НОХД
№ 2687/09г. на Пазарджишки районен съд
МОТИВИ: Обвинението против
подсъдимата Н.С.Т. *** е за престъпление по чл. 202 ал.2 т.1 във връзка с чл.
201 ал.1 и чл. 26 от НК за това, че за времето от 12.03.2002г. до 28.03.2007г.,
в село Щ., обл. Пазарджишка, при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице – старши специалист по „АФОН” в Кметство с. Щ.,
присвоила чужди пари – сумата от 28 940.30 лева, собственост на Община Л.,
Кметство Щ., поверени й в това качество да ги пази и управлява, като
присвоената сума е в големи размери.
Не е предявен иск против
подсъдимата от ощетеното юридическо лице Община Л..
Делото е разгледано в отсъствие
на подсъдимата с участието на упълномощен от нея защитник.
Като
прецени събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
Подсъдимата заемала длъжността
„старши специалист „АФОН” в Кметство с. Щ. към Община Л..
Възоснова на заповед на директора
на АДФИ – София, свидетелката Г., главен финансов инспектор в същата агенция,
извършила финансова инспекция на Кметство с. Щ.. Същата анализирала движението
на паричните средства на кметството за периода 12.03.2002г. – 26.06.2007г. на
базата на банкови документи в ОББ – клон Пазарджик, установяващи размера на
изтеглените от подсъдимата пари и документите, намиращи се в кметството –
касова книга, в която следвало да се заприходяват изтеглените пари и документи,
установяващи за какво са изразходвани парите на кметството.
При проверката се установило, че
за времето от 01.12.2005г. до 21.03.2007г. не била водена касова книга. За този
период разходо – оправдателните документи били разпилени. Подреждането им за
нуждите на проверката било възложено на външно лице, служител на друго
кметство.
При
отварянето на касата се установило, че в същата нямало налични пари.
Вследствие на извършената
проверка, свидетелката Г. констатирала липса на парични средства в размер на
27 597.41 лева. Тази липса била отразена в Акт за начет № 11040005 от
19.02.2008г.
Цялата проверка протекла в
отсъствието на подсъдимата. Същата се намирала извън страната.
След констатиране на липсата,
бащата на подсъдимата внесъл в Кметство с.Щ. сумата от 2000 лева за
възстановяване на част от щетата.
Според заключението на
назначената по делото финансово – икономическа експертиза, подсъдимата Т., като
длъжностно лице – старши специалист „АФОН”, допуснала следните нарушения на
финансово – счетоводната дисциплина: не осчетоводявала всички приходи, получени
по нарежданията – разписки от разплащателната сметка на Кметство с. Щ.; осчетоводявала по-малко
приходи в сравнение с изтеглените суми; не отразила действителните обороти по сметка „Каса” в годишните
финансови отчети; за
периода 01.12.2005г. – 27.03.2007г. не водила счетоводна отчетност на сметка
„Каса” като не водила Касова книга – задължителен регистър при отчитане на
касовите обороти. Експертизата дава заключение, че щетата за Кметство с.Щ.,
общ. Л., причинена от подсъдимата, вследствие неизпълнението на задълженията й
като длъжностно лице, за времето от 01.03.2002г. до 28.03.2007г. е в размер на
30 994.30 лева /трийсет хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и
трийсет стотинки/, които не били осчетоводени като приход в счетоводна сметка
501 – „Каса в лева” на кметството на с.Щ.. Като приспада внесената от бащата на
подсъдимата сума от 2000 лева, експертизата дава крайно заключение за
стойността на нанесената щета в размер на 28 994.30 лева /двайсет и осем хиляди,
деветстотин деветдесет и четири лева и трийсет стотинки/.
Горната фактическа обстановка
съдът установи възоснова показанията на свидетелите К.Н., Ю.Т., В.Г. и Х.Х.,
заключението на вещото лице и писмените доказателства.
Събраните доказателства са
непротиворечиви с изключение на известно противоречие между показанията на
свидетелите Х. и Г. по обстоятелството кой бил помагал по време на проведената
инспекция за подреждане на счетоводните документи, касаещи периода, когато не е
водена касова книга. При очната ставка се установи, че това било възложено на
едно, а не на множество лица. В крайна сметка това обстоятелство се намира
встрани от главния предмет на доказване по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прие, че не се установи по един категоричен начин, както изисква
чл. 303 от НПК, подсъдимата Т. да е извършила престъпление по чл. 202 ал.2 т.1
във връзка с чл. 201 ал.1 и чл. 26 от НК като за времето от 12.03.2002г. до
28.03.2007г., в село Щ., обл. Пазарджишка, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице – старши специалист по „АФОН”
в Кметство с. Щ., е присвоила чужди пари – сумата от 28 940.30 лева,
собственост на Община Л., Кметство Щ., поверени й в това качество да ги пази и
управлява, като присвоената сума е в големи размери.
Единствените категорично
установени обстоятелства по делото са липсата на посочената сума и това, че
подсъдимата е нарушила финансово – счетоводната дисциплина.
За да е осъществен състава на
престъплението длъжностно присвояване, трябва да се установи, че длъжностното
лице се е разпоредило с чуждото имущество като със свое. Липсата не е
автоматично равносилна на присвояване. В този смисъл е решение № 469 от
29.06.2005 г. на ВКС по н. д. № 887/2004 г., II н. о., : „Изпълнителното деяние
на длъжностното присвояване се изразява в това, че длъжностното лице, на което
е връчено или поверено имуществото, се разпорежда с това имущество в свой личен
или чужд личен или колективен интерес, без да има право за това, т. е.
разпорежда се с него като със свое. Установената липса на имущество не винаги е
резултат на длъжностно присвояване. Действията на длъжностното лице, с които се
е разпоредило в свои или чужд интерес, като признак от състава по чл. 201 НПК,
задължително подлежат на установяване по предвидения в нпк процесуален ред”.
В настоящия случай е налице едно
общо твърдение на прокурора в обвинителния акт, че подсъдимата Т. е присвоила
процесната сума. Не може да не се отбележи, че това твърдение се съдържа едва и
само в диспозитива на обвинителния акт. В обстоятелствената част е описана
проверката и констатираната липса, вследствие нарушения на счетоводната
дисциплина, но никъде не се твърди, че подсъдимата, действайки в качеството си
на длъжностно лице, се е разпоредила с липсващата сума в свой или чужд интерес.
Доколкото обвинителният акт е единство между обстоятелствена и заключителна
част, съдът прие, че няма процесуално нарушение на чл. 246 от НПК, изразяващо
се в неяснота от фактическа страна на обвинението, поради липса на фактически
твърдения за елементи от фактическия състав на престъплението, за което
обвиняемото лице е предадено на съд.
За това, че подсъдимата е
присвоила процесната сума могат да се правят единствено предположения. Щом има
липса на пари, може би длъжностното лице, на което е поверено да ги пази и се
разпорежда с тях ги е присвоило – това е предположение. На практика твърдението
на обвинението почиват единствено на това предположение. Доказателствата по
делото не установяват по един несъмнен и категоричен начин разпоредителни
действия от страна на подсъдимата, които да водят до извода, че същата се е
разпоредила с тях като със свои. Безспорно е налице една много голяма
вероятност да е точно така, но тази вероятност не е достатъчна за постановяване
на осъдителна присъда. Съгласно чл. 303 ал.1 от НПК присъдата не може да почива
на предположения.
По изложените съображения съдът
прие, че подс. Н.Т. не е осъществила състава на престъплението длъжностно
присвояване и я оправда по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 202
ал.2 т.1 във връзка с чл. 201 ал.1 и чл. 26 от НК.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ :