внесъл в нея между 10 000 и 20 000 евро. Свидетелят заяви, че
съпругата му също е превеждала пари на К.Ж. по общата банкова сметка. *** пред
съда, че подписа и ръкописното име за заемодател в договора за заем, както и в
разписките на български език са изписани
от него. Заяви, че при подписването на договора е имало и версия на турски
език, която прочел и след това е подписал тази на български език. Същото заяви
и за разписките, а именно, че са били съставяни на български и на турски език и
заемодателят е подписвал и двата варианта, като в него е запазил документите на
турски език, а тези на български език са останали в К.Ж.. Свидетелят сподели,
че е бил разпитван от турските данъчни власти относно парични заем даден на К.Ж..
Поясни, че не е декларирал в Турция нито даването на заема, нито връщането на част от него. Свидетелят твърди, че
сумите, които е давал на жалбоподателя ги е държал в касата на фирмата, където
винаги има по 50 000 до 100 000 евро в брой. Разпитаният турски
гражданин добави, че е искал да превежда парите по банков път на К.Ж., но тъй
като последния е идвал чест до Турция е решил да му ги дава в брой и на ръка,
като на срещите понякога са присъствали техните съпруги. Свидетелят подчерта,
че К.Ж. много му е помагал с лодките, когато имал нужда от неговата помощ,
жалбоподателят идвал и извършвал ремонтите. Заемът, обаче, му го дал, защото К.Ж.
искал да започне строителен бизнес. Не са се уговорили до кога трябва да бъдат
върнати парите, но заемодателят има доверие на К.Ж., че ще върне заема.
По делото
беше представен към писмо с.д. № 10899/12.07.2022г. договора за заем, сключен
между С. Е. и К.Ж. на турски език с превод на български език. При сравнение на
българския превод и договора на български език, представен в хода на ревизията
– стр.98 от преписката/, съдът установи, че същите съвпадат. В т.8.1. е
записано, че заемателят е длъжен да върне полученото по договора по реда и
съгласно уговорените в договора срокове, но такива не са посочени във версията
на български език и в превода на български език. Уговорена е неустойка за всеки
просрочен ден, но реално клаузата по т.10.1. от договора е „мъртва“ без уточнен
срок за връщане на заема. Към същото писмо са представени и преводи на
български език на извлечения от банкови сметки с различен IBAN /***/ на С. Е. със салдо от 4370.98 евро, салдо от
1.89 щатски долара, които целят да удостоверят наличието на парични средства у
заемодателя. Във връзка с твърдението, че разписките са били съставяни и на
турски език, пред съда бяха представени и част от тях /с №7/03.05.2013г.,
№13/18.02.2014г. и №16 от 17.11.2014г./ на турски език с превод на български
език относно предоставянето на суми от 10 000 евро във връзка със заем от
200 000 евро от С. Е. в полза на К.Ж..
Останалите разписки до пълния брой от 18 бяха представени към писмо с.д.
№10899/12.07.2022г. на жалбоподателя във вариант на турски език в потвърждение на твърдението, че
са били съставяни на двата родни езика на заемодателя и заемополучателя. Към
същото писмо бяха декларацията на турски език ведно с превод на български език на Н. С.и Д. Я.в качеството
на представляващи Тюркийе Иш Банкасъ А.
Ш., клон Гьоджек, където са открити сметките на С. Е., от които бяха
представени и извлечения за парични преводи. По делото беше представено
извлечение на турски език с превод на български език от Вестник за търговска
регистрация брой 5712 от 7 януари 2003г.,
в който на стр.659 е публикуван
дружествения договор за регистрацията на
фирма „Позитиф Д. Х. Й. М.Туризм Дери Текстил Санайи Ве Тиджарет Лимитед
Ширкети“, в която С. Е. е собственик/съдружник на 300 акции на стойност
7 500 000 000 турски лири, с което се доказва твърдението на
жалбоподателя, че заемодателят му е имал фирма, която е извършвала търговска
дейност, позволяваща му да разполага със сумата от 200 000 евро, които са дадени
в заем.
Беше приета
и съдебно-счетоводна експертиза с.д. № 2363/14.02.2022г., изготвена от вещото
лице Н.А. /л.46/ със задача експертът да отговори на въпроса:
Ако се приеме, че К.Ж. е получил въз основа на договора за заем от 03.12.2012г. суми в общ размер от
200 000 евро съгласно представените 18 броя разписки и документите за
откриване на съвместна банкова сметка ***.03.2013г. захранване и входящи
преводи към нея, какво би било съотношението между приходите и разходите му за всяка от ревизираните години,
съответно какъв е размера на данъчната основа и размера на данъка за довнасяне
за всяка една от годините? Вещото лице е разработило заключението си в два
варианта: в първия – е взела предвид само паричните потоци, свързани със заема,
получени след 2012г., т.е. само в ревизирания период. В този случай, единствено
за 2016г. е установен недостиг на средства в размер на 14 222.39 лева,
който следва да се разглежда като увеличение на облагаемия доход за годината и
размерът на данъка за довнасяне изчислен от вещото лице за 2013г. ще е 175
лева, за 2014г. – 200 лева, за 2015г. – 16.60 лева и за 2016г. – 7067.14 лева. При
втория вариант, експертката е взела предвид всички парични потоци, свързани със
заема, като получените през 2012г. са
приети за налични в началото на 2013г. При тези обстоятелства, вещото лице не е
изчислило нито една разлика, т.е. в нито една от ревизираните години няма
недостиг на парични средства, който да се разглежда като увеличение на
облагаемия доход за годината. Вещото лице е изчислило, че при втория
вариант жалбоподателят ще трябва да
довнесе данък за 2013г. в размер на 175 лева, за 2014г. – 200 лева, за 2015г. –
16.60 лева и за 2016г. – в размер на 5644.90 лева.
Във връзка
с установените факти, съдът извежда следните доказателствени изводи:
Договорът
за заем ведно с разписките към него – 8 на брой представляват частни
диспозитивни документи, които материализират
волеизявление на автора на документа. Те се ползват единствено с
формална доказателствена сила, която задължава
съда да счита лицето, подписало документа, за автор на направеното изявление.
Това положение произтича от разпоредбата на чл. 180 ГПК, която въвежда оборима
презумпция, че до доказване на противното подписаното лице е действителният
автор на съдържанието на документа. Следователно подписаният частен документ
представлява пълно доказателствено средство за авторство на
материализираното изявление и съдът е обвързан в извода си относно факта на
авторството, докато то не бъде оспорено успешно в хода на процеса. По делото е
доказано, че подписите в договора за заем от 06.03.2013г. са за заемодател на С.
Е. и за заемополучател на К.Ж.. Частните документи нямат материална
доказателствена сила. Законът не предвижда изявленията, които са
материализирани в частен документи да имат задължително обвързващо за съда
действие. Съдържанието им се преценява от съдията по вътрешно убеждение,
във връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно принципа на чл. 12 ГПК,
приложим на основание §2 от ДР на ДОПК. Датата е част от съдържанието на
частните диспозитивни документи и предвид гореизложеното, тя не обвързва съда,
поради което договорът за заем и разписките могат да бъдат приети за
антидатирани, т.е. с недостоверна дата. По делото беше доказано, че
заемодателят е разполагал със средствата, които по договора за заем е трябвало
да даде на К.Ж. в продължение на четири години. Показанията на С. Е. и
разписките представени на турски език с превод на български език доказват, че
парите по тези разписки действително са били предадени на К.Ж.. Също от
показанията на разпитания свидетел – турски гражданин става ясно, че подписания
между него и жалбоподателят договор за заем прикрива друга сделка –
предоставяне на услуги от К.Ж. към С. Е. представляващи ремонт на моторни
лодки, за която сделка страните не са сключвали писмен договор. Плащанията по
18 броя разписки са действително извършени, но на друго основание –
възнаграждение за ремонти услуги, извършвани от К.Ж. към С. Е.. Следователно,
сключеният между тях договор за заем представлява относителна симулация – с
него се прикрива друга сделка свързана с ремонт на моторни лодки. Тоест,
договорът за заем е привидна сделка, която прикрива същинската истинска сделка.
При относителната симулация са налице две сделки – едната е привидна, а другата
е прикрита. При привидната сделка страните не желаят настъпването на нейните
правни последици – в дадения случая, страните не са желали настъпването на
правните последици във връзка със заема на парични средства в размер на
200 000 евро. Втората сделка е прикритата, чийто правни последици страните
действително желаят – заплащането на ремонтни услуги, представляващи за
жалбоподателя търговска дейност. Съгласно чл.16, ал.3 ЗКПО, когато чрез
привидна сделка се прикрие друга сделка, данъчното задължение се определя при
условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата сделка.
Разкриването на подобни сделки не е скрепено с давност и може да стане със
свидетелски показания. По делото именно свидетелските показания на С. Е.
красноречиво установяват относителната симулация на договора за заем сключен
между него и К.Ж., тъй като свидетелят на няколко пъти обясни, че
жалбоподателят е работил за него още от 2011г. като е поправял моторните части
на лодките му. Заяви, че му е плащал в периода от 2012г. до 2016г. различни
суми за ремонти услуги на лодките му, макар и после да добави, че сумата от
200 000 евро не е била свързана с възнаграждение, а е била дадена в заем.
Относителната симулация на договора за заем се доказва и от факта, че в него
липсва срок за връщане на заетата сума. Отделно от това, самата сума е
сравнително голяма, но е предоставена без никакви обезпечения, което не би
могло да почива единствено на приятелско доверие. В т.9.1 от договора за заем е
записано, че задълженията на заемателя се обезпечават чрез запис на заповед, но
такава не беше представена от жалбоподателя и липсват твърдения от негова
страна изобщо да е била подписвана запис на заповед, което отново
потвърждава привидността на договора за заем. Макар и по т.6. б.“в“ от договора
за заем заемодателят да има право да го прекрати едностранно при неспазване на
условията за обезпечаване на заема и при липса на запис на заповед по т.9..1 от договора,
същият не е прекратен дори и към настоящия момент от С. Е.. Самият той е сключен в гр.Истанбул, Република
Турция и парите са предавани на територията на южната ни съседка, но в договора
е посочено, че за неуредените по договора въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданското законодателство на Република България. Тази клауза по т.12.1. от
договора също създава обосновано предположение, че с договора за заем се прикрива търговска дейност
– предоставяне на ремонтни услуги от К.Ж. към С. Е. и самите плащания по
приложените 18 броя разписки най-вероятно действително са били извършени, но за
вече осъществен от жалбоподателя ремонт на моторни лодки, собственост на
разпитания като свидетел турски гражданин.
Въпреки, че през 2016г.
жалбоподателят е извършил три банкови превода с получател С. Е., основанията
въз основа на които са били извършени не са свързани с връщането на заем по
договора от 06.03.2013г. Банковите преводи са били следните: на 20 юли 2016г. –
1850 евро с основание: “Parasail 38 TRF16031243”, на 27 септември
2016г. – 5000 евро с основание: “Aqua Rocket 6-8P TRF16042296” и на 28 септември 2016г. – 5000 евро с основание: “Aqua Rocket 6 TRF16042585” /стр.229-231/. Техните основания потвърждават, че всъщност не
са свързани с договор за заем, а с прикрити търговски сделки между К.Ж. и С. Е..
Самото наименование Aqua Rocket показва, че това е надоваемо
кресло, теглено от моторна лодка, т.е. водно съоръжение, а такива едноличният
търговец е отдавал под наем, за което има събрани доказателство в ревизионното
производство. Предвид изложеното, плащанията по банков път с оглед на
посочените основания за техните преводи сочат недвусмислено, че са свързани със
закупени от К.Ж. водни съоръжения по съвместен търговски обмен със С. Е..
В обобщение, съдът
приема, че договорът за заем и извършените във връзка с него плащания по 18
броя разписки е относителна симулация, която прикрива сделки по предоставяне на ремонтни услуги от К.Ж.
към С. Е. в периода от 2013г. до 2016г. включително. Извършените три броя
банкови преводи през 2016г. от жалбоподателя към турския гражданин не са с
основание връщане на заем, а техните основания показват закупуване на водни
съоръжения, които ревизирания едноличен търговец е отдавал под наем през
ревизирания период /установен в ревизията факт, който не се оспорва от
жалбоподателя/.
При така установените
факти, съдът извежда следните правни заключения:
Получените суми по договор за заем, който представлява
относителна симулация, всъщност са свързани с прикрита сделка по ремонти
дейности, осъществявани от К.Ж. в полза на С. Е. и получените от жалбоподателя
суми са в действителност възнаграждения за предоставени от него ремонтни
услуги. Тези възнаграждения не са били декларирани от ЕТ „Д.-К.Ж.“, поради
което правилно е било прието от органите по приходите, че представляват укрити
доходи или приходи по смисъла на чл.122
ал.1 т.2 от ДОПК. Следователно, наличието на основание по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК е подкрепено с доказателства, събрани
в хода на ревизията. Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК при
това положение, фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни
до доказване на противното. В съдебното производство жалбоподателят не успя да
ги опровергае, дори напротив със свидетелските показания и представените
писмени доказателства се утвърди извода, че през ревизирания период са били реализирани
доходи и приходи от търговската дейност на едноличния търговец, които той е
укрил. Правилно в ревизионния акт данъчната основа за данъка върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 2013г. до 2016г. е изчислена по
реда на чл.122 ал.2 от ДОПК. Съдът намира за законосъобразен и размера на
определения данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за всяка от
ревизираните години.
Макар и в
жалбата да се иска цялостна отмяна на ревизионния акт, неговата законосъобразност
се преценява, но единствено въз основа на представените от страните
доказателства /чл.168 ал.1 от АПК, приложим на основание §2 от ДР на ДОПК/.
Жалбоподателят представи доказателства единствено срещу законосъобразността на
ревизионния акт в частта, с която са му установени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ във връзка с чл.122 от ДОПК. В
останалата част на ревизионния акт, жалбоподателят не е навел твърдения и оплаквания, както в
жалбата си, така и по време на съдебното
дирене и устните състезания. Поради това, съдът приема, че жалбата му е изцяло
неоснователна и недоказана срещу ревизионния акт в частта, с която са
установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и в частта, с която са установени задължения
за данък върху добавената стойност по ЗДДС на ЕТ. Действително, за ползвания данъчен
кредит от ЕТ по фактура, по която е
получател е бил физическото лице, а не търговеца и съпругата му във връзка с присъединяване на
обект – тяхна собственост към електроразпределителната мрежа, самия
жалбоподател не е имал право на приспадане и правилно на основание чл.71 т.1 от ЗДДС органите по
приходите са му отказали това право и са му определили заплащане на ДДС в
размер на 980 лева. Не бяха оспорени от жалбоподателя констатациите в
ревизионния акт, че закупуването на джет за 6000 лева представлява доставка на
стока по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС и през д.п.м. април 2016г. е възникнало
данъчно събитие по чл.25 ал.2 от ЗДДС, във връзка с което жалбоподателят е бил
длъжен да начисли ДДС в размер на 1000 лева, което е сторено с ревизионния акт.
Безспорно е установено в хода на ревизията, че за д.п.м. 06/2014г. и
д.п.м.06/2015г. ЕТ е отдавал под наем водни съоръжения и за получения наем от
500 лева е бил длъжен на основание чл.86
ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.25 ал.4 от същия закон да начисли данък в размер на 100 лева за всеки
от месеците, което е сторено от ревизиращите органи.
Съдът
смята, че органите по приходите правилно са приложили разпоредбите на чл.59
ал.1 от ЗКПО, чл.54 ал.1 от ЗКПО и чл.77 ал.1 от ЗКПО като са увеличили СФР със
сумите на начислените от жалбоподателя амортизации за 2013г. – 2016г., тъй като
са останали неоспорени техните констатации, че ползваните разходи за
амортизации са били свързани с търговската му дейност и правилно му е отказано
приспадането им за данъчни цели.
В
заключение, съдът намира жалбата на едноличния търговец за изцяло
неоснователна. Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при
спазване на административно-производствените правила и целта на закона, в
установената форма и при правилно приложение на материалния закон. Липсват
основания за неговата отмяна, поради което оспорването трябва да бъде
отхвърлено.
Във връзка с изхода на делото, ответникът имат право на присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК. В изречение първо на
чл.161 ал.1 от ДОПК, законодателят е предвидил, че на жалбоподателя се присъждат разноските по
делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно
уважената част на жалбата. В изречение 2 на същата разпоредба е казано, че на
ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. В изр.3
на цитирания член е направено разграничение между останалите разноските по
делото, които се изчисляват съобразно отхвърлената част от оспорването и юрисконсултското възнаграждение, като
изрично е посочено, че на администрацията
вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Тоест,
наличието на двете изречения подчертава, че разноските с изключение на
юрисконсултското възнаграждение се присъждат съобразно уважената съответно
отхвърлената част от жалбата и имат отношение към материалния интерес, ако
такъв е посочен по делото. Докато юрисконсултското възнаграждение, което се
присъжда на администрацията при отхвърляне на жалбата е в минималния размер за
един адвокат и няма конкретна законова препратка то да е обвързано с
материалния интерес, посочен по делото. Ето защо, съдът смята, че на ответника
се полага юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8 ал.3 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горните съображения и на
основание чл.160 от ДОПК и чл.161 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Едноличен търговец „Д.-К.Ж.“ с ЕИК *********,
представляван от К.А.Ж. с ЕГН ********** срещу ревизионен акт № Р-03000319006681-091-001/12.07.2021г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение №
219/07.10.2021г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна.
ОСЪЖДА Едноличен търговец
„Д.-К.Ж.“ с ЕИК *********, представляван от К.А.Ж. с ЕГН ********** да заплати
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: