Р Е Ш Е Н И Е
№........................
гр. София, 13.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тринадесети октомври
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2604 по описа за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявен от Е.Л.Б., осъществяващ стопанска дейност като
ЕТ „М.-В.– Е.Б., срещу Х.М.К., осъществяваща стопанска дейност като ЕТ „Щ.ж.– Х.К.“,
осъдителен иск с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ за сумата 10 000,00
лв. – обезщетение за вреди на ищеца от нарушение на правата му върху патент с рег.
№65348, което се изразява в производство, предлагане за продажба, търговия и
съхраняване на очни протези и прилагане на метода за изработване на очни
протези от ответника в периода от 10.12.2014г. до 04.12.2019г.
Ответницата оспорва иска по основание с възражения, че при осъществяване на
дейността й по изработване на очни протези не е използван патент на ищеца, а
самото изработване на очни протези не е предмет на права на интелектуална
собственост.
Оспорва иска и по размер с възражения, че през част от периода, за който се
претендират вреди от неразрешено използване на процесния патент, същият е с
прекратено действие съгласно чл. 26, ал. 1 ЗПРПМ, както и с възражения, че
размерът на претендираното обезщетение не е съответен
на размера на вредите за ищеца от използването на патента при осъществяване на
търговската дейност на ответницата в процесния период.
С влязло в сила съдебно решение по т.д. №2190/2018г. на СГС, ТО, VІ-3 с-в (потвърдено
с решение по в.т.д. №2170/2019г. на САС, ТК, 9 с-в) са уважени предявени от Е.Л.Б.
срещу Х.М.К. искове с правно основание
чл. 28, ал. 1, т. 1 и 3 ЗПРПМ за признаване за установено, че ответницата е
нарушила правата на ищеца върху процесния патент с рег. №65348 чрез
производството, предлагане за продажба, търговия и съхраняване на очни протези
и прилагане на защитения от патента метод за изработване на очни протези, както
и за осъждане на ответницата да преустанови посочените действия.
Цитираните съдебни решения със сила на пресъдено
нещо (задължителна за съда и страните по настоящото дело съгласно чл. 297 и 298 ГПК) установяват, че извършваната от ответницата дейност по производство,
предлагане за продажба, търговия и съхраняване на очни протези в периода от
2010г. до 12.06.2019г. (датата на последното открито съдебно заседание по
в.т.д. №2170/2019г. на САС, ТК, 9 с-в, която определя обективните предели на
силата на присъдено нещо на решенията) представлява нарушение на правата на ищеца
върху процесния патент, предвидени в чл. 19, ал. 1, вр.
ал. 3, вр. ал. 4, т. 1 и 2 и ал. 5, т. 1 ЗПРПМ.
В противовес на съображенията, изложени от пълномощниците на ответницата по
настоящото дело, съдържанието на влезлите в сила съдебни решения по т.д. №2190/2018г.
на СГС, ТО, VІ-3 с-в и в.т.д. №2170/2019г. на САС, ТК, 9 с-в определя като
нарушение на правата на ищеца върху процесния патент именно цялостната
търговска дейност на ответницата по производство и продажба на очни протези в
посочения период, а не конкретно определена с диспозитива
или мотивите на решението част от тази дейност.
С отговора срещу исковата молба извършването на тази дейност от ответницата
по идентичен начин и в периода след 12.06.2019г. не се оспорва, напротив - признава
се с изявленията в отговора.
Възраженията, изложени от името на ответницата по делото, че дейността й по
изработване и продажба на очни протези всъщност не нарушава правата на ищеца,
произтичащи от регистрацията на процесния патент, а самият патент е регистриран
при липса на основания по чл. 6 и сл. ЗПРПМ, както и възраженията, че решението
по т.д. №2190/2018г. на СГС, ТО, VІ-3 с-в е постановено при неправилно
приложение на чл. 161 ГПК, съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК не е допустимо да бъдат
разглеждани по настоящото дело, тъй като обратното би означавало пререшаване на
спора, разрешен със сила на пресъдено нещо между
страните с цитираното решение.
При идентични съображения, недопустимо е разглеждането и на възраженията на
ответницата за прекратяване на действието на процесния патент в хипотезата на
чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗПРПМ в периода преди 12.06.2019г. (датата на последното
открито съдебно заседание по в.т.д. №2170/2019г. на САС, ТК, 9 с-в, до която от
името на ответницата е било допустимо и възможно да бъдат ангажирани доказателства
в подкрепа на въпросните възражения в предходното исково производство между
страните по предявения в това производство осъдителен иск с правно основание чл.
28, ал. 1, т. 3 ЗПРПМ).
Следва, обаче, да се посочи, че ангажираните и в настоящото производство
доказателства не установяват твърдяното от пълномощниците на ответницата
прекъсване на действието на патента (включително за периода след 12.06.2019г.,
който по съображенията по-горе е допустим предмет на изследване по настоящото
дело), тъй като от съдържанието на представените по делото извлечения от официалния
бюлетин на Патентното ведомство, както и от диспозитива
на представеното по делото определение от 01.06.2020г. по адм.д.
№3040/2020г. на АССГ, 48 с-в не може да бъде направен конкретен извод за
прекъсване на действието на патента в определен период от време, а мотивите на
цитираното определение на АССГ (на които всъщност са основани изложените от
името на ответницата възражения за прекратяване на действието на патента по реда
на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗПРПМ) представляват именно доказателствени изводи на
постановилия определението съд, които поначало не са допустим източник на
доказателствени изводи в производството пред настоящия съд.
По изложените съображения съдът в настоящото производство дължи да приеме,
че осъществяваната от ответницата дейност по изработване, съхраняване и
продажба на очни протези в периода от 10.12.2014г. до 04.12.2019г. представлява
нарушение на правата на ищеца върху процесния патент, тоест предявеният иск за
присъждане на обезщетение за вредите на ищеца от нарушението се явява доказан
по основание.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-оценителна
експертиза съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение възлиза на сумата
1 809,06 лв., която според експертизата представлява справедливото
лицензионно възнаграждение за използване на процесния патент без разрешение от
ищеца в процесния период 10.12.2014г. - 04.12.2019г.
Според обстоятелствената част на заключението на експертизата посочената
сума представлява максималното лицензионно възнаграждение, което ищецът би
могъл да получи при сключен лицензионен договор с ответницата за използване на
патента при осъществяване на дейността й по изработване и продажба на очни
протези за процесния период.
Експертизата съдържа и изчисления за осреднен размер на лицензионното
възнаграждение за същия период, който според заключението на вещото лице
възлиза на сумата 1 130,65 лв., но съображенията в писмената защита,
подадена от името на ответницата, че обезщетението за вредите от нарушението
следва да бъде присъдено до въпросния осреднен размер, не могат да бъдат
споделени, като достатъчно в тази връзка е да се посочи, че част от дейността
на ответницата по изработване и продажба на очни протези в нарушение на патента
на ищеца, за която е предявен осъдителният иск за обезщетение по настоящото
дело, е извършена след предявяване на исковете с правно основание чл. 28, ал.
1, т. 1 и 3 ЗПРПМ, за чието разглеждане е образувано предходното съдебно производство
между страните по т.д. №2190/2018г. на СГС, ТО, VІ-3 с-в, тоест след изрично
заявено противопоставяне от ищеца срещу дейността на ответницата по използване
на патента, поради което размерът на обезщетението следва да бъде определен
именно съобразно установения от експертизата максимален възможен размер на
лицензионно възнаграждение, което ищецът би могъл да получи при сключен
лицензионен договор с ответницата за използване на патента при осъществяване на
дейността на ответницата по изработване и продажба на очни протези в процесния
период.
От своя страна възраженията, изложени в писмената защита, подадена от
пълномощника на ищеца, за необоснованост на изводите в заключението на
експертизата относно максималния възможен размер на лицензионното възнаграждение,
също са неоснователни, тъй като заключението и в неговата цялост, но
включително и специално в частта му, в която е даден отговор на задачата към
експертизата относно размера на лицензионното възнаграждение за ползване на
процесния патент, което ищецът би могъл да получи за осъществената от
ответницата дейност през процесния период 10.12.2014г. - 04.12.2019г., е
основано на подробно изложени от вещото лице съображения относно съдържанието
на правата на ищеца, произтичащи от регистрацията на патента, спецификата и
отделните етапи на дейността по изработване на очни протези, както и частта от тази
дейност, чието извършване може да се приеме за нарушение на правата на патентопритежателя, като тези съображения, освен че в пълен
противовес с възраженията и квалификациите в писмената защита, подадена от
пълномощника на ищеца, разкриват изключителна компетентност на вещото лице по
въпросите към експертизата, са логично и аргументирано съотнесени
в заключението към установените от вещото лице данни за икономическите
резултати от дейността на ответницата по изработване и продажба на очни протези
в процесния период, а са и в пълно съответствие с останалите събрани в
производството доказателства, включително показанията на разпитаните по делото
свидетели, също обсъдени в заключението.
По изложените съображения и при зачитане на последиците на влязлото в сила съдебно
решение по т.д. №2190/2018г. на СГС, ТО, VІ-3 с-в предявеният иск за присъждане
на обезщетение по 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ се явява частично основателен и следва
да бъде уважен за сумата 1 809,06 лв., като за разликата до пълния му
предявен размер от 10 000,00 лв. искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните
дължи да възстанови част от разноските, които насрещната страна е направила за
съдебното производство, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част
от иска.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.М.К. с ЕГН **********, осъществяваща
стопанска дейност като ЕТ „Щ.ж.– Х.К.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Е.Л.Б. с ЕГН **********, осъществяващ стопанска
дейност като ЕТ „М.-В.– Е.Б.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ сумата 1 809,06 лв. - обезщетение
за вреди от нарушаване на правата върху патент с рег. №65348 чрез производство,
предлагане за продажба, търговия и съхраняване на очни протези и прилагане на защитения
с патента метод за изработване на очни протези в периода от 10.12.2014г. до
04.12.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ за разликата над 1 809,06 лв.
до предявения размер от 10 000,00 лв.
ОСЪЖДА Х.М.К. с ЕГН **********, осъществяваща
стопанска дейност като ЕТ „Щ.ж.– Х.К.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Е.Л.Б. с ЕГН **********, осъществяващ стопанска
дейност като ЕТ „М.-В.– Е.Б.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 307,54 лв. – разноски за съдебното
производство.
ОСЪЖДА Е.Л.Б. с ЕГН **********, осъществяващ
стопанска дейност като ЕТ „М.-В.– Е.Б.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Х.М.К. с ЕГН **********, осъществяваща стопанска
дейност като ЕТ „Щ.ж.– Х.К.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 720,10 лв. – разноски за съдебното
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: